№ 1286
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100512676 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника – Национален институт по
метрология и хидрология, срещу решение № 15981/22.08.2024 г. по гр.д. №
14436/2022 г. по описа на СРС, 74 състав, в частта, с която жалбоподателят е
осъден да заплати в полза на „Плъкси България“ ЕООД (с предишно наименование
„Содексо Пасс България“ ЕООД) на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в
размер на 2849,50 лв., представляваща част от невъзстановена гаранция за
изпълнение, платена по договор № ОП-07-14/13.10.2021 г., удържана от ответника
като неустойка за неизпълнение на втора заявка по договор № ОП-07-
14/13.10.2021 г., ведно със законната лихва от 18.03.2022 г. до погасяването.
Жалбоподателят – Национален институт по метрология и хидрология,
твърди, че решението на СРС в обжалваната част е неправилно. Счита, че е налице
неизпълнение на договора от страна на „Содексо Пасс България“ ЕООД, поради
което също така е налице основание за начисляване на неустойка за неизпълнение
по чл. 31, ал. 2 от договора, съответно – за удържане на същата от предоставената
1
от изпълнителя банкова гаранция. Ето защо, счита, че не дължи връщане на
посочената сума в полза на изпълнителя, поради което моли решението на СРС в
обжалваната част да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира
разноските по производството.
Ответникът по жалбата – „Плъкси България“ ЕООД (с предишно
наименование „Содексо Пасс България“ ЕООД), оспорва жалбата, като счита, че
решението на СРС в обжалваната част е правилно и моли същото да бъде
потвърдено. Претендира разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Плъкси България“ ЕООД (с
предишно наименование „Содексо Пасс България“ ЕООД) с искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както
следва: сумата в размер на 609,02 лв., представляваща част от невъзстановена
гаранция за изпълнение, платена по договор № ОП-07-14/13.10.2021 г., удържана
от ответника Национален институт по метрология и хидрология като неустойка за
забава от 5 дни за доставка на ваучери за храна от първа заявка по договор № ОП-
07-14/13.10.2021 г., ведно със законната лихва от 18.03.2022 г. до окончателното
плащане; сумата в размер на 8,46 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 28.01.2022 г. до 18.03.2022 г. върху
главницата от 609,02 лв., сумата в размер на 2849,50 лв., представляваща част от
невъзстановена гаранция за изпълнение, платена по договор № ОП-07-
14/13.10.2021 г., удържана от ответника като неустойка за неизпълнение на втора
заявка по договор № ОП07-14/13.10.2021 г., ведно със законната лихва от
18.03.2022 г. до окончателното плащане; сумата в размер на 35,98 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
28.01.2022 г. до 18.03.2022 г. върху главницата от 2849,50 лв.; сумата в размер на
96,18 лв., представляваща направени разноски по предявяване на иск по банкова
гаранция, ведно със законната лихва от 18.03.2022 г. до окончателното плащане;
сумата в размер на 1,33 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 28.01.2022 г. до 18.03.2022 г. върху главницата от
96,18 лв.
С обжалваното решение ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца
сумата в размер на 2849,50 лв., представляваща част от невъзстановена гаранция за
2
изпълнение, платена по договор № ОП-07-14/13.10.2021 г., удържана от ответника
като неустойка за неизпълнение на втора заявка по договор № ОП07-14/13.10.2021
г., ведно със законната лихва от 18.03.2022 г. до окончателното плащане, като са
отхвърлени исковете за заплащане на: сумата в размер на 35,98 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
28.01.2022 г. до 18.03.2022 г. върху главницата от 2849,50 лв.; сумата в размер на
609,02 лв., представляваща част от невъзстановена гаранция за изпълнение,
платена по договор № ОП-07-14/13.10.2021 г., удържана от ответника като
неустойка за забава от 5 дни за доставка на ваучери за храна от първа заявка по
договор № ОП-07-14/13.10.2021 г.; сумата в размер на 8,46 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 28.01.2022 г. до
18.03.2022 г. върху главницата от 609,02 лв.; сумата в размер на 96,18 лв.,
представляваща направени разноски по предявяване на иск по банкова гаранция,
както и сумата в размер на 1,33 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 28.01.2022 г. до 18.03.2022 г. върху главницата от
96,18 лв.
Решението на СРС е обжалвано само от ответника в частта, с която е уважен
искът за сумата в размер на 2849,50 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е
ПРАВИЛНО в обжалваната част. Решението на СРС съдържа подробни мотиви от
фактическа и правна страна, обосноваващи основателността на уважената
претенция, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272
ГПК препраща към тях.
В допълнение на това и във връзка с аргументите за неправилност на
решението, изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:
Не е спорно по делото, че между страните е било налице облигационно
правоотношение по сключения между тях договор от 13.10.2021 г., като ответникът
- Национален институт по метрология и хидрология, е възложил, а ищецът -
„Плъкси България“ ЕООД (с предишно наименование „Содексо Пасс България“
ЕООД), е приел да предоставя срещу възнаграждение при условията на договора
услуги по изработване и отпечатване на ваучери за храна и доставката им на
възложителя. Изрично е посочено в договора, че услугите следва да бъдат
предоставяни в съответствие с изискванията на Наредба № 7/09.07.2003 г. на
министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите. Срокът на
3
договора е до 31.12.2021 г. или до достигане на общата стойност на договора –
243606 лв.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от договора, при подписване на договора изпълнителят
предоставя гаранция за изпълнение на задълженията си в размер на 3 % от
стойността на договора, а именно – 7308,18 лв. Не се спори, че изпълнителят е
предоставил на възложителя посочената банкова гаранция, като процесната сума в
размер на 2849,50 лв. представлява усвоена част от банковата гаранция във връзка
с претенция на възложителя за неустойка, възникнала вследствие на неизпълнение
на втората заявка по договора.
Видно от представена втора заявка от 23.11.2021 г. на възложителя до
изпълнителя, се установява, че същата е за 5699 броя ваучери с номинал 10 лв.,
възлизащи на обща стойност 56990 лв. С писмо от 26.11.2021 г. ищецът е уведомил
ответника, че заявката не може да бъде изпълнена поради изчерпване на годишната
квота от министерството на финансите. Посочено е, че общата годишна квота за
ваучери за храна е 390 000 000 лв., разпределена на 195 индивидуални квоти по
2 000 000 лв., като на 18.11.2021 г. е дадена последната годишна квота с номер 195
за издаване на ваучери за храна, поради което към момента на заявката цялата
годишна квота за ваучери за храна е изчерпана.
Изложените в писмото на ищеца факти не са спорни между страните, а освен
това се установяват и от представените по делото писмени доказателства.
В тази връзка с допълнително писмо от 20.12.2021 г. представител на
„Плъкси България“ ЕООД (с предишно наименование „Содексо Пасс България“
ЕООД) е предложил заявката от 23.11.2021 г. да бъде изпълнена в рамките на 5
работни дни от получаване на нова индивидуална квота за 2022 г. от министерство
на финансите.
На основание чл. 81, ал. 1 ЗЗД, длъжникът не отговаря, ако невъзможността
за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. В
конкретния случай, неизпълнението на договора не се дължи на виновно
поведение от страна на изпълнителя, доколкото невъзможността за изпълнение е
предпоставена от нормативно ограничение на номиналната стойност на ваучерите
за храна, които могат да бъдат издавани към момента на заявката. Към момента на
процесната втора заявка както индивидулната квота на изпълнителя, така и
годишната квота за ваучери за храна, определена от министерство на финансите, е
била изчерпана. Също така, по аргумент на чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба №
7/09.07.2003 г. в редакцията на наредбата, действаща към датата на процесната
4
втора заявка, е нормативно забранено предоставянето на работодатели на ваучери
за храна по получена индивидуална квота за предоставяне на ваучери за храна,
които са с номинална стойност, превишаваща тази индивидуална квота, или
предоставянето на ваучери за храна, без да е получена индивидуална квота.
Следователно, неизпълнението на втората заявка от страна на изпълнителя, освен
че не е виновно, е правомерно, съответстващо на нормативната уредба,
регламентираща посочената дейност, доколкото към момента на изпращането на
втората заявка квотите за издаване на ваучери за храна са били изчерпани. Следва
да се посочи също така, че длъжникът е проявил добросъвестност при
изпълнението на договора, тъй като е информирал своевременно възложителя за
невъзможността да бъдат издадени заявените ваучери за храна и му е предложил
възможност заявката да бъде изпълнена незабавно при получаване на нова квота от
страна на министерство на финансите.
Ето защо и въззивният съд намира, че не е налице основание за начисляване
на неустойка от страна на възложителя за неизпълнение, предвидена в чл. 31, ал. 2
от договора, а именно – 5 % от стойността на неизпълнението при частично
неизпълнение, поради което възложителят на основание чл. 17, ал. 1 от договора
дължи възстановяване на сумата в размер на 2849,50 лв., представляваща част от
невъзстановена гаранция за изпълнение, платена по договор № ОП-07-
14/13.10.2021 г., удържана от ответника като неустойка за неизпълнение на втора
заявка по договор № ОП-07-14/13.10.2021 г.
Във връзка с изложеното съдът счита, че решението на СРС в обжалваната
част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски
за въззивното производство, но същият не е представил доказателства за
извършването на такива, поради което не следва да се ангажира отговорността на
въззивника по чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15981/22.08.2024 г. по гр.д. № 14436/2022 г.
по описа на СРС, 74 състав, в частта, с която Национален институт по метрология и
5
хидрология е осъден да заплати в полза на „Плъкси България“ ЕООД (с предишно
наименование „Содексо Пасс България“ ЕООД) на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД сумата в размер на 2849,50 лв., представляваща част от невъзстановена
гаранция за изпълнение, платена по договор № ОП-07-14/13.10.2021 г., удържана
от ответника като неустойка за неизпълнение на втора заявка по договор № ОП-07-
14/13.10.2021 г., ведно със законната лихва от 18.03.2022 г. до погасяването
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6