№ 404
гр. София, 17.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600455 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440 от НПК.
С определение от 29.04.2022г., постановено по чнд № 1314/2022г., състав на СГС е оставил
без уважение молбата на осъдения Д. С. К. за условно предсрочно освобождаване от
остатъка на наказанието, наложено му по чнд №978/2015г. на СРС, за срок от 9 месеца и 15
дни.
Срещу определението е постъпила жалба от осъдения К., в която се изразява становище за
неоснователност на отказа на съда да уважи молбата, твърди се, че не е спазена препоръка
на Съвета на Европа относно освобождаване на всички осъдени условно предсрочно
възможно най-скоро след придобиване на право на това. В жалбата са наведени и
съображения, че след като по времето на изтърпяване на присъда от 16 години, от които са
изтърпени 15 години и 4 месеца и осъденият не се е поправил, съгласно твърденията на
затворническата администрация, не може да се очаква, че в оставащите 8 месеца това ще се
случи. Затова се иска отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго,
съгласно което осъденият да бъде освободен.
Жалбата беше приета за допустима като депозирана в срок и от лице, което има надлежна
процесуална легитимация за това, а разгледана по същество, тя беше приета за
неоснователна.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл.
345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото
е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, по следните съображения:
За да постанови определението, с което не е уважена молбата на осъдения К. да бъде
условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му
общо наказание лишаване от свобода за срок от 16 години, от които фактически са
1
изтърпени 15 години, 3 месеца и 15 дни и остатъкът за изтърпяване е 9 месеца и 15 дни към
датата на произнасяне на първоинстанционния съд, състав на СГС е приел, че осъденият е
изтърпял повече от две трети от наказанието. Това фактическо положение е безспорно
установено от писмените доказателства по делото. Наличието на тази предпоставка не е
спорно и съгласно становището на администрацията на Затвора и прокурора.На следващо
място, решаващият съд е приел, че осъденият не се е поправил в достатъчна степен, за да се
приеме, че целите на наказателната репресия против него са постигнати. Мотивите за това се
споделят изцяло и от настоящия състав, тъй като са изведени от анализа на писмените
доказателства по делото. Правилно е било прието, че изводите за липса на доказателства
поправянето на осъдения се основават на действащите към момента по отношение на него
две дисциплинарни наказания, наложени със заповеди №71/19.05.2020г. и №30/26.02.2021г.
От затворническото досие се установява, че е повишен рискът от рецидив, със средни
стойности 70 точки, както и общата оценка в зоните начин на живот и обкръжение от 5 на 7
точки, умения за мислене от 4 на 8 точки, рискът от вреди за обществото е завишен от
среден на висок. Със заповед №6/08.11.2021г. осъденият е преразпределен при завишен
режим, тъй като не работи. Съгласно изготвения доклад по повод молбата за условно
предсрочно освобождаване на К., целите по чл.36 от НК не са постигнати и корекционната
работа с него следва да продължи по предварително изготвения план на присъдата, тъй като
към момента той е с неблагоприятни резултати за личностовата му ресоциализация. От
цялостния анализ на писмените доказателства е било прието за установено, че поведението
му в Затвора не позволява да се направи извод, че изискването на закона осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне законосъобразно е изпълнено, тъй като той
първоначално е започнал работа по плана на присъдата, а впоследствие е преустановил да
работи и да полага усилия да се поправи. След преценка на съдържанието на
затворническото досие на К., настоящият състав също намира, че този извод на
първоинстанционния съд е правилен, тъй като действително липсват доказателства, сочещи
на трайна положителна промяна у осъдения. В този смисъл отрицателното становище на н.
и отразените констатации в доклада по повод УПО са подкрепени от приетите писмени
документи, така че жалбата е неоснователна. Макар че в нея не се съдържат конкретни
доводи за незаконосъобразност на акта, при извършената цялостна служебна проверка не
бяха констатирани основания за неговата отмяна. Наведените общи доводи за наличието на
препоръки, които са общовалидни за ЕС, относно освобождаване на затворниците възможно
най-скоро след придобиване право за това, не могат да дерогират въведените от
законодателя изисквания, които осъдените трябва да са изпълнили, за да се приеме, че са
налице доказателства за трайно и необратимо поправяне, което е втората предпоставка да се
допусне УПО. Самият осъден в жалбата си е посочил, че след като за 15 години не се е
поправил, не може да се очаква в рамките на остатъка от 8 месеца това да се случи, което
също е основание да се приеме за правилно отрицателното становище на началника на
Затвора, съгласно което затворническата администрация следва да довърши корекционната
работа по отношение на К. съгласно приетия план на присъдата, до постигане на целите по
чл.36 от НК.
2
Предвид тези съображения, решаващият съд правилно е приел, че не е настъпила трайна
промяна, сочеща осъденият да се е поправил.
При така изложеното, въззивният състав намира, че доводите в жалбата за неправилност на
определението са неоснователни.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК във вр. с чл. 345, ал.3 във вр.
с ал.2 от НПК‚ САС, НО, 8 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.04.2022г., постановено от СГС,
НО, 13-ти състав, по чнд №1314/2022г. по описа на същия съд, с което е
оставена без уважение молбата на осъдения Д. С. К., с ЕГН **********, за
допускане на условно предсрочно освобождаване от остатъка от
неизтърпяното наказание лишаване от свобода, наложено му по чнд
№978/2015г. на СРС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3