№ 467
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Румяна Гр. Арсова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20211100902433 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 646, ал.2, т. 1 ТЗ, а в условията на
евентуалност чл. 646, ал.2, т. 3 ТЗ, във вр. ал. 4, т.2 от ТЗ, или евентуално на основание чл.
135 от ЗЗД, както и иск по чл. 55, ал.1 пр.3 във връзка с чл.649, ал.2 от ТЗ.
Ищецът - синдикът на „Б.р.к.“ ЕООД, г-н Р.Т. твърди, че спрямо горепосоченото
дружество със съдебно решение № 260272 от 3.11.2020 г., постановено по т.д. 2607/2019г. на
СГС, TO, VI-23 е открито производство по несъстоятелност по подадена молба от кредитор
на 04.12.2019 г., дружеството е обявено в неплатежоспособност с начална дата на
неплатежоспособността 20.03.2019г., постановено е прекратяване на дейността и същото е
обявено в несъстоятелност. Твърди, че спряното производство по несъстоятелност е
възобновено с решение от 24.11.2020г., а той е назначен за постоянен синдик с определение
от 22.07.2021г. Поддържа, че след проучване на имотното състояние на длъжника, се
установило, че в периода от март 2019г. до датата на подаване на исковата молба за
несъстоятелност са направени транзакции в размер на исковата сума. като на синдика не са
предоставени изобщо счетоводни документи и търговски книги, обосноваващи извършените
транзакции. Поддържа, че извършените в периода от 22.03.2019 г. до 09.07.2019 г. - след
началната дата на неплатежоспособност по съдебното решение и в едногодишния срок
преди подаване на исковата молба за откриване на производство по несъстоятелност,
плащания може да се предполага, че се касае за плащане на неизискуеми парични
задължения, но дори и да са изискуеми, то с оглед дълготрайния характер на отношенията
между платеца и получателят на плащанията, последният е бил в състояние да направи най-
малкото основателно предположение, че платецът е във фактическо състояние на
неплатежоспособност. За наличие на такива отношения синдикът се позовава на
извършената с нотариален акт № 3 от 03.05.2019 г., том 2 , peг. №1476, дело №120/2019, на
1
нотариус Р.Л. с № 625 при НК, е район на действие РС-Русе, вписан в СВ - Русе с дв. вх.№
5344/03.05.2019г., акт 70, том 14, дело 2786/2019, сделка съгласно която „Б.р.к.” ЕООД -
втория ответник е продало на „Ф.Г.” ЕООД - първия ответник, следния недвижим имот:
Морски клуб на управление предказармена подготовка на младежта към Министерство на
отбраната, находящ се в гр. Русе, ул. ****, притежаващ кадастрален идентификатор
63427.2.5540, при продажна цена 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лева, платима на части, и
при данъчна оценка на имота в размер на 766 418,90 лв., като изтъква, че представител на
двамата ответници е едно и също лице Д.Р.В.. За дългогодишните търговски отношения се
позовава и на факта, че е бил наемател на друг имот на продавача в гр. Бяла, обл. Русе, на
ул. “****, по вписан договор за наем от 18.09.2018 г. за 84 месеца, като вписването е
заличено на 19.02.2019 г., но след това върху въпросния имот е учредена ипотека на
26.02.2019 г. в полза на банка и на 24.04.2019 г. наново е вписан договор за наем в полза на
купувача. Ищецът поддържа, че от многобройните разплащания между платеца и ответника
е ясно, че двете дружества са в трайни търговски отношения, което показва, че ответникът е
бил наясно с финансовото състояние на продавача и че с извършените плащания се
ощетяват кредиторите му или най-малкото е могъл да стигне до обосновано предположение,
че платецът е във фактическо състояние на неплатежоспособност, а от друга страна
дадените пълномощия на управителя на ответника за сделки с недвижими имоти също
насочва към наличие на свързаност между страните. Предвид горното претендира да се
обявяват за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 646,
ал.2, т. 1 ТЗ, а в условията на евентуалност чл. 646, ал.2, т. 3 ТЗ, във вр. ал. 4, т.2 от ТЗ, или
евентуално на основание чл. 135 от ЗЗД подробно описаните по дати и основание плащания
от страна на „Б.Р.К.” ЕООД /н/ от банкова сметка при „Райфайзенбанк България” ЕАД към
ответника „Ф.Г.” ЕООД,на стр.3 и 4 от ИМ в общ размер на сумата от 351 044,60 лв., както
и осъждането на „Ф.Г.” ЕООД да върне на несъстоятелния длъжник горепосочената сума. В
допълнителната искова молба от 03.02.2022г. по повод постъпилия отговор от втория
ответник, ищецът оспорва възраженията, както относно просроченост на молбата, така и
относно подсъдността. Твърди, че факта, че ответникът „Ф.Г.“ ЕООД се е позовал
единствено на липсата на формална свързаност между ответните дружества, не означава, че
не са били в дълготрайни търговски отношения и е знаел за влошеното му финансово
състояние. Освен това наличието или не на недобросъвестност влиело само на периода, но
не и на предпоставките за уважаване на иска. В хода на производството поддържа
претенциите чрез процесуалния си представител – адв. Л.П., като претендира уважаването
им и присъждането на разноски.
Ответникът „Ф.Г.“ ЕООД е подал писмен отговор от 30.12.2021г., с който оспорва
исковата молба като недопустима и просрочена, както и като неоснователна. Заявил е и
възражение за неподсъдност на спора, като счита, че предвид, че седалището му е в гр. Бяла,
Русенско, искът следва да се разгледа от ОС – Русе. Счита, че искът е недопустим, тъй като
не е предявен в едногодишния срок, който е изтекъл след обявяване на решението на съда
по партидата на несъстоятелния длъжник на 04.11.2020г., едногодишният срок бил изтекъл
преди исковата молба. Твърди, че исковата молба е и неоснователна, тъй като не е
2
подкрепена с доказателства. Твърди и че съгласно чл. 646, ал.7 от ТЗ недействителността не
засяга правата на третите добросъвестни лица, които са придобити възмездно преди
вписване на исковата молба, като цитира и разпоредбите относно свързани лица. С оглед
горното твърди, че той по никакъв начин не е свързано лице с несъстоятелния търговец и се
явява добросъвестно трето лице. Това, че е управителят му е представлявал длъжника при
сделка с недвижим имот, за което е бил конкретно упълномощен, не го правeло запознат с
финансовото му състояние. Сочи, че имотът е закупен с тежести, което е премълчано от
синдика. Предвид горното счита, че недобросъвестността му следва да се докаже от ищеца, а
не се предполага, а той е и действал добросъвестно. Допълнителен писмен отговор не е
подал и не изпраща представител в съдебно заседание.
Ответникът „„Б.р.к.“ ЕООД, призован по реда на чл.50, ал.4 от ГПК със залепено
уведомление на адреса по седалището му на 26.01.2022г. след надлежно удостоверяване от
връчителя, че не е намерен офис и служител за получаване на книжата, не е подал писмен
отговор в законоустановения срок, нито изразява становище по иска. Не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от справка по публичния ТР със съдебно решение № 260272 от 3.11.2020 г.,
постановено по т.д. 2607/2019г. на СГС, TO, VI-23 е открито производство по
несъстоятелност по подадена молба от кредитор на 04.12.2019 г. на ответното дружество
«Б.Р.К.“ ЕООД, дружеството е обявено в неплатежоспособност с начална дата на
неплатежоспособността- 20.03.2019г., постановено е прекратяване на дейността и същото е
обявено в несъстоятелност. Постановено е спиране на производството. С допълнително
решение от 23.11.2020г., обявено в ТР на 24.11.2020г., производството е възобновено.
С допълнителната искова молба на стр. 35 и следващите са представени и приети
като неоспорени писмени документи извлечения от сметка от „Райфайзенбанк“, от които е
видно, че са правени преводи от сметката на «Б.Р.К.“ ЕООД към ответника «Ф.Г.» ЕООД на
процесните дати, които са както следва: 22.03.2019г. – сумата от 11 000 лв. с посочено
основание – аванс по договор, като на същата дата е и втори превод за 1000 лв. с основание
по договор за счетоводни услуги. На 25.03.2019г. са направени два превода – на сумата от
1700 лв. с основание по договор и на сумата от 700 лв. с вписано основание – такса. На
26.03.2019г. са преведени 1500 лв. с основание такса; на 27.03.2019г. – 150 лв. с основание
такса; на 28.03.2019г. – 2800 лв. с основание дог. и 1000 лв. с основание такса; на
29.03.2019г. – 28 000 лв. с основание договор проект; на 02.04.2019г. – 1000 лв. с основание
договор проект; на 03.04.2019г. – 2500 лв. с основание договор проект; на 05.04.2019г. –
1000 лв. с основание договор проект; на 08.04.2019г. – 2170 лв. с основание по фактура; на
09.04.2019г. са преведени следните суми – 1200 лв., 2000 лв., 580 лв. – с основание по
фактура и сумата от 22,40 лв. – доплащане по фактура; на 10.04.2019г. са преведени 98 лв. с
основание доплащане по фактура; на 12.04.2019г. – 1 100 лв. – доплащане по фактура; на
15.04.2019г. – 1500 лв. и 300 лв. – доплащане по фактура; на 17.04.2019г. – 1300 лв. – по
3
договор; на 18.04.2019г. – 7300 лв. с основание по договор; на 19.04.2019г. – 700 лв. – по
договор; на 22.04.2019г. – 200 лв. – по договор и 1450 лв. – с основание такса; на
23.04.2019г. са преведени 4000 лв. и после 300 лв. с основание плащане по договор; на
24.04.2019г. е преведена сумата от 135 000 лв. с основание плащане по договор, както и
сумата от 4,60 лв. със същото основание; на 30.04.2019г. са преведени 38 000 лв. с
основание плащане по договор; на 13.05.2019г. – 17 000 лв. с основание плащане по
договор; на 16.05.2019г. – 5 лв. – плащане по договор; на 17.05.2019г. са преведени сумите
1000 лв., 4000 лв. и 25300 лв. с основание по договор и плащане по договор и 1000 лв. са с
наредетил Ф.Г. и с основание възстановяване; на 20.05.2019г. – 19 000 лв. с основание
плащане по договор, като на същата дата е отразено и възстановяване на 17 000 лв. с
наредител «Ф.Г.» видно от извлечението на стр. 60 от делото, т.е. преводът на въпросната
дата е само разликата от 2000 лв.; на 23.05.2019г. са преведени 15 500 лв. с основание
плакщане по договор; на 27.05.2019г. – сумата от 5400 лв. с основание плащане по договор;
на 14.06.2019г. са преведени 1 100 лв. с основание по договор, но също са и възстановени
видно от извлечението от сметка 500 лв. и още 8200 лв. от наредител «Ф.Г.» « ЕООД с
основание – възстановяване по договор. На 17.06.2019г. са платени 2640 лв. с основание по
договор. Видно от извлечението от сметка на стр. 65 на 27.06.2019г. са преведени 201 лв. с
основание по договор, но са и възстановени от «Ф.Г.» ЕООД на другия ответник 430 лв. На
28.06.2019г. са платени 0,20 лв. и 8500 лв. с основание по договор. На 08.07.2019г. са
платени с основание по договор 809 лв. и 1014 лв., но също са и възстановени 403 лв. На
09.07.2019г. са платени 0,40 лв. с основание по договор, а възстановени видно от
извлечението на стр.68 от делото 401 лв. с наредител «Ф.Г.» ЕООД и основание –
възстановяване по договор. С оглед горното съдът намира, че общо преведената сума следва
да се отчете като се съобразят сумите, които са възстановени обратно видни от извлеченията
по сметки, които са 1000 лв., възстановени на 17.05.2019г., 17 000 лв., възстановени на
26.05.2019г., 8700 лв. – на 14.06.2019г., 430 лв. – на 27.06.2019г., 403 лв. – на 08.07.2019г. и
401 лв. – на 09.07.2019г., следователно общо възстановените от ответника обратно на
несъстоятелния длъжник суми са в размер на 16 934 лв. С оглед горното съдът намира, че на
база представените от ищеца извлечения от сметки се установява, че по сметка на ответника
«Ф.Г.» ЕООД са постъпили общо 351 044,60 лв., но са възстановени още при преводите
сумата от 16934 лв. или са останали в неговия патримонуим разликата от 334 110,60 лв.
С допълнителната искова молба на стр. 69 и следващите са представени нотариален
акт № 42, том 1, рег.570, дело 23/2021г., съгласно който „Ф.Г.“ ЕООД с договор от
25.01.2021г. е продал на дружеството „Ла Резон“ подробно описания поземлен имот в гр.
Русе за сумата от 250 000 евро.
Съгласно представения нотариален акт за покупко-продажба под №3, том 2, рег.
№1476, дело №120/2019г. от 03.05.2019г. „Б.р.к.“ ЕООД, представляван от Д.Р.В.,
упълномощен от Д.П.С. с приложеното пълномощно, е продал на „Ф.Г.“ ЕООД,
представляван от Д.Р.В. подробно описания имот, представляващ Морски клуб на
управление предказармена подготовка на младежта към Министерство на отбраната,
4
находящ се в гр. Русе, ул.“****, състоящ се от описаната сграда и поземлен имот за сумата
от 28 000 лв. с ДДС, като от тях 10000 лв. са платими по банков път в деня на подписване на
акта по описаната сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, а остатъкът от 18 000 лв. – също по
банков път в 14дневен срок. Представена е на стр. 79 и следващите справка от АВ по
отбелязванията по партидата на несъстоятелния длъжник.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Макар вече да се е произнесъл по възраженията с определението за насрочване на
делото, съдът дължи мотиви и относно допустимостта на предявените искове. Съдът намира
за неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на исковата молба като
подадена извън законоустановения едногодишен срок. Видно от данните по ТР,
производството по несъстоятелност е открито с решение по чл. 632 от ТЗ, т.е. при спирането
му. Едва с решение от 23.11.2020г., обявено в ТР на 24.11.2020г., производството е
възобновено и от този момент започва да тече едногодишния срок, тъй като с решението по
чл. 632 от ТЗ не се назначава синдик и няма как и кой да предяви исковете за попълване на
масата на несъстоятелността. Това е възможно едва след решението за възобновяване, като в
случая едногодишния срок тече от 24.11.2020г. и исковата молба е предявена по пощата с
плик с клеймо от 24.11.2021г., т.е. в едногодишния срок. Срокът тече от момента на
възобновяване на производството по несъстоятелност, което е изрично записано и в
разпоредбата на чл. 649, ал.1 от ТЗ, а именно от решението по чл. 632, ал.2 от ТЗ.
Неоснователни са възраженията на ответника и относно местната подсъдност на спора.
Съгласно разпоредбата на чл. 649, ал.5 от ТЗ, исковете по чл. 646 и 647 от ТЗ се предявяват
пред съда по несъстоятелността, т.е. този, пред който е открито производството и това е
СГС, поради което възражението за местна неподсъдност е неоснователно. Предвид горното
съдът намира, че исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по същество по реда
на тяхното предявяване, а именно първо по чл. 646, ал.2 т.1 от ТЗ, при евентуалност – по чл.
646, ал.2 т.3 от ТЗ и евентуално по чл.135 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 646, ал. 2 т.1 от ТЗ, може да бъде обявено за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, изпълнение на
неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнение, извършено в
едногодишен срок, но след началната дата на неплатежоспособността, като по силата на ал.3
на чл. 646 от ТЗ, ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен срокът е две
години. В ал. 4 на чл. 646 от ТЗ е посочено, че знанието се предполага в описаните хипотези,
а именно когато длъжникът и кредиторът са свързани лица, кредиторът е знаел или е бил в
състояние да узнае обстоятелствата, въз основа на които може да се направи обосновано
предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост. Съгласно чл.
646 ал.5 от ТЗ, ал.2 т.1 и т.3 не се прилагат, ако изпълнението е в кръга на обичайната
дейност на длъжника и когато е 1/ извършено съобразно уговореното между страните
едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или
до 30 дни след падежа на паричното задължение; след извършване на плащането кредиторът
5
реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга.
Съгласно чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ могат да бъдат обявени за недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от
длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в
посочените в т. 1 - 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625, а именно по т.3 -
погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на
изпълнението, извършено в 6-месечен срок. По иска с основание чл. 646, ал. 2 т. 3 вр.с, ал. 3
вр. с, ал. 4 т. 2 от ТЗ ищецът носи тежестта да докаже че изпълнението на изискуемо
парично задължение от длъжника е извършено в подозрителния период, както и
обстоятелството, че кредиторът е знаел, че длъжника е неплатежоспособен или
свръхзадължен, вкл. и да докаже наличието на предпоставките за прилагане на
презумпцията по чл. 646, ал. 4 т. 2 вр. с, ал. 3 от ТЗ, ако се претендира удължения срок. В
тежест на ответника е ако се установи приложимост на презумпцията по чл. 646, ал. 4 т. 2
вр. с, ал. 3 от ТЗ да я оборят. Съгласно ал. 3 на чл. 646 от ТЗ ако кредиторът е знаел, че
длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, то срокът по, ал. 2, т. 1 и т. 2 е две
години. В ал. 4 на чл. чл. 646 ТЗ пък е заложена презумпцията, че знанието по ал. 3 се
предполага, когато 1/ длъжникът и кредиторът са свързани лица, или кредиторът е знаел; и
2/ кредиторът е бил в състояние да узнае обстоятелства, въз основа на които може да се
направи обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или
свръхзадълженост. В случая по отношение на плащанията, които са след дата – 04.06.2019г.
и попадат в шестмесечния подозрителен период от датата на молбата по чл. 625 от ТЗ, която
е от 04.12.2019г., е без значение добросъвестността на съконтрахента, т.е. знанието му
относно неплатежоспособността, но предходните плащания са в удължения срок, т.е. за
всички описани плащания до това от 14.06.2019г., а именно тези от 22.03.2019г. до
27.05.2019г. следва да се докаже наличие на предпоставките, ако се касае за изпълнение на
изискуемо задължение, да са налице обстоятелствата за прилагане на удължения срок на
подозрителния период. Това, обаче, е относимо към евентуалния иск по чл. 646, ал.2 т.3 от
ТЗ, а първият, предявен от синдика, е по чл. 646, ал.2 т.1 от ТЗ. Предпоставка за уважаване
на отменителния иск по чл. 646, ал.2, т. 1 от ТЗ е да се установи изпълнение на паричното
задължение, извършено от длъжника в подозрителния период, т.е. след началната дата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, независимо от начина на
изпълнение, което е извън обичайната му дейност, а изпълнението следва да е на
неизискуемо задължение. Всички процесни плащания в случая са в т.нар. подозрителен
период, а именно след началната дата на неплатежоспособността – 20.03.2019г. и са в
едногодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, която е с вх.№150379 от
04.12.2019г. видно и от справка по деловодната система. Тук следва да се отбележи, че
знанието на кредитора е релевантно само по отношение на срока, а именно той би бил две
години, ако е знаел или е могъл да предположи. Процесните плащания са в рамките на
едногодишния период преди молбата, поради което доводите относно това дали ответникът
като кредитор е знаел или не, са ирелевантни за настоящата претенция. Плащанията според
съда са надлежно доказани с представените извлечения от сметки, които са приложени към
6
допълнителната искова молба, връчена на ответника, и спрямо които той не е предявил
никакви възражения. Бланкетното оспорване на плащания по отговора, при положение, че с
ДИМ има банкови извлечения, установяващи същите, са неоснователни. Плащанията са в
общ размер на сумата от 351 044,60 лв., но съдът констатира, че са възстановени още при
преводите сумата от общо 16934 лв., така както е видно от самите извлечения, или са
останали в патримонуим на ответника «Ф.Г.» ЕООД суми в размер на разликата от 334
110,60 лв. За уважаване на иска следва да се установи изпълнение в подозрителния период
на неизискуемо задължение. Тук следва да се отбележи, че съобразно правилата на
разпределение на доказателствената тежест, ответната страна е тази, която следва да
установи, че към момента на получаване на плащането / изпълнението/ вземането й е било
изискуемо. Ищецът твърди отрицателния факт на неизискуемост на вземането и ответникът
е този, който следва да го опровергае. Ответниците по настоящото дело, включително
подалия отговор „Ф.Г.“ АД по никакъв начин не доказа, а и дори не посочи по какъв
договор са плащанията и не е представил същия, за да може да се направи обективен извод
дали и кога е настъпила изискуемостта на задължението, което е платено. В тази връзка
следва да се има предвид, че счетоводни документи са изискани от представителя на
ответника и от вещото лице, както изрично е отразено в доклада му, но не са представени.
Предвид горното следва да се приеме, че независимо от заличаване на експертизата поради
невнасяне на депозит, то е налице и хипотезата на 161 от ГПК, а именно ответникът не е
съдействал за събиране на доказателства, а именно допуснатата ССЕ, като не е предоставил
на вещото лице необходимата счетоводна документация. При липса на каквато и да е яснота
какъв е сключения между страните договор и как по него е уговорена изискуемостта на
сумите, няма как единствено и само от отбелязаното в извлеченията по сметка, че
плащането е по договор, договор проект, респ. по фактура, да се приеме, че същото е било
изискуемо към момента на извършването му, което важи включително и за авансовото
плащане, тъй като дори и да е аванс по договора, то той е дължим и изискуем съобразно
уговореното по същия. Ищецът –синдик изрично е посочил, че не разполага с договори и
други документи, които да са му предоставени от управителните органи на несъстоятелния
длъжник, с помощта на които да се установи горното, а както се посочи от съда, в тежест на
твърдящата положителния факт страна, а именно, че плащанията са на изискуеми
задължения, ответника, е задължението да установи кога и как е настъпила изискумостта им.
Доказателства от страна на ответниците, че процесните плащания са на изискуеми
задължения няма ангажирани по делото, всъщност от ответниците изобщо не се установява
какъв е характера на задълженията, по които е платено, респ. кога и дали е настъпила
изискуемостта им.
По отношение на отрицателните предпоставки, а именно тези по чл. 646 ал.5 от ТЗ,
съгласно която норма, ал.2 т.1 и т.3 не се прилагат, ако изпълнението е в кръга на
обичайната дейност на длъжника и когато е 1/ извършено съобразно уговореното между
страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на
длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение; след извършване на
7
плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга,
следва да се има предвид, че на първо място ответникът не е заявил изрично такова
възражение. Независимо от горното, доколкото съдът преценява както положителните, така
и отрицателните предпоставки, следва да съобрази, че в Търговския закон не се съдържа
легална дефиниция на понятието „обичайна дейност“. Такова определение е налице в § 1, т.
12 от Закона за счетоводството, според което „обичайна дейност“ е съвкупност от стопански
операции, извършвани регулярно от предприятието в рамките на осъществяваната от него
дейност. Относно изискването за кумулативно наличие на общото изискване на чл. 646, ал. 5
ТЗ - изпълнението да е извършено в кръга на обичайната дейност на длъжника и на
елементите от фактическия състав на някое от предвидените в т. 1 или т. 2 на чл. 646, ал. 5
ТЗ възражения, е и постановеното по реда чл. 290 ГПК решение по т.д. № 812/2011 г. на
ВКС, ІІ т.о. и др. В конкретния случай видно от вписания предмет на дейност на
несъстоятелното дружество, същият е „консултантски услуги в областта на финансите,
създаване разработка и продажба на модели за управление на риска, и създаване на анализи
въз основа на статистически данни, управление на вземанията включително и чрез
изкупуване на вземания/цесия/, промотиране и маркетинг, търговска и външно – търговска
дейност, търговско представителство, търговско посредничество и агентство на местни и
чуждестранни лица в страната и чужбина, производство и покупка на стоки или други вещи,
с цел продажба в първоначален или обработен вид, събиране на банкови задължения, както
и междуфирмени, посредничество при кредитиране, извършване на охранителна дейност
/след получаване на съответното разрешение/ и всякаква друга дейност, незабранена от
закона“. По делото, обаче, както се изтъкна по-горе, ответникът „Ф.Г.“ ЕООД не е
представил никакъв договор, по който да твърди, че е получил плащанията от
несъстоятелното дружество, нито фактури или друго, от които да се установява какъв е
характера на правоотношението, за да може да се приеме и установи, че е в кръга на
обичайната дейност и са налице двете специфични хипотези по чл. 646, ал.5 т.1 или т.2 от
ТЗ, като дори и при изискване от вещото лице не е представил никакви счетоводни
документи. При това положение, след като не е установен вида и характера на договора
и/или правоотношението, не може да се приеме, че е в кръга на обичайната дейност, нито че
се касае за изпълнение на изискуемо задължение, поради което съдът намира, че
предявеният иск по чл. 646, ал. 2 т.1 от ТЗ за обявяване за недействителни на плащанията,
извършени в периода от 22.03.2019г. до 09.07.2019г., подробно описани в акта, са
недействителни, тъй като следва да се приеме, че са плащания на неизискуеми задължения в
подозрителния едногодишен период преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, но след
началната дата на неплатежоспособността. Всички изложени доводи от ответника, както и
от ищеца относно това дали е налице добросъвестност у него, в смисъл на знание за
затрудненото финансово положение на несъстоятелното дружество, са ирелевантни при
положение, че не се установява изпълнението да е на изискуеми задължения чрез
установяването на предпоставките за това. Горните биха били релевантни за част от
плащанията, ако ответникът бе установил, че е получил изпълнение на изискуеми свои
вземания, и по евентуалния иск по чл. 135 от ЗЗД, но при положение, че ответникът по
8
никакъв начин не е установи нито основанието, нито изискуемостта на вземанията си, на
които се установява, че е получил плащания в подозрителния период, са извън предмета на
обсъждане и не следва да се разглеждат от съда. Само за пълнота следва да се отбележи, че
изтъкнатия от ответника довод, че той бил добросъвестно лице, като се позовава на чл. 646
ал.7 от ТЗ, че недействителността по ал.2 не засяга правата, които добросъвестни трети лица
са придобили възмездно преди вписването на исковата молба, е относимо само до
хипотезата, в която с иска по чл. 646 от ТЗ се атакува сделка относно права върху
недвижими имоти, тъй като само в този случай се вписва исковата молба и това е имал
предвид законодателят под трето добросъвестно лице, а именно това, което е придобило
права преди вписването. В случая се касае за недействителност на получени плащания, при
които съконтрахентът му – ответника „Ф.Г.“ ЕООД е получил изпълнение, което е
относително недействително спрямо останалите кредитори, тъй като е в подозрителния
период, а именно съобразно началната дата несъстоятелния длъжник вече е изпаднал в
неплатежоспособност, а е плащал само на него, което уврежда останалите кредитори. Ето
защо доводите на ответника, че бил добросъвестно лице са изцяло ирелевантни.
Предвид основателността на първата от предявените при евентуалност обективно
съединени искови претенции, другите две не следва да бъдат разглеждани.
По иска за осъждане на ответника „Ф.Г.“ ЕООД да върне в масата на
несъстоятелността на получените суми, съдът намира следното:
Съгласно чл. 649, ал. 2 ТЗ активна процесуална легитимация за предявяването на
осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността притежава както синдикът,
така и всеки кредитор на несъстоятелността. Предвид уважаването на иска по чл. 646 ал.2
т.1 от ТЗ и признаване на плащанията за относително недействителни, ответникът „Ф.Г.“
ЕООД следва да върне в масата на несъстоятелността това, с което след отпадане на
основанието за получаването, се е обогатил. Следователно е основателна и акцесорната
претенция на ищеца за връщане на сумите, но следва да се съобрази в случая, че от данните
по представените извлечения от сметки се установява, че плащанията са в общ размер на
сумата от 351 044,60 лв., но са възстановени още при преводите сумата от 16934 лв., така
както е видно от самите извлечения, а именно 1000 лв., възстановени на 17.05.2019г., 17 000
лв., възстановени на 26.05.2019г., 8700 лв. – на 14.06.2019г., 430 лв. – на 27.06.2019г., 403
лв. – на 08.07.2019г. и 401 лв. – на 09.07.2019г., или са останали в патримонуим на
ответника «Ф.Г.» ЕООД суми в размер на разликата от 334 110,60 лв. Съдът следва да уважи
иска за този размер, тъй като са налице обективни данни, че част от получените суми са
върнати и следователно не са в патримониума на ответника, спрямо когото е насочена
реституционната претенция. Предвид горното този иск е основателен за сумата от 334 110,60
лв. и следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 351 044,60 лв.
като неоснователен.
Съгласно чл. 649 ал.6 от ТЗ в производствата по тези искове не се събират държавни
такси предварително, а се събират от осъдената страна, респ. ако искът бъде отхвърлен – от
масата на несъстоятелността. Предвид горното съдът намира, че следва да бъде възложена
9
държавна такса на осъдения ответник «Ф.Г.» ЕООД в размер на 4% от присъдената сума,
възлизаща на 334 110,60 лв., или сумата от 13 364,42 лв. От несъстоятелния длъжник следва
да се възложи от масата само за отхвърления размер държавна такса, възлизаща на 4% върху
сумата от 16 934 лв. или 677,36 лв.
Разноски са заявили както ищеца, като неговите се явяват дължимото по Наредбата
адвокатско възнаграждение, тъй като договорът за правна защита е по чл. 38 от ЗА.
Съобразно цената на исковете, следващото се минимално възнаграждение възлиза по чл.7,
ал.2 от Наредбата по правилото, че при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. - 3530 лв.
плюс 2 % за горницата над 100 000 лв., т.е. в случая общо на сумата от 8550,89 лв.и то без
начисляване на ДДС. Тази сума следва да се присъди на ищеца, като се съобрази изхода от
спора, а именно уважаване за 334 110,60 лв. и отхвърляне за 16 934 лв., или за 95,2%, т.е.
следва се като разноски сумата от 8 140,45 лв. Ответната страна «Ф.Г.» ЕООД също
претендира разноски за адвокатско възнаграждение, като в представения договор за правна
защита от 23.12.2021г. е отразено, че сумата е получена в брой. Възражението на ищеца, че
възнаграждението е прекомерно е неоснователно, тъй като сумата е дори с 89 стотинки под
минимума по Наредбата. Следователно и на ответника се следват разноски за адвокатско
възнаграждение, но за отхвърлената част от претенцията или приблизително 4,8%, т.е.
сумата от 424,80 лв. Няма искане за компенсация, поради което разноски ще бъдат
присъдени поотделно на всяка от страните.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на кредиторите на
несъстоятелността по иска, предявен от Р. ИВ. Т. като синдик на „Б.р.к.“ ЕООД, ЕИК ****, с
адрес – гр. София, ул.“****, с правно основание чл. 646, ал.2 т.1 от ТЗ, срещу „Ф.Г.“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. Бяла, ул.“****, и срещу „Б.р.к.“ ЕООД /
н./, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул.“****, плащания от
страна на „Б.Р.К.” ЕООД /н/ от банкова сметка при „Райфайзенбанк България” ЕАД,
извършени в периода от 22.03.2019г. до 09.07.2019г. към ответника „Ф.Г.” ЕООД, в общ
размер на сумата от 351 044,60 лв., както следва: 22.03.2019г. – сумата от 11 000 лв.;
22.03.2019г. - 1000 лв.; 25.03.2019г. два превода – на сумата от 1700 лв. с основание и на
сумата от 700 лв.; на 26.03.2019г. - 1500 лв.; на 27.03.2019г. – 150 лв.; на 28.03.2019г. – 2800
лв. и 1000 лв.; на 29.03.2019г. – 28 000 лв.; на 02.04.2019г. – 1000 лв.; на 03.04.2019г. – 2500
лв.; на 05.04.2019г. – 1000 лв.; на 08.04.2019г. – 2170 лв.; на 09.04.2019г. са следните суми –
1200 лв., 2000 лв., 580 лв. и сумата от 22,40 лв. –; на 10.04.2019г. са преведени 98 лв.; на
12.04.2019г. – 1 100 лв.; на 15.04.2019г. – 1500 лв. и 300 лв.; на 17.04.2019г. – 1300 лв.; на
18.04.2019г. – 7300 лв.; на 19.04.2019г. – 700 лв.; на 22.04.2019г. – 200 лв. и 1450 лв.; на
23.04.2019г. - 4000 лв. и 300 лв.; на 24.04.2019г. сумата от 135 000 лв., както и сумата от 4,60
10
лв.; на 30.04.2019г. - 38 000 лв.; на 13.05.2019г. – 17 000 лв.; на 16.05.2019г. – 5 лв.; на
17.05.2019г. сумите 1000 лв., 4000 лв. и 25300 лв.; на 20.05.2019г. – 19 000 лв.; на
23.05.2019г. -15 500 лв. с основание; на 27.05.2019г. – сумата от 5400 лв.; на 14.06.2019г. са
преведени 1 100 лв.; на 17.06.2019г. са платени 2640 лв.; на 27.06.2019г. 201 лв.; 28.06.2019г.
- 0,20 лв. и 8500 лв.; на 08.07.2019г. 809 лв. и 1014 лв., и на 09.07.2019г. – 0,40 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалните искове, предявен от Р. ИВ. Т. като
синдик на „Б.р.к.“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес – гр. София, ул.“****, с правно основание чл.
646, ал.2 т.1 от ТЗ, срещу „Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.
Бяла, ул.“****, и срещу „Б.р.к.“ ЕООД / н./, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
– гр. София, ул.“****, по чл. 646, ал.2 т.3 от ТЗ и чл. 135 от ЗЗД поради ненастъпване на
процесуалното условие за разглеждането им.
ОСЪЖДА „Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. Бяла,
ул.“****, да върне в масата на несъстоятелността на „Б.р.к.“ ЕООД, ЕИК ****, чрез превод
по особената синдишка сметка в „Общинска банка“ АД с IBAN: ****, на осн. чл. 55, ал. 1,
пр.3 от ЗЗД, сумата от 334 110,60 лв. / триста тридесет и четири хиляди сто и десет лева и
шестдесет стотинки, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 24.11.2021г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до пълния предявен
размер от 351 044,60 лв. като неоснователен и недоказан по размер.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление – гр. Бяла, ул.“****, да заплати на „Б.р.к.“ ЕООД, ЕИК ****, чрез
синдика Р. ИВ. Т., със сл. адрес – гр. София, ул.“****, сумата от 8 140,45 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, а именно адвокатско възнаграждение за
производството по чл. 38 от ЗА за процесуално представителство от адв. Л.П..
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК „Б.р.к.“ ЕООД, ЕИК ****, чрез синдика Р. ИВ.
Т., със сл. адрес – гр. София, ул.“****, да заплати на „Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление – гр. Бяла, ул.“****, сумата от 424,80 лв. – съдебни разноски за
отхвърления размер на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал.6 от ТЗ „Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление – гр. Бяла, ул.“****, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с
адрес – гр.София, бул.“Витоша“ №2, сумата от 13 364,42 лв. / тринадесет хиляди триста
шестдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща следващата се
държавна такса за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал.6 от ТЗ „Б.р.к.“ ЕООД / н./, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ул.“****, да заплати от масата на
несъстоятелността на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с адрес – гр.София, бул.“Витоша“ №2,
сумата от 677,36 лв., представляваща следващата се държавна такса за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
11
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12