Р Е Ш Е Н И Е № 121
гр. Сливен, 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и трети юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 102 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано
е по касационна жалба на К.Д.П. с адрес: ***, офис …, против Решение № 46 от 06.04.2021
г., постановено по АНД № 20212220200043/2021 г. по описа на районен съд Нова
Загора, с което е потвърден като правилен и законосъобразен електронен фиш за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К
№ 3068411/14.08.2019 г., издаден от ОДМВР Сливен, с който на К.Д.П., на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.1, т. 3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21,
ал.1 ЗДвП.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в
нарушение и при неправилно приложение на закона. Жалбоподателят оспорва като
необоснован направения от въззивния съд извод, че не
са изпълнени условията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, като поддържа, че няма
законово регламентирано задължение при предоставяне на автомобила за управление
на друго лице да изисква от него копие от СУМПС. Твърди, че доколкото към
момента на връчване на електронния фиш лицето, на което е предоставил
автомобила и което лице е управлявало МПС на датата на установеното нарушение,
е п., е бил в обективна невъзможност да изпълни изискването по чл. 189, ал. 5
от ЗДвП за представяне на СУМПС на водача. Представя препис-извлечение от А. за
с.. на лицето Г. Х. С.. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен като
неправилен и незаконосъобразен електронен фиш серия К № 3068411/14.08.2019 г.,
издаден от ОДМВР Сливен,.
В
с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява.
Депозирана е
писмена молба, чрез пълномощника адв. А. Ч. от САК,
която моли жалбата да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът
по касационната жалба – Областна дирекция на МВР- Сливен, редовно призована, не
се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез
упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, излага
съображения за правилност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в
сила. Представя и моли да бъде приета по делото справка от сектор БДС при ОДМВР
Сливен. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В
с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. При установяване на нарушението и
издаване на електронния фиш не били допуснати нарушения нито на материалния, нито
на процесуалния закон, в която връзка били правилни изводите на Районния съд.
Налице били условия атакуваното първоинстанционно
решение да бъде оставено в сила.
Настоящата
съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на
страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната
жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество –
неоснователна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото доказателства, от които се установява следното от
фактическа страна:
На
14.08.2019 г. в 17.37 часа в гр. Нова Загора, по ул. „Патриарх Евтимий“ срещу
бензиностанция „Лукойл“ в посока гр. Стара Загора, при ограничение за населено
място 50 км/час, въведено с пътен знак Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км/ч, е
било установено нарушение с ATC SITRAFFIC LYNX speed
ERS 400, за скорост с МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № ………... С техническото средство
е отчетено движение на МПС със скорост от 77 км/ч., при разрешена скорост за
населено място 50 км/ч. Движението на автомобила било заснето с клип № №
003059047В922019081417372200016, който съгласно чл.189, ал.15 ЗДвП е веществено
доказателствено средство в административнонаказателния
процес. Въз основа на заснемането бил издаден оспореният електронен фиш за
налагане на глоба, серия К № 3068411. Във фиша като нарушител бил вписан
собственикът на автомобила К.Д.П.. Във фиша е отразено, че е констатирано
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на жалбоподателя на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100.00 лева.
По
делото е представена декларация за предоставяне на информация по нарушение на
л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ……., че на дата 14.08.2019 г. /дата на
извършване на нарушението/ автомобилът е предоставен за ползване от Г. Х., с
ЕГН **********.
Към
преписката е представен и приобщен към доказателствата по делото пред първата
съдебна инстанция и протокол от проверка № 50-С-ИСИ/22.08.2018 г. на
стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения тип SITRAFFIC ERS 400, от който се установява, че същата е преминала последваща периодична проверка на 22.08.2018 г. и
съответства на одобрения тип и е годна за експлоатация.
За
да потвърди Електронния фиш, Районният съд е изложил следните мотиви:
При
постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че нарушението е извършено на посочената
дата и час, както и че при издаване на процесния
електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения или такива на
материалния закон. Обсъдил е всички представени по делото доказателства, в
която връзка е направил подробен анализ на относимите
материалноправни и процесуални норми, като е приел,
че процесния ЕФ отговаря на изискванията на ЗДвП и е
издаден съгласно образеца утвърден от МВР, както и че определената глоба
съответства на степента и характера на нарушението.
Решението на районен съд Нова Загора е постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона.
Единственото възражение на санкционираното лице както във въззивното, така и в касационното съдебно производство, се
свежда до това, че при наличието на подадена от него писмена декларация по чл.
189, ал. 5 с посочване на трите имена и ЕГН на лицето, на което е бил
предоставил собственото си МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № ……….. към датата на
извършване на нарушението, неправилно и незаконосъобразно административното
наказание е наложено на него, а не на водача на автомобила, допуснал нарушение
на ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е регламентирана възможност в
14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът на автомобила да
предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението и копие от свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се
издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение, а първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. От посочената нормативна регламентация е
видно, че за да бъде анулиран електронния фиш, издаден на собственика на МПС, с
което е било извършено нарушението, не е достатъчно подаването на писмена
декларация с данни за лицето, което собственикът на автомобила сочи като водач
на МПС към момента на нарушението. Законът въвежда като кумулативно изискуемо
се условие и представянето на копие от СУМПС. В случая това условие не е било
изпълнено от касатора - в нормативно регламентирания
срок и в рамките на законово разписаната процедура, собственикът на МПС не е представил
СУМПС на лицето, на което твърди че е бил предоставен автомобила и съответно,
че е управлявало МПС при извършеното нарушение на ЗДвП. Действително
собственикът на моторното превозно средство не е в състояние да задължи третото
лице да му предостави копие от свидетелството си за управление на МПС, но може
да откаже да му предостави собственото си превозно средство за ползване
/управление/. Следователно правилно наказващият орган е приел, че подадената от
К.Д.П. декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП не отговаря на законовите изисквания,
тъй като към нея не е приложено копие от свидетелството за управление на МПС на
лицето Г. Х. С., за което се твърди, че на 14.08.2019 г. е управлявало лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ……….., собственост на касатора.
Наведеният от касатора довод, с приложен препис
извлечение от А. за с.., че Г. Х. С. е п. на 21.04.2020 г. е ирелевантен. Той би бил от значение, само ако декларацията
по чл. 189, ал. 5 ЗДвП отговаряше на изискванията на закона и въз основа на нея
възникне задължение за издаване електронен фиш на посоченото лице. С изтичането
на регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП срок се е преклудирала
възможността на собственика на МПС да сочи информация и да представя
съответните документи относно водача, управлявал МПС, с което е осъществено
нарушението. Установява се от представената от ответната страна, справка от
сектор БДС при ОДМВР Сливен, че СУМПС на лицето Г. Х. С. е със статус
„Невалиден“ - „с. на лицето –
автоматична обработка“, а не е обявен за унищожен, на основание чл.3, ал.1 от
Инструкция № Iз-59/11.01.2011 г. за реда за условията за унищожаване на български лични
документи, във вр. чл. 10, ал.1, т. 1 от ЗБЛД.
Изцяло се споделя и направения от въззивния съд
извод за формална и процесуална законосъобразност на ЕФ Серия К, № 3068411 на
ОД на МВР – Сливен. Съдържанието на обжалвания електронен фиш изцяло е
съобразено с императивните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - посочени са
всички обстоятелства от значение за съставомерността
на деянието и за наличието на административно нарушение, като са описани
конкретните параметри на нарушението и пределите на следващата се за него
отговорност от гледна точка на правна квалификация и вид/размер на приложимата
санкция. Въз основа на събраните по делото доказателства и установената въз
основа на тях фактическа обстановка обосновано първоинстанционният
съд е приел, че извършеното нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП /по
времето, на мястото и при обстоятелствата, посочени в ЕФ/, е доказано по
безспорен и несъмнен начин, като законосъобразно П., като собственик на МПС, с
което е извършено нарушението, е санкциониран с налагане на предвиденото в
закона по вид и размер административно наказание за това нарушение с издаването
на електронен фиш.
С оглед изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното
касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде
оставено в сила.
Основателно и своевременно се явява искането на ответника по касация за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80,00 лева, съобразно
нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ и да се
възложи в тежест на касатора.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с
чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 46/06.04.2021
г. на РС Нова Загора, постановено по АНД № № 20212220200043/2021 г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА К.Д.П. с ЕГН **********, да
заплати в полза на Областна дирекция на МВР– Сливен разноски в размер на 80,00
(осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: