Р Е Ш Е Н И Е № 24
гр. П., 24.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен
съд , търговска колегия, в открито съдебно заседание ,
проведено на двадесет и пети януари, през две хиляди и седемнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при
секретаря ……..………….…………………и в присъствиетона прокурора……………………………….…….. като разгледа
докладваното от окръжен съдия Н. Попова търговско дело № 285 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по настоящото дело
е образувано по постъпила искова молба с
правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК от „ Р.Б.“ ЕАД ,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление : гр. С., район Л., бул. „Н.В.
„ № 55, Е.**** представлявано от А.В.А.
и М.Т.П. чрез адв. Г.Х. против ЕТ „ Т.-В.М. “/в
несъстоятелност/ , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление : гр. С.,
обл. П., ул. „Х.Б. „ № 58 , ЕТ „Т.-Е.Г.“/в несъстоятелност/ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. С., обл. П., ул. Х.Б. „ № 58 и Г. М. Т., с
ЕГН **********, в качеството му на лицето регистрирало
заличения ЕТ"Т. - Г.Т.", с
ЕИК *********, от гр.С., ул. „Х.Б."
№ 58 , с предявено искане да се установи съществуването на вземания на ищеца
против ответниците за солидарната им
отговорност относно плащането на следните суми : сумата в размер на 19285,00
евро главница по договор за
банков кредит , ведно със законната лихва считано от 22.04.2014 г. ,сумата в размер на 991,08
евро , представляваща изискуема договорна лихва за периода 27.05.2013 г. до 01.04.2013 г. , сумата в размер на 695,04 евро представляваща
изискуема редовна лихва във връзка с
анекс за периода 25.06.2012 г. до 25.11.2012 г. , сумата
в размер на 1651,86 евро наказателна
лихва, сумата в размер на 195,75 евро представляваща изискуема
комисионна за управление .Отделно от
това се иска осъждане на ответниците, да заплатят на "Р.Б." ЕАД всички направени
по делото разноски -
държавна такса размер на 892.59,
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1, 868.88 лева, а с ДДС 2242,65
лева, както и да бъдат осъдени ответниците да заплатят на "Р.Б." ЕАД
всички направени в заповедното производство разноски в общ размер на 2092,03
лева.
Твърди се ,
че тези суми са били предмет на установяване в
заповедно производство по ч.гр.д. № 1372/ 2014 г. по описа на ПРС , по което е
била издадена заповед за изпълнение.По отношение размера на вземанията в
исковата молба се твърди, че след издаване на Заповед №711/23.04.2014г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
вземането по нея е погасено със суми, постъпили от публична продан на недвижими
имоти, извършена по изп.дело №№20148890400443, на ЧСИ Д.С., рег. № в КЧСИ, а именно: от постъпилите от
Разпределение от 04.11.2014г. на ЧСИ, Д.С., на 14.11.2014, общо 59 892 лева, от
които процесното вземане е погасено с обща сума от 45 742.85 лева.В тази връзка се сочи, че остатъкът от вземането на
банката по процесната заповед за незабавно изпълнение към 11.12.2015г. е както
следва:1 199,44 лева- юрисконсултско възнаграждение,892,59лв.-държавна такса и
законна лихва до 11.12.2015г. – 600,34 евро. В обстоятелствената част на
исковата молба ищецът, чрез пълномощника си твърди, че с Договор
за банков
кредит по Гаранционно споразумение на Европейския Инвестиционен фонд и "Р.Б."
ЕАД от 16.08.2016г. между банката и
кредитополучателя В.Т., действащ като ЕТ, с фирма ЕТ "Т.-В.М." и
солидарните длъжници ЕТ „Т.Е.Г." и ЕТ "Т. — Г.Т.", банката е
предоставила кредит, в размер на 75 000 евро. Целта на кредита била
инвестиционна, а именно изграждане на „КТП, ремонтна работилница, автомивка,
магазини 2 броя, офиси и кафе-аператив върху УПИ № 1706 в кв. 126" в гр. С..
Твърди се, че с усвояването от кредитополучателя на пълния размер на уговорения
кредит, банката е изпълнила поетите с договора задължения.
Сочи се също , че страните са подписани и 9
броя анекси : Анекс №1 от 13.08.2009 г., Анекс №2 от 16.12.2009 г., Анекс №3 от
22.02.2010 г., Анекс №4 от 03.01.2011 г., Анекс №5 от 31.10.2011 г., Анекс №6 от 31.01.2012 г., Анекс
№ 7 от 28.06.2012 г., Анекс №8 от
09.10.2012 г. и Анекс №9 от 21.12.2012г.Твърди,
че с анексите са предоговаряни сроковете
на погасяване на вноските по кредита, размерът на лихвата и комисионите, както
и други условия, както и че още с Анекс №1 е започнало разсрочване на дължимите
вноски и предоставяне на финансови облекчения, по смисъла на Наредба 9 на БНБ,
за оценка и класифициране на рисковите експозиции на банките и за формиране на
провизии за загуби от обезценка, с цел кредитополучателя да може да обслужва
кредита, без да изпада в просрочие.Твърди, че в членове 3,4 и 5, от последния
Анекс № 9, страните за последен път са предоговорили сроковете за погасяване на
главницата и лихвата, като са се съгласили, главницата да се дължи по определен
нов погасителен план. Твърди, че страните се споразумяват с анекс № 9 и за промени в
наказателна лихва, която да се дължи само върху просрочените вноски по
главницата, за времето на забавата. В исковата си молба ищецът твърди, че
въпреки многократните
разсрочвания, които Банката е предоставила, съобразявайки затрудненията на длъжниците
да плащат, никой от тях, не е погасил кредита, като считано от 25.06.2013 г., те са в
трайно неизпълнение на задълженията си по кредита. Сочи се, че длъжниците окончателно спрели плащанията, като последното е
извършено на 17.09.2013г. и е в размер на 371,85 евро.
В тази
връзка ищецът сочи , че поради неизпълнение на задълженията на длъжниците, банката е обявила кредита за
изцяло и предсрочно изискуем, с писма изх. № 530-57/12.03.2014г., №
530-59/12.03.2014г., № 530-60/12.03.2014г., изпратени чрез БП ЕООД и получени
на адреса на тримата длъжници.Твърди, че предсрочната изискуемост е
настъпила на 02.04.2014г., с получаването на писмата от длъжниците, откогато
била осчетоводена от банката.Твърди, че в хода на образуваното ч.гр.д.
№1372/2014г. РС-П. издал заповед за изпълнение №711 и изпълнителен лист, но
длъжниците възразили в срок и тези обстоятелства обуславят правния му интерес
от воденето на настоящото исково производство. Сочат се доказателства.
В
законоустановения срок по чл.367 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен
отговор от ответниците, чрез пълномощника им адв.Ц.М. ***. Оспорват се изцяло като недопустими, недоказани и
неоснователни исковете, предявени от „Р.Б.“ ЕАД, произтичащи от Договор за
банков кредит по Гаранционно споразумение на европейския инвестиционен фонд от
16.08.2016г. и подписаните 9 анекса към него. Прави възражение , че същите
вземания са претендирани от ищеца в размер на 3266,19 лева в рамките на открито
производство по несъстоятелност по
отношение на ЕТ“Т.- В.М.“ и в размер на 3267,99лв. също в производство по
несъстоятелност по отношение на ЕТ „Т.-Е.Г.“.Твърди,
че спрямо ответника ЕТ „Т. – Г.М.“ също е открито производство по несъстоятелност,
като вземане спрямо него не е претендирано, поради което същото се погасено по
силата на закона, а търговецът понастоящем е заличен от регистъра.По този повод
се сочи, че съгласно разпоредбите на ТЗ, всички вземания, възникнали до датата
на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, следва да бъдат
предявени, а непредявените се погасяват.
Излагат се
съображения, че искът по чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК и чл.124 ГПК по
отношение на ответниците ЕТ „Т.-Е.Г. и
ЕТ „Т. – Г.М.“ е недопустим и неоснователен. В тази връзка сочи, че
никой от тези ответници не е уведомяван
нито за предсрочна изискуемост на
вземания по процесния договор за кредит, нито за каквито и да са други
действия на ищеца, освен от момента на откриване на производствата по
несъстоятелност за тези търговци, което правело претенциите към тях недопустими
и неоснователни. Възразява се по вземането на ищеца спрямо ответниците по
договора за банков кредит с аргумент, че същият не съществува, доколкото според
наведените в отговора съображения, с
кредитополучателят ЕТ „Т.-В.М.“ има подписан последващ договор за кредит от
19.08.2008г. за сумата от 272 500 евро, от които 72 500 евро били целеви за пълно погасяване на всички предходни
задължения на ЕТ „Т.-В.М." към банката, включително и на остатъка от дълга
по процесния договор за кредит.Твърди се неосъществено от страна на банката
осчетоводяване на погасения кредит след допуснатото целево рефинансиране на
остатъка от него в пълен размер, поради което банката не е направила
необходимото да погаси кредита с предоставените за рефинансиране средства, в
какъвто смисъл се навеждат доводи за неоснователност на предявената искова
претенция, предвид невъзможността ответниците да носят отговорност заради виновното поведение на банката. В отговора са наведени и
възражения за нищожност на договора за
банков кредит от 16.08.2006г. и анексите към него на основание чл.26,ал.1 ЗЗД като накърняващи добрите нрави и сключени в противоречие и със заобикаляне
на закона.Твърди се засягане на добрите нрави поради липса на добросъвестност и равноправие между
страните предвид известните за тях и
достатъчни доказателства, че още при подписването на договора за кредит е
съзнавана невъзможността на кредитополучателя да върне заетата сума и да плаща
вноските по кредита.Твърди се, че при подписването на договора, сключен като
инвестиционен за сумата от 75 000 евро, банката
е знаела или най-малкото е била длъжна да знае, предвид действащата Наредба
№ 9 на БНБ, че кредитополучателят няма да бъде в състояние да плаща
задълженията си по лихви, такси, застраховки и вноски за връщане на заетата
сума, поради липсата на печалби и ликвидни средства с произход дейността на
търговеца. Навеждат се доводи за висока кредитна задлъжнялост, във връзка с
което се сочи, че кредитополучателят
през 2006 година е имал общ
размер на задълженията си, надхвърлящ общия размер на оборота му, и никаква
печалба от дейността си, въз основа на което се обосновава извод, че банката още при подписването на
кредита е била наясно с невъзможността за редовно обслужване на кредита.Твърди
се в отговора, че своеобразно
доказателство за невъзможността на „ЕТ Т.-В.М." да обслужва редовно
плащанията по предоставения му кредит още при подписването, е формалното
привличането на ЕТ „Т.-Е.Г." и ЕТ „Т.-Г.М." за „солидарни
длъжници" по договора за кредит. Това
привличане на солидарен длъжник било нищожно, доколкото, според
поддържаната в отговора теза, статутът „солидарен длъжник" не се създава
пряко с договор, а е следствие от едно редовно възникнало преди това
правоотношение, с изричен акцент върху обстоятелството, че и другите две страни
, с оглед обявените им в търговския регистър баланси, фактически не били в състояние , дори заедно, да
плащат вноските по кредита, отпуснат на ЕТ „Т.-В.М.", с което положение
банката била наясно ,
поради което се поддържа от ответниците, че с действията си и подписването на
договора за кредит в този вид, банката е накърнила добрите нрави в обществото.Твърди
се, че с включването на ЕТ „Т.-Г.М."
към договора за кредит, банката само е създавала привидност на обезпечаване и законност на предоставения кредит. На следващо място в отговора си ответниците
твърдят, че договорът за кредит съдържал нищожна уговорка за размера на лихвите, съответно
наказателните лихви, което го правел нищожен като кредитно правоотношение,
доколкото същото трябва да съдържа като задължителен елемент действителна уговорка
за дължимите лихви.В тази връзка се сочи, че с договора се предвиждало лихвата
да бъде изчислявана на основа „Стойност на банковия ресурс", като от
формулирането на това понятие в договора била видна пълната неяснота на методиката за определяне на тази стойност,
което пък било в противоречие с действащото банково законодателство и израз на липсата
на добри нрави от страна на банката при изготвяне и подписване на договора. Твърди се, че договорът за кредит и подписаните
впоследствие анекси към него, изобилствали
от противоречащи си взаимно нищожни клаузи, каквито били -Допускането на
начисляване на наказателни лихви върху вече начислени наказателни лихви
(чл.5.7.2 от Договора); Задължаване на кредитополучателя да насочи към
банката „ от оборота на трети
лица;Поставяне под условие предоставянето на кредита чрез уговорка за
„усвояване" на кредита само след
доказване на вече
направен инвестиционен
разход от кредитополучателя с
разходо-оправдателен документ;Вменяваме на „солидарните длъжници" на
задължения, каквито може да има по банковия кредит единствено кредитополучател.
Твърди се още, че от анализа на фактическата обстановка било видно, че с
отпускането на кредита от 16.08.2006 година банката рефинансирала предходен кредит, без да го прекратява, и така
прикрила, от една страна, невъзможността на длъжника да обслужва кредита от
17.02.2006 г., а от друга, се
заобикаляло задължителното изискване да класифицира този кредит като трудно
събираем и да обяви това обстоятелство пред Българска народна банка.
По
доказателствата прави доказателствено искане да бъде изискано от ЧСИ Д.С. с
рег.№ с район на действие Окръжен Съд П.
цялото изпълнително дело № 20148890400443, като и относно допускане на ССчЕ,
моли при условие, че същата бъде допусната, вещото лица да се запознае с
представеното в оригинал банково досие на ответниците по делото, както и да
направи съответните справки в счетоводството и на тримата, след което да
отговори на поставените въпроси.
В
постъпилата в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба, ищецът, чрез
пълномощника си, оспорва изцяло възраженията на ответната страна, направени с
писмения отговор. Във връзка с твърдението, че е различен размера на
предявеното вземане в производствата по несъстоятелност на ЕТ“Т. -В.М." и
ЕТ „Т.-Е.Г."ищецът сочи, че същото няма отношение към предмета на
настоящото производство, предвид което отбелязва, че в производството по
несъстоятелност по т.д. №48/2014г.,
по описа на ПОС е прието вземане в размер на 3266,19 лева, така както същото е
било заявено,което било остатъкът от
вземането на банката по процесната заповед за незабавно изпълнение, след
погасяването на дълга в изпълнителното дело.Сочи, че в производството по
несъстоятелност на ЕТ „ Т.-Е.Г.“ , по т.д.
129/2014г., по описа на ПОС, съдът изключил от списъка на приетите вземания,
вземането предявено срещу нея, като солидарен длъжник. Предвид
изложеното навежда доводи, че настоящото производство, имащо за предмет дължимостта
на същите вземания, които биха били предмет и на евентуален иск по чл. 694,
ал.3 ТЗ, следва да продължи с участието на синдника, с цел разпростиране на
установителното действие на решението, с което настоящото дело ще завърши, в
отношенията между длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността,
въз основа на което моли съда да уведоми синдикът К.Б.,***, за настоящото
дело.Оспорва и направеното възражение за нищожност на уговорената лихва с
аргумента, че самото обстоятелство за наличието на девет броя анекси, с които
се предоговарят сроковете за погасяване на вноските, размера на лихвата и
комисионните, както и фактът, че тези множество анекси са подписани от
ответниците са доказателства, че същите са били осведомени по всички компоненти
на правоотношението с банката и са могли своевременно да направят оспорване или
да се договорят за промени или уточнявания на лихвата.Мотивира се, че банката е определяла коректно размера
на дължимите лихви и никъде не е уговаряна нито е начислявана лихва върху
лихва, в какъвто смисъл е възможно да бъде поставен задача на вещото лице. В
допълнителната си искова молба ищецът прави уточнение че договорът за кредит, от който произтича
вземането по процесната заповед за незабавно изпълнение - Договор за банков
кредит по Гаранционно споразумение на Европейския Инвестиционен фонд и "Р.Б.
" ЕАД, е с дата 16.08.2006г., а
не както е посочено в исковата молба 16.08.2016г. С молба вх. № 9621/17.10.2016 г. , ищецът чрез
своят процесуален представител обосновава правния си интерес от воденото на
делото против ФЛ , в качеството му на лицето регистрирало заличения ЕТ и негов
собственик .
В срока по
чл. 373 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по допълнителната
искова молба.
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК при
условията на чл. 637 ал.6
т.3 ТЗ . Разпоредбата на чл.422 от ГПК е специална процесуална норма,
гарантираща възможността на кредитора да упражни правото си на иск за
установяване съществуване на вземане, реализирано по реда на заповедното
производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника.
Съгласно
разпоредбата на чл.422 ал.1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че е компетентен да разгледа настоящия правен
спор между страните. Счита, че предявеният иск подлежи на разглеждане по реда
на Глава Тридесет и втора от ГПК с оглед предмета на спора. Приемайки,
че искът по чл.422 ал.1 от ГПК е и родово и местно подсъден на ПОС и че същият
е допустим / при наличието на предпоставките визирани в нормата на чл. 637 ал.6
т.3 ТЗ – О. №432/02.09.2016 г. по в.ч.д. № 528/ 2016 г. по описа на ПлАС /, с
оглед разпоредбата на чл.374 ал.1 от ГПК, съдът приема за неоснователно
възражението на ответниците за липсата на правен интерес от предявяването му
при образувани производства по несъстоятелност. За ищеца е налице правен
интерес от предявяването му и този интерес не отпада дори и при извършено от длъжника плащане в
хода на производството / не се оспорва и се установява , че вземанията
установени в заповедното производство са частично пагасени със суми получени
при продажба на имущество в хода на индивидуално принудително
изпълнение/.Наличието на подадено от длъжника в срок възражение срещу заповедта
за изпълнение , което не е оттеглено, винаги обуславя съществуването на правен
интерес за заявителя от предявения иск. Този интерес е налице дори при
извършено принудително плащане, тъй като само при оттегляне на възражението заповедта за изпълнение ще
влезе в сила и плащането ще е извършено на правно основание. / в този смисъл Определение
№ 52 / 21.01.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 967 / 2012 г. ІІ т.о. постановено в
производство по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК , както са относими и мотивите към т. 13 на ТР № 4/ 2013 г./ 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС /.
По същество.
Предвид
конкретните данни по настоящото дело съдът на първо място взема предвид, че с
влязло в сила съдебно решение от 04.11.2014 г. постановено по т.д. № 129 / 2014
г. по описа на Пз ОС , по отношение на ответника ЕТ „Т.-Е.Г. „ , а съответно със
съдебно решение от 12.12.2014 г. по т.д.
№ 48/ 2014 г. по описа на ПзОС - по
отношение на ответника ЕТ „Т.-В.М. – е
обявена тяхната неплатежоспособност , определена е началната дата на
неплатежоспособността, открито е производство по несъстоятелност, допуснато е обезпечение чрез налагане на общ
запор и възбрана , постановено е прекратяване на дейността , обявени са
длъжниците в несъстоятелност и е спряно производството поради недостатъчни
налични средства в масата на несъстоятелността за покриване на нейните
разноски.По отношение на ответника ЕТ „Танева Елена Танева „ , съдът е
постановил лишаване на несъстоятелния длъжник от правото да управлява и да се
разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността . Също така с
Решение от 24.01.2015 г. по т.д. № 128 / 2014 г. по описа на ПзОС – по
отношение на ответника ЕТ „Т. – Г. М. – е
обявена неговата неплатежоспособност ,
определена е началната дата на неплатежоспособността, открито е производство по
несъстоятелност, допуснато е обезпечение
чрез налагане на общ запор и възбрана , постановено е прекратяване на дейността
, обявен е длъжника в несъстоятелност и е спряно производството поради
недостатъчни налични средства в масата на несъстоятелността за покриване на нейните
разноски. С влязло в сила съдебно решение № 33 / 22.02.2016 г. постановено по
т.д. № 128 / 2016 г. по описа на ПзОС е
прекратено производството по същото дело на основание чл. 632 ал.4 ТЗ и е постановено заличаване от ТР на ЕТ „Т. ***. С нарочни съдебни актове
постановени в производствата по
несъстоятелност № № 48 / 2017 г. и 129 / 2014 г. по описа на ПзОС , за
постоянен синдик на ответниците – несъстоятелни длъжници е назначен
К.Б.,***, . При това положение по аргумент на разпоредбата на чл. 637
ал.3 ТЗ , а по отношение на длъжника – лишен от права в производството по
несъстоятелност – с оглед разпоредбата на чл. 635 ал.2 ТЗ , за участие в настоящото производство е
конституиран синдика на двамата ответници – търговци в открито производство по
несъстоятелност. Съгласно чл.
635 ал.1 ТЗ , след откриване на производството по несъстоятелност , дейността
на длъжника продължава под надзора на синдика , изразяващ се в предварително
съгласие за извършване на правни
действия, а в случаите на лишаване от права – десезирането на търговеца има за последица овластяването на синдика с управителни и
представителни правомощия. Ответникът ЕТ „Т. – В.Т. „ е извършил процесуални действия по подаване на
писмен отговор и представителство чрез упълномощен от него адвокат. По отношение на ответника ЕТ „Т.Е.Г. „ в
качеството й на лишен от права несъстоятелен длъжник – на синдика в това
производство е изпратен препис от исковата молба и от молбата с
уточнения в х. № 9621/ 17.10.2016 г. –
за изпълнение на процедурата по чл. 367 ГПК – представяне на писмен отговор в
двуседмичен срок и посочване на доказателства. До изтичането на този
срок не е постъпил писмен отговор от синдика.
Що се касае
да третият ответник- физическо лице , като вече заличен едноличен търговец ,
съдът взема предвид, че писменият отговор е депозиран именно от това физическо
лице чрез упълномощен от него представител , поради което това процесуално
действие е валидно извършено. Съдът приема , че страните са правилно
конституирани, като взема предвид, че по
определение на закона - чл. 56 ТЗ , едноличният търговец е физическо лице. Регистрацията му по реда на
ТЗ е необходима с оглед участието му
като страна по търговските правоотношения, с произтичащите от това права и задължения , но тя няма за правни последици възникването на нов правен субект. Затова
заличаването на ЕТ , при прекратяването на производството по несъстоятелност,
не внася промяна в правосубектността на ФЛ.С едно и също имущество той
отговаря по задълженията , придобити в
резултат на упражняване на търговска дейност и по всякакви други имуществени
отношения, в които влиза в частния живот.
След преценка на събраните доказателства и доводите на
страните, съдът прие за установено следното:
От приложеното ч. гр. дело № 1372/2014 г. по
описа на ПзРС се установява , че банката – ищец е подала заявление , по което е издадена Заповед № 711/23.04.2014 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с разпореждане длъжниците ЕТ „ Т.-В.М.
“ , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление : гр. С., обл. П., ул. „Х.Б.
„ № 58 , ЕТ „Т.-Е.Г.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. С.,
обл. П., ул. Х.Б. „ № 58 и
ЕТ"Т. - Г.Т.", с
ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление : гр.С., ул. „Х.Б." № 58 солидарно да заплатят на „ Р.Б.“ ЕАД ,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление : гр. С., район Л., бул. „Н.В.
„ № 55, Е.**** представлявано от А.В.А.
и М.Т.П. : сумата в размер на
19285,00 евро главница по договор за банков кредит , ведно със законната лихва считано от 22.04.2014 г. ,сумата в размер на 991,08
евро , представляваща изискуема договорна лихва за периода 27.05.2013 г. до 01.04.2013 г. , сумата в размер на 695,04 евро представляваща
изискуема редовна лихва във връзка с
анекс за периода 25.06.2012 г. до 25.11.2012 г. , сумата
в размер на 575,14 евро наказателна лихва съгласно анекс , с,мата в размер на 1076,72 евро представляваща изискуема наказателна лихва съгласно анекс считано от 25.06.2013 г. до
15.04.2014 г. и сумата в размер на 195,75 евро представляваща изискуема комисионна за управление, както и
сторените в производството съдебно- деловодни разноски в размер на 2092,03 лв.
Длъжниците в това
производство са подали възражение и съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок.
Искът е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим.
Ищецът се позовава
на писмени доказателства – Договор за банков
кредит по Гаранционно споразумение на Европейския Инвестиционен фонд и "Р.Б."
ЕАД от 16.08.2006г. между
банката и кредитополучателя В.Т., действащ като ЕТ, с фирма ЕТ "Т.-В.М."
и солидарните длъжници ЕТ „Т.Е.Г." и ЕТ "Т. — Г.Т.", по силата на
който банката е
предоставила кредит, в размер на 75 000 евро. Съгласно чл.1.2 от
договора целта на
кредита е била инвестиционна, а именно изграждане на „КТП,
ремонтна работилница, автомивка, магазини 2 броя, офиси и кафе-аператив върху
УПИ № 1706 в кв. 126" в гр. С.. С договора / чл.
4.1/ страните са
се съгласили, че кредитът се предоставя за срок до 25.07.2011г.,
като главницата ще бъде погасена на 54 равни, последователни, месечни вноски,
всяка в размер на 1370,00 евро,
считано от 25.01.2007г. до 25.06.2011г. и една последна изравнителна вноска в размер на
1020,00 евро , дължима на
25.07.2011г., при условията на чл. 3 от същия договор. Договорната
годишна лихва е определена така „Стойност на банковия ресурс в евро увеличена с надбавка от 4,25 пункта „.При
забава на плащането на сумите по договора
е уговорено в чл. 3.5 от договора , че се дължи наказателна лихва за забава в размер на
стойността на банковия ресурс в евро и
плюс 18 пункта надбавка. В чл.8 от договора „ Случаи на неизпълнение „ подробно са
уредени последиците от неизпълнение на договорните задължения, за заплащане на дължимите от кредитополучателят
редовна и наказателна лихва, комисиони за управление, комисиона за ангажимент,
както и условията, при които се начислява наказателна лихва- в случай
на неплащане на падеж на което и да е
парично задължение към банката, а съгласно чл. 9.3 банката има право да обяви
всички главници / усвоени суми / по кредити получени от длъжника / включително
и процесния от 16.08.2006 г. за сумата
от 75000,00 лв. / , начислена лихва /
евентуална наказателна лихва / и
комисионни – за незабавно изискуеми.
Безспорно е
също така ,че страните са подписани и 9 броя
анекси : Анекс №1 от 13.08.2009 г., Анекс №2 от 16.12.2009 г., Анекс №3 от
22.02.2010 г., Анекс №4 от 03.01.2011 г., Анекс №5 от 31.10.2011 г., Анекс №6 от 31.01.2012 г., Анекс № 7 от 28.06.2012 г., Анекс №8 от 09.10.2012 г. и Анекс №9 от 21.12.2012г., с който са предоговаряли сроковете за погасяване
на вноските по кредита, размерът на лихвата и комисионите, както и други
условия, като още с Анекс №1 е започнало разсрочване на
дължимите вноски и предоставяне на финансови облекчения, а в последния Анекс № 9, страните са предоговорили сроковете за погасяване на
главницата и лихвата, като са се съгласили, главницата да се дължи и да бъде
погасена в определен ред и съобразно определен погасителен план - до
25.12.2014 г. / чл. 2 от
анекса / . Страните са се споразумели с анекс № 9
и за промени в наказателна лихва, която да се дължи само върху просрочените
вноски по главницата, за времето на забавата.
С
представените по делото писма, банката е
обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, а именно - с писма изх. №
530-57/12.03.2014г., № 530-59/12.03.2014г., № 530-60/12.03.2014г., изпратени
чрез Български пощи ЕООД и получени на адреса
на тримата длъжници, лично от кредитополучателя В.М. на
02.04.2014 г. - съгласно данните в представените към заповедното производство известия за доставяне към обр.разписка ИДРS 4400 00 J3JX R, ИДРS 4400 00 J3JY S и ИДРS 4400 00 J3JX Т.
Не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства- извлечение от счетоводни книги се установява, че
кредитополучателя е спрял плащанията по
процесния кредит на 17.09.2013 г., като на тази дата е заплатена сумата в
размер на 371,85 евро.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-
икономическа експертиза , която съдът цени като надлежно обосновано и компетентно
изготвено , се установява, че кредитната сума по процесния договор е била усвоена от кредитополучателя по валутната
му сметка в банката в евро и усвояването било извършено на 9
транша. Според заключението на експертизата
за периода 16.08.2006 г. до 15.04.2014 г. по договора за кредит са били
извършени плащания на сумата в размер на 82737,32 лв. , като са останали
неплатени 19285,00 евро главница, 1686,12 евро редовна лихва, дължима за
периода 25.06.2012 г. до 01.04.2013 г.,
наказателна лихва в размер на 1651,86 евро, начислена за периода
20.07.2009 г. до 15.04.2014 г. и
комисионна за управление в размер на 195,75 евро дължима към 25.09.2012 г. Според заключението
на експертизата , по изпълнителното дело № 443/ 2014 г. след публичната
продажба на недвижим имот на ответниците по сметка на банката е постъпила сумата в
размер на 45 742,45 лв. , с която били погасени изцяло задълженията по
договора за кредит в общ размер от
22818,73 евро , както и законна лихва в размер на 556,44 евро и разноски по ЗОЗ
в размер на 25 ,00 лв. Непогасени в хода на това принудително изпълнение са
останали държавна такса в размер на 892,59 лв., законна лихва върху главницата
до 13.11.2014 г. от 577,39 евро, наказателна лихва в размер на 32,95 евро и
юрисконсулско възнаграждение в размер на 1199,44 лв.
При така установената по делото фактическа
обстановка , съдът приема следното от правна страна.
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.430 ТЗ и чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД . Безспорно се установи по делото, че
страните са сключили банков договор за кредит , по силата на който ищецът е предоставил на ответника ЕТ „Т. *** кредит в размер на 75000,00 евро срещу задължение за връщане на заетата сума
съгласно условията на този договор и в
сроковете и по начина посочен в самия договор.Ответникът ЕТ „Танева Е.Г. „ и ЕТ „ Т. – Г.М. са се задължили по този договор в качеството
им на солидарни длъжници / чл. 121 ЗЗД /.
Установява се , че кредитополучателят е допуснал забава за плащане на
изискуемо задължение след изтичането на уговорения срок, като съгласно уговорки в договора за кредит /
чл.9.3/ , за кредитора е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответниците , че уведомленията за предсрочна изискуемост на
кредита не са връчени редовно на двамата солидарни длъжници поради което
по отношение на тях не е настъпила тази предсрочна изискуемост. Уведомленията са връчени на
02.04.2014 г., като уведомлението
адресирано до ответника –
кредитопулучател е подписано от неговият собственик – едноличен търговец. От съдържанието на обратните разписки до
двамата съдлъжници се установява , че
връчването не е извършено лично на ЕТ или на ФЛ техни собственици.
Съдът констатира ,че уведомленията са
получени от едно и също лице -
собственика на ЕТ – кредитополучател. От друга страна обаче е безспорно, че съобщенията до солидарните длъжници са изпратени на адреса посочен в
подписаните между страните договори и анекси , който адрес е техния адрес
на управление и седалище - вписан като такъв в ТР/ един и същ
за тримата ЕТ / .
В чл. 10.4
от процесния договор / и в съответните
текстове на всеки един от подписаните между тях анекси / изрично е уговорено,
че всички уведомления и изявление във връзка с този договор , респективно анекси, трябва да са направени в писмена форма и ще се считат за получени от кредитополучателя / солидарните длъжници ,
ако чрез лично доставяне или чрез
изпращане по пощата с обратна разписка
достигнат до адресите на кредитополучателя/ солидарните длъжници. Волята на финансовата институция да обяви кредита за предсрочно
изискуем е направена в писмена форма, писмото
е изпратено на актуален адрес и е получено от конкретно посочено лице , което е
приело пощенската пратка, като не се твърди
и не се установява това лице да не е изпълнило задължението си за
уведомяване на адресата. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъщественото връчване чрез препоръчана пощенска пратка , която е
доставена на адреса на получателя срещу подпис / чл. 5 ал.1 и ал.2 от Общите правила приети с решение на Комисията за регулиране на
съобщенията във връзка с разпоредлбата на чл. 36 ал.2 от Закона за пощенските услуги/ или на пълнолетен
член на домакинството на получателя , живеещ на адреса срещу подпис и документ
за самоличност./ постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна
съдебна практика Р.№ 148/ 02.12.2016 г. по т.д. № 2972/ 2015 г. І ТО./
Следва да се има предвид, че самите действия
по връчване на уведомленията не са част от исковия процес и при допуснати формални несъотвествия при
оформянето на пощенските известия , не би могъл да се направи еднозначен извод
за нередовност на връчването. При тези конкретни данни по делото е от значение , че банката е
положила дължимата грижа и е
удостоверила връчване на
писмото-покана за доброволно изпълнение, с произтичащите при неизпълнението
последици за солидарните длъжници. Освен това безспорно е, че уведомлението за
обявената от банката предсрочна изискуемост е връчено лично на ЕТ –
кредотополучател, което е достатъчно условие за да настъпят последиците на
обявената предсрочна изискуемост. Това означава, че фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, са доказани от
банката – кредитор , поради което следва да се приеме , че са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това от
своя страна налага извод, че вземането е
изискуемо в заявения размер и е
възникнало на предявеното основание. От съдържанието на анекс № 9
се установява , че крайният срок за издължаване на кредита е 25.12.2014
г. и всички вземания на банката са с
настъпил вече падеж.
Не са събрани по делото
каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията , че вземанията по
процесния кредит са се погасили чрез прихващане
с отпуснати средства от последващ договор за кредит от 19.08.2008 г. ,
доколкото същото възражение е направено
от процесуалната защита на ответника , който носи тежестта за неговото доказване. Предвид което,
недоказаното възражение съдът приема за неоснователно.
Основните възражения, които се
поддържат от ответната страна са за нищожност на договора за банков кредит и анексите към него на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД , като накърняващи добрите нрави и
сключени в противоречие и със заобикаляне на закона. На същите основания се поддържа
се възражение за нищожност на отделни
клаузи от договора, а именно съдържащите се в него уговорки относно начина на
определяне на договорни и наказателни лихви по кредита.
В тази връзка съдът намира за
нужно да отбележи , че в процесния случай договорът за кредит е сключен с
кредитополучател за финансиране на дейността му като едноличен търговец .
Затова той не може да се ползва от
разпоредбите на Закона за защита на потребителите , по арг. на параграф 13 т.1
от ДР на ЗЗП , доколкото договорът
обслужва неговата търговска дейност , поради което той не е
потребител по смисъла на чл.2 от Директива 93/13/ЕИО на съвета от
05.04.1993 г. , въведена с чл. 13а т.9 от ДР на ЗЗП. Поради това и процесният договор не попада под защитата
предвидена в този нормативен акт.
След анализ на събраните по
делото доказателства, съдът намира правоизключващите възражения на ответниците
за нищожност - за неоснователни.
Автономията на волята на
страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да
уговарят възнаграждение за ползване на
кредита или неустойка при неизпълнение -
е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки – съдържанието на
договора не може да противоречи на императивни норми на закона , а в равна степен и на добрите нрави. В
настоящия случай съдът намира, че
възраженията за нищожност на договора поради противоречие и заобикаляне на
закона , не могат да бъдат обсъждани със съответните правни аргументи , тъй
като тези възражения са направени съвсем формално , обективирани единтвено с
общи твърдения. Не е посочено нито едно контретно основание за нищожност, което
да е обвързано с неспазването или
заобикаляне на императивни норми предвидени в ЗКИ, Наредба № 9 БНБ или друг
нормативен акт.
Що се касае до другото
релевирано от ответниците основание за нищожност на договора - поради
накърняване на добрите нрави, поддържаната липса на добросъвестност и
равноправие според защитата на ответниците се изразява в това , че към момента на сключването
на процесния договор и анексите , банката е знаела или е била длъжна да знае ,
че както кредитополучателя , така и двамата солидарни длъжници няма да бъдат в състояние да плащат задълженията си по лихви, такси , застраховки
и вноски за връщане на заетата сума.
Изхождайки
от това изложение и разглеждайки довода за нищожност поради противоречие с добрите
нрави, съдът взема предвид , че смисъла на понятието
„добри нрави“ е изяснен в съдебната практика (Решение № 88 от 22.06.2010 г. на
ВКС по т.д.№ 911/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по
т.д.№ 395/2008 г., I т. о., ТК, определение № 794 от 15.12.2011 г. на ВКС по
т.д.№ 224/2011 г., II т. о., ТК). Приема се, че се касае за обща правна категория, приложима
както към гражданските, така и към търговските правоотношения, в която попадат
тези наложили се правила и норми, като
накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е налице, когато се нарушава
правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване - аргументи от чл. 307 ТЗ ,
чл. 302 ТЗ и чл. 289 ТЗ .Въпросът
дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, накърняващо
„добрите нрави”, злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена
изгода, следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите
на страните и събраните доказателства по конкретното дело.
Изложените
от ответната страна обстоятелства не очартават елементи на такова недобросъвестно поведение от страна на
банката – кредитодател. В случая не може да се говори, че договорът за банков кредит и анексите към него са несъвместими с установените норми понеже са били сключени
след като банката „ е знаела или е била длъжна да знае „ , че кредитополучателя
и солидарните длъжници не могат редовно да го обслужват. Правилата на
елементарната житейска логика свързат сключването на договор за банков кредит с
недостиг на парични средства , като целта на кредитополучателя е именно да запълни този недостиг. Обстоятелството
, че към датата на сключването на договора и анексите, кредитополучатялт и солидарните длъжници са имали висока
кредитна задлъжнялост , не води до извод, че сключването на договора е
нравствено недопустимо с оглед
търговския оборот и търговската
практика. Затрудненото финансово състояние на кредитополучателя / и в частност
на съдръжниците / би могло да е относимо към
евентуалната унищожаемост на договор, сключен при крайна нужда/ чл. 27
предл. посл. от ЗЗД / а не към нищожност на договора поради накърняване на
добрите нрави / чл. 26 ал.1 пр.3 ЗЗД./ Освен това твърде общо е въведено
възражението за нищожност по отношение на двамата солидарни длъжници в хипотезата на противоречие с добрите нрави,
с оглед факта, че се касае за предварително съгласуван от страните договор за банков кредит , по
който поетото солидарно задължение по договора
е израз на свободно договаряне. Поради това не може да се приеме , че кредитът по който
страните са се задължили нарушава добрите нрави.
Поддържа се и възражение, че клаузите касаещи начина на определяне на
дължимите договорни и наказателни лихви също са нищожни поради противоречие с
добрите нрави по съображение на това , че тези уговорки почивали на пълна
неяснота на методиката за определяне на техните размери. Поддържа се наличето
на противоречащи си взаимно нищожни клаузи / пример се посочва чл. 5.7.2 от
договора /, както и възлагане на неприсъщи за кредитополучателя и солидарните
длъжници задължения.
Съдът намира така обоснованите доводи за нищожност на договорни клаузи за
неоснователни. Както сключеният между
страните договор, така и последвалите
анекси обективират ясно, разбираемо
и достъпно съществените условия по кредита по смисъла на чл. 58, ал.1 ЗКИ и
чл.59, ал.2 ЗКИ, респ. и длъжниците са
имали възможност да се запознаят със същите при проявено желание и грижа към
собствените им дела. Не отговаря на истината твърдението , че договора „ не
съдържа като задължителен елемент действителна уговорка за дължимите лихви“.
Действително в чл. 3.1 от договора е посочено, че за ползвания кредит ,
кредитополучателя плаща на банката годишна лихва в размер на стойността на банковия ресурс ,
увеличена с 4,25 пункта надбавка. В същия текст обаче са посочени и елементите
, които изграждат лихвообразуващата база
и това са елементи , които са публично известни и достъпни за клиентите
на банката. Некоректно е позоваването на
клаузата на чл. 5.7.2 от договора ,
доколкото същата клауза не касае уговорена наказателна лихва върху вече
начислена наказателна лихва , а касае увеличение на угововорената между
страните договорна лихва по чл. 3.1 от договора – върху ползвания кредит /
главница / , като в в чл. 5.7.3 е предвидена хипотезата при която се
възстановява предходния размер, при отстраняване на договорното неизпълнение.
По отношение на твърденията за
нищожност на клаузи от договора, касаещи възлагането на пряко необвързани с
целите на договора задължения за кредитополучателя и съдлъжниците , съдът
намира че тяхната обща и неясна формулировка не допуска подвеждането им каквото
и да било основание за нищожност, а от
друга страна тези възражения касаят правноирилевантни за спора обстоятелства ,
доколкото не се твърди и не се установява , претенцията на ищеца да се основава
на договорно неизпълнение по тези клаузи. Освен това тези задължения , както и всички останали по банковия договор , са поети от кредитополучателя и съдлъжниците доброволно- за реализиране
на целения от тях търговски резултат – което имплицитно предпоставя предварителното им съгласие да изпълняват добросъвестно поетите по договора
задължения.
Съгласно
тълкуването данено в т.9 от ТР № 4 / 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС в производството по чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 ГПК , съществуването на
вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес , като в това
производство нормата на чл. 235 ал.3 ГПК
намира приложение по отношение на фактите , настипили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнине в образувания
изпълнителен процес.
От писмените доказателства по делото
се установява, че ищецът – кредитор е реализирал договорното си право да обяви предсрочната изискуемост на
кредита ,като от заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява , че към датата
на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК задълженията на ответниците –
длъжници са били в следните размери : сумата в размер на 19285,00 евро главница ,сумата в размер на 991,08
евро , представляваща изискуема договорна лихва за периода 27.05.2013 г. до 01.04.2013 г. , сумата в размер на 695,04 евро представляваща
изискуема редовна лихва във връзка с
анекс за периода 25.06.2012 г. до 25.11.2012 г. , сумата
в размер на 1651,86 евро наказателна
лихва, сумата в размер на 195,75 евро
представляваща изискуема комисионна за управление.
Установителният иск по чл. 422 ГПК е за установяването на вземането на банката
– ищец, за което същата се е снабдила
със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Вземането предмет на настоящото дело
, е идентично с вземането в заповедното производство , станало е ликвидно и
изискуемо в заявения размер , възникнало е на предявеното основание –
предсрочна изискуемост, която се е осъществула преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
От друга страна съдът в изпълнение
на задължението си по чл. 235 ал.2 ГПК следва да съобрази настъпилите в хода на
производството по делото факти / посоченото по-горе изключение /. Безспорно се
установява, че с влязло в
сила съдебно решение № 33 / 22.02.2016 г. постановено по т.д. № 128 / 2016 г.
по описа на ПзОС е прекратено
производството по същото дело на основание чл. 632 ал.4 ТЗ и е постановено заличаване от ТР на ЕТ „Т. ***. Също така не е спорен
факта , че в това производство , ищецът в качеството си на кредитор не е
предявил своите вземания,както и че изобщо не се е стигнало до предявяване на вземанията на чл. 685 ал.1 ТЗ и до изготвянето на списък на вземанията от
синдик. Спряното производство по несъстоятелност не е било възобновено и е било
прекратено на основание чл. 632 ал.4 ТЗ
, като не се установява и същото да е
било възобновено по реда на чл. 744 ТЗ, макар, че нормата на чл. 739 ал.1 ТЗ не
съдържа изключението предвидено в нормата на чл. 739 ал.2 ТЗ / последната не
касаеща процесния случай/.Поради това съдът намира , че в случая по отношение на ответника
Г.Т. е приложима хипотезата на чл. 739 ал.1 ТЗ, а именно – непредявените в
производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права – са се погасили.
Неограничената отговорност на собственика на предприятие, организирано под форма на едноличен търговец / чл. 56 ТЗ/ намира съответно отражение в уредбата на последиците от обявяването на търговската му несъстоятелност. Универсалното производство, предназначено да удовлетвори по справедливост всички кредитори на длъжника ,като и
менно като гаранция за постигане на целите по чл. 607 ал.1 ТЗ е въведена и санкционната по характера си особена норма на чл. 739 ТЗ.
Законодателното
решение налага на кредиторите да предпочетат да реализират ефективно правата си
в универсалното производство, за да осуетят риска от загубата им при
неефективно проведено производство по несъстоятелност/ чл. 739 ТЗ / . Ето защо нормата следва да се
възприема като обща последица на всяко производство по несъстоятелност, като не
е налице установена по задължителен начин съдебна практика ограничаваща
приложението на чл. 739 ТЗ само при прекратяване на производството с решение по
чл. 735 ТЗ. Напротив, в литературата (С., С. и колектив. Актуални въпроси на
производството по несъстоятелност. С., 2013, с. 678) се споделя мнение за общи
последици на прекратяването на производството, причинено от изчерпване на
продаваемата масата на несъстоятелността, независимо дали тя е била осребрена
до непродаваем остатък / чл. 735 ал.1 т.2 вр. Чл. 734 ал.2 ТЗ/ или изначално е формирана от активи, останали
непродаваеми поради липса на активност на заинтересованите лица / чл. 632 ал.4
вр. ал.1 ТЗ /. Общността на двете
фактически хипотези се споделя и в практиката на съдилищата (решение № 124 от
27.02.2006 г. на ВКС по т. д. № 705/2005 г., I о., ТК).
Безспорно е , че вземанията на ищеца са възникнали преди обявяването на ответника ЕТ „Т. – Г.Т. „ в несъстоятелност , като ищецът не е
реализирал правата си в откритото производство по несъстоятелност на този длъжник в рамките на едногодишния срок на спирането му. С оповестяването на откриването на производството в търговския регистър, всяко лице с права по чл. 616 ал.1 ТЗ е следвало да прецени интереса си от осуетяване на неблагоприятните последици от приключването на несъстоятелност без пълно развитие на процедурите по приемане на вземанията и осребряване на активите. Бездействието на кредитора да осигури продължаването на изпълнението в хода на универсално принудително изпълнение, представлява процесуално поведение, срещу което именно е насочена санкционната норма на чл. 739 ал.1 ТЗ.
Несъстоятелен е доводът на ищеца , че след заличаване на предприятието на търговеца, принудителното изпълнение за задълженията му следва да се понесе от собственика му по общия граждански ред. Неограничената отговорност на едноличния търговец наистина съществува независимо дали лицето е преустановило регистрираната си търговия или не, но само и доколкото съществува основанието на задължението и правото на принудително изпълнение. Различното третиране на несъстоятелните еднолични търговци, чиято правосубектност се запазва и след заличаването на предприятието, не намира опора в закона. Погасителният ефект по чл. 739 ТЗ е резултат не от преустановяване на дейността на предприятието, а от изчерпването на целите (ефективно или не) на производството по несъстоятелност. Противното тълкуване би обезсмислило изцяло универсалността на несъстоятелността и основанието за понасяне на тежестите й от обявения в
несъстоятелност
субект. Погасяването на неупражнените поради небрежност в хода на универсалното производство права не може да бъде изключено по отношение на
вземания обезпечени с ипотека от трето лице. Разпоредбата на чр. 739 ал.1
ТЗ относно погасяване на непредявените в
производството по несъстоятелност вземания
е специална по отношение на общите правила в ЗЗД за погасяване на задълженията.Ето
защо вече не съществува фактическа и правна възможност ФЛ да продължава да отговаря за погасените
задължения на заличения ЕТ. В този смисъл следва да се признае за установено
погасяването и несъществуването на
процесното вземае против този ответник. / аргументи в тази посока са
възприетите в Решение от 15.05.2009 г. на СГС по гр.д. № 2562/ 2007 г., ГО ,
4-ти А въззивен състав , недопуснато до касационно обжалване с Определение № 84
/ 12.02.2010 г. на ВКС по т.д. № 809 / 2009 г. І т.о. ТК на ВКС, Решение № 83 /
31.03.2015 г. постановено по в.т.д. № 354/ 2014 г. по описа на ВтАС ,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 256 / 29.03.2016 г. на ВКС
по т.д. № 2105/ 2015 г. ІІ т.о. ТК , а също Решение № 680 / 10.11.2008 г. на
ВКС по т.д. № 365/2008 г. ІІ т.о. ТК / .
Поради това
предявените искове следва да се уважат , като се признаят за
съществуващи процесните вземания против
ответниците ЕТ „ Т.-В.М. “/в несъстоятелност/
, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление : гр. С., обл. П., ул. „Х.Б.
„ № 58 , ЕТ „Т.-Е.Г.“/в несъстоятелност/ ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. С., обл. П., ул. Х.Б. „ № 58, а исковата претенция против ответника
Г. М. Т., с
ЕГН **********, в качеството му на лицето регистрирало
заличения ЕТ"Т. - Г.Т.", с
ЕИК *********, от гр.С., ул. „Х.Б."
№ 58 следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото в полза
на ищеца съгл. чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 3199,95 лв.
Съгласно указанията дадени в т.12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГ И ТК по т.д.
4/ 2013 г. по описа на ВКС, съдът който разглежда иска по реда на чл. 422 ГПК следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив за дължимостта на разноските
направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността
за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В случая с
оглед изхода от делото претенцията на
ищеца за сторените в заповедното производство разноски се явява неоснователна до размера на 1394,69
лв. Както в депозирания по делото писмен отговор на исковата молба , така и в
хода на производството по делото до приключване на заседанието , в което е
даден ход на устните състезания – ответниците не са предявили искане за
присъждане на разноски, поридо което съдът приема , че такива не им се дължат
от ищеца.
По изложените съображения
Пазарджишкият окръжен съд :
Р Е
Ш И :
По
обективно и субективно съединените искови претенции предявени от „ Р.Б.“ ЕАД ,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление : гр. С., район Л., бул. „Н.В.
„ № 55, Е.**** представлявано от А.В.А.
и М.Т.П. чрез адв. Г.Х. против ЕТ „ Т.-В.М. “/в
несъстоятелност/ , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление : гр. С.,
обл. П., ул. „Х.Б. „ № 58 , ЕТ „Т.-Е.Г.“/в несъстоятелност/ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. С., обл. П., ул. Х.Б. „ № 58 и Г. М. Т., с
ЕГН **********, в качеството му на лицето регистрирало
заличения ЕТ"Т. - Г.Т.", с
ЕИК *********, от гр.С., ул. „Х.Б."
№ 58 с правно основание чл. 422 ТЗ във връзка с
чл. 415 ТЗ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че съществуват вземанията на „ Р.Б.“ ЕАД , ЕИК ******** против ЕТ „ Т.-В.М.
“/в несъстоятелност/ , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление : гр. С.,
обл. П., ул. „Х.Б. „ № 58 , ЕТ „Т.-Е.Г.“/в несъстоятелност/ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. С., обл. П., ул. Х.Б. „ № 58 по Заповед
№ 711/ 23.04.2014 г. по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1372/ 2014 г. по описа на ПРС
произтичащи от солидарната им отговорност
относно плащането на следните суми : сумата в размер на 19285,00 евро главница по договор за банков кредит , ведно със законната лихва считано от 22.04.2014 г. ,сумата в размер на 991,08
евро , представляваща изискуема договорна лихва за периода 27.05.2013 г. до 01.04.2013 г. , сумата в размер на 695,04 евро представляваща
изискуема редовна лихва във връзка с
анекс за периода 25.06.2012 г. до 25.11.2012 г. , сумата
в размер на 1651,86 евро наказателна
лихва, сумата в размер на 195,75 евро представляваща изискуема
комисионна за управление, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване
на заявлението – 22.04.2014 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК във връзка с чл. 422 ал.1 ГПК
за установяване съществуването на вземанията на „ Р.Б.“ ЕАД , ЕИК ******** против Г. М. Т., с
ЕГН **********, в качеството му на лицето регистрирало
заличения ЕТ"Т. - Г.Т.", с
ЕИК *********, от гр.С., ул. „Х.Б."
№ 58 за солидарната му отговорност относно плащането на дължимите
суми по Заповед № 711/ 23.04.2014 г. по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1372/ 2014 г.
по описа на ПРС – като неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ „ Т.-В.М. “/в несъстоятелност/
, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление : гр. С., обл. П., ул. „Х.Б.
„ № 58 , ЕТ „Т.-Е.Г.“/в несъстоятелност/ ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. С., обл. П., ул. Х.Б. „ № 58 да заплатят на „ Р.Б.“ ЕАД ,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление : гр. С., район Л., бул. „Н.В.
„ № 55, Е.**** представлявано от А.В.А.
и М.Т.П. чрез адв. Г.Х. сторените в настоящото производство разноски
в размер на 3199,95 лв. , както
и разноски сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1372/ 2014 г. по
описа на ПРС в размер на 1394,69 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :