Присъда по дело №309/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 363
Дата: 14 декември 2022 г. (в сила от 5 юли 2023 г.)
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20221110200309
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 363
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
и прокурора С. В. П. С. В. П.
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Наказателно дело от
общ характер № 20221110200309 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. С. Д., ЕГН **********, жив. гр. София,
жк. Толстой, бл. 39, ет. 11, ап. 69, българин, български гражданин, осъждан,
българин, български гражданин, ЗА ВИНОВЕН, в това, че
1. в периода 01.02.2020 г. до 31.08.2021г., включително, в гр. София,
след като е осъден с влязло в законна сила на 18.11.2019 г. решение на СРС с
№ 252340 от 23.10.2019 г. по гр. дело № 15880/2019 г. по описа на СРС, 3 ГО,
91 състав, да издържа свой низходящ – А. И. Д.а, чрез нейната майка и
законен представител – А. З. Ч.-Й., съзнателно не е изпълнил задължението в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 19 месечни вноски всяка
по 150 лева – за месеците февруари 2020 г. – август 2021 г., включително, с
обща стойност на задължението 2850 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от
НК. поради което и на основание чл. 54 вр. чл. 183, ал. 1 от НК му налага
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3 (три) месеца, като на
осн. чл. 304 от НПК го оправдава за периода 01.12.2019 г. до 01.02.2020 г.,
както и за сумата в размер над 2850 лв. до 3150 лева.
1

2. в периода 01.02.2020 г. до 31.08.2021г., включително, в гр. София,
след като е осъден с влязло в законна сила на 18.11.2019 г. решение на СРС с
№ 252340 от 23.10.2019 г. по гр. дело № 15880/2019 г. по описа на СРС, 3 ГО,
91 състав, да издържа свой низходящ – И. И. Д.а, чрез нейната майка и
законен представител – А. З. Ч.-Й., съзнателно не е изпълнил задължението в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 19 месечни вноски всяка
по 150 лева – за месеците февруари 2020 г. – август 2021 г., включително, с
обща стойност на задължението 2850 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от
НК, поради което и на основание чл. 54 вр. чл. 183, ал. 1 от НК му налага
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3 (три) месеца. като на
осн. чл. 304 от НПК го оправдава за периода 01.12.2019 г. до 01.02.2020 г.,
както и за сумата в размер над 2850 лв. до 3150 лева.

На осн. чл. 23 от НК определя едно общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия И. С. Д. /със снета по делото самоличност/ на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на държавата и по сметка
на СДВР сумата от 175.50 лева (сто седемдесет и пет лева и петдесет
стотинки), както и в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС
сумата в размер на 40.00 (четиридесет лева), представляващи разноски по
делото, както и държавна такса в размер на 5.00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 309/2022г. по описа на 109 състав на СРС.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура
(СРП) с внесен обвинителен акт против подсъдимия И. С. Д., ЕГН
**********, жив. гр. София, ж. к. /адрес/ българин, български гражданин,
осъждан, безработен, българин, български гражданин, за това, че
1. в периода 01.12.2019 г. до 31.08.2021г. включително, в гр. София,
след като е осъден с влязло в законна сила на 18.11.2019 г. решение на СРС с
№ 252340 от 23.10.2019 г. по гр. дело № 15880/2019 г. по описа на СРС, 3 ГО,
91 състав, да издържа свой низходящ – А. И. Д.а, чрез нейната майка и
законен представител – А. З. Ч.-Й., съзнателно не е изпълнил задължението в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 21 месечни вноски всяка
по 150 лева – за месеците декември 2019 г. – август 2021 г. включително, с
обща стойност на задължението 3150 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от
НК.

2. в периода 01.12.2019 г. до 31.08.2021г. включително, в гр. София, след
като е осъден с влязло в законна сила на 18.11.2019 г. решение на СРС с №
252340 от 23.10.2019 г. по гр. дело № 15880/2019 г. по описа на СРС, 3 ГО, 91
състав, да издържа свой низходящ – И. И. Д.а, чрез нейната майка и законен
представител – А. З. Ч.-Й., съзнателно не е изпълнил задължението в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 21 месечни вноски всяка по 150
лева – за месеците декември 2019 г. – август 2021 г. включително, с обща
стойност на задължението 3150 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на СРП иска от съда да признае
подсъдимия за виновен, като не поддържа обвинението само за месец
декември 2019 г., а в останалата част поддържа обвинението, като сочи, че
същото е доказано. Предлага на съда наказанието на подсъдимия да бъде
„лишаване от свобода“ за срок от четири месеца.
Защитата пледира съдът да постанови оправдателна присъда, като
поддържа становище, че от свидетелските показания се доказва извършването
на разходи от подсъдимия в полза на децата му, които са надвишавали
размера на дължимите издръжки. Посочва, че по делото не е доказана
финансовата възможност на подсъдимия да заплаща издръжка, поради което
не е доказано и наличието на вина.
В последната си дума подсъдимият иска да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото гласни доказателствени
средства, писмените доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
1
Подсъдимият В. К. Д., с ЕГН: **********, е роден на ХХХХ българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан.
Свидетелката А. З. Ч.-Й. и подсъдимият И. С. Д. са родители на децата А.
И. Д.а, ЕГН **********, и И. И. Д.а, ЕГН **********.
С влязло в сила на 18.11.2019 г. решение на СРС с № 252340 от
23.10.2019 г. по гр. дело № 15880/2019 г. по описа на СРС, 3 ГО, 91 състав,
подсъдимият И. Д. бил осъден да издържа своите низходящи– малолетните
си дъщери А. И. Д.а и И. И. Д.а, като заплаща месечна издръжка в размер на
по 150 лева за всяка т тях, чрез тяхната майка и законен представител А. З. Ч.-
Й., до настъпване на обстоятелства, изменящи или погасяващи това
задължение.
И. Д., обаче, в периода от февруари 2020 г. – август 2021 г.,
включително, съзнателно не е изпълнил задължението си за заплащане на по
19 месечни вноски за издръжка на всяко едно от децата А. И. Д.а и И. И. Д.а,
чрез тяхната майка и законен представител А. З. Ч.-Й., /всяка вноска по 150
лв./ с обща стойност на задължението 2850 лева за издръжка на А. И. Д.а и
2850 лв. за издръжка на И. И. Д.а. През този период подсъдимият е купувал на
децата си подаръци, дрехи, организирал е тържества за рождените им дни,
заплатил е разходи за зъболечение.
По делото са налице данни, че подсъдимият е бил лице в трудоспособна
възраст в инкриминирания период, липсват възражения за липса на трудова
дееспособност на подсъдимия, т.е. имал е възможност да реализира доходи.
Обстоятелството, че към даден момент не е бил трудово ангажиран не
освобождава подсъдимия от задължението му да заплаща издръжка на своите
низходящи. По делото се доказва, че подсъдимият е правил подаръци и
тържества на децата си, което обуславя извод, че е разполагал с финансова
възможност да изпълнява задължението за заплащане на тяхната издръжка.
Съгласно заключението на съдебната икономическа експертиза общата
незаплатена дължима сума за издръжка е 3150 лева за всяко едно от децата,
като тя представлява незаплатени по 21месечни вноски за всяко дете, всяка от
които вноски по 150 лева.
Съдът не кредитира заключението на съдебно-икономическата
експертиза по следните съображения:
1. С обвинителния акт е очертан предметът на доказване и подсъдимият е
привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 183 от
НК, извършено през периода 01.12.2019 г. до 31.08.2021г. включително,
а експертизата съдържа заключение за размер на издръжка за период,
надхвърлящ очертания с обвинителния акт, а именно 18.11.2019 г. –
18.10.2021г.
2. За да изчисли посочените в заключението суми, вещото лице е
приспаднало като заплатени с пощенски паричен превод следните суми:
600 лв., заплатени на 22.11.2019 г. и 600 лв., заплатени на 08.01.2020 г.
2
Съдът намира, че не следва да бъде приспадано при определяне на общия
размер на дължима издръжка за децата извършеното плащане от
подсъдимия на 18.11.2019 г. с паричен превод, тъй като от приложеното
по делото /л. 79 от ДП/ заверено копие от известие от Български пощи за
паричен превод се установява, че в същото е посочено от подателя
„издръжка за април и ноември“. Следователно извършеното плащане
касае погасяване на задължения за период извън този, който е предмет на
настоящото производство, и не следва да бъде съобразяван при
определяне на размера на дължимата издръжка за процесния период.
Плащането на сумата от 600 лв. от подсъдимия през месец януари 2021 г.
съдът намира за доказано от показанията на свидетелката А. З. Ч.-Й.. С
оглед размера на дължимата издръжка – по 150 лв. за всяко от децата,
установеното заплащане на сума в размер на 600 лв. през януари и
общото правило на ЗЗД, според което се погасява най-старото
задължение, ако не е посочено за кое задължение се отнася плащането (в
случая липсват доказателства за непогасени задължения на подсъдимия
към децата му, чрез тяхната майка, извън процесния период или за
посочване на различен период за парични превод), съдът намира, че с
това плащане са погасени задълженията на подсъдимия за издръжка
на децата за месеците декември 2019 г. и януари 2020 г.
Следователно за периода на тези два месеца и сумата в размер на 600
лв., заплатена за издръжка на двете деца в този период, обвинението
е недоказано и подсъдимият следва да бъде оправдан.
3. В съдебно-икономическата експертиза при определяне размера на
дължимата от подсъдимия издръжка са приспаднати като платени
разходите, които той е направил, за дрехи и раници на децата. Съдът
намира, че сумите, заплатени за подаръци, които бащата е правил на
децата си, не представляват изпълнение на задължението му за
заплащане на месечната им издръжка. Това задължение има конкретно
целево предназначение – издръжка за удовлетворяване на ежемесечните
нужди на децата, като задължението за заплащането и е обвързано с това
малолетните деца да получават това изпълнение чрез законния си
представител– тяхната майка. Със закупуването на различни подаръци и
организирането на тържества за децата това задължение не е надлежно
изпълнено. Разбира се, такива прояви представляват жест към децата,
израз на грижа, достойни са за уважение, но не представлява изпълнение
на задължението на подсъдимия за заплащане на месечна издръжка на
децата.
4. След изключването на месеците декември 2019 г. и месец януари 2020 г.
от процесния период с оглед изложените по-горе мотиви, до края на
очертания с обвинителния акт период до месец август 2021 г. остават 19
месеца, за които от доказателствата по делото се установява, че не е
заплащана издръжка за всяко едно от децата. При умножаването на
издръжка, определена в размер на 150 лв., по 19 месеца се получава
3
сума в размер на 2850 лева неплатена издръжка за всяко едно от
децата. За разликите над тази сума до 3150 лв. за всяко едно от
дежата, очертани като предмет на делото с обвинителния акт,
подсъдимият следва да бъде оправдан.
5. Съдът кредитира експертизата по отношение възприетия подход на
изчисление, свързан умножаване на месеците, за които се дължи
издръжка, с размера на дължимата месечна издръжка, поради което
изчислените от вещото лице суми частично отговарят на незаплатените
такива за процесния период.
6. Доколкото съдът не кредитира изцяло заключението на експертизата
поради правни аргументи, а след тяхното съобразяване, до размера на
неплатените суми се достига след аритметично изчисление, за което не
се изискват специални знания и умения, съдът намира, че не се налага
изготвяне на нова експертиза и размерът, както и периодът, касаещи
неплатената издръжка за децата на подсъдимия, се доказват по несъмнен
начин по делото.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени
доказателства и способите за доказване, които го подкрепят, а
именно:обяснения на подсъдимия Д., показанията на свидетелката А. Ч.-Й.;
на свидетеля К. Й. и свидетеля М. А., решението на СРС по делото, с което е
осъден подсъдимият да заплаща процесната издръжка за децата си и е
определен от съда размерът й; удостоверение за раждане на А. И. Д.а и И. И.
Д.а; изготвената в хода на ДП съдебна икономическа експертиза (чието
заключение съдът не кредитира по отношение на периодите и сумите,
изложени по-горе в мотивите на съдебния акт); справката за съдимост на
подсъдимия, както и останалите писмени доказателствени материали, които
съдът прочете и приобщи към доказателствения материал по делото по реда
на чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че свидетелските показания и документите по делото
кореспондират по между си, не съдържат противоречия и доказват, че
подсъдимият не е изпълнил съзнателно своето задължение за заплащане на
издръжка за децата си за по 19 месеца, тъй като е бил наясно, че по закон
дължи издръжка на децата си и изрично е осъден от съд да го прави, имал е
трудова дееспособност и следователно възможност да го осъществява, но не
го е сторил. Съдът намира за доказано от свидетелските показания
обстоятелството, че подсъдимият е извършвал разходи за зъболечение, дрехи
и тържества на децата си. Въпрос на правен извод е дали тези разходи следва
да се приемат като изпълнение на задължението му за издръжка, като по-горе
в мотивите са изложени съображенията на съда, подкрепящи извод, че тези
подаръци не представляват изпълнение на задължението на подсъдимия за
заплащане на месечна издръжка за децата му. Същите следва да бъдат
обсъдени единствено на плоскостта на индивидуализацията на наказанието
4
като смекчаващи обстоятелства, но не и като такива, които изключват
наказателната отговорност на подсъдимия.
Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения
материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като
същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно
водят до извода, че подсъдимият е извършител на деянията. Ето защо и с
аргумент а contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът не намира
за нужно да прави задълбочен доказателствен анализ, като обсъжда същите
подробно.

При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
От обективна страна подсъдимият И. Д. е осъществил състава на
престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, тъй като:
1. в периода 01.02.2020 г. до 31.08.2021г., включително, в гр. София,
след като е осъден с влязло в законна сила на 18.11.2019 г. решение на СРС с
№ 252340 от 23.10.2019 г. по гр. дело № 15880/2019 г. по описа на СРС, 3 ГО,
91 състав, да издържа свой низходящ – А. И. Д.а, чрез нейната майка и
законен представител – А. З. Ч.-Й., съзнателно не е изпълнил задължението в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 19 месечни вноски всяка
по 150 лева – за месеците февруари 2020 г. – август 2021 г., включително, с
обща стойност на задължението 2850 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от
НК.

2. в периода 01.02.2020 г. до 31.08.2021г., включително, в гр. София,
след като е осъден с влязло в законна сила на 18.11.2019 г. решение на СРС с
№ 252340 от 23.10.2019 г. по гр. дело № 15880/2019 г. по описа на СРС, 3 ГО,
91 състав, да издържа свой низходящ – И. И. Д.а, чрез нейната майка и
законен представител – А. З. Ч.-Й., съзнателно не е изпълнил задължението в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 19 месечни вноски всяка
по 150 лева – за месеците февруари 2020 г. – август 2021 г., включително, с
обща стойност на задължението 2850 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от
НК.
Обвинението за неплащане издръжка по отношение на всяко едно
от децата остава недоказано за периода февруари 2019 г. до януари 2020
г. включително , както и за сумата в размер над 2850 лв. до 3150 лева,
поради което за този период и за сумата в този размер подсъдимият
следва да бъде оправдан по отношение на обвинението за всяко едно от
децата.
Съдът намира, че са доказани всички елементи на престъпленията по чл.
183, ал. 1 от НК, а именно – на първо място е доказано, че подсъдимият е
баща на А. Д.а и И. Д.а, по-насетне е установено безспорно, че същият е
5
осъден с влязло в сила решение на съда да заплаща издръжка, същият е бил
работоспособен, бил е наясно, че дължи издръжка, но въпреки това не е
заплащал издръжка за повече от две месечни вноски за всяко едно от децата,
а именно за по 19 месечни вноски за всяко едно от децата.
От субективна страна съдът намира, че деянията са извършени при пряк
умисъл от страна на Д., тъй като същият е съзнавал обществено опасните
последици на деянията си и е целял тяхното настъпване, имал е психическата
възможност да се въздържи от извършване на деянията, но не го е сторил. Бил
е работоспособен и е имал възможност да реализира трудови доходи, с които
да изпълнява задълженията си за месечна издръжка на децата.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Д. съдът прие, че
не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, освен предходните му
осъждания. Съдът намира, че макар същият да е осъждан, неговите
осъждания са с голяма давност във времето, като причина да не
реабилитиран, е липсата на проявена процесуална активност да направи
искане за съдебна реабилитация, а не извършването на близки по време до
настоящия момент криминални прояви, поради което тази отдалеченост на
предходните му осъждания не характеризира подсъдимия като лице с висока
степен на обществена опасност. Подаръците, разходите за зъболечение,
ученически пособия и тържества на децата, които е правил подсъдимия като
финансова грижа за тях, представляват смекчаващи отговорността му
обстоятелства. Смекчаващо обстоятелство е и добросъвестното му
процесуално поведение.
Ето защо, съдът намира, че наказанията, които следва да се наложат на Д.
за престъпленията, представляващи неплащане на издръжка за всяко едно от
децата му, са „лишаване от свобода” за минималния предвиден в закона срок
от 3 месеца, поради установения превес на смекчаващи обстоятелства, като
съдът намира, че тези наказания са от естество да постигнат визираните в
разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието за индивидуална и
генерална превенция.
На основание чл.23 от НК, поради извършване на двете престъпления
при условията на реална съвкупност, преди подсъдимият да е имал влязла в
сила присъда за някое от тях, на подсъдимия следва да бъде наложено едно
общо наказание „лишаване от свобода“ за срок три месеца.
Съдът констатира наличие на предпоставките на чл. 66 от НК за отлагане
изпълнението на наказанието – съдът налага наказание лишаване от свобода
под три години, лицето не е осъждано на наказание лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието, и преди
всичко за поправяне на подсъдимия, не е наложително да изтърпи
наказанието, поради което съдът отложи изпълнението на наказанието за
изпитателен срок от три години.
Доколкото подсъдимият е признат за виновен, то съдът, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, го осъди да заплати разноските по делото.
6
При тези мотиви, 109 състав на СРС постанови своята присъда.

Мотивите са обявени на 15.12.2022г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни