Р Е Ш Е Н И Е
№………./05.04.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Г.С.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 771 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, депозирана от Д.Н.С. ЕГН ********** с
адрес: *** срещу В.П.К., ЕГН **********
и П.В.К.,ЕГН **********,***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат
солидарно на ищеца сумата от 105 000 лв. /сто и пет хиляди лева/,
представляваща част от задължение, цялото в размер на 140 000 лв. /сто и
четиридесет хиляди лева/, произтичащо от договор за заем от 19.08.2010г., с
нотариална заверка на подписите от 19.08.2010 г. с рег. № 6135 на нотариус
Огнян Шарабански,с район на действие Районен съд – гр. Варна, вписан под №15 в
НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба
ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за процесната сума и е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.417 от ГПК. В законоустановения срок длъжниците са възразили, поради
което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск. Твърди
се в исковата молба, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение по силата на договор за заем от 19.08.2010 г. – договор за
спогодба с нотариална заверка на подписите от 19.08.2010 г. с рег. № 6135 на
нотариус Огнян Шарабански,с район на действие Районен съд – гр. Варна, вписан
под №15 в НК. По същата длъжникът се е
задължил в срок до 31.03.2011 г. да върне на ищеца сумата от 140 000 лева,
която е получил в заем по банковата си сметка при „Уникредит Булбанк“ АД № BG
83 UNCR 7000 1519 4984 35. Във втора точка от съглашението било уговорено при
посочените условия вторият ответник П.В.К., като поръчител се е
задължил да отговаря солидарно за задължението. Ищецът сочи, че тъй като същото
не било изпълнено в уговорения срок, въз основа на подадено от него
заявление, по ч.гр.дело №9060/2014 по
описа на Районен съд -Варна XXIV-ти състав, била издадена заповед за незабавно
изпълнение № 4908/09.07.2014 г. и изпълнителен лист от 09.07.2004 г., по силата
на който В.П.К. с ЕГН:********** и адрес ***, и П.В.К. с ЕГН:********** и адрес
*** са осъдени да заплатят на заявителя
сумата от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева, представляващи част от цялото задължение
от 140 000 лева /уговорено в договора спогодба, нотариално заверен под
№6135/19.08.2010 година на Атанаска Тодорова - помощник нотариус при нотариус
Огнян Шарабански, действащ в района на Районен съд-Варна, вписан в НК под №157/
за връщане на паричен заем в размер на 140 000 (сто и четиридесет хиляди) лева,
получени по банков път по банкова сметка №BG 83 UNCR 7000 1519 4984 35. Ищецът
твърди, че по негова молба до ЧСИ Станимира Данова с рег.№718, било образувано изпълнително дело №879/2014 година,
по което била връчена покана на двамата ответници, в четиринадесетдневен срок
доброволно да изпълнят задължението от 35 000 лева, срещу което В.П.К. и П.В.К.
не са подали възражение по чл. 414 от ГПК и издадената заповед за изпълнение
била влязла в сила. През месец август 2016 г. Д.Н.С. подал ново заявление за издаване на незабавно
изпълнение за остатъка от сумата – 105 000 лева, по което Районен съд
-Варна XXXV-ти състав, по ч.гр.дело №10055/2015 година е издал на основание
чл.418 и чл.417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение №5175/18.08.2015 година
и изпълнителен лист, по силата на който В.П.К.
с ЕГН:********** и адрес ***, и П.В.К. с ЕГН:********** и адрес *** са осъдени
да заплатят на ищеца сумата от 105 000 (сто и пет хиляди лева), представляващи
част от задължение, цялото от 140 000 (сто и четиридесет хиляди) лева,
уговорено в гореописаната спогодба между двете страни. В срока по чл. 414, ал.
2 от ГПК ответниците са подали възражение срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение, което обосновава интереса на ищеца от завеждането на положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 417 от ГПК за установяване на вземането. Моли съда да
признае за установено посоченото вземане, както и да присъди и разноските за
заповедното и настоящото производство. В съдебно заседание ищецът внася
следното уточнение, като сочи, че е налице валидно облигационно отношение по
силата на посочения договор за заем, който не бил сключен в писмена форма, но
било признато неговото съществуване в спогодба от 19.08.2010г. с нотариална
заверка на подписите. Поддържат исковата претенция, молят за присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П.В.К.,е депозирал отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като
допустими, но неоснователни и се претендира тяхното отхвърляне с присъждане на
разноски. Ответникът излага, че не дължи плащане на претендираната сума от
ищеца, тъй като искът му срещу главния длъжник е предявен едва през м. август
2015 г., много след изтичане на 6 месечния период от падежа на 31.03.2011 г.
Позовавайки се на нормата на чл. 147, ал. 1, изр. I от ЗЗД сочи, че е освободен
от отговорност, поради изтичането на установения преклузивен срок. Излага също,
че заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на нищожен договор
за заем, като твърди, че същият е неистински – неверен и неавтентичен. Твърденията
за нищожност на спогодбата обосновава с нейното противоречие със закона, а в
условията на евентуалност изтъква заобикаляне на закона и противоречие с
добрите нрави, липса на съгласие и липса на основание, както и че е налице
основанието по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД – привидност. Отново в условията на
евентуалност П.К. прави възражение, че договорът е унищожаем, поради наличието
на всички основания по смисъла на чл. 27 – чл. 33 от ЗЗД. П.К. оспорва
действителността на спогодбата, като твърди, че същата била невярна, като
несъответстваща на действителните отношения между страните, за които твърди, че
са изключително близки, топли, дори роднински. Сочи, че преди повече от 6
години ищецът е дал заем на другия ответник – неговия син, като голяма част от
получените суми били възстановени от
последния на ръка, по банков път или чрез телеграфни записи. Поради твърдените
изключително близки отношения с В.П.К., двамата ответници са подписали спогодбата без да се запознаят с
нея, като впоследствие П.К. бил изненадан, че е станал поръчител. Излага още,
че претендираните суми не са получавани от него или от сина му, поради което не
дължат тяхното връщане. Ответникът твърди, че поради близките му отношения с ищеца е изплащал голяма част
от претендираните суми на ръка, но за долуизброените плащания в общ размер на 25 279, 15 лева
разполага с писмени доказателства:
-
1000 лева - заплатени на 08.06.2012 г. по
банков път от П.К. по банкова сметка *** С. - е син на ищеца.
-
5000 евро - заплатени на 06.03.2012 г. по
банков път от Д. К. Д. по банкова сметка ***-
съпруга на ищеца.
-
1000 лева - заплатени на 18.01.2013 г. чрез
телеграфен запис от П.К. на Д.Н.С..
-
1000 лева - заплатени на 28.10.2013 г. чрез
телеграфен запис от П.К. на А. К. С..
-
300 лева - заплатени на 16.06.2014 г. чрез
телеграфен запис от П.К. на А. К. С..
-
200
лева - заплатени от П.К. на 28.05.2013 г. чрез телеграфен запис на Д.Н.С..
-
10000 лева - заплатени на 17.11.2009 г. по
банков път по банкова сметка Д.Н.С. от И. В. В., ЕЕН ********** – близък
приятел на втория ответник.
-
2000 лева - заплатени на 30.04.2010 г. по
банков път от П.К. по банкова сметка ***.
Ответникът оспорва
изцяло твърдението, че синът му- В.П.К. е сключвал договор за заем, по който да
е получил претендираните в исковата молба суми, като още веднъж оспорва
действителността на представената от ищеца спогодба, сочейки пороците,
предвидени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, а в условията на евентуалност
уредените в чл. 27-чл. 33 от ЗЗД основания за унищожаемост на сделката. На
следващо място релевира възражение за изтекла погасителна давност, сочейки че
5-годишния давностен срок е изтекъл, като същия не е бил прекъсван чл. 116, б.
„а“ от ЗЗД, тъй като спогодбата е нищожна, а освен това излага, че с частичното
предявяване на вземането не е прекъсната давността за останалата му част –
предмет на настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника В.П.К., който оспорва
предявените искове като допустими, но неоснователни и претендира тяхното
отхвърляне. Солидаризирайки се с гореописаното становище относно обстоятелствата, на които се основава
иска, както и с възраженията срещу тях, сочи недействителност на спогодбата.
Обосновава твърдението си, като излага съображения за противоречие на сделката
със закона, а в условията на евентуалност изтъква заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави, липса на съгласие и липса на основание, както и
привидност по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Отново в условията на евентуалност В.К.
прави възражение, че договорът е унищожаем, поради наличието на всички
основания по смисъла на чл. 27 – чл. 33 от ЗЗД. Отрича да е получавал заем от
ищеца, като подкрепя твърденията на другия ответник – негов баща, относно
извършените плащания на парични суми. Възразява за изтекла в своя полза
петгодишна погасителна давност, а в условията на евентуалност претендира
прилагането на тригодишна погасителна давност, излагайки становище за периодичен
характер на задължението.
С обща молба от
31.10.2016г. ответниците правят уточнения по възраженията си за
недействителност, обективирани в отговорите на исковата молба. В съдебно
заседание оспорват исковете, поддържат подадените отговори и допълнението към
тях, молят съда да отхвърли иска и претендират разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е
присъединено ч.гр.д. № 9060 по описа за 2014г. на Варненски районен съд, 24
състав, от което е видно, че на 09.07.2014г. е подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от Д.Н.С. срещу длъжниците В.П.К. и П.В.К.
да заплатят солидарно следните суми: частично 35 000 лв./ тридесет и пет
хиляди лева/ от общо 140 000 лв./сто и четиридесет хиляди лева/,
представляващи заемна сума по предоставен паричен заем в размер на 1400 000 лв.
от 14.01.2009г., за която е подписана нотариоално заверена спогодба от
19.08.2010г. с рег. No 6135 на Нотариус Огнян Шарабански с No 147, ведно със
законната лихва от 09.07.2014г. до окончателно изплащане на вземането, както и
сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща сторени в заповедното
производство заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Въз основа
на подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение No 4908 от 09.07.2015г. за претендираните суми, като в
срока по чл.414, ал.2 ГПК от посочените длъжници не е постъпило възражение
срещу издадената заповед за изпълнение.
По делото е
присъединено ч.гр.д. № 10055 по описа за 2015г. на Варненски районен съд, 35
състав, от което е видно, че на 17.08.2015г. е подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от Д.Н.С. срещу длъжниците В.П.К. и П.В.К.
да заплатят солидарно следните суми: частично 105 000 лв./ сто и пет
хиляди лева/ от общо 140 000 лв./сто и четиридесет хиляди лева/,
представляващи заемна сума по предоставен паричен заем в размер на 1400 000 лв.
от 14.01.2009г., за която е подписана нотариоално заверена спогодба от
19.08.2010г. с рег. No 6135 на Нотариус Огнян Шарабански с No 147, ведно със
законната лихва от 18.08.2015г. до окончателно изплащане на вземането, както и
направените съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на
2100 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 3680 лв. Въз основа на
подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение No 5175 от 18.08.2015г. за претендираните суми, като в
срока по чл.414, ал.2 ГПК от посочените длъжници са постъпили възражения срещу
издадената заповед за изпълнение. В предвидения в процесуалния закон
едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на
вземането си.
На л.5 и л.6 от
делото са приобщени два броя покани за доброволно изпълнение, изпратени до
двамата ответници от ЧСИ Станимира Костова – Данова, във връзка с изпълнително
дело, образувано срещу тях въз основа на изпълнителен лист от 11.11.2015г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение No 5175 / 18.08.2015г. по ч.гр.д.
10055 / 2015г. по описа на РС – гр. Варна, 35 състав, от които е видно, че
същите са получени от длъжниците на 11.02.2016г.
На л. 7, л. 8, л.9 и
л.10 са приобщени заповед за изпълнение No 5175 / 18.08.2015г. по ч.гр.д. 10055
/ 2015г. по описа на РС – гр. Варна, 35 състав и издаденият въз основа на нея
изпълнителен лист /в копие/, както и
заповед за изпълнение No 4908 / 09.07.2014г. по ч.гр.д. 9060 / 2014г. по описа
на РС – гр. Варна, 24 състав и издаденият въз основа на нея изпълнителен
лист /в копие/, които са идентични с намиращите се в кориците
на заповедните производства издадени документи.
На л. 11 и л.12 от
делото е приобщена спогодба от 19.08.2010г., сключена между Д.Н.С., от една
страна и В.П.К. и П.В.К., от друга страна. Същата е с нотариално удостоверяване
на подписите с рег. No 6135 / 19.08.2010г. на Огнян Шарабански, нотариус в
район РС – Варна с рег. No 147 на Нотариалната Камара. От същата е видно, че страните са
констатирали, че на 14.01.2009г. Д.Н.С., като заемодател е предоставил по
банков път на В.П.К., в качеството му на заемополучател сумата от 140 000
/сто и четиридесет хиляди лева/, които заемополучателят се е задължил да върне
на заемодателя в срок до 31.03.2011г. Страните приемат, че сумата е предадена
от заемодателя на заемополучателя по банко път: на 20.05.2008г. – 100 000
лв.; на 03.12.2008г. -18 000 лв.; на 14.01.2009г. – 22 000 лв.
Съобразно раздел II, т.1 от спогодбата В.П.К. признава вземанията на Д.Н.С. по
посоченото основание и размер, като се задължава да върне сумата от
140 000лв. в срок от осем месеца от подписването на настоящото
споразумение. Съобразно раздел II, т.2
от спогодбата, за изпълнение на задълженията на В.П.К., при условията на
настоящото споразумение се задължава да отговаря солидарно, в качеството си на
поръчител П.В.К..
На л.35 от делото е
приобщено копие на платежно нареждане от 08.06.2012г. /идентично с това на
л.49/, от което е видно, че П.В.К. е наредил по сметка на Николай Дечков С. да
бъдат преведени 1000 лв., като на основание за превода е записано „ захранване
на сметка“.
На л. 36 от делото е
приобщено копие на платежно нареждане от 06.03.2012г. /идентично с това на
л.50/, от което е видно, че Д. К. Д. е наредил по сметка на А. К. С. да бъдат
преведени 5000 евро, като на основание за превода е записано „ захранване на
сметка“.
На л.37 от делото са
приети четири броя копия на разписки за подаден телеграфен запис, издадени от
„Български пощи“ ЕАД /идентично с тези на л.51/, от които е видно, че: 1/ на 28.05.2015г.
П.В.К. е подал до Д.Н.С. телеграфен запис за сумата от 200 лв.; 2/ на
16.06.2014г. П.В.К. е подал до А. К. С. телеграфен запис за сумата от 300 лв.;
3/ на 28.10.2013г. П.В.К. е подал до А. К. С. телеграфен запис за сумата от
1000 лв.; 4/ на 18.01.2013г. П.В.К. е подал до Д.Н.С. телеграфен запис за
сумата от 1000 лв.;
На л.38 и л. 39 от
делото са приобщени копие на две вносни бележки от 17.11.2009г. / идентични с
тези на л.52 и л.53/, от които е видно, че И. В. В. е наредил по сметка на Д.Н.С.
да бъдат преведени 10 000 лева, като на основание за превода е записано „
захранване на сметка“.
На л.40 и л.41 от
делото са приобщени копие на преводно нареждане за кредитен превод и кредитен
превод от 29.04.2010г. / идентични с тези на л.54 и л.55/, от които е видно, че
П.В.К. е наредил по сметка на А. К. С. да бъдат преведени 2000 лева, като на
основание за превода е записано „частично погасяване на заем“.
На л.84 от делото е
прието банково удостоверение с изх. No 0362-64-000294 /10.01.2017г., издадено
от Уникредит Булбанк АД, от което е видно, че Д.Н.С. е клиент на банката от
дата: 14.08.2001г. и притежава разплащателна сметка с IBAN: ***. От
удостоверението е видно, че от посочената банкова сметка ***: 1/на дата
20.05.2008г. сумата в размер на 100 000 лв. към В.П.К. на основание „заем Д.Н.С.“;
2/ на дата 03.12.2008г. сумата в размер на 18 000 лв. към В.П.К. на
основание „превод“; 3/ на дата 14.01.2009г. сумата в размер на 22 000 лв.
към В.П.К. на основание „превод“.
На л.98 до л. 102 от
делото са приобщени справка клиент по ЕГН и информация за сметка за период
01.01.2008г. -22.07.2016г. за клиент В.П.К., издадени от Уникредит Булбанк АД, от
които е видно, че по притежаваната от него банкова сметка *** ***, съшият е
получил на 20.05.2008г. сумата от 100 000лв.на основание „заем Д.Н.С.“.
На л.110 до л. 121 са
приобщени писмо от ТД на НАП – Пловдив, ведно с приложена ГДД по реда на чл. 50
от ЗДДФЛ, подадена от Д.Н.С. за 2008 финансова година. От писмото е видно, че
за период 2009г. – 2015г. няма подадени данни, а за 2016г. към датата на
изготвяне на писмото няма подадени данни, като срокът не е изтекъл. Видно от
ГДД за 2008г., Д.С. е декларирал годишна данъчна основа за доходи от
прехвърляне на права или имущество в размер на 229 200 лв.
На л. 129 от делото е
прието банково удостоверение с изх. No 0362-64-003341 /09.03.2017г., издадено
от Уникредит Булбанк АД, от което е видно, че Д.Н.С. е клиент на банката от
дата: 14.08.2001г. и притежава разплащателна сметка с IBAN: ***. От
удостоверението е видно, че от посочената банкова сметка ***: 1/на дата
20.05.2008г. сумата в размер на 100 000 лв. към В.П.К. по сметка с IBAN: *** „заем Д.Н.С.“; 2/ на
дата 03.12.2008г. сумата в размер на 18 000 лв. към В.П.К. по сметка с
IBAN: *** „превод“; 3/ на дата 14.01.2009г. сумата в размер на 22 000 лв.
към В.П.К. IBAN: *** „превод“.
В рамките на
производството са ангажирани гласни доказателства от страна на ответниците, посредством
разпита на свидетелите – Д. К. Д. – роднина по сватовство на ответника П.К.
/последният е съпруг на сестрата на свидетеля/ и Е. Н.К..
Свидетелят Д. сочи,
че познава Д., П. и В.. Запознал се с Д. през 1979 г., когато той присъствал на
сватбата на сестра му и батко му П.. От 80-те години Д. почти всяко лято идвал
и отсядал вкъщи, като свидетелят знаел, че П. и Д. са добри приятели. Даже П. и
сесрата на свидетеля станали кръстници на Д. и жена му А.. Някъде 2008 г. -
2009 г. от сестра си, Д. узнал, че Д.
бил дал някакви пари на П. и на В., но каква била сумата свидетелят не знаел. Д. бил дал пари на В.К.,
който му се падал племенник и е син на П., но свидетелят не може да
конкретизира каква е сумата. На свидетеля му е известно, че ответниците се
били скарали с Д. за сумата, която бил дал. Скарали се били за това, че В.
трябвало да връща парите. И от този момент си били влошили отношенията. Свидетелят
излага, че пари били давани на Д., като лично той бил давал пари по молба на
сестра му и П. и през 2012 г. бил дал 5000 евро на жената на Д. А., т. к. по
здравословни причини не можел да ги даде на Д..
От свидетелските
показания на другия свидетел, разпитан по искане на ответниците – Е. Н.К., се
установява следното: Свидетелката е била кръстница на сем. К. - на П. и М.,
свидетел на гражданския им брак. Познава Д., П. и В.. Познава М. от
студентските години, преди 40 г. Две години по-късно се запознала и с П..
Твърди, че другото момче - Д. бил съвипускник на П.. Познавала го от сватбата
на М. и П., пак преди около 40 години. Знае, че отношенията между Д., от една
страна, и В. и П., от друга, са много сложни - финансови отношения между много
близки. Свидетелката излага, че М. й е най-близката приятелка и знаела за
отношенията между страните. В момента страните били с усложнени отношения на
фона на това, което е било преди, въз основа на парични отношения. Знае, че Д.
бил дал заем на В. – сина на П., големи пари, доста пари, и в последствие е
трябвало да се връщат. Знае, че те мобилизирали доста финансов ресурс от
приятели само да се изплатят. И от нея били вземали на няколко пъти пари, за да
се изплащат на Д., като свидетелката
знаела, че малко били олекнали нещата, защото много били върнали.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Не се спори между
страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на
ищеца срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение за
претендираната сума, срещу която от длъжниците в срок са
подадени възражения, както и
че искът по чл.415, ал.1 ГПК е предявен в законоустановения срок, което
обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за
ищеца.
За успешното
провеждане на предявения установителен иск, ищецът, в условията на пълно и
главно доказване, следва да установи, че между страните са
налице валидни облигационни правоотношения
по Договор за заем между Д.Н.С. като
заемодател и В.П.К. като заемополучател и между ищеца и П.В.К. като поръчител
по договор за поръчителство. В тежест на ответниците бе възложено да установят
всички факти, от които черпят изгодни за себе си последици по направените
правоизключващи, правопогасяващи и правоунищожаващи възражения. Защитата на ответниците се
основава на твърдения, че ищецът не е предоставил на ответника В.К. сумите по
твърдения договор за заем. На следващо
място ответниците твърдят, че договорът за спогодба е нищожен при евентуално
заявените от двамата ответници основания - противоречие със закона, заобикаляне
на закона, накърняване на добрите нрави, липса на съгласие, липса на основание,
като привидна – абсолютна или относително симулативна. В условията на
евентуалност поддържат възражението, че договорът за спогодба е унищожаем
поради грешка в предмета на основание чл. 28 от ЗЗД или в условията на
евентуалност като сключена при крайна нужда при явно неизгодни условия/чл.33 ЗЗД/. В случай, че съдът прецени, че е налице валидно облигационно
правоотношение, то ответниците правят възражение за погасяване на задължението,
поради изтекла погасителна давност – както на кратката, доколкото сумите са
периодично предоставяни, така и на общата петгодишна такава. Двамата ответници
се защитават и като сочат, че в условията на евентуалност са изплатили частично
задължението, като са върнали на ищеца общо сумата от 25 279.15 лв. Ответникът
П.К. прави възражение и за несвоевременното ангажиране на отговорността на
поръчителя, предвид разпоредбата на чл. 147 ал.1 от ЗЗД, което възражение се
поддържа и от другия ответник В.К..
Съобразно
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за паричен заем, заемодателят предава в собственост на
заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да я
върне. Законодателната уредба определя,
че договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а
не от постигане на съгласието на страните, т.е.договорът за заем е уреден като
реален такъв. Предвид изложеното, само с предаването на съответната сума е
завършен фактическият състав, като законът не поставя изискване за сключването
на договора в писмена форма, като същият може да бъде и в устна такава, както
сочи и самият ищец. Претенцията на ищеца е заявена по договор за спогодба, с
която страните уреждат доброволно отношенията си по вече сключен между тях
договор за заем. На 19.08.2010 г.
страните подписват спогодба, която по правната си природа е договор за спогодба
по смисъла на чл. 365 от ЗЗД. Тази спогодба има материално - правно действие
между тях, същата променя отношенията им по посочения в спогодбата сключен
между страните договор за заем и за в бъдеще отношенията им следва да се уреждат
и според договореностите в спогодбата.
Спогодбата следва да бъде зачетена от съда при преценка има ли вземане,
в какъв размер е същото и изискуемо ли е, когато тази спогодба е валидна. Договорът за спогодба е двустранен договор и
следва да е постигнато съгласие между страните по въпросите, които урежда, като
в този смисъл и волята на страните
следва да е ясно изразена и да обхваща съответните претенции по ясен и
категоричен начин. Договорът за спогодба
е самостоятелен, неформален и консенсуален договор, срещу който ответникът може
да се защити, ако оспори неговата валидност, което е предприел и като защита в
настоящото производство.
В конкретния процесен
случай, от събраните в хода на производството писмени доказателства се
установява, че ищецът е предал на ответника по банков път общо сумата от
140 000 лв., както следва: от банковата сметка с IBAN: *** излъчени
следните преводи: 1/ на дата 20.05.2008г.
сумата в размер на 100 000 лв. към В.П.К.
по сметка с IBAN: *** „заем Д.Н.С.“; 2/ на дата 03.12.2008г. сумата в
размер на 18 000 лв. към В.П.К. по сметка с IBAN: *** „превод“; 3/ на дата
14.01.2009г. сумата в размер на 22 000 лв. към В.П.К. IBAN: *** „превод“. Предвид разпоредбата на чл. 75 ал.3
от ЗЗД, която следва да намери
приложение и в конкретния случай, когато плащането става чрез задължаване и
заверяване на банкова сметка, ***еряване на сметката на кредитора. В този
смисъл и предаването на заемната сума от заемодателя към заемополучателя следва
да се установи със заверяване на сметката на ответника В.К.. Въпреки, че
конкретно доказателство за заверяване на сметката на ответника, ищцовата страна
не представи, безспорно се установява факта на предаването на сумата от
140 000 лв. от ищеца на ответника В.К., въз основа на удостоверението за
излъчените преводи, удостоверението, представено от ответника В.К., както и
съобразно установеното от страните в писмената спогодба извънсъдебно признание на
неизгодни за страната факти – тези за получаване на сумите от ответника В.К..
Предвид
гореизложеното и съдът намира, че се доказват по категоричен начин наличието на
валидно възникнали облигационни отношения между страните по сключен договор за
заем, по който уговорените суми са предадени на вноски на заемополучателя. Всички
възражения на ответниците за противното не се споделят от съда. Посочените IBAN
***грешно изписани, като това обстоятелство, доколкото се установява безспорно,
че по сметки на В.К. действително са постъпили посочените в спогодбата плащания,
не се отразяват на действителността и валидността на сключените договор за заем
и последващата го спогодба между страните. В договора за спогодба са посочени
всички индивидуализиращи белези на облигационните отношения, които се
преуреждат, като страните се съгласяват, че между тях е налице валидно сключен
договор за заем, по който заемополучателят се е задължил да върне получената от
него сума в общ размер на 140 000 лв. в срок до 31.03.2011г. – раздел I –
Констативна част от спогодбата.
При преценка на
действителността на договора за спогодба, съдът следва да съобрази възраженията за
нищожност и унищожаемост, които ответниците направиха. На първо място е необходимо да се отбележи, че на основание чл.142 от ЗЗД,
поръчителят – вторият ответник може да противопостави на кредитора всички
възражения, принадлежащи на длъжника. В този смисъл и приема направените от
поръчителя с отговора на исковата молба такива, след като съобрази, че по
същество те са идентични с направените от първия ответник – заемополучател. Предвид това и възраженията ще бъдат обсъдени общо, като направени от
двамата ответници.
Възраженията за
нищожност не могат да бъдат възприети от съда – същите са неоснователни.
По първото и второто
възражение – това, че договорът за спогодба противоречи на закона, в условията
на евентуалност го заобикаля, ответниците не извършиха конкретизация като
следваше да изложат фактите и да посочат на коя императивна правна норма
противоречи договорът за спогодба, евент. я заобикаля. Въпреки, че бе дадена
възможност, ответниците не извършиха конкретизация на оспорването си, като
поддържаха единствено общите си твърдения. В този смисъл и съдът намира, че
възраженията не следва да бъдат възприети, предвид разпределението на
доказателствената тежест, която в случая се носи от ответниците, а тя не успяха
да проведат доказване на така направените общи възражения.
На следващо място в
условията на евентуалност е заявено възражение за нищожност на договора за
спогодба, поради накърнавяне на добрите нрави.
В трайната практика на ВКС се установява, че този порок е налице,
когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на
морала. Добрите нрави не са писани и конкретизирани,
а съществуват като общи принципи, на чието нарушаване законодателят е придал
правно значение, приравнявайки го по последица с нарушение на закона, затова
вложеният в това понятие смисъл, следва да се тълкува, че в посочената
категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила,
принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и чието
зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса
на някоя от договарящите страни - такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения,
намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на
несправедливо облагодетелстване. / в този смисъл и
Решение No
288 от 29.12.2015г. по гр.д. 2293 / 2015г. на ВКС, 3-то
г.о./. Ответниците сочат, че спогодбата
противоречи на принципа на справедливостта, доколкото била сключена при липса
на договор за заем, който да не е погасен. Ответниците твърдят, че са изплатили
дължимата сума, като представят доказателства за извършени частични плащания –
платежни нареждания и разписки за предадени телеграфни записи. От представените
писмени доказателства, обаче, не се установява ответниците да са изплатили
задълженията си по сключения между страните договор за заем, описан в спогодбата,
за който съдът прие, че поражда валидно облигационно правоотношение. От
представените доказателства не може да се установи връзката на извършените
преводи с погасяването на възникналото задължение за връщане на сумата по
договора за заем между страните, като за нито един от преводите и телеграфните
записи, ответниците не ангажираха и доказателства, че са действително получени
от лицата, за които се твърди, че са ги получили. В този смисъл и ответниците
не успяха да установят факта на погасяване на задължението по договора за заем,
за който те носят доказателствена тежест, предвид което и възражението за
нищожност на договора за спогодба и на основание накърняване на добрите нрави
се явява неоснователно.
Възражението
за нищожност на договора за спогодба, поради липса на съгласие, също се явява
неоснователно. При липсата на съгласие едната или двете страни
осъзнават, че външно правят изявления, които формално осъществяват фактическия
състав на договора, но без намерение за обвързване. Освен
това, за да се отрази на съставомерността на сделката, отсъствието на съгласие
трябва да е към момента на сключване на договора и да бъде съзнателно. / В този смисъл и Решение
№ 94 от 13.09.2016 г. по т. д. № 3768 / 2014 г. на ВКС, 2-ро т.о./. Фактите, на които
ответниците се позовават, за да подведат възражението си за нищожност като
такова поради липса на съгласие, всъщност сочат, че сделката е унищожаема,
поради грешка в предмета, а не нищожна поради липса на съгласие. Не се твърди
никъде, че отсъствието на съгласие трябва да е съзнавано, а напротив твърди се,
че ответниците са считали, че подписват споразумение за прекратяване на
договора за заем.
Следващите
направени от ответниците възражения за
нищожност поради липса на основание, евент. привидност – абсолютна, евент.
относителна, съдът намира за неоснователни. В тежест на ответниците бе да
установят липсата на основание, предвид установената в закона оборима
презумпцията по чл. 26, ал. 2 , изр. 2 ЗЗД, както и да установят всички факти и
обстоятелства, за които им е възложена доказателствена тежест по възражението
за привидност. От събраните доказателства по делото не се установи нито едно от
твърденията на ответниците по наведените от тях възражения.
Възраженията за унищожаемост – поради грешка,
евент. като сключена поради крайна нужда при явно неизгодни условия, също
останаха недоказани от ответниците. От
всички събрани по делото доказателства, които съдът обсъди и преценява в
тяхната съвкупност, се установява, че е налице валидно облигационно отношение
по договор за заем. От събраните гласни доказателства по искане на ответниците се установява, че техният
най-близък кръг от приятели са наясно, че между страните в настоящото
производство има спор за връщане на сумите по договора за заем, като нито един
от свидетелите не сочи, че му е известно заемът да е бил погасен или пък
спогодбата да е била сключвана при грешка, както се твърди. В същото време
ответниците не установиха да е била налице крайна нужда, в която да са
изпаднали при сключване на договора и поради която да са се
съгласили да подпишат спогодбата, която за тях е при неизгодни условия.
Доколкото съдът
намира за неоснователни всички възражения за недействителност на договора за
спогодба, то и следва да се извърши преценка на възражението за изтекла
погасителна давност. Налице е валидно сключен договор за заем, както и валидно
сключена спогодба от 19.08.2010г.. Следва да се зачете съдържанието и
материално-правния ефект на договора за спогодба, с която страните уреждат
извънсъдебно отношенията си по сключения договор за заем. Спогодбата съдържа
признание на ответниците за наличието на парични задължения към
ищеца, както и уговорка, с която ответникът В.К. е поел
задължението за тяхното погасяване чрез плащане в уговорените размер и срок, а ответникът П.К. се е задължил да отговаря солидарно. Съобразно
уговореното по договора за заем, заемополучателят се е задължил да върне на
ищеца в срок до 31.03.2011г., сумата от 140 000лв., която преди това е
получил на вноски: на 20.05.2008г., 03.12.2008г., 14.01.2009г. С подписването
на спогодбата страните признават посоченото задължение по договор за заем, но
преуреждат отношенията си във връзка със срока за връщане на сумата, който се
уговаря да бъде в осем месечен срок от подписване на споразумението /19.08.2010г./
или уговореният падеж на задължението между страните е 19.04.2011г., както и
уговарят П.К. да отговаря солидарно, като поръчител за изпълнението на
посоченото задължение. Съобразно чл. 114 ал.1 от ЗЗД давността почва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а съобразно правилата на ЗЗД и
предвид уговореното от страните, вземането става изискуемо с изтичането на
определения срок или от 20.04.2011г., а не от датата, на която са извършени
частичните плащания по предоставяне на заемната сума от ищеца към ответника. От тази дата –
20.04.2011г. започва да тече общата пет годишна погасителната давност, която
следва да се приложи в процесния случай. Неоснователни са възраженията на
ответниците и за приложението на кратката тригодишна давност, доколкото сумите
били предадени на части. Частичното изпълнение на задължението за предаване на
сумата по договора за заем не превръща договора за заем в такъв, с който са
уговорени периодични плащания по смисъла на чл. 111 б “в“ от ЗЗД, за да намери
приложение спрямо него кратката тригодишна давност. Предвид изложеното и общата петгодишна давност за погасяване на
задължението предмет на настоящото производство по сключена между страните
спогодба от 19.08.2010г. изтича на 20.04.2016г. С предявяване на установителния
иск в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК, се прекъсва давността, като прекъсването на
давността има ретроактивно действие, предвидено в разпоредбата на чл. 422 ал.1
от ГПК или то настъпва от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, което в конкретния процесен случай е подадено на
17.08.2015г., т.е. преди 20.04.2016г. С оглед на гореизложеното и съдът намира,
че вземането, предмет на установяване в настоящото производство не е погасено
по давност.
Двамата ответници се
защитават и като сочат, че в условията на евентуалност са изплатили частично
задължението, като са върнали на ищеца общо сумата от 25 279.15 лв. По
отношение на това възражение съдът препраща към изложението по-горе при
обсъждането на заявено възражение за нищожност на договора за спогодба, поради
накърнавяне на добрите нрави, в която част обсъди и прие за недоказани
твърденията за извършени частични плащания, с които да са били погасени суми по
спогодбата.
Ответниците правят
възражение и за несвоевременното ангажиране на отговорността на поръчителя,
предвид разпоредбата на чл. 147 ал.1 от ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл. 147,
ал. 1 от ЗЗД, поръчителят не остава
задължен за изплащане на главния дълг безусловно и безсрочно, а само при условие,
че кредиторът е предявил иск против длъжника в срок от шест месеца от падежа на
главното задължение. Началният момент, от който започва да тече шестмесечният
срок по чл. 147 от ЗЗД е моментът, в който е настъпила изискуемостта на цялото
задължение или 20.04.2011г. Както беше посочено заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение е било подадено на 17.08.2015 г., т.е. много
след изтичането на срока по чл. 147, ал. 1, предл.1 от ЗЗД. Уреденият в чл. 147
от ЗЗД срок е от категорията на преклузивните, за които съдът следи служебно. За
разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за принудително
изпълнение, а се прекратява самото поръчителство, което се явява и предпоставка
за отхвърляне на предявения иск срещу поръчителя П.К.. /в този смисъл т.4 „б“ от ТР от 18.06.2014 г.
на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г./.
С оглед
на всичко гореизложено предявеният иск срещу ответника В.П.К. се явява
основателен, а искането за ангажирането на поръчителската отговорност на П.К.
следва да бъде отхвърлено.
По претенцията за
разноските в настоящото производство:
С оглед изхода на
спора и отправеното искане за произнасяне по направените по делото разноски,
съобразно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът В.К. следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и в настоящото
производство разноски, за което е представил своевременно списък и надлежни доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение, както
следва:
-в
заповедното производство: следва да се присъдят разноски за
заплатена държавна такса в размер на 2 100лв., като доказателства за
заплащането на адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер
на посочените в заповедта 3680 лв. липсват и последните не следва да се
присъждат;
-в исковото
производство: следва да се присъдят разноски в размер от
2 100 лв. за заплатена държавна такса, 10 лв. за издадени съдебни удостоверения, както и сумата от 2 100 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, за които са представени надлежни
доказателства.
Предвид обстоятелството,
че искът срещу П.К. за солидарното му осъждане като поръчител се явява
неоснователен, ищецът следва на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата
да заплати на адв. Игантова за осъществената от
нея безплатна адвокатска помощ и съдействие сумата от 3 830 лв., която е изчислена
съобразно чл. 7 ал.2 т.5 и ал.8 от Наредба № 1 от
9 Юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът В.П.К.,
ЕГН ********** с адрес ***, дължи на ищеца Д.Н.С. ЕГН
********** с адрес: ***, сумата от 105 000 лв. /сто и пет хиляди лева/,
представляваща част от задължение, цялото в размер на 140 000 лв. /сто и
четиридесет хиляди лева/, произтичащо от договор за заем от 19.08.2010г., с
нотариална заверка на подписите от 19.08.2010 г. с рег. № 6135 на нотариус
Огнян Шарабански,с район на действие Районен съд – гр. Варна, вписан под №15 в
НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение № 5175/18.08.2015г.
по ч.гр.д. № 10055 по описа за 2015г. на ВРС,
тредесет и пети състав, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Н.С. ЕГН ********** с
адрес: *** срещу П.В.К., ЕГН
**********, с адрес ***, да бъде прието
за установено между страните, че ответникът П.В.К. дължи при условията на
солидарност като поръчител сумата от 105 000 лв. /сто и пет хиляди
лева/, представляваща част от задължение, цялото в размер на 140 000 лв.
/сто и четиридесет хиляди лева/, произтичащо от договор за заем от 19.08.2010г.,
с нотариална заверка на подписите от 19.08.2010 г. с рег. № 6135 на нотариус
Огнян Шарабански,с район на действие Районен съд – гр. Варна, вписан под №15 в
НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение № 5175/18.08.2015г.
по ч.гр.д. № 10055 по описа за 2015г. на ВРС,
тредесет и пети състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.П.К., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Д.Н.С.
ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 2 100 лв. /две хиляди
и сто лева/, представляваща
сторени в заповедното производство разноски по ч.гр.д. № 10055
по описа за 2015г. на ВРС, тредесет и пети състав, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА В.П.К., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Д.Н.С.
ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 4 210 лв. /четири
хиляди и двеста и десет лева/, представляваща
сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА Д.Н.С. ЕГН ********** с
адрес: ***, да заплати
на адв. Н. Тодорова И. *** със съдебен адрес:***, сумата от 3 830 лв. /три хиляди
осемстотин и тридесет лева/, представляваща
възнаграждение за безплатна адвокатска помощ и защита,
осъществена в полза на ответника П.В.К., ЕГН
**********, с адрес ***, на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: