РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Бургас, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Милена Й. Софронова
в присъствието на прокурора Христина Дамянова
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Частно наказателно дело №
20222100200363 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд – гр. Бургас
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на Решение № 17.6503599.2, постановено на 08.07.2021 г.
от несъдебен орган в издаващата държава – Polizeipräsidium Rheinpfalz
Zentrale Bußgeldstelle, Федерална република Германия, влязло в сила на
03.08.2021 г., с което на българския гражданин АНГ. ЯН. Ч., роден на
*************************е наложена финансова санкция в общ размер на
108,50 евро.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за наличие на законовите
1
предпоставки за признаване на решението за налагане на финансови санкции,
постановено от несъдебен орган в издаващата държава по отношение на
българския гражданин АНГ. ЯН. Ч..
Съдът разгледа делото в отсъствие на засегнатото лице АНГ. ЯН. Ч.,
на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като
същият не бе намерен на регистрираните си постоянен и настоящ адрес, за да
бъде редовно призован.
Назначеният от съда служебен защитник на засегнатото лице А.Ч.,
адв. Владимир Господинов от АК – Бургас, изразява становище, че в случая
правата на засегнатото лице са били защитени, като по същество предоставя
на съда.
Бургаският окръжен съд, след поотделната и съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира
следното:
Федерална република Германия е държава - членка на Европейския
съюз. Като такава се явява издаваща държава по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото лице АНГ. ЯН. Ч. е български гражданин, роден на
***********., с ЕГН **********, с регистрирани постоянен и настоящ адрес:
***************
От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че на
08.07.2021 г. спрямо А.Ч. е постановено Решение № 17.6503599.2 от
несъдебен орган в издаващата държава – Polizeipräsidium Rheinpfalz Zentrale
Bußgeldstelle, Федерална република Германия, с което спрямо същия е
наложена финансова санкция - осъждане за заплащане на парична сума в
размер на 80,00 евро, както и парична сума в размер на 28,50 евро,
представляваща направени в административното производство разходи,
довели до постановяване на решението. Санкцията е за деяние, реализирано
на територията на издаващата държава – ФРГермания, квалифицирано като
административно нарушение по чл. 41, ал. 1, във връзка с Приложение 2, § 49
от StVO (Наредба за движение по пътищата), § 24 от StVG (Закон за
движение по пътищата), 11.3.5 от BKat (Каталог за глобите), изразяващо се в
това, че на 12.04.2021 г. в 11:18 часа, засегнатото лице А.Ч., като водач на лек
автомобил с регистрационен номер F-HS 247, движейки се в район Mehlingen,
2
федерална магистрала 63, при 70,9 км, в посока на движение Kaiserslautern, е
превишил максимално допустимата скорост извън населени места с 27 км/ч.,
като при допустима скорост от 100 км/ч., констатираната скорост (след
приспаднат толеранс) е била 127 км/ч.
От текста на удостоверението се установяват и
индивидуализиращите засегнатото лице данни – неговите имена и адрес в
България, а също датата на издаване на решението и на влизането му в сила
(съответно 08.07.2021 г. и 03.08.2021 г.), размерът на наложената санкция –
80.00 евро, както и разходите, направени в административното производство,
довели до постановяване на решението - 28,50 евро. Изрично е посочено, че
производството спрямо засегнатото лице е било писмено и на
санкционираното лице е била предоставена възможност да се защити, като е
уведомено, съгласно законодателството на издаващата държава лично или
чрез упълномощен представител относно правото и сроковете за обжалване.
Удостоверението е издадено за физическо лице, извършило
административно нарушение на територията на издаващата държава, като във
връзка с воденото административно производство са били направени и
разноски. Съдът констатира, че удостоверението съдържа данни за издаващия
орган, такива за извършеното административно нарушение, обстоятелствата,
при които е извършено, паричната сума, която е наложена на засегнатото лице
за извършеното деяние, размерът на направените разходи по
административното производство, довело до постановяване на решението,
както и за обстоятелството, че решението е влязло в сила на 03.08.2021 г.
Изпълнено е и изискването за изпращане от страна на издаващата държава на
самото решение, с което е наложена подлежащата на изпълнение финансова
санкция. Съдът констатира наличие на съответствие между решението за
налагане на финансова санкция и удостоверението по член 4, издадено от
компетентния орган на издаващата държава.
При така установените факти настоящият съдебен състав установява
наличието на законови предпоставки и липса на нарочни пречки за
признаване на решението за наложена финансова санкция.
На първо място, желаното за признаване решение е издадено от
несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние
(правонарушение) по нейния национален закон.
3
Видно от удостоверението, в същото е изрично отбелязано, че
описаното в него деяние, попада в списъка от деяния, изброени в чл. 5, § 1 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, а именно като „поведение, което нарушава разпоредбите за
движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за
времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите
относно опасни товари”. Предвид на това и съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, в случая не следва да се извършва проверка от настоящия
съд за двойна наказуемост на деянието, като условие за признаване и
изпълнение на решението.
На следващо място, засегнатото лице А.Ч. има местоживеене на
територията на Република България. Настоящият съдебен състав е изискал и
приел като писмено доказателство справка от НБД „Население“, от която се
установява, че Ч. има регистрирани постоянен и настоящ адрес на
територията на Република България, а именно в ********* Предвид на това
съдът прие, че в случая е изпълнено и заложеното в чл. 30, ал. 3
ЗПИИРКОРНФС като необходимо условие за признаване от страна на
българския съд на решението за налагане на финансова санкция, тъй като
декларирането на настоящ адрес в Република България по същество означава,
че това лице пребивава именно на територията на нашата страна, а съгласно
текста на чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, настоящ адрес е
адресът, на който лицето живее.
Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за
признаване на решението.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани
в чл. 35 от закона. Удостоверението съдържа предвидените в закона и в
Рамково решение 2005/214/ПВР реквизити. Лицето не е санкционирано за
същото деяние в друга държава. Видно от констатираното време на
извършване на деянието – 12.04.2021 г., влизането в сила на решението –
03.08.2021 г. и вида на наложеното наказание - глоба, се налага извод, че
предвидената по българското законодателство тригодишна абсолютна
давност за изпълнение на административно наказание глоба по чл. 82, ал. 3,
вр. ал. 1, б. „а“ от ЗАНН не е изтекла. Същевременно, за да може да бъде
4
приложено основанието за отказ по чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС, освен
констатация за изтекла давност по българското законодателство, следва да е
налице кумулативното условие решението да се отнася за деяние подсъдно на
български съд, а процесното деяние не е подсъдно на българския съд, тъй като
не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 от ЗАНН.
Българският гражданин няма имунитет или привилегии, определящи като
недопустимо изпълнението на решението. Деянието е извършено на
територията на чуждата държава, респективно не е налице някоя от
хипотезите на чл. 35, т. 5 от закона, а санкцията, която се претендира да бъде
приета не е по-малка от 70 евро. Не е налице и факултативното основание за
отказ по чл. 35, т. 7 от ЗПИИРКОРНФС. Деянието, за което е санкциониран
от компетентния несъдебен орган на ФРГермания засегнатото лице,
представлява административно нарушение и по българското законодателство.
Засегнатото лице А.Ч. е физическо лице, което е пълнолетно, според
българското законодателство, и което носи наказателна и административно
наказателна отговорност.
Според чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС основание за отказ да се
признае решението за налагане на финансова санкция е налице, когато
съгласно удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета, в случай на писмено производство и в съответствие със
законодателството на издаващата държава, засегнатото лице не е било
уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока
за обжалване на решението. От приложеното и надлежно преведено по делото
удостоверение е видно, че на българския гражданин А.Ч. е наложено
наказание при писмено проведена процедура и при стриктно спазване на
изискванията на законодателството на Федерална република Германия за
уведомяването му, включително за правото си да обжалва решението, както и
за сроковете за това. В този смисъл е надлежно отбелязана информация в б.
„з“ т. 2, б. „б“ от представеното удостоверение. Това е напълно достатъчно, за
да се приеме, че отсъства основанието по чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС за
постановяване на отказ да се изпълни решението на чуждия съдебен орган.
При изрично отбелязване в удостоверението, че производството е било
писмено и при липса на данни за проведен съдебен процес, в който да е
възможно явяването на лицето, изискванията на чл. 35, т. 10 и 11 от
ЗПИИРКОРНФС са неприложими в настоящия случай. Именно поради
5
липсата на съдебен процес в издаващата държава в представеното
удостоверение не е отбелязана информация в т. 3 на б. „з“ от същото.
За съдебния орган на изпълняващата държава не съществуват
легитимни причини да се съмнява във верността на отразеното в
удостоверението от чуждия несъдебен орган, доколкото взаимното доверие
между компетентните органи на държавите членки на ЕС е в основата на
сътрудничеството по наказателни дела и в частност на прилагането на
практика на принципа за взаимно признаване на финансови санкции между
държавите. Въз основа на редовното удостоверяване на обстоятелството за
писмено проведено производство и уведомяването за него, и възможността и
сроковете за атакуването му според съответния национален закон, следва да
се приеме, че на санкционирания А.Ч. надлежно е била предоставена
възможност за атакуване на решението, упражняването на които права е
зависело изцяло от неговата воля. В този смисъл и след като в
удостоверението е изрично посочено, че решението е влязло в сила, тоест
лицето не е обжалвало решението в предвидения срок, гаранциите, свързани с
правото му на защита са били спазени, респективно не е налице основание за
отказ от признаване и изпълнение.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че са налице всички изискуеми се предпоставки за признаване на
решението и за незабавното му изпращане на изпълнителния орган –
Националната агенция за приходите (НАП). С оглед разпоредбата на чл. 32,
ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, съдът определи равностойността на
дължимата парична сума – 108.50 евро в български левове по курса на
Българска народна банка за деня на постановяване на решението за налагане
на финансова санкция в издаващата държава, която в случая възлиза на
212,21 /двеста и дванадесет лева и двадесет и една стотинки/ лева.
По делото няма представени доказателства за пълно или частично
изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова
санкция, чието признаване и изпълнение се иска, поради което съдът не
следва да извършва приспадане по реда на чл. 33, вр. с чл. 17 от
ЗПИИРКОРНФС.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16,
ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Окръжен съд - Бургас
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 17.6503599.2, постановено на 08.07.2021г.
от несъдебен орган в издаващата държава – Polizeipräsidium Rheinpfalz
Zentrale Bußgeldstelle, Федерална република Германия, влязло в сила на
03.08.2021 г., с което на българския гражданин АНГ. ЯН. Ч., роден на
*************., ЕГН **********, с регистрирани постоянен и настоящ адрес:
*************е наложена финансова санкция в общ размер на 108,50 евро,
от които парична сума 80,00 евро, за деяние, квалифицирано като
административно нарушение по чл. 41, ал. 1, във връзка с Приложение 2, § 49
от StVO (Наредба за движение по пътищата), § 24 от StVG (Закон за
движение по пътищата), 11.3.5 от BKat (Каталог за глобите), изразяващо се в
това, че на 12.04.2021 г. в 11:18 часа, засегнатото лице А.Ч., като водач на лек
автомобил с регистрационен номер F-HS 247, движейки се в район Mehlingen,
федерална магистрала 63, при 70,9 км, в посока на движение Kaiserslautern, е
превишил максимално допустимата скорост извън населени места с 27 км/ч.,
като при допустима скорост от 100 км/ч., констатираната скорост (след
приспаднат толеранс) е била 127 км/ч., и 28,50 евро – разходи по
административното производство, с равностойност в български левове по
курса на БНБ – 212,21 /двеста и дванадесет лева и двадесет и една
стотинки/ лева и ИЗПРАЩА същото на Националната агенция за
приходите.
Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за
решението на съда, както и копие на уведомлението да се изпрати на
Министерство на правосъдието на Република България.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Бургас в
7-дневен срок от узнаването за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7