РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. Н.п., 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20243620101189 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от Ж. Е. В., съдържаща иск с правно
основание по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на суми, заплатени без основание,
представляващи вноски по неустойка, за непредставяне на гаранция, съгласно чл. 6, ал. 1,
във вр. с чл. 4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит, с № *** от 01.11.2023г., сключен с
***, ЕИК ***
В исковата молба се твърди, че на 01.11.2023 г. между ищеца и ответника „***, ЕИК
*** се е сключил Договор за потребителски кредит № ***. По силата на Договора ответното
дружество се задължило да предостави на кредитополучателя Ж. В. – ищец в настоящото
производство, потребителски кредит под формата на заем в размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева, а кредитополучателя, се задължава да върне предоставената сума в срок до
02.11.2024г., на 12 месечни вноски, при лихвен процент по кредита в размер на 40,39 % и
годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ - 48,77 %.
Общата дължима сума, която ищецът трябвало да върне е в размер на 1 848 (хиляда
осемстотин четиридесет и осем) лева, от които 1 500 (хиляда и петстотин) лева – главница и
348 (триста четиридесет и осем) лева – лихва, при условие, че представи в срок до края на
следващия ден от сключване на договора (до 12.11.2023г.) банкова гаранция или гаранция,
издадена от небанкова финансова институция, която да бъде в размер на 1 848 (хиляда
осемстотин четиридесет и осем) лева, със срок на валидност до 03.11.2024г., съгласно чл.4,
ал.3 от Договора. В случай, че не представи гаранцията по чл.4, ал.3 , то съгласно чл.6, ал. 1
от Договора, Ж. Е. В. дължи на Кредитора „*** неустойка в размер на 1 200 (хиляда и
двеста) лева.
На 09.04.2024г., ищецът рефинансирал своя потребителски кредит и съгласно Анекс
към Договор за потребителски кредит № *** от 09.04.2024г., същият е изплатил сумата в
размер на 977,15 лева, с която сума е погасил главница в размер на 946,39лв., лихва в размер
1
на 7,43 лева и неустойки в размер на 23,33 лева по Договор за потребителски кредит от
01.11.2023г., сключен между Кредитора и Кредитополучателя. Общата сумата, която ищецът
е заплатил на ответника за погасяване на задължението по Договор за потребителски кредит
от 01.11.2023г. е в размер на 2247,15 лева, с която счита, че е погасил главница и лихва в
размер на 1848 лева, като с остатъка до 2247,15 лева, счита, че е погасил и неустойка в
размер на 399,15 лева Ищецът твърди, че към датата на подаване на Исковата молба в съда,
същият е изплатил изцяло задължението си по процесния договор за потребителски кредит.
Предвид на горното, ищецът моли съда да осъди ответника на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД –
да заплати му сумата в размер на 399,15 лева, представляваща заплатени без основание
вноски за неустойка за непредставяне на гаранция, съгласно чл. 6, ал. 1 във вр. с чл.4, ал.3 от
Договор за потребителски кредит № *** от 01.11.2023г.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество
***, което сочи, че предявения иск за допустим. Прави изрично признание на иска, по
смисъла на чл. 237 от ГПК и прилага вносна бележка за заплатени 449,15 лева, по банкова
сметка на ищеца, от които 399,15 лева – недължимо платена сума, явяваща се и искова
претенция и 50 лева – възстановяване на заплатена държавна такса.
Ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възражение, по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца – адв. Н., от АК В. не се
явява, изпраща молба, с която желае делото да се разглежда в негово отсъствие, изразява
становище по хода на делото, а по същество поддържа исковата молба, не взема отношение
по никакъв начин, във връзка с направеното от ответника признание на иска, моли за
уважение на исковата претенция (погасена към момента на провеждане на съдебното
заседание) и моли за присъждане на разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК,
ведно с ДПЗС.
От страна на ответното дружество, чрез юрк. Д., е представено становище по хода на
делото, в което се прави искане – същото да бъде разгледано в негово отсъствие, поддържа
признанието на иска. Възразява срещу размер на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца и моли същото да бъде определено по справедливост,
съобразно практиката на СЕС. Същевременно – моли разноските да бъдат присъдени в
тежест на ищеца, тъй като твърди, че ответникът не е давал повод за завеждане на делото и
същият е заплатил исковата претенция.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното:
За основателност на предявения иск, в тежест на ищеца е било да установи наличието
на правоотношение по Договор за потребителски кредит № *** от 01.11.2023г., сключен
между него и ответника, който не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са
налице пороци, водещи до нищожност на договора за кредит, като докаже всичките
елементи на фактически състави на отделните основания за това, както и да установи, че е
заплатил в полза на ответника посочените суми. Ответникът признава предявения иск по
основание и размер. Представя доказателства – вносна бележка от 13.11.2024г., за
заплатени 449,15 лева, по банкова сметка, представена по делото от ищеца (специална
клиентска сметка на адвоката), от които 399,15 лева – недължимо платена сума, явяваща се и
искова претенция и 50 лева – възстановяване на заплатена държавна такса. Именно поради
погасяване на исковата претенция – доказателствена тежест не е разпределяна.
