Р Е Ш Е Н И Е
№ I -115 10.01.2018 г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета
година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Стойка Вълкова
като разгледа докладваното от младши съдия Сияна Димитрова
въззивно гражданско дело № 1576 по описа за
2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 4632/29.08.2017 г. от
ищцата Г.И.В., ЕГН **********, чрез адвокат Радостин Станчев от
БАК срещу решение № 123/28.07.2017 г. постановено по гр.д. № 289/2016 г. по
описа на Районен съд – Айтос.
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна
и недоказана исковите претенции за приемане за установено по отношение на
ответниците М.А.Ю., ЕГН **********, Т.А.А., ЕГН ********** и И.Н.И., ЕГН **********,
че ищцата е собственик на 1/3 идеална част от недвижим имот, находящ се в с. С.,
община Р., 1000/2200 кв.м. ид. части от дворно място с площ 2200 кв.м.,
съставляващо поземлен имот пл. № 57, ведно със застроената в североизточната
част на имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 35 кв.м.
/РЗП 70 кв.м./, при граници на цялото място: от двете страни улици, Ф. Т. и А. Б.,
както и претенцията за осъждане на ответника И.Н.И. да предаде на ищцата
владението върху описаните имоти.
Във въззивната си жалба пред настоящия съд, ищцата излага доводи за
неправилност на обжалвания акт. Твърди се, че решаващият извод на съда бил
формиран в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и в
противоречие на събраните по делото доказателства. Прави се оплакване, че съдът
основал изводите си за неоснователност на ищцовата претенция на доказателства,
събрани в рамките на друг съдебен процес по гр.д. № 162/2013 г. по описа на
Районен съд – Айтос и постановения по него съдебен акт. Твърди се, че ищцата не
е била страна по посоченото съдебно производство, предвид което и позоваването
на постановения по него краен акт от първоинстнционния съд води до порочност на
обжалваното решение и съставлява основание за отмяната му изцяло. Предвид
подробно изложените доводи и твърдяната основателност на исковете, моли,
въззивният съд да постанови свой акт, с който
обжалваното решение да бъде отменено изцяло, а претенцията да бъде
уважена.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили писмени отговори на
въззивната жалба от въззиваемите страни М.А.Ю.,
Т.А.А. и И.Н.И..
Представителят на въззивницата, в открито съдебно заседание, поддържа
въззивната жалба и моли за отмяната на обжалвания акт и постановяване на нов, с
който предявените искове да бъдат уважени. Иска се присъждане на направените по
делото разноски във въззивната инстанция.
Въззиваемите М.Ю. и Т.А. не се явяват и не се представляват в
проведено по делото открито съдебно заседание.
Въззиваемият И.И., чрез процесуалния си представител, заявява, че
намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли за
потвърждаването му, като претендира разноски съобразно представен списък по чл.
80 от ГПК.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на ответника.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима и се явява
основателна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно
и допустимо, като постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата
молба на въззивницата Г.И.В. срещу М.А.Ю., Т.А.А. и И.Н.И., за приемане
на установено по отношение на тях, че ищцата е собственик на 1/3 идеална част
от 1000/2200 идеални части от дворно място, находящо се в с. С., община Р.,
цялото с площ от 2200 кв.м., представляващо имот с пл. № 57, при граници: от
двете страни – улици, Ф. Т. и А. Б., както и застроената в североизточната му
част двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 35 кв.м. и за осъждането на ответника
И. да й предаде владения от него съсобствен на ищцата имот, представляващ 1000/2200
идеални части от дворно място, находящо се в с. С., община Р., цялото с площ от
2200 кв.м., представляващо имот с пл. № 57, при граници: от двете страни –
улици, Ф. Т. и А. Б., както и застроената в североизточната му част двуетажна
масивна жилищна сграда с площ от 35 кв.м.
Твърди се, че ищцата, заедно с баща си – И. К. и брат си – Й. И. М., е
наследник по закон своята майка – А. М. М., починала на 13.05.1992 г. Сочи, че наследодателката М.
придобила приживе по силата на дарение, обективирано в нотариален акт №
***/**.0*.19** г., том *, дело № ***/** г. по описа на АРС, от своя баща,
процесните 1000/2200 кв.м. ид. части от дворно място в с. С., общ. Р.,
представляващо имот пл. № 57, ведно със застроената в североизточната му част
двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 35 кв.м. Ищцата обосновава правния
си интерес от водене на процеса с факта, че нейният баща направил неуспешен
опит да установи правата си и да ревандикира наследствения им имот в
производство по гр.д. № 162/2013 г. по описа на АРС, а в проведено от ищцата
производство по отмяна на постановеното от АРС решение по гр.д. № 3640/2015 г.
по описа на ВКС й била указана възможността да упражни правата си самостоятелно
по съдебен ред. Ищцата уточнява, че интереса й от водене на установителни
искове срещу М.Ю. и Т.А., произтича от факта, че именно те са се разпоредили
със съсобствените й имоти в полза на третия ответник – И.И.. Излагат се
съображения, че решението по гр.д. № 162/2013 г. по описа на АРС се основава на
лъжесвидетелства и неправилно установява правнорелевантно владение в полза на
праводателя на ответниците М.Ю. и Т.А..
Пред Районен съд –
Айтос са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС.
Ответникът И.И. е оспорил изцяло предявения срещу него иск. В
представения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба е
изразено становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на претенциите,
като се посочва, че с влизане в сила на решението, постановено по гр.д. № 162/2013
г. по описа на АРС, по спорния предмет е формирана сила на пресъдено нещо,
чиито субективни предели обхващат и ищцата. Излагат се съображения, че именно
на основание влязлото в сила решение по гр.д. № 162/2013 г. по описа на АРС,
ответниците М.Ю. и Т.А., наследници на А.М., са се снабдили на 27.03.2015 г. с
констативен нотариален акт за собственост. Твърди се, че процесният имот е
придобит от ответника И., в качеството му на трето добросъвестно лице, по
силата на действителна транслативна сделка – покупко-продажба, за която бил
съставен нотариален акт №**/**.**.20** г., том **, рег. №
**** по описа на нотариус Бисер Демирев. При условията на евентуалност, се
релевира възражение за право на задържане за извършени в имота подобрения на
стойност от 25 000 лева.
С отговора на исковата молба, ответникът И. е депозирал и обратен иск
срещу ответниците М.Ю. и Т.А., производството по който е прекратено, и който не
е предмет на изследване в настоящата инстанция.
Ответниците М.Ю. и Т.А. не вземат становище по предявените срещу тях
искове.
Районният съд е приел писмените доказателства, представени от страните
и служебно изискани от компетентните органи и институции, като е разпитал и двама
свидетели и е приложил към делото гр.д. № 162/2013 г. по описа на АРС.
С обжалваното решение съставът на районния съд е отхвърлил изцяло
исковите претенции за установяване правото на собственост на ищцата и ревандикиране
на съсобствените й имоти, като е приел, че в полза на наследодателя на
ответниците М.Ю. и Т.А. е било установено с влязло в сила решение по гр.д. № 162/2013
г. по описа на Районен съд – Айтос годно да породи право на собственост давностно
владение, което не се опровергало от доказателствата по делото. Съдът, в
мотивите си, е посочил още, че ищцата не е провела пълно и главно доказване на
притежаваното от наследодателката й право на собственост, предвид което е счел
претенциите за неоснователни.
Решението на Районен съд – Айтос е обжалвано като неудовлетворително от
ищцата Г.И.В.
Като взе предвид
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобразявайки
приложимата нормативна уредба, намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено изцяло, при следните фактически и правни изводи:
Между страните не се спори, че въззивницата - ищец е наследница по
закон на А. М. М.,
починала на 13.05.1992 г., както и че наследодателката е придобила по силата на
нотариален акт за дарение № ***/**.0*.19** г., том *, дело № ***/** г. по описа
на АРС недвижим имот, съставляващ 1000/2200 идеални части от дворно място,
находящо се в с. С., община Р., цялото с площ от 2200 кв.м., представляващо
имот с пл. № 57, при граници: от двете страни – улици, Ф. Т. и А. Б., както и
застроената в североизточната му част двуетажна масивна жилищна сграда с площ
от 35 кв.м. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото
писмени доказателства – копие на нотариален акт и удостоверение за наследници.
По делото не е спорно, а и от представена скица № 398/18.05.2016
г. на община Р. за ПИ № 57, е видно, че
процесните 1000/2200 ид. части от двор се намират в урбанизирана територия – с.
С., общ. Р., за която няма одобрен кадастрален или регулационен план.
Съгласно служебно изготвени по
делото справки по Наредба № 14/18.11.2009 г. безспорно установено и
обстоятелството, че ответниците М.Ю. и Т.А. са синове на починалото лице - А.Ю.М..
Между страните не са спорни и
фактите, че ответникът И.И. се легитимира като собственик на процесните
1000/2200 ид. части от ПИ № 57, съгласно сключен договор за покупко-продажба с М.Ю.
и Т.А., отразен и в представената по делото скица № 398/18.05.2016 г. на община
Р., както и че се намира във владение на процесните имоти.
Разпитаният свидетел на ищцата – И.М., позната на В. и семейството й,
сочи, че през 1989 г. семейството се изселило в Р. Т., но бащата на ищцата си
идвал и поддържал къщата, като обработвал и дворното пространство. Свидетелят
заявява, че за период от 2-3 години, в къщата, със съгласието на починалата А. М., е
живял брат й.
Свидетелят на ищцата Х. А. – съсед и познат на семейството й, заявява
пред съда, че след заминаването им за Т. в къщата не е живял никой, като
поддръжката й е била извършвана от майката и бащата на ищцата. Твърди, че в
къщата за 2-3 години е живял брата на А. М. – майка на ищцата.
От съдържанието на приложеното гр.д. № 162/2013 г. по описа на АРС се
установява, че предявеният ревандикационен иск от И. К.-М. - баща на ищцата и
съсобственик на процесните 1000/2200 ид. части от ПИ № 57, срещу А.М. – баща на
ответниците М.Ю. и Т.А., е бил отхвърлен. От развилото се производство по
приложеното гр.д. № 3640/2015 г. по описа на ВКС за отмяна на постановеното по
гр.д. № 162/2013 г. по описа на АРС решение е видно, че молбата на ищцата е
била оставена без уважение, тъй като обжалваният акт няма сила по отношение на
нея и не преклудира претендираните от нея собственически права.
По конкретните
оплаквания във въззивните жалби, съдът приема следното:
Един от начините на защита на правото на собственост е
гражданскоправният, който се изразява във възможността на собственика да
прибегне към използването на гражданскоправните искове за защита на правото на
собственост, сред които са установителният по чл. 124, ал. 1 от ГПК и ревандикационният
по чл. 108 от ЗС. При разглеждане на посочените искове, съдът следва да се
произнесе досежно принадлежността на правото на собственост към патримониума на
ищеца, а при иска по чл. 108 от ЗС и относно владението на имота от ответника
на непротивопоставимо нему правно основание.
Относно предявените
субективно кумулативно обединени установителни искови претенции срещу
ответниците М.Ю. и Т.А.:
За основателността на положителния установителен иск за собственост е
необходимо ищецът в условията на пълно и главно доказване да установи
претенцията си на заявеното в исковата молба основание.
В настоящия случай, ищцата е заявила принадлежащо към патримониума й
право на собственост по отношение на процесните недвижимости, произтичащо от
наследяване по закон и притежавано в съсобственост с останалите наследници по
закон на наследодателя – А. М..
Съгласно императивната разпоредба на чл. 18 от ЗЗД, законодателят е
въвел нотариална форма на действителност на договорите за прехвърляне на право
на собственост, в каквато безспорно е извършено дарение по отношение на А. М. М. на
процесните недвижимости – 1000/2200 ид.части от ПИ № 57 в с. С., общ. Р. и
находящата се в североизточната част на имота масивна жилищна двуетажна
постройка с площ от 35 кв.м.
