№ 2778
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110111278 по описа за 2023 година
Предявени са от „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б, срещу С. Т. Т. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. София, ул. Презвитер Козма № 9, чрез адвокат К. Ч. Т. за установяване дължимостта на е
1 122,02 лева (хиляда сто двадесет и два лева и 02 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за период от 31.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
178,09 лева (сто седемдесет и осем лева и 09 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2020 г. до 13.10.2022 г., сумата от 37,87 лева (тридесет и седем лева и 87
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 31.10.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 8,64 лева (осем лева и 64 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 31.10.2019 г. до 13.10.2022 г. - искове с правна квалификация
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. София,
УЛ. ПРЕЗВИТЕР КУЗМА 9, ГАРАЖ 7, аб.№ 203505 за период от т 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., но не е изпълнила задължението си да заплати доставената в имота му
топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба.
Оспорва иска и обстоятелствата, на които той се основава. Сочи, че в периода 1999 – 2003 г.
е имало Договор за наем на гаражи с номера 7 и 1, които били позвани заедно и стената
между тях е била премахната. Сочи, че във времето погрешно е било записано, че в
процесния имот се намират три броя радиатора, като след прекратяване на договора за наем,
1
вратата между двата гаража била зазидана, но въпреки това се претендирали суми за три
радиатора в имота, представляващ гараж 7. Въпреки, че ответникът е заявил промените пред
ищцовото дружество, промяната не била отразена и поради това ответницата спряла да
плаща суми към ищеца през 2010 г. Твърди, че през месец юни 2019 г. представител на ТЛП
влязъл в имота и установил, че в помещението има два броя радиатори. Не последвала
корекция обаче и сумите продължавали да се начисляват за три броя радиатори. Сочи, че
едва през месец май 2023 г. броя на радиаторите бил коригиран. Оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Излага доводи за неоснователност на исковите претенции, като
твърди, че ищецът му е надписвал суми през годините и иска тяхното компенсиране.
Навежда множество доводи за неоснователност на исковата молба. Моли съда да отхвърли
исковата претенция.
Третото лице-помагач (ТЛП) „.“ ЕООД не оспорва предявените искове. Представя
писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 31.10.2022 г. срещу ответника за
вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 59164/2022 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е
било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
която е връчена на длъжника. Последният е депозирал в срока по чл. 414 от ГПК
възражение, поради което съдът е дал указания на заявителя за възможността да установи
вземането си по исков ред. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на
настоящото производство.
Страните по делото не спорят, че ответникът С. Т. Т. е ползвател на имот в гр.
София, общ.Лозенец, ул. „Презвитер Козма“ №9, гараж №7 за процесния период.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„.“ ЕАД на потребители в гр. София публикувани в ежедневник - вестник „Монитор“ от
10.07.2016 г.
Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение
по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи
условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването
им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е
дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на енергия
за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
2
водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в Общите условия на
дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а
обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая
безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между
страните. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия,
съответно, че общите условия са произвели действие.
Поради изложеното съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
По делото за изслушани и приети като неоспорени ССЕ и СТЕ и допълнителна СТЕ.
От двете съдебно-технически експертизи се установява, че етажната собственост на
адрес ул. „Презвитер Козма“ № 9 е сключила договор за услугата Дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „.“ ЕООД. Третото лице-помагач по делото е извършвало
разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите
за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За периода 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в СЕС, е
изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл.61, т. 6.1.1 от Наредба №16-
334. През процесния период отчитането на топлинната енергия и разпределението и в
сградата ЕС, където се намира процесния имот се извършва съгласно действащите ЗЕ и
Наредбата за топлоснабдяване. Количеството топлинна енергия за абонатната станция на
адрес ул. „Презвитер Козма“ № 9 вх. А-Б се измерва и отчита, съгласно ЗЕ от средство за
търговско измерване - общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът в
абонатната станция се отчита от служители на ищеца „.“ ЕАД в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим „терминал“, с който се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа
на първо число на месеца. По данни на ФДР в процесния гараж е имало 2 монтирани
отоплителни тела и съответно са монтирани 2 разпределители. Вещото лице е установило, че
задължението на ответницата за топлинна енергия за сградна инсталация възлиза на 99.27
лв., за отопление – 1022.76 лв., или общо в размер на 1122.04 лв., като в имота не се е
ползвала топла вода и топлинна енергия за подгряване на вода не е начислена.
Вещото лице по ССчЕ е установило, че за процесния период от м. 05.2019г. до м.
04.2021 г. за абонатен номер №203505 на името на С. Т. Т., за имота в гр. София, общ.
„Лозенец“, ул. „Презвитер Козма“ №9, гараж № 7 в електронно-информационния масив на .
са въведени 21 броя фактури. Според експертизата, сумата на неплатената топлинна енергия
е в размер на 1122.02 лв. – главница за реално потребена топлинна енергия през периода
м.05.2019 г. - м.04.2021 г., такса за дялово разпределение - 37,87 лв. по издадени 20 броя
фактури и съобщения към фактури и законна лихва върху главницата в размер на 178,09 лв.
Вещото лице е отразило в заключението по експертизата, че няма данни за извършени
плащания от ответника, които да погасяват задължения за процесния период.
3
Неоснователно е възражението на ответната страна, че между ответника и ищцовото
дружество нямало валидно сключен договор за доставка на ТЕ. По делото са представени
Общи условия, съгласно които, купувач може да бъде всяко физическо лице, потребител на
ТЕ за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване (чл. 3, ал.
1 от ОУ), като в същите са уредени подробно правата и задълженията на страните по
същите, както и кога и при какви условия потребителят има право да направи възражения
срещу тези общи условия. Липсват данни такива да са били направени от ответника в срока
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, респективно чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ, поради което, спрямо ответника
тези общи условия са влезли в сила и са задължителни за него, независимо дали има
сключен индивидуален договор с ищцовото дружество.
При този изход от спора, следва да се уважи и претенцията за разноски на ищцовата
страна, за която има представени доказателства, посочени и в списъка по чл. 80 от ГПК,
както следва: в заповедното производство са направени разноски в общ размер на 76.93 лв.,
в това число за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а в исковото: за
държавна такса от 26.93 лв., 500 лв. за вещи лица, 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт в
исковото производство, или общо сумата възлиза на 703.86 лв. разноски в двете
производства. При този изход от спора, ответникът няма право на разноски.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по реда на чл. 422 от
ГПК, че С. Т. Т. , ЕГН **********, гр. София, общ. Лозенец, ул. „Плана планина“ № 6, вх. Е,
ет. 3, ап. 4, дължи на „.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, представлявано от . - Председател на Управителния съвет, сумата от
1122.02 лв. (хиляда сто двадесет и два лева и две стотинки), представляваща главница за
доставена в периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. топлинна енергия в имот с абонатен
№ 203505, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 178.09 лв. (сто седемдесет и осем
лева и девет стотинки) - лихва за забава върху главното вземане за периода от 15.09.2020 г.
до 13.10.2022 г., както и сумите за дялово разпределение: 37.87 лв. (тридесет и седем лева и
осемдесет и седем стотинки)- главница за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 31.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 8.64 лв. (осем
лева и шестдесет и четири стотинки) - лихва за периода от 31.10.2019г. до 13.10.2022 г., на
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86 от
ЗЗД, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 31.10.2022 г. по
гр.д. № 59164/2022 г. на СРС, 120 състав.
ОСЪЖДА С. Т. Т., ЕГН **********, гр. София, общ. Лозенец, ул. „Плана планина“ №6,
вх.Е, ет.3, ап.4, да заплати на „.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.София,
4
ул.”Ястребец” № 23Б, сумата от 703.86 лв. (седемстотин и три лева и осемдесет и шест
стотинки) - разноски по в исковото и в заповедното производство по ч.гр.д. № 59164/2022 г.
на СРС, 120 състав, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „.“ ЕООД, като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5