Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ………………

гр.Русе, 22.07.2019 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Русенският районен съд, СЕДМИ наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                             Председател: Мирослав Йорданов

 

при секретаря Наталия Тодорова,

като разгледа докладваното от съдията АНДело № 2149 / 2018 год., по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на А.К.Г. против Наказателно постановление № 18-1085-002900 / 23.10.2018 г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр.Русе, с което на основание с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП са му наложени административно наказание глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. С жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

Редовно призован, се явява заедно. В съдебно заседание излага съображенията си за отмяната на наказателното постановление. Сочи, че не той е управлявал автомобила, при засичане на превишената скорост.

          Ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в законоустановения 7 - дневен срок и по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна се установява, че на 06.08.2018 г. в 10:25 часа, в гр.Русе на бул.”България” до бензиностанция „ШЕЛ“ в посока към гр.Бяла, обл.Русе, с преносима система за контрол на МПС, тип ARH CAM S1 била засечена скорост от 108 км/ч. на лек автомобил “ДАЧИЯ” с рег.№ Р 20-53 КВ. Впоследствие след извършена проверка, жалб. Г. попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочил, че автомобилът бил управляван от него. При тези констатации срещу него бил съставен АУАН за превишаване на максимално допустимата в населено място скорост, а въз основа на акта било издадено и обжалваното пред съда НП.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на наказателното постановление.

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че на посочената дата и място лек автомобил лек автомобил “ДАЧИЯ” с рег.№ Р 20-53 КВ се е движил със скорост 108 км/ч, като след приспадане на допустима техническа грешка от 3 %, в полза на нарушителя е вменено превишаване с 54 км/ч на максимално допустимата скорост за населено място от 50 км/ч. От изготвената снимка с установката за контрол на нарушенията на правилата за движение е видно, че засечената скорост е на този автомобил. Нарушението е извършено в населено място по смисъла на §6, т.49 от ЗДвП, поради което водачът на посоченото превозно средство е следвало да съобразява поведението си с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП, в сила от 21.01.2017 г., за извършеното от жалбоподателя нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, при превишаване на разрешената скорост с над 50 км/ч, се налагат глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. Наказващият орган правилно е наложил административните наказания.

По делото се установява, че нарушителят безспорно е установен на 16.10.2018 год., чрез собственоръчно попълнената, като ползвател на превозното средство декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочил, че на 06.08.2018 г. в 10:25 ч. МПС с рег.№ Р 20-53 КВ било управлявано от него. При тази хипотеза, производството закономерно се развило срещу жалб.Г.. Така административнонаказващият орган изпълнил законовото указание, че отговорност за определено нарушение носи лицето, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство. Следва да се отбележи, че от датата на нарушението до попълването на декларацията по чл. 188 от ЗДвП е изминал сравнително недълъг период и жалбоподателят би могъл при желание да не попълни веднага декларация, а да провери и да посочи точно кое лице управлявало превозното средство, в случай че не го е сторил той. Името на свидетеля Л.М. се сочи за първи път в съдебното заседание от 14.05.2019 г., като лицето управлявало автомобила при извършване на нарушението. Показанията на този свидетел обаче не съдържат конкретика и са противоречиви. От една страна твърди, че не може да посочи час и дата когато е ползвал автомобила, а след това, че на процесната дата бил управлявал автомобила. При така изложеното не може да се приеме категорично, че именно той е водача на автомобила при засичането му с техническото средство. Освен това от представения снимков материал от заснетото нарушение е видно, че не е налице идентичност между свидетеля М. и лицето, което управлява процесния автомобил.

С оглед изложените мотиви наказателното постановление следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1085-002900 / 23.10.2018 г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр.Русе.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.      

                                                                  

Районен съдия: