№ 1234
гр. Варна, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110202418 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Г.Р.ов З. против НП № 21-0819-002867 от 29.07. 2021 г. на
Началник група към ОДМВР - Варна, сектор ПП, с което на Г. З.
1. за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на осн. чл. 175 ал1 т.4 пр.1от ЗДвП,
е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. и ЛПУМПС за срок от един
месец;
4. за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, на осн. чл. 181 т.1 от ЗДвП, е
наложено наказание глоба в размер на 50 лв.;
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока на обжалване от
процесуално легитимирана страна и е приета от съда за разглеждане.
В жалбата въззивната страна излага аргументи за отмяна на НП. Не
оспорва фактическата обстановка. Твърди се маловажност на нарушенията.
Освен това те не били описани от фактическа страна, като не се посочвало в
какъв срок следвало МПС да бъде представено на технически преглед. Не бил
правилно посочен и срокът за обжалване, което ограничавало правото на
защита.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител.
Представител на въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и
не изразява становище.
1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 18.06.21г. около 20.50 ч. в гр.Варна, на бул.“Сливница“ служители
на МВР подали сигнал за спиране със“стоп“ палка на водача на
л.а.“Мерцедес“ с рег. № В 7744 ВА, управляван от Г.З.. Сигналът бил ясен,
като двамата служители на МВР били извън автомобила. Мястото било
осветено и имало добра видимост. След като водачът не спрял, служителите
на МВР го издирили и се свързали с него по телефона, като го поканили да се
върне, но той отказал.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от приобщените
доказателства. Писмените доказателства са събрани по реда на НПК и следва
да се кредитират изцяло АУАН, заповед за компетентност, справка за
нарушител от региона. Като житейски правдоподобни и логични,
непротиворечащи на останалите доказателства по делото, съдът кредитира
показанията на св.В..
Съдът, с оглед становището на въззивника и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните
правни изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, относими към нарушението по т.1 от НП. АУАН и НП са
издадени в предвидените от закона срокове и от компетентни лица,
нарушението са описани пълно и точно от фактическа и правна страна.
Описани са всички съставомерни признаци и всички, относими към него
факти и става ясно за какво е наказано лицето. Посочването на седмодневен
срок за обжалване, вместо четиринадесетдневен, по никакъв начин не
ограничава правото на защита, а и към датата на издаване на НП този срок
действително е бил седмодневен. Правото на защита е развито в пълен обем
чрез подаденото в тридневен срок възражение, поради което невписването на
възражения в АУАН не е ограничило защитата. Отделно от това, въззивната
страна не ангажира доказателства за твърдението си, че такива възражения
действително е имало.
Не са описани, обаче фактите, относими към нарушението по т. 2 от
НП, като не е посочено кога МПС е следвало да премине ГТП за да се
направи извод , дали от последния преглед е изминала повече от една
година. Описан е правния извод за извършено нарушение, но не и фактите,
въз основа на които този извод е направен. Нарушението ограничава правото
на защита, тъй като тя се гради срещу фактите. Това налага НП по т. 2 да бъде
отменено на това основание.
Основание за отмяна на НП в частта му по т. 2 е и това, че АНО не
ангажира каквито и да било доказателства за осъществяването на това
нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.
Правилно е приложен материалният закон по т.1 от НП. Видно от
2
показанията на св.В., сигналът, подаден от служителите на МВР е бил ясен,
без да е налице намалена, или ограничена видимост. Административни
нарушения са и непредпазливо извършените. Водачът е бил длъжен и е могъл
да го види, поради което следва да понесе своята административно-
наказателна отговорност. Неспирането на подаден сигнал е нарушение на чл.
103 от ЗДвП, наказуемо на осн. чл.175 ал1 т.4 пр.1от ЗДвП, за което именно е
наказан въззивникът. За да е маловажно нарушението следва същото да се
отличава с по- ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
от този род. Тук смекчаващите отговорността обстоятелства не водят до този
извод. Нарушението няма специфики, които да го отличават от обикновените
случай.
Предвид горното, НП в частта му по т. 1 следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Налице са предпоставките на чл.143 ал.1 от АПК за
присъждане на разноски в полза на въззивната страна, тъй като наказателното
постановление в частта му по т. 2 следва да бъде отменено. Налице са и
предпоставките на чл. 143 ал.3 от АПК за присъждане на разноски в полза на
ОД на МВР, тъй като е налице отхвърляне на оспорването по т.1 от НП.
Следва да се приложи субсидиарно ГПК и разноските да бъдат присъдени
пропорционално с оглед на уваженото и отхвърленото оспорване. На Г.З. е
била наложена глоба в размер на 100 лв. по т.1 от НП и в размер на 50 лв. по
т. 2 от НП. В същото време той е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., което е било платено в брой. С оглед
участието на юрисконсулт в процеса и неявяването му в съдебно заседание,
съдът намира, че възнаграждението му би следвало да е в размер на 90 лева.
Глобата по т. 1 от НП е в размер на 2/3 от общия размер и в полза на ОД на
МВР следва да се присъдят разноски в размер на 2/3, равняващи се на 60.00
лева. В полза на въззивната страна следва да се присъдят разноски в размер на
1/3 от договореното възнаграждение, а именно – в размер на 200 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0819-002867 от 29.07. 2021 г. на Началник
група към ОДМВР - Варна, сектор ПП, в частта му, в която за нарушение на
чл.103 от ЗДвП, на осн. чл. 175 ал1 т.4 пр.1от ЗДвП, на Г. З. е наложено
наказание глоба в размер на 100 лв. и ЛПУМПС за срок от един месец.
ОТМЕНЯ НП № 21-0819-002867 от 29.07. 2021 г. на Началник група
към ОДМВР - Варна, сектор ПП, в частта му, в която за нарушение на чл.147
ал.1 от ЗДвП, на осн. чл. 181 т.1 от ЗДвП, на Г. З. е наложено наказание глоба
в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА ОД НА МВР – ВАРНА да заплати в полза на Г.Р.ов З.
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200
/двеста/ лева.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. З. за присъждане на разноски
за горницата над 200 лева, до претендираните 600 лева.
ОСЪЖДА Г.Р.ОВ З.-ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на МВР
– Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 /
шестдесет / лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Варна
по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4