РЕШЕНИЕ
№ 25.01.2013г. гр.Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградски районен
съд гражданска колегия
на шестнадесети януари две хиляди и тринадесета година
в публично съдебно
заседание в следния състав:
Районен съдия: Добринка Кирева
секретар: Ц.Д.
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Кирева
гражданско дело № 996 по описа на РС-Свиленград за 2012г., и за да се произнесе
взе впредвид следното:
Производството
е по реда на чл.49, ал.1, вр. чл.49, ал. 3 и сл. от СК за допускане на развод
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака с произнасяне по
вината.
Образувано е по искова молба
на Г.Н.Д. ЕГН ********** *** против
: Т.К.Д., ЕГН**********,*** с адрес за призоваване гр Любимец, ул. Републиканска , бл.39-Б,ап.12 чрез Дияна
Георгиева Спирова-дъщеря , в която се сочи, че с
ответницата сключили брак на 26.04.1970г. в гр. Любимец, от който имали 2 деца - пълнолетни.В началото съпружеските им отношения
протичали в пълна хармония и разбирателство. Родили им се две деца, момче и момиче, които изгледали,
пораснали и същите ги
дарили с внучета. Ищецът се пенсионирал, а съпругата му започнала да се
занимава с работа по
граждански договор към определена застрахователна компания, като застрахователен посредник /агент/. 2
години след началото на тази й дейност разбрал, че тя е присвоила значителна част от парите, които са й
били предоставяни от нейни клиенти. Отделно от
това съпругата му сключила и договори за
кредит с банки на стойност над 25 000 лева. По тези договори ищеца се съгласил да й стане поръчител. Вместо да погаси
задълженията си към физически и юридически лица, съпругата му изхарчила и тези пари за незнайни за него неща. Все
по — често започнахали да се обаждат
кредитори и да я търсят, някои и на място в къщата им. Принуден бил да дава
обяснения за неща, които не му били известни. Съпругата му започнала да се крие
от тези хора, да поставя него на преден план и ищеца бил принуден да търпи
негативите от цялата й незаконна
дейност. Започнали да я търсят и от полиция и прокуратура. Всичко това довело до голям стрес за семейството
му и за самия ищец.Един ден
ответницата Т.Д. изчезнала от дома им и към настоящия момент нямал никаква информация за това къде се намира, с
кого е и по какъв повод. Това станало
приблизително преди година и половина. Поддържала някаква връзка с дъщеря им
Дияна Георгиева Спирова, но тя също не му давала информация за това къде е
майка й. Всичко това довело до
трайното им отчуждение, липсвали му нормалните съпружески отношения. Търпял незаслужени упреци от чужди хора, бил
обвиняван за всички проблеми, свързани със съпругата му и нейното
поведение.Опитал се многократно да й помогне, да се възстанови разбирателството
между тях и тя да се прибере в
семейството им. Никакво подобрение в отношенията им обаче не настъпило. До ден днешен контактувала
само с дъщеря им, а на ищеца въобще не се е обаждала.След тази трайна
проява на незаинтересованост ищеца също нямал
желание да разговаря с нея и
да я вижда. Никога повече не желаел да я допусне в живота си, като решението му
било крайно и категорично. Вината за разстройството на брака смята, че е изцяло на ответницата, предвид изложеното по -
горе.
Поради това, счита брака си с Т.К.Д. за дълбоко и непоправимо разстроен и лишен от всякакъв смисъл и
съдържание, поради което:Моли
съда да прекрати брака им с ответницата
на основание чл.49, ал.1 СК по нейна вина,
да предостави ползуването на семейното жилище, представляващо къща с дворно
място, находящи се в гр. Любимец, ул. "Капитан Петко Войвода" № 12,
което е бащината му къща - на ищеца и моли съда да постанови ответницата след развода
да носи предбрачното си фамилно
име - Гочева.
В срока даден от съда по делото не е
депозиран отговор от ответника по иска.
В съдебно заседание ищцата чрез
пълномощника си адв.Точков поддържа исковата молба и моли за допускане на
развод по вина на ответника.
След
преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал,
доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 26.04.1970г. в
гр.Любимец,
видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак издадено
от Община Любимец, страните по делото Г.Н.Д. ЕГН ********** и Т.К.Д., ЕГН********** са сключили граждански
брак, за което е съставен акт за граждански брак № 21 /26.04.1970г. от Община Любимец , като съпругата
е приела фамилното име на съпруга си - Д..
Видно от приложената Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Г.Н.Д. ,ищецът е декларирал,че семейството му се състои от съпругата
му-ответник по настоящото производство, получава пенсия в размер на 622лева ,посочил
е че семейството му притежава дворно място,представляващо УПИ 7-1506 по плана
на гр.Любимец с площ от 552 м2,ведно с построениете в него едноетажна жилищна
сграда и стопанска постройка с
административен адрес гр Любимец ,ул.Капитан Петко войвода №12 и лек
автомобил марка москвич,модел 412 с ДК№Х 4156ВА,рама №1917444 .
Приложено
е и Сведения за съпрузите,които следва за се попълват съгласно Постановление
№15 от 11.03.1977г. на Министерски съвет, от което се установява единните
граждански номера на ищеца и ответника ,както и местожителството им и
месторождението.
Представен е и нотариален акт №132 от 1991г. за
собственост на недвижим имот придобит чрез покупко продажба от 10.05.1991г.от
който се установява,че родителите на ищеца са му продали дворно
място,представляващо УПИ 7-1506 по плана на гр.Любимец с площ от 552 м2,ведно с
построениете в него едноетажна жилищна сграда и стопанска постройка с административен адрес гр Любимец ,ул.Капитан
Петко войвода №12, като са запазили правото на ползване на приземния етаж от
посочения имот до края на живота си.
За изясняване на делото от
фактическа страна са разпитани като свидетели на страната на ищеца Валя
Златкова Бозалиева и Николай Георгиев Д..Свителят Н . Д. син на страните твърди,че от 2010година майка
му напуснала семейството си и незнаели до настоящият момент къде се намира. Един ,единствен път му се
обадила по телефона на именния му ден на 06.12.2012г. за да му честити
празника,но не се интересувала от баща му и не споменала къде е .Твърди още ,че
същата взимала пари и не връщала заемите си ,като даже била изтеглила на негово
име през 2009г. кредит от Джет кредит и свидетеля се наложило да го връща.Сочи
още ,че баща му бил огорчен от поведението на жена си и не желаел вече да живее
с нея,т.к. му предала доверието.Свидетелката Бозалиева установява,че се
познавала със страните по делото от много години ,т.к. били колежки с
ответницата. Впоследствие започнала да научава ,че ответницата взимала пари от
различни хора,но не ги връщала, в това число взела пари на заем от неин
братовчед и върнала една част от заетата сума.От ищеца била разбрала,че
ответницата била напуснала дома си без да се обади на никой и не поддържала
връзки с близките си. Вземала пари назаем и не ги връщала,поради което ищеца
връщал взетите от съпругата му пари,което обективно го затруднавяло ,т.к.
получавал пенсия и доходите му нестигали. В резултат на това й поведение, ищеца
бил споделил със свидтелката,че не желае да я вижда повече.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл.49, ал.1 от СК всеки
от съпрузите може да иска прекратяване на сключения граждански брак, когато е
налице дълбоко и непоправимо разстройство на същия. В настоящия случай съдът
намира за доказано по несъмнен начин настъпилото между страните по делото Г. и Т. Драгови
дълбоко и непоправимо разстройство на сключения между тях граждански брак. Това
не е спорно между страните и се потвърждава от събраните по делото гласни
доказателства, които съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, логични и
вътрешно убедителни, чиято доказателствена стойност не е разколебана от други
доказателства по делото в обратна насока. От показанията на свидетелите Валя
Златкова Бозалиева и Николай Георгиев Д. се установява по несъмнен начин, че
страните по делото са във фактическа раздяла от началото на месец май 2010г.,
когато ищцата напуснала семейния дом. Също
така съгласно гласните доказателства е налице неразбирателство между съпрузите
в резултат на некоректното поведение на ответницата
свързано с вземане на заеми от различни хора и институции е невръщането им
съобразно уговорките и клаузите помежду им , което е допринесло за непоправимото
разстройство на брака им. Очевидно
не се касае за временно и преодолимо състояние на брачната им връзка, а
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, довело до отчуждение
между съпрузите, липсата на взаимна обич, уважение и разбирателство. И у двамата съпрузи не е налице желание за
запазване на формално съществуващия им брак,т.к. от една страна ответницата е
напуснала семейството от прибилизително 2 години,като от момента на напускането
до настоящият момент ,същата проявява незаинтересованост от семейството си,а от
друга страна ищеца впредвид поведението на ответницата изразява нежелание за
запазване на съществуващия помежду им брак.
Като основание за разстройството
на брака следва да се приеме фактическа раздяла между съпрузите ,вследствие на
отчуждението помежду им,както липсата на любов и разбирателство помежду им,
които обстоятелства се установиха от свидетелските показания на разпитаните
свидетели. С оглед на това настоящият състав намира, че разстройството на брака е дълбоко и
непоправимо, без възможност да бъде преодоляна кризата в съпружеските им
отношения. Бракът съществува формално, същият е лишен от дължимото му се според
закона и морала съдържание, поради което не е в интерес и на обществото
неговото по нататъшно запазване.
Съдът на основание чл.49, ал.3
от СК дължи произнасяне и по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака предвид искането на ищецав тази насока. РС-Свиленград намира за доказано
по несъмнен начин виновното поведение на
ответника Д. за разстройството на брака. Според настоящия състав вина за
разстройството на брака има ответника Т.Д., тъй като се събраха категорични
доказателства ,че ответницата е напуснала дома си през месец май 2010г. и от
тогава до настоящият момент не е проявила заинтересованост спрямо семейството
си , напротив същата е обременила финансовото състояние на сина и съпрутга
си като е теглила кредити и заеми в това
число и на името на сина си-св.Д. и не е връщала сумите,с което е създала
финансови затруднения както на ищеца ,така и на сина им св.Н.Д.. Поради което
следва да се приеме,че ответницата не е опитала да положи усилия за закрепване
на брачната връзка и възстановяване на нормалните семейни отношения. Напротив, същата
се е дистанцирала от ищеца, преустановила
е всякакви контакти с него, без да се интересува от благополучието на
семейството й. Това според съда обуславя вина на ответницата за разстройството
на брака.
По тези
съображение РС-Свиленград счита, че действително бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на ответницата.
В предвид
искането от страна на ищеца за предотавяне ползването на семейното жилице, съдът
дължи произнася по тази претенция от страна на страната. В §1 от ДР на СК е дадено легално определение
за „семейно жилище” по смисъла на този закон и това е жилището, което е
обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Правната
уредба на предоставяне на семейното жилище след развода е регламентирана в
чл.56 от СК, като съгласно ал.1 на чл.56 от СК при допускане на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна
нужда. Ал.2 и ал.3 на чл.56 от СК уреждат хипотезите, когато семейното жилище е
собственост на единия съпруг или когато е собственост на близки на единия
съпруг, но в тези хипотези, за да се предостави ползването на семейното жилище
на другия съпруг, на последния следва да е предоставено упражняването на
родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца от брака. Съгласно
разпоредбата на чл. 56, ал. 5 от СК, когато съпрузите са съсобственици или имат
общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му
на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие
деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.От
доказателствата по делото в частност от представения нотариален акт се
установява,че семейното жилище е придобито по време на брака между страните
.Тъй като от брака на страните по настоящото дело няма ненавършили пълнолетие
деца и по делото не се представиха доказателства за влошено здравословно
състояние на някоя от тях, а вината за разстройството на брака е на ответницата
по делото, то основният и решаващ критерий при разрешаване спора за ползване на
семейното жилище в този случай следва да се приеме виновното поведение на
ответника по делото. Предвидените в
закона „други обстоятелства” също следва да се вземат впреди. С оглед събраните
по делото гласни доказателства такова е обстоятелството, че ищеца живее
в семейното жилище и заплаща сумите взети от ответницата ,а същата е
напуснала дома си. В този случай
предоставянето на семейното жилище, в което същият ще живее е в съответствие с
общия дух на справедливостта и морала. По разбиране на съда семейното жилище
следва да се предостави за ползване на ищеца.
Предвид прекратяването на брака и искането в тази насока,
на основание чл.326 от ГПК и чл.53 от СК, следва да се допусне промяна във фамилното
име на ответницата Д., която следва да възстанови предбрачното си фамилно име –
Гочева, съгласно Удостоверение за сключен граждански брак
от 26.04.1970г., издадено
от Община Любимец.
По разноските и държавните такси:
На основание т. 2, на чл.6
от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК , съдът
определя окончателния размер на таксата за развода да е 25,00 лева,
вносими от ответницата по сметка на РС-Свиленград, съгласно чл.329, ал.1 от ГПК, тъй като вина за дълбокото разстройство на брака има Т.Д..
На основание чл.329, ал.1 от ГПК и предвид
вината на ответницата за разстройството на брака, следва разноските направени
от страна на ищеца в размер на 500лева възнаграждение за адвокат да бъдат
възложени в тежест на ответницата Т.Д..
Мотивиран от
гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА развод между Г.Н.Д. ЕГН **********
*** и Т.К.Д., ЕГН**********,*** с адрес за
призоваване гр Любимец, ул. Републиканска , бл.39-Б,ап.12,като прекратява сключения
между тях на 26.04.1970г. граждански
брак с акт за граждански брак №21/26.04.1970г.
на Община Любимец
поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по ВИНА на съпругата Т.К.Д..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо къща и дворно място,находящо се в
гр.Любимец,ул.Капитан Петко Войвода№12 на Г.Н.Д. ЕГН
********** ***.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно
име на съпругата Т.К.Д. ЕГН**********,***, която след
прекратяването на брака ще носи фамилното име ГОЧЕВА.
ОСЪЖДА
ответницата Т.К.Д. ЕГН**********,*** да заплати окончателна
държавна такса по бракоразводното производство в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) по сметка
на РС-Свиленград.
ОСЪЖДА
ответницата Т.К.Д. ЕГН**********,*** да
заплати на Г.Н.Д. ЕГН ********** *** направанети
по делото разноски в размер на
общо 500,00 лв. (петстотин лева) възнаграждение
за адвокат.
Решението подлежи на въззивно
обжалване
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................