РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение, в
публично заседание на четвърти февруари през
две хиляди двадесет
и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….
2………………………
при секретаря АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА и в присъствието
на прокурора …., като разгледа докладваното
от ЧЛЕН -
СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА т.д. № 39 по описа
за 2020 г. и на основание данните по делото и закона,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова
молба от А.И.Р., чрез пълномощник, срещу ЗК”***”АД със седалище гр.София.Твърди
се, че на 12.06.2019 г. в гр.Кнежа, на кръстовището на ул.”***” и ул.”***”, водачът Р.Х.И.
при управление на л.а. „Тойота”, модел „***”, с рег.№***, теглейки туристическо
ремарке, без регистрационен номер, извършил нарушение на правилата за движение
по пътищата, установени в чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.3, т.2 и т.3 ППЗДвП, като тегленото от него ремарке се е откачило от
автомобила и е предизвикало ПТП с участника в движението А.Р., като са му
нанесени травматични увреждания, представляващи средна телесна повреда, а за
събитието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2/14.06.2019
г. и е образувано ДП № 114/2019 г., което не е приключило с краен акт.В КОТ при
УМБАЛ „Д-р Г.Странски”ЕАД гр.Плевен е проведено
оперативно и медикаментозно лечение за периода от 13.06.2019 г. до 01.07.2019
г.При изписването му са били дадени указания да спазва хигиенно-диетичен режим
със смяна на стерилните превръзки през 3 дни, да продължи провеждането на антикоагулантна терапия за срок от поне 10 дни, както и да
носи поставената гипсова имобилизация за период от 20
дни и поставената ортеза на дясна раменна става за
период от 30 дни.Освен претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, ищецът е претърпял и имуществени вреди с оглед на направените
разходи за проведеното лечение, медицински импланти и
болничен престой на обща стойност от 1 588 лв.На основание чл.380, ал.1 КЗ
на 13.09.2019 г. е предявена извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение
за неимуществени и имуществени вреди пред ответника, като е образувана щета №
0000-1000-03-19-7666, като с уведомление изх.№ 7772/17.09.2019 г. дружеството
на основание чл.106, ал.3 КЗ е изискало представянето на допълнителни
документи, изготвени в хода на съдебното производство.С уведомление изх.№
10105/26.11.2019 г. ответникът е мотивирал отказа си с липсата на представени
доказателства, установяващи вината на застрахования в ЗК”***”водач.Към датата
на събитието лекият автомобил е имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на
автомобилистите с ответника, валидна от 22.12.2018 г. до 21.12.2019 г.Прави се
искане да се постанови решение, с което да бъден осъден ответникът да заплати
на ищеца сумата от 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за причинените му вследствие на ПТП неимущетвени
вреди, ведно със законната лихва от датата на отказа на ответника да изплати
обезщетение; сумата от 1 588 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинените му вследствие на ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски.
За ответника
ЗК“***“АД със
седалище гр.София, процесуалният представител по съществото на спора изразява
становище да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани,
като се прави искане да се присъдят и направентие от
дружеството разноски, по съображения, подробно изложени в приложената писмена
защита.
Съдът намира
за установено следното от фактическа
страна.
С влязла в сила присъда от
11.08.2020 г. по НОХД № 87/2020 г. по описа на КнРС, влязла в сила на 27.08.2020 г., водачът Р.Х.И. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ вр.
чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК същият е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1 000 лв.Същият е признат за
виновен в това, че на 12.06.2019г. в гр.Кнежа, обл.Плевен,
по ул.“***“, пред дом № 54,
управлявайки МПС -товарен автомобил марка
„Тойота“, модел „***“ с рег.№***
нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно - чл.5, ал.1, т.1и т.2 и ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2,
чл.139, ал.1, т.1 и чл.140, ал.1 и ал.2 и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на ищеца А.Р., изразяваща се в счупване с разместване в долния
край на дясната лъчева кост и счупване без разместване на дясна раменна става,
които са довели до трайно затрудняване на движението на крайник-дясна ръка.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата всила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
За изясняване на спорните по
делото обстоятелства са събрани и гласни доказателства.
От показанията на свидетелката Е.В.се
установява, че познава ищеца, с когото се запознала случайно в деня на
ПТП.Спрели са ги на улицата да искат болкоуспокояващи.Синът му е обяснил, че са
го блъснали с камион, върнали го от болницата, защото нямал осигуровки, нямат
пари за бензин, а човекът е в агония от болки.Прехвърлила го в нейната кола и
го върнала в ортопедията.Бил е в ужасно състояние, вече към изгубване на
съзнание, даже се е усещало, че има температура, ръката я е държал и не е могъл
да мръдне, болки в гърдите, с вътрешни натъртвания.Стоял е в болницата две-три
седмици.Правили са му операция.След това е трябвало да се купува лунгета, той не я купил и тя му занесла втора
употреба.Прибрала го е от болницата,
защото синът му заминал да работи.До сега поне веднъж в месеца тя или негова
комшийка ходят да му носят храна и пари, защото няма доходи.След изписването от
болницата не може да се обслужва сам, само с дясна ръка нищо не е можел да
прави, тя е останала увредена, пръстите не е можел да ги движи, не може да хваща
с нея.Преди инцидента е бил кротък човек, а след това е плашлив,
раздразнителен, в колата трябва да е отзад, страх го е.Занасяла му е каквото
трябва - лекарства, които са му изписали за разреждане на кръвта, той не е имал
пари да ги купи, били са му изписали 20, тя е взела само 5.
От показанията на водача Р.И. се
установява, че ремаркето не е негово, взел го е да си върши работа.По време на
движението се е откачило ремаркето.Пешеходецът се е движел на шосето по посока
на движението.
Показанията на свидетелите следва
да се кредитират като обективни, тъй като същите имат непосредствени
впечатления от настъпилото ПТП и неговите последици във връзка със здравослвното състояние на ищеца и неговото възстановяване.
За изясняване на механизма на процесното ПТП, от заключението на ВЛ инж.И., което съдът
възприема като обективно и компетентно, се установява, че произшествието се
състои в сблъсък между челната дясна част на ремарке към автомобил „Тойота ***“
с рег.№***, отделило се в процеса на транслационно движение и тилен удар в
попътно движещия се пешеходец А.Р..Ударът за пешеходеца е около масовия му
център, тилен с отклонение на тялото напред и надясно спрямо посоката му на
движение.Следствие на действието на ударния импулс при контакта, пешеходецът е
паднал върху тревната част на десния тротоар по посока на движение, като с
дясната си ръка е контактувал с настилката, при което е получил съответните
травматични наранявания и счупвания (съобразно наличната СМЕ).С установяване на автомобила,
ремаркето и пешеходеца в покой върху затревената част на десния тротоар,
произшествието е приключило.
ВЛ е посочило, че произшествието
е реализирано на ул.“***“ пред дом №58 в гр.Кнежа.Пътната настилка в мястото на
ПТП е суха хоризонтална, като широчината на пътното платно е 9,40 м., а от
двете страни на асфалтовата настилка са съществували затревени тротоари.
От техническа гледна точка,
причината за настъпване на ПТП е свързана с отсъствието на предпазен щифт в
устройството на теглича, което следствие на
вертикалните колебания в процеса на транслационно движение е довело до отваряне
на чашката, обхващаща сферата, поставена на МПС, при което ремаркето се е
отделило от автомобила.
ВЛ е посочило, че на мястото на
инцидента не съществува хоризонтална маркировка, изразяваща се с наличие на
пешеходна пътека.Пешеходецът се е движил попътно на процесния автомобил върху асфалтовата настилка, в непосредствена
близост до десния тротоар спрямо посоката на МПС.
ВЛ е пояснило, че тротоарът,
прилежащ по посока на движение на процесния автомобил, е възможен за движение
на пешеходци, съобразно протокола за оглед има и плочки, а първоначалният
контакт е реализиран на асфалтова настилка, съобразно изискванията, при липса
на тротоар, посоката на движение на пешеходците е от ляво, т.е. срещу посока на
движение на МПС.Тротоарите представляват тревни участъци от двете страни, на
прилежащия десен тротоар има плочки.
От първоначалното, както и от
допълнителното заключение, изготвени от ВЛ д-р Т., които съдът възприема като
обективни и компетентни, се установява, че на ищеца е причинено травматично
увреждане - счупване с разместване в областта на дясната гривнена става - по-точно долния край на дясната лъчева
кост /радиус/, което е оперативно наместена и метално свързване на костите,
както и счупване в областта на шийката, също на дясната ръка - шийката на
дясната раменна кост - в областта на дясната раменна става - лекувано
неоперативно -чрез външен фиксатор - ортеза.