Като писмени доказателства по делото са приети приложените документи към
исковата молба и отговора, както и представените със становищата на страните.
С оглед признанието на иска и становищата на страните, по делото не са събирани
допълнителни доказателства, като предвид изявлението им е прекратено съдебното дирене и
2
е даден ход на устните състезания. Направеното признание на иска по съществото си е
процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу
претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на
действителното правно положение, което води до съвпадение на насрещните позиции на
страните. Признанието по настоящото дело не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3
ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната
може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда от единствения управител на
ответното дружество. С оглед на извършеното плащане в хода на процеса от ответника, като
страните не спорят относно датата и размера му, съдът намира, че предявеният иск за
главницата е неоснователен, поради погасяването на същия в хода на процеса. За ищецът
вече не съществува накърнено право, а защитата по исковата претенция е реализирана, чрез
нейното погасяване от страна на ответника в хода на процеса. Поради тези причини искът
следва да бъде отхвърлен с аргумент чл.235, ал.3 ГПК.
Относно разноските по делото, съгл. чл. 81 от ГПК.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, дължимостта на вземането
към датата на депозиране на исковата молба и извършеното плащане в хода на процеса,
разноски се дължат в полза на ищеца, като същите се констатираха от съда в размер на 50
лева – платена държавна такса. Доколкото обаче сумата е погасена от ответника в хода на
делото, разноски за държавна такса не следва да се присъждат в полза на ищеца.
В становището по същество на спора, от страна на процесуалния представител на
ищеца е направено искане за присъждане на разноски, представени са договор за правна
защита и съдействие (ДПЗС) и списък с разноски, по смисъла на чл. 80 от ГПК. В Договора
за правна защита и съдействие е записано, че възнаграждението на адвоката е уговорено на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и доверителят не заплаща такова.
Процесуалният представител на ответника оспорва дължимостта на разноски в
исковото производство, извличайки довод от погасяването на вземанията, чрез плащане, в
хода на процеса и признанието на иска. От страна на ответника се твърди също, че не бил
дал повод за завеждане на делото. Съдът съобразявайки доводите на страните намира
възраженията на представителя на ответника за неоснователност на искането за присъждане
на разноски в полза на ищеца, за неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, но това касае
случаите, в които се отхвърля иска, като неоснователен. Обстоятелството, че
претендираните суми са погасени, чрез плащане, в хода на процеса, не обуславя извод за
отхвърляне на исковете, като неоснователни, а за отхвърлянето им, като погасени чрез
плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на разноските. В
случая исковете се отхвърлят, като погасени чрез плащане, след депозиране на исковата
молба. Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното
наличие на установените в чл. 78, ал. 2 ГПК две изисквания – с поведението си ответникът
да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, каквото безспорно е
извършеното плащане. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение
неговото поведение, а това на ответника. Преценката за това, дали тези изисквания са
изпълнени, е винаги конкретна – с оглед фактите по всяко дело. Във връзка с понасяне
отговорността за разноските, релевантно е кога точно е направено плащането и в този
смисъл изследване на въпроса дали направата им е предизвикана от поведението на
ответника. От материалите по настоящото производство е лесно и безспорно установимо, че
ответникът е получил исковата молба на 14.10.2024г. От този момент за ответника е
започнал да тече едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК и в рамките на този срок (на
14.11.2024г.) ответникът е представил отговор на ИМ към дата 14.11.2024г., ведно с вносна
бележка от 13.11.2024г. – за погасяване на исковата претенция. Следователно, плащането е
станало след завеждане на исковата молба. Поради тези причини, настоящият състав приема,
че отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с
поведението си е предизвикал завеждане на производството от ищеца и следва да понесе
3
отговорност за направените от последния разноски.
Ищецът претендира присъждане на разноски. Представен е договор за правна защита
и съдействие за осъществено процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА. С оглед декларацията в този смисъл, следва да се приложи разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 ЗА и на процесуалния представител на ищеца следва да се определи адвокатско
възнаграждение, което ответникът да бъде осъден да заплати. На основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, в полза на адвоката, осъществил безплатната правна помощ следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева, предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът
следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата, в размер от 400 лева – за адвокатско
възнаграждение, за което има представен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Е. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Н.п., общ. Н.п.,
обл. Ш., ул. „*** ***, вх. * ет. * ап. 44, против „***, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „*** (***), ет. * представлявано от И. Н. Х. – иск с правно основание
чл. 55, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на „***, ЕИК ***да заплати сумата в размер на 399,15 лева –
платена, без основание, представляващи вноски по неустойка, за непредставяне на гаранция,
съгласно чл. 6, ал. 1, във вр. с чл. 4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит, с № *** от
01.11.2023г., сключен между ***, ЕИК ***и Ж. Е. В., ЕГН **********, КАТО ПОГАСЕН
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА „***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „*** (***),
ет. * представлявано от И. Н. Х., ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Е. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
Н.п., общ. Н.п., обл. Ш., ул. „*** ***, вх. * ет. * ап. 44, разноските в настоящото
производство в размер на 400 лева – за адвокатско възнаграждение, определено на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
4