гр. София, 05.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-B състав в открито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов Членове: Пепа Тонева
Христина Николова
при секретаря Антоанета Луканова.................................................................... и с участието
на прокурора ..................................................................................................... като разгледа
докладваното от.......................... съдия Михайлов..................... в.гр.дело № 7 005..по описа
за 2017 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 от ТПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от ЕС град София, ул. “*******, с която обжалва решение от 30.03.2017 г., постановено по гр.д .№ 31 893/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 51 състав. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е приел, че в ОС са участвали лица, които не са притежатели на самостоятелни обекти в сградата. В тази връзка твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.14 от ЗУЕС, тъй като счита, че е достатъчна само писмената форма. Твърди, че неправилни и незаконосъобразни са изводите относно приетите като доказателства, последващи пълномощни с нотариални заверка. В тази връзка твърди, че последващото изявление има обратно действие и валидира извършените от пълномощника действия. Твърди, че дори да се приеме, че лицата са участвали без да са били упълномощени, то съдът е следвало да изследва въпроса, как това се е отразило на изискуемия от чл.15, ал.2 от ЗУЕС кворум и изискуемото от чл.17, ал.З от ЗУЕС мнозинство на взимане на решенията. Навежда твърдения за спазване на изискванията по свикване и провеждане на ОС, както и че избраният отговаря на изискванията за заемане на длъжността. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се отхвърли предявеният иск. Претендира и разноски.
Ответникът по жалбата Р.Г.Д. оспорва подадената жалба. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди. Твърди, че във въззивната жалба са наведени неоснователни доводи относно приложението на разпоредбата на чл.14 от закона. Твъди, че такава нотариална заверка на подписите е била необходима към момента на провеждане на събранието. Претендира разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ТПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение от 30.03.2017 г., постановено по гр.д .№ 31 893/16 г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 51 състав, че съдът е отменил по иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС, предявен от Р.Г.Д. решението на ОС на етажните собственици от административен адрес: гр. София, ул. “*******взето на 15.05.2016 г., по т.2 от протокола от ОС, с което за управител на етажната собственост е избран М.П..
Не се спори между страните, а се установява и от представеният нотариален акт 176, том III, per. № 4 968, дело № 405/14 г. на нотариус Х.В., че ищцата е придобила правото на собственост върху апартамент, на първи надпартерен етаж в сградата.
Не се спори между, а се установява и от представеният по делото протокол от проведено ОС на съсобствениците на 15.05.2015 г. се установява, че собственика Т.Н. е била представлявана от Г.Л., М.Г.е била представлявана от Х.Г., а Д. Т., М.Б.и В.М.са били представлявани от М.П.. Не се спори, а се установява и от представените пълномощни към протокола, че представителите са били упълномощени с писмено пълномощно без нотариални заверка на подписите.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че Г.Л. е наемател на жилище в ЕС, както и че М.П. не е собственик на жилище.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че Д. Т. и В.М.са потвърдили действията на М.П., с нотриална заверка на подписите след провеждането ная ОС.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че протокола от проведеното на 15.05.2016 г. ОС е поставен на 19.05.2016 г. на адреса в жилищната сграда.
От разпита на свидетеля М.Т.се установява, че същата живее на адреса от 1978 г., присъствала е на събраните, но не е виждала поставена обява за същото. Твърди, че М.Б.,Т.Н. и П.Т.а не са присъствали на съблранието, Ч. е покойник, Е.Я.е собственик на 1/2 ид.част от апартамента, а Л. е собственик на 3/4 от апартамента, а Г. е пълномощник на майка си.
В показанията си свидетелката А. твърди, че живее от 1973 г., на 07.05.2016 г. е имало покана, присъствала е на събранието, което е започнало към 12.00 часа, като за предложението против са гласували само двама от присъстващите.
В показанията си свидетелите Г. и Г. твъзрдят, че са присъствали на събранието, видяли са поставената обява за свикване на събранието, подписали са се под протокола, като не помнят на събранието са да представяни пълномощни, като реултатите от гласуването са отчитани на брой гласували, но следва да се изчисли каква част от ид.части са. Твърдят, че не познават всички присъствали, тъй като не ги помнят.
С оглед дадените от свидетелите обяснения, съдът намира, че представената по делото покана за свикване на ОС, с посочен дневен ред и протокол за поставянето й на видно място в блока са поставени на 07.05.2016 г.
Видно от представеният присъствен лист на събраните са присъствали (има подписи) на собственици, притежаващи 64.5 % ид.части от общите части на сградата.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск, с правно основание чл. 40, ал.1 ЗЕУС, с което е поискано отмяна на решението на ОС, обективирано в протокол от ОС на ЕС на 15.05.2016 г., с
което за ОДОВ, за управител е избран М. М.П..
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на така подадената жалба съдът намира, че същата е подадена, в установения от закона срок и от лица, които са легитимирани да обжалват атакувания акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
С атакуваното решение от 30.03.2017 г., постановено по гр.д .№ 31 893/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 51 състав, че съдът е отменил по иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС, предявен от Р.Г.Д. решението на ОС на етажните собственици от административен адрес: гр. София, ул. “*******взето на 15.05.2016 г., по т.2 от протокола от ОС, с което за управител на етажната собственост е избран М.П..
Релевираните от ищеца в първоинстанционното производство доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са свързани с твърдението, че съдът не е обсъдилвсички събрани по делото писмени и гласни доказателства, постановил е решението без да извърши проверка относно законосъобразността на свикването и провеждането на ОС на ЕС.
Спорно пред настоящата инстанция е извода на първоинстанционния съд по отношение на законосъобразността на взетите от ОС решения. За да бъде успешно проведен така предявеният иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС в производството следва да се установят, при условията на пълното и главно доказване, спозването на императивните изисквания на закона по отношение на свикването, провеждането и вземането на решения от ОС на ЕС. В тази си дейност съдът е ограничен от наведените доводи за незаконосъобразност в исковата молба.
В конкретния случай в исковата молба са наведени доводи за незаконосъобразност на свикването ( не е свикано в предвидения от закона седмодневен срок, с покана, поставена на видно място, липсата на дневен ред и място за провеждането), както и по отношение на взимането на ешения от ОС ( присъствали са лице, които не са етажни собственици, гласувано е без пълномощно, с нотариална заверка на подписите, липсва кворум за провеждането на събранието и кворум за взимане на решения от ОС).
Съдът в настоящия си състав намира, че наведените довди, свързани с допуснати нарушения по свикването на ОС са неоснователни. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, следва да се приеме, че ОС на ЕС е свикано в предвидения от закона ред, с писчена покана, поставена най-малко седем дни на видно място. Видно от представената покана, в нея е отразено дневния ред, както и мястото на провеждането на ОС, часа на същото. В поканата са отразени и условията за участие в ОС, съобразно императивните разпоредби на закона. Същата видно от протокола за поставянето й, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели Г., Г. и А. е била поставена на видно място.
По отношение на втората група доводи, свързани с твърдения за незаконосъобразност при провеждането и гласуването на ОС на ЕС съдът в настоящия си състав намира, че същите са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗУЕС собственикили ползвател, който не може да участва в общото събрание, може да упълномощи пълнолетен член на домакинството си, който е вписан в книгата на етажната собственост, или друг собственик, който да го представлява. Упълномощаването може да бъде направено устно на същото или на предходно заседание на общото събрание, което се отразява в протокола на събранието, или в писмена форма. Собственик или ползвател може писмено да упълномощи и друго лице, което да го представлява, с нотариална заверка на подписа или адвокат с писмено пълномощно. В конкретния случай, видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства пълномощниците Г.Л. и М.П., представляващи Т.Н. и Д. Т., М.Б.и В.М., като лица извън кръка на упълномощителите си е следвало да представят нотариално заверени пълномощни, с което да участват в ОС на ЕС и да представляват собствениците на апартаменти. Направеното възражение по отношение на незаконосъобразност при провеждането и взимането на решения, свързани с твърдението, че след провеждането на събранието, Д. Т. и В.М.са потвърдили, извършените без представителна власт действия от пълномощника си, съдът в настоящия си състав намира за основателно. По правната си стойност упълномощаването представлява едностранна правна сделка, по която причина за неговата редовност са приложими правилата за договорите (чл.44 ЗЗД). Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗЗД лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. Съдът в настоящия си състав не споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение на възможността за саниране на извършените без представителна власт действия от страна на пълмощниците на Д. Т. и В.М., поради което и с оглед изложеното по-горе, следва да се приеме, че същите са редовно представлявани в проведеното ОС на ЕС. С оглед на изложеното съдът в настоящия си състав намира, че на събраните са присъствали собственици или представители на 56.6% ид.части, което при условията на чл.15, ал.2 от ЗУЕС е над необходимия минимум за провеждането. Неоснователни са и наведените твърдения за незаконосъобразност на взетото решение, свързани с липсата на необходимото мнозинство за вземане на решенията. С оглед изложеното по-горе, както и предвид представения протокол съдът в настоящия си състав намира, че решенията са взети при условията на чл.17, ал.З от ЗУЕС, поради което същите следва да се считат за законосъобразни.
Неоснователен е и наведеният довод за нарушения на императивната разпоредба на чл.17, ал.7 от ЗУЕС, тъй като видно от самата разпоредба, същата касае мнозинство при взимане на решение относно промяната в установения от законаред за взимане на решение от ОС на ЕС. Такова предложение не е правено, поради което съдът намира, че възражението е неоснователно. Неоснователно е и последното направено възражение от ищцата, свързано с противоречие с императивната разпоредба на чл.19, ал.5 от ЗУЕС, тъй като видно от събраните по делото писмени доказателства, избраният управител е ползувател на имот в ЕС.
С оглед на изложуеното по-горе, съдът в настоящия си състав намира, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови ново, с което да се отхвърли предявеният иск, като неоснователен.
По
отношение на направените изявления за присъждане на разноски, съдът в настоящия
си състав намира, че същите са основателни, по отношение на въззивника. Следва
да се постанови решение, с което да се осъди ищцата да заплати на ответника
сумата от 300 лв., представляващи разноски за един адвокат пред първата
инстанция,
както и сумата от 300 лв., разноски за един адвокат пред настоящата инстанция и
сумата от 35 лв., разноски за държавна такса.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
ОТМЕНЯ решение от 30.03.2017 г., постановено по гр.д .№ 31 893/16 г.
по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 51 състав, като незаконосъобразно и неправилно и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Г.Д., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: *** 55, партер, офис 4 срещу Етажна собственост, с административен адрес: гр. София, ул. “******иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решението на ОС, обективирано по т.2 от протокол от ОС на ЕС, проведено на 15.05.2016 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.Г.Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес:
*** 55, партер, офис 4 да заплати на Етажна собственост, с административен адрес: гр. София, ул. “******сумата от 635 (шестотин тридесет и пет) лв., представляващи разноски пред първа и втора инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
|
|
|
Членове |
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател:
|
|
и