Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.12.2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, втори въззивен състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети
ноември две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при
участието на секретаря Теодора Вутева
като разгледа докладваното от съдия Щерева гр.д. №814 по описа за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение №160 от 03.08.2016 г. по
гр.д.№890/2014 г., поправено с решение
№573 от 09.11.2016 г. по гр.д.№890/2014 г. РС К. е извършил делба, като
е разпределил в дял, основание чл. 353 от ГПК,
на В.С.П. западната част със застроена площ 44.80 кв.м., представляваща
самостоятелно жилище от едноетажна масивна жилищна сграда построена в УПИ
ХІІ-802 кв.200 по плана на гр.Kостинброд, заедно с
1/2 ид.ч. от дворното място и общите части на
сградата /подпокривно пространство-таван/ с оценка
37580. На Б. К. Г. е разпределил в дял източната част от самостоятелно жилище,
със застроена площ от 52.70 кв. м. ведно с 1/2 ид.ч.
от дворното място и подпокривно пространство /таван/
в УПИ ХІІ 802 кв.200 по плана на гр.K.,с оценка 41470 лв. С решението е осъдена
Б.К.Г. да заплати на В.С.П. за уравнение на дела сумата 3890 лв.
Решението се обжалва от Б.К.Г. и К.С.П.,
чрез пълн.адв.Ц., като
неправилно, незаконосъобразно инеобосновано. Твърдят,
че сградата е неделима, тъй като липсва складово помещение в едно от жилищата,
банята е в отклонение на нормативната уредба и е несвързана с жилището, а
достъпът до тавана е само от източната страна. Считат, че неправилно е
определена и цената на дяловете, тъй като едната част от сградата е след
основен ремонт и е в по-добро състояние. По същество искането е да бъде отменено
обжалваното решение и вместо него настоящата инстанция да постанови друго, с
което съсобствеността да бъде прекратена чрез изнасяне на публична продан на делбения имот.
Въззиваемият В.С.П. не е взе
становище по жалбата в срока по чл.263 от ГПК.
Съдът, след като прецени по вътрешно
убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
С
влязло в сила решение №52 от 26.03.2015 г. по гр.д.№890/2014 г. на РС К. е
допусната делба на: Урегулиран поземлен
имот, находящ се в гр.К., Софийска област с площ от 776.27 кв.м.
съставляващ УПИ № ХІІ-802 при граници по скица: улица,УПИ № ХІІІ-803,УПИ №
ІV-802 и УПИ № ХІ-801, с изградената в имота
едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 79.30 кв.м.
между В.С.П. и Б.К.Г. при квоти по 1/2 ид.ч.
Във втората фаза
на производството са приети единична и тройна съдебно-технически експертизи.
Съгласно
заключението на единичната експертиза сградата е неподеляема,
тъй като едната част няма нормален санитарен възел и не могат да се обособят
две самостоятелни жилища, които да отговарят на изискванията на чл.40 от ЗУТ
без значителни преустройства.
Съгласно
заключението на разширената експертиза процесната
сграда е поделяема, тъй като са обособени реално
съществуващи самостоятелни жилище и не е необходимо преустройство.
Във въззивното
производство е представен инвестиционен проект от 06.04.2017 г. „Архитектурно
заснемане на едноетажна жилищна сграда с
предложение за разделяне на две самостоятелни жилища.
От заключението на вещото лице арх.Г.,
прието във въззивното
производство, се установява, че по същество представения „инвестиционен
проект“ представлява заснемане на съществуващото положение, а не проект за
разделяне и че височината на сервизното помещение в източната част от сградата
е средно 1.50 м., ползва се само с навеждане като тоалетна, не съществува
техническа възможност същото да бъде преустроено поради недостатъчната му
височина.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в
предвидения за обжалване срок от страна, която има интерес от обжалването и е
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
и допустимостта на решението, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда
на чл.269 ГПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, но неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал.1 ЗУТ, съдебна делба на съсобствена
сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да
бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без
неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и
нормативи.
Не може да се
приеме, че една съсобствена вещ е поделяема
на самостоятелни жилищни обекти, ако новообособените
жилища не отговарят на строителните правила и норми, съобразно действащия
правен режим - а именно чл. 40 ЗУТ.
Разпоредбата на чл. 40 ЗУТ
установява, че всяко жилище следва да има самостоятелен вход, най-малко едно
жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня, тоалетна и складово
помещение.
В случая не е
представен архитектурен проект за разделяне на процесната
сграда, а само такъв, с който същата е заснета.
Безспорно е
установено, че фактически ползваните отделно две части от сградата не отговарят
на изискванията на чл.40 от ЗУТ и не са
самостоятелни жилища, тъй като източното не притежава санитарен възел, а
западното - складово помещение.
При действащия режим на съдебната делба способите за окончателното
й извършване са: теглена на жребий, разпределение по реда на чл. 353 от ГПК, възлагане по реда на 349,ал.1 и 2
от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан.
Съгласно разпоредбата на чл. 348 ГПК,
когато някой имот е неподеляем и не може да бъде
поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична
продан.
В случая допуснатия до делба имот е неподеляем. По делото липсват претенции за възлагане. Ето
защо допуснатия до делба недвижим имот следва да бъде изнесен на публична
продан.
Изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на
районния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, вместо
него постановено друго от настоящата
инстанция по извършване на делбата.
Съобразно делбените
си права съделителите следва да заплатят държавна такса на основание чл. 355, изр.
първо от ГПК във връзка с чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата, а именно по 4% от всеки съделител
върху стойността на дела му в размер на 1571.72 лв.
Воден от горното и на основание чл.271
от ГПК, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №160 от 03.08.2016 г. по
гр.д.№890/2014 г., поправено с решение
№573 от 09.11.2016 г. по гр.д.№890/2014 г. по описа на РС К. и вместо
това постановява:
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл.348 ГПК, следния недвижим имот:
Урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.К.,
Софийска област с площ от 776.27 кв.м. съставляващ УПИ № ХІІ-802 при
граници по скица: улица,УПИ № ХІІІ-803,УПИ № ІV-802 и УПИ № ХІ-801, с
изградената в имота едноетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 79.30 кв.м. като след извършване на публичната продан получената сума бъде
разпределена между съделителите
по 1/2 ид.ч.
ОСЪЖДА
Б.К.Г. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски окръжен
съд държавна такса върху стойността на дела й в съсобствеността в размер на
1571.72 лв.
ОСЪЖДА В.С.П. с ЕГН ********** да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд държавна такса върху стойността на дела му в
съсобствеността в размер на 1571.72 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му, при предпоставките на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.