Р Е Ш Е Н И Е № 65/7.5.2020г.
07.05.2020 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На петнадесети
април
2020 год.
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
Ст. Гюмлиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 67 по описа на 2020 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на П.П.К., ЕГН ********** и адрес ***
и съдебен адрес ***, кант.10, чрез адв. К. *** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 12/10.04.2019 г. на
Директора на ОД на ДФЗ-Ямбол, с който по отношение на П.П.К.
с УРН 604388 на основание чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9
от ДОПК е отказано частично изплащане на финансовата помощ в размер на
9 779.00 лв, представляваща второ плащане
по Договор № 28/06/3/0/00753 от
03.04.2017г. и му е определено подлежащо за възстановяване публично държавно
вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по Договор № 28/06/3/0/00753 от 03.04.2017г.
Първоначално по така депозираната жалба в ЯАС е било образувано адм. дело № 150/2019г. по описа на последния, като с
Решение № 138/14.06.2019г. по същото, оспорения адм.
акт е бил отменен и преписката изпратена на Изпълнителния директор на Държавен
фонд "Земеделие" за провеждане на производство за администриране на
нередности и извършване на финансови корекции по реда на ЗУСЕСИФ. С
Решение № 3026/26.02.2020г. по адм. дело №
9041/2019г. по описа на ВАС е отменено
Решение № 138/14.06.2019г. по адм. дело № 150/2019г.
по описа на ЯАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
В отменителния
съдебен акт е посочено, че съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г.,
започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този
закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките
по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -
2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. С
оглед установените факти процесният казус изцяло попада в приложното поле на
изключенията по § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП и чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, т.е.
ЗУСЕСИФ, към който той препраща, не намира приложение. Нарушението във връзка,
с което ДФ „Земеделие“ претендира възстановяване на платеното първо плащане по
договора, е неизпълнение от страна на К. на задължението му по чл. 37, ал. 1,
т. 6 и т. 12 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и чл. 9, ал. 1, т. 6 и т. 11 от
Договор № 28/06/3/0/00753 от 03.04.2017 година. То не попада в основанията за
извършване на финансова корекция, регламентирани в чл. 70 ЗУСЕСИФ, защото се
касае за неизпълнение на ангажименти или други задължения, свързани с условията
за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното
законодателство в областта на селското стопанство по смисъла на чл. 63, § 1 от
Регламент № 1306/2013 година. Неизпълнението не съставлява нередност по смисъла
на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, поради което във връзка с него не следва да се
провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова
корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а трябва да се установи публичното държавно
вземане по реда на ДОПК - чл. 166 и сл.,
както е процедирано от издателя на акта. В същия
смисъл е и нормативната уредба, обективирана в чл.
30, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4 от 30 май 2018 г. за условията и реда за
изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената
финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т.
2 ЗПЗП, приета на основание чл. 9а, т. 3 ЗПЗП.
В съдебно заседание процесуалния представител на оспорващия адв.К. поддържа жалбата и направените искания, като
претендира присъждане на направените разноски в производството. Сочи, че от
представената преписка се установява, че оспорващия е декларирал в таблица 1А
към бизнес плана земеделските земи, за които, с оглед развитите в бизнес плана
земеделски дейности, а именно отглеждане на шипки, грах, картофи, пипер и
домати, в точка 3.1. възнамерява да извършва дейностите, по които ще получи финансиране.
Самият факт, че същият не е декларирал земеделски земи, върху които няма да
извършва земеделска дейност и не желае
финансиране, не води до нанасяне щета на бюджета или създаване на изкуствено
създадени условия. Не е спорно по делото и няма наведени от административния орган
твърдения, че К. не е изпълнил бизнес плана си в пълнота, поради което счита,
че изцяло неоснователно
административният орган е приел, че същия е създал изкуствени условия за
получаване на помощта.
Ответната
страна, изпраща процесуален представител
- ст. юрисконсулт Б., която оспорва изцяло жалбата като неоснователна и сочи,
че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите
правомощия и е законосъобразен от процесуална и материалноправна
страна. Сочи, че в случая, въпреки знанието на земеделския стопанин, че има
правни основания за съответните имоти, същият не ги е декларирал в изготвеното
от него заявление ведно с бизнес плана, а именно в цитираната в
административния акт таблица 1 и 1А за наличната за стопанството земя. В случая
за земеделския стопанин е предвидено задължение обективно и изчерпателно да
декларира всички данни за своето земеделско стопанство още при кандидатстването
за търсеното финансиране по подмярка 6.3, като с оглед
нормативните изисквания, които са в сила към момента на разглеждането и
оценяването на заявлението, същите се вземат предвид при изчисляването на
първоначалния икономически размер на стопанството. Твърди, че ако
жалбоподателят беше изпълнил задължението си точно и добросъвестно да декларира
цялата налична за стопанството му земя, при извършването на необходимите изчисления
първоначалното СПО е щяло да нарасне над максимално допустимия по наредбата
размер, който е 7999 евро и проектът е нямало да получи съответно одобрение по
мярката. Видно от бизнес плана на страница 1, началният икономически размер на
стопанството, измерен в СПО, при така декларираните от страна на П.К. данни, е
7996,67 евро. В случая става въпрос за създаване на изкуствени условия с оглед
на това, че ако е била взета предвид пълната информация, касаеща
стопанството на кандидата, същият е щял да надхвърли максимално допустимия по
наредбата размер и проектът му нямало да получи одобрение, а оттам нататък е
нямало да бъде сключен и съответният договор за финансово подпомагане. Претендира
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата
на чл. 168 от АПК и прецени събраните по
делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за
установено следното:
На 26.07.2016 г. оспорващия К. е
подал заявление с приложен към него бизнес план за подпомагане по подмярка 6.3. „Стартова помощ за развитието на малки
стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. по реда на Наредба №
10 от 10.06.2016 година
На 03.04.2017 г. между ДФ „Земеделие“ и оспорващия в качеството му на
ползвател е сключен Договор № 28/06/3/0/00753 за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по по
процесната подмярка, в общ
размер на 29 337 лева, от който: първо плащане - в размер на 19 558
лева, и второ плащане - в размер на 9 779
лева, като е предвидено, че срокът за подаване на заявката за второ
плащане е до 27.05.2018 г., но не по-рано от един месец от изтичане на срока по
чл. 6, ал. 1 от договора. С Решение № 28/06/3/0/00753/2/01/03/01, издадено от
Директора на ОД на ДФЗ, гр. Ямбол, е одобрено
изплащането на финансова помощ в размер на 19 558 лева, представляваща
първо плащане по договора, като сумата е изплатена на оспорващия на 13.04.2017
г. На 15.05.2018 г. е подадена заявка с № 28/06/3/0/00753/301, с която е
заявено второто плащане по договора в размер на 9 779 лева. Към заявката
са приложени съответни документи, включително и „Данни за земята и животните в
земеделското стопанство на ползвателя към момента на подаване на заявката за
плащане“, в Таблица 1 от който документ са декларирани първоначално посочените
в Таблица 1 от бизнес плана четири имота в землището на с. Зимница, както и
други два имота в същото землище, за които като правно основание за ползването
им е посочено „наем“. Осъществени са съответни проверки, приключили с
положителен резултат от извършеното посещение на място. В Контролен лист ОП1-ПМ
- Проверка на място, е отразено, че за проекта не са установени изкуствено
създадени условия и/или функционална несъвместимост. С Писмо изх. № 01-283-6500/944
от 15.11.2018 г. на Директора на ОД на ДФЗ - Ямбол, на основание чл. 73, ал. 2
от ЗУСЕСИФ, оспорващият е уведомен за откриване на производство по издаване на
акт за установяване на публично държавно вземане. Писмото е връчено лично на
16.11.2018 г. В уведомлението изрично се сочи, че производството се открива във
връзка с направени при обработката на заявката за второ плащане по договора
констатации, установени след извършена справка в Регистър правни основания за
2018 г., а именно: шест от имотите, фигуриращи в Регистъра не са декларирани в
Таблица 1А от бизнес плана, което е определено като нередност, изразяваща се в
създаване на изкуствени условия съобразно разписаното в чл. 37, ал. 1, т. 6 от
Наредба № 10 от 10.06.2016 г., респ. -
чл. 9, ал. 1, т. 6 от Договора с ДФЗ, като е прието, че оспорващият е
представил документ с невярно съдържание съгласно чл. 37, ал. 1, т. 12 от
същата наредба, респ. - чл. 9, ал. 1, т. 12 от Договора. Изложени са
съображения, че с недекларирането на тези имоти при кандидатстването по мярката
ползвателят е представил документ с невярно съдържание, в резултат на което е
създал изкуствени условия с оглед получаване на предимство за получаване на
безвъзмездна финансова помощ; посочено е, че ако имотите бяха декларирани,
представеното от оспорващия проектно предложение би било отхвърлено като
недопустимо поради обстоятелството, че тези имоти е следвало да се включат при
изчисляване първоначалния икономически размер на стопанството и при това
положение първоначалното СПО би надхвърлило максимално допустимия по Наредбата
размер от 7999 евро. В писмото е посочено също, че общият размер на
определената финансова корекция е сумата от 19 558 лева, представляваща
първото плащане по договора; определен е 14-дневен срок за доброволно
възстановяване на сумата, описана като извършена финансова корекция. Дадена е и
възможност в 14-дневен срок, (считано от
датата на получаване на уведомлението), за
представяне на писмени възражения по основателността и размера на финансовата
корекция, респ. – за прилагане на съответни писмени доказателства. На
28.11.2018 г. е депозирано възражение вх. № 01-283-6500/944#1 от К., в което той излага съображения, с които
оспорва твърдението за недеклариране на имотите в Таблица 1А като неоснователно,
като твърди, че договорите за наем на тези имоти са регистрирани в ПК при
община Стралджа и в ПК при община „Тунджа“, същите са посочени и в анкетен
формуляр от 02.12.2015 г., като в анкетен формуляр от 20.06.2016 г. ползвателят
е заявил действителните имоти, които обработва и с които е кандидатствал по
мярката за подпомагане и за които е получил финансовата помощ съгласно
сключения договор. Във възражението оспорващият сочи също, че по отношение на
имотите, посочени във формуляра от 2015 г., е предприел действия по
прекратяване на сключените договори, с изключение на един договор поради смърт
на наемодателя, като твърди, че същите не са обработвани, както и че не е
действал незаконосъобразно и с цел извличане на облаги от неправомерни
действия, а през периода на кандидатстване по мярката, за която е получена
безвъзмездната помощ, е отговарял на всички проверки и изисквания без
забележки. Към възражението са приложени споразуменията за прекратяване на
договорите, както и анкетните формуляри.
С АУПДВ № 12 от 10.04.2019 г. Директорът на ОД на ДФЗ, гр. Ямбол е
отказал частично изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане
по Договор № 28/06/3/0/00753 от 03.04.2017 г. и е определил подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лева,
представляващо първото плащане по договора. Актът е мотивиран, като са
преповторени констатациите и мотивите, отразени в писмо изх. № 01-283-6500/944
от 15.11.2018 г. на Директора на ОД на ДФЗ – Ямбол; обсъдени са възраженията на
оспорващия, като същите са счетени за неоснователни, тъй като посочените от
него обстоятелства не го освобождават от задължението му да декларира в Таблица
1А към бизнес плана имотите, които твърди, че не обработва, но има правни
основания за тях, а именно – документ за собственост от 1998 г. и договор за
аренда от 2013 г. Въз основа на тези мотиви, административният орган е направил
извод, че с недекларирането на имотите в таблица 1А към бизнес плана
ползвателят е действал недобросъвестно при изпълнение на ангажиментите си по подмярка 6.3, като е прикрил имотите, въпреки знанието, че
има правни основания за ползването им, в резултат на което е създал изкуствени
условия с оглед получаване на предимство за отпускане на безвъзмездната помощ
поради представянето на документ с невярно съдържание при кандидатстване по
мярката. Посочените в АУПДВ правни основания за издаването му са: чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, чл. 162, ал.
2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 12 от Наредба № 10/2016 г.,
чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, вр. чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 от ЗПЗП. Коментирано е и откритото на основание
чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ с писмо изх. № 01-283-6500/944 от 15.11.2018 г.
производство, като няма данни за издадено решение за налагане на финансова
корекция по реда на чл. 73, ал. 1 от с.з. За съставения акт и констатираните
нередности е изготвен Доклад за нередност (Приложение
№ 9) до Дирекция „Финансова“.
АУПДВ е изпратен на оспорващия по пощата и е получен лично от него на
15.04.2019 г., видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 8606 0010VF C, а жалбата против акта е депозирана
директно в ЯАС на 23.04.2019 г.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Проверката за законосъобразност на оспорения в настоящото производство
административен акт съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК следва да бъде
извършена на всички основания по чл. 146 от АПК, а не само на тези посочени от
оспорващия в жалбата му.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност, а
съгласно ал.4 от същия текст може да делегира със заповеди част от предоставените
му правомощия на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност, включително и
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане. Така, с цитираната в процесния административен акт и представена по делото
заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на
директорите на ОД на ДФЗ са делегирани изрично посочените в нея правомощия,
сред които и да издават решения за финансова корекция и
актове за установяване на публично държавно вземане по чл. 166, ал.2 от ДОПК по отношение както на ползватели по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., така и на ползватели на финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на
млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013г, във връзка с установени неспазвания
на нормативни и договорни задължения от ползвателите. Следователно
оспореният адм. акт е издаден от оправомощен
и териториално компетентен директор на ОД на ДФЗ гр.Ямбол.
Акт за установяване на публично държавно вземане № 12/10.04.2019г. на Директора на ОД на ДФ“Земеделие“-
Ямбол е
издаден в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по смисъла на чл. 59,
ал.2 от АПК, включително и мотиви, с
посочване на фактическото и правното основание за издаването му -
чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 12 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., чл. 59, ал. 1 и 2
от АПК, вр. чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал.
1 и ал. 4 от ЗПЗП.
Съдът не констатира оспорения акт
да е издаден при съществено нарушение на
процесуалните правила или в нарушение на материалния закон и в несъответствие с
неговата цел, които биха били достатъчно основание за отмяна на същия като
незаконосъобразен адм. акт.
Оспорващият своевременно е уведомен по реда на чл. 26 от АПК за откритото производство по издаване на оспорения акт за установяване
на публично държавно вземане и съответно
му е предоставена възможност за възражения. Предоставените такива подробно са
обсъдени от адм. орган в издадения акт и са приети за
неоснователни, което обстоятелство сочи за реализиране в пълен обем на правото
на защита на К..
Посочените фактически и правни основания за издаване на оспорения акт
касаят разпоредбите
на чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 12 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и чл. 9, ал. 1,
т. 6 и т. 11 от Договор № 28/06/3/0/00753 от 03.04.2017 г. Съгласно същите ползвателят на помощта няма право да
получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на
полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по
договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него,
изчислена за период, посочен в договора, когато: е създал изкуствени условия с
оглед получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие на целите
на европейското и националното законодателство в областта на селското
стопанство и с целите на подмярката и е представил декларация и/или документи с
невярно съдържание, неистински и/или подправени такива, включително когато тази
декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му
за подпомагане по подмярката.
Съдът споделя изцяло изводите на адм. орган за
създаване от страна на оспорващия К. на изкуствени условия с оглед осигуряване
на предимство за получаване на помощта, чрез използване на документ с невярно
съдържание.
Видно от бизнес плана приложен към заявлението за
подпомагане по подмярка 6.3. „Стартова помощ за
развитието на малки стопанства“, стопанството на К. има начален икономически
размер, измерен в стандартен производствен обем/СПО/ 7 996,67 евро, при
декларирана от същия в Таблица 1 „Налична за стопанството земя“ с обща площ
33,219 дка. Съгласно чл. 5, ал.2, т.3 от Наредба № 10 от 10.06.2016
г. за кандидатстване за подпомагане по процесната
мярка могат да кандидатстват физически лица, които към датата на
подаване на заявлението за подпомагане трябва да имат икономически размер на
стопанството, измерен в СПО в границите между 2000 евро и 7999 евро
включително. Съгласно ал.11 на същия текст при изчисляване на общия икономически
размер на стопанството, се взема предвид цялата
налична в земеделското стопанство земя. Тази
разпоредба е разяснена като забележка под Таблица 1 от
бизнес плана, като в същата изрично е посочено, че земята отдадена под наем,
аренда и преаренда на трети лица се посочва в Таблица
1А „ Данни за земеделските площи, които кандидата не обработва или е
предоставил на други лица за обработка,
но има документ за собственост или наем. В Таблица 1А оспорващия К. е
декларирал три имота в землищата на с. *
и с. *, но не е декларирал шест броя имоти изрично посочени по номера в оспорвания акт. Наличието на процесните
шест броя имоти в регистър правни
основания за 2018г., респективно липсата
има като декларирани в Таблица 1А към
бизнес плана, адм. орган е установил при
обработка на заявката на оспорващия за
второ плащане.
Изложеното налага извода, че с
недекларирането на цялата налична в стопанството си земя при подаване на
заявлението си за подпомагане, оспорващия
П.К. е създал изкуствени условия с оглед получаване на предимство за получаване
на исканата помощ за подпомагане по подмярка 6.3. „Стартова помощ
за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. –
2020 г. Това е така, тъй като ако оспорващия е изпълнил задължението си точно
и добросъвестно да декларира цялата налична в стопанството му земя, то при
извършването на необходимите изчисления първоначалното СПО би нараснало над максимално
допустимия размер по Наредба № 10 от 10.06.2016 г., който е 7999
евро и проекта му е нямало да получи съответно одобрение по мярката.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че Акт за
установяване на публично държавно вземане № 12/10.04.2019 г. на Директора на ОД
на ДФЗ- Ямбол е законосъобразен административен акт – издаден от компетентен
орган, в изискваната от закона форма, при спазване на материалните и процесуалните разпоредби
при издаването му и съобразяване с целта
на закона, поради което жалбата против него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на делото, с оглед правилото на чл. 143, ал.4 от АПК
оспорващият следва да бъде осъден да
заплати на административния орган направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер 100 лева, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Същата сума следва да бъде присъдена
на осн. чл. 226, ал.3 от АПК като разноски и за
водене на делото във ВАС.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС,
трети административен състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.К. срещу
Акт за установяване на публично държавно
вземане № 12/10.04.2019 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен
фон“Земеделие“ гр.Ямбол, като неоснователна.
ОСЪЖДА П.П.К., ЕГН ********** и адрес *** да заплати на Държавен фонд”Земеделие” – Разплащателна агенция,
гр.София сумата от 200/двеста/ лева,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете