№ 7811
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110107841 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Й. В. В., ЕГН **********, с адрес
АДРЕС,съдебен адрес: АДРЕС, чрез адв. П.Й. Н. срещу „ФИРМА” ООД, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление АДРЕС, представлявано от Н П П с която се моли съда
да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи на ответника
сумата в размер на 387,32 лв., представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение,
съгласно чл.6.6. във вр. с чл.6.5. от Договор за паричен заем Кредирект №**** от 18.05.2021
г.
Ищцата твърди, че на 18.05.2021 г. между страните е сключен Договор за паричен заем
Кредирект №****, по силата на който ответното дружество се задължава да предостави на
кредитополучателя Й. В. В., заем в размер на 800лв. /осемстотин лева/, а кредитополучателя
да върне предоставената сума в срок до 20.09.2021 г., на 4 месечни вноски, при фиксиран
годишен лихвен процент по кредита в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите
/ГПР/ - 47,19 %. Посочено е , че общата сума за плащане от Й. В. В. е в размер на 880,68 лв.
/осемстотин и осемдесет лева и 68 ст./.
Твърди се, че в чл.6.5. от Договор за паричен заем Кредирект №**** от 18,05.2021 г. е
предвидено задължение за заемателя, който в три дни, считано от усвояването на заемната
сума следва да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на
чл.33, ал. 1 от Общите условия към договора за заем, а при непредставяне на обезпечение по
чл. 6.5. от Договора е предвидена неустойка в размер на 387,32 лв., която се начислява
автоматично и се заплаща разсрочено, съгласно включения в Договора погасителен план.
Твърди се, че уговорената неустойка накърнява добрите нрави. Сочи се, че с тази
уговорка е налице и заобикаляне на закона- на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвиждаща, че
при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се
добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение -
непредставено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Сочи се, че
неустойката излиза извън обезпечителната обезщетителна и санкционна функция.
Твърди се, че сумите за неустойка следва да бъдат включени в обхвата на ГПР и има
нарушение в посечения процент ГПР в договора, който не съответства на действително
1
приложения, като с включването й ще се надхвърли размера предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК.
Сочи се, че договорът за потребителски кредит е недействителен и съгласно чл. 23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Поддържа се, че Й.В. дължи връщане само на главницата по кредита, но не и заплащане
неустойка в размер на 387,32 лв.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество,
с който исковите претенции се оспорват като неоснователни.
Не се спори, че между Й. В. В. и „ФИРМА“ ООД е сключен договор за паричен заем
№ **** от 18.05.2021 г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 800 лева
както и, че заемните средства са предоставени от „ФИРМА“ ООД на потребителя, съобразно
условията в договора.
Оспорва се процесната неустойка да противоречи на добрите нрави. Сочи се, че
обезпечението на задължението е съществен елемент при преценката на носения от
кредитора риск и страните са договорили неустойка, която да обезпечи изпълнението на
поетото задължение в договора за предоставяне на обезпечение в една от двете форми.
Поддържа се, че предоставянето на обезпечение в една от двете форми зависи изцяло от
волята и действията на потребителя, като при процесния кредит ищецът не е представил
каквото и да било обезпечение, което да гарантира дори и в минимална степен интереса на
кредитора от връщането на сумата по договора за заем.
Сочи се, че ГПР в размер на 47.19 % е изчислен по формула, съгласно Приложение №
1, като видно от съдържанието на процесния договор единственият разход е посоченият в
договора годишен лихвен процент
Сочи се, че в случай че съдът прогласи процесната клауза за неустойка по договора за
паричен заем за нищожна, същото не води автоматично до противоречие на договора с
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, доколкото съгласно чл. 26, ал.4 ЗЗД нищожността на
отделни части на договора не влече нищожност на целия договор и прогласяване
нищожността на неустоечната клауза не обоснова нищожност на целия договор за кредит на
основание чл. 22 ЗПК.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 124., ал.1 от ГПК във вр. чл. 92 от ЗЗД
във вр. чл. 9 ЗПК .
Съобразно разпределената доказателствена тежест в тежест на ответника е да
установи, че във връзка с непредставяне на обезпечение по договор за паричен заем № ****
от 18.05.2021 г. от страна на ищеца, е възникнало вземане за неустойка по валидно
уговорена неусточена клауза в чл. 6.5 от договора.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между Й. В.
В. и „ФИРМА“ ООД е сключен договор за паричен заем № **** от 18.05.2021 г., по силата
на който ищецът е получил в заем сумата от 800 лева както и, че заемните средства са
предоставени от „ФИРМА“ ООД на потребителя, съобразно условията в договора.
По силата на договора е отпуснат заем в размер на 800 лева, който е следвало да се
върне разсрочено на 4 месечни погасителни вноски с падежи: 18.06.2021 г., 19.07.2021 г.,
18.08.2021 г. и 20.09.2021 г., като във всяка вноска е включена част от дължимата лихва,
главница и неустойка. Крайният срок на договора е 20.09.2021 г. Уговорен е годишен
лихвен процент в размер на 40.05 % и годишен процент на разходите в размер на 47.19 %.
Според чл.6.1 от договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от
2
усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на
условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ страните могат да уговорят предоставянето на някое от
следните обезпечения: 1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7
пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната;-не са поръчители по други договори за заем,
сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; 2.
Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска
банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената
главница и лихва.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ заемодателят си запазва правото еднолично и без да се
мотивира да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема и да
откаже сключване на договор за заем.
В случая в чл.6 от договора във вр. чл. 33 от ОУ само формално е уговорена неустойка
за неизпълнение за задължение на ищеца, но СРС намира, че фактически се дължи не
неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е
така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица
условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок,
поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал
възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави двама поръчители,
които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за работа по безсрочен трудов
договор, за изключително висок осигурителен доход, да не са заематели или поръчители по
друг договор, да нямат неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна история.
Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчители, и то двама, въобще
препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той
обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да
намери двама такива, които следва да отговарят и на всички посочени условия. Всички тези
кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и
невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то
СРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за
снабдяване с банкова гаранция, в размер за два пъти цялото задължение, валидна 6 месеца
след падежа за плащане на цялата сума по договора. Доколкото срокът за снабдяване с
такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата,
кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие
такава гаранция. Съдът приема, че горното изискване на кредитодателя е нереално и в никой
случай не може да бъде удовлетворено от страна на кредитополучателя по причина, че лице,
което има средства в размера на два пъти дължимата за връщане сума за заплащане на
банкова гаранция в полза на кредитодателя си, няма да сключи договор за кредит и то с
небанкова финансова институция.
Налага се извод, че и двете опции по чл.6 от договора всъщност не дават възможност
на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са неизпълними, а дори и да
бъдат изпълнени кредитодателят на основание чл. 33, ал. 2 от ОУ без да се мотивира може
3
отново едностранно да начисли неустойка
След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в
сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се
заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка,
както и предвид размера от 387.32 лева на база целия размер на заемната сума – 800 лева,
СРС счита, че неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
наказателна функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора. Ето защо
тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща
заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за
кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна
договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. След като
неустойката е нищожна, тя не се дължи от ответника.
В допълнение следва да се посочи, че така и самият договор за заем противоречи на
част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК,
който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи
размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е
включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за
кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 40.05%, както е записано, а
следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 387.32 лева, формално
уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният
годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 387.32 лева,
изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С
включването й размера на ГПР надвишава законовия максимум- 50 %, /чл.19, ал.4 ЗПК/.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 800 лева, като
не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
за уговорената неустойка, представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в
ГЛП и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи,
съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната
цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и
C‑179/17, EU:C:2019:250/.
По делото остана недоказано наличието на изискуемо вземане в полза на ответника за
неустойка по валидно уговорена неусточена клауза по чл. 6.5 от Договор за паричен заем
4
Кредирект №**** от 18.05.2021 г. Напротив, доказа се, че уговорената неустойка не се
дължи на две самостоятелни основания- като нищожна като противоречаща на добрите
нрави, и поради недействителността на процесния договор за кредит на основание чл. 22 и
23 ЗПК, по силата на които по недействителен договор потребителят заплаща само чистата
стойност на кредита.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от
приетите по делото писмени доказателства са в размер на 50 лева държавна такса. Тъй като
адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението
следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 300 лева,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ФИРМА“ ООД , ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление АДРЕС, представлявано от Н П П по
предявения от Й. В. В., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, иск с правно основание чл. 124.,
ал.1 от ГПК във вр. чл. 92 от ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК , че Й. В. В. не дължи на „ФИРМА“
ООД сумата в размер на 387,32 лв., представляваща неустойка за непредставяне на
обезпечение, съгласно чл.6.6. във вр. с чл.6.5. от Договор за паричен заем Кредирект
№**** от 18.05.2021 г.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ООД, ЕИК *********** да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на Й. В. В., ЕГН ********** сума в размер на 50 лева- съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано от Н П П да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. П.Й.
Н., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5