Предвид действително извършената транслативна сделка в полза на
починалото лице – А. М. и
установеното качество на ищцата на неин наследник по закон, за настоящия съд
безспорно се налага извод за доказаност на претендираното право на собственост
по отношение на 1/3 идеални части от процесните 1000/2200 ид.части от ПИ № 57 в
с. С., общ. Р. и находящата се в североизточната част на имота масивна жилищна
двуетажна постройка с площ от 35 кв.м..
В този ред на мисли, неправилно първоинстанционният съд е мотивирал
крайният си извод, като е обсъдил владение със своително намерение на процесния
имот от починалото лице А.М. – баща на ответниците М.Ю. и Т.А. В настоящото
производство не е въведено възражение за изтекла придобивна давност в полза на
починалото лице А.М. или на ответниците М.Ю. и Т.А., предвид което и този
въпрос не е предмет на делото и формирането на становище от съда по него е
недопустимо, а изложените от въззивницата оплаквания в този смисъл се явяват
основателни.
Следва да се отбележи, че ответниците М.Ю. и Т.А. не са взели
становище нито по депозираните срещу тях искове, нито по повод процесната
въззивна жалба, не са релевирали защитни възражения и/или насрещни претенции,
не са представили доказателства. Действително по делото са налице индиции за
съществуването на констативен нотариален акт за собственост по отношение на тях
или наследодателя им, но същите не се подкрепят с надлежни доказателства.
Предвид процесуалната пасивност на ответниците и преклудираната
възможност за попълване на делото с доказателства, основателността на
предявените от ищцата установителни искове за собственост е предпоставена
единствено от провеждането на надлежно доказване на твърдяното в нейна полза право
на собственост, каквото, както бе посочено по-горе, съдът намира за безспорно установено
по делото. В този смисъл, за настоящият състав се налага извод за доказаност на
предявените от Г.В. срещу М.Ю. и Т.А. положителни установителни искове за
собственост.
Относно предявения ревандикационен иск срещу ответника И.И.:
За предявяването на иска по чл. 108 от ЗС е необходимо ищецът да заяви придобивен способ, чието доказване е в
негова тежест, и да твърди, че ответникът няма основание да владее или държи
вещта. Защитата срещу иска ответникът упражнява с възражения, че: 1)
придобивният способ не е осъществен или се е погасил; 2) не владее или не държи
вещта или 3) я владее или държи на противопоставимо на ищеца основание, като
тежестта на доказване на релевираните възражения е за ответника.
Както бе посочено, настоящият съдебен състав намира за установено в
полза на ищцата претендираното от нея право на собственост по отношение на
процесния имот - имотът е придобит чрез наследяване по закон на починал
родител. Праводателят от своя страна е придобил собствеността по силата на транслативна
сделка – договор за дарение, извършена в изискуемата от закона нотариална
форма, като с подписването на договора, правото на собственост, притежавано от
праводателя Милан Чакъров е преминало върху надарената А. М., без
да са необходими допълнителни фактически действия по предаване на владението
върху същия.
Още повече, от представения НА № ***/** г. се установява, че за извършването му е направено съответно
вписване, отбелязано под номер и партидна книга, а съдържанието на този
документ не е било предмет на оспорване от страна на ответниците. В този
смисъл, за настоящият съдебен състав не съществува и съмнение за конкуренция на
права на собственост, при която да подлежат на изследване извършените вписвания
на легитимиращите страните нотариални актове за собственост по чл. 112 от ЗС,
доколкото сделката от 13.04.1989 г. предхожда значително във времето твърдяната
от ответника И. покупко-продажба от 30.09.2015 г. Не се релевират конкретни
оплаквания и за недействителност и непротивопоставимост на извършеното в полза
на праводателя на ищцата дарение.
Ответникът И. не оспорва възникването на правата на ищцата в
качеството й на наследник, нито факта, че владее и стопанисва процесните
недвижимости, но възразява, че правото на собственост е било погасено с
придобиването му по давност от праводателите му, както и че владее имота на
годно правно основание – действителен договор за покупко-продажба с настъпил
трансативен ефект.
При приложение на правилата за разпределяне на доказателствената
тежест, ответникът И. е следвало да установи твърдените от него факти и
обстоятелства при условията на пълно и главно доказване. По делото обаче не са
ангажирани надлежни доказателства, установяващи придобиването от ответника И. и
неговите праводатели – ответниците М.Ю. и Т.А. на правото на собственост по
отношение на процесните имоти. Доказателствени искания в този смисъл не са направени
и пред настоящия въззивен съд.
От друга страна позоваването на изтекла в полза на праводателя на ответниците
М.Ю. и Т.А. придобивна давност е недопустимо предвид законовата забрана за
упражняване на чужди права пред съд извън изричните хипотези, сред които не
попада настоящия случай.
Предвид изложеното, настоящият състав намира релевираните от ответника
И. защитни възражения за неоснователни и недоказани. Този правен извод обуславя
основателността на предявения срещу него иск за ревандикация на владените
процесни имоти, тъй като всеки собственик може да иска своята вещ, от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това. Предвид факта, че
по делото не се установява противопоставимо на ищцата основание за владение на
имотите от ответника И., последният следва да бъде осъден да й ги предаде в
качеството й на съсобственик, разполагащ с правото да се ползва от общите вещи.
В този смисъл е и постоянната и непротиворечива практика на Върховния
касационен съд, ръководна за съдилищата в тяхната правораздавателна дейност
/напр. Решение № 894 от 30.11.2009 г. по гр. д. № 2363/2008 г. на Върховен
касационен съд/.
Във връзка с направените с въззивната жалба оплаквания, следва да се
отбележи, че районният съд действително е допуснал процесуално нарушение, като в
мотивите на съдебния си акт е приел, че постановено решение в рамките на друго
съдебно производство - между различни страни и с различен предмет – има
обвързващо действие по отношение на поставения за разглеждане пред него казус.
Неправилно първоинстанционният съдия е обсъдил събрани по гр.д. № 162/2013 г.
по описа на АРС доказателства и направени в хода му възражения, попадащи извън
предмета на настоящия спор.
Не може да бъде споделен и направения от него анализ на събраните в
първоинстанционното производство гласни доказателства. В настоящия съдебен
процес не са релевирани възражения за изтекла в полза на ответниците придобивна
давност, а такава не е и съдебно установена в полза на праводателите им. В този
ред на мисли, показанията на свидетелите А. и М. не могат да обосноват възникването
в полза на някоя от страните право на собственост, нито могат да бъдат
възприемани като провеждане на насрещно доказване срещу разгледано в друг
процес възражение за изтекла придобивна давност. Единствени релевантни към
правото на собственост доказателства по делото се явяват представените писмени
доказателства, установяващи право на собственост в полза на наследодателя на
въззивницата, които косвено се подкрепят и от показанията на свидетелите.
По горните съображения, предявения срещу ответника И. ревандикационен
иск средва да бъде уважен като доказан и основателен.
С оглед извода за
уважаване на иска по чл. 108 от ЗС, настоящият съдебен състав следва да обсъди
въпросите, относно правото на задържане и размера на подобренията и
възраженията на ответника И. в тази насока:
Съгласно чл. 72 от ЗС, добросъвестният владелец, а съгласно чл. 74 от ЗС и недобросъвестният такъв, имат право да искат обезщетение за
направени подобрения в имота, като в тяхна тежест е провеждането на доказване
за извършването и стойността им.
В настоящия случай, направеното от ответника И. възражение за задържане
на имота, до изплащане на вземането му за подобрения в размер на 25 000 лева, ведно със
законна лихва от уважаване на иска по чл. 108 от ЗС до окончателното му изплащане,
не се подкрепя с конкретни твърдения за извършени дейности и разходи и
доказателства за тяхната стойност. По делото не са представени писмени
доказателства, не са ангажирани свидетелски показания, не е правено искане за
експертиза за изследване на този въпрос.
Въз основа на посоченото, съдът приема за недоказано, че ответникът е изразходвал
сумата от 25 000 лева за извършване на подобрения в процесните имоти,
което прави искането за заплащането им неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът следва да отхвърли направеното възражение
за право на задържане, като неоснователно.
По горните съображения и предвид извода на съда за доказаност на
съществуващото и удостоверено с нотариален акт за дарение № ***/**.0*.19** г., том
*, дело № ***/** г. по описа на АРС право на собственост по отношение на
процесните имоти, придобито по силата на транслативна сделка от наследодателя
на Г.В., както и качеството на ищцата на неин наследник и липсата на установени
по делото насрещни права на ответниците и противопоставими на ищцата възражения,
то предявените от Г.В. искове по чл. 124, ал. 1от ГПК и чл. 108 от ЗС против М.Ю.,
Т.А. и И.И. се явяват основателни и следва да бъдат уважени в цялост, а поради несъвпадение на крайните изводи
на двете съдебни инстанции, обжалваното решение подлежи на отмяна като
неправилно.
При този изход от спора и съобразно
направеното искане, на въззивницата се следват разноски за въззивната инстанция,
съгласно представените доказателства за извършването им, а именно - заплатена
държавна такса в размер на 50 лева.
С оглед на предмета на исковете въззивното
решение подлежи на касационно обжалване по правилата на чл. 280 от ГПК.
Така мотивиран,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 123/28.07.2017 г. на Районен съд – Айтос, постановено по
гр.д. № 289/2016 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.А.Ю.,
ЕГН **********, с адрес: общ. Д., с. Л., ул. „Е.“ № **, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Г.И.В., ЕГН **********, живуща в Р. Т., с
постоянен адрес: общ. Р., с. С., е
собственик на 1/3 идеална част от 1000/2200 идеални части от дворно място,
находящо се в с. С., община Р., цялото с площ от 2200 кв.м., представляващо
имот с пл. № 57, при граници: от двете страни – улици, Ф. Т. и А. Б., както и
застроената в североизточната му част двуетажна масивна жилищна сграда с площ
от 35 кв.м.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.А.А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, че Г.И.В., ЕГН **********, живуща в Р. Т., с постоянен
адрес: общ. Р., с. С., е
собственик на 1/3 идеална част от 1000/2200 идеални части от дворно място,
находящо се в с. С., община Р., цялото с площ от 2200 кв.м., представляващо
имот с пл. № 57, при граници: от двете страни – улици, Ф. Т. и А. Б., както и
застроената в североизточната му част двуетажна масивна жилищна сграда с площ
от 35 кв.м.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Н.И.,
ЕГН **********, с адрес: община Р., с. С., на
основание чл. 108 от ЗС, че Г.И.В., ЕГН **********, живуща в Р. Т., с постоянен
адрес: общ. Р., с. С., е
собственик на 1/3 идеална част от 1000/2200 идеални части от дворно място,
находящо се в с. С., община Р., цялото с площ от 2200 кв.м., представляващо
имот с пл. № 57, при граници: от двете страни – улици, Ф. Т. и А. Б., както и
застроената в североизточната му част двуетажна масивна жилищна сграда с площ
от 35 кв.м., като ОСЪЖДА ответника И.И.
да предаде на Г.В. владението върху 1000/2200 идеални части от дворно място,
находящо се в с. С., община Р., цялото с площ от 2200 кв.м., представляващо
имот с пл. № 57, при граници: от двете страни – улици, Ф. Т. и А. Б., както и
застроената в североизточната му част двуетажна масивна жилищна сграда с площ
от 35 кв.м..
ОТХВЪРЛЯ възражението на И.Н.И., ЕГН **********, с адрес: общ. Р., с. С., за
задържане на 1000/2200 идеални части от дворно място, находящо се в с. С.,
община Р., цялото с площ от 2200 кв.м., представляващо имот с пл. № 57, при
граници: от двете страни – улици, Ф. Т. и А. Б., както и застроената в
североизточната му част двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 35 кв.м., до
изплащане на вземането му извършени подобрения в имотите на стойност от
25 000 лева, като неоснователно.
ОСЪЖДА М.А.Ю., ЕГН **********, Т.А.А., ЕГН ********** и И.Н.И., ЕГН **********
да заплатят на Г.И.В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. чл. 273 от ГПК, сумата от 50
лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщението му до страните пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Препис от постановеното решение да се изпрати
на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.