Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.08.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на пети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 7517 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.196 и сл. ГПК/ отм./ във връзка с § 2, ал.1 от ПЗР
на ГПК.
С решение от 02.06.2015 год., постановено по гр.дело № 10711/2005 г. на СРС, ІІ ГК, 76 състав, е изнесен на публична
продан на основание чл.288, ал.1 от ГПК/ отм./ допуснатия до делба недвижим
имот, апартамент № 28, находящ се в гр.София, ж.к.“*****,
състоящ се от една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения с обща площ
от 61,58 кв.м., заедно със зимнично помещение и 2,24%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху земята, като след извършване на проданта получената сума да бъде
разпределена от съдия- изпълнителя между съделителите
при следните квоти: за П.Г.Й.-30/405 ид.ч.; за А.Г.С.-
30/405 ид.ч.;
за И.Г.Й.-30/405 ид.ч.; за Е.А.С.- 8/405 ид.ч.; за А.Н.С.-11/405 ид.ч.; за
Д.Н.М.-11/405 ид.ч.; за Столична община- 15/405 ид.ч.; за П.С.Т.-270/405 ид.ч.; С
решението на съда е изнесен на публична продан на основание чл.288, ал.1 от ГПК/ отм./ допуснатия до делба недвижим имот, поземлен имот с площ 3280 кв.м.,
съставляващ имот пл.№ 010062, в местността „ воденицата“/ „ Дзуката“/
по плана за земеразделяне в землището на с.Герман, при съседи: имот пл.№
010061, имот пл.№ 010060, имот пл.№ 010063, имот пл.№ 010203- полски път на
кметство с.Герман; и нива от 2600
кв.м., находяща се в строителните граници на с.Герман, по плана на с.Герман, местността“Ридо“, при съседи: наследници на Г.П.И., В.Б., В.Б.и гора,
като след извършване на проданта получената сума да бъде разпределена от съдия-
изпълнителя между съделителите при следните квоти: за
П.Г.Й.- 570/2835 ид.ч.; за А.Г.С.- 570/2835 ид.ч.; за И.Г.Й.-570/2835
ид.ч.; за Е.А.С.- 152/2835 ид.ч.;
за А.Н.С.- 209/2835 ид.ч.; за Д.Н.М.- 209/2835 ид.ч.; за Държавата- 285/2835 ид.ч.;
за П.С.Т.-270/2835 ид.ч.; С решението на съда е осъден
на основание чл.286 от ГПК/ отм./, във вр. с чл.31,
ал.2 от ЗС, П.С.Т., ЕГН **********,***, да заплати на П.Г.Й., ЕГН **********,***,
А.Г.С., ЕГН **********,***, И.Г.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, всички със
съдебен адрес:***, чрез адв.И.М. и Л.А., сумите от по
1472,10 лв., представляващи обезщетение за ползвания изключително от Т.,
апартамент № 28, находящ се в гр.София, ж.к.“ *****,
за периода от 04.03.2010 г. до 11.03.2011 г., ведно със законната лихва,
считано от 12.03.2015 г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени
претенциите за периода от 11.10.2005 г. до 03.03.2010
г. и за горниците до пълните претендирани
размери от по 7532,58 лв., като частично
погасени по давност и частично неоснователни. С решението на съда е осъден на
основание чл.286 от ГПК/ отм./, във вр. с чл.31, ал.2
от ЗС, П.С.Т., ЕГН **********,***, да заплати на Е.А.С., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, чрез адв.И.М. и Л.А., сумата от
392,56 лв., представляваща обезщетение за ползвания изключително от Т.,
апартамент № 28, находящ се в гр.София, ж.к.“ *****,
за периода от 04.03.2010 г. до 11.03.2011 г., ведно със законната лихва,
считано от 12.03.2015 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлена претенцията
за периода 11.10.2005 г. до 03.03.2010 г. и за
горницата до пълния претендиран размер от 2510,86 лв., като частично погасена по
давност и частично неоснователна. С решението на съда е осъден П.С.Т., ЕГН **********,***,
да заплати на А.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, и Д.Н.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, всички със съдебен адрес:***, чрез адв.И.М.
и Л.А., сумите от по 539,77 лв., представляващи обезщетения за ползвания
изключително от Т., апартамент № 28, находящ се в
гр.София, ж.к.“ *****, за периода от 04.03.2010 г. до 11.03.2011 г., ведно със
законната лихва, считано от 12.03.2015 г. до окончателното й изплащане, като са
отхвърлени претенциите за периода 11.10.2005 г. до 03.03.2010
г. и за горниците до пълните претендирани размери от
по 2510,86 лв., като частично погасени по давност и частично неоснователни. С
решението на съда са осъдени на основание чл.293а и чл.60 от ГПК/ отм./ съделителите да заплатят в полза на Софийски районен съд
суми, представляващи дължимата съобразно квотата им държавна такса по делото,
конкретно посочени в диспозитива на решението.
С
решение от 03.10.2018 год., постановено
в закрито заседание по гр.дело № 10711/2005 г. на
СРС, ІІ ГК, 76 състав е допусната поправка на очевидна фактическа грешка
в диспозитива на решението от 02.06.2015 г. по
гр.дело № 10711/2005 г. по описа на СРС/ л.456, стр.5, редове-37,23 и 9- отдолу
нагоре/, като периодът на уважената част на иска правилно да се чете „ от
04.03.2010 г. до 11.03.2015 г.“, вместо неправилното „ от 04.03.2010 г. до
11.03.2011 г.“.
Срещу решението на СРС, 76 с-в, постановено на
02.06.2015 г. е постъпила въззивна жалба от П.С.Т., подадена чрез пълномощника адв.П.В., с която се обжалва същото, в частта, с която са изнесени на публична продан на основание
чл.288, ал.1 от ГПК/ отм./ допуснатите до съдебна делба недвижими имоти, както и в частта, с която е осъден на
основание чл.286
от ГПК/ отм./, във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС да заплати на съделителите П.Г.Й.,
А.Г.С., И.Г.Й., Е.А.С., А.Н.С. и Д.Н.М., обезщетение за ползване на процесния изнесен на публична продан апартамент № 28, находящ се в гр.София, ж.к.“ *****, с искане същото да бъде отменено в обжалваната част, като
неправилно и необосновано. В жалбата се излагат доводи, че решението, в обжалваната
част е неправилно и необосновано, като постановено при нарушение на
процесуалните правила.
Срещу решението на СРС, 76 с-в,
постановено на 03.10.2018 год. са подадени две въззивни
жалби с идентично съдържание от П.С.Т., чрез пълномощника адв.П.В.,
с искане същото да бъде обезсилено, като недопустимо или да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбите.
Въззиваемата страна- П.Г.Й., оспорва подадените въззивни жалби. Моли жалбите, като неоснователни да бъдат
отхвърлени, а обжалваните с тях решения- оставени в сила, като правилни и
законосъобразни.
Въззиваемата страна-
Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие, чрез процесуалния си
представител юрк.И.Т., оспорва подадените въззивни
жалби. Моли жалбите, като неоснователни
да бъдат отхвърлени, а обжалваните с тях решения- оставени в сила, като
правилни и законосъобразни.
Въззиваеми
страни по делото- А.Г.С., И.Г.Й., Е.А.С., А.Н.С. и Д.Н.М., чрез пълномощника си
адв.И.М. в депозирани по делото писмени бележки
оспорват подадените въззивни жалби и молят съда да
остави същите без уважение, като неоснователни.
Въззиваемата
страна- Столична община, не взема становище по подадените въззивни
жалби.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. В тази връзка
в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба, подадена срещу решение от 02.06.2015 год. е допустима - подадена е в срока по чл.197 от ГПК/ отм./ във връзка с § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Обжалваното решение, постановено на 02.06.2015 г. е валидно
/не е постановено в нарушение на правни
норми, които регламентират условията за валидност на
решенията - постановено е от съд с правораздавателна
власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо /съдът е разгледал предявените искове като е дал на същите правилна правна квалификация/,
поради което следва да бъдат
обсъдени доводите на жалбоподателя, досежно
неговата правилност
и законосъобразност в обжалваната
част.
Разгледана по същество
въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението в обжалваната част е и правилно. При правилно разпределена доказателствена тежест и изпълнение на задълженията си, вменени му от процесуалния закон/ ГПК-отм./, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а разгледани по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Правилно първоинстанционния
съд е приел, че при извършване на делбата на процесните
недвижими имоти е приложим способа по чл.288, ал.1 от ГПК/ отм./- чрез изнасяне
на имотите на публична продан.
В
настоящия случай, безспорно установено е по делото обстоятелството, че
допуснатите до съдебна делба недвижими имоти/ жилищен имот- апартамент и два
поземлени имота/, са реално неподеляеми. Това
обстоятелство не се оспорва от страна на жалбоподателя по делото. Съгласно
разпоредбата на чл.288, ал.1/ отм./, когато някой имот
е неподеляем и не може да бъде
поставен в един от дяловете, съдът
постановява да бъде изнесен на
публична продан. Страните в делбата могат да участват
при наддаването в публичната продан.
В процесния
случай съдът приема, че при извършване на делбата на процесните
недвижими имоти, неприложим е способа по чл.292 от ГПК/ отм./
В
практика на ВКС – решение № 258 от 25.10.2011 г. по гр.дело № 144/2011 г., ІІ
г.о. е прието, че е допустимо разпределение на различни по вид самостоятелни
имоти само, ако между страните липсва спор относно обособяването им в
самостоятелни дялове, но при наличието на спор, за да е приложим способа на
чл.353 ГПК /чл.292 ГПК-отм./ е необходимо да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество. Съобразно разпоредбата на чл.69, ал.2
от ЗН и с оглед спазване на равенството между съделителите
при разпределението по чл.353 ГПК/ чл.292 от ГПК отм./ във всеки дял трябва да
се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по
стойност имоти, респективно максимално съответстващи по стойност на дяловете на
съделителите, като неравенството на дяловете се
изравнява в пари. В случая съделителите П.Г.Й., А.Г.С.,
И.Г.Й., Е.А.С., А.Н.С. и Д.Н.М. са направили изрично искане допуснатите до
делба недвижими имоти да бъдат изнесени на публична продан. От друга страна, в
конкретния случай при наличие на три недвижими имота, различни по вид, всеки от
които е реално неподеляем и при липса на съгласие
между съделителите за обособяване на имотите в
самостоятелни дялове, делбата следва да се извърши по реда на чл.288, ал.1 ГПК-отм., чрез изнасянето на делбеното имущество на
публична продан. Искане за възлагане на процесния
допуснат до делба апартамент по реда на чл.288, ал.2 или ал.3 ГПК/ отм./ не е
правено по делото и правилно съдът не е разгледал такова. По правилото на
чл.69, ал.2 ЗН делбата се извършва чрез разпределение на делбеното
имущество между съделителите, а ако това е невъзможно
– чрез публична продан. В случая реално разпределение е невъзможно с оглед
противопоставянето от страна на съделителите П.Г.Й., А.Г.С., И.Г.Й., Е.А.С., А.Н.С. и Д.Н.М.
за обособяване в дял на недвижими имоти от различен вид и предназначение,
поради което единствения способ за извършване на делбата е публичната продан.
На
следващо място, настоящата въззивна инстанция намира
за основателни предявените от П.Г.Й., А.Г.С., И.Г.Й., Е.А.С., А.Н.С. и Д.Н.М. срещу П.С.Т., претенции по сметки по чл.286 от ГПК/
отм./, вр. чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на
обезщетение за ползване на процесния процесния изнесен на
публична продан апартамент № 28, находящ се в
гр.София, ж.к.“ *****, до размер на сумите за които същите са уважени с
обжалваното решение. В тази връзка съдът споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционният съд съображения обосноваващи извод за
основателност на така предявените срещу съделителя П.С.Т.
претенции по сметки по реда на чл.286 от ГПК/ отм./, вр.
чл.31, ал.2 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗС всеки
съсобственик може да си служи
с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат
с нея според правата си, а според
чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ
се ползува само от някои
от съсобствениците, те дължат обезщетение
на останалите за ползата, от
която са лишени от деня
на писмената покана. Следователно, за да възникне
задължението на съсобственика, който ползува вещта, за обезщетение, е необходимо съсобственикът, който не ползува
вещта, да му отправи писмено
искане. По своя характер то
е едностранно волеизявление,
отправено до съсобственика, което последният трябва да получи, от
което да се вижда, че
за в бъдеще лишеният от ползуване
желае да му се заплаща обезщетение. Разбира се, в това писмено
искане не е необходимо да се
посочи точно сумата, която той
желае. Тя може допълнително да бъде определена. Ако ползуващият съсобствената вещ отговори, че
предоставя съответната част от имота
съобразно правата на съсобственика, който не го
ползува и последният откаже, обезщетение не се дължи.
За получаването на естествените и граждански плодове /наеми и др./ не е необходимо
изпращането на писмена покана. Тя е необходима само за получаване
на обезщетение за ползуването.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС
когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. Хипотезата на чл.31 ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по
чл.59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго.
За
да бъде уважен иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, е нужно да са налице
следните предпоставки: наличие на съсобственост между страните върху имота,
лично ползване в процесния случай на същия от страна на ответникът-съсобственик
на процесния апартамент, респективно ползване на
част, по-голяма от припадащата му се и наличие на писмена покана, получена от
ответника. В процесния случай са налице посочените
предпоставки за уважаване на предявените искови претенции по реда на чл.31,
ал.2 от ЗС и ангажиране на отговорността на съделителя
П.С.Т. за заплащане на лишените от ползване съделители-
съсобственици на обезщетение за ползване на процесния процесния изнесен на
публична продан апартамент № 28, находящ се в
гр.София, ж.к.“ *****, до размер на сумите за които същите са уважени с
обжалваното решение.
Съгласно
ТР № 7/02.11.2012г., постановено по тълкувателно дело № 7 по описа за 2012 г.
на ОСГК на ВКС лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е всяко поведение
на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. Претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС ще е основателна,
когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от
ползващия съсобственик и въпреки това: той или член на неговото семейство
продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно
предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/
потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; той или
член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща
вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик
да си служи с нея /например като държи ключа/; ползващият съсобственик е
допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за
собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.
В случая съсобствеността върху процесния съсобствен недвижим имот
- апартамент е установена с влязло в законна сила решение на съда по първата
фаза на делбата. От представената по делото нотариална покана се установява, че
П.Г.Й., А.Г.С., И.Г.Й., Е.А.С., А.Н.С. и Д.Н.М./ респективно техни
наследодатели/ са отправили писмено искане до ответника П.С.Т. за заплащане на
обезщетение за личното ползване на процесния недвижим
имот. Безспорно е по делото обстоятелството, че нотариалната покана е редовно
връчена на П.С.Т..
Съдът намира, че в процесния случай по делото е установено лично ползване на процесния недвижим имот от страна на ответника П.С.Т. през
исковия период от време. Съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства дава основание на съда да направи обоснован извод, че през целия
исков период от време ответникът П.С.Т. е ползвал процесния
недвижим имот. От друга страна съдът намира, че съобразно
константната съдебна практика обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС не се дължи само
ако съсобственикът, до когото е отправено писменото поискване, предложи на
този, който му го е отправил, да ползва вещта лично според правата си в
съсобствеността и му осигури възможността реално да упражнява това свое право,
а последния откаже или не се отзове - така и ТР №7/2.11.2012г. на ОСГК на ВКС.
В процесния случай жалбоподателят- ответник П.С.Т. не
твърди и не доказва по делото, че след получаване на нотариалната покана е
предложил на ищците да ползват процесния апартамент,
нито, че им е предоставил ключ от същия, само в който случай той би се
освободил от задължението си по чл.31,
ал.2 от ЗС. От заключението на вещото лице Ю.Костова по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, като
компетентно и обективно изготвено, прието като неоспорено от страните се
установява размера на дължимото обезщетение за ползване на процесния
апартамент за исковия период от време за всеки един от ищците от страна на
ответника.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния
съд, постановеното от СРС, 76 състав, решение от 02.06.2015 г. по гр.дело №
10711/2005 г., като правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила, в обжалваната
част на основание чл.208, ал.1 от ГПК/ отм./.
На следващо място въззивните жалби, подадени срещу решение от 03.10.2018 год. са допустими - подадени са в срока по чл.197 от ГПК/ отм./ във връзка с § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.
Обжалваното решение, постановено на 03.10.2018 г. е валидно
/не е постановено в нарушение на правни
норми, които регламентират условията за валидност на
решенията - постановено е от съд с правораздавателна
власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо, поради което следва да
бъдат обсъдени доводите на въззивника, досежно неговата
правилност и законосъобразност.
Разгледани по същество
въззивните
жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя П.С.Т. изложени в подадените
от него две въззивни жалби, че в процесния
случай в обжалваното основно решение на съда, постановено на 02.06.2015 г. не е
допусната очевидна фактическа грешка.
В
настоящия случай, с оглед данните по делото съдът приема за безспорно
установено обстоятелството, че всеки един от ищците П.Г.Й., А.Г.С., И.Г.Й., Е.А.С.,
А.Н.С. и Д.Н.М. е претендирал обезщетение на основание чл.286 от ГПК/ отм./ във
връзка с чл.31, ал.2 от ЗС за ползване от ответника П.С.Т. на апартамент № 28, находящ се в гр.София, ж.к.“ *****, в различен размер, но
периода на претенцията по сметки на всеки един от тях е от 11.10.2005 год. до 11.03.2015 год. В мотивите на обжалваното
основно решение, постановено на
02.06.2015 г., СРС, 76 с-в е приел за установено, че на ищците се дължи процесното обезщетение за ползване от страна на ответника
на процесния изнесен на публична продан апартамент за
периода от 04.03.2010 год. до 04.03.2015
год./ респективно до 11.03.2015 год./, а не за периода от 04.03.2010 год. до 11.03.2011 год.,
както е посочено в диспозитива на решението. В
настоящия случай, безспорно е обстоятелството, че в диспозитива
на обжалваното решение, противно на приетото в мотивите на същото, изрично е
посочено, че обезщетението е дължимо на всеки един от ищците за периода от 04.03.2010 г. до 11.03.2011 год. В
тази връзка, противно на изложеното в подадените от жалбоподателя П.С.Т. две въззивни жалби с идентично съдържание съдът намира, че
действително е налице очевидна фактическа
грешка в решението на съда от 02.06.2015 г., досежно
периода на дължимото на ищците от страна на ответника обезщетение на основание чл.286 от ГПК/ отм./
във връзка с чл.31, ал.2 от ЗС, поради което делото е било върнато от въззивния съд на СРС, 76 с-в за поправка по реда на чл.192,
ал.2 от ГПК/ отм./ на очевидна фактическа грешка в решението на съда, съгласно
мотивите на определение, постановено в закрито заседание на 20.09.2018 год. по
в.гр.дело № 12483/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІІІ-В състав. Съдът приема, че очевидна фактическа
грешка е налице при несъответствие между формираната при постановяване на решението воля
на съда и нейното обективиране при изготвяне на
писмения му текст. Процесуалноправната доктрина и константната съдебна практика еднозначно
приемат, че очевидна фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между
формираната действителна воля на съда, видна от мотивите към съдебното решение,
и нейното външно изразяване в текста на самото съдебно решение, т.е. – в
неговия диспозитив. Когато, видно от мотивите към
съдебното решение, съдът е формирал воля по целия спорен предмет /по цялото
спорно право, когато то е делимо, респективно – по целия размер на предявения
паричен иск; по всички предявени по делото съединени искове и пр./, но е
пропуснал да изрази част от така формираната своя воля в текста на самото
съдебно решение, т.е. – в неговия диспозитив, е
налице очевидна фактическа грешка, а не непълнота на съдебното решение. В конкретния случай е налице несъответствие между формираната от съда воля в мотивите
и диспозитива на постановения съдебен акт от 02.06.2015 г., в частта
относно периода на дължимото обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС. Т.е. налице е
очевидна фактическа грешка в основното решение на съда от 02.06.2015 г., която
с обжалваното решение, постановено на 03.10.2018 г., правилно е поправена по
реда на чл.192, ал.2 от ГПК/ отм./ от СРС, 76 състав.
На следващо място, основателно е
оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният
съд е постановил решението си от 03.10.2018 г. за поправката на допуснатата
очевидна фактическа грешка, без да е провел открито съдебно заседание с
призоваване на страните, каквото е изискването на чл. 192, ал. 2 от ГПК от 1952
г. /отм./. Това процесуално нарушение на първоинстанционния
съд, обаче не е съществено, тъй като не е повлияло на правилността на извода му
за наличието на допусната очевидна фактическа грешка в основното решение,
постановено на 02.06.2015 г. Още по-малко това процесуално нарушение би могло
да обуслови недопустимост на решението за поправката, постановено на 03.10.2018
год.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези
на първоинстанционния съд, постановеното от СРС, 76
състав, решение от 03.10.2018 г. по гр.дело № 10711/2005 г., като правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила на основание
чл.208, ал.1 от ГПК/ отм./.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 02.06.2015 год., постановено по гр.дело № 10711/2005 г. на
СРС, ІІ ГК, 76 състав, в
обжалваната част.
ОСТАВЯ В СИЛА
решение от 03.10.2018 год., постановено по гр.дело № 10711/2005 г. на
СРС, ІІ ГК, 76 състав, с което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решението от
02.06.2015 г. по гр.дело № 10711/2005 г. по описа на СРС/ л.456, стр.5, редове-37,23
и 9- отдолу нагоре/, като периодът на уважената част на иска правилно да се
чете „ от 04.03.2010 г. до 11.03.2015 г.“, вместо неправилното „ от 04.03.2010
г. до 11.03.2011 г.“.
РешениеТО
може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.