РЕШЕНИЕ
№ 1005
гр. Бургас, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20232120107238 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, уточнена с молба
от 12.12.2023г., подадена от Н. Ц. Н., ЕГН: **********, с адрес: *, чрез адв.
А. Н. – АК Пловдив, със съдебен адрес: *, срещу „Фронтекс интернешънъл“
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
С.К.П., с която се претендира приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер от 1778,68
лв., от които: 931,39 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 20.05.2015г.; 85,17 лв. – договорна лихва за периода 05.10.2010г. -
03.12.2010г.; 433,13 лв. – мораторна лихва за периода 05.11.2010г. –
23.04.2015 г. и 328,99 лв. – разноски по делото, които вземания са предмет на
заповед за незабавно изпълнение и ИЛ, издадени по ч.гр.д. №3170/2015г. по
описа на БРС. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на ИЛ, издаден по ч.гр.д.
№3170/2015г. е образувано ИД №1437/2023г. по описа на ЧСИ Т. М., за
сумите предмет на ИЛ, както и такси и разноски за изпълнителното
производство.
Сочи се, че въз основа на същия ИЛ, през 2016г., е било образувано
предходно ИД - №242/2016г. по описа на ЧСИ Т. М., което е прекратено,
1
поради настъпила перемпция.
Излагат се съображения за изтекла погасителна давност за събиране на
вземанията, предмет на ИЛ, като се сочи, че не са извършени изпълнителни
действия, които да прекъснат давността.
Така предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.1, вр. чл.124, ал.1
от ГПК, като същият е допустим.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор
от ответника, с който предявеният иск се оспорва и се претендира
отхвърлянето му. На първо място се заявява недопустимост на част от
претенциите, представлявани разноски и такси в изпълнителното
производство, като се сочи, че същите не попадат в обхвата на иска по чл.439
от ГПК.
Излагат се съображения за дължимост на вземането, като се настоява,
че изпълняемото право и правото на принудително изпълнение не са
погасени. Твърдят се обстоятелства, обуславящи прекъсване на давността.
Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски. В условията на
евентуалност, се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства се установява, че на
29.06.2015г. е бил издаден ИЛ №3591, въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, с който Н. Ц. Н. е осъдена да заплати на
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, следните суми, сумата от 931,39 лева –
главница; сумата от 85,17 лева - договорна лихва за периода 05.10.2010г. до
03.12.2010г., сумата от 433,13 лева - мораторна лихва за периода 05.11.2010г.
до 23.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата и договорната
лихва, начиная 20.05.2015г., до окончателното плащане, както и сумата от
328,99 лв., представляваща направените от заявителя разноски по делото.
С молба от 11.02.2016г., въз основа на горепосочения изпълнителен
лист „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД е поискал образуване на изпълнително
производство за събиране на вземането срещу длъжника Н. Н..
По изпълнителното дело са изготвени справки относно имущественото
състояние и трудовите договори на длъжника.
На 16.02.2016г. е изготвена ПДИ до длъжника, връчена му на
18.02.2016г., чрез залепване на уведомление, поради неоткриването му на
адреса.
На 30.03.2016г. са изготвени запорни съобщения до „Алианц банк
България“ ЕАД, връчено на банката на 04.04.2016г. и до „Обединена
българска банка“ АД, връчено на банката на 01.04.2016г.
На 09.09.2016г. е изготвено запорно съобщение до „Разйфайзенбанк
2
България“ ЕАД, връчено на банката на 12.09.2016г.
На 14.02.2018г., взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка за
трудови договори, опис на движими вещи да наложи запор върху банкови
сметки на длъжника.
На 30.03.2018г. е изготвено запорно съобщение до „Първа
инвестиционна банка“ АД, връчено на банката на 03.04.2018г.
На 27.11.2019г. е постъпила молба от взискателя до ЧСИ, с която се
иска извършване на справка за трудови договори и насочване на
изпълнението чрез налагане на запор върху вземането за трудово
възнаграждение, както и върху всяко друго възнаграждение, получавано за
труд; да се извърши справка в регистъра на БНБ и да се наложат запори върху
вземанията по откритите сметки на длъжника; да се извърши справка в НБД
Население и ГРАО, като се насрочи дата за опис на движими вещи на
длъжника, намиращи се на адресите му – постоянен и настоящ, както и друг
установен, ако има такъв. Поискано е извършване на справки относно
гражданското и имуществено състояние на длъжника и насочване на
принудително изпълнение срещу имущество на длъжника, в случай, че се
открие такова, чрез налагане на запор и възбрана върху него.
На 01.06.2020г. и на 24.07.2020г., с нарочни молби, длъжникът е
поискал от ЧСИ да прекрати ИД, поради това, че взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две
години.
С Постановление от 10.08.2020г. е прекратено ИД. Изпратени са до
банките съобщения за вдигане на наложените запори.
С молба от 09.10.2023г., взискателят е поискал образуване на
изпълнително дело срещу длъжника, въз основа на същия изпълнителен лист.
С молбата е поискано налагане на запори върху трудово възнаграждение и
банкови сметки на длъжника, както и извършване на опис.
На 09.10.2023г. е образувано ИД №20238030401437 по описа на ЧСИ Т.
М..
По делото са изготвени справки за имущественото състояние на
длъжника и са изпратени запорни съобщения до всички банки, където
длъжникът има открити сметки. Запорните съобщения са получени от
банките, на които са изпратени на различни дати.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Ищецът е предявил отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК
за защита срещу материалноправна незаконосъобразност на принудителното
изпълнение, насочено срещу него.
Искът е подаден от лице, което има качеството на длъжник по
изпълнително дело, срещу взискателя по изпълнението.
Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
3
изпълнението, който иск може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
В настоящия случай, изпълнително основание, по смисъла на чл.404 от
ГПК, е издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3170/2015г. по описа на БРС, въз основа, на която
е издаден съответно ИЛ №3591/29.06.2015г. Въз основа на горепосочения ИЛ
е образувано ИД №20168030400242 по описа на ЧСИ Т. М., т.е. длъжникът
може да се позовава само на факти, настъпили след това.
От длъжника са наведени твърдения за изтекла в негова полза
погасителна давност.
Погасителната давност се изразява в неупражняване на едно субективно
право за определен период от време, с изтичането, на който кредиторът губи
възможността да търси принудително изпълнение на своето вземане. Тя
представлява санкция за кредиторовото бездействие. Погасителната давност
се прекъсва само в предвидените в закона случай, като в настоящия случай е
меродавна разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, съгласно която
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия на
принудително изпълнение.
В настоящия случай, давността за изпълнение на вземането започва да
тече от издаване на изпълнителния лист – 29.06.2015г. и тя е петгодишна. В
този смисъл е Решение №50295/23.01.2023г., постановено по гр.д.
№1030/2022г. на ВКС, IV-то отделение, съгласно което „...от момента, в
който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е
пет години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД). Това е така, защото заповедта за изпълнение
влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за
изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237
ГПК (отм.)“.
След тази дата са предприети действия по принудително изпълнение,
прекъсващи давността по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, тъй като по
делото се установи, че по молба на взискателя е образувано изпълнителното
дело №20168030400242 по описа на ЧСИ Т. М.. По това ИД са извършвани
изпълнителни действия, прекъсващи давността – наложени са запори.
Съгласно разпоредбите на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК, запорът върху
вземания на длъжника по сметка в банка, се счита наложен от деня, в който на
банката е връчено запорното съобщение. Няма спор, че налагането на запор
представлява действие, прекъсващо давността.
Спорният между страните въпрос в настоящото производство е дали е
изтекла погасителната давност за събиране на вземането и оттам дължи ли
ищецът процесните суми.
В т.10 от ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че „съгласно чл.
116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не
4
може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез
него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др“.
С молбата за образуване на ИД през 2016г. не е било поискано налагане
на възбрана или запор върху имущество на длъжника, поради което към този
момент давността не е била прекъсната, само с депозиране на молбата за
образуване. По изпълнителното дело обаче, до прекратяването му, са
извършвани други действия, прекъсващи давността – наложени са запори,
последният, от които на 03.04.2018г.. наложен с получаване на запорното
съобщение от „Първа инвестиционна банка“ АД.
На 27.11.2019г. е постъпила молба от взискателя, с която е поискано
извършване на изпълнителни действия, т.е. давността е била прекъсната и от
този момент нататък е започнала да тече нова петгодишна давност, изтичаща
съответно на 27.11.2024г. Перемпцията е настъпила на 27.11.2021г.
В настоящия случай, с молбата от 27.11.2019г., взискателят е поискал
да се извършат действия, които попадат в обхвата на т.10 от ТР 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС – поискано е налагане на запори, опис нa вещи и т.н.
С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че в случая
молбата от 27.11.2019г., с която е поискано извършване на изпълнителни
действия представлява действие, годно да прекъсне давността, т.е. на
27.11.2019г. давността е била прекъсната и оттогава е започнал да тече нов 5-
годишен давностен срок, изтичащ съответно на 02.11.2024г.
На 09.10.2023г., с молбата за образуване на ИД, с която е поискано
извършване на изпълнителни действия давността отново е била прекъсната.
Междувременно изпълнителното дело е било прекратено поради
5
настъпила перемпция.
Въпреки това обаче извършените действия са годни да прекъснат
давността. Съображенията за това са следните:
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника.“. В този
смисъл е Решение №37/24.02.2021г., постановено по гр.д. №1747/2020г., на
ВКС, IV-то г.о.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че задължението
на ищеца не е погасено по давност, поради което предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски в негова
полза има ответникът. Дължат му се разноски, на основание чл.78, ал.8 от
ГПК, за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв., които следва да
бъдат възложени в тежест на ищеца.
В отговора на исковата молба и в молбата, депозирана преди
насроченото по делото открито съдебно заседание, ответното дружество е
поискало частично прекратяване на производството, по отношение на суми,
представляващи дължими към ЧСИ такси, съответно е поискало и разноски,
на основание чл.78, ал.4 от ГПК, съобразно прекратената част. Това искане е
неоснователно, доколкото, действително с исковата молба, ищецът е поискал
установяване на недължимост на суми, извън изпълнителното основание.
Съдът е констатирал това и с разпореждане от 01.12.2023г. е указал на ищеца
да обоснове правния си интерес да получи установителен петитум за суми,
дължими след образуване на ИД. С нарочна молба от 12.12.2023г., депозирана
в изпълнение указанията на съда, ищецът е конкретизирал претенцията си,
вследствие, на което предмет на настоящото производство са само сумите по
изпълнителния лист. С оглед това не са налице недопустими претенции,
производството, по които да подлежи на прекратяване, оттам не са дължими и
разноски на ответника, на основание чл.78, ал.4 от ГПК.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н. Ц. Н., ЕГН: **********, с адрес: *,
срещу „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от С.К.П., за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ
размер от 1778,68 лв., от които: 931,39 лв. – главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 20.05.2015г.; 85,17 лв. – договорна лихва за
периода 05.10.2010г. - 03.12.2010г.; 433,13 лв. – мораторна лихва за периода
05.11.2010г. – 23.04.2015 г. и 328,99 лв. – разноски по делото, които вземания
са предмет на заповед за изпълнение и ИЛ, издадени по ч.гр.д. №3170/2015г.
по описа на БРС.
ОСЪЖДА Н. Ц. Н., ЕГН: **********, с адрес: *, да заплати на
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:
*, представлявано от С.К.П., сумата от 100 лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7