Р Е Ш Е Н И Е
№ 350
10.07.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №587 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.26, ал.4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).
Образувано е по жалба на Р.Х.
***, с посочен по делото съдебен адрес:***, адв.Д.З., против Разпореждане №4506-40-173 от 09.04.2019 г., издадено от Директора на Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ („ГВРС“).
В жалбата се твърди, че с разпореждането Директорът на Фонд „ГВРС“ отказал изплащане на гарантирано вземане, явяващо се неизплатените на оспорващия от „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, гр.С., трудови възнаграждения за месеците 07.2017 г. и 08.2017 г., както и обезщетение по чл.221, ал.1 и по чл.224, ал.1 от КТ. Разпореждането било мотивирано с чл.26, ал.3, във връзка с чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР, а именно – с липсата на осъществявана от дружеството дейност най-малко 12 месеца преди определената от съда с решението за откриване производство по несъстоятелност начална дата на неплатежоспособността. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.10, ал.5 от Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, отказът за изплащане на гарантираното вземане трябвало да се мотивира. Актът на административния орган съдържал мотиви само относно липсата на изискването по чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР. От отказа не ставало ясно дали, и въз основа на какви доказателства, НОИ приемал вземането на оспорващия за гарантирано, както и дали е извършена проверка при дружеството за потвърждение на вписания от жалбоподателя в заявлението пред НОИ размер на дължимото трудово възнаграждение. В акта по произнасянето се говорело за обявена свръхзадълженост на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, каквато не била обявявана от съда.
Твърди се, че до влизане в сила на разпореждането за отказ имало настъпила промяна във фактите и обстоятелствата, описани в него. С жалба вх.№670/21.01.2019 г. на Окръжен съд Хасково, от бивши служители на дружеството била поискана отмяна на влязлото в сила Решение №113/07.11.2018 г. на ХОС, постановено по т.д.№84/2018 г. по описа на съда, в частта, в която била определена датата 01.07.2017 г. като начална дата на неплатежоспособността на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД. Последното, въпреки липсата към момента на окончателно произнасяне на ВКС, имало отношение към съответствието на обжалвания акт с целта на закона. В тази връзка, в мотивите на разпореждането нямало произнасяне и по поисканото от жалбоподателя спиране на производството пред НОИ, на основание чл.26, ал.2 от ЗГВРСНР.
Претендира се отмяна на оспореното разпореждане поради
немотивираност, като на
основание чл.173, ал.2 от АПК се моли да бъде изпратена преписката на административния орган, със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Ответникът, Директор на Фонд „ГВРС“ – гр.София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в депозирана писмена защита, излага съображения за неоснователност и недоказаност на жалбата, като претендира същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление – декларация за отпускане на гарантирано вземане вх.№4502-26-13/29.01.2019 г., Р.Х.Х. отправил до Директора на ТП на НОИ – Хасково искане да му бъде отпуснато гарантирано вземане по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Декларирал е, че е работил при работодателя „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, гр.С., от 27.10.2016 г. на длъжност „крупие“, като трудовото му правоотношение било прекратено от 02.09.2017 г., приложил е изброените документи и декларации.
Представен е сключеният между „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, като работодател, и Р.Х.Х., като служител на длъжност „крупие“, с място на работа Казино „Fiesta“ в гр.С., безсрочен Трудов договор №66/27.10.2016 г., както и Заповед №00066/02.09.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по този договор, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 02.09.2017 г. В Заповедта е посочено като причина за прекратяване на трудовия договор – Работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване, както и на лицето Р.Х.Х. да се изплатят следните обезщетения: Обезщ. по чл.221, ал.1 от КТ – в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието; Обезщ. чл.224, ал.1 от КТ – платен отпуск за 2017 г. – 7 дни.
Със Заповед №ЗГ-5-26-00497714/04.12.2018 г. Ръководителят на ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.21, ал.1 от ЗГВРСНР, във връзка с решение №113 на Окръжен съд – Хасково от 07.11.2018 г., вписано в Търговския регистър на 07.11.2018 г., с което е открито производство по несъстоятелност на работодателя, е възложил извършването на проверка за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ и други нормативни актове, на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, гр.С.
