РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Горна Оряховица, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120101539 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.14а, ал.3 ЗСП и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Агенция за социално подпомагане твърди, че със заповеди №
985/13.07.2007 г., № 892/07.08.2008 г. и № 985/16.09.2009 г. на Директор на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Павликени на С.А.С. били отпуснати
целеви помощи за отопление за отоплителни сезони 2007/2008 г.; 2008/2009 г.
и 2009/2010 г. по реда на Наредба № 5/30.05.2003 г. и Наредба № РД-07-
5/16.05.2008 г. на Министъра на труда и социалната политика и еднократна
помощ от 100 лв. по реда на Постановление на Министерски съвет №
261/27.10.2008 г. В последствие било установено, че по отношение на С.С.
била налице пречка за подпомагане – извършена продажба на имот на
19.06.2006 г., която той не декларирал, поради което средствата били
получени недобросъвестно и подлежали на връщане. Твърди се, че с влязла в
сила Заповед № РД05-0104/23.11.2010 г. на Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Павликени било наредено на С.А.С. да възстанови
получените помощи в общ размер 838,65 лв., ведно със законната лихва към
датата на възстановяването. Твърди се, че на 22.12.2010 г. С.А.С. починал и
оставил за свой наследник по закон майка си П.Й.Я.. Сочи се, че с нея е
постигнато споразумение за възстановяване на сумата съобразно уговорен
план, по което тя заплатила общо 1 080 лв. Твърди се, че на 20.01.2021 г.
П.Й.Я. починала и оставила за свои наследници по закон дъщеря си М.А.Е. и
1
низходящите на починалата преди нея нейна дъщеря Г.Х.И. – двамата
ответници и починалия на 12.04.2021 г. И.Л.Б.. Твърди се, че М.А.Е. е
заплатила 421,83 лв., което ищецът счита за нейния дял от оставащото
задължение. Счита, че остават неплатени задължения от общо 398,72 лв. –
главница и 27,75 лв. – обезщетение за забава за периода 24.11.2020 г. –
13.05.2021 г., които следва да се заплатят поравно от двамата ответници.
Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено
съществуването на вземанията му от В. Л. Б. и Г. Л. Б. от по 199,36 лв. от
всеки – подлежащи на възстановяване целеви помощи за отопление и
еднократна помощ, получени от С.А.С., ведно със законната лихва от
14.05.2021 г. и по 13,88 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 24.11.2020 г. – 13.05.2021 г., за които е издадена заповед №
592/09.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 894/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
В отговора на исковата молба ответникът Г. Л. Б. признава, че е
наследник по закон на П.Й.Я. и следва да заплати претендираната от него
сума, но възразява, че не е ясно как е формулирана тя. Възразява, че
задължението е погасено по давност и поради това моли за отхвърляне на
иска.
Ответникът В. Л. Б. също възразява за неяснота по отношение на начина
на определяне на дължимите суми. Възразява, че не е приел наследството,
останало след смъртта на С.А.С. и счита, че задължението за възстановяване
на получените помощи е лично и ненаследимо. Счита, че починалата на
20.12.2005 г. Г.Х.И. – едноутробна сестра на С.А.С. следва да наследи ¼ от
оставащото задължение, а пълнокръвната сестра М.А.Е. – ¾ от него. Счита,
че Г.Х.И. е наследена по тримата си сина, а И.Л.Б. бил наследен от баща си
Л.В.Б., поради което ответникът следва да дължи 1/3 от ¼ от задължението.
Възразява още, че задължението е погасено по давност. Моли за отхвърляне
на иска.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.14а, ал.3 ЗСП да се приеме
за установено съществуване на вземания за възстановяване на
недобросъвестно получена социална помощ и законна лихва и насрещни
възражения с правно основание чл.110 ЗЗД за погасяването им по давност.
Уважаването на исковете е предпоставено от установяване от страна на
ищеца, че заповедта за възстановяване на получените помощи е влязла в сила;
че С.А.С. е починал на 22.12.2010 г.; че П.Й.Я. приела наследството, останало
след смъртта на С.А.С.; че П.Й.Я. починала на 20.01.2021 г. и призовани да я
наследят били М.А.Е., ответниците и И.Л.Б., починал на 12.04.2021 г.; че
2
призовани да наследят И.Л.Б. били двамата ответници В.Л.Б. и Г.Л.Б. и че те
са приели наследството, останало след смъртта на П.Й.Я. и И.Л.Б.. Предвид
естеството на насрещните възражения, те ще бъдат разгледани единствено
при положително установяване, че вземанията съществуват.
Със Заповед № РД05-0104/23.11.2010 г. на Директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Павликени, било наредено на С.А.С. да
възстанови сумата от 838,65 лв. – недобросъвестно получени целеви помощи
за отопление за отоплителни сезони 2007/2008 г.; 2008/2009 г. и 2009/2010 г.
по реда на Наредба № 5/30.05.2003 г. и Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на
Министъра на труда и социалната политика и еднократна помощ от 100 лв.по
реда на Постановление на Министерски съвет № 261/27.10.2008 г. Видно от
известието за доставяне, заповедта била връчена на 24.11.2010 г. и не се
твърди, нито установява да е обжалвана, поради което е влязла в сила на
09.12.2010 г. С влизане в сила административния акт възниква задължението
за заплащане (връщане) на посочената сума и едновременно с това се
изчерпва възможността актът да се оспори поради материалната му
незаконосъобразност от задълженото лице или неговите универсални
правоприемници. По тази причина и съгласно чл.17, ал.2, изр. посл. ГПК
възраженията в отговора на исковата молба от ответника В.Л.Б. за липса на
предпоставки за издаване на заповедта, не следва да се разглеждат.
Видно от удостоверение за наследници изх.№ 104/17.06.2013 г. на
Община Павликени, Кметство Бяла черква С.А.С. е починал на 22.12.2010 г. и
оставил за свой наследник по закон единствено своята майка П.Й.Я.. Със
споразумение изх.№ 94ПП-0033/24.06.2013 г., тя признала задължението на
сина си по посочената по-горе заповед и се задължила да го заплаща
разсрочено – от месец юни 2013 г. по 10 лв. в касата на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Павликени до пълно възстановяване на сумата. Посочените
действия по признание на дълга и поемане на задължение за разсроченото му
погасяване, П.Й.Я. е извършила действия, с които недвусмислено е приела
наследството, останало след смъртта на сина й (чл.49, ал.2 ЗН).
Приемането на наследството от наследник от втори наследствен ред е
пречка да възникне право на наследяване за наследници от следващите редове
– сестрите на С.А.С., поради което възраженията в отговора на исковата
молба на ответника В.Л.Б. са несъответни на чл.6 ЗН. Неоснователни са
аргументите на същия ответник, че процесното задължение не е наследимо.
Касае се за парично задължение, което не е и няма как да е с оглед личността
на длъжника. Без значение е дали правото на социална помощ е лично,
доколкото не то е предмет на универсалното правоприемство, а вземането,
основано на принципа за забрана на неоснователно обогатяване.
Съгласно удостоверение за наследници изх.№ 169/26.10.2021 г. на
Община Павликени, Кметство Бяла черква П.Й.Я. е починала на 20.01.2021 г.
и оставила за свои наследници дъщеря си М.А.Е. и синовете на починалата
преди нея нейна дъщеря Г.Х.И. – И.Л.Б. и двамата ответници В.Л.Б. и Г.Л.Б. –
3
арг. от чл.5, ал.1 и чл.10, ал.1 ЗН. Преживелият съпруг на Г.Х.И. не е
призован да наследи П.Й.Я. поради това, че наследството й е открито след
това на съпругата му.
Съгласно чл.48, вр. чл.1 ЗН, вр. чл.60, ал.1 ЗН още от откриване на
наследството на С.А.С., в имуществения патримониум на П.Й.Я. било
включено и задължението по Заповед № РД05-0104/23.11.2010 г. на Директор
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Павликени. Не се твърди и не се
установява това задължение да е било погасено чрез плащане или по друг
начин към момента на смъртта й и това не би било така дори и при точно
изпълнение на уговореното в споразумението. По тази причина непогасената
част от задължението била включена в наследството й. С оглед изложеното не
е съответно на закона становището на ищеца, че след смъртта на П.Й.Я. за
задължението следва да отговарят наследниците на С.А.С. от следващи
редове, така както ако П.Й.Я. бе починала преди него или се бе отказала от
наследството му. Въпреки това, погрешният правен извод на ищеца няма
практическо значение, доколкото се касае за едни и същи лица, които обаче
могат да бъдат страна в правоотношението с него, само в случай, че са приели
наследството, останало след смъртта й.
Ищецът твърди и от приходен касов ордер № 42/01.04.2021 г. се
установява, че на 01.04.2021 г. М.А.Е. платила сумата от 421,83 лв., с което
приела наследството, останало след смъртта на майка си, също съгласно
чл.49, ал.2 ЗН. На същата дата ищецът изпратил покана за доброволно
изпълнение на И.Л.Б. и ответниците В.Л.Б. и Г.Л.Б. за заплащане на
задължението в общ размер 398,72 лв. със съответна законна лихва в 7-девен
срок. Не са ангажирани доказателства за получаване на поканата.
Съгласно удостоверение за наследници изх.№ 169/26.10.2021 г. на
Община Павликени, Кметство Бяла черква, И.Л.Б. починал на 12.04.2021 г.,
неженен, без деца. Видно от удостоверение изх.№ 196/07.02.2022 г. на
Районен съд – Свищов, баща му Л.В.Б. се отказал от оставеното от него
наследство и отказът му бил вписан под № 7/31.01.2022 г. във водената при
съда особена книга по чл.49, ал.1 ЗН. Тъй като майка му Г.Х.И. е починала
преди него, втори наследствен ред е изчерпан и съгласно чл.7 и чл.8 ЗН,
призовани да наследят И.Л.Б. са възходящите от втора и по-горна степен и
двамата му братя. Тъй като бабата П.Й.Я. е починала преди него, като
вдовица, И.Л.Б. е нямал възходящи роднини от втора степен по майчина
линия. Не са ангажирани доказателства дали ответниците били призовани да
наследят своя брат сами или с възходящи по бащина линия (чл.8, ал.2 ЗН), но
дори и да се приеме, че такива възходящи липсват, не са ангажирани никакви
доказателства ответниците да са приели изрично или с конклудентни
действия наследството, останало след смъртта на своя брат, поради което те
не отговарят за припадащата се на И.Л.Б. 1/3 от дълга или главница 132,91 лв.
със съответната й законна лихва.
На 05.01.2022 г. Г.Л.Б. подал молба за отказ от наследството, останало
4
след смъртта на неговата баба, въз основа на която било образувано гр.д. №
37/2022 г. по описа на Районен съд – Павликени и отказът бил вписан в
особена книга по чл.49, ал.1 ЗН под № 6/24.01.2022 г. В подадения преди
депозиране на тази молба отговор на искова молба (от 05.11.2021 г.) същият
ответник е признал, че следва да заплати задължението като наследник на
П.Й.Я. и възразил за погасяването му по давност. Доколкото признанието на
задължението, а дори и възражението, съставлява действие, сочещо, че
ответникът счита себе си за длъжник по наследственото задължение, същото
съставлява действие по чл.49, ал.1, предл.1 ЗН. Макар то да е направено от
пълномощник, чрез това действие не е превишен обемът на представителната
власт, доколкото пълномощникът е имал право да извършва разпоредителни
действия с предмета на спора (правата по чл.34, ал.3 ГПК), в т.ч. и изрично да
прави признания. На следващо място следва да се отбележи, че правото на
наследяване се упражнява само лично, но когато наследникът се отказва,
изрично приема или приема по опис наследството. Такова правило не
съществува за приемането на наследството с конклудентни действия, защото
тези действия може и най-често са фактически. С оглед изложеното
ответникът Г.Л.Б., признавайки, че е задължен по процесното задължение,
като наследник на баба си, недвусмислено изявил приемането на
наследството й. Последващият отказ от същото наследство е лишен от
предмет, защото правото на наследяване вече е упражнено, а приемането на
наследството съгласно чл.48 ЗН е безусловно и неоотгляемо. Такъв отказ е
недействителен и не може да произведе действие (Решение № 80/29.01.1992 г.
по гр.д. № 1206/1991 г., I Г.О. на ВС; Решение № 12/02.02.2015 г. по гр.д. №
3895/2014 г. на III Г.О. на ВКС).
Видно от удостоверение изх.№ 541/09.03.2022 г. на Районен съд –
Павликени под № 13/08.03.2022 г. в особена книга по чл.49, ал.1 ЗН бил
вписан отказът на В.Л.Б. от наследството, останало след смъртта на баба му
П.Й.Я.. Липсват действия, извършени от този ответник, от които може да се
счете, че той е приел по-рано наследството, с оглед което В.Л.Б. не отговаря
за процесното задължение като наследник на П.Й.Я.. Съгласно чл.53 ЗН
неговият дял уголемява дяловете на останалите наследници, но само от
неговото коляно (т.6 от Постановление № 4/30.10.1964 г. на Пленум на ВС),
т.е. на двамата му братя поравно – с по 66,45 лв.
Предвид изложеното до тук, ответникът В.Л.Б. не отговаря за
процесното задължение нито като наследник на своя брат И.Л.Б. (защото не
се установи да е приел наследството му), нито като наследник на своята баба
П.Й.Я. (защото се е отказал от нейното наследство). Ответникът Г.Л.Б. е
приел наследството, останало след смъртта на баба си П.Й.Я. преди да се
откаже от него, поради което отговаря за наследственото задължение като
неин наследник за частта, която му се припада (132,91 лв.) и за частта, с която
се е увеличил делът му след отказа на неговия брат В.Л.Б. (66,45 лв.), или
общо 199,36 лв.
Доколкото съгласно чл.60, ал.1 ЗН Г.Л.Б. е задължен по процесното
5
задължение, на разглеждане подлежи възражението му за изтекла погасителна
давност. Понеже липсва специална норма относно продължителността на
давностния срок в случая, приложим е чл.110 ЗЗД, регламентиращ общата
петгодишна давност, с начало от момента на изискуемостта (чл.114, ал.1
ЗЗД). В случая със сключването на споразумение за разсрочено плащане,
давността е прекъсната съгласно чл.116, б.“а“ ЗЗД и от този момент –
24.06.2013 г., е започнала да тече нова петгодишна давност (чл.117, ал.1 ЗЗД).
Ако П.Й.Я. е заплащала задължението съобразно споразумението, това би
могло да се счете като ново признание на цялото задължение поради
разсрочването. В случая, обаче, нито са въведени твърдения, нито са
ангажирани доказателства дали има извършени някакви плащания – кога и в
какъв размер, нито се твърдят или се установяват обстоятелства, водещи до
прекъсване на давността на някое от другите основания по чл.116 ЗЗД. С
оглед изложеното, погасителната давност за вземането на ищеца е изтекла
още приживе на П.Й.Я. – на 24.06.2018 г. Г.Л.Б. е станал длъжник по
вземането в състоянието, в което то се е намирало към момента на откриване
на наследството – неподлежащо на принудително изпълнение, поради което и
предвид последицата на чл.416, предл.3 ГПК съществуването му следва да
бъде отречено.
В обобщение на всичко изложено, В.Л.Б. не отговаря за процесното
задължение, защото не е приел наследството, останало след смъртта на И.Л.Б.
и изрично се отказал от наследството на своята баба П.Й.Я., а Г.Л.Б. – защото
не е приел наследството, останало от неговия брат и защото задължението, за
което отговаря съгласно чл.60, ал.1 ЗН не подлежи на принудително
изпълнение поради изтекла още приживе на наследодателката му погасителна
давност. По тези съображения и двата иска се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат
право да им се присъдят направените разноски, но нито един от тях не е
представил доказателства да е сторил разноски в заповедното или исковото
производство, в т.ч. и за заплащане на адвокатски хонорар, поради което
отговорност за разноски не следва да се разпределя.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ, Булстат *********, с адрес: гр.София, ул.“Триадица“ № 2,
представлявана от Изпълнителния директор Р.Д.П. срещу В.Л.Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ********* да се приеме за установено по реда
на чл.422 ГПК съществуването на вземане за сумата от 199,36 лв. /сто
6
деветдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща
подлежащи на възстановяване съгласно Заповед № РД05-0104/23.11.2010 г.
на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Павликени целеви
помощи за отопление и еднократна помощ, получени от С.А.С. ЕГН
**********, съответно на наследствените му права, ведно със законната лихва
от 14.05.2021 г. до окончателното й плащане и сумата от 13,88 лв.
/тринадесет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 24.11.2020 г.
до 13.05.2021 г., съответно на наследствените му права, за които е издадена
заповед № 592/09.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 894/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
ОТХВЪРЛЯ исковете на АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ, Булстат *********, с адрес: гр.София, ул.“Триадица“ № 2,
представлявана от Изпълнителния директор Р.Д.П. срещу Г.Л.Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ************** да се приеме за установено
по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземане за сумата от 199,36 лв.
/сто деветдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща
подлежащи на възстановяване съгласно Заповед № РД05-0104/23.11.2010 г.
на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Павликени целеви
помощи за отопление и еднократна помощ, получени от С.А.С., ЕГН
**********, съответно на наследствените му права, ведно със законната лихва
от 14.05.2021 г. до окончателното й плащане и сумата от 13,87 лв.
/тринадесет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 24.11.2020 г.
до 13.05.2021 г., съответно на наследствените му права, за които е издадена
заповед № 592/09.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 894/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7