Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Каварна, 15.01.2021
год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на дванадесети
ноември, през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при
секретаря ***като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 634 по описа за
2019год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.124
от ГПК, във вр.с чл.67 от ЗС от Р.Т.С. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез
адв.К.Я. – САК, с адрес ***, гр.***, ул.“***“, №**, представлявана от кмета
Елена Балтаджиева.
В исковата си молба ищцата твърди, че на
04.01.2013г. е сключила с Община Каварна договор за учредено възмездно право на
строеж върху имот – частна общинска собственост, за срок от 5 (пет) години.
Имотът представлявал дворно място с площ от 535 кв.м., представляващ ПИ с
идентификатор ***по КККР на гр.Каварна.
Твърди още, че след сключване на договора
не могла да сключи предварителен договор с „Енерго-Про Мрежи“ АД за
присъединяване към електроразпределителната мрежа, тъй като нямало изградена
инфраструктура или по-точно имало, но била унищожена. Ответната община не взела
отношение по въпроса, въпреки че твърди, че било тяхно задължение. Сочи, че след
многобройни разговори с „Енерго-Про
Мрежи“ АД в началото на 2016г. се съгласили да изградят ново съоръжение за
тяхна сметка. През този период ищцата
твърди, че полагала грижи за имота.
В молбата се посочва, че били предприети
инвестиционни намерения от нейна страна, изразяващи се в следните действия: изготвяне
на протокол за трасиране, означаване и координиране от 20.07.2016г.; получаване
на виза за проектиране от 26.07.2016г.; получаване на разрешение за проектиране
на обекти по част ВиК от 10.08.2016г.; сключване на предварителен договор за
присъединяване към електроразпределителната мрежа от 27.09.2016г.; възлагане за
проектиране на еднофамилна жилищна сграда и внасяне на проекти за съгласуване и
получаване на разрешение за строеж.
Ищцата твърди, че след изготвяне на всички
части по проектите се наложило сключване на нов договор с „Енерго-Про Мрежи“
АД, тъй като предходния бил с изтекъл срок, а новия бил от 18.10.2018г. Договорът с ВиК Добрич бил с дата
04.12.2018г. След цялата процедура по получаване на необходимите документи на
17.02.2018г. ищцата внесла в Община Каварна Проекти за съгласуване и издаване
на разрешение за строеж с вх.№АБ-30-265/17.12.2018г. На 01.02.2019г., на
заседание на Експертния съвет по устройство на територията, с Протокол №1 от
01.02.2019г. съветът отказал разглеждането и приемането на внесения
инвестиционен проект с мотива, че договорът между нея и общината е без правно
действие към 01.02.2019г. След тази дата ищцата предприела срещи и разговори с
кмета на общината и гл.архитект и подала молба на 26.03.2019г. с
вх.№РД-15-879/26.03.2019г. до Община Каварна и молба до ОС Каварна с
вх.№146/26.03.2019г., но към момента на подаване на исковата молба отговор
нямало.
Ищцата счита, че срокът на учреденото
право на строеж върху имот частна общинска собственост не започва да тече от
датата на сключването му, а от датата, на която настъпва реалната възможност на
приобретателя да започне строителство, т.е. след получаване на нужните
разрешителни.
Поради горното, моли съда да постанови
решение, с което да установи, че е приобретател по сключен договор за отстъпено
право на строеж и че сключеният между нея и ответната община, договор за
учредено възмездно право на строеж, за имот - дворно място с площ от 535кв.м.,
представляващ поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр.Каварна е в сила и
има правно действие, както към момента на внасяне на проектите за съгласуване с
молба за издаване на разрешение за строеж, така и към настоящия момент.
В с.з., ищцата, редовно призована, не се
явява, представлява се от адв.К.Я. – САК. Пълномощникът поддържа исковата молба
и моли за цялостното й уважаване.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът –
Община Каварна е депозирала писмен отговор. В него посочва, че съгласно АОС
№113/31.03.1997г., на основание чл.2,
ал.2, т.5 от ЗОС, Община Каварна е собственик на незастроен парцел * в кв.*** с
площ от 520 кв.м. по плана на гр.Каварна, одобрен със Заповед
№РД-02-14-7/13.01.1998г. Посочва още, че през годините имотът е бил на няколко
пъти отстъпван на крайно нуждаещи се граждани за строеж на жилище.
Твърди, че ищцата подала в Община Каварна
молба с вх.№РД-01-4741/11.09.2007г. за картотекиране и настаняване като крайно
нуждаеща се от жилище, като посочила, че е пенсионер и обитава жилището на сина
си в ***.
През 2013г. била издадена Заповед
№1/03.01.2013г. на Кмета на общината за учредяване на суперфиция на Р.С. за имот
с площ от 535 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор ***по КККР на гр.Каварна,
стар идентификатор УПИ №*, кв.***, за построяване на жилищна сграда, съгласно
предвижданията на застроителния план. Правото на строеж било учредено за сумата
от 3 210,00 лева, определена съгласно Решение
на ОбС Каварна. Заповедта била връчена на ищцата на същия ден – 03.01.2013г., а
на 04.01.2013г. бил сключен договорът между страните. Съгласно договора,
страните постигнали съгласие учреденото право на строеж да е за пет години.
Ответникът счита, че от датата на
сключване на договора – 04.01.2013г., до
датата на съставяне на протокола за трасиране, означаване и координиране,
ищцата е бездействала. Въпреки че се била снабдила с виза за проектиране –
26.07.2016г. и получила разрешение за проектиране на обекти по ВиК части –
10.08.2016г. със срок от две години, сключила предварителен договор за
присъединяване към електроразпределителната мрежа на 27.09.2016г., до датата на
изтичане на давностния срок на договора – 04.01.2018г., ищцата продължила да бездейства. И въпреки, че
не довършила действията си по договора, с молба с вх.№ОС-10-317/29.05.2018г. до
Кмета на общината, поискала да закупи имота. В отговор на тази молба било
изпратено писмо с изх.№ОС-10-317/06.07.2018г., но същото не било получено от
нея, т.к. адресатът не живеел на посочения адрес.
В отговора се посочва още, че през месец
юни 2018г. в отдел „Екология и зелена система“ постъпил сигнал от Р.С. за
нерегламентирано изхвърлени земни маси в имот с идентификатор ***по КККР на
гр.Каварна, като в същото писмо се посочва, че други сигнали не били
постъпвали.
Ответникът твърди, че процесния имот е
ъглов и има излаз на две улици. Същите били асфалтирани, по тях имало изграден
уличен водопровод, електропровод и улично осветление. В съседните имоти имало
изградени жилищни сгради, поради което и счита, че не са налице обективни
пречки за реализиране правото на строеж на ищцата. Посочва, че липсвали
доказателства, от които да е видно, че общината е отказала съдействие на ищцата
за предприемане на необходимите действия по реда на ЗУТ. Счита, че е погасено
правото на строеж на ищцата, като давността не била прекъсвана.
В с.з., ответникът – Община Каварна, представлявана
от юрк.***, оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Твърди, че суперфициярът е бездействал, като не е реализирал правото
си на строеж и същото било погасено по давност.
Каварненският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
С Договор за учредяване на право на строеж
върху недвижим имот, частна общинска собственост, ответникът Община Каварна, чрез
представляващия тогавашен кмет Ц.Цонев, учредила на ищцата Р.Т.С. възмездно
вещно право на строеж върху следния недвижим имот – частна общинска
собственост: ДВОРНО МЯСТО с площ от 535 кв.м., представляващо ПИ с
идентификатор ***по КККР на гр.Каварна, стар идентификатор : кв.***, УПИ №*,
при съседи: ***; ***; ***; ***, за построяване на жилищна сграда, съгласно
предвижданията на застроителния план. В договора е вписано, че договорът се
учредява за срок от 5 (пет) години. Договорът е вписан в СВ Каварна, вх.рег.№44
от 04.01.2013г. За горното учредяване е издадена Заповед №1/03.01.2013г. на
Кмета на общината. Към заповедта е приложена скица, издадена от СГКК гр.Добрич
и отнасяща се за имот с идентификатор ***. Имотът е трасиран на 20.07.2016г.,
видно от Протокол, изготвен от фирма „Итера-Г“ ООД, а на 26.07.2016г. е
издадена виза, на основание чл.140 от ЗУТ, подписана от Гл.архитект на Община
Каварна.
Към доказателствата на исковата молба са представени
Разрешение за проектиране на обекти по част ВиК с дата 10.08.2016г.,
Предварителен договор за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа от 27.09.2016г., Предварителен договор от
01.11.2018г., Предварителен договор с ВиК от 04.12.2018г., както и проект за
изграждане на сграда за сезонно обитаване.
От протокол №1/01.02.2019г. на Експертния
съвет по устройство на територията се установява, че е отказано разглеждането и
приемането на инвестиционния проект за процесния имот, поради изтекъл
петгодишен срок на договора. На 26.03.2019г. ищцата е депозирала молба до Кмета
на общината и Председателя на ОбС гр.Каварна с искане да се преразгледат отново
инвестиционните проекти на ищцата при направения отказ.
По делото са представени удостоверение за
данъчна оценка и скица на процесния имот.
От Акт №113 за общинска собственост,на
основание чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС, имот с площ от 520 кв.м. в кв.***, парцел * е актуван като общински.
Ответникът е представил писмени
доказателства, които съдът не счита да коментира, поради неотносимост към
настоящия спопр.
От изготвената и приета по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че в периода от 2013 – 2016г., не
е имало пречка процесният имот да бъде водоснабден. По улица „***“ е имало
изграден уличен водопровод с етернитови тръби Ф100. По улица „***“ е изграден
уличен водопровод с полиетиленови тръби Ф90. Според вещото лице, най-близката
изградена улична канализация отстои от имота на 220 метра, като при това
положение решението за заустване на отпадните води е изграждане на септична
шахта в имота. По отношение на електрозахранването, в периода 2013-2016г., няма
информация за наличие на електросъоръжение, което да позволява присъединяване
на обекта към електроразпределителната мрежа. По искане на ищцата, в периода от
30.06.2016г. – 21.09.2016г. е възстановена РК-3 и е било възможно сключване на
предварителен договор. Според вещото лице, за процесния имот УПИ ***в кв.**, е
предвидено присъединяване към РК-3, а местоположението на съоръжението е по
ул.“***“.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.
124 ГПК вр. чл. 67 ЗС. Същият е допустим, тъй като ищцата се легитимира като суперфициар
по договор за отстъпено право на строеж, а ответникът – Община Каварна, като
собственик на имота, оспорва правото на строеж с твърдение, че договорът е
изтекъл, поради изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 67, ал. 1 ГПК.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 67 от ЗС след изтичането на определения в
закона 5-годишен срок учреденото право на строеж се погасява, ако строежът не
бъде осъществен в този срок. Разпоредбата на чл. 67, ал.1 от ЗС има предвид
случаите, при които въобще правото на строеж не е било упражнено в продължение
на пет години. Срокът е давностен и за него се прилагат правилата на ЗЗД за
погасителната давност.
Съгласно цитираната разпоредба, правото да се построи сграда върху чужда
земя /чл. 63, ал.1/ се погасява в полза на собственика на земята по давност,
ако не се упражни в продължение на 5 години. Посоченият законов текст е предмет
на задължителна за съдилищата съдебна практика в ТР № 1 от 04.05.2012 г. на
ОСГК на ВКС, според която давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от
момента, в който договорът за учредяването му породи действие, независимо от
всякакви последващи прехвърляния. В цитираното решение също е посочено, когато правото на строеж се
учредява с договор между страните, от момента на сключването му или от момента,
в който те са уговорили, че ще породи действие, започва да тече и срокът за
упражняването му. Учредителят на правото следва да съдейства на суперфициаря за
изпълнението на договора. Ако собственикът на земята няма /поради състоянието на имота/ и не е поел задължение да извърши някакви фактически или правни
действия, както е
в настоящия случай, всички
необходими действия за започването на строежа трябва да бъдат извършени от
суперфициаря.
По делото безспорно е установено, че ищцата Р.С. е придобила процесната суперфиция от собственика на земята на 04.01.2013г., поради което
давността по чл. 67 ЗС започва да тече от договора за учредяването му. В самия договор не се съдържа отлагателна клауза за влизането му в действие.
Също така безспорно е между страните, че собственикът на земята не е имал недобросъвестно поведение и
не е пречел на
суперфициара да изпълни договора.
В случая, от момента на подписване на учредителната сделка – 04.01.2013 г., до
предявяването на иска 31.10.2019 г., са
изминали повече от 5 години, през които правото на строеж не е осъществено.
Смисълът на понятието "упражняване на правото на строеж", употребено
в чл. 67 ЗС, е изграждането на грубия строеж на сградата /т.1 от ТР № 1/2012 г.
на ОСГК/. Законна дефиниция на понятието "груб строеж" /карабина/ се
съдържа в пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ, според който това е сграда или постройка,
на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен
на изпълнение на довършителните работи. При този етап от изпълнение на
строителството правото на строеж на сграда престава да съществува като
самостоятелно вещно право в правния мир и възниква сградата, обектът, предмет
на собственост по силата на суперфицията.
В разглеждания казус претендираното от ищцата право на
строеж не е упражнено както в срока по чл.67 от ЗС, който изтича на
04.01.2018г., така и до настоящия момент. По делото от
заключението на вещото лице се установи, че за реализиране правото на строеж на ищцата е бил наличен
водопровод в съседство. Твърдението, че нямало изградено съоръжение за
електрозахранване на имота и същото било възстановено през 2016г., което е
попречило за реализиране на правото на строеж е неоснователно. Договорът за
отстъпена право на строеж не е сключен под условие и със задължение на
собственика да имота да осигури електрозахранване на имота. Т.е изграждането на сграда не е обвързано с ангажименти на ответната община. Поради
изложеното съдът намира, че възражението на процесуалния представител на ищцата, че
строителството не е започнало по обективни причини е неоснователно. В случая не
се установи да са налице обективни причини, които да са свързани с неизпълнение
на задълженията на суперфициаря по реализиране на правото на строеж. Същата е била длъжна след подписване на
договора на 04.01.2013г. да предприеме необходимите действия за реализиране
правото на строеж. От събраните доказателства се установи, че това е започнало
три години след подписване на договора с трасирането на имота, с подписване на
предварителни договори и т.н.
При горните съображения, се налага изводът за изпълнение на фактическия
състав по чл. 67 ЗС и настъпило погасяване по давност на процесното право на
строеж в полза на собственика на имота. Суперфицията е
едно изключение от принципа на приращението по чл. 92 ЗС. Затова и правната
уредба на това изключение включва погасителната давност, за да не се допусне
обременяване имота на собственика с едно толкова значимо вещно право, без то да
е предвидимо, ясно и ограничено за изпълнение в разумен срок, защото по общо
правило вещните права не се погасяват, а се изгубват само ако друг ги придобие
или собственикът се откаже от тях /чл. 99 ЗС/.
С оглед на горното искът на
ищцата, с който иска да й бъде признато, че е приобретател (суперфицияр) по
сключен договор с Община Каварна за отстъпено право на строеж, е неосноветлен,
тъй като е изтекъл давностният срок по чл.67 от ЗС. В този смисъл договорът
няма правно действие както към момента на внасяне на проекта за съгласуване –
17.12.2018г., така и към настоящия момент.
С оглед изхода на спора и
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски – за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът оградели на 500 (петстотин) лева.
Водим от горното, Каварненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Т.С. с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв.К.Я. – САК, с адрес ***, искове срещу ОБЩИНА КАВАРНА, гр.Каварна, ул.“***“,
№**, представлявана от кмета Елена Балтаджиева, за признаване на установяване,
че ищцата че е приобретател (суперфицияр) по сключен договор с Община Каварна
за отстъпено право на строеж и, че договорът е с правно действие към момента на
внасяне на проектите за съгласуване и към настоящия момент, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Р.Т.С. с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв.К.Я. – САК, с адрес ***, да заплати на ОБЩИНА КАВАРНА, гр.Каварна,
ул.“***“, №**, представлявана от кмета Елена Балтаджиева юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………