Проверката е извършена от старши инстпектор по осигуряването – Контролен орган на ТП на НОИ и резултатите от нея са обективирани в Констативен протокол №КГ-5-26-00500018/07.12.2018 г., с вх.№1/07.12.2018 г. Съгласно посоченото в протокола, въз основа на данните от Търговския регистър, данъчните декларации, счетоводните отчети, договорите за сключени търговски сделки, удостоверението от банките за финансова активност, ведомостите за заплати и други документи, е установено, че с решение №113 на Окръжен съд – Хасково от 07.11.2018 г., вписано в Търговския регистър на 07.11.2018 г., е открито производство по несъстоятелност на работодателя; работодателят не е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадълеността – 01.07.2017 г., удостоверено с документите по чл.5, ал.2 и Декларация приложение №2 към НРНИРСОИГВНР. При извършената проверка се установило, че няма лица, за които възниква право на гарантирани вземания, тъй като работодателят не е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността.
С Разпореждане №4506-40-173 от 09.04.2019 г., издадено от Директора на Фонд „ГВРС“ към НОИ, на основание чл.26, ал.3, във връзка с чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР, е отказано изплащане на гарантирано вземане по подаденото от Р.Х.Х. заявление – декларация вх.№4502-26-13 от 29.01.2019 г.
Като мотиви в Разпореждането е посочено, че съгласно чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР, работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл.2 от закона, могат да ползват права по този закон, при условие, че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл.6. При проверка в търговския регистър е установено, че с решение №113 от 07.11.2018 г. на Хасковски окръжен съд, вписано в Търговски регистър на 07.11.2018 г., е открито производство по несъстоятелност на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, ЕИК *********, и е обявена свръхзадълженост на дружеството, като е определена начална дата на свръхзадължеността – 01.07.2017 г. От представения Устав на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД от 23.06.2016 г., вписан в Търговския регистър на 04.07.2016 г. и подадената декларация Приложение №2 към чл.5, ал.2 от Наредба за реда и начина на информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя с вх.№1/07.12.2018 г. е видно, че дружеството не е осъществявало дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, поради което не е налице условието на чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР за ползване от работниците и служителите на права по този закон.
Като част от административната преписка по издаване на оспореното Разпореждане по делото е прието Решение №113 от 07.11.2018 г. на Хасковски окръжен съд, постановено по търговско дело №84 по описа за 2018 г., с което съдът обявява неплатежоспособността на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„К.“ №***, ЕИК *********, определя начална дата на неплатежоспособността – 01.07.2017 г., открива производство по несъстоятелност на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, постановява обща възбрана и запор върху имуществото на същото дружество, назначава временен синдик в производството по несъстоятелност, като му определя съответно месечно възнаграждение и насрочва Първо събрание на кредиторите на 03.12.2018 г., както и справки от Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ за регистрацията на дружеството и за вписването на цитираното съдебно решение в Търговския регистър. Като доказателства се приети Устав на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД от дата 23.06.2016 г. и такъв от дата 24.03.2017 г., извадка от Регистър на трудовите договори към НОИ за актуално състояние на всички трудови договори на Р.Х.Х., обяснения от синдика на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, и Декларация вх.№1/07.12.2018 г. от същия (по образец Приложение №2 към чл.5, ал.2) подписана на 07.12.2018 г.
С представеното по делото Съдебно удостоверение №2349/23.04.2019 г., издадено от Окръжен съд – Хасково, е удостоверено, че Решение №113/07.11.2018 г. на Хасковски окръжен съд, постановено по т.д.№84/2018 г., е влязло в законна сила на 14.11.2018 г., като с вх.№670/21.01.2019 г. е постъпила молба за отмяна на това влязло в сила решение.
От страна на жалбоподателя по делото са представени и Определение №321/15.07.2019 г. по т.д.№84/2018 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение; Определение №211/10.10.2019 г., постановено по т.д.№2028 по описа за 2019 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, с което се оставя без разглеждане молба от шест лица за отмяна на влязло в сила решение №113/07.11.2018 г. по т.д.№84/2018 г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД – 01.07.2017 г., и подадената срещу това Определение жалба.
При служебна справка в официалната страница на ВКС е разпечатано окончателното Определение №55/30.01.2020 г., постановено по ч.т.д.№2977/2019 г. по описа на ВКС, с което е потвърдено определение №211/10.10.2019 г. по ч.т.д. №2028/2019 г. по описа на ВКС, І ТО, с което е прекратено производството по делото по молбата на Е.И.И..
Като краен резултат от цитираните съдебни актове се установява, че Решение №113 от 07.11.2018 г. на Хасковски окръжен съд по т.д. №84 по описа за 2018 г., с което се определя начална дата на неплатежоспособността – 01.07.2017 г., на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, гр. Свиленград, е влязло в законна сила на 14.11.2018 г., и не е отменено или изменено в тази му част.
С Известие за доставяне ИД6300 00YBNPB Разпореждане №4506-40-173/09.04.2019 г. изпратено на Р.Х.Х. и получено от него срещу подпис на 22.04.2019 г.
Жалбата срещу Разпореждането е подадена по пощата на 02.05.2019 г., видно от пощенското клеймо на плика, чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена под вх.№1012-26-219/07.05.2019 г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, срещу на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното Разпореждане е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл.26, ал.3 от ЗГВРСНР. Постановено е в изискуемата писмена форма, съдържа съответстващи си фактически и правни основания, и отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за немотивираност на обжалвания акт, тъй като в него се говорело за „свръхзадълженост“ на дружеството – работодател, каквато не била обявявана от съда. Действително в разпореждането е посочено, че в откритото с решение №113 от 07.11.2018 г. на Хасковски окръжен съд производство по несъстоятелност на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД е обявена свръхзадълженост на дружеството, като е определена начална дата на свръхзадължеността – 01.07.2017 г., докато с цитираното решение на Хасковски окръжен съд се определя начална дата на неплатежоспособността – 01.07.2017 г., а не на свръхзадължеността. Настоящият съдебен състав приема, че се касае за допусната фактическа грешка в разпореждането, която в случая по никакъв начин не оказва влияние върху законосъобразността на оспорения акт, тъй като не е довела до неразбиране от страна на жалбоподателя на фактическите съображения или волята на административния орган. Освен това Тълкувателно решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС допуска възможност мотивите да предхождат издаването на административния акт и да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта, а в случая от съдържащите се в административната преписка такива подготвителни документи е видно както съдържанието на цитираното съдебно решение, така и определената с него начална дата на неплатежоспособността на дружеството.
Не се установява при издаване на обжалвания акт да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, с характер на съществени такива, даващи основание за отмяна на оспорения акт само на процесуално основание.
Разпореждането е издадено, след като е извършена проверка и са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Спазена е и предвидената в чл.5, ал.1 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (приета с ПМС №362 от 29.12.2004 г., обн.ДВ бр.3 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) процедура, предписваща в едномесечен срок от вписване на съдебното решение по чл.6 от ЗГВРСНР в търговския регистър контролните органи на НОИ да извършат проверка по реда на Инструкция №1 от 3 април 2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, при работодателя по изготвените справки и съставят констативен протокол, към който се прилагат изготвените от работодателя справки за ТП на НОИ, копие от съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност и документи, удостоверяващи упражняването на дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността.
Настоящият
съдебен състав приема, че оспореният
акт е издаден и в
съответствие с приложимите материалноправни норми.
Условията и редът за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя са регламентирани в ЗГВРСНР. За да възникне правото на гарантирано вземане, следва да са налице всички кумулативно предвидени в закона предпоставки, като чл.26, ал.3 от ЗГВРСНР предвижда, когато не са налице условията по този закон, директорът на фонда да отказва изплащането на гарантираното вземане с разпореждане, което се изпраща в тридневен срок на работника или служителя.
Според чл.2 от ЗГВРСНР, този закон се прилага за всички физически и юридически лица, които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон или по реда на специални закони.
В чл.3 от ЗГВРСНР е регламентирано, че гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени: 1. трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори; 2. парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР, в действащата към датата на издаване на оспорения акт редакция (ДВ бр.102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.), право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл.2, независимо от срока му и от продължителността на работното време, а в чл.6, т.1 от ЗГВРСНР е предвидено, че правото на гарантирани вземания за работниците и служителите по чл.4, ал.1 възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност.
