РЕШЕНИЕ
№ 8462
гр. София, 23.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110159684 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 411, изр. 2 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът ЗАД „АРМЕЕЦ“ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
за изпълнение на парично задължение срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ за сумите
от: главница в размер на 163,68 BGN /сто шестдесет и три лева и 68 стотинки/,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за ПТП
от 03.06.2016 г., ведно със законна лихва от 15.06.2021г. до изплащане на вземането,
лихва от 15.06.2018г. до 15.06.2021 г. в размер на 49,88 BGN /четиридесет и девет лева
и 88 стотинки/, държавна такса в размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 BGN /петдесет лева/.
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове
частично за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени вреди на застрахования при него автомобил – лек автомобил
„Смарт“, модел „Форту Купе“ с рег. № Поддържа, че вредите са на стойност 148,68
лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени
разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът
е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
делинквента – водач на лек автомобил „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № , поради което
в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и
разноските по определянето му. Твърди, че след покана ответникът не е заплатил
дължимата сума, поради което претендира същата, както и лихва за забава за периода
от 15.06.2018 г. до 15.06.2021 г. Моли съда да установи съществуването на
претендираното вземане такаq както е установено в заповедното производство.
Претендира разноски.
1
Ответникът оспорва механизма на ПТП и размера на определеното обезщетение.
Счита, че водачът на застрахования при него автомобил не е виновен за причиненото
ПТП. Оспорва наличието на причинна връзка между събитието и обезщетените от
ищеца вреди. Счита, че водачът на увредения автомобил също е допринесъл за
увреждането. Оспорва и претендираното обезщетение за забава. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 24.02.2022 г., приет
за окончателен и допълнен в проведеното открито съдебно заседание от 26.05.2022 г.
без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните са отделени фактите: че на посочените в исковата молба дата и място, между
МПС „Смарт“, модел „Форту Купе“ с рег. № , застраховано при ищеца по застраховка
„Каско”, и МПС „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № застраховано при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП; че процесната сума е
действително заплатена от ищцовото дружество, както и че преди подаването на
исковата молба ответникът е получил регресна покана.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Спорни между страните са въпросите, свързани с механизма на ПТП, вината на
водачите, налице ли е съпричиняване, както и размера на вредата.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водача на увредения автомобил, участвал в
ПТП.
От показанията на свидетелката Искра Станкова – водач на лек автомобил
„Смарт“, модел „Форту Купе“, се установява, че ПТП е настъпило в задръстване, при
бавно движение по булеварда. Сочи, че водачът на движещият се зад нея автомобил
возил дете на задната седелка, като през цялото време бил ангажиран с телефона си.
При спиране в задръстването, движещият се зад нея автомобил я ударил и избягал.
Сочи обаче, че тъй като автомобилът й бил мръсен, регистрационният номер на
автомобила му се отпечатал в задната част на автомобила й, като така извършителят
бил открит от органите на КАТ.
Показанията на свидетелката се потвърждават и от писмо, изпратено от Столична
2
дирекция на МВР, отдел „Пътна полиция“ от 08.01.2018 г., адресирано до ищцовото
дружество, в което се сочи, че вина за процесното ПТП има водачът на лек автомобил
„Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № , а именно – КР. ПЛ. ИВ..
Показанията на свидетелката не са противоречиви относно механизма на ПТП,
като съдът ги кредитира като логични и кореспондиращи с останалите доказателства
по делото. Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото протокол за
ПТП с начертана схема на увреждането, взети предвид от вещото лице по приетата
САТЕ, която установява причинната връзка между този механизъм и настъпилите
вреди на автомобила.
Според експертното заключение причина за настъпване на ПТП съобразно
поведението на двамата водачи е, че докато водачът на увредения автомобил „Смарт“,
модел „Форту Купе“ изчаквал в колона от превозни средства, движещият се зад него
водач на лек автомобил „Рено“, модел „Лагуна“ го ударил в задната част на
автомобила.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на
механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 411,60 лева, а по експертна
оценка – 221 лева, което уточнение е направено в открито съдебно заседание. Съдът
кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на
извършеното плащане – 148,68 лв.
По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му
поради съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил: Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен
да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна
връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на водача на увредения
автомобил е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване.
Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на
такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или
бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване обективно е необходимо
за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и
увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането.
В този смисъл е задължителната за съдилищата практика – напр. Решение № 444 от
31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290
ГПК.
В случая съдът намира, че по делото ответникът не доказа да е налице
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил на
получените по него увреждания. Направеното от ответника възражение за
съпричиняване е бланкетно, без да се сочи и без да се доказва в производството с кое
свое поведение водачът на увредения лек автомобил е допринесъл за увреждането.
Направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно,
поради което не следва да бъде уважено.
Установеният размер на действителните вреди е 411,60 лева, като извършеното от
ищеца плащане е в размер на 148,68 лв. Към тази сума следва да се прибави и сумата
от 15 лева като размер на обичайни разноски за приключване на застрахователната
щета по смисъла на чл. 411 КЗ. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът
3
следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 163,68 лева.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер на 163,68 лева.
Задължението на делинквента /на лицето, което отговаря за него/ към
застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния
характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за
възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът
на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Покана е отправена
до ответника и получена от него на 30.01.2018 г. /видно от представените регресна
покана и отбелязан входящ номер на ответника върху нея – л. 22 от делото/. Ето защо,
след изтичането на предоставения тридесет дневен срок, от 02.02.2018 г. ответникът е
изпаднал в забава. За процесния период от 15.06.2018 г. до 15.06.2021 г. размерът на
мораторната лихва, определен от съда върху установения размер на главница по реда
на чл. 162 ГПК и посредством онлайн калкулатор от
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, възлиза на сумата от 49,89 лева. Искът
е предявен за сумата от 49,88 лева, поради което следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищеца. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищцовото дружество в размер на 100,00
лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 395,00 лева, представляваща разноски съобразно представения списък за
разноски по чл. 80 ГПК, а именно: заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение. Не следва да се присъжда сума,
представляваща внесен депозит за свидетел, тъй като, видно от данните по делото,
същият не е усвоен.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като с оглед изхода на делото сумите следва да се присъдят в пълен
размер.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК: ********* дължи на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК:
********* сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК на 03.07.2021 г. по ч. гр. дело № г. по описа на СРС, 33 състав, както
следва:
- 163,68 лева на осн. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща регресно
4
вземане за изплатено по договор за застраховка „Каско на МПС” обезщетение за вреди
на лек автомобил марка „Смарт“, модел „Форту Купе“ с рег. № причинени от
застрахователно събитие, настъпило на 03.06.2016 г. в гр. София, на бул. „Братя
Бъкстон“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2021 г. до
погасяване на задължението;
- 49,88 лева на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода от
15.06.2018 г. до 15.06.2021 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК:
********* да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: ********* сумата от 395,00 лева,
представляваща разноски в исковото производство и сумата от 75,00 лева,
представляваща разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участие на лицето КР. ПЛ. ИВ., ЕГН: **********
като трето лице-помагач на страната на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5