Решение по дело №1304/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 277
Дата: 7 март 2022 г.
Съдия: Даниела Светозарова Христова
Дело: 20213100501304
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Варна, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Даниела Св. Христова

Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100501304 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива след отмяна на предходно въззивно решение
№ 663 от 05.06.2020 г. постановено по гр.д. № 446 по опис на ВОС за 2020 г., което е било
допуснато до касационно обжалване с Определение № 28 от 29.01.2021 г. по к.гр.д. № 2976
по опис на ВСК за 2020 г.
В отменително решение № 117 от 17.05.2021 г., съставът на върховният
касациононен съд е дал задължителни указания, да се изяснят факти от значение за спора
както следва: 1.осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на
процесното СТИ и ако такова е налице - по какъв начин, 2.кога е извършено и с каква цел; 3.
възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано ново, в случая да се касае за грешка,
която не се дължи на човешко поведение; 3. преминала ли е реално отчетената в тарифа Т4
/вероятно ТЗ/ електроенергия и през кой период, от време; 4. разполага ли ответното
дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на
СТИ, или само с такава, която да чете данните в него;5. какво означава и по какъв начин е
възможна констатираната в протокола на БИМ "външна намеса в тарифната схема" на СТИ
и какво означава записът в протокола на БИМ - "електромерът не съответства на
техническите характеристики"; 6 при съобразяване на техническите цараметри и
характеристики на монтираното на обекта СТИ, възможно ли през него да е преминало
отчетеното в скрития регистър количество ел. енергия за периода, за който допълнително е
начислена стойността й, т. е. за период от една година.

Настоящият въззивен съд е сезиран с въззивна жалба вх. Per. №,2590 от 13.01.2020
г. , подадена от „Енерго - про Продажби"АД с ЕИК ********* срещу Решение № 5677 от
1
12.12.2019 г. постановено по гр.д. № 7723/2019 г. по опис на ВРС. С обжалваното решение,
първоинстанционният със е уважил предявен от ЕК. П. Д., ЕГН **********, с адрес с.
Кичево, ул. „30-та" № 1, общ.
Аксаково, обл. Варна, против „Енерго - Про Продажби" АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 258, Варна
Тауърс - Г, отрицателен установителен иск за сумата от 8149,52 лв. (осем хиляди сто
четиридесет и девет лева и петдесет и две стотинки), начислена в резултат на извършена
корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за периода от 19.04.2017 г. до
18.04.2018 г. за обект, находящ се в с. Кичево, с абонатен номер ********** и клиентски
номер **********,'за която е издадена фактура от № **********/13.05.2019 г., на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Със същото решение е осъдил „Енерго - Про Продажби"
АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик" № 258, Варна Тауърс - Г, да заплати на ЕК. П. Д., ЕГН **********, с адрес с.
Кичево, ул. „30-та" № 1, общ. Аксаково, обл. Варна, сумата от 1079,24 лева (хиляда
седемдесет и девет лева и' двадесет и четири стотинки), представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон.
Въззивният жалбоподател моли да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Писмен отговор не е постъпил, но в съдебно заседание се поддържа писмено
становище с вх. Per. № 1366/29.05.2020 г. и възражението за неоснователност на въззивната
жалба.
При новото разглеждане на делото пред настоящия въззивен съд, страните чрез пр.
представители поддържат становищата си пред съда.
Съдът след извършената служебна проверка, приема обжалваното решение като
валидно и допустимо и обосновано, но неправилно поради нарушение на материалния
закон! - чл. 183 от .
Първоинстанционото поризвоство е образувано по предявен от ЕК. П. Д. срещу
„Енерго-Про Продажби" АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 8149,52 лв., представляваща начислена, в резултат на
извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за периода от
19.04.2017 г. до 18.04.2018 г. за обект, находящ се в с. Кичево, с абонатен номер **********
и клиентски номер **********, за която е издадена фактура от № **********/13.05.2019 г.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът „Енерго - Про Продажби" АД е депозирал писмен
отговор, в който оспорва предявеният иск като неоснователен. Поддържа, че е налице
основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електроенергия
като счита, че това е цена на реално доставена и потребена от абоната ел. енергия в размер
на 4552 кВтч и се дължи, на основание „чл. 50 от ПИККЕ, във връзка с чл. "200, ал.1 пр. 1 от
ЗЗД". Излага се, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за
доставка на ел. енергия, по който договор е изправна страна.
Ищецът е възразил основанията за плащане, като е посочил, че претендираната
сума не отразява реално доставена и потреена ел. енергия, а е следствие от корекционна
процедура, която обаче няма нормативно основание.
2
Обосновано е и второ възражение, че претендиралата сума не отразява действително
доставеното и реално потребено количество ел. енергия защото е преминала в невуализиран
регистър, а ако се приеме, че е преминала през регистрация на техническото средство, то е
невъзможно да се установи, към кой момент е потребена, съответно определена нейната
цена за периода посочен във фактурата.
С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, ответникът е
длъжен да докаже, че е приложил действаща правна норма в коректно приложена
корекционна процедура или че реално е доставил ел. енергия, периода на
доставката/потреблението и че тази цена е съответства на този период и е коректно
изчислена. Тъй като основанията на претенциите са различни и произтичат от различни
юридически факти, то настоящият съд приема, че са били заявени алтернативно с
вързажение.
Първоинстанционният съд е разгледал делото и подробно е установил
неприложимостта на специалните правни норми, възоснова на които е проведена
корекционна процедура. По този въпрос са изложени подробни мотиви, към които препраща
и настоящия възизвен съд. В заключение, следва категоричния извод, че ответникът е
определил цена възоснова на неприложима специална норма и претенцията по вземането,
обективирано в процесната фактура, не е обезпечително гаранционно. Според касационната
инстция, касирала въззивното решение е неизяснен въпроса, дали тази претендиралата сума
представлява цената за ел. енергия, която е доставена реално, в какъв период е извършена
доставката и как е определена тази цена. Тежестта на доказване на тези факти е за
ответника, а доказването следва да е пълно и главно. По алтернативното основание,
въведено като възражение от ответника -претенция за заплащане на цена по договор за
покупко -продажба, настоящият съд намира следното:
Страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на ел.
енергия. Ищецът има качество потребител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ. Цената се
определя от количеството доставена ел. енергия, която се измерва с техническо средство,
собственост на дружеството доставчик, който е отговорен за неговата техническа
изправност, гарантирана от нормативното му задължение да следи за нея през определени
периоди от време. На 18.04.2018г. служители на „Енерго - Про Мрежи" АД са извършили
техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат
на проверката СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на негово място е
монтиран нов. При метрологичната проверка, извършена 02.05.2019 г. се е установила
намеса в тарифната схема на електромера и невизуализирани данни на дисплея, отчетени в
ТЗ за преминала ел.енергия в размер на 04552,30 k Wh. Следвайки алгоритъм на
неприложима корекционна процедура е съставено становище от 09.05.2019 г. за начисление
на електрическа енергия в размер на 45552 k Wh. за периода от 19.04.2017 г. до
18.04.2018 г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерно
прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество неотчетена ел. енергия.
За стойността на това количество е издадена фактура **********/13.05.2019 г. на
стойност 8149,52 лева. Съобразно възражението на ответника, според което преминалата
през невизуализиран регистър ел. енергия е потребена, спорно между страните е преминало
ли е количеството ел. енергия в размер на 45552 k Wb за периода от 19.04.2017 г. до
18.04.2018 г. през технически изправно СТИ годно да отчете преминаването и ако е
преминало, каква е неговата цена и след като не е отчетено във визуализиран регистър,
3
задължена ли е страната по договора да я заплати.
В първоинстнационното производство е установена метрологична годност на
процесния електромер, чрез изслушано заключението на допуснатата по делото съдебно-
техническа експертиза, което не е оспорено от страните. От него се установява, че СТИ е
преминал първоначална проверка през 2015 г., като срокът му на метрологична годност
изтича през 2021 г. Видно от КП 11138187 от 12.05.2015 г. при монтажа на електромера, са
били замерени стойностите на нощна и дневна тарифа тарифи, което са били с нулеви
показания, а в графа върхова липсва отразяване на числа. Вещото лице е посочило, че
съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ,
извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри чрез въздействие по
отделните регистри и по-конкретно в тарифната схема, тъй като при монтажа електромера е
настроен да отчита консумираното количество ел. енергия само по две тарифи.
Заключението не отговоря на въпроса, дали манипулацията на софтуера на техническото
средство е имало за цел, да отклони в друг регистър доставена ел. енергия или натрупаната в
този регистър цифрова отчетност е произволна, макар и манипулирана.
При повторното разглеждане на делото пред въззивния съд, са приети като
доказателства две СТЕ, първоначална изслушана в с.з. на 27.09.2021 г. и оспорена от
въззиваемия и повторна СТЕСЕ приета като доказателство в открито съдебно заседание на
10.01.2022 г. В първоначалното заключение вещото лице е приело, че регистъра в ТЗ
отразява реално доставена ел. енергия, като базира отговора на това, че техническите
показатели на СТИ позволяват денонощно потребление в размер на до 12 КВЧ и при 70 %
натоварване за една година и числото на потребена ел. енергия може да достигне до 73584
КВЧ. Вещото лице счита, че процесното количество от 45 552 КВЧ може да премине и да се
натрупа в ТЗ невизуализиран регистър за една година и изключва хипотезата СТИ да отчете
количество ел. енергия, без да е била доставена, в който и да е регистър - визуализиран или
не. Заключава, че активирането на ТЗ е станало чрез софтуерна намеса, без да е възможно да
се разграничава дневна и нощна ел. енергия. Повторната СТЕ е допусната с цел изясняване
на спора в частта, в която е останал неизяснен въпроса след като Т1 и Т2 също са отчитала
ел. енергия през претенирания период и са заплащани, възможно ли е било отклонението
към ТЗ да е станало в рамките на 1 година, т.е. в претендирания във фактурата период.
Поставен е и въпроса как СТИ едновременно отчита преминаване на ел. енергия в три
отделни регистри и как се разпределя в тях и в постоянна активност ли и пренасочването.
Заключението по повторната СТСЕ съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено. Според данните от констативно съобразителната част , датата на която СТИ е
програмилано да отчита и в ТЗ е 02.10.2015 г. , а датата на последното изчитане е 02.05.2019
г. Чрез онагледяването на График 3 от заключението, вещото лице заключава, че от
понеделник до петък и лятна събота процесният електромер отчита от полунощ до 02:00 ч в
регистър 1.8.1, от 02:00ч. до 09:00ч. отчита в ТЗ, от
09:00ч. до 17:00ч. отчита в 1.8.2 и от 17:00ч. до полунощ отново в ТЗ. В график 4 през
цялото време се отчита в регистър ТЗ. От това разпределение следва, че е изключено
натрупаните киловати за бъдат приравнявани към нощна или към дневна тарифа, но при
съобразяване с часовите зони следва, че СТИ 6 часа отчита в нощна тарифа и 8 часа в дневна
тарифа. Графикът за отчитане в трета тарифа е различен'през лятото и зимата, но изчислено
средно аритметично през делничен ден има активни 14 часа, през уикендите са активни 43
часа средно. Средното време през което е активна тарифата е 16 часа. Според вещото лице е
4
възможно да се определи технически чрез съобразяване на заложените параметри и
максимално допустимото натоварване на главния предпазител, че максималната мощност
при която изключва 63 амперовия предпазител е 13.8 кВата и теоретично, достига до извода,
че може да се достигне до 120000 кВч при постоянно максимално натоварване, но поради
липсата на реалитет в практиката за разходени от битов потребител такива стойности,
вещото лице анализирайки заложената програма заключава, че натрупаната мощност при
регистър Т1 и Т2 е сумарно 10 172 кВч за 1072 дни (времето от монтажа до демонтажа на
СТИ) по 8 часа всеки ден (изчислени по отчета след последната параметризация) и по 24
часа по първоначално заложения отчет за заложените 10864 часа е потребявано по 0,94 кВ
на час. Т.е. обекта на който е доставена и отчитана ел. енергия, няма денонощно включени
консуматори, които достигат до лимита на предоставеното потребление. Аналогична е
ситуацията с натрупаната в ТЗ мощност. За 929 дни работа на процесното СТИ (от датата на
последната параметризация 02.10.2015 г. до 18.04.2018 г. активните часове на отчитане в
тази тарифа са на тарифата са 16. Средната използвана мощност е 3.06 КВЧ и възоснова на
средно аритметичните стойности, изчислението за периода от 19.04.2017г. до 18.04.2018г.
посочва цифрата от 17 878 кВч. В заключение вещото лице поддържа, че претендираното за
плащане количеството от 45 552 кВТч е възможно да премине през процесното СТИ; Във
всеки един момент енергията се отчита само в една тарифа по схема изложена в констативно
съобразителната част и възпроизведена по -горе, при невъзможност за застъпване на
отчитането и при работа по график зададен на 2.10.2015г., когато е извършена софтуерната
манипулация, а възоснова на този график да се изчисли с точност кой регистър в какъв
часови диапазон работи и съответно да се изчислят средноаритметични стойности за кой да
е период от време, както и съотношението на заемания часови пояс от дневна и нощна
тарифа.
При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи: Според
общата норма на чл. 183. ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка
цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва
специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с
решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и №
3879/2017г., в сила от 23.1,1.2018г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по
договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната
практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, I ТО, решение
№115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, IV ГО, решение № 19 от 21. 02. 2014г.
по т.д. № 2014/2'013г. на ВКС, II ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр. д.№ 311/2011г. на
ВКС, IV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, IV ГО и др./, при
неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на
реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на'
потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с
дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални
неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя,
при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително
потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на
потребителя по чл. 183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на процедурата и
начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ,
5
съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на
страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената
хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално
потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални
предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в
отм. чл. 47 - чл. 51 ПИКЕЕ от 2013г. /в този смисъл решение по гр. д. 2991/2018г. на ВКС, III
ГО/.
По съществото на въззивната жалба, съдът приема, че когато отразеното в скрития
регистър ТЗ количество енергия е отчетено от процесното СТИ, следва че е реално
доставено и потребено от битовия потребител- ищцата. Горепосоченото софтуерно
вмешателство е извършено през инфрачервения порт на електромера и е в резултат на
човешка намеса, притежател на пълната версия на софтуера, позволяваща въвеждане на
нови данни в паметта на електромера, с каквато пълна версия БИМ и ответника не
разполагат. Последните притежават софтуер, който може само да чете данните от паметта на
СТИ. При отсъствие на специална нормативна уредба, приложение следва да намерят
общите правила на чл. 183 ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за
заплащане цената на доставената стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе
своята договорна отговорност.
По настоящото дело е установено както количеството на реално потребената, но
останала незаплатена поради неправомерното софтуерно въздействие върху СТИ /45 552
kwh/, електрическа енергия по процесния договор за продажба, така и противоправното
виновно поведение на купувача /ищцата/, изразяващо се в неправомерна софтуерна намеса в
паметта на електромера. Последното виновно поведение на купувача е единствено
възможната причина за установеното софтуерно въздействие върху процесното СТИ,
доколкото то може да е само човешко дело. Изключено е ответникът да го е извършил
поради това, че не разполага с такава софтуерна програма /притежава непълна версия само
за четене на данни от паметта на СТИ/, и доколкото реализираната цел /скриване и
неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия на обекта/
ползва само купувача /ищцата/.
Остойностяването на консумираната електрическа енергия, отчетена в скрития
регистър ТЗ на процесното СТИ е правилно извършено според вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза, макар то да е по цени за технологични разходи, които са по-
ниски от цените за дневна и нощна тарифа поотделно. По отношение на продължителността
на софтуерното въздействие следва да се приложи нормата на чл. 55, ал. 1 от сега
действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от
Комисията за енергийно и водно регулиране, обн. ДВ. бр.35 от 30. 04. 2019г., според която
„при измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ,
операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество
електрическа енергия в тези регистри". Към момента на установяване на неправомерното
софтуерно въздействие върху процесния електромер /19.04. 2017г./, е отменен само чл. 47
ПИКЕЕ от 2013г., уреждащ реда, по който се извършват проверки на измервателните
устройства, като материалноправните норми на чл. 48 - чл. 51 ПИКЕЕ от 2013г. са били в
сила.
С оглед изхода от спора, обжалваното решение следва да бъде отменено като
неправилно, поради нарушение на материални закон /чл. 183 ЗЗД/, и вместо него
6
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен и ищцата следва да понесе
направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5677 от 12.12.2019 г. по гр. дело № 7723/2019г. по опис на ВРС
и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения ЕК. П. Д. с ЕГН ********** от с.Кичево,
ул. „30-та" № 1, община Аксаково, обл. Варна, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на „ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление - гр.Варна, бул. „Вл.
Варненчик" № 258 че не държи на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД сумата 8 149.52 лева,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметка на потребителя
стойност на ел. енергия за периода от 19.04.2017 г. до 18.04.2018 г. за обект находящ се в
с.Кичево, ул. „30-та" № 1, община Аксаково, обл. Варна , абонатен № ********** и кл. №
********** за която е издадена фактура № **********/ 13.05.2019 г., на основание чл. 124
от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 5677 от 12.12.2019 г. по гр. дело № 7723/2019г. по опис на ВРС
и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЕК. П. Д. с ЕГН ********** от с.Кичево, ул. „30-та" № 1, община
Аксаково, обл. Варна, да заплати на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК:103533691със
седалище и адрес на управление - гр.Варна, бул! „Вл. Варненчик" № 258, - сумата от 2064
лева, представляваща направените по делото разноски в производството по гр.д. № 7723 по
опис на ВРС за 2019 г. ; сумата от 1927 лева, представляващи разноски в производството по
гр.д. № 446 по опис на ВОС за 2020 г. ; сумата от 1957 лева, представляващи разноски в
производството по к.гр.д. № 2976/2020 г. по опис на ВКС, на основание чл. 78, ал.З от ГПК.
ОСЪЖДА ЕК. П. Д. с ЕГН ********** от с.Кичево, ул. „30-та" № 1, община
Аксаково, обл. Варна, да заплати на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК:103533691със
седалище и адрес на управление - гр.Варна, бул. „Вл. Варненчик" № 258, сумата от 1914
лева, представляваща направените по делото разноски в настоящото производство по в.гр.д.
№ 1304/2021 г. по опис на ВОС за 2021 г. на основание чл. 78, ал.З от ГПК.
Решението може да се обжалва с Касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7