№ 20486
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20251110120366 по описа за 2025 година
Предявени са от Д. А. М. срещу „С.Г.Б.“ АД обективно кумулативно съединени
осъдителни искове както следва:
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от
66 971,06 лв. , представляваща неплатени нетни трудови възнаграждения за периода от
м. юни 2024 г. до м. януари 2025 г., ведно със законната лихва считано от деня следващ
подаването на исковата молба 09.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането;
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 4 082,53 лв. , представляваща обезщетените за забава върху главниците за
месечни трудови възнаграждения, за периода от м. Юни 2024 г. до 08.04.2025 г.;
иск с правно основание чл. 224 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1 958,23 лв. , представляваща обезщетение за четири дни неизползван платен
годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата считано от подаване на
исковата молба 08.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането;
иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 9 301,60 лв. , представляваща обезщетение дължимо при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случая по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху сумата
считано от дата на подаване на исковата молба 08.04.2025 г. до окончателно изплащане
на вземането;
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. с чл. 13, ал. 2 НСОРЗ за осъждане на
ответника да заплати сумата от 31 311,58 лв. , представляваща дължимо допълнително
трудово възнаграждение по план за стимулиране на служителите съгласно сертификат
за бонус за излизане № 35 от 31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата
считано от деля следващ подаването на исковата молба 09.04.2025 г. до окончателно
изплащане на вземането;
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 5 213,38 лв ., представляваща лихва върху главницата за допълнително
трудово възнаграждение (31 311,58 лв.) за периода от 01.07.2023 г. до 08.04.2025 г.
Ищецът твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
1
породено от сключен между тях трудов договор № 2014/73 от 04.04.2017 г., като съгласно чл.
6, ал. 4 от договора, работодателят се задължил да изплаща уговореното трудово
възнаграждение всеки месец до последния работен ден на месеца, следващ месеца за който
се отнася. Сочи, че трудовият договор е изменен с допълнително споразумение от 28.06.2024
г., с което била променена длъжността на служителя на „***“, дирекция „Т.“, отдел „***“.
Излага, че с допълнително споразумение от 31.03.2023 г. към трудовия договор, основното
трудово възнаграждение е променено на 8775,09 лв. считано от 01.04.2023 г. Твърди, че към
датата на прекратяване на трудовия договор брутното му трудово възнаграждение е било в
размер на 9301,60 лв. Сочи, че по време на действие на трудовия договор, работодателят е
забавил изплащането на трудовото възнаграждение за следните месеци: за месец юни 2024 г.
– не му било платено нетно трудово възнаграждение в размер на 6317,34 лв.; за месец юли
2024 – 16 230,46 лв.; за месец август 2024 – 7 906,36 лв.; за месец септември 2024 – 7 906,36
лв.; за месец октомври 2024 – 9061,61 лв.; за месец ноември 2024 – 7906,36 лв.; за месец
декември 2024 – 7906,36 лв.; за месец януари 2025 - 3736,21 лв. или общо неизплатената
сума възлизала на 66 971,06 лв. Претендира и мораторна лихва върху забавените плащания
за трудово възнаграждение. Твърди, че с уведомление, получено от ответника на 22.01.2025
г., е уведомил работодателя, че прекратява трудовото правоотношение без предизвестие на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от дата на получаване на уведомлението. С оглед
изложеното, работодателят издал заповед № 13/22.01.2025 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение. Излага, че в последния издаден фиш за трудово възнаграждение /за м.
януари 2025 г./ са посочени дните неизползван платен годишен отпуск – 4, за което следва да
му се изплати обезщетение в размер на 1958,23 лв. В същия фиш било посочено и че на
ищеца се дължи обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 9301,60 лв. Ищецът
претендира и сумата от 36 524,96 лв., представляваща допълнително трудово
възнаграждение съгласно план за стимулиране на служителите в ответното дружество.
Върху така посочената сума претендира и 8827,60 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 01.07.2023 г. до 08.04.2025 г. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение, както и основанието
на което е прекратено същото. Не оспорва също, че не е заплатил трудовите възнаграждения
за периода от м. юни 2024 г. до м. януари 2025 г., както и обезщетение за неползван отпуск и
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Не оспорва, че въз основа на действащия в дружеството
„план за стимулиране на служители“ на ищеца е издаден сертификат за бонус за излизане №
35 от 31.12.2022 г. Признава претенцията в размер на 66 971,06 лв., претенцията за
обезщетение по чл. 221 КТ и обезщетение по чл. 224 КТ, както и акцесорния иск за законна
лихва върху главницата от 66 971,06 лв. Досежно претенцията за допълнително
възнаграждение сочи, че признава дължимостта на 31311,58 лв., като върху посочената сума
прилага 9 % годишна лихва, която също признава. Излага, че не става ясно претендираната
от ищеца сума в размер на 36 524,96 лв. дали включва само главница или и лихва. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адв. възнаграждение.
С уточняваща молба /л.75/ и в изпълнение указанията на съда, ищецът е посочил, че
приема направеното признание от страна на ответника. Изложил е че претенцията му в
размер на 36 524,96 лв. включва главница в размер на 31 311,58 лв. и годишна лихва за
забава в размер на 9 % за периода от 01.07.2023 г. до 08.04.2025 г., като на основание чл. 232
ГПК е оттеглил иска си по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8827,60 лв. Счита, че ответникът е
дал повод за завеждане на делото, въпреки признанието на исковете, с оглед на което
претендира разноски.
Със становище с вх. № 227709/27.06.2025 г. ответникът изрично е признал
дължимостта на сумата от 31 311,58 лв. – допълнително трудово възнграждение съгласно
сертификат № 35 от 31.12.2022 г. и на сумата от 5 213,38 лв. – 9 % годишна лихва върху
посочената сума за периода от 01.07.2023 г. до дата на подаване на исковата молба.
Изложено е и че не се противопоставя на искането на ищеца за оттегляне на иска за сумата
2
от 8827,60 лв.
Производството по делото е прекратено с влязло в сила определение в частта му
касаеща сумата от иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 8827,60 лв. , представляваща обезщетение за забава върху главницата за
допълнително трудово възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:
В проведеното на 13.10.2025 г. открито съдебно заседание по делото ответникът прави
искане за постановяване на решение при признание на иска.
Признанието на иска представлява отказ от процесуална защита срещу предявен иск,
тоест по същество се признават всички правопораждащи спорното материално право
юридически факти, като се поддържа, че предявеното субективно право не е прекратено чрез
изпълнение или чрез друг правопрекратяващ способ.
Процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признаване на иска са:
1) ответникът да е признал иска и 2) изрично искане на ищеца съдът да прекрати съдебното
дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието.
Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С отговора на исковата молба и в съдебно заседание
ответникът направи изрично изявление за признание на иска. Ищецът е поискал съдът да се
произнесе с решение при призанание на иска. С оглед съобраните по делото доказателства,
исковете се явяват основателни, което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията
на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за
основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
С оглед уважаването на исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски.
Независимо от извършеното признание на исковите претенции съдът приема, че ответникът
дължи заплащане на разноските, направени от ищеца в производството. Ищецът претендира
разноски в следните размери: държавна такса за образуване на обезпечително производство
в размер на 40лв., такса за образуване на изпълнително дело в размер на 94 лв., както и
адвокатско възнаграждение в размер на 9500лв.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата
страна адвокатско възнаграждение, с аргумент, че делото е с ниска фактическа и правна
сложност. Съдът намира, че действително не се касае за дело с висока фактическа и правна
сложност, не са извършени множество процесуални действия и е проведено само едно
съдебно заседание, но заплатеният от ищеца адвокатски хонорар е в размер на 9500лв.,
което е под минималния предвиден такъв от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения за искове с цена над 100 000 лева. С оглед горното съдът намира, че
възнаграждението не следва да бъде намалявано поради прекомерност.
С оглед горното съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски на ищеца, в
пълен размер съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.Г.Б.“АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на Д. А. М., с ЕГН ********** следните суми: на основание чл.128, т.2 КТ сумата от 66
971,06 лв., представляваща неплатени нетни трудови възнаграждения за периода от м. юни
3
2024 г. до м. януари 2025 г., ведно със законната лихва считано от деня следващ подаването
на исковата молба 09.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането; на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 4 082,53 лв. , представляваща обезщетените за забава върху
главниците за месечни трудови възнаграждения, за периода от м. Юни 2024 г. до 08.04.2025
г.; на основание чл. 224 КТ сумата от 1 958,23 лв., представляваща обезщетение за четири
дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата считано от
подаване на исковата молба 08.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането; на
основание чл. 221, ал. 1 КТ сумата от 9 301,60 лв., представляваща обезщетение дължимо
при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случая по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху сумата
считано от дата на подаване на исковата молба 08.04.2025 г. до окончателно изплащане на
вземането; на основание чл. 128, т. 2 КТ вр. с чл. 13, ал. 2 НСОРЗ сумата от 31 311,58 лв.,
представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение по план за стимулиране на
служителите съгласно сертификат за бонус за излизане № 35 от 31.12.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата считано от деля следващ подаването на исковата молба
09.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 5 213,38 лв ., представляваща лихва върху главницата за допълнително трудово
възнаграждение от 31 311,58 лв. за периода от 01.07.2023 г. до 08.04.2025 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4