Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2068
30.05.2018г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХ-ти гр. състав в
открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Тошева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19962 по описа на ПРС за
2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. с член 415 ГПК, вр. с член 79, ал. 1 ЗЗД и член 9
от Закона за потребителския кредит.
Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53 Е,
вх. В моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на двамата ответника Н.К.И., с ЕГН ********** и А.Ц.Й., с ЕГН **********,
двамата представлявани от адв. Р.И., съществуването на парично вземане при
условията на солидарност в размер на сумата от общо 4 227,10 лева, формирана
както следва: неплатено задължение по отпуснатия заем в размер на 2 213,49 лева; неплатено
задължение за договорно възнаграждение в размер на 599,32 лева и неизплатено
задължение за възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги в размер
на 1 414,29 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 4 227,10 лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на член 410 от ГПК – 23.10.2017 година до окончателното
изплащане на главницата. Претендират се разноските в заповедното и в исковото
производства.
Ищецът сочи, че срещу двамата ответника като длъжници
има образувано заповедно производство по ч. гр. дело № 16807/2017г. по описа
на ХІІ граждански състав, ПРС, по което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК, като в
срока по член 414 ГПК и двамата длъжници са упражнили правото си на възражение
по чл. 414 от ГПК, и в този смисъл от съда на кредитора са били дадени указания
за предявяване на иск за установяване на паричното вземане, обективирано в
заповедта за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК, и която искова
молба е предявена в месечния срок.
Твърди се, че процесното вземане произтичало от
подписани, между ищеца и двамата длъжника, договор за потребителски кредит
„Профи Кредит Стнадарт“ и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, по които ответникът Н.И. има качеството на кредитополучател, а ответника
А.Й. притежава качеството на съдлъжник.
Твърди се също, че по банковата сметка на
кредитополучателя И. е била преведена сумата от 3 500,00 лева, което се
удостоверявало от приложеното към
исковата молба преводно нареждане, като предоставената сума е следвало да бъде
върната в срок от 24 месеца, с месечна погасителна вноска по погасителен план в
размер на 325,75 лева и падежна дата - всяко 17-то число на месеца.
Ищецът сочи, че по заема са направени само 12
плащания, с които са покрити изцяло 11 месечни вноски, в общ размер на 3695,00
лева, с които е погасена сума в размер на 3590,90 лева и лихви за просрочие в
размер на 104,10 лева. С оглед неизпълнението на задължението същото било
обявено за предсрочно изискуемо считано от 04.04.2017г., за което длъжниците
били уведомени с уведомителни писма, връчени на адресите в договорите. Прави се
възражението, че т. 18 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС е неприложимо относно договорите
за потребителски кредит, както и че ако съдът приеме, че длъжниците не били
уведомени за предсрочната изискуемост, да се приеме, че са били редовно
уведомени с преписа от исковата молба.
Заявява се, че в настоящото производство няма да се
търсят лихви за просрочие в размер на 32,85 лева.
В срока по член 131 от ГПК са постъпили отговори от
ответниците. В отговорите се правят възражения за нищожност на договора за
потребителски кредит, тъй като не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а освен това в договора липсвал съществен елемент - датата на сключване.
Сочи се, че името на представляващото лице в договора
било изписано ръкописно, което не отговаряло на условието всички елементи в
договора да бъдат еднакви по размер и шрифт.
Правят се следните възражения за
нищожност поради неравноправен характер на клаузите в договора: неспазване
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК относно общия размер на кредита и
условията на неговото усвояване; неспазването изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК, доколкото не е
посочено точно каква услуга е предоставена под наименованието „по избран и
закупен пакет от допълнителни услуги“; неспазване изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 9, т. 9а и т. 10 от ЗКП, доколкото в договора е посочено като абсолютна
стойност лихвения процент, заема, ГПР на заема и лихвен процент за деня 0,11%,
без да става ясно какво означава последната цифра; посочен е лихвен процент по
заема, който е фиксиран, като не било посочено годишното оскъпяване по заема,
както и не ставало ясно как тези стойности са се отнасяли към ГПР по договора.
Прави се възражение за нищожност на договора за
потребителски кредит, като противоречащ на добрите нрави.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери
следното:
От приложеното частно гражданско
дело № 16807/2017г. на ХІІ гр.с. на ПРС се установява подадено заявление от
ищеца за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по член 410
ГПК за сумата от 4227 лева главница по договор за потребителски кредит № ***от
20.11.2015г., ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от 23.10.2017г до
окончателното й изплащане; както и сумата от 32,85 лева обезщетение за забава
за периода 18.01.2017г. – 04.04.2017г., ведно с разноските от 62,23 лева
държавна такса и 50 лева юрк. възнаграждение. В изложените обстоятелства, от
които произтича вземането кредиторът е посочил, че подписания на 20.11.2015
година договор е за срок от 24 месеца, като предвид на обстоятелството, че
длъжникът е платил само 11 месечни вноски, последното плащане е на
29.01.2017г., след което е изпаднал в
забава, съгласно уговореното и прието от страните в член 12.4 от ОУ към
договора за потребителски кредит в случай, че ***просрочи една месечна вноска с
повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и
обявяването му за предсрочно изискуем, като на 04.04.2017г. договорът е
прекратен автоматично от кредитора и до длъжниците са били изпратени
уведомителни писма.
Предмет на делото по установителния иск с
правно основание 422 ГПК е вземането, обективирано в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК индивидуализирано
като основание и размер, като освен това в заявлението следа да се съдържат
обстоятелства за настъпила изискуемост на вземането. От съдържанието на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по член 410
ГПК е видно, че се иска издаване на заповед за вземане в размер на 4227,10 лева
главница на основание сключен договор за потребителски кредит от
20.11.2015г., който кредит е бил обявен
за предсрочно изискуем, считано от 04.04.2017г., чрез уведомление на кредитора
до двамата длъжника. Видно от представената по делото искова молба предмет на
заявения от кредитора установителен иск е сумата от общо 4 227,10 лева, формирана както следва: неплатено
задължение по отпуснатия заем в размер
на 2 213,49 лева; неплатено задължение за договорно възнаграждение в размер на
599,32 лева и неизплатено задължение за възнаграждение за закупен пакет за
допълнителни услуги в размер на 1 414,29 лева, ведно със законната лихва върху
сумата от 4 227,10 лева, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на член 410 от ГПК – 23.10.2017
година до окончателното изплащане на главницата. Следователно в предмета на заявения иск по
член 422 ГПК са въведени вземания, различни от заявеното в заповедното
производство, едни от тях претендирани на незаявено основание, а други като
възнаградителна лихва, което е недопустимо, поради което искът за признаване на
съществуващо парично вземане в размер на 599,32 лева за неплатено задължение за договорно
възнаграждение и в размер на 1414,29 лева, представляваща неизплатено задължение
за възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по реда на член 410 от ГПК – 23.10.2017 година до
окончателното изплащане на главницата следва да остави без разглеждане, а
производството в тази му част да се прекрати.
Предвид обусловеността на установителния иск по член
422 от ГПК от заявеното от кредитора в заповедното производство, а именно
настъпила изискуемост на паричното вземане преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по член 410 ГПК в доказателствена тежест на кредитора на вземането е
да докаже наличието на предпоставки за настъпила предсрочна изискуемост на
вземането – като обективния факт на неизпълнение на паричното вземане и
извършено уведомление от кредитора до длъжника, че вземането по кредита следва
да се счита за предсрочно изискуемо. Възражението на кредитора, че постановките
на т. 18 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС е неприложимо относно договорите за
потребителски кредит е несъстоятелно.
Действително разпоредбата на член 60, ал. 2 от ЗКИ, на чието тълкуване е подчинена т. 18 от ТР , има за свой адресат
банките, но липсва основание да се приеме, че настъпването на предсрочната изискуемост
на вземанията на банките следва да бъде по различен начин, по-усложнен от
настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията на другите търговци,
професионално предоставящи заеми и кредити. този извод се подкрепя и с аргумент
за по-силното основание, доколкото правния институт на банките изисква
по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с финансовите институции, което пряко следва и от Решение №
* на Кс от 01.10.2012г. по к.д. № */2012г., а при възприемане на извода, че
предсрочната изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от
създадените от тях финансови институции, очевидно този принцип ще се наруши, но
по-важно – така ще се наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост в
уредбата на потребителските договор, което е недопустим правен резултат.
Разпоредбата на член 60, ал. 2 от ЗКИ е императивна и
тълкуването й е подчинено на принципа за защита на по-слабата страна, поради
което следва да се прилага във всички случаи на предоставяне на потребителски
кредит. Кредитодателят в случая е финансова институция, която извършва дейност,
регламентирана в ЗКИ и Наредба № 26 от 23.04.2009г. за финансовите институции,
за която се прилагат същите правила, каквито и за банките, т.к. кредитирането е
правно регламентирана дейност и правна сигурност изисква да се прилагат еднакви
правила с оглед защитата на потребителя, при това независимо от субекта, който
отпуска потребителския кредит.
В настоящото производство не се установява кредиторът
да е съобщил на длъжника настъпването на предсрочната изискуемост преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по член
410 ГПК, поради което следва да се
приеме, че вземането не е било изискуемо към момента на подаване на
заявлението, понеже предсрочната изискуемост не
е била обявена на длъжника. В доказ. тежест на кредитора е да установи
настъпването на предсрочната изискуемост при условията на пълно и главно
доказване, като мълчанието на ответниците по този факт не освобождава
кредитора-ищец от установяването му.
С оглед на изложеното искът за установяване паричното
вземане в размер на неплатено задължение по отпуснатия
заем в размер на 2 213,49 лева
главница, следва да се отхвърли като
недоказан и неоснователен.
По разноските: Ищецът прави възражение за прекомерност
на платеното от ответниците адв. възнаграждение. Възражението е основателно,
доколкото платеното от ответниците адв. възнаграждение от 800 лева не отговаря
на правната и фактическа сложност на делото и материалния интерес, като адв. възнаграждение
следва да бъде намалено съобразно минимума по Наредбата за изплащане на мин.
адв. възнаграждения в размер на 526 лева.
На осн. член 78, ал. 3 в полза на ответника И. ще се
присъдят разноски от 526 лева платено адв. възнаграждение, а в полза на
ответника Й. разноски от 526 лева платено адв. възнаграждение. Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният
от „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49,
бл. 53 Е, вх. В установителен иск против ответниците Н.К.И., с ЕГН ********** и
А.Ц.Й., с ЕГН **********, двамата представлявани от адв. Р.И. за признаване за
за установено съществуването на парично вземане при условията на солидарност на
неплатено задължение за договорно възнаграждение в размер на 599,32 лева и
неизплатено задължение за възнаграждение за закупен пакет за допълнителни
услуги в размер на 1 414,29 лева, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на член 410 от ГПК – 23.10.2017 година до окончателното им
изплащане, като прекратява производството в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА
заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК № 10163,
издадена по ч. гр. дело № 16807/2017г. на ХІІ гр.с., ПРС, В частта й ОТНОСНО
следното парично вземане: неплатено задължение за договорно възнаграждение в
размер на 599,32 лева и неизплатено задължение за възнаграждение за закупен
пакет за допълнителни услуги в размер на 1 414,29 лева, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по реда на член 410 от ГПК – 23.10.2017 година до окончателното
им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Профи
Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В установителен иск против ответниците
Н.К.И., с ЕГН ********** и А.Ц.Й., с ЕГН **********, двамата представлявани от
адв. Р.И.,
за признаване за установено съществуването на парично вземане при
условията на солидарност на неплатено задължение по договор за потребителски
кредит № ***, сключен на 20.11.2015г., в
размер на 2 213,49 лева главница, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на член 410 от ГПК по ч. гр. д. № 16807/2017г. на ПРС, ХІІ
гр.с. – 23.10.2017 година до окончателното й изплащане, както и разноски по
заповедното производство в размер на 62,23 лева държавна такса и 50 лева юрк.
възнаграждение, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България №
49, бл. 53 Е, вх. В да заплати на Н.К.И., с ЕГН ********** разноски от 526 лева
платено адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В
да заплати на А.Ц.Й., с ЕГН ********** разноски от 526 лева платено адв.
възнаграждение.
Решението
в частта, с която производството по делото
е прекратено подлежи на обжалване пред ПОС с ЧЖ в седмичен срок от
съобщаването му на страните, а в останалата му част подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд Пловдив.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала:
Ц.Т.