Същевременно в чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР е предвидено, че лицата по ал.1 могат да ползват права по този закон, при условие че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл.6.
При тази нормативна уредба е видно, че изпълнението на условието работодателят да е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, посочена в съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, се явява необходима предпоставка за ползване правото на гарантирани вземания по този закон от работниците и служителите. В случая обективираният в обжалваното Разпореждане отказ да бъде изплатено гарантирано вземане на Р.Х.Х. е обоснован единствено със съображението, че работодателят на жалбоподателя – „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, не е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, посочена в Решение №113/07.11.2018 г., постановено по т.д. №84/2018 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.
По делото между страните не са спорни обстоятелствата, че Р.Х.Х. е бил в трудово правоотношение с „Фиеста Ентъртейнмънт“ АД, гр.С., в периода 27.10.2016 г. – 02.09.2017 г., че с Решение №113/07.11.2018 г. по т.д.№84/2018 г. на Окръжен съд – Хасково, вписано в ТРРЮЛНСЦ на 07.11.2018 г., е обявена неплатежоспособността на работодателя „Фиеста Ентъртейнмънт“ АД, гр.С., и като начална датата на неплатежоспособността е определена датата 01.07.2017 г.
Не е било спорно и обстоятелството, че „Фиеста Ентъртейнмънт“ АД, гр.С., не е осъществявало дейност най-малко 12 месеца преди 01.07.2017 г., посочен като началната дата на неплатежоспособността. Това обстоятелство е било установено от административния орган по реда на чл.5, ал.2 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, съгласно който упражняването на дейност се удостоверява с копие от данъчната декларация, счетоводни отчети, сключени търговски сделки, удостоверение от банките за финансова активност и декларация по образец съгласно приложение №2. В Декларация с вх.№1/07.12.2018 г., попълнена върху бланка по образец Приложение №2 към чл.5, ал.2 от Наредбата, синдикът на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД декларира, че представлявания от него работодател не е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността. От друга страна, от приложените към делото разпечатки е видно, че същото акционерно дружество е вписано в Търговския регистър на 04.07.2016 г., от която дата то се смята за възникнало, съгласно чл.67, изр.първо от Търговския закон, което пък означава, че от датата на възникването на дружеството до 01.07.2017 г. е изтекъл период по-малък от 12 месеца, в който дружеството обективно да би могло да осъществява дейност.
Основното възражение на жалбоподателя по делото се основава на твърдението за неправилно определяне датата 01.07.2017 г. като началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл.6 от ЗГВРСНР. Този довод се опровергава по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, от които е видно, че както към момента на издаване на оспореното Разпореждане, така и към настоящия момент, Решение №113 от 07.11.2018 г. на Хасковски окръжен съд по т.д. №84/2018 г., с което се обявява неплатежоспособността на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, е влязло в законна сила. След влизането му в сила на 14.11.2018 г., това съдебно решение не е било отменено, включително в частта му, с която се определя начална дата на неплатежоспособността – 01.07.2017 година. Съобразно чл.297, ал.1 от ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно силата на пресъдено нещо на цитираното решение на Окръжен съд – Хасково обвързва и настоящия съдебен състав да приеме, че началната дата на неплатежоспособността на „Фиеста Ентъртейнмънт“ АД, гр.С., е именно 01.07.2017 г.
Преценката на административния орган, че работодателят не е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, кореспондира с всички събрани по делото доказателства, съответно правилно се явява и заключението му, че по отношение на Р.Х.Х. не са били налице предпоставките на чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР и той няма право на гарантирано вземане по смисъла на чл.3, т.1 и т.2, вр. чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР.
Разпореждането, с което на жалбоподателя е отказано изплащане на това вземане, е постановено при правилно прилагане на закона. Оспореният административен акт е издаден при липса на отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д. №5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Х. ***, против Разпореждане №4506-40-173 от 09.04.2019 г., издадено от Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
ОСЪЖДА Р.Х.Х., ЕГН **********,***, да заплати на Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“, гр.С., бул.„Ал.С.“ №******, към Национален
осигурителен институт, разноски
по делото в размер на 100
(сто) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: