№ 466
гр. Пловдив, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Мария П. Петрова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело
№ 20225001000442 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №19 от 28.03.2022г., изменено в частта му за разноските с
Определение №142 от 08.06.2022г., постановено по т.дело №67/2021г. по
описа на Окръжен съд-Хасково, „ЗДЕ“АД, ЕИК ***********, гр.София,
бул.“ХК № **, е осъдено, на основание чл.432,ал.1 от КЗ, да заплати на П. К.
К. с ЕГН:**********, от с.М. м., ОбщинаЕ., сума в размер на 90000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени от настъпило на 31.12.2016г. ПТП при движение в посока от
гр.С.град към с.О., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2018г., до
окончателното плащане, както и да заплати по сметка на Хасковския окръжен
съд, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, сумата 3600лв. – държавна такса, а на
адвокат Ф. С., на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, сумата общо в размер на
6636лв. с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение,
1
съобразно материалния интерес.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят
„ЗДЕ“АД, който чрез пълномощника юрисконсулт Б. Г. го обжалва с
конкретни доводи за неправилност относно определения размер на
обезщетението като завишен, с оглед действителния обем на вредите, при
съобразяване, че пострадалият и ищеца не са живели в едно домакинство и са
се срещали сравнително рядко, в каквато насока да не са преценени правилно
събраните гласни доказателства, както и при съблюдаване принципа на
справедливостта и формираната съдебна практика по аналогични случаи.
Претендира за отмяна на решението и отхвърляне на иска за присъдената с
него и претендирана сума от 90000лв.
Ответникът по жалбата П. К. К. е депозирал чрез пълномощника адв.Ф.
С. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност,
подкрепящи приетото от първоинстанционния съд, и претендира тя да бъде
оставена без уважение, както и да се присъди адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.2 във връзка с ал.1,т.3 от ЗАдв за въззивното производство с ДДС.
Против решението е подадена въззивна жалба и от П. К. К., чрез
пълномощника адв.Ф. С., посредством която то се атакува относно началната
дата на присъдената законна лихва по съображения за неправилно
приложение на материалния закон с позоваване на разпоредбите на
чл.429,ал.2,т.2 и ал.3 от КЗ, и се претендира за отмяната му в обжалваната
част и присъждане на законната лихва от 13.03.2018г. – датата на
уведомяване на застрахователното дружество за настъпилото събитие.
Ответникът по тази жалба „ЗДЕ“АД не е подал отговор на същата, като в
съдебно заседание я оспорва.
Третото лице-помагач АПИ“ не е подало отговор на жалбите и не е взело
становище по тях.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предявен е от П. К. К. против „ЗДЕ“АД иск с правна квалификация
2
чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 200000лв. за
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на
сина му КП К., настъпила при ПТП на 31.12.2016г. по път III-554 в землището
на гр.С.град в посока към с.О., община Г., причинено по вина на водача ЕНТ
при управление на лек автомобил „ФС“ с рег.№*******, за който е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
застрахователна полица №BG/***********, валидна от 13.12.2016г. до
12.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.03.2018г.
– дата на уведомяване на застрахователя.
С отговора на исковата молба ответникът е признал настъпването на
твърдяното застрахователно събитие и наличието на валидно застрахователно
правоотношение. Оспорил е размера на претендираното обезщетение.
Възразил е срещу искането за присъждане на лихва с позоваване на нормата
на чл.497 от КЗ относно началната дата на забавата. Изложил е твърдения за
настъпване на вредите при условията на независимо съизвършителство,
според които към датата на произшествието АПИ“ не е осъществила
дължимите дейности за зимно поддържане на процесния участък от пътя, с
което противоправно бездействие е допринесла за настъпването на
произшествието.
Третото лице-помагач на ответника АПИ“ е депозирало отговор на
исковата молба, с който оспорва размера на претендираното обезщетение като
прекомерен, оспорва искането за присъждане на законна лихва, тъй като
застрахователят не е изпаднал в забава, съгласно чл.497 от КЗ, и оспорва
поддържаното от ответника независимо съизвършителство с твърдения да е
изпълнил изцяло и точно дейностите по зимно поддържане на пътния
участък, който е бил обезопасен.
С първоинстанционното решение е прието за безспорно установяването
на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, според което в резултат на ПТП,
станало на 31.12.2016г. в землището на гр.С.град на път III-********+600
водачът ЕНТ при управление на лек автомобил „ФС“ с рег.№******* по
непредпазливост е причинил смъртта на КП К., като се признава от ответното
застрахователно дружество деянието, неговата противоправност и вината на
застрахования водач, както и наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ с полица №BG/***********, покриваща периода от
3
13.12.2016г. до 12.12.2017г. Приет е въз основа на заключението на САТЕ за
състоянието на пътя в зимни условия за основателен доводът на ответника за
независимо съизвършителство вследствие бездействието на третото лице-
помагач АПИ“. Относно размера на дължимото обезщетение съдът е приел
въз основа на събраните от ищеца гласни доказателства между баща и син да
е съществувала силна привързаност, прекъсната от тежката загуба, изцяло
променила начина му на живот и отношенията с околните, и е определил
такъв от 200000лв. Отчитайки настъпилият в хода на производството факт на
частично плащане до размер на 110000лв. от страна на ответника, съдът е
приел, че искът следва да се уважи за разликата от 90000лв., ведно с лихва за
забава, считано от 13.06.2018г. – денят следващ датата, на която е изтекъл 3-
месечния срок за произнасяне от страна на застрахователното дружество по
претенцията за обезщетение по щета №**********/20.09.2018г., съгласно
разпоредбата на чл.496,ал.1 от КЗ.
Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК,
намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваните му части
и за допустимо. Ищецът е предявил претенцията си за плащане на
обезщетение за неимуществени вреди с писмена молба от 18.09.2018г. и в
срока по чл.496,ал.1 от КЗ застрахователят не е заплатил такова, при което са
налице процесуалните предпоставки по чл.498,ал.3 от КЗ.
По същество страните не повдигат спор относно установената
фактическа обстановка във връзка с настъпването и механизма на процесното
пътно-транспортно произшествие, възникнало вследствие виновното
противоправно поведение на водача на лекия автомобил ЕТ, признат за
виновен с влязла в сила присъда по НОХД №674/2019г. на Окръжен съд-
Хасково, за което, според заключението на САТЕ, е допринесло и
състоянието на пътната настилка със снежна покривка в процесния участък
вследствие липсата на осъществени дейности по зимно поддържане, както и
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
настъпване на произшествието за лекия автомобил, управляван от виновния
водач, с ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с което са очертани елементите от
4
фактическия състав на иска по чл.432,ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Спорът във въззивното производство, с оглед извършеното в хода на
първоинстанционното производство плащане от ответника на сумата от общо
110000лв. и пределите на въззивната жалба, касаеща присъденото
обезщетение от още 90000лв., се концентрира именно около неговия размер,
предвид характера и интензитета на претърпените от ищеца болки и
страдания, съобразно конкретните обстоятелства и принципа на
справедливостта по чл.52 от ЗЗД.
В първоинстанционното производство ищецът е ангажирал гласни
доказателства посредством разпит на свидетелите К. К.а-негова сестра, и АА-
племеник. Според депозираните от тях показания, К. бил единственото дете
на ищеца и макар да не живеели заедно, поради развода с майката, при която
той живял в с.О., те били доста близки и отношенията помежду им много
добри, а връзката трайна и постоянна, тъй като К. прекарвал ваканциите при
баща си, който го обезпечавал финансово, поради което не се налагало да се
търси издръжка по съдебен ред, и му помагал по всякакъв начин, а и
родителите поддържали много добри отношения, като след завършването си
К. започнал работа, а след това заминал за Германия и инцидентът се случил,
когато си дошъл за новогодишните празници. След неговата смърт баща му
се променил – от весел и общителен станал тих и спокоен вглъбен, трудно
преживявал загубата, болката му била голяма и не минавала. Настоящата
инстанция, противно на възраженията на жалбоподателя-ответник, кредитира
показанията на посочените свидетели като изхождащи от близки родственици
с непосредствени впечатления от отношенията между ищеца и неговия син,
които са взаимно непротиворечиви.
По искане на жалбоподателя-ответник, с оглед станали му известни след
приключване на устните състезания свидетели по друго дело и изнесени от
тях обстоятелства за отношенията между бащата и сина, във въззивното
производство са събрани и от двете страни гласни доказателства.
Показанията на ангажираните от ищеца свидетели ИА и ДК потвърждават
казаното от разпитаните пред първата инстанция, според което след развода
между родителите К. е живял при майка си в с.О., а баща му в с.М. м., но
редовно прекарвал ваканциите си при него и двамата били в много добри
отношения, като бащата редовно подпомагал и с пари сина си. Изложеното от
5
тези свидетели не се опровергава от показанията на призованите от ответника
Ж. Г. – брат на бившата съпруга на ищеца, и Д. И., тъй като първият
потвърждава, че К. е ходел на село при баща си по 2-3 пъти в годината и
отношенията помежду им са били нормални като между баща и син,
независимо от твърденията му К. да е започнал да се вижда и чува с баща си
след като навършил 18 години, както и, че П. понесъл тежко смъртта на сина
си, бил тотално не на себе си, а вторият свидетел не е виждал П. да идва в
с.О., но няма впечатления за отношенията и контактите между него и сина му.
Настоящата инстанция приема за установено въз основа на
неопроверганите във въззивното производство показания на ангажираните от
ищеца свидетели, че, макар и след развода на родителите бащата и сина да са
живеели в различни населени места, помежду им е била изградена дълбока и
силна емоционална връзка, поддържана въпреки физическата дистанция с
постоянни контакти и с бащина грижа, помощ и обич, като К. е бил
единственото дете на ищеца и внезапната му смърт, когато е бил само на 25
години, го е опустошила душевно и му е причинила силна болка и дълбока
скръб, в каквато насока са и свидетелските показания за неговото състояние.
Непрежалимата загуба, която е претърпял на 54 години, ще го съпътства до
края на живота му. Обсъденото дава основание на настоящата инстанция да
приеме за дължим претендирания размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 200000лв. и да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната му част относно присъдената, след отчитане на частичното
погасяване на задължението до размер на 110000лв. в хода на производството,
сума от 90000лв.
Относно законната лихва неоснователно ответникът и подпомагащото го
трето лице в първоинстанционното производство са се позовали на
разпоредбата на чл.497 от КЗ. Същата касае забава на застрахователя да
заплати дължимото застрахователно обезщетение в рамките на процедурата
по доброволно уреждане на отношенията с пострадалия. Претендираната от
ищеца и дължима от ответника законна лихва е тази по чл.493,ал.1,т.5 във
връзка с чл.429,ал.2,т.2 и ал.3 от КЗ, която се включва в застрахователното
обезщетение и е дължима за забавата на застрахования-делинквент, съгласно
чл.84,ал.3 от ЗЗД, но ограничена спрямо застрахователя за периода от най-
ранната дата измежду датата на уведомяването от застрахования за
6
настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или
на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. В случая
ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие с
представеното уведомление рег.№064-51/13.03.2018г., която дата е по-ранна
от тази на предявяване на застрахователната претенция на 18.09.2018г.,
поради което считано именно от нея е дължима законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди. От тази дата именно е присъдена и с
влязлото в сила като необжалвано от страните постановено по реда на чл.250
Решение №35 от 08.06.2022г. законната лихва върху изплатените в хода на
производството суми от общо 110000лв., която законна лихва е и заплатена,
според представеното във въззивното производство платежно нареждане от
05.07.2022г. Това налага първоинстнационното решение в обжалваната му
част относно началната дата на законната лихва – 13.06.2018г., да бъде
отменено и вместо него такава се присъди от 13.03.2018г.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
ищеца за присъждане на възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв за
осъществената безплатно в хипотезата на чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 19.06.2020г.
адвокатска помощ във въззивното производство, ответника следва да бъде
осъден да заплати на адв.Ф. С. възнаграждение в размер на 3230лв. с ДДС от
646лв. или общо 3876лв., съгласно чл.7,ал.2,т.4 /в приложимата към датата на
приключване на устните състезания редакция до изменението с ДВ, бр.88 от
04.11.2022г./ от Наредба №1 от 09.07.2004г. и пар.2а от ДР на същата и
съобразно материалния интерес при въззивното разглеждане на спора.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №19 от 28.03.2022г., изменено в частта му за
разноските с Определение №142 от 08.06.2022г., постановено по т.дело
№67/2021г. по описа на Окръжен съд-Хасково, В ЧАСТТА, с която „ЗДЕ“АД,
ЕИК ***********, гр.София, бул.“ХК № **, е осъдено, на основание
чл.432,ал.1 от КЗ, да заплати на П. К. К. с ЕГН:**********, от с.М. м.,
ОбщинаЕ., сума в размер на 90000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, във връзка
7
със смъртта на сина му КП К., настъпила при ПТП на 31.12.2016г. по път III-
554 в землището на гр.С.град в посока към с.О., община Г., причинено по
вина на водача ЕНТ при управление на лек автомобил „ФС“ с рег.№*******,
за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
ОТМЕНЯ Решение №19 от 28.03.2022г., изменено в частта му за
разноските с Определение №142 от 08.06.2022г., постановено по т.дело
№67/2021г. по описа на Окръжен съд-Хасково, В ЧАСТТА, с която законната
лихва върху обезщетението от 90000лв. за неимуществени вреди е присъдена
считано от 13.06.2018г. до окончателното му изплащане, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗДЕ“АД, ЕИК ***********, гр.София, бул.“ХК № **, да
заплати на П. К. К. с ЕГН:**********, от с.М. м., ОбщинаЕ., законната лихва
върху присъденото обезщетение от 90000лв. за неимуществени вреди,
считано от 13.03.2018г. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА „ЗДЕ“АД, ЕИК ***********, гр.София, бул.“ХК № **, да
заплати на адвокат Ф. С. С. с адрес: гр.К., ул. ************, на основание
чл.38,ал.2 от ЗАдв, възнаграждение в размер на 3876лв. /три хиляди
осемстотин седемдесет и шест лева/ с включен ДДС за оказаната безплатно на
П. К. К. адвокатска помощ и съдействие във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на жалбоподателя-ответник АПИ“.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8