Р Е Ш Е Н И Е
№ 395 гр. Стара Загора 20.10.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница Делчева като разгледа
докладваното от Михаил Русев адм. дело №357 по описа за 2022 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Административното
производство е с правно основание чл.107 от Закон за гражданската регистрация
/ЗГР/ и се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от М.Г.Ж.,
ЕГН ********** *** против изричен отказ на Кмета на с. Медникарово, общ.
Гълъбово да бъде издадено удостоверение за наследници, обективиран в писмо изх.
№15 от 11.05.2022 год.
В жалбата си оспорващата излага
доводи, че се явява наследник на Й.Р.З., бивш жител на с. Медникарово. Твърди
също така, че се явява единствен наследник на баба си и дядо си по майчина
линия – З.М.З. и Й. /Ю./ Р. З., които са осиновили майка й М.Д.Д.С отказа се
осуетявал въвода във владение на цялото движимо и недвижимо имущество, завещано
от баба й, както и получено от дядо й З.М.З., починал на 28.10.21962 год.,
когато тя е била родена и била точно на 40 дена. Осуетявал се също така въвода
във владение и на нивите които е получила като наследство от Рачо Т.Т. – баща
на Й. З. М., съгласно завещание от 04.12.1974 год., отворено и обявено от
Районен съд Раднево на 17.08.1978 год. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени изцяло отказа на Кмета на с. Медникарово, общ. Гълъбово, като същият
бъде задължен да издаде исканото удостоверение за наследници.
В съдебно заседание оспорващата
се явява лично и с адв. Т., като поддържа депозираната жалба и моли съда да я
уважи.
В съдебно заседание
административният орган – Кмета на с.
Медникарово, общ. Гълъбово, чрез пълномощника си адв. Д.К. изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Въз основа на всички
събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 10.05.2022 год. в Кметството на с.
Медникарово е получено писмо от М.Г.Ж.. Предмет на писмото е искане за издаване
на удостоверение за наследници на починалите Й.Р.З. и З.М.З.. При извършената
проверка е установено, че в семейните регистри на селото на стр. 30 като глава
на семейството е записана Й.Р.З., а в том първи на стр. 31 е записан З.М.З.
като глава на семейството със съпруга Ю. З. М., майка В. М. З. и М.Д. Х., като
осиновена дъщеря. При направена справка в регистъра на за раждане от 1942 год.
на с. Главан в акт №68 от 18.07.1942 год. на М.Д.Х., като нейни законни
родители са записани С.Б.Д., по мъж Д.Х. и баща Д.Х.Г., но няма отбелязване за
законно осиновяване и няма представен документ доказващ осиновяване. Поради липсата
на документи удостоверяващи родствената връзка между заявителката и Й.Р.З. и З.М.З.,
удостоверение за наследници на същите няма да й бъде издадено.
По делото са представени удостоверение
за наследници на Д.Г.Д., Саморъчно завещание на Ю. Р. З., протокол за обявяване
на саморъчното завещание от районен съдия в гр. Раднево, препис от акт за смърт
на Й.Р.З., препис от саморъчното завещание на Ю. Р. З., уд0остодеренине за
наследници на М.Д.Д., копия от семейните регистри на с. Медникарово, копие от акт
за раждане на М.Д.Х. и копие от НБД „Население“ за М.Д.Д. Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното производство годни, относими и допустими доказателства. Съдът изгради
своите изводи от фактическа страна на база всички приложени към
административната преписка и по делото писмени доказателства, които не бяха
оспорени от страните по предвидения в закона ред.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима. Подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност. Оспореният акт е от дата - 11.05.2022 год., но няма данни по
делото относно датата на връчване на същия. Жалбата срещу отказа е изпратена
чрез пощенска пратка на 23.05.2022 год. и входирана в деловодството на
Административен съд – Стара Загора на 26.05.2022 год. При липса на надлежно
удостоверяване от страна на ответника по делото за връчването на отказа, съдът
намира, че оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
При служебния и цялостен
контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно
нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът проверява първо неговата валидност. Това
се налага поради принципа на служебното начало в административния процес,
възведен в нормата на чл. 9 от АПК.
Безспорно отказът за
издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на
права и задължения представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21, ал.3 от АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на
чл.24, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, общинската администрация
издава удостоверения въз основа на регистъра на населението, като редът за
издаване и образците на удостоверенията по ал.1 се утвърждават с наредба на
министъра на регионалното развитие и благоустройството, съвместно с министъра
на правосъдието, съгласно ал. 2 от същата разпоредба. В изпълнение на тази
законова делегация е издадена и Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012 год. за
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.
Съгласно чл.2, ал.1 от
Наредбата, удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават от
кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях
длъжностни лица от общинската администрация. С оглед на това съдът намира, че
оспореният отказ е постановен от компетентен орган.
Процедурата по издаване на
удостоверение за наследници започва с подаване на писмено искане по образец,
съгласно приложение №2 /по аргумент от чл.6, във вр. с чл.11, ал.1 от
Наредбата/ до кмета на общината (в конкретния случай – кмета на с. Медникарово),
където е бил последният постоянен адрес на наследодателя, тъй като справката се
прави по регистрите за починалите лица в съответната община, съгласно чл.24 от
ЗГР. В него молителят вписва известните му данни за наследодателя и неговите
наследници, без да се позовава на някакви документи. Въз основа на подаденото
искане, длъжностното лице по гражданско състояние проверява по регистъра на
населението достоверността на данните, посочени в искането от молителя. В
конкретния случай подаденото искане от жалбодателката няма данни да е по
образеца, съгласно чл.6, ал.1 от Наредбата, но независимо от това, същото е
било разгледано и административният орган се е произнесъл по него. Предвид
това, настоящият съдебен състав не констатира при издаване на обжалвания
изричен отказ да е допуснато съществено нарушение и на
административнопроизводствените правила.
Според чл.5, ал.1 от
Наредбата, удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на
законните им представители, на техните наследници, а според ал.2 на същия
текст, удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им
необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите
са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал.1,
като удостоверения се издават и по реда на Административно процесуалния кодекс,
Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. В този
смисъл, за да се установи дали оспорващата Ж. е от кръга на лицата, които имат
правната възможност да искат издаване на удостоверение за наследници, то следва
да се установи най-напред, дали същата е наследник на З.М.З. и Й.Р.З., по
смисъла на чл.5, ал.1 от Наредбата.
Наследяването и
обществените отношения, свързани с него са регламентирани от Закона за
наследство. Законът за наследство предвижда два вида наследяване - по
предписание на самия закон, т. е. наследство по закон и наследство по
завещание. Оспорващата Ж. не твърди да е наследник по завещание, поради което
съдът намира, че не е необходимо да обсъжда този въпрос. Съгласно чл.9 от
Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012 год. за удостоверяване на наследниците по
закон на починало лице се издава удостоверение за наследници по образец,
съгласно приложение №3. Следователно, исканото удостоверение следва да съдържа
информация за наследниците по закон на починалото лице, като преценката за това
следва да се извърши от административния орган въз основа на пълна проверка в
регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско
състояние, съгл. чл.11, ал.2 от Наредбата. Съгласно чл.11, ал.5 от Наредбата, в
удостоверението по чл.9 длъжностното лице вписва всички живи и починали
наследници, определени съгласно Закона за наследството. Именно това са и лицата
по чл.5, ал.1 от Наредбата, т. е. това са живите наследници по закон, които
имат право да искат издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението,
тъй като то следва да се отнася именно до тях.
Наследството по закон е
регламентирано с разпоредбите на чл. 5 - чл. 12 от Глава втора от Закона за
наследството. Целта на производството по издаване на удостоверение за
наследници е да се установят с надлежен документ легитимните наследници по
закон на даден починал наследодател, за да могат тези наследници да се ползват
с правата на такива, съгласно българското наследствено право и оттам да черпят
права за имуществени, лични, обществени и други отношения, принадлежащи на
техния починал наследодател. Най-често удостоверението за наследници е
предназначено да установи правото на даден наследник, респ. наследници, да
стане собственик на притежаваното имущество и други права на наследодателя. От
анализа на посочените правни норми е видно, че наследниците и реда за
наследяване се определят от оставените от починалия родственици по права и по
съребрена линия. Родството е уредено с разпоредбите на чл.74 – чл.76 от
Семейния кодекс /СК/. Съгласно чл.74 от СК, родство по права линия е връзката
между две лица, от които едното произхожда пряко или непряко от другото, а
според чл.75 от СК, родство по съребрена линия е връзката между две лица, които
имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото.
От приетите по делото
писмени доказателства не се установява да е налице пряка роднинска връзка между
жалбоподателката и З. З. и Й. З.. Не са налице доказателства за твърдяното от
жалбоподателката осиновяване на майка й от посочените по горе лица. Такова
обстоятелство не е отразено в регистрите на населението, не са налице и други
писмени доказателства за това осиновяване. Липсата на каквито и да е било данни
за такова осиновяване не дава възможност
на съда да прецени приложимият ред за осиновяването съгласно действащата към
този момент нормативна уредба. Ирелевантно за правния спор е твърдяното
осуетяване на въводи във владение. Не съществува спор, че е налице саморъчно
завещание, съгласно което Й.Р.З. завещава цялото си движимо и недвижимо
имущество на майката на жалбоподателката – М.Д.Д. Безспорно е също така, че
жалбоподателката се явява единствения наследник на майка си, което обаче не я
прави наследник по закон на З. З. и Й. З., респективно не е от кръга на лицата
имащо право да инициират производство по издаването на исканото удостоверение
за наследници на тези лица. Това е така, тъй като не е установено по надлежен
ред съществуването на наследствени правоотношения между майка й и З. З. и Й. З.,
за които е подадено искането за издаване на удостоверение за наследници.
Предвид всичко изложено
пo-горе, съдът в настоящия състав счита, че така постановения отказ за издаване
на исканото от жалбодателката удостоверение за наследници е издаден при
спазване на материалния закон. Оспореният отказ, освен това, не противоречи и
на целите на закона и това е така, тъй като след като същият съответства на
материалния закон и е единствено възможният административен акт, който може да
бъде издаден, то той явно е съобразен с целта на закона.
Ето защо, съдът в
настоящия състав намира жалбата на М.Г.Ж. ***, за неоснователна, както и
намира, че не са налице основанията за отмяна на оспорения изричен отказ,
посочени в чл. 146 от АПК, като отказът е валиден и законосъобразен
административен акт, поради което и жалбата следва да бъде отхвърлена с
решението по настоящото дело.
С
оглед изхода на делото искането на пълномощника на ответника за присъждане на
направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК М.Г.Ж. *** /която се явява юридическото лице, в чиято структура е
кметството на с. Медникарово/ сумата от 400.00 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за
правна защита и съдействие № 0240053/23.06.2022 год.
Воден от гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Стара Загора
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на М.Г.Ж. *** против изричен отказ на Кмета на с. Медникарово, общ.
Гълъбово да бъде издадено удостоверение за наследници, обективиран в писмо изх.
№15 от 11.05.2022 год..
ОСЪЖДА М.Г.Ж. *** с
ЕГН: ********** *** сумата
от 400.00 /четиристотин / лева, представляваща направените от ответника
разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: