Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр.Горна Оряховица, 31.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският
районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и девети март през
две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на
секретаря Силвия Д.Николова и на прокурора ……….., разгледа докладваното от
съдията Вардаров гр.дело№926/2020г. по описа на Горнооряховския районен
съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искoве по реда на чл.415 от ГПК относно
установяване на вземане по: чл.200 от ЗЗД ввр. чл.79 от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.17 т.2 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“АД и чл.294 ал.1 от ТЗ ввр.
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Енерго-Про
Продажби”АД(чрез юрисконсулт В. Матева), твърди в исковата си молба, че П.Й.П. е клиент на „Енерго-Про
Продажби“АД, с клиентски№**********, във връзка с продажба на ел.енергия
за обект на потребление заведен с абонатен№**********,
находящ се в с.В. ул.*** Общ.Стражица.
Облигационните отношения се регламентирали от ОУДПЕЕ на „Е.ОН България
Продажби”АД, приети на основание чл.98а от ЗЕ от УС на „Е.ОН България
Продажби”АД и били одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл.17 т.2 от ОУДПЕЕ, приложими
към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия”.
Сроковете били регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в чл.26 ал.6 изрично било
посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната
ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението, т.е. потребителят изпада в
забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл.38 от
ОУДПЕЕ „потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на
дължими към “Енерго-Про Продажби”АД суми, дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден”. В тази връзка, ищецът
депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред
ГОРС. След образуване на ч.гр.дело№204/2020г. е била издадена
Заповед№292/12.02.2020г. за изпълнение на парично задължение на П.Й.П. към „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК:*********, за: сумата 244.27лв.,
представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени
за периода: 19.04.2019г.-20.08.2019г.(фактура№ФП0279700520/19.04.2019г.
на стойност 56.00лв., фактура№фп0280859209/20.05.2019г. на стойност 72.23лв.,
фактура№ФП0282021906/20.06.2019г. на стойност 52.58лв.,
фактура№ФП0283184978/22.07.2019г. на стойност 39.72лв.,
фактура№ФП0284345459/20.08.2019г. на стойност 23.74лв.) за обект с абонатен№********** и клиентски№**********,
с адрес: с.В. ул.*** Общ.Стражица, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението – 12.02.2020г. до окончателното
плащане; сумата 13.64лв.,
представляваща мораторна лихва за периода, считано от датата на падежа на всяка една фактура до 31.01.2020г. сумата 75.00лв., представляваща направените по
делото разноски (ДТ и юрисконсултско възнаграждение). Издадената заповед за
изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. С
Разпореждане ГОРС е указал на заявителя, че в едномесечен срок от връчване на
препис от настоящото разпореждане може да предяви против длъжника иск за
установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата
държавна такса. Моли съда, да приеме за установено по предявен иск от страна на
„Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК:*********, против П.Й.П., че П.Й.П. дължи
на „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК:*********, по
Заповед№292/12.02.2020г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№204/2020г. на ГОРС: сумата 244.27лв.,
представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за
периода: 19.04.2019г.-20.08.2019г. за обект с
абонатен№********** и клиентски№**********, с адрес: с.В.
ул.*** Общ.Стражица, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на
заявлението – 12.02.2020г. до окончателното плащане; сумата 13.64лв.,
представляваща мораторна лихва за периода, считано от датата на падежа на всяка една фактура до 31.01.2020г. Претендира и направените в исковото
производство разноски(ДТ и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78
ал.8 от ГПК ввр. Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения).
Ответната
страна П.Й.П. с редовно връчено съобщение по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се представлява от особен представител адв.Н.И.К. от
ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК, оспорва предявените искове. Основателността на предявения
иск била обусловена от доказването на сложен фактически състав: 1. че
ответникът е потребител на ел.енергия за битови нужди за конкретен обект; 2. че
фактурираното количество ел.енергия е доставено до обекта; 3. че потребителят
не е заплатил продажната цена за доставената му ел.енергия. Липсвали доказателства за възникване на твърдЯ.та
от ищеца облигационна връзка между страните(ответникът да се явява потребител
по смисъла на чл.4 от ОУДПЕЕ, в т.ч. да
е собственик или ползвател на обекта, за който се претендира консумация на
ел.енергия). Липсвали доказателства, че за процесния период в обекта е консумирана ел.енергия с
посочените стойности. От представените от ищеца документи и в частност от
приложеното към исковата молба извлечение за фактури и плащания за период се
установявало, че на П.Й.П. били издадени фактури, всяка една от които на
стойност 19.00лв.(фактура№**********/20.07.2017г.;
фактура№**********/18.10.2018г.; фактура№**********/21.05.2019г.;
фактура№**********/22.07.2019г.). С посочените четири фактури от страна на
„Енерго-Про Продажби”АД едностранно били начислени такси в общ размер на
76.00лв. - всяка отделна фактура е на стойност 19.00лв. Според „Енерго-Про
Продажби”АД таксите били начислени и дължими, поради направените от
дружеството разходи, свързани с прекъсването и възобновяването на снабдяването
с ел.енергия до обект на потребителя. Начислените от „Енерго-Про Продажби”АД
такси с цитираните фактури били заплатени от потребителя, което се установява
от приложеното извлечение, издадено от длъжника по заявлението. Условията и
редът за възстановяване на прекъснато електрическо захранване са посочени в
чл.21 от ОУ ДПЕЕ(„когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се
възстановява след като последния заплати на „Енерго-Про Продажби”АД и
„Електроразпределение Север”АД всички направени разходи за прекъсване и за
възобновяване на снабдяването“). Така, в ОУ ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби”АД не
е предвидена възможност за начисляване на такса за възстановяване на
прекъснатото електрическо захранване, каквото изискване имало в чл.37 ал.1 от
ОУПЕЕ(отм.). Липсвали причини едностранно начислената такса в размер на
19.00лв. за възстановяване на електрическото захранване да бъде схващана като
разход по смисъла на чл.21 ал.1 от действащите ОУ ДПЕЕ, тъй като тази такса е
предварително и презумптивно определена, без да бъдат съобразени действителните
разходи, осъществени по повод прекъсването или възобновяването на
електрическото захранване. Практически „Енерго-Про Продажби”АД е въвело една наказателна
такса, чието заплащане противозаконно се вменява като задължение за
потребителите, за да могат последните да упражняват правото си да получават
доставка на ел.енергия. Подобно на чл.37 от ОУПЕЕ(отм.), клаузата на чл.21 от ОУ ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби”АД, одобрени
с Решение№ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, противоречи на чл.122-чл.124 от ЗЕ.
Посочената клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 т.2 от ЗЗП, тъй като
ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон. Според чл.124 от ЗЕ, енергийното предприятие
възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване
на причините, довели до преустановяването. Законът недвусмислено посочвал, че
енергийното предприятие възстановява снабдяването на клиентите след отстраняване
на причините, довели до прекъсването на електрическото захранване. Липсвала законова регламентация относно
дължимост от страна на потребителя на допълнителни такси или възстановяване на
разходи, които предприятието евентуално е направило или би направило по повод
изпълнение на това му законово и договорно задължение за възстановяване на
електрическото захранването. При тези обстоятелства клаузата на чл. 21 от Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про
Продажби”АД поставя електроснабдителното дружество в господстващо положение
спрямо потребителя, поради което същата е неравноправна и на основание чл.143
т.18 от ЗЗП, доколкото предоставя възможност на доставчика едностранно да
определя обезщетение за вреди, поради включване и изключване на снабдяването -
без същите да бъдат доказвани по какъвто и да било начин. „Енерго-Про
Продажби”АД нямало каквито и да било правомощия да извършва действия по
електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява снабдяването, поради което
такса за възстановяване на електрозахранването не му се следва. В чл.20 ал.1 от
ОУ ДПЕЕ е посочено, че „Енерго-Про Продажби”АД има право да поиска от
„Електроразпределение Север”АД да прекъсне или ограничи снабдяването с
ел.енергия. Според чл.14 т.2 от ОУ ДПЕЕ „Енерго-Про Продажби”АД може да поиска
от „Електроразпределение Север”АД прекъсване или ограничаване снабдяването с
електрическа енергия. Чл.21 ал.1 от ОУ ДПЕЕ гласи, че „Енерго-Про Продажби”АД
изисква от „Електроразпределение Север”АД възстановяване на снабдяването с
електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването. Така, „Енерго-Про Продажби”АД изначално по никакъв
начин не било ангажирано с фактическото прекъсване и възобновяване на снабдяването
с електричество, които действия обичайно се извършват от друго дружество -
„Електроразпределение Север”АД.
Доколкото с фактура№**********/20.07.2017г.;
фактура№**********/18.10.2018г.; фактура№**********/21.05.2019г.;
фактура№**********/22.07.2019г. електроразпределителното дружество незаконосъобразно
начислило такси за възстановяване на захранването, то плащането на сумите по
тези фактури било извършено при начална липса на основание, поради което и
„Енерго-Про Продажби”АД дължало връщане на сумите в полза на ответника П.П.. Моли,
в случай, че се приеме предявения иск за
изцяло или частично основателен, да се извърши до размера на по-малката сума
измежду тази, претендирана от ищеца и тази, платена от П.П. на „Енерго-Про
Продажби”АД по фактура№**********/20.07.2017г.; фактура№**********/18.10.2018г.;
фактура№**********/21.05.2019г.; фактура№**********/22.07.2019г. Моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни. В съдебно заседание, предвид
извършеното плащане от страна на П.Й.П. и да
не понася допълнителни разноски,
процесуалният представител заявява, че не поддържа оспорването на факта
на доставките на ел.енергия до процесния обект, което прави безпредметно
искането на ищеца за ангажиране на други доказателства, в т.ч. и назначаване на СТЕ.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за
установено следното:
П.Й.П.
е клиент на „Енерго-Про
Продажби“АД, с клиентски№**********, във връзка с продажба на ел.енергия
за обект на потребление заведен с абонатен№**********,
находящ се в с.В. ул.*** Общ.Стражица. Логичен
извод за това следва да се направи въз основа освен на справката НБД“Население“,
така също и от приложените Заявление№4341842/22.11.2016г.
за продажба на ел.енергия; Заявление№4341838/22.11.2016г.
за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на
„Енерго-Про Мрежи“АД при Общи условия; Договор за достъп
и пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про
Мрежи“АД при Общи условия.
Облигационните отношения се регламентирали от
ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“АД(„Е.ОН България Продажби”АД), приети на
основание чл.98а от ЗЕ от УС на „Енерго-Про Продажби“АД(„Е.ОН България
Продажби”АД) и били одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл.17 т.2 от ОУДПЕЕ, приложими
към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия”.
Сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в чл.26 ал.6 изрично било
посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението, т.е. потребителят изпада в
забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл.38 от
ОУДПЕЕ „потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на
дължими към “Енерго-Про Продажби”АД суми, дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден. Ищецът е издал за периода:
13.09.2019г.-13.12.2019г.: фактура№ФП0284754688/13.09.2019г. на стойност
156.50лв., фактура№ЛП3226241807/03.10.2019г. на стойност 0.48лв.,
фактура№ФП0285787687/14.10.2019г. на стойност 142.16лв.,
фактура№ФП0287043802/13.11.2019г. на стойност 118.43лв., фактура№ФП0288207983/13.12.2019г.
на стойност 1.40лв.
Приложени са Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“АД(„Е.ОН
България Продажби”АД), приети на основание на чл.98а от ЗЕ от УС на „Е.ОН
България Продажби”АД с протокол№12/28.06.2007г. и одобрени с
Решение№ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, както и от Общи условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго-Про Мрежи“АД(„Е.ОН България Мрежи”АД), понастоящем
„Електроразпределение Север”АД, приети на основание на чл.98б от ЗЕ, утвърдени
от УС на „Енерго-Про Мрежи“АД(„Е.ОН България Мрежи”АД)/понастоящем понастоящем
„Електроразпределение Север”АД с протокол№14/27.06.2007г. и одобрени с
Решение№ОУ-060/07.11.2007г. на ДКЕВР и изменени/допълнени с
Решение№ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР.
„Енерго-Про Продажби”АД
депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред
ГОРС. След образуване на ч.гр.дело№204/2020г. е била издадена
Заповед№292/12.02.2020г. за изпълнение на парично задължение на П.Й.П. към „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК:*********, за: сумата 244.27лв.,
представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени
за периода: 19.04.2019г.-20.08.2019г.(фактура№ФП0279700520/19.04.2019г. на стойност 56.00лв.,
фактура№фп0280859209/20.05.2019г. на стойност 72.23лв.,
фактура№ФП0282021906/20.06.2019г. на стойност 52.58лв.,
фактура№ФП0283184978/22.07.2019г. на стойност 39.72лв.,
фактура№ФП0284345459/20.08.2019г. на стойност 23.74лв.) за обект с
абонатен№********** и клиентски№**********, с адрес: с.В.
ул.*** Общ.Стражица, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на
заявлението – 12.02.2020г. до окончателното плащане; сумата 13.64лв.,
представляваща мораторна лихва за периода, считано от датата на падежа на всяка една фактура до 31.01.2020г. сумата 75.00лв., представляваща направените по
делото разноски (ДТ и юрисконсултско възнаграждение). Издадената заповед за изпълнение
била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. С Разпореждане
ГОРС е указал на заявителя, че в едномесечен срок от връчване на препис от
настоящото разпореждане може да предяви против длъжника иск за установяване на
вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице установило, че към 12.02,2020г.(датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – ч.гр.дело№204/2020г.),
както н към 13.07.2020г.(датата на подаване на исковата молба –
гр.дело№926/2020г. ), просрочените, неплатени задължения по фактури,
издадени в периода: 19.04.2019г.-20.08.2019 г. за консумирана ел.енергия от
страна на ответника за обекти на потребление, посочен исковата молба, както и
за такса за включване на ел.захранването са на обща стойност
263.27лв.(задълженията по фактура№ФП0279700520/19.04.2019г., фактура№фп0280859209/20.05.2019г.,
фактура№ФП0282021906/20.06.2019г., фактура№ФП0283184978/22.07.2019г.,
фактура№ФП0284345459/20.08.2019г.). Считано от датата на
падежа на всяко едно парично задължение по процесиите фактури до 31.01.2020 г.,
мораторната лихва е на обща стойност 13.64лв.
Според вещото лице количествата
ел.енергия по процесните фактури, са правилно остойностени, съобразно
утвърдените от ДКЕВР за съответния период цени. Съдът кредитира заключенията на
двете експертизи и им дава вяра. Същите не са оспорени от страните по делото.
Въз основа на така установените
факти по делото съдът прави следните правни изводи:
Съгласно фикцията, установена с
чл.110 ал.2 от ЗС, електрическата енергия следва статута на движимите вещи. С
приемането на чл.98а от ЗЕ(ДВ бр.54/2012г. в сила от 17.07.2012г.) се въвежда
нов принцип спрямо определени сделки, сключени при т.н. Общи условия, различен от този по чл.16
от ЗЗД и чл.298 от ТЗ, а именно: „Публикуваните Общи условия влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане”, като в срок до
30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни
с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на ел.енергия
заявление, в което да предложат специални условия. С тази разпоредба се
определя моментът, от който общите условия стават задължителни за потребителите
- от публикуването, а не от приемането им. Така
Общите условия са част от правоотношението между „ex Lege”, по силата на
факта на публикуването. Съгласно чл.17 т.2 от ОУ на ДПЕЕЕ, приложими към
настоящия момент, „потребителят се задължава
да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия в сроковете и
по начина, определени в тези Общи условия”. Сроковете били регламентирани в
чл.26 от ОУ на ДПЕЕЕ, като в чл.26 ал.6 от ОУ на ДПЕЕЕ изрично било посочено,
че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната
ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението, т.е. потребителят изпада в
забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл.38 от
ОУ на ДПЕЕЕ, „потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на
дължими към „Енерго-Про Продажби”АД суми, дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден”. Продажбата на ел.енергия
се възстановява след като клиентът заплати на „Енерго-Про Продажби”АД цена, съгласно ценоразпис в който са включени всички направени
разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел.енергия. В случая
основанието за прекъсване на продажбата на ел.енергия е неплащане на дължимите
суми за доставена ел.енергия - чл.34 от ОУ на ДПЕЕЕ. От анализа на чл.37 от ОУ на
ДПЕЕЕ следва извода, че заплащането на разходите за прекъсване на продажбата на
ел.енергия/което заплащане е условие да се възстанови продажбата на ел.енергия/
се дължи от абоната-клиент, в случай че той поиска възстановяване на продажбата
на ел.енергия за обекта му. По-конкретно, ищецът следва да установи при условията на
пълно доказване, че в качеството си доставчик на ел.енергия е доставил реално
определено количество ел.енергия, за
което са издадени съответните фактури. От своя страна, ответното дружество-клиент
следва да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други
възражения срещу правото на ответника, в т.ч. и извършено плащане по фактурите
за неизплатената доставена ел.енергия.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства(в
т.ч. заключенията на двете експертизи) установяват наличието на доставено и
потребено количество ел.енергия по редовен отчет, от една страна и неизпълнено
от абоната задължение за заплащане на същото. Възраженията за недължимост на
суми за потребление(към датата на завеждане на заявлението в заповедното
производство и към датата на завеждане на исковата молба) са неоснователни.
Като потребител на ел.енергия ответникът е страна по договор за пренос на
ел.енергия чрез електроразпределителните мрежи на „Енерго-Про Мрежи”АД,
поради което същият е обвързан от ОУ на ДПЕЕМ и на ОУ на ДПЕЕЕ, който са
действали към отчетния период. Съгласно същите потребителят се задължава да
заплаща стойността на използваната ел.енергия в определените в ОУ срокове и
начин, като при забава дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден. Интересът, който се реализира посредством правната връзка между
доставчика и потребителя на ел.енергия, сочи желание да бъде получено
определено количество ел.енергия срещу задължението да бъде заплатена
определена цена. Този предмет на отношението обуславя и равнопоставеността на
страните по сделката с ел.енергия. Основанието
за заплащане на ел.енергия е нейното ползване, поради което потребителят дължи
заплащане на цената на реално доставената му и получена от него ел.енергия за
конкретен обект на потребление, по открита на негово име партида, отчетена по
надлежния за това ред със законно монтирано и сертифицирано СТИ/електромер, при
редовен ежемесечен отчет, за същия обект на потребление, каквито в случая се
установяват от приетите по делото писмени доказателства.
От изложеното следва, че е налице доставена до
абоната и потребена от него ел.енергия в посоченото в справката количество и
същата подлежи на заплащане съгласно правилата за продажбата по чл.200 от ЗЗД ввр.
чл.79 от ЗЗД
ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ и чл.17 т.2 от ОУ на ДПЕЕЕ в изпълнение
на договорни задължения от страните.
Установи се, че в хода
на процеса, след
образуване на заповедното производство и по време на исковото е изплатил изцяло
задължението си към „Енерго–Про
Продажби”АД за заплащане на дължимите суми по договора между страните. Заплащането на дължимото от ответника
не се спори и от ищеца, видно от становището му изразено в молба вх.№260792/26.03.2021г. Тези
факти, съдът е длъжен да вземе предвид, с оглед приложението на нормата на
чл.235 ал.3 от ГПК.
Поради това,
предявените искове по
реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.200 от ЗЗД ввр.
чл.79 от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.17 т.2 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про
Продажби“АД и чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД, за приемане за установено, че П.Й.П. дължи на „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК:*********, по Заповед№292/12.02.2020г.
за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№204/2020г. на ГОРС: сумата 244.27лв., представляваща главница за незаплатена
ел.енергия по фактури, издадени за периода: 19.04.2019г.-20.08.2019г.
за обект с абонатен№********** и клиентски№**********, с адрес: с.В.
ул.*** Общ.Стражица, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на
заявлението – 12.02.2020г. до окончателното плащане; сумата 13.64лв.,
представляваща мораторна лихва за периода, считано от датата на падежа на всяка една фактура до 31.01.2020г. следва да бъдат отхвърлени, предвид извършено плащане
от ответника в хода на процеса.
Нормата на чл.78 ал.1 от ГПК указва
обстоятелствата, от които съдът следва да извлече извода си за възникнало
основание за обезвреда - възприета с акта по същество позиция по съдебно
предявения спор. Тъй като приключването на съдебното производство с акт по
съществото на спора е типичното, а следователно и желано развитие, текстът
урежда правилото, обуславящо и института на отговорността за разноски.
Същевременно нормата на чл.78 ал.2 от ГПК лишава ищеца от възможността да бъде възмезден при реализирано в процеса
поведение на ответника, от което еднозначно се установява, че съдебният спор е
предизвикан ненужно. Съдебната процедура е предпоставена от наличието на спор,
определяща несигурност в отношението между страните. Действията на ответника
след образуване на заповедното производство и исковото производство по
заплащането на задълженията по издадените фактури, предпопага признание на иска и води до
установеност в съдържанието на отношението между страните, на която основа
съдът е властен да постанови решението си - аргумент от чл.237 от ГПК. Бездействието по повод на поискано и
дължимо изпълнение обуславя интереса за кредитора да потърси защита в съдебно
производство, а следователно и ангажира отговорността на ответника за
наложените от това и поведение разноски.
В заключение, при този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовата страна сумата 615.00лв., представляваща направени разноски
в производството по гр.дело№926/2020г. на ГОРС(ДТ – 75.00лв. и юрисконсултско
възнаграждение – 100.00лв.; възнаграждение за вещо лице – 140.00лв.; възнаграждение
за особен представител – 300.00лв., съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба№1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Разноските в
заповедното производство са законова последица от уважаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и с оглед на това
отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното
производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип
на диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата
молба искане за разпределяне на отговорността за разноски в заповедното
производство. Съгласно т.10 от
Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ.
чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва
да бъдат присъдени разноски в заповедното производство - ч.гр.дело№204/2020г.
на ГОРС в размер на 75.00лв.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.258 и сл.
от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от страна на „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
район „В. Варненчик” Варна
Тауърс-Г, бул.”В. Варненчик”№258, представлявано заедно от всеки двама от
членовете на управителния му съвет, а именно: П. Ст.С., Я. М.Д. и Д. К.Д., против П.Й.П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
за приемане за установено, че П.Й.П. дължи на „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК:*********, по
Заповед№292/12.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.дело№204/2020г. на ГОРС:
сумата 244.27лв., представляваща главница за
незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода: 19.04.2019г.-20.08.2019г. за обект с абонатен№*********-5 и клиентски№**********,
с адрес: с.В. ул.*** Общ.С.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението –
12.02.2020г. до окончателното плащане;
сумата 13.64лв., представляваща
мораторна лихва за периода, считано от датата на падежа на всяка една фактура до 31.01.2020г.
ОСЪЖДА П.Й.П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, район „В.
Варненчик” Варна Тауърс-Г, бул.”В.
Варненчик”№258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
управителния му съвет, а именно: П. Ст.С., Я. М.Д. и Д.
К.Д.: сумата 615.00лв./шестстотин и петнадесет лева/, представляваща
направени разноски в производството по гр.дело№926/2020г. на ГОРС; сумата 75.00лв./седемдесет
и пет лева/, представляваща направените разноски в производството по ч.гр.дело№204/2020г.
на ГОРС.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис
от решението на страните.
Районен съдия: