№ 1593
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100513187 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20012643 от 11.02.2022 г. по гр.д. № 51623/2018 по описа на СРС,
138 с-в, е осъден "С.Ф.А." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. ****, да заплати на П. В. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул.
****, на основание чл.117, ал.1 ЗЗП вр.чл.113, ал.5 ЗЗП, сумата от 1187,86 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за неотстранен дефект в лаковото
покритие на лек автомобил с марка „Пежо“, модел 208, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба - 06.08.2018 г., до окончателното изплащане, като е
отхвърлен предявения иск по чл.117, ал.1 ЗЗП вр.чл.113, ал.5 ЗЗП за разликата над
сумата от 1187,86 лв. до предявения размер от 1488,84 лв.
С постановеното решение № 20065549/04.11.2022 г. е оставен без разглеждане
предявения при условията на евентуалност иск против ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, като
евентуален ответник, за заплащане на сумата от 291,84 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „ Каско“.
В срок е подадена въззивна жалба от ответника "С.Ф.А." АД срещу решението в
частта на уважаване на исковете. В жалбата се излагат доводи за неправилност поради
1
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и
съдопроизовдствените правила, както и поради необоснованост. Прави се искане за
отмяна на решението в обжалваната му част. Излага доводи, че в производството не е
установено, че следва да отговаря по търговската гаранция за автомобила, тъй като не
е продавач на стоката, за която се твърди да е с производствен дефект. Освен това при
постановяване на решението съдът не е съобразил, че в случая не е доказано без
съмнение, че уврежданията се дължат на производствен дефект. Чрез приетата пред
първата инстанция СТЕ е установено, че същите могат да се дължат и на нараняване от
друг предмет- пример – камъчета при движение с висока скорост. Отправя искане за
отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете като
неоснователни. Претендира разноски.
Въззиваемата страна П. В. Р. не е депозирала в срок отговор на въззивната
жалба. В с.з. на 15.03.2023 г. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски.
Ответникът „Б.В.И.Г.“ АД не изразява становище по исковете.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на
основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от
първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Не е спорно по делото, а това се и установява от представените пред първата
инстанция писмени доказателства, в това число договор за търговска продажба №
931/20.04.2016 г., фактура № **********/21.04.2016 г., приемо-предавателен протокол
2
от 22.04.2016 г., свидетелство за регистрация част I, че на 20.04.2016 г. ищецът е
закупил от „ С.Ф.А. - Б.“ ООД лек автомобил с марка „Пежо“, модел 208, с peг. №
****, срещу сумата от 33867,67 лв., която сума е изплатена изцяло от ищеца.
Съгласно раздел V. „ Гаранции“, т.1 от договора страните са постигнали
съгласие, че автомобилът има фабрична гаранция от производителя в размер на 24
месеца, считано от датата на приемо-предавателния протокол, която гаранция обхваща
както автомобила в неговата цялост, така и неговите отделни възли и компоненти.
Съгласно т.З фактът на влизане на фабричната гаранция в сила се доказва с
гаранционен сертификат и свидетелство за регистрация на МПС.
Не се спори, а и се установява, че на 22.04.2016 г., в съответствие с договора за
продажба, е издаден сертификат за търговска гаранция, с посочени дата за начало на
гаранцията 22.04.2016 г. и дата на край на гаранцията - 21.04.2018 г., като в
сертификата е като продавач е посочен официалният представител на марката за
България, а именно „ С.Ф.А.“ АД.
В сертификата за търговска гаранция е посочено, че търговската гаранция на
лако-бояджийското покритие / дефект на оригиналната боя или лак на каросерията/ е
от три години и от обхвата й са изключени щетите по боята или лака на каросерията,
причинени от околната среда, а именно химични вещества в атмосферата, животински
и растителни отпадъци, пясък, сол, камъчета или природни явления / градушка,
наводнения/ и други външни фактори / вследствие или не инцидент/; щети, дължащи
се на невнимание от страна на потребителя, на ненавременното отстраняване на
дефекта или на неспазване на предписанията на производителя; щети вследствие
събития, непокрити от търговската гаранция; последиците от ремонт, трансформации
или промени, осъществени от неодобрени от производителя фирми.
Не е спорно, а и се установява от представената застрахователна полица №
4704170700000523 от 24.04.2017 г., че между ищеца и ЗАД „Б.В.И.Г.“ е съществувало
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „ Каско” с
предмет л.а. с марка „ Пежо“, модел 208, с per. № ****, със срок на застраховката от
25.04.2017 г. до 25.04.2018 г. Установява се от представената сметка № 201701922864,
че дължимата застрахователна премия по договора в размер на 991,57 е заплатена
изцяло.
Видно от застрахователната полица, застраховката е сключена по клауза „Пълно
Каско“ и при застрахователна сума от 28788 лв. Представени са и Общите условия към
сключената застраховка.
Представен е констативен протокол с изх.№ 78/08.08.2017 г., издаден от „С.Ф.А.
- Варна“ ЕАД, относно постъпването на лекия автомобил със следното оплакване:
нарушено лаково покритие преден капак и задна лява врата. Отразено е в констативния
протокол, че след направен оглед от вещо лице са констатирани твърдините
3
увреждания, като са отразени следните констатации: увреждането на преден капак е
видимо от твърди предмети / камъчета/, увредили и базовото покритие под лака. Задна
лява врата е увредена от удар.
Представени са като писмени доказателства фактура № **********/16.10.2017г„
издадена от „ С.Ф.А. - Варна“ ЕАД, с получател ищеца, на обща стойност от 1361,16
лв., и фактура № **********/17.10.2017г., издадена от „ С.Ф.А. - Варна“ ЕАД, с
получател ищеца, на обща стойност от 218,88 лв., сервизна поръчка №
42214/28.08.2017 г., сервизна поръчка с № 42899/10.10.2017 г., приемо-предавателен
протокол от 17.10.2017 г., видно от който Людмила Захариева е получила от сервиза на
„ С.Ф.А. - Варна“ ЕАД автомобил „Пежо 208“, с peг. № ****, в изправно техническо
състояние и в пълна комплектност, след извършен ремонт по опис по щета № 51-04050-
00785/17 от 28.08.2017 г.
Установява се, че по заявление от ищеца при ЗАД „ Б.В.И.Г.“ е заведена щета с
№ 470417171743782 / реф. № 51-04050-00785/17/, като е представен и съставеният опис
на уврежданията.
От представеното пред СРС писмо с изх.№ Л-785/22.10.2018 г. се установява, че
застрахователят е уведомил ищеца, че отказва плащане на застрахователно
обезщетение по образуваната щета, като отказът е мотивиран с обстоятелството, че
щетите по детайлите на МПС не са получени внезапно и неочаквано, а се дължат на
дефект на лаковото покритие.
Представени са възражение с вх.№ 2 от 07.02.2018 г. от ищеца до изпълнителния
директор на „ С.Ф.А.“ - Централа, относно отказ за изплащане на обезщетение за щети
по лекия автомобил, получени в резултат на дефект на лаковото покритие, писмо с изх.
№ 153/27.02.2018 г. от ответното дружество, възражение от ищеца до изпълнителния
директор на ЗАД „ Б.В.И.Г.“ относно отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение по претенция № № 470417171743782 / реф. № 51-04050-00785/17/,
уведомление от 13.02.2018 г. до ищеца, с което е потвърден постановеният отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение по посочената претенция.
От заключението на приетата пред първата инстанция САТЕ, която настоящия
състав кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че детайлите, по които са
установени увреждания, отразени в описа на застрахователя и отремонтирани от „
С.Ф.А.“, са следните: преден капак, задна врата дясна, задна врата лява, предна врата
дясна, предна врата лява. Вещото лице сочи, че на предния капак на превозното
средство се констатира следа от удар с твърд предмет с малък диаметър, каквито следи
се получават обикновено при удар от камъче, изхвръкнало от предходно движещ се
автомобил. Относно уврежданията по останалите детайли вещото лице е констатирало,
че се наблюдава увреждане на лаково-бояджийското покритие на детайлите, но
снимковият материал не позволява детайлите да бъдат идентифицирани, както и не
4
може да бъде определено дали в зоните на уврежданията е налице удар, отблясък от
светлина или замърсена част от детайла. Както е посочил експерта, оглед на
автомобила не може да бъде извършен, тъй като същият е отремонтиран. Съобразно
експертното заключение стойността на фактура № 70113/16.10.2017 г. за
отремонтиране / боядисване/ на следните детайли: преден капак, предна лява врата,
задна дясна врата, задна лява врата, в размер на 1361,10 лв. отговаря на цената на
сервиза на официалния представител за отремонтиране на горецитираните детайли.
Стойността на фактура № 70214/17.10.2017 г. за отремонтиране / боядисване/ на
предна дясна врата от 218,88 лв. отговаря на цената на сервиза на официалния
представител за отремонтиране на посочения детайл. Общата стойност на
възстановителните операции по отстраняването на всички увреждания по процесния
лек автомобил е 1579,56 лв. Вещото лице дава заключение, че стойността, необходима
за възстановяване на задна лява врата на процесния автомобил, по цени на официалния
вносител възлиза на 391,70 лв. с ДДС, като отделната стойност с ДДС на необходимия
ремонт и материали за възстановяване на щетите, дължащи се на дефект в лаковото
покритие, по цени за материали и ремонт на официалния представител, след
приспадане стойността на ремонта, необходим за изправяне на задна лява врата,
възлиза в общ размер на 1187,86 лв. с ДДС.
Вещото лице дава заключение, че при предаване на автомобила и наличие на
производствен дефект на лаковото покритие същият може да не е видим към момента
на предаването, като поддържа, че няма способ, по който да се определи в какъв срок
може да се прояви скрит производствен дефект. Базовото покритие се наранява до
степен, при която е видим грундът с просто око, при съприкосновение с твърд предмет
или друго превозно средство.
При изслушване на експертизата пред първата инстанция в съдебното заседание
вещото лице дава разяснения, че функцията на поставеното върху боята лаково
покритие е да предпазва детайла. При удар от камъче се нарушава цялото лаково-
бояджийско покритие в зависимост от скоростта на удара, така че се уврежда всичко до
самия детайл. Вещото лице сочи, че при всяко външно въздействие може да се увреди
цялото лаково- бояджийско покритие. Поддържа, че при липса на външни въздействия,
в случай че МПС е само под въздействие на климатичните условия, при липса на
фабричен дефект не би следвало да се получат увреждания на лаковото покритие.
Лаково-бояджийското покритие е възможно да се увреди при удар с твърд предмет, но
след климатични въздействия в точката на удара, под чието влияние увредата се
разраства. Вещото лице установява, че по някои от детайлите се констатира увреждане
на лаковото покритие, без да се констатира следа от удар с твърд предмет. Относно
увредата на задна лява врата сочи, че вследствие на удар при ПТП е възможно да се
получи увреждане на лаковото покритие на детайла, тъй като се получава пречупване
на слоевете на боята и на лаковото покритие. Сочи, че увреждането е възможно при
5
много хипотези, включително при осъществяване на натиск на самия детайл.
Пред първата инстанция са събрани и гласни доказателства, чрез които се
установява следното:
Чрез показанията на свидетеля Р.Р. се установява, че при извършения оглед
автомобилът е имал нарушения на лаковото покритие по описаните в щетата детайли, а
именно преден капак и четирите странични врати, като си спомня, че на предния капак
е имало точки от камъчета, които са бели, тъй като се е показал грундът. Свидетелят
поддържа, че на две места е имало доста обширни участъци от нарушено лаково
покритие.
Според показанията на свидетелят Д.Х., преценени съобразно указанията на
чл.172 ГПК /свидетелят е служител на ответното дружество/ се установява, че
свидетелят е приел процесния автомобил при заявяването на рекламацията, като
клиентът имал претенции за гаранционен ремонт на два детайла - преден капак и задна
лява врата. Сочи, че по предния капак се констатирали увреждания, които били в
дълбочина, което му дало основание да смята, че са от твърди предмети, най-вероятно
от камъчета при движение с по-висока скорост. По задната лява врата имало доста по-
дълбоко механично увреждане. Твърди, че нямало други увреждания, претендирани от
клиента по гаранцията. Счита, че установените увреждания не могат да бъдат
причинени от друго, освен от външни фактори, като смята, че не ставало въпрос за
гаранционен ремонт, тъй като такъв не се прилага за такива явни наранявания, а за
повърхностни такива. Счита, че не е възможно уврежданията да са от овехтяване на
материала, тъй като на предния капак имало доста по-голямо отлюспване, което било
очевидно от удар. Въпреки това свидетелят допуска тези отлюспвания да са получени
и преди по-голям период от време, а не непосредствено преди огледа.
Съгласно допълнителното заключение на съдебно-автотехническата експертиза,
приета пред СРС, която настоящият състав кредитира по реда на чл.202 ГПК,
уврежданията по процесното МПС, посочени в свидетелските показания, са по
следните детайли: преден капак, задна врата дясна, задна врата лява, предна врата
дясна, предна врата лява, върху детайлите са налице удар от твърд предмет - най-
вероятно камъчета, и нараняване / отлюспване/ на лаковото покритие, което са
наблюдава в зоната около ударите от твърдите предмети. Вещото лице сочи, че трудът,
необходим за възстановяване поотделно на лаковото и лаково-бояджийското покритие
е един и същи и изисква едни и същи технологични операции. Общата стойност на
възстановителните операции по отстраняването на всички увреждания по процесния
лек автомобил е 1579,56 лв.
Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗП /отм./ търговска гаранция е всяко задължение, поето
от търговеца или производителя към потребителя в допълнение към неговото
задължение по този закон да осигури съответствие на стоката с договора за продажба,
6
да възстанови заплатената сума или да замени или поправи стоката, или да предостави
друг вид обслужване, свързано със стоката, когато тя не отговаря на спецификациите
или евентуално на други изисквания, несвързани със съответствието на стоката с
договора за продажба, посочени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция
или в съответната реклама, направена в момента на сключване или преди сключване на
договора. Търговската гаранция обвързва този, който я предоставя, съобразно
условията, посочени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция и в
рекламата за нея. Тя е формално волеизявление - предоставя се в писмена форма или
на друг траен носител, достъпен за потребителя (чл. 118 ЗЗП).
Съгласно чл. 119 ЗЗП, гаранцията включва правата на потребителите
произтичащи от чл. 112 - чл. 115 ЗЗП. Това е правото на потребителя да предяви
рекламация, при предявяване на такава, да поиска от продавача да приведе стоката в
съответствие с договора за продажба, като му бъде посочена възможността да избира
между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е
невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в
сравнение с другия, да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума
или да иска намаляване на цената на потребителската стока, когато в рамките на един
месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, продавачът не е
привел стоката в съответствие с договора за продажба - съгласно чл. 114 ЗЗП.
Потребителят има също право, когато не е удовлетворен от решаването на
рекламацията по чл. 113 ЗЗП, да избира дали да иска разваляне на договора и
възстановяване на заплатената от него сума или намаляване на цената. Тези права
могат да се упражняват последователно от потребителя.
Предвид нормата на чл. 105 ЗЗП продавачът е длъжен да предаде на
потребителя стока, която съответства на договора за продажба, като продавачът
отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока, която съществува
при доставянето или се появи до две години след доставянето, дори и да не е знаел за
несъответствието. В чл. 106 ЗПП е дадена законова дефиниция на термина
съответствие на стоката на договора за продажба като същата следва да притежава
характеристиките на договора за продажба и да е годна за обичайната употреба, за
която служат стоките от същия вид, да съответства на уговореното описание, при
уговорена специална употреба да съответства на същата, както и на конкретните и
характеристики съобразно публичните изявления на продавача или производителя.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗП потребителят трябва да бъде информиран за
наличието на законова гаранция, както и за търговка такава, ако същата се предоставя.
Т.е. текстът прави разграничение между два вида гаранции - търговска и законова.
Първата е уредена в чл.117 и сл. ЗЗП /отм./, а втората в чл. 120 ЗЗП (отм.), респ. в чл.
113 ЗЗП /отм./. Законовата гаранция, състояща се в отговорност на продавача,
независимо от търговската гаранция, за липса на съответствие на потребителската
7
стока с договора за продажба. Законовата гаранция дава право на потребителя да
предяви рекламация на стоката независимо дали производителят или търговецът е
предоставил търговска гаранция. Изрично е посочено в закона, че отговорността е на
продавача. Съответно, по реда на чл.117 и сл. ЗЗП /отм./ отговорността по търговска
гаранция е за търговеца.
Чрез изложените от ищеца обстоятелства и отправено до съда искане е видно, че
претенцията на ищеца се основава на дадената от ответника като доставчик и продавач
търговската гаранция, т.е. предявен е иск с правна квалификация чл.117 и сл. ЗЗП
/отм./. Съобразно чл. 117, ал. 2 ЗЗП /отм./ търговската гаранция обвързва далият я
продавач съобразно условията по заявлението и рекламата за нея.
Съгласно чл. 115 и чл. 126 от ЗЗП, рекламации на потребителска стока може да
се предяви до две години от доставката на стоката, но не по-късно от два месеца от
установяване на несъответствието с договореното ЗЗД, освен ако търговецът съгласно
чл. 126 от ЗЗП не е предоставил търговска гаранция по чл. 117 от ЗЗП за по-дълъг
срок.
В случая е установено, че ответникът, като търговец по см. на § 13, т.2 ДР на
ЗЗП, е обвързан от представената търговска гаранция и отговорността му следва да се
ангажира по реда на чл.117, ал.1 и ал. 2 ЗЗП. Както правилно е отбелязал СРС в своето
решение, в производството не е спорно, а и твърденията на самия ответник в тази
връзка са, че е официален вносител на марката „Пежо“ за Република България.
Съответно, в издадения на ищеца сертификат за търговска гаранция за „С.Ф.А.“
изрично е извършено отбелязване в графата за идентификация на продавача. Освен
това, от вписванията по партидата на дружеството в Търговския регистър се
установява, че същото е собственик на капитала на „С.Ф.А. - Б.“ ООД.
Действително в сключения договор за търговска продажба като продавач е
посочено дружеството „С.Ф.А. - Б.“ ООД, чийто собственик е ответника „С.Ф.А.“ АД.
Както бе посочено официален вносител на марката „Пежо“ за Република България е
ответникът, който е и търговец- официален вносител и продавач за закупения
автомобил от ищеца и съответно търговец по см. на § 13, т.2 ДР на ЗЗП обвързан от
представената търговска гаранция.
С оглед това и доводите на въззивника че не притежава пасивна
материалноправна легитимация по спора са неоснователни.
Чрез събраните в производството доказателства е установено, че между ищеца и
„С.Ф.А. - Б.“ ООД е налице сключен договор за търговска продажба на автомобил
марка „Пежо 208“, с peг. № ****, установено е и наличие на предоставена търговска
гаранция от страна на „С.Ф.А.“ АД и упражняване на правото на рекламация в срока
на гаранцията.
Спорно обстоятелство между страните е доколко процесния автомобил е
8
отговаряла на спецификациите си. Съдът приема, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и от експертното заключение се установява настъпването
на заявените вреди като последица от фабричен дефект, който дефект е в обхвата на
предоставената търговска гаранция и се е проявил в срока на действието й. Доводите
на въззивника в обратен смисъл съдът намира за неоснователни. Вероятността
посочените увреди по автомобила да са причинени от обективни фактори - външни
влияния и въздействия върху неговото лаково покритие е обсъдена от експерта по
приетата пред първата инстанция САТЕ, както и от показанията на свидетеля Р. като е
даден категоричен отговор, че дори и да е имало на места по част от увредените
детайли на автомобила такова въздействие, то, нарушаването на лаковото покритие не
би било с такъв обхват и количество. За дадените от експерта констатации е отчетено,
че експертът не е основал същите на извършен оглед на увредения закупен автомобил,
а на изготвените при огледа на автомобила снимки /приложени по делото/ и
показанията на разпитаните свидетели в производството. Така, именно при
съобразяване на последните е отчетено, че увреждане на лаковото покритие по
определените детайли на автомобила е било налице и същото не се основава
непременно на субективни фактори - външно въздействие – удар с друг предмет по
тях, а на влияние на външни обективни фактори като климатични условия и пр., за
което е отговорен производителят на автомобила. Както е установено чрез показанията
на свидетеля Р.Р. закупения от ищеца автомобил е имал нарушения на лаковото
покритие по посочените детайли. Именно и на тези детайли свидетелят Р. е направил
снимки, които са били обект на изследване от експерта по САТЕ като същите са
приложени по делото. Именно при съобразяване на последните и констатациите на
експерта по САТЕ /основна и допълнителна/ е установено, че стойността на
уврежданията на автомобила произтичащи от нарушено лаково покритие от обективни
фактори – дефект на производителя, възлиза на сумата 1187,86 лв. За определянето й е
съобразено, че по един от детайлите на автомобила е установено увреждане от
субективно външно въздействие – удар с друг предмет /вероятно камъчета/, чиято
стойност възлиза на сумата 391.70 лв. / стойността на ремонта, необходим за
изправяне на задна лява врата/.
По изложените съображения въззивният съд приема, че постановеното от
първоинстанционният съд решение в посочената обжалвана част е правилно и следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗА в полза на процесуалния представител
на ищеца – адв. Я. Д. Д. от САК следва да се присъдят 400.00 лв. за възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.
9
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20012643 от 11.02.2022 г. по гр.д. № 51623/2018
по описа на СРС, 138 с-в, в ЧАСТТА, с която е осъден "С.Ф.А." АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ****, да заплати на П. В. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. Шумен, ул. ****, на основание чл.117, ал.1 ЗЗП вр.чл.113, ал.5
ЗЗП, сумата от 1187,86 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за
неотстранен дефект в лаковото покритие на лек автомобил с марка „Пежо“, модел 208,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 06.08.2018 г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "С.Ф.А." АД, ЕИК **** да заплати на адв. Я. Д. Д. от САК на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗА сумата 400.00 лв. за възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на ищеца П. В. Р. пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10