№ 23481
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети деке***и през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110158472 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл.128 КТ и §6 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба №
*** от 13 юли 2017г. (Обн. ДВ бр. 62 от 2022 г.).
Производството е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ с вх.№
230937/28.10.2022г. от ищец Н. И. И., ЕГН **********, срещу ответник Д***, със седалище
и адрес на управление гр.С***, като моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - за увеличено ТВ след 1.7.2022г.
съгласно §6 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № *** от 13 юли 2017г./обн.в
ДВ бр.62 за 2017г./ - в общ размер от 976,92 лева/лв./ представляващ сбор от дължими
трудови възнаграждения, както следва:
1/ 244,23лв. за период 1.7.2022-31.7.2022г.
2/ 244,23лв. за период 1.8.2022-31.8.2022г.
3/ 244,23лв. за период 1.9.2022-30.9.2022г.
4/ 244,23лв. за период 1.10.2022-27.10.2022г./до дата на подаване на ИМ в съда на
28.10.2022г./.
Ищецът в ИМ твърди, че страните са в трудово правоотношение за посочения период
от 1.7.2022-27.10.2022г., като след 1.7.2022г. е увеличено ТВ на ищеца с 20%, но
работодателя не е заплатил това увеличение, като с УМ с вх.№ 248046/15.11.2022г. /л.10-11
от делото/ е уточнил, след указания на съда, че претендира по 250лв./месечно допълнително
ТВ след 1.7.2022г.
Твърди се, че към датата на завеждане на исковата молба ищеца е бил с основно
1
месечно трудово възнаграждение в размер на 1096лв., като брутното месечно трудово
възнаграждение/БТВ/ е в размер на 1431,01 лв. преди и след завеждане на исковата молба в
съда.
С оглед изложеното се моли да се уважат предявените искове.
ОТВЕТНИКЪТ в отговор на искова молба/ОИМ/ от 20.12.2022г. излага подробно
становище, защо ИМ е неоснователна и предявените искове следва да се отхвърлят.
Оспорва се, че действително с извършените изменения и допълнения на Наредба №
*** от 13 юли 2017г. (Обн. ДВ бр. 62 от 2022 г.), в § 6 е посочено, че размерът на основните
месечни възнаграждения на държавните служители и размерът на заплатата за длъжност на
ЛРТП се определят с увеличение 20 на сто в размерите, предвидени в § 2 (Приложение 1
към чл. 2, ал. 1 и 2), считано от 1.7.2022 г. Изрично посочения § 2 или Приложение 1 към
чл.2, ал. 1 и 2 касаят единствено размерите на основните месечни възнаграждения на
държавните служители с висше образование в ***. Ищецът Н. И. е лице, работещо по
трудово правоотношение, чието правоотношение е преобразувано съгласно § 70, ал. 1, т. 3 от
ЗИДЗ*** (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), поради което посочения параграф и съответно Приложение
1 не се прилагат при определяне размера на неговата заплата.
Оспорва се, че ищецът Н. И. е служител, чието правоотношение е преобразувано на
основание § 70, ал. 1, т. 3 от ЗИДЗ*** (ДВ, бр. 81 от 2016 г.) и на заеманата от него длъжност
„младши специалист (техник)“, съгласно утвърденото щатно разписание на ДКИС,
съответства длъжността „техник, телекомуникации“, като за последната след промените в
наредбата (Приложение 3) в раздел II „Специалисти със средно образование и
професионална квалификация“, II.2, ред 17 са определени начална 710 лв. и максимална
1084 лв. заплата за длъжност. Считано от 1.1.2021г. на ищеца Н. И. е определена заплата за
длъжност в размер на 1163 лв., която надвишава заплатата за съответната длъжност „техник
телекомуникации“ , поради което и в съответствие с § 7 от наредбата не е извършено
претендираното увеличение на работната заплата.
Оспорва се, че некоректно в ИМ е посочено, че за ищеца не е извършвано увеличение
на заплатата, тъй като с допълнителни споразумения №№ ***29.1.2020г., ***/14.1.2021г. и
***/15.9.2022г. заплатата за длъжност на ищец Н. И. е увеличена съответно на 1129 лв.
(считано от 10.1.2020г.), 1163 лв. (считано от 1.1.2021г.) и 1180 лв. (считано от 1.9.2022 г.).
Посочва се, че считано от 1.9.2022г. с допълнително споразумение № ***/15.9.2022г. на
ищеца е определена заплата за длъжност в размер на 1180лв., въз основа на разпоредително
писмо peг. № 8121р-17662/1.9.2022г.
Поради изложеното се моли съдът да отхвърли предявените искове или в евентуалност
да се отхвърлят претендираните размери и се постанови увеличение до максимално
определения размер за длъжността съгласно Приложение 3 от Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № *** от 13 юли 2017г. (Обн. ДВ бр. 62 от 2022 г.).
Иска се да не се допуска експертизата поискана от ищеца.
Моли се съдът да присъди в полза на ответника юр.к.възнаграждение в размер
2
определен от съда.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез представляващ адвокат по пълномощие,
поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител по
пълномощно, поддържа подадения отговор, като моли съдът да отхвърли исковете
предявени срещу него.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и прецени събраните по
делото и относимите към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе предвид
правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото са приети като писмени доказателства копия на следните документи –
пълномощно и договор за правна защита за ищеца /л.2/; Трудов договор № ***/2.2.2017г.
сключен от ищеца с Д*** с основана заплата 1096лв./л.5-6, л.18-19/;
Допъл.споразумение/ДС/ № ***29.1.2020г. за увеличен размер на заплата за длъжност на
ищец на 1129лв. считано от 10.1.2020г./л.20/; ДС№ ***/14.1.2021г. за заплата за длъжност от
1163лв./л.21/; ДС№ ***/15.9.2022г. за заплата за длъжност на ищец от 1180лв. от
1.9.2022г./л.22/; кадрова справка за ищеца от 19.12.2022г./л.23/; извадка за поименно щатно
разписание за Д*** отдел КС/л.24/; писмо от 1.9.2022г. на з***л.25/; пълномощно за
ответник/л.26/; Наредба № ***/13.7.2017г. /обн.ДВ бр.60/2017г. с приложения №1,2,3 /л.34-
41/ и Наредба за изм.и допълнение на Наредба № ***/13.7.2017г. /обн.ДВ бр.62/2017г. с
приложения №1,2,3 /л.42-51/.
С протоколно определение № 215/20.1.2023г./л.54-55/ е допуснато изменение на размер
на предявените искове чрез намаляване в размер на 232,60лв. за всеки един от предявените
месеци за период 1.7.2022г.-27.10.2022г. по реда на чл.214 ГПК.
По делото е назначена, изготвена и приета ССЕ/л.62-64/, която съдът кредитира като
обективно и коректно изготвена, същото не е оспорено от страните, от същото се
установява, че заплата за длъжност на ищеца за юли и август 2022г. е в размер на 1163лв.,
като не е извършвано увеличение с 20%, а за септе***и и окто***и 2022г. е в размер на
1180лв. след като е увеличено с 1,5 на сто.
По искане на ищец и ответник с протоколно определение № 9509/21.4.2023г.
производството е било спряно до приключване на адм.д.№ 9516/2022г. по опис на ВАС/л.82
от делото/. По делото е прието копие от Решение № 4415/26.4.2023г. по Адм.Д№ 9516/2022г.
на ВАС/л.86-93/.
По делото е прието писмо на ВАС с вх.№243075/30.8.2023г. с приложения описани в
него /л.116-136/, и писмо с вх.№327542/16.11.2023г./л.147/.
След постъпване на молба от ищец с вх.№360274/11.11.2024г. /л.150 от делото/ с
приложени копия на Решение № 4415/26.4.2023г. по Адм.д.№ 9516/2022г. на ВАС и
окончателно Решение №11840/4.11.2024г. по Адм.д.№5861/2024г. на ВАС, 5 членен състав-1-
3
ва колегия, с което е оставено в сила Решение №4415/26.4.2023г. по Адм.д.№9516/2022г. на
ВАС /л.151-166/, съдът с Определение № 48117/26.11.2024г. е възобновил производството по
делото/л.167/.
С протоколно определение № 33134/16.12.2024г. в последното проведено по делото
о.с.з. съдът е приел изменение на размер на предявените искове по реда на чл.214 ГПК за
обща сума от 976,92лв. или по 244,23лв. за всеки от месеците в период 1.7.2022г.-
27.10.2022г.
Други доказателства относими към предмета на спора страните не са ангажирали.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл.128 КТ установява възмездност на полагания от
работниците/служителите труд, вменявайки на работодателя задължението да престира
уговореното трудово възнаграждение в предвидените срокове, като при забавено
изпълнение дължи изплащането му заедно със законната лихва, съгласно даденото в чл.245,
ал.2 КТ разрешение. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно
основание, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между
него и ответника, а последният, да установи точното в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за плащане на трудово възнаграждение.
В конкретния случай безспорно установено се явява обстоятелството, че страните са
били във валидно трудово правно отношение/ТПО/ за посочения период на спора от
1.7.2022г. до 28.10.2022г. /дата на подаване на ИМ в съда/.
От събраните доказателства и приетата по делото ССЕ се установява, че иска по
чл.128 КТ е неоснователен и подлежи на отхвърляне, защото претендираните суми за
трудови възнаграждения от ищеца в спорния период са изцяло заплатени, като няма
основание за увеличаване на размер с 20% доколкото §7 от Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № *** от 13 юли 2017г. (Обн. ДВ бр. 62 от 2022 г.) е отменен с
Решение № 4415/26.4.2023г. по Адм.д.№ 9516/2022г. на ВАС и окончателно Решение
№11840/4.11.2024г. по Адм.д.№5861/2024г. на ВАС, 5 членен състав-1-ва колегия, с което е
оставено в сила Решение №4415/26.4.2023г. по Адм.д.№9516/2022г. на ВАС. След като е
отменен този прагараф то за ищеца е неприложим §6 от Наредба за изменение и допълнение
на Наредба № *** от 13 юли 2017г. (Обн. ДВ бр. 62 от 2022 г.), защото бе установено, че
същия няма висше образование, а посочения параграф се отнася само за служители с висше
образование. Доколкото ищеца е със средно образование и при отмяна с влязло в сила
решение на ВАС на §7 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № *** от 13 юли
2017г. (Обн. ДВ бр. 62 от 2022 г.), то за него следва да се приложи чл.6 от Наредба № *** от
13 юли 2017г. (Обн. ДВ бр. 60 от 2022 г.)/л.34 от делото/ и съответно Приложение №3 за
специалисти със средно образование и професионална квалификация, от което пък е видно,
че на ищецът е изплатено възнаграждние за спорния период в по-висок размер от
максимално посочения в Приложение №3 от Наредба № *** от 13 юли 2017г. (Обн. ДВ бр.
4
60 от 2022 г.), следователно съдът достига до извод, че няма основание за увеличаване с 20%
на заплатата за длъжност на ищеца за спорен период, доколкото правилото на §6 от Наредба
за изменение и допълнение на Наредба № *** от 13 юли 2017г. (Обн. ДВ бр. 62 от 2022 г.) е
неприложимо за ищеца, защото същия няма висше образование в спорния период.
Поради изложеното съдът достига до извод, че претенциите на ищец са напълно
неоснователни и следва да се отхвърлят доколкото определеното с Наредба № *** от 13
юли 2017г. (Обн. ДВ бр. 60 от 2022 г.) възнаграждение за длъжността на ищеца не е
предвидено да се увеличава с 20%, а изплатеното на ищеца възнаграждение за спорен
период от 1.7.2022г. до 27.10.2022г. е в по-висок размер от предвиденото, следователно няма
основание за допълнително изплащане на претендираните суми с ИМ.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, и направено искане за присъждане на разноски от двете
страни, основание има да се присъдят само на ответника по реда на чл.78, ал.3 ГПК, такива
следва да му се присъдят в размер на 100,00 лева за юр.к.възнаграждение.
И двете страни са представили списъци по чл.80 ГПК, които са приети от съда/л.172-за
ищец и л.173 за ответник/, като само ответникът е направил възражение за адв.хонорар на
ищеца по чл.78, ал.5 ГПК, като е поискал да се намали.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове от ищец Н. И. И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С***, срещу ответник Д***, със седалище и адрес на
управление гр.С***, да бъде осъден ответникът да заплати на ищец СЛЕДНИТЕ СУМИ -
в общ размер от 976,92 лева/лв./ представляващ сбор от дължими трудови възнаграждения,
както следва:
1/ 244,23лв. за период 1.7.2022-31.7.2022г.
2/ 244,23лв. за период 1.8.2022-31.8.2022г.
3/ 244,23лв. за период 1.9.2022-30.9.2022г.
4/ 244,23лв. за период 1.10.2022-27.10.2022г./до дата на подаване на ИМ в съда на
28.10.2022г./ за увеличено ТВ след 1.7.2022г. съгласно §6 от Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № *** от 13 юли 2017г./обн.в ДВ бр.62 за 2017г./, на основание
чл.128 КТ и §6 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № *** от 13 юли 2017г.
на *** (Обн. ДВ бр. 62 от 2022 г.).
ОСЪЖДА Н. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С***, да заплати на Д***,
със седалище и адрес на управление гр.С***, СУМАТА от 100,00 лева, представляваща
сторени от ответника разноски пред СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Софийски
5
градски съд в двуседмичен срок считано от 6.1.2025г., дата обявена от съда в о.с.з. на
13.12.2024г.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6