№ 5074
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110146311 по описа за 2021 година
Производството е по предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „А.С.В.” АД иск за
установяване, че Т. К. СТ. дължи на ищеца следните суми: сумата от 473,43 лв., главница по
Договор за паричен заем № 27927/24.04.2019г., ведно със законна лихва от 05.05.2021 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 28,82 лв. за периода от 14.08.2019 г.
до 06.11.2019г г., лихва в размер на 60,63лв. за периода от 15.8.2019 г. до 05.5.2021 г./без да
е начислявана лихва за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г./ и 75 лв. разноски по делото,
а именно: 25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт определено на
основание чл.78,ал.8 ГПК за които суми е изданена ЗИПЗ по ч.гр-д. 25240/2021г. по описа на
СРС.
Посочено е в исковата молба, че ответникът е сключил процесния договор със
„К.Т.“АД на 24.09.2019г., като паричната сума му е била преведена. Твърди се, че
процесното вземане е прехвърлено с договор за цесия на ищцовото дружество по силата на
Приложение 1 от 13.02.2020г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 28.11.2018г. сключен между „А.С.В.“АД и „К.Т.“ АД. Претендират се разноски за
исковото производство.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 05.05.2021 год., ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, в качеството му на длъжник, въз основа, на
което е било образувано ч.гр.дело №25240/2021 год. по описа на СРС Въз основа на
подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с която е
разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумите, както
следва: 473,43 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем №
27927/24.04.2019г.., сключен между "К.Т." АД и длъжника Т.К. С.-С., ведно със законната
1
лихва от 05.05.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 28,82 лв. за
периода от 14.08.2019г. до 06.11.2019 г., обезщетение за забава в размер на 60,63 лв. за
периода от 15.08.2019г. до 05.05.2021г.
Посочено е, че вземането произтича от сключен Договор за паричен заем №
27927/24.04.2019г., сключен между "К.Т." АД и ответника. В изпълнение на разпоредбата на
чл.415,ал.1,т.2 от ГПК съдът е дал указания на заявителя, порАДи което в законния
едномесечен срок, е предявен настоящият установителен иск с правно основание чл.415 ал.1
от ГПК.
От представените, неоспорени и приети от съда писмени доказателства се
установява, че между „К.Т.“ АД и ответницата е сключен Договор за паричен заем №
27927/24.04.2019г.., като на ответника е отпуснат заем в размер на 900лв. Уговорен е размер
на дължимите погасителни вноски – 14бр. по 119лв.
Приети като писмено доказателство са и Общи условия на „К.Т.“ АД приложими към
Договори за паричен заем, както и погасителен план към сключения договор.
По делото е приложен Рамков договор за от 28.11.2018г. сключен между „К.Т.“ АД и
„А.С.В.“ ЕАД, ведно с приложение №1/13.02.2020г. към посочения рамков договор видно от
който процесното вземане е прехвърлено на ищцовото дружество.
Установява се от приложено по делото пълномощно, че цедентът „К.Т.“ АД е
упълномощил цесионера „А.С.В.“ ООД да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Приложени по делото е уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-КТ/27927 от
18.02.2020г., с което ищецът уведомява ответницата за извършената цесия. Уведомителното
писмо е изпратено на АДреса, посочен в договора за кредит, но практака е върната с
отбелязване преместен.
По делото е изготвена ССЕ от заключението на която се установява, че по счетоводни
данни от ищцовото дружество непогасените суми по процесния договор за кредит са
473,43лв. главница, договорна лихва в размер на 28,82 за периода от 14.08.2019г.-
16.11.2019г. Размерът на лихвата за забава е 60лв. за периода от 15.08.2019г.-05.05.2021г.
Вещото лице посочва, че при извършената проверка в счетоводството на дружеството се
установява плащане в общ размер от 833лв., с които са погасени главница в размер на
426,58лв., договорна лихва в размер на 75,71лв. за периода от 08.05.2019г.-31.07.2019г. и
сумата от 330,75лв. – неустойка за непредставяне на обезпечение. Отразено е в
експертизата, че ако платената сума от 833лв. се отнесе единствено за погасяване на
главница и договорна лихва непогасени остават сумата от 1167,79лв. главница и договорна
лихва в размер на 3,71лв. размерът на лихвата за забава е 26,15лв. за периода от 23.10.2019г.
до 05.05.2021г.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Съдът е сезиран от надлежно легитимирана страна. Налице е правен интерес от
предявяването на иска - за исковите суми по реда на чл. 410 от ГПК е издадена заповед за
изпълнение в полза на ищеца срещу ответника, като последният е възразил срещу нея в
предвидения от закона срок. За успешното водене на предявения иск за главница е
необходимо при условията на пълно и главно доказване ищецът да установи, че между него
и ответника са налице договорни отношения, че той е изпълнил своето задължение по
договора, както и забавата на ответника. По акцесорния иск: че съществуването на главен
паричен дълг, падеж на главното зАДължение и размер на вземането за мораторна лихва.
От представените по делото писмени доказателства - Договор за паричен заем №
27927/24.04.2019г. сключен между страните, се установява наличието на съглашение за
предоставяне на парична сума в размер на 900 лв. Договорът за заем е реален, съгласно
разпоредбата на чл.240 ЗЗД, счита се сключен от момента на предаването на паричната
сума, като в случая получаването на сумата се установява по несъмнен начин от отразеното
в договора, че с полагането на подписа си заемополучателят удостоверява получаването на
2
сумата.
В договора за заем е уговорено връщане на сума в размер на 1004,50лв., платима на 14
равни месечни вноски, всяка в размер на 71,75 лв., съгласно погасителен план
инкорпориран в договора. В същия погасителен план е посочено, че е налице оскъпяване на
договора за кредит в случай на непредоставяне на обезпечение в размер на 14 вноски по
47,25лв., платими с всяка погасителна вноска.
От изложеното следва, че по делото се доказва наличието на облигационно
правоотношение между ответника и първоначалния кредитор, както и че последният е
изправна страна в правоотношението, предвид предоставяне на уговорената парична сума и
договорените услуги. Поначало между страните не е спорно нито наличието на валидно
облигационно правоотношение между ответника и кредитора, нито се оспорва дали
кредиторът е изправна по договора страна.
От представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия), сключен на 16.11.2010 г., подписаното към същия Приложение № 1 от дата
01.05.2019 г., както и от потвърждение за извършена цесия се установява безспорно, че
ищецът е придобил вземанията на заемодателя и кредитор " К.Т. " ЕООД срещу ответника,
произтичащи от сключения Договор за заем, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, вкл. и с всички лихви на дружеството кредитор. Установява се от
представеното по делото пълномощно, че е налице упълномощаване от цедента към
цесионер с правото от негово име да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането.
По делото е представено Уведомление за извършено прехвърляне на вземания,
изходящо от ищеца, в качеството му на пълномощник на цедента " К.Т. " ЕООД,
Адресирано до ответника, с което последният се уведомява за извършената цесия. От
представената обратна разписка се установява, че уведомлението не е достигнало до
ответника, същото не е доставено, като е отбелязано, че получателят отсъства. Други
доказателства, удостоверяващи, че уведомлението за сключената цесия е достигнало до
длъжника ответника, преди депозиране на исковата молба, не са ангажирани.
Препис от уведомлението за извършено прехвърляне на вземането и пълномощното от
цедента са приложени към исковата молба и същите са изпратени на ответника, ведно с
исковата молба, и съответно получени от него лично.
Съдът счита, че от приетите по делото доказателства се установява, че е налице
валидно прехвърляне на вземанията по договор за паричен заем, съгласно клаузите на
сключения рамков договор за цесия. Възраженията на ответника против пораждане на
правните последици на договора за цесия спрямо зАДълженията по заема, са неоснователни,
по следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗПК, с договора за потребителски кредит
е предвидена възможността кредиторът да прехвърли вземането си по договора за
потребителски кредит на трето лице (чл. 21 от Общите условия).
Съгласно установената съдебна практика /Решение № 114/ 07.09.2016 г., т. д. № 362/
2015 г., II т. о. на ВКС; Решение № 78/ 09.07.2014 г., т. д. № 2352/ 2013 г., II т. о. на ВКС;
Решение № 3/ 16.04.2014 г., т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о. на ВКС; Решение № 123/ 24.06.2009
г., т. д. № 12/ 2009 г., II т. о. на ВКС; Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о./ установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу лице, което не е носител на
вземането. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника за
прехвърленото вземане, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението,
извършено от новия кредитор /цесионер/, тъй като само това уведомяване ще създаде
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще
обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД. Същевременно е допустимо, доколкото не се
касае за лично и незаместимо действие, цедентът да упълномощи цесионера да извърши
3
съобщението до длъжника като негов пълномощник, като в този случай представителната
власт възниква по волята на представлявания - цедента, и обемът й се определя според това,
което упълномощителят е заявил. Упълномощаването не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД и няма пречка съобщаването като фактическо
действие да бъде извършено от пълномощник. Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина и формата, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
уведомление за прехвърляне на вземания, подписано от цесионера, но не в качеството му на
цесионер, а на пълномощник на цедента и същевременно получено от длъжника в рамките
на съдебно производство по предявен иск за прехвърлянето вземане, е допустимо и следва
да се зачетат правните последици, които произтичат от достигането му до длъжника.
Изходящото от цедента /в т.ч. чрез пълномощник/ уведомление, приложено към исковата
молба и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие, на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК,
включително и в рамките на производство по иск с правно основание по чл. 422 ГПК, с
оглед приетото по т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2016 г., по т. д . № 4/ 2014 г., на ОСТГК на ВКС.
На следващо място следва да се отбележи, че уведомяването на длъжника от цедента
за цесията има значение единствено за редовността на извършеното плащане от страна на
длъжника на стария кредитор спрямо новия кредитор, но не и за редовността на
прехвърлените права. Преди да бъде уведомен за цесията, длъжникът може валидно да
погаси задължението си чрез плащане на стария кредитор.
При така изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай е налице валидно
съобщаване на цесията, същата е произвела действие, считано от датата на получаване на
исковата молба с доказателствата към нея, сред които са уведомлението за прехвърляне на
вземания, както и пълномощното, по силата на което ищецът е упълномощен в качеството
на пълномощник на цедента да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземания по сключения Рамков договор. Същевременно уведомлението достига до
ответника с исковата молба, към която са приложени уведомлението до длъжника, изходящо
от цесионера в качеството му на пълномощник на цедента, договорът за цесия и
пълномощното, подписано от цедента, които очертават пределите и доказват наличието на
представителната власт за цесионера. Видно от приетото по делото пълномощно, ищецът е
бил надлежно упълномощен да връчва съобщения до длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както
и се установява, че ищецът е подписал уведомленията за прехвърляне на вземания,
адресирани до ответника и чието съдържание сочи на уведомяване за извършената цесия, не
в качеството си на цесионер, а като пълномощник на предишния кредитор, същият е
действал в рамките на своята представителна власт, очертана от пълномощното, поради
което следва да се приеме, че е налице уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, приложено към
исковата молба и връчено на ответника с връчването на препис от нея. Ето защо, в
настоящия случай съдът приема, че съобщаването на цесията по смисъла на чл.99, ал.3 и
ал.4 ЗЗД за прехвърлянето на вземането е извършено чрез връчване на исковата молба с
приложенията към нея, вкл. и с уведомление за прехвърляне на вземането.
Процесният договор се явява действителен в частта, с която е постигнато съгласие за
получаването на сумата от 900 лева и за връщането й на 14 равни месечни погасителни
вноски с договорената възнаградителна лихва. Към момента на подаването на заявлението
по чл. 410 от ГПК е настъпил падежът на всички вноски.
Не е спорно и обстоятелството, че заемополучателят е изправна страна и е
предоставил заетата сума, но ответникът не е изпълнил задължението си да върне същата на
падежа, ведно с уговорената договорна лихва. Страните уговорили и неустоечни клаузи при
неизпълнение на задължения на заеполучателя.
Съгласно т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
4
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая неустойката е
предвидена за неизпълнение на задължение на кредитополучателя за осигуряване на
обезпечение на заема чрез поръчители или банкова гаранция, като е въведен кратък срок за
представяне на обезпеченията – до 3 дни от сключване на договора. Това задължение не е
уговорено предварително, а едва след сключване на договора, което лишава заемателя от
предварителната яснота за възможните тежести, които би понесъл ако сключи договора.
Въведени са редица условия, на които да отговарят поръчителите, в голямата си част
несъобразени с конкретния размер на предоставения заем, като дори го превишават. При
съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката не съответства на въведените й
функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на
договорните задължения.
На първо място горното следва от това, че на кредитополучателя е отпуснат кредит в
размер на 900лв., а претендираната неустойка за неизпълнение за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на 661,50 лв., т. е. представлява
около 70% от получената главница. Освен това неустойката се начислява еднократно и за
неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е
уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на
неизпълнението, и затова не може да се приеме, че размерът й е висок в сравнение с
дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода на неизпълнение от страна
на ответника.
На практика процесната неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок
изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на
длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем
парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно
реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната
неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се
осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент, тъй като
изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила неустойката. В интерес на
кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно
изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на
потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което
на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и
сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така
въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил
предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а
вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на
това свое задължение.Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната
функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на
поръчители не е определено като предварително условие за сключване на договора, а
5
регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и
затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в
предвидения до 3-дневен срок от подписване на договора за заем, като по този начин се
нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да
създаде предпоставки за начисляване на неустойката и води до оскъпяване на кредита.
Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за
връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен
при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на
длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по
договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.
Неустойката противоречи и на чл.143, т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на
клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Цитираната разпоредба не прави
разграничение относно вида на неустойката, а се акцентира върху нейния необосновано
висок размер, какъвто безспорно е настоящият случай.
Както се посочи по-горе не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази
неустойка, а нейният размер е и драстично завишен- почти 70 % от получената главница,
което води до реализиране на по-висок доход за кредитора, който не е предварително
обоснован и регламентиран. Като договорен подход неустойката цели да се заобиколи и
забраната на чл. 143, т. 3 от ЗЗП, защото със задължението за представяне на обезпечение
следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на
последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.
Гореизложеното обуславя извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон
функции, както и е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я
прави нищожна поради противоречие на повелителни норми на закона- чл. 146, ал. 1 ЗЗП и
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Не е спорно по делото, че ответницата е усвоила кредита в размер на 900 лева.
Съобразявайки горното и с оглед заключението на вещото лице и предвид обявените за
нищожни клаузи за договора съдът приема, че ответницата дължи следните суми: сумата
167,79лв. - главница по Договор за паричен заем №27927/24.04.2019г., сумата от 3,71 лв. –
договорна лихва изтекла за периода от 23.10.2019г.-06.11.2019г. сумата от 26,15лв. – лихва
за забава дължима за периода от 23.10.2019г. до 05.05.2021г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК за които суми исковите претенции са основателни и следва да се
уважат, а до пълните предявени размери следва да се отхвърлят.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ изпълнителната сила на
заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено
чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.
415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част
от иска. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
6
разноските по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът претендира сумата от 25-лв. държавна такса, сумата от 250лв. – депозит за
вещо лице и 350лв. – юрисконсултско възнаграждение., като според съда претендираното
юрисконултско възнаграждение следва да бъде намалено на 100 лв., а не както е
претендирано в размер на 350лв. Съразмерно на уважената част от исковете ответникът
дължи сумата от 149,23лв.
Ищецът претендира сумата от 25лв. – държавна такса и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. което следва да бъде намалено на 50лв., каквато сума е
посочена в издадената по делото ЗИПЗ. От посочените суми ответницата дължи сумата от
26,33.лв. – съразмерно на уважената част от исковете.
При изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Т. К. СТ. ЕГН: ********** ДЪЛЖИ на
цесионера “А.С.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сума в размер
на 167,79 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем №: 27927/24.04.2019,
сключен между цедента «К.Т.» ЕООД и Т. К. СТ., сумата от 3,71 лв. – договорна лихва
изтекла за периода от 23.10.2019г.-06.11.2019г., сумата от 26,15лв. – лихва за забава
дължима за периода от 23.10.2019г. до 05.05.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК (07.05.2021 г.) до
окончателното изплащане на сумите, които вземания са прехвърлени на цесионера “А.С.В.”
ЕАД и за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 25240 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции, както
следва: за разликата от 167,79 лева до пълния предявен размер от 473,43лв. – главница по
цитирания договор за кредит; за разликата от 3,71лв. до предявения размер от 28,82лв.
възнаградителна лихва, както и за периода от 14.08.2019г. до 22.10.2019г., касаещ
възнаградителната лихва; за разликата от 26,15лв. до предявения размер от 60,63лева -
лихва за забава и за периода от 15.08.2019г. до 22.10.2019г., касаещ претенцията за лихва за
забава.
ОСЪЖДА Т. К. СТ. ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на “А.С.В.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** сумата в размер на 149,23 лева - направени
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Т. К. СТ. ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на “А.С.В.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 26,33 лева - разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7