Решение по дело №183/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална дирекция на областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, подадена от пълномощник, против Решение № 10 от 08.01.2024 г., постановено по АНД № 1414/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 3871 от 09.08.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище: гр. Бургас към ГД „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на „Билла България” ЕООД, с ЕИК *********, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 25 000 лева на основание чл. 210а във връзка с чл. 68д, ал. 1 във връзка с чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и е осъдена Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП да заплати на „Билла България“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 3300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. Заявява, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение, като правилно е приложен материалният закон. При налагането на административната санкция не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен и да потвърди наказателното постановление. Претендира разноски.

По делото е постъпил отговор на касационна жалба от „Билла България“ ЕООД гр. София, чрез пълномощник, който оспорва касационната жалба изцяло като неоснователна. Посочва, че при извършване на търговската практика търговецът не е използвал невярна информация за стоката с цел да подведе потребителите, в резултат на което, последните да вземат решение да я закупят. Моли съдебното решение да се остави в сила. Претендира разноски.

В с.з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

В с.з. ответникът по касационното обжалване - „Билла България“ ЕООД – гр. София, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила молба от пълномощник, който поддържа подадения отговор на касационната жалба и изразява становище по същество. Моли решението на Районен съд – Сливен да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд Сливен, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения по чл. 211, ал. 1 от АПК срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на делото е Решение № 10 от 08.01.2024 г., постановено по АНД № 1414/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 3871 от 09.08.2023 г. на Директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище: гр. Бургас към ГД „Контрол на пазара” при КЗП, с което на „Билла България” ЕООД, с ЕИК *********, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 25 000 лева на основание чл. 210а във връзка с чл. 68д, ал. 1 във връзка с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП и е осъдена РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП да заплати на „Билла България“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 3300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е приел, че установеното не съставлява нарушение по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо от ЗЗП, тъй като не било установено, че санкционираното дружество е обозначило информацията за съдържанието на белтъчини, захари и влакнини в артикула, като същите били посочени на опаковката поставена от производителя. Формирал е извод, че не са осъществени всички изискуеми елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. първо ЗЗП, поради което АНО неправилно е ангажирал отговорността на дружеството жалбоподател. При тези мотиви районният съд е отменил НП.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, районният съд е приел, че на 11.04.2023 г. в обект магазин „Билла №423“, находящ се в гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“, № 1-Б във връзка с постъпила жалба от потребител, с вх. № Ц-03-3763/ 06.04.2023 г. била извършена проверка с цел установяване състава на протеиновите блокчета с търговска марка Born Winner и верността на съдържащата се върху опаковката им информация относно съдържанието на захар и протеини. Установено било предлагане за продажба на протеинови барчета с търговска марка Born Winner, а именно на протеинов бар „Chocolate Mousse“, в опаковка от 75 гр, с обявена продажна цена от 4,69 лв./бр. и наличност в обекта 26 броя.

В хода на проверката били направени изследвания в независима и акредитирана лаборатория за изпитване „Алименти-Омнилаб“ при „Ди Енд Ви Консулт“ ООД на количественото съдържание на белтък, захари и хранителни влакнини в протеинов бар „Chocolate Mousse“. Според резултатите, обективирани в протокол № 21225/ 24.04.2023 г.: съдържанието на белтък по етикет било 35 гр. на 100 гр., а от изследването е установено, че реалната стойност на белтък в продукта е 30,39 гр. на 100 гр.; съдържанието на захари по етикет било 20 гр. на 100 гр., а от изследването е установено, че реалната стойност захари в продукта - 13,52 гр. на 100 гр.; съдържанието на хранителни влакнини по етикет било 4,3 гр. на 100 гр., а от изследването е установено, че реалната стойност на хранителни влакнини в продукта е 1,13 гр. на 100 гр.

Актосъставителят приел, че е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо във връзка с 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от ЗЗП, тъй като търговецът „Билла България“ гр.София е предоставил невярна и подвеждаща информация за съдържанието на белтък, захари и хранителни влакнини в протеинов бар „Chocolate Mousse“ предлаган за продажба. На дружеството бил съставен АУАН № 003871 от 19.07.2023 г., на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН е издадено процесното НП,

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира, че решението на Районен съд – Сливен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно формиралата се еднопосочна съдебна практика преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата (Решение № 15363/11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11267/2017 г., VII о. на ВАС, Решение № 9627/15.07.2020 г., постановено по адм. дело № 7983/2019 г., VII о. на ВАС). Изхожда се от средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. Съгласно съображение 18 от Директива 2005/29/ЕО критерият за „средния потребител“ не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в съответния случай.

Съдът на Европейския съюз (СЕС) е имал възможност да се произнесе по тълкуването на чл. 5 и чл. 6 Директива 2005/29/ЕО, като в свое Решение (първи състав) от 19 септември 2013 г. по Дело С-435/11 г. провежда разграничение между двете норми, приемайки че съставът на заблуждаващата търговка практика, уреден в чл. 6, § 1 Директивата, е специален по отношение на този по чл. 5, § 2 от същата, поради което наличието на предпоставките, визирани в него, прави безпредметен анализа на тези, посочени в чл. 5, § 2. Това становище е застъпено и в Решение (първи състав) от 16 април 2015 г. по Дело С-388/13 г.

Предвид аналогичното съдържание на националните разпоредби на чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, това тълкуване следва да бъде съотнесено и към тях. В този смисъл твърдението за заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП не е обвързано от мотивиране на хипотезата по чл. 68г, ал. 1 с.з. Проявлението на визираните в чл. 68д, ал. 1 от закона предпоставки е достатъчно, за да бъде формулиран извод за нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в от ЗЗП. Предписанието на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, възпроизвеждащо чл. 6 Директивата, нормира две хипотези. Първата от тях, се характеризира с кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) съдържаща се в тази практика невярна и съответно подвеждаща информация, и 3) като резултат, респ. възможен такъв, да е взето търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

По смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. „Билла България“ ЕООД е търговец. Съгласно §13, т. 2 ДР на ЗЗП „търговец“ е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.

В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, описаното в атакувания санкционен акт деяние не може да се окачестви като заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо от ЗЗП. Съображенията, мотивирали АНО да издаде оспореното НП, са свързани с действията по представяне на информация относно хранителните стойности на протеинов бар чрез неговия етикет, които обаче не могат да се отнесат към ответника по касация.

Основната рамка на правоотношенията, свързани с предоставянето на информация на потребителите относно храните, се съдържа в Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (Регламентът). По аргумент от чл. 1, §1 от същия, Регламентът предоставя основа за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, като се вземат предвид различията във възприятията на потребителите и техните потребности от информация, и като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар. Съгласно предписанието на чл. 1, §2 от Регламента, в него са регламентирани общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните. Разпоредбите му определят средствата за гарантиране на правото на потребителите на информация и процедурите за предоставяне на информация за храните, като се отчита необходимостта от предоставяне на достатъчна гъвкавост с оглед на бъдещото развитие и новите изисквания относно информацията.

Понятието „информация за храните“ е дефинирано в чл. 2, § 2, б. "а" Регламента, и означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма. Съгласно б. "и" с.з. с понятието „етикет“ се обозначава всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна.

Стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е посочен ясно в предписанието на чл. 8, §1 Регламента. Това, според цитираната норма, е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза — вносителят на пазара на Съюза. Именно това лице, по аргумент от §2 с.з., осигурява наличието и точността на информацията за храните в съответствие с приложимото законодателство в областта на информацията за храните и с изискванията на съответните национални разпоредби. Налице е категорична разлика между този субект и лицето, което предлага съответната стока на пазара, когато те са различни, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 8, §3 от Регламента - стопанските субекти в хранителната промишленост, чиито дейности не засягат информацията за храните, не доставят храни, за които знаят или предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци, че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на съответните национални разпоредби.

В този смисъл е вярно, че императивите на регламента се прилагат спрямо всички стопански субекти в хранителната промишленост на всички етапи от хранителната верига, когато техните дейности се отнасят до предоставянето на потребителите на информация за храните, но задълженията им са различни. Производителят е този, който трябва да осигури точност на посочената на етикета на стоката информация, а търговецът, който предлага закупения от производителя продукт на крайния потребител, е задължен само при знание или предположение, че стоката не отговаря на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните или на изискванията на съответните национални разпоредби, да не я доставя.

Данните във връзка със съставките на продукта са изложени предварително от производителя, който отговаря за тяхната достоверност, затова само той може да бъде лице, което прилага нелоялна търговска практика, свързана с етикетирането на продукта. Ответникът по касация не предоставя информация във връзка със съставките на продукта, поради което не би могъл да извърши твърдяната в санкционния акт търговска практика.

Гореизложеното мотивира касационния състав да приеме, че обжалваният съдебен акт не е постановен при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилен и обоснован. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав. С оглед на това, проверяваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Основателно и своевременно се явява искането на ответника по касацията за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на „Билла България” ЕООД разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 3180 лева, определено на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10 от 08.01.2024 г., постановено по АНД № 1414/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „Билла България” ЕООД, с ЕИК *********, разноски в размер на 3180 (три хиляди сто и осемдесет) лева.

Решението е окончателно.