Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ……........./.…..01.2021 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести ноември през  2020 година, в следния   състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                          мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер  8717  по    описа   за  2019  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 91736 от 12.04.2019 г. постановено по гр.д. № 43934/2018 г. на СРС, 32 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Н.А.Е., установителни искове за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №16399/2018г. на СРС, 32 състав, а именно: 249,42лв, за доставена от дружеството топлинна енергия и за дялово разпределение през периода от м.5.2014г. до м.1.2015г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ********ап.27 аб. №253931, отразена в обща фактура №**********/31.7.2015г., ведно със законна лихва за периода от 9.3.2018 г. до изплащане на вземането и за мораторна лихва върху главницата в размер на 46,49 лв. за периода от 16.9.2015г. до 2.3.2018 г.  Разпоредено е с решението да се издаде изпълнителен лист на заявителя „Т.С.” ЕАД по ч.гр.д. №16399/2018г. на СРС, 32 състав за сумите: 568,63лв. главница за топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.2.2015г.-м.4.2017г. и 84,37лв. - обезщетение за забава за периода 16.9.2015г. до 2.3.2018 г., както и сумата 50,19лв. - разноски в заповедното производство. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, като е осъдил ищеца „Т.С.” ЕАД да плати на ответника Н.А.Е., 300лв. разноски.

            Решението е постановено при участие на трето лице помагач - „Т.с.” ЕООД.

            Това решение е обжалвано в срок от ищеца “Т.С.” ЕАД в частите, в които предявените от дружеството искове за главница и лихви са били отхвърлени, респ. и обусловената от това в част за разноските. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон относно погасителната давност, тъй като следвало да се съобрази от съда, че предмет на исковете са вземанията по издадената обща фактура от 31.07.2015 г., за периода м.05.2014-м.01.2015 г., изискуемостта на която настъпила на 16.09.2014 г. и се отнася за ТЕ за исковия период и към подаване на заявлението по чл.410 от ГПК , при което давността не е изтекла. Сочи и несъобразяване с приложимите към исковия период Общи условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди на потребители в София от 2008 г. според които върху неплатените в срок месечни задължения зе дължи лихва за забава след изтичане на 30 дни от месеца, за който се дължи цената на топлинна енергия /ТЕ/. Моли да се уважи въззивната жалба, като се отмени решението в обжалваните част, вкл. и в частта за разноските, като исковете се уважат в пълен размер, прави и искане за разноски.

            Ответницата  Н.А.Е. оспорва жалбата с писмен отговор чрез пълномощник адв. С.К.,  като считат решението в обжалваните части за правилно, правилно  приложен института на погасителната давност, а лихва за забава не се  дължи поради липсата на покана . Моли жалбата да не се уважава, претендира се от адв.К. възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. за оказана от него безплатна защита на ответницата пред въззивния съд  по списък по чл.80 от ГПК, инкорпориран в писмена молба за съдебното заседание пред СГС, в размер на 300лв.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивните жалби на страните оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

            В случая с въззивната жалба ищецът е направил оплакване относно несъобразяване с чл.32, ал.2 от  ОУ и невключване на сумите по изравнителната сметка от 31.07.2015 г. при отчитане на погасени по давност суми, дължимост на лихви за забава 30 дни след изтичане на месеца, за която се отнася задължението за главниците, които оплаквания относно фактите и приложимото право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност, но не и други факти, поради които са отхвърлени исковете, доколкото за тях няма оплакване с въззивната жалба.

            Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Досежно правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части въззивният съд намира наведените от ищеца с въззивната жалба доводи за неправилност,  за неоснователни.

            Неоснователно е и оплакването на въззиника-ищец относно погасителната давност и приложението на чл.139 от ЗЕ и чл.32 от ОУ. Първоинстанционният съд е основал решението си на база липсата на спор относно размера на вземанията на ищеца, но при спор относно погасяване по давност на вземанията до м.01.2015 г.

            Съгласно  чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Издаването на общата фактура не се отразява върху дължимостта на прогнозните суми помесечно за цената на ТЕ за месеците от исковия период. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Ето защо давността върху прогнозните вземания до м.01.2015 г. вкл. са погасени по давност, вкл. и тези по факурата от 31.07.2015 г., предвид подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 09.03.2018 г., като въззивният съд  съобрази и липсата на оплаквания с жалбата относно начина на определяне по реда на чл.162 от ГПК от първоинстнационния съд на размерите на исковете, за които е прието, че са доказани и основателни. По отношение на иска за вземане за лихви за забава съдът отчита, че в случая са приложими ОУ на ищеца в сила от 2014 г. , съгласно които потребителят изпада в забава след покана (публикуване на фактурите), а доказателство за такава покана няма.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваните части следва да се потвърди, вкл. и в частта за разноските по чл.78, ал.3 от ГПК.

По разноските за въззивната инстанция : По въззивната жалба на ищеца същият няма право на разноски, тъй като жалбата му не се уважава.

Адвокатска защита на ответницата е оказвана безплатно пред въззивния съд от адв.К., на основание чл.38, ал.2 от Задв., съгласно уговореното с договора за правна помощ с адв.К. от 05.11.2020 г.,  при което ищецът следва да заплати на адв.К. минималният размер на адв.възнаграждение от 300лв.  съгласно чл.38, ал.2, вр. чл.36, ал.2 от ЗАдв. и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС. 

Воден от горните мотиви, СГС

 

Р Е Ш И :

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 91736 от 12.04.2019 г. постановено по гр.д. № 43934/2018 г. на СРС, 32 състав, В ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ, в които са били отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, срещу Н.А.Е. искове, както и в частта за равноските.

             ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес *** Б да заплати на адвокат С.К.К. ЕГН ********** от Адвокатска колегия-София, адрес на дейността гр.София, бул.********, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.78, ал.3 от ГПК,  сумата 300 лв. за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканeто на ищеца „Т.С.“ ЕАД за разноски за въззивната инстанция.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца - „Т.с.” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.