Пострадалият е претърпял и изразени болки
и страдания след травмирането на дясната
ръка на две места, които са траяли както за срока на обездвижване 30 дни за
раменната става и 20 дни за дясната гривнена става и
поне 2-3 месеца след това при физиолечението и
раздвижването.В местата на счупените кости остава завинаги изразена болка при
рязка смяна на времето.
Описаните увреждания сами по себе си
водят до трайно затруднено движение на дясната ръка.По време на лечението - болнично
и след болнично, пострадалият за месеци е бил с невъзможност да ползва дясната
си ръка.Периодът на възстановяване е поне 3-4 месеца общо - обездвижване и
постепенно раздвижване.
Посочените в делото фактури са с цел
лечението на посрадалия - импланта,
престоя в болницата.
Характерът на уврежданията е травматичен, с
възможно блъскане от посоченото ремарке в гръб-кръст и пр. с последвало падане.
Според ВЛ движенията в областта на раменната
става са възстановени в пълен обем (счупването на раменната кост в горната й част е било без
разместване и с ортезно обездвижване).
Движенията на гривнената става са почти възстановени, докато движението
на 3, 4 и 5 пръсти е невъзможно - пръстите са в състояние на свиване (флексия).
Обхват - захват
има само между първи и втори пръст, докато нормалният захват
се осъществява с действието на три пръста-първи, втори и трети, както и
хващането с цялата ръка - тук трябва да участват и петте пръста.Не е провеждана
задължителанат в тези случаи физиотерапия.
ВЛ е посочило, че в момента на прегледа
пострадалият е с частично осакатяване, не може да упражнява трудова дейност с
дясната ръка.
След евентуално наличие на материална
възможност е наложително да се проведат физиотерапевтични процедури, ако не е късно,
не е махнат оперативно и импланта в областта на дясната
лъчева кост.
Въз основа на
гореизложеното относно фактическата обстановка съдът приема, че предявените два осъдителни
иска за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, първият
с правно основание чл.432 КЗ във вр. с чл.86 ЗЗД, а
вторият с правно основание чл.432 КЗ, са доказани по основание.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя.Следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В случая е налице
валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП-12.06.2019 г., по силата на което ответникът е поел задължение да обезщети
увреденото при използването на процесния застрахован автомобил трето лице.
Налице е влязла в
сила присъда, като на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване с разместване в долния край на дясната лъчева кост и счупване без
разместване на дясна раменна става, които са довели до трайно затрудняване на
движението на крайник -дясна ръка.
Относно
възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца А.Р., с оглед прилагането на чл.51,
ал.2 ЗЗД, съдът намира следното.
Обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване, като е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до
увреждането.За да се приложи чл.51, ал.2 ЗЗД съдът трябва да аргументира в
какво точно действие или бездействие се изразява приносът на пострадалия за
настъпване на увреждащото събитие, както и каква е конкретната степен на това съпричиняване.
От доказателствата
по делото е видно, че в мястото на ПТП широчината на пътното платно е 9.40 м.,
а от двете страни на асфалтовата настилка са съществували затревени тротоари,
като то е станало в светлата част на денонощието.Ищецът като пешеходец се е
движел попътно на автомобил „***” върху асфалтовата настилка, в непосредствена
близост до десния тротоар спрямо посоката на МПС.
От страна на ищеца
е допуснато нарушение на чл.108, ал.1 от ЗДвП, съгласно който пошеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета
на пътното платно.
ВЛ инж.И. е
пояснил, че има тревни участъци от двете страни, на прилежащия десен тротоар
има плочки.Така е описано в протокола за оглед, а левият тротоар е
тревен.Посочено е, че западният тротоар е с широчина 5,7 м. с плочник за
пешеходци до сградите.Според ВЛ тротоарът, прилежащ по посока на движение на
процесния автомобил, е възможен за движение на пешеходци, като първоначалният
контакт е реализиран на асфалтовата настилка.Според ВЛ, ако пешеходецът се е
движел по плочките на десен тротоар, не би настъпило съответното ПТП.
От страна на ищеца
е направено възражение в тази насока, че съществуващият „плочник” не е пригоден
за движение на пешеходци, тъй като е твърде тесен, минава в непосредствена
близост до сградите и изходите на сградите, а върху плочника има паркирани
автомобили.
Ако се приеме, че горепосоченият „плочник”
не може да се ползва, то ищецът е следвало да се съобрази с чл.108, ал.2, т.1
от ЗДвП, според която разпоредба пешеходците могат да се движат по платното за
движение, противоположно на посоката на движението на ППС, по възможност
най-близо до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно
те да бъдат използвани.
Според становището на ВЛ инж.И., ако
пешеходецът се е движел от лявата страна на асфалтовата настилка срещу посоката
на движение на насрещно движещото се МПС, не би настъпило ПТП.
Съдът
счита, че съпричиняването от страна на ищеца е в размер на 1/3 (определение № 145/7.03.2019 г. на ВКС по т.д.№
1513/2018 г., ІІ т.о., решение № 130/3.05.2012 г. на ВКС по т.д.№ 244/2010 г.,
І т.о.).
По отношение на
доказаността на размера на предявените искови
претенции за имуществени и неимуществени вреди съдът намира следното.
Съгласно чл. 45 ЗЗД
подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Пострадалият може да понесе имуществени вреди,
изразяващи се в извършването на необходими разходи за възстановяване на
здравето.
Ищецът
претендира сумата в размер на 1 588 лв. лв., обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби), представляващи медицински разходи за лечение във
връзка с ПТП, които са доказани, с оглед на представените доказателства за
извършването им (фактура № **********/17.06.2019
г. и платежно нареждане от същата дата, фактура № **********/01.07.2019 г.
ведно с фискален бон) и заключението на СМЕ, като съставляват
стойността на заплатено медициниско изделие - имплант и замплатена
потребителска такса за престой в болницата.
С оглед на
чл.51, ал.2 ЗЗД следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от
1 058.66 лв., като за разликата до 1 588 лв., т.е. за сумата от 529.33 лв.,
искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Според чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като следва да се
съобразят характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността
на търпяните физически и емоционални болки и
страдания, прогнозите за отзвучаването им.
От доказателствата по делото се установява, че в
периода от 13.06.2019 г. до 01.07.2019 г. ищецът е лекуван в КОТ Плевен с диагноза:фрактура радии ин локо типико
декстра и фрактура коли хумери
декстра, като лечението е оперативно за счупването на
дясната лъчева кост и метално свързване на фрагментите, а по отношение на
счупената горна част на дясната раменница - обездвижване
с ортеза поради липса на разместване.
Движенията в областта на раменната става са
възстановени в пълен обем.
Движенията на гривнената
става са почти възстановени, докато движението на 3, 4 и 5 пръсти е невъзможно- пръстите са в състояние на
свиване (флексия).
Обхват - захват има само между първи и втори пръст, докато нормалният
захват се осъществява с три пръста - първи, втори и трети, както и
хващането е с цялата ръка.
Пострадалият е претърпял изразени болки и
страдания след травмирането на дясната ръка на две места, които са траяли както
за срока на обездвижването 30 дни за раменната става и 20 дни за дясната гривнена става и поне 2-3 месеца след това.
Периодът на възстановяване е поне 3-4
месеца общо - постепенно обездвижване и
раздвижване.
В местата на счупените кости остава завинаги
болка при рязка смяна на времето.Пострадалият търпи болки при опит за движение,
а и без такъв, в областта на дясната длан.
При ищеца е налице частично
осакатяване.Той не може да упражнява трудова дейност с дясната ръка, която при
него е по - развитата.
От страна на ответника е направено
възражение, че ако същият е спазил лекарските препоръки за следоперативно
възстановяване, то към настоящия момент може да се възстанови напълно - не е
провел задължителна физиотерапия и не е махнал импланта,
което съдът счита за основателно.
От доказателствата се установява, че не е
проведена задължителната след такива случаи физиотерапия, не е махнат и импланта в областта на дясната лъчева кост.ВЛ е посочило,
че следва да се махне импланта задължително, защото
това е чуждо тяло и притиска съответните нерви, чието становище съдът възприема
като обективно, като не възприема възражението на ищеца в тази насока (че премахването на импланта
може да подобри здравословното състояние на ищеца).
След ПТП ищецът е станал плашлив,
раздразнителен, изпитва страх, когато се вози в МПС.
Към момента на ПТП ищецът е бил на около
66 години.
При определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди следва да се изходи
от горепосочените травматични
увреждания, промяната в начина на живот на ищеца, остатъчните последици в
резултат на получените травми, промяната в психо-емоционалното
му състояние, поради което съдът
намира, че то с оглед на чл.52 ЗЗД възлиза на 45 000 лв. ( определение № 239/21.04.2020 г. на ВКС по
т.д.№ 2032/2019 г., ІІ т.о.).
Следва да бъде
осъден ответникът да заплати на
ищeца на основание
чл.432 КЗ сумата в размер на 30 000 лв., с оглед на чл.51, ал.2 ЗЗД,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпилото на 12.06.2019 г. застрахователно събитие по договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, като за разликата над
30 000 лв. до 60 000 лв., т.е. за сумата от 30 000 лв., претендирано
обезщетение за неимуществени вреди, искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение на началния момент, от който следва да се
присъди законната лихва върху така определеното обезщетение за неимуществени
вреди, съдът намира следното.
Писмената застрахователна претенция по
чл.380 КЗ е депозирана от ищеца пред застрахователя на 13.09.2019 г.До ищеца е
изпратено от ответника писмо изх.№ 772/17.09.2019 г., с което са изискани
посочените документи на основание чл.106, ал.3 КЗ.С писмо изх.№
10103/26.11.2019 г. ответникът е уведомил ищеца, че не може да се ангажира с
изплащане на обезщетение по претенцията.
Законна лихва върху обзещетение
за неимуществени вреди се претендира от датата на отказа на ответника да
изплати обезщетение -26.11.2019 г.
Следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 30 000 лв. от 26.11.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, а върху главницата от 1 058.66 лв. - обезщетение за имуществени вреди -
от датата на предявяване на ИМ 20.02.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането.
При този изход на процеса следва
да бъде осъден
ответникът да заплати на основание
чл.78, ал.6 ГПК в полза на ПлОС държавна такса
в размер на 1 250 лв., както и разноски
за вещи лица
в размер на 1 000 лв.
Адвокатското
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА при частично уважен иск се определя въз основа на цената на предявения
иск по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като
така изчисленото минимално адвокатско възнаграждение се редуцира съразмерно на
уважената част от иска, като в процесния случай то следва да се определи с
оглед на двата осъдителни иска и с ДДС съобразно приложимите разпоредби от
Наредбата - тези на чл.2, ал.5, чл.7, ал.2, т.2 и т.4 и §2а от ДР на същата.
Следва да бъде
осъден ответникът на основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на „Адвокатско
дружество ***” сумата в размер на
1 670.91 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство пред ПлОС
на А.Р..
Дължимите разноски в полза на ответника
съобразно чл.78, ал.3 ГПК са в размер на
191.98 лв. с оглед на представения списък по чл.80 ГПК, които следва да
бъде осъден ищецът да заплати на ответника.
Водим от горното,
Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ във вр. с чл.86 ЗЗД ответника ЗК“***“АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул***, да
заплати на ищеца А.И.Р., ЕГН **********, сумата от 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпилото на 12.06.2019 г. застрахователно събитие по договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху горепосочената главница от 30 000 лв., считано от 26.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за
разликата над 30 000 лв. до 60 000 лв., т.е. за сумата от 30 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответника ЗК“***“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул***, да заплати на ищеца А.И.Р., ЕГН **********, сумата от 1 058.66 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби) за направени медицински разходи за лечение от настъпилото на 12.06.2019 г. застрахователно събитие по договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху главницата от 1 058.66 лв., считано
от 20.02.2020 г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата до 1
588 лв., т.е. за сумата от 529.33 лв.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми с оглед на чл.236, ал.1, т.7 ГПК в полза на ищеца А.И.Р., ЕГН **********, могат да бъдат заплатени от ответника ЗК“***“АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул***, по следната
банкова сметка ***.39 ЗА, съгласно пълномощно към исковата молба, а именно: IBAN: ***, ТИТУЛЯР :“Адвокатско дружество ***“.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
ГПК ответника ЗК“***“АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул***, да заплати по сметка на Плевенски
окръжен съд държавна такса в размер на 1 250 лв., както и разноски за вещи лица
в размер на 1 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2
ЗА ответника ЗК“***“АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул***, да заплати в полза на „Адвокатско дружество ***“, ЕИК: ***,
представлявано от адв.Ц.В. от САК, сумата от 1 670.91 лв.,
с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред ПлОС.
Осъжда на основание чл.78, ал.3 ГПК
ищеца А.И.Р., ЕГН **********, да заплати на ответника ЗК“***“АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул***,
разноски по делото в размер на 191.98 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните чрез
връчване на препис от същото.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: