Решение по дело №33/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.73, ал.4 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Административното дело е образувано по жалба на Н. И. Б. с [ЕГН] и посочен постоянен адрес гр. Плевен, [улица], ет.14, ап.66, подадена против Решение № РД-02-16-606/13.12.2022г., издадено от Ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020г. С оспорения акт на основание чл.73, ал.1 във връзка с чл.71, ал.3 от ЗУСЕФСУ за нарушение на чл.70, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ е определена финансова корекция по АДПБФП № BG16RFOP002-3.004-0064-C02 с бенефициент ЕТ „И. 98“ в размер на 309 909,84 лв., съставляващи 100 % от предоставената финансова подкрепа със средства на ЕФСУ за периода на устойчивост за финансираните активи, от датата на прекратяване на производствената дейност до датата, на която изтича задължителния тригодишен период на устойчивост (от 07.11.2020г. до 08.11.2022г.).

Жалбоподателката счита постановеното решение за нищожно, алтернативно за незаконосъобразно. Твърди, че не е уведомена по надлежния ред за решението, тъй като не е използвала системата ИСУН 2020, не разполага с профил в нея, както и че не е страна по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и при наличие на изрично възражение пред РУО на ОПИК в тази връзка, изключва редовното съобщаване на акта по реда предвиден в ЗУСЕФСУ, поради което съобщаването на акта е следвало да се извърши по предвидения в АПК ред. На следващо място излага, че във връзка със сключения АДПБФП с № BG16RFOP002-3.004-0064-C02 и с бенефициент ЕТ „И. 98“ е създаден и регистриран в ИСУН 2020 само един единствен профил на управление на договора на името на И. Н. Т., който към 13.12.2022г. е починал и УО на ОПИК е бил уведомен за това. Твърди, че въпреки че УО е разполагал с информация, че лицето е починало, е изпратил издадения незаконосъобразен административен акт на лице, за което разполага с информация че е починало, като по този начин е възпрепятствал възможността за защита на заинтересованите лица, привлечени от него в административното производство. Жалбоподателката излага доводи, че в качеството си на наследник на баща си И. Н. Т., към датата на издаване на акта не се е възползвала от правото си да поеме ЕТ „И. 98“, нито е определена за правоприемник на търговеца, а се явява лице което има право да наследи И. Н. Т., и на основание чл.58 от ЗН, до приемане на наследството, лицето което има право да наследява, може да управлява наследствените имущества, част от които е имуществената маса на търговското предприятие на търговеца и предприема действия за запазването им. Твърди, че неблагоприятното засягане на наследствената маса при евентуалното проявление на последиците от финансова корекция, представлява засягане на законните й интереси, в качеството й на наследник. Твърди, че след смъртта на наследодателя й същият губи правосубектност, поради което нито той, нито ЕТ „И. 98“ могат да са адресат на обжалвания акт. Излагат се доводи, че оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като УО не е положил усилия да изясни фактите и обстоятелствата, които са от съществено значение за случая. Твърди, че управляващият орган като не е осигурил възможност на бенефициента да представи в разумен срок своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и да приложи доказателства преди издаване на оспорения акт, е нарушил разпоредбата на чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ.

На следващо място твърди, че е налице пълна липса на предвидените в материалноправната разпоредба на чл.70, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ предпоставки за издаване на оспорения административен акт, което води до нарушение на закона, обуславящо нищожност на оспореното решение. Излага доводи, че анализът на горната разпоредба води до заключение, че законът е приложим за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл.65 от Регламент ЕС 2021/1060, а АДПБФП, по който ЕТ „И. 98“ е страна, е сключен по ОПИК, която е с обхват 2014-2020г. и със средства от ЕСИФ, поради което разпоредбите на Регламент ЕС 2021/1060 са неприложими. Твърди, че по отношение на програмен период 2014-2020г. се прилагат разпоредбите на закона, в редакцията им до ЗИД на ЗУСЕСИФ, обн. ДВ бр.51/2022г., а съгласно чл.142, ал.1 от АПК съответствието на акта с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Твърди, че в оспорения акт административният орган е изложил твърдения за прекратяване на производствената дейност, което жалбоподателката счита, че е неосъществено и недоказано, тъй като след като наследствената маса, включваща обособена част от имуществото на търговското предприятие не е приета, респ. не е депозирано заявление за заличаване на ЕТ от ТР, дейността на търговеца е временно преустановена, но не и прекратена. На следващо място жалбоподателката излага доводи, че целта на проектното предложение е постигната и всички предвидени активи са закупени и налични и при нужда, произлизаща от търговския оборот, могат да се ползват по предвидения в АДПБФП начин и за предвидените по проекта цели. Преустановяването на дейността на предприятието е вследствие на настъпило „извънредно обстоятелство“ по смисъла на чл.10.6 от ОУ към АДПБФП, поради което страните не отговарят за нарушение на задълженията си по договора, ако не са в състояние да ги изпълнят поради възникване на извънредно обстоятелство. Твърди, че наличието на „извънредно обстоятелство“ води до липса на съставомерност на определението за нередност по смисъла на чл.2, т.36 от Регламент № 1303/2013г. По отношение на определянето на размера на финансовата корекция излага, че не са изследвани фактите и обстоятелствата, на база на които е определен периода, в който се твърди наличие на нарушението, респективно че финансовата корекция в размер на 309 909,84 лв. е определена по отношение на предоставената финансова подкрепа със средства от ЕФСУ, т.е. средства от Европейските фондове при споделено управление. По сключения АДПБФП с бенефициент ЕТ „И. 98“ всички предоставени безвъзмездни средства са средства от ЕСИФ, а законодателната рамка по отношение управлението на средствата от ЕСИФ и ЕФСУ е различна и самостоятелния. На последно място се излагат доводи, че проверяващите не са посетили адреса на [улица], а „***, на който никога не е оперирал ЕТ „И. 98“. Моли съда да обяви нищожността на Решение № РД-02-16-606/13.12.2022г., издадено от ръководителя на УО на ОПИК, алтернативно да го отмени като незаконосъобразно.

В съдебно заседание оспорващата чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата на заявените в нея основания, моли решението да бъде обявено за нищожно, алтернативно да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, претендира направените разноски по представен списък.

Ответникът чрез упълномощен юрисконсулт в съдебно заседание и писмени бележки оспорва жалбата с твърдения, че решението е изпратено на адресата по използваната в административното производство система ИСУН 2020 на 13.12.2022г., която е и датата на получаване на акта, тъй като актът се счита връчен с изпращането на съобщение в ИСУН. Счита, че подадената жалба е недопустима, тъй като е подадена на 14.02.2023г., далеч след крайния срок 27.12.2022г. Претендира разноски по списък, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващата.

Предмет на делото е Решение № РД-02-16-606/13.12.2022г., издадено от Г. директор на ГДЕФК и Ръководител на УО на ОПИК, с което на основание чл.73, ал.1 вр. с чл.71, ал.3 от ЗУСЕФСУ за нарушение на чл.70, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ, по АДПБФП № BG16RFOP002-3.004-0064-C02 с бенефициент ЕТ „И. 98“ е определена финансова корекция в размер на 309 909,84 лв., съставляваща 100% от предоставената финансова подкрепа със средства от ЕСИФ за периода на устойчивост за финансираните активи, от датата на прекратяване на производствената дейност, до датата на която изтича задължителния тригодишен период на устойчивост (т.е. от 07.11.2020г. до 08.11.2022г.).

Първоначално по жалбата е било образувано адм. дело № 131/2023г. по описа на Административен съд Плевен. С Решение № 369/14.07.2023г., постановено по адм. дело № 131/2023г., Административен съд Плевен, първи състав е обявил за нищожно Решение № РД-02-16-606/13.12.2022г. издадено от Ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020г. Решението е обжалвано от управляващия орган пред ВАС, където е било образувано адм. дело № 10806/2023г., по което с Решение № 80/05.01.2024г., Върховният административен съд е отменил Решение № 369/14.07.2023г. и Определение № 1605/25.08.2023г., постановени по адм. дело №131/2023г. по описа на Административен съд Плевен, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

С решението си Върховния административен съд е дал указания при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд, последният да установи пълната фактическа обстановка, включително да отговори на възражението на касатора (Ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020г.) за недопустимост на оспорването поради неговото просрочие. В изпълнение на указанията на ВАС съдът е указал на Ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020г., че следва да ангажира доказателства, включително и с искане за назначаване на съдебна експертиза, за установяване допустимостта на жалбата на Н. И. Б., т.е. жалбоподателката отворила ли е уведомлението за стартиране на процедурата, изпратено от УО с кореспонденция в ИСУН с рег. №BG16RFOP002-3.004-0064-C01-М023 на 18.11.2022г., респективно разполагала ли е с достъп до профила на ЕТ в ИСУН 2020.

От фактическа страна по делото е установено, че между УО на ОПИК 2014-2020г. и ЕТ „И. 98“ с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Плевен, ***е сключен АДПБФП № BG16RFOP002-3.004-0064-C01/27.11.2018г. (л.127 от адм.д. № 131/2023г.) за проект с наименование „Повишаване на ресурсната ефективност на ЕТ „И. 98“ с въвеждане на пилотна процесна иновация за ефективно използване на ресурсите”. Дейност 1 по проекта е придобиване на УВ принтер и Дигитален кътер, свързани с внедряване на технологични решения и методи за оптимизиране на производствените процеси и намаляване на използваните суровини и за предотвратяване образуването на отпадъци при изработката на светлинни надписи. Представен е договор, сключен между едноличния търговец и „Мираж груп“ ЕООД за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на УВ принтер 1 бр. и Дигитален кътер 1 бр. на стойност 664 699 лв. без ДДС или 797 638,80 с ДДС (л.201 от адм.д. № 131/2023г.). Не е спорно обстоятелството, че бенефициерът е изпълнил всички планирани дейности по договора за безвъзмездна финансова помощ предсрочно, за което е уведомил УО (л.213 от адм.д. № 131/2023г.). В отговор с кореспонденция в ИСУН УО на ОПИК (л.216 от адм.д. № 131/2023г.) е информирал бенефициера, че считано от 24.07.2019г. приема срока за изпълнение на дейностите по проекта за изтекъл и в срок до 24.09.2019г. ЕТ трябва да представи финален отчет. Такъв е бил представен на 20.08.2019г. (л.217 от адм.д. № 131/2023г.) ведно с окончателно искане за плащане, и последната сума по проекта е била платена на 08.11.2019г. (л.225-226 от адм.д. № 131/2023г.). От тази дата е започнал да тече тригодишния срок за устойчивост на дейностите, финансирани със средства от ЕСИФ, който е следвало да изтече на 08.11.2022г.

На 18.08.2022г. екип на УО е посетил мястото на изпълнение на проекта гр. Плевен, [улица] е установил, че не е осигурен достъп до документацията, собственикът на ЕТ „И. 98“ е починал, липсват табела и стикери, към момента на проверката не е представена информация относно заложените индикатори по АДПБФП и не може да бъде направена проверка. На проверяващите не е предоставен достъп до оборудването, не е представен достъп до документацията, на адреса на бенефициера (място на изпълнението) в момента се помещава фирма „Ай Ти Дизайн 2020“ ЕООД. Съгласно твърдения на бившата съпруга на И. Т., предприятието на бенефициера не осъществява дейност след смъртта на лицето. Горните констатации са залегнали във формуляр за извършено посещение на място след приключване изпълнението на проекта (л.227 от адм.д. № 131/2023г.).

На л.233 от адм.д. № 131/2023г. е представен протокол от внезапна проверка на място по сигнал за нередност от 26.09.2022г., при който експерти от ГД „ЕФК“ – УО на ОПИК са посетили адреса на изпълнение по договора гр. Плевен, [улица] са установили, че на мястото на изпълнението по проекта, където са доставени активите – обект на финансиране по проекта, няма информационна табела, от която да е видно, че ЕТ „И. 98“ изпълнява проект по ОПИК. Проверяващите са звъняли на посочените в договора и декларирани телефони, на които никой не отговорил. При разговор с един от работниците в сградата, която би трябвало да е място на изпълнение на проекта, на проверяващите е било обяснено, че И. Т. е починал и в същата сграда вече извършва дейност фирма „Ай Ти Дизайн“ с управител Н. Т. – бивша съпруга на Т.. След установен контакт с последната тя е заявила, че няма представа къде се намират активите, финансирани по проекта, както и че никой не се занимава със стопанисването на имуществото на едноличния търговец, тъй като в момента между наследниците му текат съдебни производства.

От Главния директор на ГД „ЕФК” е била изискана информация за наследниците на И. Т., предвид констатираната смърт на лицето и администрирането на сигнала за нередност, свързан с изпълнението на проект по АДПБФП № BG16RFOP002-3.004-0064-C01 с бенефициер ЕТ „И. 98“ (л.250-252 от адм.д. № 131/2023г.). След постъпването на удостоверение за наследници и извършени справки за наличието на трудови договори с ЕТ и за актуалното му състояние в ТР (л.254-263 от адм.д. № 131/2023г.), служители на УО на ОПИК са съставили протокол от внезапна проверка на място по сигнал за нередност от 07.11.2022г. (л.264 от адм.д. № 131/2023г.), в който отново са констатирали, че на адреса на дейност на предприятието не се извършва дейност, не е налично закупеното по проекта оборудване, както и документацията, свързана с изпълнението му.

С уведомление за стартиране на процедура за финансова корекция изх.№ 26-Б-480/14.11.2022г. (л.268 от адм.д. № 131/2023г.), наследниците на ЕТ „И. 98“ са били уведомени, че във връзка с постъпил в УО на ОПИК сигнал за нередност УО започва процедура за налагане на финансова корекция по АДПБФП № BG16RFOP002-3.004-0064-C02. В уведомлението са посочени задълженията, които са нарушени и които не са изпълнени от бенефициера, установеното при извършените проверки, правните основания за налагане на ФК и размера на последната, като е предоставен двуседмичен срок за представяне на възражения по констатациите и за представяне на доказателства. Уведомлението е било изпратено чрез ИСУН 2020 на 15.11.2022г. през профила на ЕТ „И. 98“, асоцииран с имейл ***, и е било отворено на 18.11.2022г., видно от извлечението на л.266 от адм.д. № 131/2023г.

В дадения двуседмичен срок са постъпили възражения от двама от наследниците – Ц. И. Б. и Н. И. Т. (л.276-277 от адм.д. № 131/2023г.). И в двете възражения се излагат аналогични доводи за това, че те нямат отношение към дейността на ЕТ и подписания АДПБФП, не са приемали да поемат дейността на едноличния търговец, нито са приемали наследството на И. Т., поради което не следва да са адресати на процедурата за налагане на ФК.

Процедурата е приключила с издаването на оспореното Решение № РД-02-16-606/13.12.2022г. на Ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020г. (л.280 от адм.д. № 131/2023г.). С последното на основание чл.73, ал.1 вр. с чл.71, ал.3 от ЗУСЕФСУ за нарушение на чл.70, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ, по АДПБФП № BG16RFOP002-3.004-0064-C02 с бенефициент ЕТ „И. 98“ е определена финансова корекция в размер на 309 909,84 лв., съставляваща 100% от предоставената финансова подкрепа със средства от ЕСИФ за периода на устойчивост за финансираните активи, от датата на прекратяване на производствената дейност, до датата на която изтича задължителния тригодишен период на устойчивост (т.е. от 07.11.2020г. до 08.11.2022г.). В решението е посочено, че административното производство е стартирало след постъпил в УО на ОПИК 2014-2020 сигнал за нередност № 753, в който е посочено, че във връзка с планирана за м. юли 2022г. ex post проверка, към края на м. юни екип от УО се е опитал многократно да се свърже с представляващия бенефициента И. Т. на посочените в ИСУН 2020 телефони, като контакт не е бил осъществен. След проверка в ТР е установено, че едноличният собственик И. Т. е съдружник в „АДВ Съпорт“ ООД, ЕИК *********, за което дружество са налични телефонни номера за контакт в интернет пространството. След позвъняване на посочен номер, екипът се е свързал със съдружничката в дружеството, която се е представила за дъщеря на Т. и ги е информирала, че последният е починал преди година и половина и че закупените по АДПБФП активи не се ползват. От служители в УО на ОПИК са били извършени внезапни проверки на адрес Плевен, [улица]съгласно посоченото от бенефициера място на изпълнение, на 18.08.2022г., 26.09.2022г. и 08.11.2022г. При проверките е констатирано, че не е осигурен достъп до доставеното по проекта оборудване и до документацията, свързана с изпълнение на проекта, в помещението не е имало работници, машини и оборудване.

Проверяващите са установили, че по партидата на ЕТ няма действащи трудови договори със служители, а последно прекратените трудови правоотношения на служителите са с дата на прекратяване 08.11.2020г. С оглед изложеното, УО е направил извод, че от обстоятелствата, констатирани при извършените проверки на място, информацията от извършените служебни проверки и документите, налични в ИСУН 2020, може да бъде направен извод, че за периода 07.11.2020г. – 08.11.2022г., когато изтича периода на устойчивост на проекта, бенефициерът е освободил служителите си и е прекратил производствената си дейност. УО е установил, че към датата на издаване на решението статуса на ЕТ е действащ, тъй като наследниците не са предприели действия по поемане на ЕТ, нито последният е заличен в ТР.

УО е изложил мотиви, че съгласно чл.71, §1 от Регламент № 1303/2013г. „Операциите, включващи инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции, възстановяват приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове, ако в срок от 5 години от крайното плащане към бенефициера или в рамките на периода от време определен в правилата за държавна помощ – когато е приложимо, подлежат на едно от следните: прекратяване или преместване на производствена дейност извън програмния район”. Съгласно чл.81, §1, б.”а“ от Регламента, за микро, малко и средно предприятие този срок е 3 години от крайното плащане към бенефициера, а за големи предприятия е предвиден 5 годишен срок. Тъй като бенефициерът ЕТ „И. 98“ е малко предприятие, изискването за дълготрайност на финансираната операция е в сила 3 години, считано от датата на окончателното плащане – до 08.11.2022г., т.е. в рамките на този период бенефициерът е длъжен да не допуска прекратяване на производствена дейност. В случая УО не е уведомен по никакъв начин за предприети действия от наследниците на И. Т. за поемане на задължения на търговеца или заличаване на предприятието му, тъй като е видно, че статусът на предприятието е действащ и няма прекратена регистрация по ЗДДС. УО е приел, че дружеството е действащо, но е прекратило изпълнението на проекта, финансиран по ОПИК. С оглед изложеното, УО е направил извод, че в рамките на 3 годишния период за дълготрайност на операциите служителите на бенефициера са освободени, производствената дейност на дружеството, за целите на която са доставени активите по проекта (УВ принтер и Дигитален кътер) е прекратена. Приел е, че съгласно чл.70, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл.71 от Регламент № 1303/2013г. УО е приел, че съставът на нарушение по чл.70, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ е описан в т.3 от Приложение № 2 на Наредбата за финансовите корекции, а именно „Нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл.71 от Регламент № 1303/2013; Размерът на финансовата корекция е 100 на сто пропорционално за периода, за който е налице нарушение на чл.71 от Регламент 1303/2013, считано от датата на окончателното плащане“. На основание изложеното УО е приел, че на основание чл.73, ал.1, във вр. с чл.71, ал.3 от ЗУСЕФСУ следва да бъде определена финансова корекция на бенефициера за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите по процесния АДПБФП – нарушение на чл.70, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, върху засегнатите от нарушението разходи, в конкретния случай за финансираните активи за периода на устойчивост от датата на прекратяване на производствената дейност 07.11.2020г. до датата на която изтича задължителният тригодишен период на устойчивост 08.11.2022г., в размер на 309 909,84 лв.

От доказателства по делото се установява, че ЕТ „И. 98“ е бил бенефициер по още един АДПБПФ по ОПИК 2014-2020 – с № BG16RFOP002-2.040-0865-C01/20.02.2020г. (л.235 от адм.д. № 131/2023г.). По последния с кореспонденция в ИСУН 2020 рег.№ BG16RFOP002-2.040-0865-C01-М012 от 17.11.2020г. (л.241-245 от адм.д. № 131/2023г.) УО на ОПИК е бил уведомен, че И. Н. Т. е починал на 07.11.2020г. и е поискано да се измени АДПБФП, като изпълнението му временно се спре за период от два месеца, считано от 17.11.2020г. до 16.01.2021г. Искането е обосновано с това, че собственикът и управител на бенефициера е починал внезапно и се налага преобразуване на дружеството с цел да може да продължи неговата работа. Посочено е, че екипа на бенефициера и наследниците са решени да продължат с изпълнението на АДПБФП и да постигнат заложените с него цели. Искането е подписано от Н. Б. – жалбоподателят в настоящото производство, и е депозирано през профила на ЕТ „И. 98“ в ИСУН 2020. Приложен е и акт за смърт на физическото лице, представляващо търговеца. С кореспонденция в ИСУН 2020 рег.№ BG16RFOP002-2.040-0865-C01-М017 от 25.01.2021г. (л.40) е било депозирано ново искане до УО на ОПИК за изменение на АДПБФП, като изпълнението му временно се спре за период от три месеца, считано от 18.01.2021г. до 16.04.2021г. Искането е обосновано с това, че собственикът и управител на бенефициера е починал внезапно и тъй като наследството на физическото лице се разпределя между общ брой 5 наследника, преобразуването и регистрацията на ново дружество-правоприемник на ЕТ „И. 98“ отнема повече от първоначално предвиденото време. И това искане е подписано от Н. Б. – жалбоподателят в настоящото производство, и е депозирано през профила на ЕТ „И. 98“ в ИСУН 2020. По цитираните искания договорът е бил удължаван два пъти. АДПБПФ № BG16RFOP002-2.040-0865-C03 е бил прекратен едностранно от УО на ОПИК на 05.11.2021г. с писмо изх.№ 26-И-32/01.11.2021г. (л.246-249 от адм.д. № 131/2023г.) поради непредставяне в срок на финален отчет по проекта, за което задължение бенефициерът е бил уведомен.

По адм. дело № 131/2023г. по описа на Административен съд Плевен е представено Определение № 1501/12.04.2022г. по ч.гр.д. № 5085/2021г. по описа на РС Плевен, с което е допуснато приемане по опис от Е. А. А. лично и като родител и законен представител на малолетните си деца И. И. Т. и Я. И. Т. на част от наследството на И. Н. Т., в т.7 от което фигурира ЕТ „И. 98“ с ЕИК *********. В Търговския регистър обаче и към датата на издаване на оспорения акт, и към настоящия момент не са вписани обстоятелства за промяна на статуса на ЕТ „И. 98“ – за поемане на предприятието на ЕТ от някой от наследниците на физическото лице, за преобразуването му в друга правна форма или за заличаването му. Съгласно чл.599, ал.2 от ГПК, невписаните обстоятелства в ТР се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица. От друга страна съгласно чл.60, ал.2 и ал.3 от Търговския закон ТЗ), наследниците на едноличния търговец, които поемат предприятието, могат да запазят неговата фирма, като в този случай към фирмата трябва да се добави името на новия собственик. Разпоредбата на чл.60, ал.4 от ТЗ императивно изисква прехвърлянето да бъде вписано в търговския регистър, и едва от датата на вписване в ТР настъпва правоприемството и поелият предприятието на ЕТ ще отговаря за задълженията на ЕТ, включително публичноправните (Решение № 11031 от 16.10.2024г. на ВАС по адм. д. № 5785/2024г., IV о.). В случая в ТР не са вписани никакви обстоятелства, свързани с поемането на предприятието на ЕТ „И. 98“ от негови наследници. При извършена справка в ТР се установява, че Е. А. А., приела по опис ЕТ „И. 98“, е била вписана като ЕТ „Визуел – Е. Ананских“, но този търговец е заличен на 21.05.2021г., следователно не е налице и хипотезата на чл.60, ал.1 от ТЗ.

За установяване срочността на оспорването, по искане на ответника на л.63 от делото е представена информация от Централното координационно звено към МФ (отговорно за поддръжката на ИСУН), в която се сочи, че по договори с рег.№ BG16RFOP002-3.004-0064-C01 и рег.№ BG16RFOP002-2.040-0865-C01 е създаден един профил на достъп на И. Т., асоцииран с електронна поща ***, като профилът има достъп до двата договора и не са създавани други профили за достъп или кодове за достъп до посочените договори в ИСУН. Посочено е, че кореспонденция с рег.№ BG16RFOP002-3.004-0064-C01-М023 е отворена на 18.11.2022г. в 14:08 ч. от профила за достъп на И. Т., и кореспонденция с рег.№ BG16RFOP002-2.040-0865-C02-М017 е изпратена на 25.01.2021г. в 16:30 ч. от профила за достъп на И. Т., асоцииран с електронна поща ***.

По искане на жалбоподателката по делото е назначена съдебно-компютърна експертиза. В заключението си (л.247) вещото лице излага, че IP адрес 93.152.144.50 към дата 25.01.2021г., на която в 16:30 часа чрез профила на И. Т., асоцииран с електронна поща *** е осъществен достъп до ИСУН за подаване на молба с приложения, е от адресното пространство на Виваком, адресът е динамичен и няма данни за конкретен ползвател или устройство. За IP адрес 185.97.75.140 към дата 18.11.2022г., на която в 14:08 часа чрез профила на И. Т., асоцииран с електронна поща *** е осъществен достъп до ИСУН за отваряне на приложена кореспонденция вещото лице е установило, че този адрес се ползва от „ТИ ЕР ЕС“ ЕООД гр. София с управител К. З. Г., и достъпът е бил осъществен от нейния лаптоп.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като допълва, че динамичен IP адрес означава, че адресът е сменяем, при логване или при изключване на захранване не може да се установи конкретният МАК адрес за този ден и час от лицето, което е имало достъп до IP адреса, и най-вероятно става въпрос за мобилен интернет от ВИВАКОМ. Съдът кредитира заключението като компетентно и безпристрастно изготвено, даващо отговор на поставените въпроси и прието без оспорване от страните.

В о.с.з. на 29.10.2024г. като свидетел е разпитана К. Г. – управител на „ТИ ЕР ЕС“ ЕООД гр. София. Свидетелката потвърждава, че на 18.11.2022г. тя е отворила кореспонденция в ИСУН 2020 с рег. № BG16RFOP002-3.004-0064-С01-М023, съдържаща Уведомление за стартиране на процедура за определяне на финансова корекция чрез потребителския профил в ИСУН 2020, асоцииран с потребителското име ***. Пояснява, че по проекта, по който се цитира уведомлението за финансова корекция, е била консултант на вече покойния И. Т. и съответно като такъв е имала достъп до профила за отчитане в системата ИСУН 2020 и е имала възможност да отвори уведомлението. Сочи, че след като е отворила кореспонденцията, веднага е уведомила роднините на покойния, с които е общувала – дъщеря му Н. и бившата му жена Н., за процедурата за определяне на финансова корекция, която е започната с въпросното уведомление. Излага, че веднага след смъртта на И. Т. – ноември месец 2020 г., е предоставила на дъщеря му Н. Б. и на бившата му съпруга Н. данните за достъп до потребителския профил в ИСУН 2020, асоцииран с потребителско име ***, за да могат и те да влизат свободно в профила му.

При така установеното от фактическа страна и след като съобрази доводите и възраженията на страните и приложимите законови разпоредби, настоящият състав намира жалбата на Н. Б. в частта, с която се иска прогласяване на нищожност на решението, за неоснователна, а в частта, с която се иска отмяна на същото като незаконосъобразно – за недопустима. Съображенията за това са следните:

По искането за обявяване на нищожност на решението на Ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020г.:

Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето – чл.149, ал.5 от АПК. С Решение № РД-02-16-606/13.12.2022г. на Ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020г. е определена финансова корекция по АДПБФП № BG16RFOP002-3.004-0064-C02 с бенефициер ЕТ „И. 98“, т.е. адресат на акта е бенефициерът на предоставената БФП – ЕТ „И. 98“, независимо че физическото лице е починало към датата на издаване на акта. Предприятието на ЕТ е част от наследствената маса на физическото лице и правата на жалбоподателката като наследник на починалия са засегнати от акта, тъй като той създава за нея задължения при поемане на наследството. Не се установява ЕТ да е заличен от Търговския регистър, нито да е вписано поемането на предприятието от някой от неговите наследници. По делото няма данни и това не се твърди от Б., тя да се е отказала от приемане на наследството на починалия, напротив, пълномощникът й излага, че има заведено дело пред Софийски районен съд за делба на наследството, поради което за нея е налице правен интерес да оспори административния акт с искане за обявяването му за нищожен. ЕТ носи отговорност за задълженията си с цялото си имущество, независимо дали е част от предприятието на ЕТ, дали е лично имущество, или имущество СИО, поради което и Н. Б. като наследник отговаря за тези задължения със същото това имущество, независимо дали е поела или не е поела предприятието на ЕТ (Решение № 437 от 17.01.2012г. на ВКС по гр. д. № 70/2011г., III г.о., ГК). Жалбата е подадена пред компетентния административен съд и в тази част е допустима за разглеждане.

Безспорно е, че административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са недействителни-невалидни актове (с нередовно действие). Основното разграничение на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока (дефекта), от който е засегнат акта. В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. С оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Теорията и съдебната практика приемат, че всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, а оттам – на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, издаден при пълна липса на материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; който изцяло е лишен от законово основание; когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет. Следователно, следва да бъдат преценявани всяко едно от изискванията за законосъобразност на административния акт, така, както те са регламентирани в нормата на чл.146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да бъдат достатъчно съществени, за да обосноват извод за нищожност на акта.

Съдът не установи наличие на възможните хипотези, водещи до нищожност на процесния административен акт.

На първо място не е налице порок във формата – актът е издаден в предвидената писмена форма, като нито един от останалите негови съществени елементи, съставляващи съвкупността от изисквания за външното оформяне на акта (наименование, подписи, датиране, фактически и правни основания и др.) не е нарушен по начин, който да води до липса на волеизявление. Както е посочено и в Решение № 80/05.01.2024г. по адм. дело № 10806/2023г. на ВАС, липсата на адресат на акта или неговата неяснота обуславят нарушение на формата на волеизявлението и съставляват основание за отмяна по чл.146, т.2 от АПК, от друга страна негодният адресат на упражнената разпоредителна власт обосновава хипотезата на незаконосъобразност, визирана в чл.146, т.4 АПК, а именно противоречие с приложимите към случая материалноправни разпоредби, т.е. липсата или неправилно определения адресат на акта не могат да доведат до нищожност, а до незаконосъобразност на акта.

Актът не е издаден при такова съществено нарушение на административнопроизводствените правила, че изобщо да липсва административноправен субект или да липсва волеизявление. Волеизявлението е ясно определено – налагане на финансова корекция, субектът (адресатът на акта) също е непротиворечиво посочен – ЕТ „И. 98“ като бенефициер по АДПБФП № BG16RFOP002-3.004-0064-C02. Адресирането на акта към ЕТ „И. 98“ при липса на вписано в ТР поемане на предприятието му от конкретен негов наследник е в съответствие със законовите разпоредби – така Решение № 12037/06.12.2023г. на ВАС по адм.д. № 6326/2023г.

Не е налице и следващото основание – пълна липса на материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма. В оспореното решение са посочени основанията за налагане на ФК, а доколко те са правилно приложени към нормата, е въпрос на материална законосъобразност, а не на нищожност. Разпореждането не е с невъзможен предмет, доколкото предметът е предоставената БФП, която подлежи на възстановяване. Процесният акт не е издаден без законово основание, като не се представиха по делото доказателства, от които да е видно, че решението на РУО е издадено на основание друг нищожен административен акт или цели извършването на престъпление, или да има невъзможна цел.

Неоснователни са твърденията в жалбата за пълна липса на предвидените в материалноправната разпоредба на чл.70, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ предпоставки за издаване на оспорения административен акт поради това, че средствата по АДПБФП са от ЕСИФ, а нормата визира средства от ЕФСУ и законът е приложим за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл.65 от Регламент ЕС 2021/1060. В оспорения акт изрично е посочено, че се издава на основание и §70 от ПЗР към ЗИД на ЗУСЕСИФ, т.е. в редакциите на ЗУСЕФСУ, приложими към датата на издаване на акта и за програмен период 2014-2020. Цитирани са и относимите разпоредби на Регламент № 1303/2013г., а не на Регламент ЕС 2021/1060.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, поради което и на това основание не е налице условие за прогласяването му за нищожен. Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Съобразно чл.9, ал.1 от ЗУСЕФСУ в приложимата редакция, органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи. Съгласно ал.5 на същия член, управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице.

Съгласно Решение № 574/13.07.2016г. на Министерски съвет (л.289 по адм.д. № 131/2023г.) и чл.27, ал.1, т.2 от Устройствения правилник на Министерство на иновациите и растежа, Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ изпълнява функциите на управляващ орган. Съгласно чл.3 от Устройствения правилник на Министерство на иновациите и растежа, вр. с чл.25, ал.1 от Закона за администрацията, ръководител на Министерство на иновациите и растежа е министъра на иновациите и растежа. Следователно министърът на иновациите и растежа има правомощията на ръководител на УО по конкретната оперативна програма, вкл. да налага финансови корекции. ЗУСЕФСУ в чл.9, ал.5, изр. последно дава възможност за делегация на тези правомощия от страна на министъра. Представена е на л.309 от адм.д. № 131/2023г. Заповед № РД-02-16-209/14.10.2022г. на министъра на иновациите и растежа, с която министърът е делегирал правомощията си на ръководител на програмата към главния директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“, който е издател на процесното решение. Следователно решението е издадено от Ръководителя на УО на ОПИК, поради което съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

На основание изложеното настоящият състав намира жалбата на Н. И. Б. в частта, с която се иска прогласяване нищожността на Решение № РД-02-16-606/13.12.2022г. на Ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020, за неоснователна.

Неоснователни са доводите на оспорващата, че адресати на акта са наследниците на починалия търговец. Както бе изложено, адресат е ЕТ „И. 98“ като бенефициер по АДПБФП № BG16RFOP002-3.004-0064-C02. Съобщаването на уведомлението за започване на производство за налагане на ФК на наследниците е с оглед правото им на защита срещу неблагоприятните последици на акта след влизането му в сила, т.е. при неговото изпълнение. Безспорно е, че физическото лице – едноличен търговец няма как да участва в производството поради неговата смърт, поради което правото на жалба на Н. Б. като наследник не се отрича, но тя не е адресат на акта.

По искането за отмяна на Решение № РД-02-16-606/13.12.2022г. на Ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020г.:

Съгласно чл.149, ал.1 от АПК, административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че правото на жалба е срочно право, което може да бъде упражнено в рамките на законово установения четиринадесетдневен срок. С изтичането на срока правото се погасява и настъпват установените в акта правни последици.

Началният момент на броенето на срока за оспорване е съобщаването на индивидуалния административен акт на адресата му. Тъй като поставя началото на срока за оспорване, съобщаването е производствено действие, което се извършва при строго определени от законодателя изисквания.

Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 се финансира със средства от ЕСИФ при приложение на Регламент № 1303/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. за определяне на общи приложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейски фонд за регионално развитие, Европейски социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013). Съгласно чл.122, §3 от Регламент № 1303/2013 държавите членки гарантират, че не по-късно от 31.12.2015г. всеки обмен на информация между бенефициерите (по смисъла на чл.2, т.10 от Регламент № 1303/2013) и управляващите органи може да се извършва посредством електронни системи за обмен на данни.

За изпълнение на чл.122, §3 от Регламент № 1303/2013 е приет Регламент за изпълнение (ЕС) № 1011/2014 на Комисията от 22.09.2014г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на образците за предоставяне на определена информация на Комисията за подробни правила за обмен на информация между бенефициерите и управляващите органи, сертифициращите органи, одитните органи и междинните звена (Регламент за изпълнение № 1011/2014). Съгласно чл.10, §1 от Регламент за изпълнение № 1011/2014, държавата членка определя подробните условия за електронния обмен на данни в документа, в който се определят условията за предоставяне на подкрепа за всяка операция. Съгласно чл.10, §3 от Регламент за изпълнение № 1011/2014, за дата на предаване на документите и данните от бенефициера на управляващия орган и обратно се счита датата на подаване по електронен път на информацията, която се съхранява в електронната система за обмен на данни.

В чл.22, ал.2 от ЗЕСЕФСУ е регламентирано, че производства пред управляващите органи по този закон може да се провеждат и посредством Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕФСУ (ИСУН) при условия и по ред, определени с акта по чл.23. Съгласно ал.3 на чл.22, когато производствата пред управляващите органи по този закон се провеждат посредством ИСУН (какъвто е настоящия случай), съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени в тези производства, се извършва чрез съобщение в ИСУН до съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението е прикачен съответния акт или в него се препраща към публикувания в ИСУН акт. Актът се счита за връчен с изпращането на съобщението в ИСУН. В случая производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се развива именно посредством ИСУН, поради което редът за съобщаване по АПК е неприложим.

В изпълнение на изискванията на чл.23 от ЗУСЕФСУ, с ПМС № 243 от 20.09.2016г. е приета Наредба за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН (загл. изм. – ДВ, бр.46 от 2024г.). Наредбата се прилага при извършване посредством ИСУН на редица действия, сред които и такива в процедурите по администриране на нередности и в производствата по определяне на финансови корекции (чл.2, т.4).

Съгласно чл.13, ал.1 от Наредбата, електронен документ и/или електронно изявление се счита за получено от съответния управляващ орган/междинно звено, кандидат или бенефициент с изпращането му в ИСУН. Изпращането на електронни документи и изявления до кандидатите и бенефициерите за нуждите на производствата пред управляващите органи/междинните звена се осъществява само посредством ИСУН – ал.2. Кандидатите и бенефициерите получават всички изявления от управляващия орган/междинните звена, свързани с производствата по чл.2, само посредством ИСУН – ал.3. Съгласието на кандидатите/бенефициерите за приемане на електронни изявления и за приложимия ред за съобщаване по ал.3 и ал.4 се приема за дадено с подаването на формуляра за кандидатстване посредством ИСУН – ал.5.

В чл.34, ал.1 от Наредбата е регламентирано, че кореспонденцията между управляващия орган/междинното звено и бенефициента в процедура по администриране на нередност, включително изпращането на първа писмена оценка, се осъществява посредством ИСУН. Решението по чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ се съобщава на бенефициента по реда на чл.22, ал.3 от ЗУСЕФСУ, т.е. чрез ИСУН (чл.35, ал.2 от Наредбата).

В чл.3.6.1. от АДПБФП № BG16RFOP002-3.004-0064-C01/27.11.2018г. също изрично е указано, че цялата кореспонденция, свързана с договора, трябва да бъде изпращана посредством ИСУН.

При така изложената нормативна уредба, релевантната дата на съобщаване на решението на ръководителя на УО е датата на изпращането му в ИСУН. В случая, това е осъществено надлежно на 13.12.2022г. чрез профила на ЕТ „И. 98“ в ИСУН 2020.

Спорният въпрос е разполагала ли е жалбоподателката с достъп до този профил, съответно подадената от нея на 14.02.2023г. жалба в срок ли е или е просрочена.

За изясняване на този въпрос по делото е извършена съдебно-компютърна експертиза. Вещото лице е посочило, че достъпът на 25.01.2021г. до профила на ЕТ „И. 98“ в ИСУН 2020 (при който е подадено искане за спиране на АДПБФП № BG16RFOP002-2.040-0865-C01, подписано от Н. Б.), е от динамичен IP адрес и не може да се установи конкретното лице, но за достъпа на 18.11.2022г. до профила на ЕТ „И. 98“ в ИСУН 2020 (при който е отворена кореспонденция с уведомлението за стартиране на процедурата за налагане на ФК) експертът е установил, че е от IP адрес, ползван от „ТИ ЕР ЕС“ ЕООД гр. София с управител К. З. Г..

При разпита на последната безспорно се установява, че тя е отворила на 18.11.2022г. кореспонденцията с уведомлението за стартиране на процедурата за налагане на ФК, и незабавно е уведомила наследниците на И. Т. – Н. Б. и бившата му съпруга Н., за тази кореспонденция. Г.е категорична, че веднага след смъртта на И. Т. – ноември месец 2020г., е предоставила на дъщеря му Н. Б. и на бившата му съпруга Н. данните за достъп до потребителския профил в ИСУН 2020, асоцииран с потребителско име ***, за да могат и те да влизат свободно в профила му.

При така установеното настоящият състав намира за безспорно доказано, че Н. Б. е разполагала с достъп до профила на ЕТ „И. 98“ в ИСУН 2020 – чрез същия профил тя е депозирала две поредни подписани от нея искания за временно спиране на другия договор между ЕТ и УО на ОПИК (на 17.11.2020г. и 25.01.2021г.), като към първото искане е бил приложен и акт за смърт на И. Т.; и в двете искания тя е посочена за лице за контакт като наследник; веднага след смъртта на Т. управителят на консултантската фирма е предоставил на Б. необходимите данни за достъп до потребителския профил в ИСУН 2020, асоцииран с потребителско име ***. Б. е била уведомена и за кореспонденцията за стартиране на процедурата за налагане на ФК, подала е възражение по чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ против писмото, поради което е имала възможност да следи в ИСУН за издаване на решение от УО за налагане на ФК и да го обжалва своевременно.

В съответствие с горните констатации, срокът по чл.149, ал.1 от АПК за обжалване на Решение № РД-02-16-606/13.12.2022г. на Ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020г. е започнал да тече от деня, следващ датата на съобщаване, т.е. от 14.12.2022г. и съответно е изтекъл на 29.12.2022г. – първият работен ден след 27.12.2022г. Като подадена на 14.02.2023г. жалбата срещу административния акт е просрочена, поради което оспорването на решението с доводи за неговата незаконосъобразност и искане за отмяната му е недопустимо за разглеждане в настоящото производство и жалбата в тази част следва да се остави без разглеждане.

При този изход на спора претенцията за разноски на оспорващата е неоснователна, а тази на ответника – основателна. Н. Б. следва да се осъди да заплати на Министерството на иновациите и растежа, гр. София направените в двете съдебни производства разноски в общ размер 2100 лв., а именно за внесена държавна такса за касационно обжалване по адм. дело № 10806/2023г. на ВАС в размер на 1700 лв. и за юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 131/2023г. на АдмС Плевен и адм. дело № 33/2024г. на АдмС Плевен. Размерът на юрисконсултското възнаграждение за всяко от двете първоинстанционни производства съдът определя на по 200 лв. на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалбата на Н. И. Б. с [ЕГН] и постоянен адрес гр. Плевен, [улица], ет.14, ап.66 в частта, с която се иска прогласяване на нищожност на Решение № РД-02-16-606/13.12.2022г. на Ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020г.

Решението в тази му част подлежи на оспорване чрез АдмС Плевен пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

Оставя без разглеждане като просрочена жалбата на Н. И. Б. с [ЕГН] и постоянен адрес гр. Плевен, [улица], ет.14, ап.66 в частта, с която се иска отмяна като незаконосъобразно на Решение № РД-02-16-606/13.12.2022г. на Ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020г.

Решението в тази му част е с характер на определение и подлежи на оспорване чрез АдмС Плевен пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.

Осъжда Н. И. Б. с [ЕГН] и адрес гр. Плевен, [улица], ет.14, ап.66, да заплати на Министерството на иновациите и растежа, гр. София, [улица], направените в съдебните производства пред АдмС Плевен и ВАС разноски в размер на 2100 (две хиляди и сто) лева.

Препис от решението да се изпрати на страните.