Присъда по дело №552/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 101
Дата: 2 март 2020 г. (в сила от 30 октомври 2020 г.)
Съдия: Анелия Маринова Игнатова
Дело: 20191800600552
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 септември 2019 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

гр.София, 02.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на втори март през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

                       ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ИГНАТОВА

                                 мл.с. БОРЯНА ГАЩАРОВА

 

 

 

 

 

 

при секретаря В.Д. и с участието на прокурор от СОП Т. К., като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 552 по описа за 2019г., въз основа на доказателствата и закона  

 

на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 вр. чл. 334, т. 2 от НПК

 

 

П Р И С Ъ Д И:

 

 

ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 45/05.04.2019 г., постановена по НОХД № 379/2016 г. по описа на РС П., като вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

ПРИЗНАВА на основание чл. 304 от НПК подсъдимият И.С.С., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, управител на фирма „П.“ АД, ЕГН **********,  за невиновен в това, че в периода от 23.12.2008 г. до 04.02.2009 г. включително, в гр.П., обл. С., при условията на продължавано престъпление - с пет деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице по чл.93, т.1, б. „б“ НК - председател на П.к. „Н.“*** (избран за председател с решение на Общото събрание на ПК „Н.“ с протокол от 23.03.2006 г.), чрез касово теглене от сметката на кооперацията № BG .на „Ц.“ АД - клон Е., офис П., присвоил чужди пари на обща стойност 28 800 лв. (двадесет и осем хиляди и осемстотин лева), собственост на същата потребителска кооперация, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като присвояването е в големи размери, както следва:

1.             На 23.12.2008 г. присвоил чужди пари на стойност 9 800 лв. (девет хиляди и осемстотин лева), собственост на П. „Н.“***, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „Г.“ ЕООД- гр.П. за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.12.2008 г. по сметка с №BG .на „Ц.“ АД - клон Е., на стойност 10 000 лв. (десет хиляди лева) и неотчетени в касата на ПК „Н.“ гр. П.;

2.                  На 23.01.2009 г. присвоил чужди пари на стойност 5000 лв. (пет хиляди лева), собственост на П. „Н.“***, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „Г.“ ЕООД- гр. П. за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.01.2009 г. по сметка с №BG .на „Ц.“ АД - клон Е. на стойност 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) и неотчетени в касата на ПК „Н.“ гр. П.;

3.                  На 29.01.2009 г. присвоил чужди пари на стойност 5000 лв. (пет хиляди лева), собственост на П.. „Н.“***, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „Г.“ ЕООД - гр. П. за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.01.2009 г. по сметка с №BG .на „Ц.“ АД - клон Е., на стойност 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) и неотчетени в касата на ПК „Н.“ гр. П.;

4.                  На 02.02.2009 г. присвоил чужди пари на стойност 5000 лв. (пет хиляди лева), собственост на П. „Н.“***, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „Г.“ ЕООД - гр. П. за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.01.2009 г. по сметка с №BG .на „Ц.“ АД - клон Е.е, на стойност 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) и неотчетени в касата на ПК „Н.“ гр. П.;

5.                  На 04.02.2009 г. присвоил чужди пари на стойност 4000 лв. (четири хиляди лева), собственост на П. „Н.“***, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „Г.“ ЕООД - гр. П. за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.01.2009 г. по сметка с №BG .на „Ц.“ АД- клон Е., на стойност 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) и неотчетени в касата на ПК „Н.“ гр. П.;

като го оправдава по обвинението за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.К. „Н.“, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от председателя Д. Г. Т. граждански иск за сумата от 28 800 (двадесет и осем хиляди и осемстотин) лева - обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на първото деяние – 23.12.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

 

Веществените доказателства - документи и касови книги да се върнат на ПК „Н.“ след влизане на присъдата в сила.

 

Направените разноски в хода на производството остават за сметка на държавата.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

                                                                                                         

 

 

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1:………………

                                                                                                               

 

 

                                                                                                              2:………………

                                                                                               

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда от 02.03.2020 г.,

постановена по ВНОХД № 552/19 г. по описа на Софийски окръжен съд

 

 

С присъда № 45/05.04.2019 г., постановена по НОХД № 379/2016 г., състав на РС П. е признал подсъдимия И.С.С., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, управител на фирма „П.“ АД, ЕГН **********,  за виновен в това, че в периода от 23.12.2008 г. до 04.02.2009 г. включително, в гр.П., обл. С., при условията на продължавано престъпление - с пет деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице по чл.93, т.1, б. „б“ НК - председател на П. „Н.“*** /избран за председател с решение на Общото събрание на ПК „Н.“ с протокол от 23.03.2006 г./, чрез касово теглене от сметката на кооперацията №BG .на „Р.“ АД- клон Е., офис П., присвоил чужди пари на обща стойност 28 800 лв. /двадесет и осем хиляди и осемстотин лева/, собственост на същата потребителска кооперация, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като присвояването е в големи размери, както следва:

1.             На 23.12.2008 г. присвоил чужди пари на стойност 9 800 лв. /девет хиляди и осемстотин лева/, собственост на П. „Н.“***, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „Г.“ ЕООД- гр.П. за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.12.2008 г. по сметка с №BG .на „Р.“ АД- клон Е.е, на стойност 10 000 лв. /десет хиляди лева/ и неотчетени в касата на ПК „Н.“ гр.П.;

2.             На 23.01.2009 г. присвоил чужди пари на стойност 5000 лв. /пет хиляди лева/, собственост на П. „Н.“***, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „Г.“ ЕООД- гр.П. за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.01.2009 г. по сметка с №BG .на „Р.“ АД- клон Е., на стойност 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ и неотчетени в касата на ПК „Н.“ гр.П.;

3.             На 29.01.2009 г. присвоил чужди пари на стойност 5000 лв. /пет хиляди лева/, собственост на П. „Н.“***, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „Г.“ ЕООД- гр.П. за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.01.2009 г. по сметка с №BG .на „Р.“ АД- клон Е., на стойност 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ и неотчетени в касата на ПК „Н.“ гр.П.;

4.             На 02.02.2009 г. присвоил чужди пари на стойност 5000 лв. /пет хиляди лева/, собственост на П. „Н.“***, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „Г.“ ЕООД- гр.П. за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.01.2009 г. по сметка с №BG .на „Р.“ АД- клон Е., на стойност 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ и неотчетени в касата на ПК „Н.“ гр.П.;

5.             На 04.02.2009 г. присвоил чужди пари на стойност 4000 лв. /четири хиляди лева/, собственост на П. „Н.“***, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „Г.“ ЕООД- гр.П. за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.01.2009 г. по сметка с №BG .на „Р.“ АД- клон Е., на стойност 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ и неотчетени в касата на ПК „Н.“ гр.П.;

като на основание чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил с изпитателен срок от три години изпълнението на наказанието лишаване от свобода.

На основание чл. 202, ал. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК съдът лишил подсъдимия И.С. от право да заема ръководна длъжност в управителни органи на държавно предприятие, кооперация, обществена организация или друго ЮЛ, както и всякаква друга длъжност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество за срок от 3 години.

С присъдата подсъдимият И.С. е осъден да заплати на П.К. „Н.“, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от председателя Д. Г. Т. сумата от 28 800 /двадесет и осем хиляди и осемстотин/ лева - обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на първото деяние – 23.12.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 2050 лв. /две хиляди и петдесет лева/.

Подсъдимият И.С. е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на РС-П. държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 1 152 лв. /хиляда сто петдесет и два лева/.

Веществените доказателства - документи и касови книги е постановено да се върнат на ПК „Н.“, след влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият И.С. е осъден да заплати  в полза на държавата и по сметка на РУ на МВР- гр. Е.разноските по досъдебното производство в размер на 501.49 лв. /петстотин и един лева и четиридесет и девет стотинки/, направени във връзка с извършените експертизи, касаещи процесния случай, както и да заплати в полза на държавата и по сметка на РС-П. разноските, направени в съдебното производство в размер на 2 023.89 лв. /две хиляди двадесет и три лева и осемдесет и девет лева/.

Присъдата е подписана с особено мнение от председателя на съдебния състав и докладчик по делото, който счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението..

           

            Недоволен от присъдата е останал подсъдимият С., който в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е депозирал жалба срещу нея с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост на присъдата и постановяването й в противоречие със събраните доказателства.      

Сочи се, че твърдението, че е изтеглил инкриминираната сума от 28800 лева без знанието на Кооперацията и я е присвоил не се доказва в хода на делото, тъй като инкриминираната сума е осчетоводена въз основа на представените от него в счетоводството на Кооперацията нареждания-разписки и банкови извлечения. Счита се, че не се доказва твърдението на обвинението, че инкриминираните суми са осчетоводени неправилно от счетоводна сметка 503 в сметка 4, тъй като всички вещи лица са дали заключение, че Законът за счетоводството е спазен, че инкриминираната сума е осчетоводена и че начинът на осчетоводяване е по преценка на главния счетоводител, което не го обвързва с отговорност за това.

           Сочи се, че съдът не е отчел извършената през 2010 г. финансова ревизия на ПК "Н.", в ревизионния доклад за която няма констатации, потвърждаващи обвинението в присвояване, а всички финансови справки и изводи доказват, че инкриминираната сума е изразходвана правомерно.

            Счита се, че обективната присъда по НОХД №379/16г. изисква изясняване на специфичните документи от финансово-счетоводен характер и това вероятно е повлияло на съдебните заседатели да достигнат до погрешно решение за вината на подсъдимия.

Иска се отмяна на постановената присъда и оправдаване на подсъдимия по предявеното обвинение.

 

Присъдата е обжалвана в срок и от защитника на подсъдимия С. – адв. Д.П. от САК. Сочи се, че събраните по делото доказателства по категоричен начин установяват и доказват, че подсъдимият С. не е извършил престъпление, тъй като от тях се установява, че сумите, предмет на обвинението са били отчетени в касата на Кооперацията и са използвани за нужди на Кооперацията, както и че счетоводството на Кооперацията е водено неправилно, като не са осчетоводявани направени множество разходи за нуждите на Кооперацията.

Подчертава се, че след инкриминирания период са правени множество данъчни ревизии и проверки на Кооперацията, а изготвеният ревизионен доклад не е установил липси, като от изключително значение за обвинението на подсъдимия и за неговата невиновност е и обстоятелството, че инкриминираните суми още към момента на изтеглянето им от банката са били известни  на Кооперацията и са били отразени в счетоводството й. Обсъжда се от защитника постъпилата в хода на съдебното следствие информация от „Р."АД относно изготвяните при теглене на суми документи, както и документите, постъпили от различни държавни органи и представени от подсъдимия С., удостоверяващи направени разходи за Кооперацията, които не са осчетоводявани в счетоводството ѝ.

По отношение депозираните от свидетелката Е.В. – главен счетоводител на Кооперацията, показания пред първостепенния съд се счита, че от особено значение е обстоятелството, че свидетелката е представяла на провежданите общи събрания на кооперацията сведения, които не отговарят на публикуваните в ТР, като се изтъква, че именно на показанията на тази свидетелка и на воденото от нея погрешно счетоводство /видно от изслушаните експертни заключения/ се основава обвинението.

Иска се отмяна на постановената първоинстанционна присъда, като бъде постановена нова /въззивна/ такава, с която подсъдимият бъде оправдан по предявеното обвинение и бъде отхвърлен предявения граждански иск от Кооперацията.

            В допълнение към въззивната жалба след запознаване с мотивите към присъдата от защитника адв. П. се сочи, че в мотивите на болшинството от съдебния състав е направен подробен анализ на голяма част от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, но много от събраните по делото доказателства - всички тези, които оборват обвинителната теза са подценени, не са както взаимно съпоставени, така и с оневиняващите доказателства.

Твърди се, че мнозинството от съдебния състав е констатирало пропуски и грешки в счетоводството на  ПК „Н.", вкл. смесването на различните изходящи парични потоци при воденето па счетоводството, неосчетоводяването на различни извършени  разходи от Кооперацията, внасянето на лични средства от подсъдимия, разминаването между документите, с които вещото лице се е запознало при извършване на експертизата и тези по ревизионния доклад, честите корекции в счетоводните книги и заинтересоваността на част от свидетелите от изхода на делото - но в мотивите  е пропуснато обстоятелството, че обвинението се основава на показанията на св. Е.В. и не е съобразена нейната заинтересованост от изхода на делото, а показанията на всички други свидетели са в голяма степен косвени.

Сочи се, че показанията на свидетелката В., че е узнала за изтеглените от подсъдимия суми, предмет на обвинението, едва от справките от банката, се опровергават от представените по делото писмени доказателства, вкл. тези от „Р.“АД. Подчертава се, че именно след като констатирал злоупотреби от страна на свидетелката В. в качеството й на главен счетоводител, подсъдимият С. издал заповеди, с конто всички плащания да се извършват но банков път, а така също забранил на счетоводителката извършването на определени дейности, свързани с нейните функционални задължения. Твърди се, че е останал без внимание от мнозинството от съдебния състав и фактът, че към момента обекти на Кооперацията се експлоатират от роднини на сегашния председател на Кооперацията н на бившата главна счетоводителка - Е.В..

Сочи се, че определените от мнозинството от съдебния състав пропуски в счетоводството като „неуредици“ относно начина на осчетоводяване на сумите, воденето на касовите книги и документооборота, председателят на състава правилно е преценил в особеното си мнение към присъдата като обстоятелство, което поради системността си трудно може да се дефинира по този начин.

Изтъква се, че неправилно мнозинството от състава е възложило в тежест на подсъдимия С. и защитника му опровергаването на предявеното обвинение посредством доказване на изразходването на инкриминираните суми в полза на Кооперацията, вместо да бъде съобразено, че тежестта на доказване в производствата за извършени престъпления от общ характер е върху представителите на държавното обвинение.

Подчертава се, че при формиране на изводите си болшинството от съдебния състав изобщо не е отчело, че подсъдимият С. не е имал реален достъп до касата, където са съхранявани парите в брой, че не той се е занимавал със счетоводството на Кооперацията, че е нямал достъп и до счетоводните документи на кооперацията, като в този смисъл са незаконосъобразни, завишени и невъзможни изискванията на мнозинството на съдебния състав към него да докаже с документи разходването на всички суми предмет на обвинението - още повече при установеното по делото, че счетоводните документи са във владение на лице, което е водило невярно счетоводната отчетност и което дава показания по делото, опровергани от писмени доказателства.

Особеното мнение на председателя на съдебния състав се счита за обосновано, като правилно в него е посочено, че събраните по делото доказателства внасят съмнение в обвинението и са основание за оправдаването на подсъдимия, тъй като присъдата не може да почива на предположения. Твърди се, че председателят на състава адекватно на доказателствената съвкупност е констатирал, че липсата на парите е прикрита от главния счетоводител дори пред ревизионен орган, което поставя под съмнение безкористността на счетоводителя.

В съдебно заседание пред въззивния съд депозираните въззивни жалби се поддържат от защитника на посочените в тях основания. Допълнително се изтъква, че базово за обвинението е обстоятелството, че от доказателствата се установява отчитане в касата на Кооперацията на инкриминираните изтеглени суми, както и използването на сумите за нейни нужди. Сочи се, че със счетоводните експертизи по делото се доказва, че счетоводството на кооперацията е водено неправилно и не са осчетоводявани множество извършени в полза на Кооперацията разходи.

Сочи се, че извършените след инкриминираните дати данъчни ревизии и други проверки на Кооперацията са установявали, че в нея няма липси, а от изисканата от Р. „АД“ информация е видно, че още към момента на тегленето на инкриминираните суми те са предоставени в счетоводството на Кооперацията - което оборва предположението, че подсъдимият С. е укривал тегленето на тези суми. Набляга се на промяната в показанията на основната свидетелка В. пред въззивния съд и се подчертава, че докато тя е твърдяла, че за инкриминираните суми е узнала от разпечатка на банката и от банковото извлечение, то платежните нареждания са представени именно от нея още на досъдебното производство и това е така, защото тези суми са й били известни още след тегленето им.

Иска се от въззивния съд да бъде съобразено обстоятелството, че пред първата инстанция от подсъдимия са представени множество документи за направени от него плащания в полза на Кооперацията, които не са осчетоводени. Мнозинството от съдебния състав - съдебните заседатели на много места в своите мотиви са констатирали т. нар. и от прокурора пропуски и грешки в счетоводството, както и заинтересованост на част от свидетелите, но не и за основния и единствен свидетел на обвинението – В.. По отношение на тази свидетелка се отправя молба към въззивния съд да бъде съобразено освен вече изложеното и това, че подсъдимият С. като председател на Кооперацията е издал изрична заповед, с която  да ѝ забрани да извършва дейности, свързани с функционалните й задължения и това е сторено заради пресичане на възможността за злоупотреба с постъпили в брой плащания. Подчертава се от защитника, че във всички експертни заключения по делото вещите лица са констатирали множество разминавания между първичните счетоводни документи и тяхното осчетоводяване.

Счита се, че осчетоводяването на процесните суми е сторено от свидетелката В. още от самото начало, но то е погрешно, като осчетоводяването не е ангажимент на подсъдимия С., тъй като за тази работа той е назначил счетоводител.  Сочи се от защитника, че съдебните заседатели, с чиито гласове е постановена първоинстанционната осъдителна присъда, също признават разходите в полза на Кооперацията, за които подсъдимият е представил писмени доказателства в хода на съдебното следствие, но приемат и  точно така е изложено в мотивите на съдебните заседатели -  че той и защитникът му безусловно не са го доказали, обръщайки по този начин тежестта на доказване в наказателния процес. Твърди се, че представените от подсъдимия и защитника му документи разколебават обвинителната теза, а всяко съмнение в обвинителната теза следва да се преценява в полза на подсъдимия. Сочи се, че подсъдимият не е имал достъп до касата, а и видно от представеното пред въззивния съд писмено доказателство в Кооперацията е имало и втора каса.

Подсъдимият И.С.  пред въззивния съд се присъединява към становището на защитника си и сочи, че от доказателствата по делото се установява компрометирано счетоводство на Кооперацията, а в касовите книги е намерил поправки, които ги правят негодни и внасят съмнение у тя като вид документация. В последната си дума пред съда подсъдимият заявява желанието си за отмяна на контролираната присъда.

 

От страна на РП П. и гражданския ищец ПК „Н.“ не са депозирани становища по жалбите.

Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение прокурор К. от СОП заема становище за неоснователност на въззивните жалби. Сочи се, че от събраните и проверените по делото доказателства по безспорен начин e установено извършеното  престъпление и участието на подсъдимия в него. Според прокурора мнозинството на състава в районния съд е извършило  обективно, всестранно и  пълно изследване на всички обстоятелства по делото и при преценка на доказателствата и в тяхната съвкупност и взаимовръзка е достигнало до правилен извод за виновността на подсъдимия. Извода в особеното мнение на съдията от първоинстанционния съд, че щом е имало празноти във воденето на счетоводството /неосчетоводяване на суми, за които има издадени приходни касови ордери/, то същото се отнася и са сумите от 28 800 лв., тоест управителят С. ги е внесъл на касата, но същите не са осчетоводени, се счита за неправилен. Неоснователен се намира и извода на съдията, че фактът, че С. е  внесъл 3200 лв. преди инкриминираните дата води до извод, че същият не се е разпоредил в свой интерес с липсващите 28 800 лв.

Счита се от прокурора, че в хода на наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до необходимостта от отмяна на постановения съдебен акт,  определеното наказание е законосъобразно, справедливо и съответстващо на предвидените по чл. 36 от НК цели. Предвид  на изложеното се предлага присъдата на РС П. да бъде потвърдена.

 

Повереникът на гражданския ищец ПК „Н.“ -  адв. П. заема становище за правилност и законосъобразност на постановената присъда. Счита се, че по несъмнен начин в хода на производството се доказва, че действително подсъдимият С. е изтеглил на няколко части сумата от 28 800 лв.  от сметка на Потребителската кооперация, които суми той не е възстановил, нито под някаква форма те са заприходени или разходвани за нужди на Кооперацията.

Твърди се, че в тази връзка би следвало да се има предвид, че за по-късен период, касаещ времето след 2010 г. и 2011 г. не се установява от доказателствата по делото и това, което се е прокарвало като защитна теза - че процесната сума е взета като кредити и с тях са регистрирани три АД-та, докато всъщност е регистрирано едно АД и това е АД „П.“, което е вписано в Търговския регистър повече от две години след акта на тегленето на сумите от тогавашния председател на Кооперацията.

Счита се, че не намира в доказателствата опора и тезата за това, че инкриминираните суми са изтеглени от подсъдимия с подписа му, като са предадени на служители на Кооперацията, които трябвало да ги заприходят, но те не са изпълнили задължението си да извършват това.

Сочи се, че сумите в т. нар. втора каса са свързани с личното споразумение на тогавашния председател на Кооперацията и изпълнителния директор на „Г.“ АД - гр. П. за получаване на суми по акции без право на глас извън тези, за които е ставало плащане по договора по чл. 333 от Търговския закон. Тези акции без право на глас в един момент са били прехвърлени на членовете кооператори поименно по някаква система и за тези акции е било постигнато споразумение между търговското дружество и Кооперацията, вместо да се изплащат от  „Г.“ АД на всеки един от кооператорите да се дават в канцеларията и по нещо като ведомост да се изплащат на всяко едно от правоимащите лица. Тъй като едни от кооператорите са ги получавали, а други не, за периода от около 7-8 години са се натрупали суми, които са били държани отделно от касата на Кооперацията.

Претендира се заплащане на осъществените от гражданския ищец разноски по делото пред въззивната инстанция.

В реплика към заявеното от защитника адв. П. се сочи от повереника, че осчетоводяването на инкриминираните суми е сторено от свидетелката В. по сметка №  4 и  сметка № 503, което означава осчетоводени фигуриращи като задължение на подсъдимия и именно заради това при проверките във връзка с изготвяне на финансовите отчети, във връзка с финансовата ревизия сумите не се описани. Подчертава се, че при финансовата ревизия председател на Кооперацията е бил подсъдимият, при което за това, което е подавано като информация е възможно да е имало съгласуване между него и главния счетоводител.

Обръща се внимание, че съгласно съдебната практика по дела за длъжностно присвояване длъжностното лице следва да се отчете  на предприятието или учреждението и не може да се разпорежда с имуществото при положение, че му се дължи трудово възнаграждение или някакви други плащания, и ако с такива съображения го стори, то извършва престъпление по чл. 201 и следващите от НК.

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

В РС П. е внесен обвинителен акт срещу И.С.С., за това, че в периода от 23.12.2008 г. до 04.02.2009 г. включително, в гр. П., обл. С., при условията на продължавано престъпление - с пет деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице по чл.93, т.1, б. „б“ НК - председател на П. „Н.“*** /избран за председател с решение на Общото събрание на ПК „Н.“ с протокол от 23.03.2006 г./, чрез касово теглене от сметката на кооперацията № BG .на „Р.“ АД- клон Е., офис П., присвоил чужди пари на обща стойност 28 800 лв. /двадесет и осем хиляди и осемстотин лева/, собственост на същата потребителска кооперация, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като присвояването е в големи размери, както следва:

1. На 23.12.2008 г. присвоил чужди пари на стойност 9 800 лв. /девет хиляди и осемстотин лева/, собственост на П. „Н.“***, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „Г.“ ЕООД- гр.П. за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.12.2008 г. по сметка с №BG .на „Р.“ АД- клон Е.е, на стойност 10 000 лв. /десет хиляди лева/ и неотчетени в касата на ПК „Н.“ гр.П.;

2. На 23.01.2009 г. присвоил чужди пари на стойност 5000 лв. /пет хиляди лева/, собственост на П. „Н.“***, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „Г.“ ЕООД- гр.П. за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.01.2009 г. по сметка с №BG .на „Р.“ АД- клон Е., на стойност 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ и неотчетени в касата на ПК „Н.“ гр.П.;

3. На 29.01.2009 г. присвоил чужди пари на стойност 5000 лв. /пет хиляди лева/, собственост на П. „Н.“***, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „Г.“ ЕООД- гр.П. за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.01.2009 г. по сметка с №BG .на „Р.“ АД- клон Е.е, на стойност 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ и неотчетени в касата на ПК „Н.“ гр.П.;

4. На 02.02.2009 г. присвоил чужди пари на стойност 5000 лв. /пет хиляди лева/, собственост на П. „Н.“***, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „Г.“ ЕООД- гр.П. за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.01.2009 г. по сметка с №BG .на „Р.“ АД- клон Е., на стойност 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ и неотчетени в касата на ПК „Н.“ гр.П.;

5. На 04.02.2009 г. присвоил чужди пари на стойност 4000 лв. /четири хиляди лева/, собственост на П.к. „Н.“***, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, внесени от „Г.“ ЕООД- гр.П. за закупуване на акции, съгласно банков превод от 23.01.2009 г. по сметка с №BG .на „Р.“ АД- клон Е.е, на стойност 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ и неотчетени в касата на ПК „Н.“ гр.П.;

- престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

 

Преди започване разглеждането на делото в съдебно заседание перд първата инстанция соченото за ощетено юридическо лице – П. „Н.“*** /ПК „Н.“/ чрез председателя Д. Г. Т. е депозирало молба за приемане за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск против подсъдимия И.С.С., твърдейки, че с престъплението, за което е предаден на съд, той е причинил имуществени вреди на ПК „Н.“. Гражданският иск е предявен за размера на претърпените от инкриминираното деяние вреди в размер на 28 800 лв. Съдът се е произнесъл по молбата преди даване ход на делото в първото съдебно заседание, като е приел за съвместно разглеждане гражданския иск и е конституирал ПК „Н.“ като граждански ищец в наказателното производство. Така конституираният граждански ищец е взел участие в процеса чрез своя председател Д. Т. и чрез упълномощен повереник – адв. С.П. от САК.

 

            При собствена преценка на събраните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, настоящата инстанция намира за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият И.С.С. бил избран за Председател на П.к. „Н.“ през 1994 г. и след това преизбиран за няколко последователни мандата, последният от които избори бил проведен през 2010 г. През 2014 г. подсъдимият И.С. бил изключен като член-кооператор, като предсрочно били прекратени функциите му на Председател на ПК „Н.“. Споровете по изключването и предсрочното прекратяване на мандата му продължили до 2016 г.  - видно от удостоверение за актуално състояние изх. №20160425101756/25.04.2016 г., към тази дата И.С. все още бил вписан в Търговския регистър към Агенция по вписванията като председател на П.к. „Н.“, а впоследствие това обстоятелство било актуализирано, видно от удостоверение изх. №20170424141407/24.04.2017 г. и към тази дата, както и към момента, като председател е вписана Д. Т.. Вписването било направено на 13.07.2016 г.

Според Устава на ПК „Н.“ председателят на Кооперацията се избирал за срок от 4 години и функциите му били да представлява Кооперацията, да организира изпълнението на решенията на ОС и УС, да ръководи текущата дейност на Кооперацията, да сключва и прекратява трудови договори, да подписва договори и сключва договори на стойност до 50 хиляди лева, а над тази стойност – въз основа на решение на Управителния съвет. Длъжностната характеристика на И.С. като председател на ПК „Н.“, приложена по делото, му вменявала задълженията да ръководи текущата работа на Кооперацията и да представлява Кооперацията, като носи отговорност за резултатите от цялостната й дейност. Според Устава на ПК „Н.“ върховен орган на Кооперацията било Общото събрание, една от функциите на което било да одобрява отчета на Управителния съвет за годишната дейност и да приема годишния финансов отчет на кооперацията.

На 11.02.2009 г. в качеството си на представляващ ПК „Н.“ – неин председател, подсъдимият И.С. сключил с „Г.“ ЕООД, представлявано от управителя свидетеля Г. Г., договор за покупко-продажба на акции с уговорка за изкупуване, по силата на който продавачът /ПК „Н.“/ прехвърлил на купувача /„Г.“ ЕООД/ 20 000 броя поименни акции от капитала на учреденото от член-кооператори дружество „С. г.“ АД срещу сумата от 40 000 лв. и правото да бъдат изкупени обратно акциите до определена дата. Действителната цел на договора била предоставяне на кредит на ПК „Н.“, обезпечен с продажбата на акциите, вземането на който кредит било обсъждано и гласувано на Общо събрание на кооперацията преди пристъпване към сключването на договора.

Сумата от 40 000 лв. била заплатена преди подписване на самия договор, чрез банкови преводи към сметката на ПК „Н.“ ., а именно: на дата 28.11.2008 г. – превод на сумата от 10 000 лв., на 23.12.2008 г. – превод на сумата от 10 000 лв. и на 23.01.2009 г. – превод на сумата от 20 000 лв.

От преведената сума  в общ размер на 40 000 лв., от сметката на ПК „Н.“ в „Р.“ АД подсъдимият И.С., като единствено длъжностно лице от персоналния състав на ПК „Н.“, имащо спесимен да борави със сумите по банкови сметки на Кооперацията и да подписва банкови документи, изтеглил на няколко транша сумата общата сума от 38 800 лв., както следва: на 28.11.2008 г. изтеглил касово от сметката сумата от 10 000 лв., като сумата била заприходена в касата на ПК „Н.“ на същата дата; на 23.12.2008 г. изтеглил  на каса от сметката сумата от 9 800 лв.; на 23.01.2009 г. изтеглил касово от сметката сумата от 5 000 лв.; на 29.01.2009 г. изтеглил касово от сметката сумата от 5 000 лв.; на 02.02.2009 г. изтеглил касово от сметката сумата от 5 000 лв. и на 04.02.2009 г. изтеглил на каса от сметката сумата от 4 000 лв. За тегленията, които осъществил И.С., с изключение на това от 28.11.2008 г., приходно-касови ордери в Кооперацията не били съставени.

Междувременно на 19.12.2008 г. подсъдимият С. внесъл по банковата сметка на ПК „Н.“ сумата от 3200 лева.

Акциите на „С. г.“ АД не били обратно изкупени до уговорената дата 28.02.2010 г., поради което останали собственост на „Г.“ ЕООД.

В неустановен момент главният счетоводител на ПК „Н.“ – свидетелката Е.В. осчетоводила сумата от извършените в периода в периода от 23.12.2008 г. до 04.02.2009 г. тегления от подсъдимия С.. Това тя сторила в счетоводна сметка „4“ – „други дебитори“ по партида на И.С., по която партида фигурирали и други суми като предоставени от ПК „Н.“ на И.С.. От задължението от 28 800 лв. счетоводно свидетелката Савова приспаднала сумата от 3200 лв., внесена по банковата сметка от И.С. на 19.12.2008 г.

На 19.08.2010 г. било проведено Общо събрание на ПК „Н.“, на което били взети решения за приемане устава на Кооперацията; приемане годишния финансов отчет на Кооперацията за 2009 г.; освобождаване на председателя на Кооперацията – И.С., Управителния съвет и Контролния съвет от отговорност поради изтичане на мандата; и за нов избор на И.С. като председател на ПК „Н.“ за 4-годишен мандат, за периода от 19.08.2010 г. до 19.08.2014 г.

На 16.06.2014 г., преди изтичане на последния мандат на подсъдимия С. като председател на Кооперацията, по искане на 1/3 от член-кооператорите било проведено извънредно Общо събрание, на което били взети решения за прекратяване членските права на И.С. като член-кооператор и за предсрочно прекратяване на правомощията му на председател. Взетите на събранието решения станали предмет на заведен от подсъдимия  иск на чл. 58 от Закона за кооперациите, за незаконосъобразност на взетите на събранието решения. Искът бил отхвърлен с решение на състав на РС-П. от 09.01.2015 г., постановено по гр.д. № 233 по описа на съда за 2014 г.

Макар да не са събрани писмени доказателства за факта, че единствено председателят на Кооперацията в периода 2008 - 2009 г. е имал спесимен да подписва банкови документи и право да тегли пари от банковите сметки на юридическото лице, според съда този факт се извежда от показанията на свидетелите и е признат изрично от подсъдимия С.. Паричният превод на посочените по-горе суми до размера от 40 000 лева се установява както от извлеченията по цитираната сметка на ПК „Н.“ в Р., така и от извлеченията от сметката на наредителя на сумите – „Г. ЕООД“ в Х. Б., като на банковите документи е отбелязано изрично основанието за преводите, а именно  „закупуване на акции от С. г. АД“.

По делото е приложен и сключения между ПК „Н.“, чрез председателя И.С. /като продавач/ и „Г.“ ЕООД, чрез управителя Г. Г. /като купувач/ договор за покупко-продажба на акции с уговорка за изкупуване от 11.02.2009 г. Предмет на договора е прехвърлянето от продавача на купувача на собствеността на 20 000 броя обикновени поименни акции от капитала на „С. “ АД – гр. П., като цената на 1 брой акция е 2 лв. и купувачът заплаща на продавача цена в общ размер на 40 000 лв. Уговорено е в договора, че продавачът има право да изкупи обратно акциите си в срок до 28.02.2010 г., като заплати на купувача цената, която е получил, увеличена с 10 %. Условието за обратно придобиване на акциите не е било реализирано, поради което следва да се счете, че акциите са останали собственост на купувача „Г.“ ЕООД, в каквато насока са и показанията на свидетеля Г. Г.

Установява се от доказателствата по делото, че преведените от „Г.“ ЕООД суми в общ размер на 40 000 лева са именно по обсъждания договор, макар той да е подписан на дата, следваща извършените парични преводи. Видно от показанията на свидетеля Г. Г., управител на „Г.“ ЕООД, той не може да каже с точност кога е превел парите по договора и допуска да ги е внесъл предварително на база предварителен договор, а самият договор да е оформен след това. Останалите разпитани по делото свидетели твърдят, че не знаят за сключването на договор за покупко-продажба на акции с опция за обратно изкупуване. Според свидетеля Г. Г. целта на сключения договор е била предоставянето на обезпечен с акции заем. Установява се от показанията на свидетеля Г., че винаги когато от страна на Кооперацията са му искани средства, това е било  за погасяване на задължения към държавата, тъй като Кооперацията не могла да си позволи вземането на кредит, както и че аналогичен договор с ПК „Н.“ управляваното от него дружество е имало и през 2005 г. /твърденията на свидетеля са подкрепени и от писменото доказателство договор от 25.07.2005 г., по който продавачът ПК „Н.“ е прехвърлил 25 000 поименни акции от капитала на „С. “АД на „Г.“ ЕООД срещу сумата от 50 000 лв./ Свидетелят Г. разяснява при разпита си пред първоинстационния съд, че той самият не е член на Управителния съвет на Кооперацията и ако е бил канен на заседания, то е ставало по определена причина, както и че когато е присъствал на Общо събрание, винаги се докладвали постъпления като това, което той е внесъл. Свидетелят обяснява и причината за учредяването на дружеството „С. “ АД, от което е придобил акциите, а именно - че той самият е бил кандидат за наемател на хотел, собственост на Кооперацията, но се налагало сградата да бъде обновена напълно и да се направят сериозни капиталовложения, поради което всички членове на Управителния съвет и съответно и Общото събрание били запознати със случая и било взето решение да се направи акционерно дружество, за да се защитят вложенията.

Останалите свидетели по делото, които също са били наясно със затрудненото финансово състояние на ПК „Н.“, твърдят, че е гласувано решение за вземане на заем.

По изложените съображения въззивният съд намира за правилен направения в мотивите към постановената присъда извод, че целта на договора, по силата на който „Г.“ ЕООД е превело на Кооперацията сумата от 40 000 лв., е била по същността си той да представлява договор за заем с обезпечение. Самият подсъдим С. сочи в обясненията си пред съда, че първоначално идеята е била акциите да станат залог за кредита, но се е оказало, че процедурата по залагане на ценни книги е много тежка и адвокатът ги посъветвал да бъде оформено като договор за покупко-продажба с клауза, според която при връщане на парите купувачът ще върне акциите.

Досежно целта, за която е следвало да бъдат разходвани средствата по договора от 2009 г. с „Г.“ ЕООД, гласните доказателства по делото са противоречиви. Така подсъдимият С. твърди, че заемът е взет за регистрация на акционерни дружества поради предприетите към 2008 г. действия по реорганизация на дейността и структурата на Кооперацията и желанието търговската дейност да се организира именно чрез акционерни дружества, в които да се прехвърли собствеността на Кооперацията. Според свидетелката Е.В. /счетоводител на Кооперацията/ парите по кредита са очаквани и причината той да се вземе са задълженията на Кооперацията към Н. и Н. Предвид данните за финансовите затруднения на Кооперацията в този период и данните за предприемане на действия за учредяване на акционерни дружества, а така също и липсата на писмени доказателства за взето решение за конкретно разходване на получените от „Г.“ ЕООД средства въззивният съд намира, че обстоятелството за какво са били предназначени средствата няма как да бъде установено по безспорен начин в наказателното производство.

Подсъдимият С. не оспорва, че именно той на шест отделни пъти е изтеглил почти цялата сума от банковата сметка на Кооперацията на датите, посочени в обвинителния акт. Това обстоятелство се установява и от извлеченията от посочената по-горе банкова сметка *** „Р.“ АД, според които сумите са изтеглени от И.С., както следва: на 28.11.2008г. – 10 000 лв.; на 23.12.2008г. – 9 800 лв.; на 23.01.2009г. – 5 000 лв.; на 29.01.2009г. – 5 000 лв.; на 02.02.2009г. – 5 000 лв. и на 04.02.2009г. – 4000 лв.

Оригиналите на 4 броя нареждания-разписки, а именно нареждане-разписка от 23.01.2009г. за сумата от 5 000 лв.; нареждане-разписка от 29.01.2009г. отново за сумата от 5000 лв.; нареждане-разписка от 02.02.2009г. за сумата от 5000 лв. и нареждане-разписка от 04.02.2009г. за сумата от 4 000 лв. са приобщени към делото посредством предаването им още в хода на досъдебното производство от свидетелката В., в качеството й на главен счетоводител на ПК „Н.“. Четирите нареждания-разписки са подписани от И.С. и от служител на банката, като на тях е поставен и печат „изплатено“ от „Р.“ АД. Видно от заключението на съдебно-почеркова експертиза с идентификационна цял, изготвено от вещото лице А. П. и приета в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, в четирите оригинала на нарежданията-разписки от „Р.“ АД, подписите на място „подпис на наредител“, „получих сумата“ и на мястото за „декларатор“, са положени от И.С.С., както и ръкописният текст „И.С.“ е изписан от лицето И.С.С..

В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е изискана информация от клона на „Р.“ АД, от който са издадени коментираните по-горе нареждания-разписки, относно извлеченията по сметка и броя на платежните документи, които се издават при теглене. В отговор на запитването от страна на банковата институция е уточнено, че за всяко движение по сметката излиза извлечение на следващия ден, което се съхранява в банковата поща до поискване от титуляра или от надлежно упълномощено от него лице, като към периода, за който е изискана информацията такова лице е И.С.С. – законен представител на ПК „Н.“. Сочи се в писмото от „Р.“ АД, че всеки платежен документ се приема в банката в 2 еднообразни екземпляра – първият е за Банката, а вторият – за титуляра на сметката. Към запитването до банката съдът е приложил копия от нарежданията, във връзка с които се уточнява, че от същите нареждания има по един оригинален екземпляр, приложен в архива на Банката.

Установява се, че първата от сумите, изтеглена от подсъдимия С. на 28.11.2008г. в размер от 10 000 лв.  е заприходена в касата на ПК „Н.“ с приходен касов ордер № 285а, за сумата от 10 000 лв. от дата 28.11.2008 г. Видно от самия ордер, като вносител не е посочено физическо лице, а „Р.“ – гр.П., а квитанцията към ордера не е оформена и е останала към него. За сумата свидетелката В. обяснява, че тя е внесена от подсъдимия И.С., тъй като само той имал право да тегли пари от банковата сметка. Оформянето на ПКО с вносител „Р.“ – гр. П. свидетелката В. определя като „грешка“, като по същия начин свидетелката определя и неоформянето на квитанцията към ордера и невръчването й на вносителя на сумата.

За останалите 5 суми, изтеглени от „Р.“ АД от подсъдимия С., няма съставени приходно-касови ордери за внасяне на каса в Кооперацията.

Свидетелката Т., която заела длъжността председател на ПК „Н.“ след подсъдимия И.С., твърди, че знае за процесните суми от главния счетоводител В., но на Общите събрания на Кооперацията не е коментирано присвояване на суми. На въпроса  дали тя или нейни роднини стопанисват обекти на Кооперацията свидетелката първоначално отрича пред съда, но след това уточнява, че зет й К. Кръстанов е наемател на ресторант „П.“ по сключен с подсъдимия като председател на Кооперацията договор.

Главният счетоводител на ПК „Н.“ – свидетелката Е.В. от своя страна заявява, че знае за изтеглената от И.С. сума от банковите извлечения, които всеки месец постъпват в Кооперацията и от приложените към тях документи -  разписки за изтеглени суми, подписани лично от И.С.. Свидетелката В. не си спомня дали е говорила с някого за липсващите суми, но предполага, че е разговаряла лично с И.С.. Свидетелката заявява, че е заприходила кредита, оформила е досие на банката - сметка 503 и там е  приложила документите, а като задължение изтеглените парични средства е отразила на името на И.С., отнасяйки ги в сметка 4, където и до момента стоят като задължение. Уточнява, че в тази сметка – „други дебитори и кредитори“, се отнасят суми, които не са конкретизирани към никоя друга сметка по счетоводната система, каквито са сумите, изтеглени от банка, но неотчетени в касата. Свидетелката В. заявява, че като приход е отразено плащането от „Г.“ ЕООД, а като разход е отразена изтеглената сума. Заявява още, че няма представа какво се е случило с парите, но ако за тях е направен разход, следва документ за него да се представи и осчетоводи в Кооперацията. Твърди и че именно тя е докладвала баланса на кооперацията на общите събрания, но не е докладвала конкретно изтеглените от И.С. суми, тъй като по принцип се докладвали отчетът за приходите и разходите и балансът в обобщен вид, в което обобщение сумите са били включени. За това, че конкретното вземане на Кооперацията към И.С. не е докладвано потвърждават и останалите свидетели, които са член-кооператори, а нямат спомен да са докладвани злоупотреби или вземания към И.С.. Според свидетелката В., от 2008 г. до пенсионирането й през 2016 г. не е констатиран случай за липса на счетоводни, разходно-оправдателни и банкови документи в Кооперацията. Свидетелката твърди, че до 2008 г. в случаите, когато подсъдимият е внасял пари в касата, той го е правил срещу документ, а когато той е правил плащания, също е представял документите за осчетоводяване. Сочи, че ако процесните суми са били уговорени да се дадат на И.С. като „аванс“, той самият е трябвало да нареди това – да вкара парите в касата и впоследствие да ги вземе за някакъв друг вид разход. Пред съда свидетелката В. сочи, че причината да се вземе кредит от „Г.“ ЕООД били задължения към Н., които впоследствие се покрили от кредита, както и че една част от парите постъпили по сметката, а друга – като директни преводи към Н.

В хода на въззивното съдебно следствие свидетелката В. е разпитана повторно, по искане на представителя на държавното обвинение. Свидетелката заявява, че подсъдимият е нямал отношение към осчетоводяването и то не е било негово задължение, както и че подсъдимият не е имал достъп до касата на Кооперацията. Пояснява, че банката в края на месеца дава извлечение за движението на паричните суми по сметката и именно от това банково извлечение е разбрала за изтеглените суми, за които има и приложени документи – нареждания-разписки, като не помни да е предавала документи за нуждите на досъдебното производство. Свидетелката В. отново отрича инкриминираните суми да са постъпвали в касата на кооперацията, за да бъдат заприходени и твърди, че и разходооправдателни документи за тях не са постъпвали в същия период. Свидетелката сочи, че в края на 2015 година подсъдимият С. издал заповед, с която забранил на нея и останалите служителки от счетоводството на Кооперацията да получават каквато и да било информация за банковата сметка на Кооперацията, както и да издават фактури на наемателите, като разпоредил плащанията да минават само по банков път. На въпрос на защитника адв. П. свидетелката В. съобщава пред въззивния съд, че в Кооперацията е имало отделна, различна каса за получаваните от член – кооператорите дивиденти от „С.“ АД, които пари били чужди за Кооперацията и дейността й не е била да ги следи, а само да ги съхранява до изплащането им. Пояснява се от свидетелката, че по отношение на тези пари не се е водела счетоводна отчетност, както и че не помни при извършената през 2010 г. ревизия да е давала обяснения за съхраняваните дивиденти. Свидетелката В. заявява пред въззивния съд, че дъщеря й е закупила преди две години имот на Кооперацията в с. Д, – търговска сграда за 50 000 лв., които са платени по банков път по същата банкова сметка *** „Р.“ АД. На въпрос на докладчика по делото изказва предположение, че след получаване на извлеченията от банковата сметка е говорила с подсъдимия, като задължението й е било да осчетоводи сумите по тях съответно в сметка № 4 на името на подсъдимия С. и по кредитна сметка № 503, което вероятно е направила веднага, при счетоводното приключване на месеца. Свидетелката В. твърди, че няма конкретен спомен каква информация е представила в писмените справки по счетоводните сметки при извършване на ревизията през 2010 година; както и че не знае Кооперацията да е издавала акции и не помни дали подсъдимият е имал различни от тези на председател взаимоотношения с Кооперацията. На изрични въпроси на защитника адв. П. свидетелката В. уточнява, че не е информирала ревизора за наличието на дивиденти, тъй като това обстоятелство не е имало отношение към дейността на Кооперацията; както и че няма спомен дали е информирала ревизора за дълга на подсъдимия и за посочените в обвинението суми, но предполага, че именно тя като счетоводител е изготвила представените при ревизията справки по счетоводни сметки. Липса на спомен свидетелката В. заявява и относно обстоятелството обсъждани ли са процесните суми на проведените Общи събрания на Кооперацията.

Показанията на свидетелката В., че подсъдимият е нямал достъп до касата на Кооперацията, се подкрепят и от показанията на свидетелката Т., според която /а и според останалите свидетели/ стаята, в която се помещавала касата на Кооперацията, била различна от кабинета на председателя и той нямал ключ от касата, а ключът се държал от касиера – свидетелката М. Г.. Видно е от гласните доказателства, че освен това счетоводна документация не се съхранявала в офиса на председателя. Единственото лице, според показанията на свидетелката Е.В., което приемало и извършвало плащания в брой, бил касиерът, но разходите се правили след подпис на главния счетоводител. Приходно-касовите ордери също се подписвали от касиер и счетоводител, не и от председателя, който подписвал само при разходи.

По делото е приобщен ревизионен доклад от 13.08.2010 г. за извършена финансова ревизия за периода 01.08.2002 г. - 30.06.2010 г. /включващ процесния/ от И. Б. – ревизор от Дирекция „Ф. к.“ при ЦКС – гр. С.. Видно от самия доклад, с него е изследвана цялостната дейност на кооперацията във финансов план, като това което касае процеса от констативно-съобразителната част е констатацията, че по балансова сметка 422 „вземания по липси и начети“ салдото към 30.06.2010 г. е било 89.87 лв. Записано е в доклада, че по партидата на „Г.“ ЕООД кооперацията дължи сумата от 90 000 лв. за взет заем от акционера „С. г.“ АД, като парите от заема са използвани за погасяване на задължения към осигурителни и данъчни институции. В доклада не се споменават процесните суми и задължения на И.С. към ПК „Н.“, като видно от предоставената на ревизора справка – извлечение от балансови сметки 4 „други дебитори“ към 30.06.2010 г., сумата по двата договора с „Г.“ ЕООД е отразена в салдото по „кредит“, но вземане към И.С. не е отразено за никаква сума. Представената на ревизора справка е изготвена от свидетелката В. и подписана от нея и от подсъдимия С. като председател на Кооперацията.

В разпита си като свидетел финансовият ревизор И. Б. потвърждава, че по разчетните сметки при ревизията не са били отразени нито вземания, нито задължения на тогавашния председател И.С.. Начинът на осчетоводяване на сумите, постъпили от „Г.“ ЕООД, не е неправилен според ревизора, а и неправилните счетоводни операции не са съществен проблем, който е следвало да се отразява в доклада, стига парите да са в кредита на сметката. Свидетелят си спомня, че при проверката не е имало проблем с наличностите по каса и отразяването в касовите книги е съответствало на първичните суми. Не си спомня подробности, но заявява, че ако първичните счетоводни документи не са били оформени надлежно, е щял да обърне внимание. Твърди, че са му били предоставени всички документи, необходими за ревизията и е ползвал справките, приложени към доклада, които са изготвяни съвместно със счетоводителя и са подписани от председател и от главен счетоводител. Свидетелят Б. не си спомня дали е виждал приходно-касов ордер, издаден на банката „Р.“, но разяснява, че в Закона за счетоводството са уредени само минималните задължителни реквизити, на които трябва да отговаря един документ, а как точно да се води документооборота и контролът му е въпрос на решение на  ръководителя, уредено в правилник. В конкретния случай не се установява дали такъв правилник е съществувал в Кооперацията и дали счетоводството там се е ръководило по такъв. На свидетелят Б. са предявени касовите книги за 2008 и 2009 г., като той не си спомня да са му направили впечатление забелвания по тях, но заявява, че ако такива е имало и са го навели на съмнение за злоупотреби, би му направило впечатление и би го отразил в доклада. На свидетеля Б. от първостепенният съд е предявен и докладът за извършената от него ревизия, като свидетелят заявява, че не е имало възражения срещу него. Свидетелят е разяснил индексите на приходно-касовите органи, като според него е допустимо такива да се поставят.

Наличието на индекси на ордерите се обяснява от свидетелката Г. с късното представяне на документа за въвеждане в касовата книга. Същата свидетелка твърди и че приходно-касов ордер се издава на лицето, което внася парите, но понякога може да се напише например „Р.“, за да се подсети касиерът или счетоводителят откъде е дошла сумата.

Според показанията на свидетелката Е.В. тя не е отказвала никога на И.С. като председател достъп до счетоводна документация.

Според свидетелката Т. не е възможно да са внесени пари на каса или да са заплатени някакви услуги без издаване на счетоводни документи, тъй като практиката в Кооперацията е да се издава документ за всеки един разход, като такава е била практиката и преди нейното управление. Свидетелите Д. Т., Е.В. и Р. Д. са наясно, че на Кооперацията са правени ревизии, но не си спомнят точно кога.

Подсъдимият И.С. е дал пред районния съд обяснения, в които излага  своята версия за фактите, относими към процеса. Според обясненията му, към 2008 г. в Кооперацията са предприети действия по реорганизация на дейността и структурата, като единодушно било решено да се учредят 3 акционерни дружества, в които да се прехвърли собствеността на кооперацията. За финансирането на това решение Управителният съвет на ПК „Н.“ се споразумял да бъде предоставен кредит на Кооперацията в размер на 40 000 лв., срещу залог на акции на ПК в дружеството. Сумата била преведена на няколко транша в края на 2008 г. и началото на 2009 г. и осчетоводена по сметка „4“ – други дебитори и кредитори, за да не се харчи за текущи плащания, а целево – за регистрацията на дружествата. Заявява, че заемът от 2005 г. също е бил осчетоводен именно по тази сметка – 4, но той самият не знае точно причината за това осчетоводяване. Подсъдимият твърди, че не е упълномощавал главен счетоводител или касиер да теглят пари от банката, тъй като приходи по банка са имали рядко, а практиката била в такива случаи председателят да подпише нареждането-разписка и парите да се получат от касиера или главния счетоводител. Подсъдимият С. твърди, че не е имало случай, в който да е взимал лично пари и да ходи да ги внася в касата, а ги е давал на касиера или счетоводителя да се заприходят в счетоводството и да се съхранят в касата на касиера. Подсъдимият С. сочи, че тъй като разписките са в 2 екземпляра, от които единият остава в банката, а другият се дава на получателят на парите, затова единият оригинален екземпляр се е намирал в счетоводството на кооперацията – защото или той го е предал там,  или счетоводителката Е.В. е получила процесните пари. На въпроса проследил ли е какво се случва с парите, подсъдимият заявява, че не го е направил, защото не е допускал, че в касата може да стане нещо нередно. Като причина за изтегляне на парите подсъдимият сочи, че тогава е имало ограничение на банката - без предварителна заявка и допълнителна такса е можело да се теглят суми до 5000 лв. Подсъдимият твърди, че не е имал достъп да металните каси за съхранение на пари, че не е водил сметки на кооперацията и не е запознат с начина на осчетоводяване на приходите и разходите, а  когато у себе си е имал банкови документи, всеки месец ги е предавал на главния счетоводител, за да се направи месечното счетоводно приключване. Подсъдимият обяснява, че е получавал от главния счетоводител баланса на Кооперацията и отчета за приходите и разходите, като той внасял баланса за обсъждане на Управителния съвет и Контролния съвет, след което главният счетоводител го докладвал на общото събрание, което го приемало всяка година. Процесният договор за заем според подсъдимия е бил обект на решение на Управителния съвет и обект на дискусии на Общото събрание, като се е решило в капитала на акционерните дружества Кооперацията да внесе 30 000 лв. и 5000 лв. да внесе той като съучредител и счита, че вероятно това е причината да нареди получените пари от първия транш по заема от 10 000 лв. да се върнат обратно в касата и да се платят текущи разходи, което е документирано от главния счетоводител с приходно-касовия ордер, на който за вносител е отбелязана „Р.“. Твърди, че в края на 2008 г. са направени неотложни плащания с платежно нареждане, парите за което именно той е внесъл в банковата сметка и след получаване на втория транш от 10 000 лв. по заема, сумата му е върната от тези пари, но не знае дали е правилно осчетоводена.

Подсъдимият обяснява подробно идеята за регистрация на акционерни дружества, като регистрацията на „П.“ АД е станала факт през 2011 г., след което било заявено за регистрация и „Н.“ АД – за които крайното решение било учредяването да е с апортна вноска на кооперацията. Сочи, че за регистрацията на дружествата е било платено на оценители за апортната вноска, заплатили се и всички такси по регистрацията и всички данъци и такси за имотите от апортната вноска; заплатено било за скици, данъчни оценки, както и много други разходи, които не се виждат в счетоводните документи на кооперацията. Безспорно е според подсъдимия, че инкриминираните суми са изтеглени с неговия подпис, както е безспорно, че те са осчетоводени, като подсъдимият е сигурен, че с тях са платени текущи разходи и разходи са регистрация на акционерните дружества.

Подсъдимият заявява в своите обяснения пред съда, че винаги е имал опозиция в Кооперацията и е бил под постоянен обществен мониторинг, така че дори присвояването на 1 лв. би довело до голям скандал. Пояснява, че през 2013 г. група граждани, нарекли се „Спасителите“ започнали действия за дискредитиране на управителните органи на Кооперацията, с очевидната цел да подменят ръководството и да овладеят Кооперацията, като сред тези граждани са били няколко от сегашните и от бившите членове на Кооперацията. Убеден е, че целта им е била да го заменят с „по-послушен“. Подсъдимият твърди, че през 2013 г. му направило впечатление, че документи от Кооперацията се копират и изнасят, че се крият финансови документи, наемателите били карани да плащат наемите в брой, а парите се харчели, без на него да се предостави информация, подписвали се договори, без изрично упълномощаване за това. Тези факти били причината той да нареди наемите да се плащат само по банков път и да забрани на главния счетоводител да подписва документи от името на Кооперацията. Подсъдимият твърди, че не намира обяснение и защо щом има осчетоводени 35 000 лв. като неполучено негово трудово възнаграждение и 28 000 лв. - дължими от него, то главният счетоводител не е извършил операция, с която да закрие това задължение. Смята, че касовите книги, представени пред съда, са фалшифицирани. Твърди, че през годините многократно е кредитирал Кооперацията и подкрепя твърдението си с примери. Видно е от доказателствата по делото, че на 05.01.2016 г. подсъдимият С. издал Заповед № 001, с която забранил на свидетелката В. и на всички други служители на Кооперацията да издават фактури, да ги подписват и подпечатват, като разпоредил плащането на всички наемни вноски по договори за наем да се извършва по банков път, въз основа на подписани лично от него фактури.

В хода на производството свидетелката В. твърди, че за всяка сума, която е постъпила по каса се издава квитанция по приходно-касов ордер, с подпис и печат на главен счетоводител и касиер. Спазването на това правило се опровергава от приобщения по делото приходно-касов ордер за сумата от 10 000 лв. от 28.11.2008 г., където освен, че не се сочи име на вносител на сумата и не е оформена и откъсната квитанцията, но и фигурира подписът само на „касиер“. Свидетелката Р. Д., която е била помощник-касиер в ПК „Н.“, в период, различен от процесния, а към момента – помощник-счетоводител, все още работещ в Кооперацията, заявява, че е задължително дясната страна на приходно-касовия ордер – квитанцията да се даде на клиента, ако той си го поиска. Свидетелката М. Г., която е била касиер на ПК „Н.“ също заявява, че винаги е давала квитанциите към приходно-касовите ордери, освен ако на лицата са дадени касов бон и фактура, в който случай квитанцията остава празна. Случай на незаприходяване на пари в касата свидетелката Г. не си спомня, тъй като винаги се давал документ срещу пари. Не си спомня и за случай, през времето, когато е била касиер, при който И.С. да й е носил пари, а за тези пари да не е издала приходно-касов ордер. Свидетелят Р. Р. като наемател на обект на ПК „Н.“ потвърждава спазването на процедурата по издаване на ПКО за плащане в брой, като сочи, че винаги при внасяне на пари в брой му е издаван ордер.

Свидетелката Е.В. заявява, че не е имала конфликт в служебните си взаимоотношения с председателя И.С. до случилото се с неговото отстраняване през 2013 г. Свидетелката Р. Д. също твърди, че не знае да има конфликт между И.С. и Д. Т., нито е ставала свидетел на каквито и да е конфликти, но си спомня, че е имало издадена заповед от страна на И.С., забраняваща определени действия на Е.В. и Д. Т..

Установява се от доказателствата, че през 2013 г. се е зародило недоволство от управлението на И.С. и е сформирана организация, състояща се от граждани - членове на ПК „Н.“, които депозирали жалби до Прокуратурата срещу С., с обвинения в извършване на престъпления по служба.

Свидетелката Р. П. - част от тази опозиционна група, заявява, че е разбрала за сумите, за които е повдигнато обвинението, преди около четири години, когато започнали да се вглеждат в цялостната дейност на кооперацията и се оказало, че в балансите на кооперацията, с които свидетелката лично се запознала, има отразени задължения на подсъдимия към дружеството – пари, които са влизали в банката и след това са изтеглени от него, но не са постъпили в касата. Сочи се от свидетелката П., че невлизайки в касата, главната счетоводителка е отнесла сумите в сметка в отчети, в която стоят непокрити. Твърди, че е разбрала, че договорът с „Г.“ ЕООД е за продажба на акции едва когато е разпитвана в следствието. Свидетелката П. обяснява, че личен конфликт с И.С. не е имала, но служебен – да, поради обстоятелството, че през 2013 г. тя и член-кооператори се усъмнили, че има нарушения в дейността на кооперацията и заради това били предприети проверки, сезиране на прокуратурата, нов избор на председател, прекратяване членството на И.С. и на достъпа му до Кооперацията. Свидетелката П. заявява, че в този период тя самата и други членове са завели дела срещу Кооперацията за предоставяне на информация, които са спечелени. Свидетелката П. сочи още, че е била изключвана като член на кооперацията по времето на управление на подсъдимия С. и е възстановена от съда. Свидетелката П. е била и изпълнителен директор на фирма „Ф. К.“, която е водила дело срещу ПК „Н.“, също по време на председателството на И.С.. Установява се, че свидетелката Е.В. е майка на зетя на свидетелката Р. П..

Свидетелят К. К. – член на УС на ПК „Н.“ към 2009 година сочи, че в периода 2013 г. – 2014 г. след сключването на сделка за обект на кооперацията започнала медийна атака срещу УС, в основата на която атака била свидетелката Р. П..

 Свидетелката Д. Д., която е била секретар в ПК „Н.“ до 2008 г. и към днешна дата все още е член-кооператор, разказва за случай от 2013 г., когато „агитка“ жени, сред които и свидетелката Р. П., са я молили да ги упълномощи да гласуват от нейно име, но тя е отказала и тогава била заплашена, че като секретарка на подсъдимия и „тя е в кюпа“.

Свидетелят Р. Р., е член-кооператор, твърди, че знае за атаки срещу И.С., дошли от финансовите претенции на фирма „С.“ и впоследствие и от други членове на кооперацията, една от които е свидетелката Р. П.. Свидетелят Р. е останал с впечатление, че искат да махнат И.С. от председателския пост в Кооперацията. Този свидетел е бил наемател на обекти на Кооперацията – „Б. П.“ и дърводелски цех, като твърди, че наемът плащал винаги на каса, като фактура за плащането му била издавана от главния счетоводител.

Свидетелят С. С.ов твърди, че се е случвало Кооперацията да бъде „изкарвана“ на печалба при отчетите на балансите, когато реално той е знаел и е установявал по публикуваните отчети, че това не е така и че Е.В. е „излъгала“, защото Кооперацията е била реално на загуба, а тя е говорила друго на събранията. Свидетелят С.ов е категоричен, че главната счетоводителка не е казвала нищо за невнесени пари в касата през 2009-2010 г., а това го е изнесла като информация когато е „обърнала палачинката“ (според свидетеля) в периода, когато хората са започнали да търсят какво се случва в Кооперацията. Свидетелят С. С., който освен член-кооператор е и  управител на фирма „С.“ ЕООД твърди, че отношенията му с И.С. не са конфликт, а са имали противоречия по повод на бизнеса - той като наемател на обект е правил подобрения, за които след това е водил дела срещу ПК „Н.“, тъй като не са му били заплатени след прекратяване на договора. Този свидетел заявява, че е бил инициатор на това да се разгледа през 2013 г. работата на Кооперацията за по-прозрачно управление, като тази инициатива била започната  с Р. П. и починалият С.С., а впоследствие сегашното ръководство на кооперацията се присъединило към тях – Е.В., Д. Т. и др. Свидетелят С.ов съобщава, че във връзка с тяхната инициатива са осъдили ПК „Н.“ за предоставяне на информация и са подавали жалби до прокуратурата, а след смяната на подсъдимия като председател на ПК „Н.“ свидетелката Р. П. го потърсила и попитала „кога ще си получи нейното“. Този свидетел, а и част от останалите свидетели разясняват, че към момента обекти на кооперацията се експлоатират от роднини на сегашния председател на Кооперацията и на бившата главна счетоводителка - Е.В.. Установява се от разпита му, че и свидетелят е бил наемател на обект на Кооперацията – механа „Копривщица“, като наемът заплащал и по банкова сметка, ***, като за плащането в брой главната счетоводителка не винаги давала фактури („ослушвала се“ – според показанията на свидетеля).

 

От изготвената от вещото лице А. К. съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по сметка на ПК „Н.“ в „Р.“ са получени средства в размер на 40 000 лв., като вещото лице е описало последователността на движението – постъпленията са, както следва: на 28.11.2008 г. - получена сума в размер на 10 000 лв., заприходени в касата на дружеството на 28.11.2008 г. като сума изтеглена от банка, а осчетоводяването е 501/503; на 23.12.2008г. - получена сума в размер на 10 000 лв., като на същата дата са изтеглени 9800 лв. от И.С. и няма приложен приходно-касов ордер за заприходяване в касата на ПК „Н.“; на 23.01.2009 г. - получена сума в размер на 20 000 лв., като 5 000 лв. са изтеглени на същата дата, 5 000 лв. са изтеглени на 29.01.2008 г., 5 000 лв. са изтеглени на 02.02.2009 г. и 4 000 лв. са изтеглени на 04.02.2009 г. от И.С. и няма приложени приходно-касови ордери за заприходяване на сумите в касата. Оригиналите на нареждания-разписки за сумите: 5000 лв., изтеглени на 23.01.2009 г.; 5000 лв., изтеглени на 29.01.2009 г.; 5000 лв., изтеглени на 02.02.2009 г. и 4000 лв., изтеглени на 04.02.2009 г. са приложени като писмени доказателства по делото.

Посочено е в експертизата, че на 19.12.2008 г. е внесена по банковата сметка на Кооперацията сумата 3200 лв. от И.С., като няма информация за получена от него сума в такъв размер от Кооперацията. Вносната бележка за сумата от 3200 лв. също е приобщено към писмените доказателства по делото. Платени били 3424.36 лв. по проформа фактура от 15.12.2008 г. на „М. П.“ – видно и от платежното нареждане от 19.12.2008 г., налично по делото. В обобщение според експертното заключение постъпилите суми по сметка на ПК „Н.“ в Р. за периода 28.11.2008 г.-23.01.2009 г. са в размер на 40 000 лв., изтеглени от И.С. са 38 800 лв., от които 10 000 лв. са внесени в касата на ПК „Н.“ с ПКО, а за останалите 28 800 лв. няма приложени разходно-оправдателни документи за извършени плащания, както и ПКО за внесени на касата суми.

Разпитана пред първата инстанция, К. заявява, че не й е предоставяна информация дали сумите са внасяни по задължения към НАП. Документите, въз основа на които е изготвила заключението, получила от главната счетоводителка на Кооперацията, като не са й предоставяни документи за удостоверяване на извършени разходи. Вещото лице е заявила, че не може да отговори дали няма счетоводна грешка в изследваната документация и не е имала задача да проследява правилността на осчетоводяването, както и че е взела предвид за отговора на поставените й въпроси само осчетоводените документи. Вещото лице К. съобщава пред съда, че постъпленията и плащанията установила от касовата книга, както и че не е изследвала документи за периода след 2009 година. Вещото лице А. К. сочи, че постъпилите суми, които са изтеглени и не са заприходени в касата, са осчетоводени по една „разчетна сметка“, по която се осчетоводяват суми, за които няма разходооправдателен документ и че тези пари не могат просто да стоят в пространството. Вещото лице сочи, че ако се внасят пари в касата, трябва да се попълва приходно-касов ордер, а ако с тях се правят разходи, те трябва да се отчетат – с фактура или друг документ и да се отразят като „аванс“ на материално-отговорно лице, което лице след като предостави документи, се оформя отчет. Сочи, че ако лицето, което е направило разход, представи документите за разхода в счетоводството, те трябва да бъдат осчетоводени. Сочи, че ако има документ, няма причина сумата да стои именно в разчетната сметка, в която е поставена. Сочи още, че щом няма документ парите да са влезли в касата, няма как да са харчени и за тях да са издавани разходни ордери. Вещото лице акцентира и на факта, че се прави текущо осчетоводяване и приходите и разходите трябва да се отразяват към момента и че, за да се стигне до извод, че някакви суми са същите като процесните, то изтеглените суми би трябвало да са изтеглени или разходвани в момента. Вещото лице посочва, че по салдото на сметка 4 за 2008г. стои сумата от 6600 лв., формирана след приспадане на 3200 лв. от внесените от И.С. на 19.12.2008 г., за които обаче тя не може да направи извод, че са част от процесните 9800 лв., изтеглени на предходна дата – 28.12.2008г.

Според ССчЕ, изготвена от вещото лице К., за изтеглените от И.С. суми на 28.12.2008 г. – 9800 лв., на 23.01.2009 г. – 5000 лв., на 29.01.2009 г. – 5000 лв., на 02.02.2009 г. – 5000 лв. и на 04.02.2009 г. – 4000 лв. не са представени и установени доказателства за заприходяването им в касата на ПК „Н.“. Сочи се в заключението, че сумите са осчетоводени по сметка 4 /дебит сметка 4/кредит сметка 503/ и са посочени в извлеченията по сметка, отразени са в баланса на дружеството в раздел „вземания“, код 03240 за 2008 г. и код 03200 за 2009 г., като същите са част от посочената в баланса сума, която се формира и от салда по други партиди.

Следващата изготвена от вещо лице А. К. експертиза, е имала за задача да установи размера на минималните работни заплати, на които се равняват процесните суми. Според заключението минималната работна заплата за посочените периоди е: към 23.12.2008 г.- 220 лв., за 2009 г. – 240 лв., като изтеглената на 23.12.2008 г. сума се равнява на 44.5 МРЗ; за 23.01.2009 г., 29.01.2009 г. и 02.02.2009 г. – на по 28.8 МРЗ, която цифра е коригирана в съдебно заседание на 20.8 МРЗ, а сумата от 04.02.2009г. се равнявала на 16.6 МРЗ. Общият размер на изтеглените и незаприходени в касата на ПК „Н.“ суми в общ размер на 28 800 лв. се равнявали на 123.5 МРЗ за страната, която кР. сума е правилна, независимо от корекцията. 

В съдебната фаза на делото първоинстанционният съд е допуснал две нови съдебно-счетоводни експертизи и една допълнителна – трета такава. Първата от тях е възложена отново от вещото лице А. К. и касае служебните аванси на подсъдимия С. за 2008 г. и следващите (за ползваните от подсъдимия служебни аванси е зададен въпрос на вещото лице в съдебно заседание при изслушването на първата ССчЕ, като вещото лице е заявило, че не помни дали подсъдимият е имал такива и не е изследвала този въпрос). Според заключението на подсъдимия И.С. са предоставени следните суми като служебен аванс: 2010 г. – 17850 лв., 2011 г. – 5500 лв., 2013г. – 900 лв. /всичко 24 250 лв./; възстановеният остатък от служебните аванси е: за 2010 г.- 500 лв. и за 2012 г. – 620 лв. /всичко: 1 120 лв./, т.е. ползваните от И.С. аванси за периода от 2008 г. до отпадане функцията му на председател на Кооперацията, са в размер на 23 130 лв. В констативно-съобразителната част на експертизата са посочени номерата на ордерите, с които авансите са предоставяни, като посочената сума е осчетоводена по сметка 422 и това е единствената сметка, в която се оформят служебни аванси. Според вещото лице всички описани авансови суми, са минали през касата на Кооперацията.

Вещото лице К. също счита, че може да има приходно-касов ордер и отгоре да стои име на банка, защото това са пари, изтеглени от банка – отива например касиерът и ги изтегля от банката и тогава отгоре пише наименованието на банката, но ако се внасят от определено лице трябва да пише името на лицето. Оформянето на ордерите, сочи вещото лице К., е задължение на касиера или счетоводителя, в зависимост от функциите им. Вещото лице също счита, че няма пречка на ордери да се слага индекс, когато се получи грешка, с цел да не се драска по касовите ордери, вписани от определено лице, затова може да се сложи на следващия касов ордер буква. Дори и да не се сложи буква, ако два ордера са с еднаква номерация, ако и двата са осчетоводени, вещото лице смята, че това не е грешка. Тези коментари на това вещо лице, на другите вещи лица и на свидетелите, в мотивите към присъдата първостепенният съд е обобщил като направени все по повод приходно-касов ордер номер 285а от 28.11.2008 г. за сумата от 10 000 лв. (л.100, том 8 ДП), който вещото лице К. е обвързала с постъпилата и изтеглена първа сума от „Г.“ ЕООД, която не е включена в инкриминираната, но е станала предмет на обсъждане с оглед възможното допускане на счетоводни грешки в счетоводството на Кооперацията, включено в линията на защита на подсъдимия.

От първоинстанционния съд е бил назначен като експерт по делото и Р. Руменов С., който е дал отговор на поставените му в съдебното заседание 29.03.2018 г. въпроси, за отговора на които експертът е изследвал множество документи, които са допълнително приобщени от съда и нямат пряка връзка с инкриминираното деяние, но такава връзка за тях се търси от защитата с оглед възможността процесните суми да са разходвани реално, а разходите да не са осчетоводени. Вещото лице С. сочи, че от са били внесени в Кооперацията от 2008 г. насетне сумите съответно от 3200 лв. на дата 19.12.2008 г., отразени по сметка 4; 20 лв. внесени по банкова сметка *** „Р.“ АД- взета предвид в извлечение по сметка към 28.02.2009 г.; 500 лв. внесени в касата на 23.09.2010 г. с основание „възстановен служебен аванс“ и осчетоводяване по кредита на сметка 422; 620 лв. внесени в каса на 28.12.2012 г. с основание „възстановен служебен аванс“ и също осчетоводена по сметка 422. Относно сумата от 3200 лв. вещото лице е установило, че тя  е внесена на 19.12.2008г. по банкова сметка *** „Н.“ с основание „захранване на сметка“ и е осчетоводена по сметка 4 – други дебитори, като възстановена сума от И.С. на ПК „Н.“. Вещото лице е установило, че по сметка 4 ПК „Н.“ се води задължение към И.С. за работни заплати в размер на 35 520.18 лв. – към 31.12.2015 г., 31.12.2016 г. и 31.12.2017 г., като сумите са начислявани ежемесечно и са натрупани за периода от месец 12.2009 г. до 31.12.2015 г. И това вещо лице посочва на кои дати, каква част от процесните общо 28 800 лв. са били изтеглени от И.С., като заключението съвпада изцяло с писмените доказателства и със заключението на вещото лице А. К.. Експертът С. също сочи, че изтеглените суми са осчетоводени по сметка 4 – „други дебитори“ по партидата на И.С., не са отразени като постъпление в касата и не фигурират в касовата книга. Констатирано е от него че по сметка 4 по партидата на И.С., освен процесните 28 800 лв. има осчетоводени и други суми като предоставени от ПК „Н.“ на И.С.. Според заключението, от представените РКО, ПКО, касова книга и картони, не може да се направи връзка между процесните 28 800 лв. и отразените като внесени в касата от И.С., тъй като е налице смесване на различни изходящи парични потоци от разплащателната сметка на ПК „Н.“ на И.С., част от които са сумите, формиращи 28 800 лв. и предоставяне на суми от касата на Кооперацията отново на И.С.. От документите се е констатирало, че на името на И.С. има открита партида, както по сметка 4, така и по сметка 422 – подотчетни лица, като по двете счетоводни сметки фигурират задължения на И.С. към ПК „Н.“. По документите е констатирано още, че има внасяни суми в касата на ПК „Н.“ от И.С., за което са издавани ПКО, като сумите са записани в касовите книги, но не може да бъдат обвързани с инкриминираните суми, тъй като в резултат на тегленията на И.С. на суми от касата и банковите сметки на ПК „Н.“ и внасяните от И.С. суми по банковите сметки и касата, са се формирали салдата – по сметка 4 и сметка 422, което салдо по сметка 422 впоследствие през 2016 г. е прехвърлено по сметка 4. Вещото лице С. е установило, че към 31.12.2009 г. по сметка 4 – други дебитори, фигурира салдо/задължение на И.С. към ПК „Н.“ в размер на 25 580 лв., формирано от изтеглените в брой от сметката на кооперацията, от И.С. суми, в периода 23.12.2008 г. - 04.02.2009 г. общо 28 800 лв., от което са приспаднати 3200 лв. – внесени от И.С. обратно в сметка и още 20 лв. – също внесени от И.С. обратно в сметка. За периода 31.12.2010 г.- 31.12.2015 г. задължението по сметка 4 е било 25 600 лв. без промяна, а към 31.12.2016 г. по сметка 4 вече фигурират следните задължения: задължение от 25 600 лв., формирани като остатък от инкриминираните суми; задължение от 23 130 лв., прехвърлено от сметка 422, с отбелязване „И.С. - служебен аванс“ и задължение в размер на 17 386.13 лв., изтеглени от И.С. през 2016 г. от разплащателната сметка на ПК „Н.“ в „Р.“ АД след постъпване на суми от наеми на Кооперацията. От проверката на вещото лице С. на извлеченията по разплащателната сметка е установено, че на 10.11.2015 г. по сметката е постъпила сума в размер на 12 000 лв., с вносител Г. П. Г.ев, с основание „Договор за заем от 10.11.2015 г. Г. ЕООД“, като на същата дата 10.11.2015 г., сума в размер на 12 000 лв. е изтеглена от И.С.С. от банковата сметка и не е осчетоводена при ПК „Н.“.

С молба от 12.06.2018 г. подсъдимият е представил набор от разходооправдателни документи /приходни квитанции/ за различни разходи, които според експертизата не са осчетоводени при ПК „Н.“. От извършената проверка в счетоводството на ПК „Н.“ вещото лице не е установило документи и осчетоводени разходи на кооперацията, свързани с регистрацията на акционерните дружества „П.“ АД и „Н.“ АД. Във връзка с регистрацията на акционерни дружества, подсъдимият отново е представил набор от документи /от л. 318 до л. 328 от делото/, за които вещото лице е установило, че тези документи не са отразени в счетоводството на кооперацията, както и че не се намират такива първични счетоводни документи.

От община П. са изискани и представени документи за разходи на ПК „Н.“ за издаване на документи от общината, които вещото лице е проследило и е установило, че за тях има разходно-касови ордери и те са надлежно осчетоводени при ПК „Н.“.  Изследвана е от експертизата сума от 6649.99 лв., за която подсъдимият е представил доказателства, че я е внесъл по сметка на ЧСИ, като се установява, че тя е осчетоводена като плащане на ЧСИ от сметка 501 – каса в лева, по изп.дело, по което ПК „Н.“ е длъжник, но е дебитирана сметка 4 – други дебитори, а не сметката за съдебни/присъдени вземания – 445. По никакъв начин тази сума не била обвързана счетоводно с партидата на И.С. по сметка 4, а самото осчетоводяване според експерта не е правилно, тъй като сумата следвало да бъде по някоя от сметките за присъдени служебни задължения.

 Тази сума е била предмет и на допълнителната експертиза, където от констатациите по вносна бележка за плащането на ЧСИ от 30.04.2013 г., записванията в касовата книга, издадените ПКО и РКО, съобразно хронологията на събитията на 30.04.2013 г. И.С. е внесъл с лични средства по сметка на ЧСИ сумата от 6646.99 лв., на 25.09.2013 г. е внесъл сумата от 7000 лв. в касата на ПК „Н.“ за покупка на акции и след постъпването на тази сума му е възстановена сумата от 6646.99 лв.

Представени са по делото 10 бр. квитанции за суми от по 1300 лв. всяка, издадени на Г. П. Г.ев с основание „дивидент С. г.“ за годините от 2008 г. до 2017 г. Установено е, че те не са осчетоводени при ПК „Н.“, като при проверката обаче на вещото лице са представени ПКО към 10-те броя квитанции, издадени от ПК „Н.“ и имащи положени подписи за касиер, получил сумата и печат на ПК „Н.“. От ПК „Н.“ били представени списъци на член-кооператори, които са получавали дивидент от „С. г.“ АД за периода 2008-2017г. и от тях се установява, че всяка година на член-кооператорите от ПК „Н.“ са изплащани дивиденти от името на „С. г.“ АД чрез ПК „Н.“.

Вещото лице е изследвало и дали са били осчетоводявани разходи на председателя за командировки за периода 2008-2016 г. Установено е, че И.С. е бил командирован до гр. Несебър за срок от 5 дни за периода от 10.09.2012 г. до 14.09.2012 г., както и е бил командирован до Р. за срок от 3 дни от 08.05.2012 г. до 10.05.2012 г., като разходите за командировката са за сметка на ПК „Н.“. На 28.12.2012 г. в брой на касата с РКО, на И.С. е била изплатена сумата от 620 лв., с основание „командировка“ и сумата е осчетоводена по дебита на сметка 609 – „други разходи“. На същата дата - 28.12.2018 г. е бил издаден ПКО за сумата от 620 лв. с основание „възстановяване на служебен аванс“, с подписи за получил сумата. Представени са допълнително две командировъчни заповеди, с които И.С. е бил командирован до гр. Велико Търново за 3 дни и до гр.Поморие за три дни през 2011 г. и 2010 г., като разходи по тези командировки не са осчетоводени. На името на И.С. се установява, че няма осчетоводени разходи за ползване на служебен автомобил и не са осчетоводявани представителни разходи.

С допълнителното заключение са изследвани и други парични суми, които подсъдимият поддържа да е разходвал за Кооперацията. Установил е експертът, че разходните документи, представени по делото от адв. Ч.П., обслужвал ПК „Н.“ към процесния период не са осчетоводени и в ПК „Н.“ не се намират екземпляри от тях. Приобщени са по делото ПКО за сумата от 4000 лв. и квитанция към него, издадена на И.С., като тази сума е осчетоводена като приход в касата на ПК „Н.“, но с нея не е намалявано салдото/задължението на И.С. по счетоводна сметка 4, като по обяснение на счетоводителя, това не е направено заради вписаното основание – „съгласно договор“.

Вещото лице Р. С. в разпита си пред първоинстанционния съд  е защитил констатациите си по експертизата. Сочи се от него, че едно дружество осчетоводява приходи и разходи, които са свързани пряко с неговата дейност и няма как чужд разход да бъде осчетоводен, в случая - в Кооперацията. Сочи още, че „П.“ АД и „Н.“ АД са други юридически лица, подлежащи на самостоятелно счетоводно отчитане и всички разходи са си техни. Счита, че макар ПК „Н.“ да е била вносител по такси за регистрация на дружествата, тя не е могла да го отчете като чужд разход, а е следвало да осчетоводи сумите като заем, предоставен на съответното акционерно дружество. Такъв заем вещото лице не е установило да е осчетоводяван в Кооперацията, не е установил запис или движение на парични средства, свързани с тези суми и те не са отразени в счетоводството като излезли от Кооперацията. На вещото лице е предявен ревизионният доклад от 2010 г. и той установява, че има разминаване между това, с което той се е запознал като документи и справката за задължения по сметка 4 към ревизионния доклад, в която задължение на И.С. не фигурира. Запитан за правилността на прехвърлянето на суми от една счетоводна сметка в друга, вещото лице С. заявява, че това не е грешка и не е неправилно, тъй като Законът за счетоводството и националните стандарти за счетоводството дават предимство на съдържанието пред формата, т.е. важното е нещо да бъде осчетоводено, а не толкова - къде ще бъде осчетоводено.

Вещото лице С. е пояснило, че при отправено от негова страна искане за предоставяне на информация за счетоводното отчитане на Кооперацията за 2008 и 2009 година му е било отговорено, че тогава не е имало счетоводна програма, а всичко е осчетоводявано на картони /които са вторичен счетоводен документ/, поради което приема, че по тях се е извършвало счетоводното отчитане на Кооперацията и няма друг счетоводен документ, на който да се базира. Справката, изготвена относно сметка 4, според експерта също не е първичен счетоводен документ, а е вторичен такъв, като вещото лице не може да отговори на въпроса откъде идва разликата между изготвената за нуждите на ревизията справка по тази сметка и видяното от него по картоните и допуска хипотетично, че е налице корекция в счетоводните записвания, а така също и възможност лицата, които е следвало да представят съответните първични счетоводни документи при ревизията, да не са го направили. При разпита пред съда на вещото лице С. е зададен въпрос и относно сумата от 4000 лв. по представен от подсъдимия С. ПКО от 10.10.2013 г., като вещото лице и съдът са направили констатация в касовата книга на Кооперацията и са установили, че тази сума не фигурира нито по делото, нито в касовата книга.

Установено е  от заключението на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, изготвена от вещите лица Ц. П. и Н. Г., че подсъдимият С. и психично здрав. При него няма данни за психично разстройство, изпълващо критериите на понятието „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“, т.е. неговите психически годности не са нарушени.  Установено е от експертите, че характеровите особености на И.С. са в широките граници на нормата и се изразяват в: доминиране на екстроверност, активност, уравновесеност и стремеж за отстояване на собствени позиции.

 

Изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства -  протокол за претърсване и изземване и албум към него, протокол за оглед на веществени доказателства и албум към него, протоколи от ОС на ПК „Н., протокол за избор на председател, Устав на ПК „Н.“, удостоверение от ТР за ПК „Н.“, длъжностна характеристика на И.С., Договор за покупко-продажба на акции с уговорка за обратно изкупуване от 2009 г., платежни документи и извлечения от сметки, ревизионен доклад от 2010 г., справка за съдимост на И.С., декларация за семейно и имотно положение на И.С., характеристика на И.С. ***, справки за задължения на И.С., протоколи  от извънредни ОС на ПК „Н.“ и решение на РС-П. по чл. 58 от ЗК, писмо от „Р.“ АД, удостоверение от ТР за ПК „Н.“ от 24.04.2017 г., 2 бр. постановления за прекратяване на досъдебни производства, касови книги, други документи, ползвани от експертизата – касови ордери, справки, квитанции, платежни; експертни заключение на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза,  графическа експертиза, съдебно-счетоводни и допълнителни такива експертизи; както и въз основа на събраните в съдебното производство гласни доказателства - разпитите на свидетелите Д. Т., Е.В., Р. Д., Р. П., К. К., Г. Г., И. Б., М. Г., Д. Д., Р. Р., С. С.ов  и обясненията на подсъдимия С..

Към делото като доказателства са приложени и веществените такива - два класьора с обекти от 1 до 14 и от 15 до 45, иззети от ПК „Н.“ и отразени в протокола за оглед на веществени доказателства.

В приобщените като доказателства касови книги се наблюдават множество забелвания с коректор и корекция на записитеконстатирани и от вещото лице С., за различни периоди.

Веществените доказателства по делото – папки с документи, са иззети от сградата на ПК „Н.“, видно от изготвените в досъдебното производство протокол за претърсване и изземване и албум към него от 16.09.2014 г. и протокол за оглед на веществени доказателства от 23.09.2014 г. и албум към същия. На база на част от иззетите документи е изградено обвинението и по част от тях са работили и експертите, чиито заключения са изслушани в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

Към доказателствения материал са приобщени два броя постановления за отказ да се образуват досъдебни производства /от дати 12.04.2017г. и 02.02.2017г./ за подобни деяния на процесното, но за други парични суми, изтеглени по различно време. Мотивите на прокурор А. А. от РП-П. за отказите са липса на достатъчно доказателства за престъпление от общ характер, тъй като получените суми са били изразходвани „в интерес“ на ПК „Н.“.

 

Събрани са по делото доказателства за характеристичните особености на И.С.. Видно от справка за съдимост, той е с чисто съдебно минало и не е осъждан; има наложено административно наказание – глоба, през 2000 г. за деяние по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 /причиняване на ПТП по непредпазливост/, за извършването на което е освободен от наказателна отговорност. От изготвена от служител на РУ-П. при ОДМВР С., характеристика на подсъдимия С., се установява, че още от училищните си години И.С. е бил изявен  лидер – завършил е с отличен основно образование, както и гимназиално такова, получавал е медали, след което е отбил редовно военна служба, бидейки командир на гаубичен взвод. завършил е висше образование в МЕИ /сега Технически университет/. След това е започнал работа в гр. Средногорие като завеждащ отдел, а впоследствие като Първи секретар на Общински комитет на ДКМС-Средногорие. Бил е директор на завод, главен механик на подземен рудник, а от 1994 г. – председател на ПК „Н.“, преизбиран многократно. Изявявал се е като общественик и ръководител. Бил е многократно избиран за общински съветник. Има съпруга и двама сина. В масивите на МВР са открити полицейски регистрации за превишаване на служебни права и причиняване на ПТП с телесна повреда по непредпазливост.

От декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние на И.С., се установява, че е женен и има двама сина, като трудовото му възнаграждение за година възлиза на около 8400 лв., а от други източници членовете на семейството му имат годишен доход от около 30 000 лв. Притежават къща и лек автомобил.

 

            При така посочените гласни и писмени доказателства и заключения на посочените по-горе експертизи, които са били предмет на обсъждане и анализ и от първоинстанционния съд, въззивният съд счете, че приетите от мнозинството от състава за установени в мотивите към контролираната присъда факти и обстоятелства, установени и от въззивния съд и допълнени от събраните в хода на въззивното съдебно следствие гласни и писмени доказателства, не обосновават виновността на подсъдимия с изискуемата за постановяване на осъдителна присъда категоричност.

Това е така по следните съображения:

Субект на престъплението „длъжностно присвояване“ е винаги длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК. В конкретния случай физическото лице И.С.С. – председател на ПК „Н.“ в инкриминирания период, изцяло попада в категорията длъжностни лица по чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК – „лице, на което е възложено да изпълнява ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител“. Подсъдимият С. принадлежи към структурата и системата на кооперация и в инкриминирания период той е изпълнявал дейност, възложена му с устава на кооперацията. По силата на заеманото от него служебно положение следва да се счита, че имуществото в кооперацията му е било поверено за управление.

Обект на престъплението длъжностно присвояване поначало са обществените отношения, осигуряващи упражняване правото на собственост върху движими вещи /в случая пари/, а също така и специфичните служебни отношения, свързани с нормалното осъществяване на служебните функции и дейност от страна на субекта на престъплението и именно тези отношения се твърди да  са засегнати в конкретния случай.

Несъмнено подсъдимият С. е имал достъп, т. е. власт над тези пари, по силата на правно основание и в резултат на предварително регламентирана процедура, по силата на която единствено той е имал спесимен да тегли пари от банковата сметка на кооперацията, която представлява.

Изпълнителното деяние на престъплението, в което е обвинен И.С., е присвояване. Според мнозинството от съдебния състав на първостепенния съд деянието  е осъществено от него чрез пренасочване на сумите, които е изтеглил – от счетоводството на Кооперацията към своя патримониум, с активното действие изтегляне и след това неотчитане в Кооперацията на сумите, с което те са задържани от подсъдимия като свои и по този начин той се е разпоредил с имуществото на кооперацията /в случая пари/. За да достигне до извода за виновността на подсъдимия, мнозинството от съдебния състав е приело, че не се доказва от подсъдимия С. извършените от него разходи за дейността на кооперацията /за което са ангажирани писмени счетоводни документи/ да са заплатени именно от процесните суми, а представените разходни документи са само индиция за такава вероятна възможност.

По този начин, счита въззивният съд, мнозинството от съдебния състав неоснователно е стеснило предмета на доказване по делото и го е свело до установяване на обстоятелството, че подсъдимият С. е изтеглил инкриминираните суми от банковата сметка на Кооперацията и тези суми не са заприходени.

Установяването на това обстоятелство, само по себе си, обаче, не означава доказване на самото разпореждане с парите в свой, на дееца, интерес. В практиката си ВКС неведнъж е посочвал, че за да е доказано присвояване на чуждо имущество от фактическа страна, следва да се установи не само липсата на повереното имущество, но и фактът, че отпреди това има конкретни разпоредителни действия на дееца по отношение на повереното имущество, с които действия той да се е отнесъл към него, като със свое собствено /в случая да го е отклонил от патриномиума на Кооперацията, от името на която го владее/ – т. е. за присвояването е необходимо да се установи външно проявена промяна на отношението на дееца към повереното му имущество.

            Такава външно проявена промяна в отношението на подсъдимия С. не се установява в конкретния случай с необходимата за постановяване на осъдителна присъда категоричност.

Несъмнено с изтеглянето на парите от банковата сметка подсъдимият е извършил действие, на което е имал право. Основният въпрос, подлежащ на изследване в настоящото наказателно производство, е въпросът какво се е случило с постъпилата от „Г.“ ЕООД сума, след постъпването й по банковата сметка на ПК „Н.“.

Предвид събраните по делото доказателства, счетоводството на Кооперацията в периода от 1996 до 2016 година се е водило от свидетелката В.. За нея е установено както, че е била във влошени служебни взаимоотношения с подсъдимия в периода след 2013 година /до степен той да й забрани с нарочна заповед да получава парични суми в брой, макар да е главен счетоводител/, така и наличието на основания за съмнение в безпристрастността й при депозиране на показания – дъщерята и съпругът на свидетелката са били в инкриминирания период наематели на обекти, собственост на Кооперацията /съответно на бар и на казана за варене на ракия в с. Д,/. Същата свидетелка е била и сред инициаторите за предсрочното прекратяване на мандата на подсъдимия като председател на Кооперацията - установено от гласните доказателства.

Воденото от свидетелката В. счетоводство разкрива особености, които не могат да бъдат логично обяснени единствено с грешни записвания и пропуски. Така в хода на производството е установено, че са налице суми, за които има издавани приходно-касови ордери, но те не са намерили отражение в счетоводството. В касовите книги на Кооперацията са видими и от неспециалист поправки в записванията, системността и броят на които внасят съмнение в коректността на водените записи.

Освен това, представените от подсъдимия С. и защитника му писмени доказателства за изразходвани суми за дейности на ПК „Н.“ /макар сумите да не могат да бъдат пряко обвързани с процесните/ сочат, че счетоводството на Кооперацията не е отразявало в пълнота входящите и изходящи парични потоци, при това за продължителен период от време. Така заплащането на хонорари на адвокат Ч.П. не е осчетоводявано, а според приложената справка от П. и представените от него писмени доказателства той е получавал за времето от началото на 2002 до средата на 2016 година по абонаментен договор ежемесечна сума в размер на 200 лева. Освен сумите по договора адвокат П. е получавал и възнаграждения за процесуално представителство по водени съдебни дела, по които кооперацията е страна, за вписване на фирми, обстоятелства и ГФО в ТР при АВ /вкл. апорт за учредяване на дружество „П. – А“ АД и апорт за учредяване на дружество „Н.“ АД/.

Видно е от експертното заключение на вещото лице С., допуснато и прието в хода на съдебното следствие /л. 457 – 466/, че представените от защитата в с.з. от 29.03.2018 г. доказателства – извлечения от ТР, платежни нареждания за плащания към бюджета /съответно сумите 460 лв., 750 лв., 900 лв., две по 10 лв./ не са отразени в счетоводството на Кооперацията и там не се намират такива първични счетоводни документи. От същото заключение е видно, че сумата от 3200 лв., внесена от подсъдимия на 19.12.2008 г., е осчетоводена по сметка 4 като възстановена от И.С., без това да е свързано с изходяща преди това от Кооперацията сума. Установено е също така, че представените с молба от 12.06.2018 г. на защитника на подсъдимия до РС П. документи – приходни квитанции на Община П., на ОА, платежно нареждане за платена държавна такса, с общ размер на платените суми 1285.48 лв. също не са осчетоводени в Кооперацията. Според експерта С., на когото въззивният съд се доверява напълно, от представените РКО, ПКО, касова книга, картони със счетоводни записвания по сметки 4, 422 – подотчетни лица не може да се направи връзка между процесните суми от 28 800 лв. и отразените като внесени в касата от И.С., тъй като е налице смесване на различни изходящи парични потоци от разплащателната сметка на ПК „Н.“ на И.С., част от които са сумите, формиращи 28 800 лв. и предоставяне на суми от касата на кооперацията отново на И.С..

Вярно е, според въззивния съд, че финансирането на регистрацията на акционерни дружества би следвало да се извърши, като за това бъде отпуснат и осчетоводен заем на тяхно име – както отбелязва и вещото лице К.. Видно е, обаче, от доказателствата по делото, че регистрацията на дружество е извършена, без в счетоводството на Кооперацията да има следа от плащания в тази връзка, а УС със свои решения е възложило именно на подсъдимия С. да се заеме с процедурата /папка Протоколи на УС 2009 г., заседание от 28.09.2009 г./ - при което не могат да бъда отречени като недостоверни обясненията му, че е заплатил разходите по регистрацията, вкл. за оценка на апортната вноска от Кооперацията.

Посочените по-горе неосчетоводени плащания от името на Кооперацията действително не са пряко доказателство, че разходите са правени именно от процесните суми, но според въззивния съд са данни, че И.С. в дълъг период от време, вкл. преди и след края на инкриминирания период, се е разпореждал с различни парични суми в интерес на Кооперацията, без тези плащания да са били осчетоводени по какъвто и да било начин от свидетелката В. - т. е. обвинението в частта „разпореждане със сумите в собствен или чужд личен интерес“ се разколебава от доказателствата.

Съпоставката на очевидно влошеното финансово състояние на Кооперацията /според протоколите от заседанията на УС, тя е регистрирала финансови загуби и се е издържала само от наемите, получавани за отдаваните под наем обекти/, с установеното смесване на изходящи парични потоци, неосчетоводяване на извършени от името на Кооперацията плащания, неотразяване в пълнота на входящите и изходящи плащания водят до извод за счетоводство, в което не просто са допускани грешки и неточности, но и на практика то е изцяло некоректно водено. В подкрепа на този извод на въззивния съд е и наличието на т. нар. втора каса в Кооперацията, в която са постъпвали с неосчетоводени от свидетелката ПКО дивидентите на член-кооператори от „С. г.“ АД /видно и от представеното пред въззивния съд постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 01.2019 г./.

Осчетоводяването на сумата от 10 000 лв. с издаден не на подсъдимия С., а на „Р.“ АД приходен касов ордер, без квитанцията на същия да е предадена на С., според въззивния съд внася достоверност и в обясненията му, че за счетоводните операции се е доверявал изцяло на свидетелката В. и просто е давал изтеглените пари на касиера или счетоводителя, за да се заприходят в счетоводството и да се съхранят в касата на касиера, без след това да проследява отразяването им в счетоводните книжа - макар заявеният подход действително да е укорим, понеже като председател на Кооперацията подсъдимият С. е следвало да организира и надзирава цялостната й дейност, вкл. воденото счетоводство.

Въззивният съд взе под внимание и счетоводните записи за сумата от 4000 лв., постъпила от подсъдимия С. на 10.10.2013 г. в касата на Кооперацията „съгласно договор“ и осчетоводяването на сумата като приход /квитанцията към ПКО в оригинал е приложена на л. 518 от първоинстанционното производство/. С тази сума не е намалено салдото/задължението на подсъдимия по счетоводна сметка 4, а не се установява от доказателствата по делото подсъдимият да е имал други, различни от тези на председател на Кооперацията взаимоотношения с нея, предполагащи той да е заплатил сумата въз основа на някакъв договор с Кооперацията. Внесената от подсъдимия С. на 25.09.2013 г. сума в размер на 7000 лв. пък е записана с основание „покупка на акции“ и за нея е издаден ПКО с № 155 от същата дата, без Кооперацията да е емитирала акции, които подсъдимият да има възможност да закупи. Посоченото осчетоводяване според въззивния съд е още един пример за некоректно водено от свидетелката В. счетоводство, до степен на недостоверност на данните за постъпилите и разходвани от Кооперацията парични средства, както и на основанието за движението им.

Освен това, установява се от доказателствата, че макар да узнала от банковите извлечения в края на месеците, в които подсъдимият С. теглел от паричната сума, преведена от „Г.“ ЕООД, за извършените от него банкови операции, свидетелката В. ги прикрила пред ревизора – свидетеля  Б.. Тя не му съобщила и за наличието в Кооперацията на парични суми за изплащане на дивиденти на член-кооператори /в отделна каса/ и изготвила приложената към ревизионния доклад справка по сметка 4 от 30.06.2010 г., без в нея да са отразени като задължение на подсъдимия известните й суми. Тъй като при извършената ревизия процесните суми не са били отразени и в нито една от изготвените от свидетелката за нуждите на ревизията счетоводни справки, въззивният съд счита за неправилен извода на мнозинството от първоинстанционния съдебен състав, че още през 2009 година те са били осчетоводени по сметка 4 и приема, че това е сторено в един по-късен и неустановен по делото момент във времето, след ревизията на свидетеля Б., като с голяма степен на вероятност това е станало след възникване на конфликта  с председателя на Кооперацията.

За изтеглените от подсъдимия С. суми свидетелката В. премълчала и на проведеното ОС в ПК „Н.“ през 2010 г., на което подсъдимият И.С. бил преизбран за председател на Кооперацията и освободен от отговорност за действията си като председател до този момент. Тъй като внесените от „Г.“ ЕООД суми са означени в съответните банкови операции /станали известни на свидетелката от банковите извлечения в края на всеки месец/ като такива за „акции на „С. г.“ АД по договор“, не може да бъде прието за достоверно и заявеното от нея пред съда, че към онзи момент не й е било известно, че договорът не е оформен като такъв за кредит, а за закупуване на акции.

Предвид всичко изложено, според въззивния съд обвинителната теза в случая е основана изцяло на воденото от свидетелката В. счетоводство – което не е достоверен източник на информация, и на нейните показания на пряко заинтересован от изхода на делото свидетел. В действителност събраните от двете съдебни инстанции доказателства, обсъдени по-горе, не водят до единствено възможния и изключващ всички останали извод, че изтеглените от подсъдимия С. инкриминирани суми са присвоени от него, в качеството му на председател на ПК „Н.“.

Що се отнася до обстоятелството получавал ли е подсъдимият С. работната си заплата и ако  не – по какви съображения, то както правилно е отбелязал съдията-докладчик в особеното си мнение към мотивите на присъдата, натрупаната като задължение към него по това счетоводно перо сума е по-голяма от инкриминираната и той е имал законово основание, в случай, че за негови нужди му е необходима  процесната сума от 28 800 лв., да получи дължимата му се работна заплата. Видно от показанията на свидетелката В. пред съда /т. 1 от НОХД № 379/2016 г. на РС П., л. 125/, въпреки затрудненото финансово положение на Кооперацията е било напълно възможно да бъде изплатено полагащото се на подсъдимия трудово възнаграждение. Няма логика и в това подсъдимият да е направил множество разходи за дейности на Кооперацията в инкриминирания период и след това, каквито документи са събрани по делото, а да не е представял документите за изразходваните суми в счетоводството, откъдето да му бъдат възстановени личните средства, в случай, че е боравил с такива.

 

Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че присъдата не може да почива на предположения и съдът признава дадения подсъдим за виновен, само и единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин - което в конкретния случай не е сторено, тъй като не се установява извършването от подсъдимия С. на инкриминираната с обвинителния акт престъпна дейност по начина, който изисква разпоредбата на чл. 303 от НПК.

 

            С оглед на изложеното настоящата инстанция отмени присъдата на първоинстанционния съд и постанови друга, с която призна подсъдимия С. за невиновен в извършване на престъплението, за което е било повдигнато обвинение.

 

Предвид направените изводи по отношение предявеното на подсъдимия С. обвинение, въззивният съд отхвърли предявения от П.К. „Н.“, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от председателя Д. Г. Т. граждански иск за сумата от 28 800 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на първото деяние – 23.12.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

 

Веществените доказателства - документи и касови книги, следва  да се върнат на ПК „Н.“ след влизане на присъдата в сила.

           

Направените по делото разноски остават за сметка на бюджета.

 

При горните съображения съдът постанови своя съдебен акт.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

                                                                                                              

 

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1:………………

                                                                                                               

 

                                                                                                              2:………………