Р Е Ш Е Н
И Е
гр.Варна,
………….…..............08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, в публичното
заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Ромео Симеонов
при секретаря
Румела Михайлова и с участието на прокурора от Варненската окръжна прокуратура
Силвиян Иванов като разгледа докладваното от съдия Симеонов адм.д. N 1083
по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Образувано е по искова молба от „ПЪТИЩА И МОСТОВЕ“ ЕООД гр. Варна, ул. „Д-р
П.“ №3, ЕИК *********, с управител Р.И.К., чрез „Адвокатско дружество С. и Д.“,
представлявано от управителя адв. Б. Н. Д., съдебен адрес *** срещу Министерство
на енергетиката за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди в размер на 11400 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 8400 лева за адвокатска защита по АНД № 73/2018г. по
описа на Районен съд-Провадия, с решението по което е отменено НП №Е-НП-11 от
16.06.2017 г., издадено от Заместник министър на енергетиката и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева за адвокатска защита по КАНД №
872/2019г. по описа на Административен съд-Варна, с решението по което е
потвърдено като незаконосъобразно издаденото срещу „ПЪТИЩА И МОСТОВЕ“ ЕООД Наказателно постановление НП №Е-НП-11 от
16.06.2017 г., издадено от Заместник министър на енергетиката, както и
законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението
по делото до окончателното й изплащане. Претендират се и направените в хода на настоящото производство разноски.
Ответникът – не изпраща представител и не изразява становище по делото.
Варненската окръжна прокуратура изразява становище за основателност на
претенцията. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които
установяват наличието на предпоставките по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ-незаконосъобразен
акт, приложени са фактури и платежни нареждания за извършените плащания.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
С Наказателно постановление № Е-НП-11
от 16.06.2017 г., издадено от Заместник министър на енергетиката на „ПЪТИЩА И
МОСТОВЕ“ ЕООД гр. Варна, ул. „Д-р П.“ №3, ЕИК *********, с управител Р.И.К., на
осн. чл.4 ал.2 от Закона за подземните богатства и на осн. чл.93 ал.2 т.1 от ЗПБ е било наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 50000лв.
Наказателното постановление е било обжалвано пред Районен съд-Провадия,
който с Решение № 1/04.01.2019г. по АНД №73/2018г. го е отменил. Според документите
в съдебното досие по АНД № 73/2018г. по описа на РС-Провадия, в развилото се
съдебно производство по оспорване законосъобразността на Наказателно
постановление , жалбоподателят „Пътища и
мостове“ ЕООД е бил представляван от адвокат Б.Д.-П.. Последната е подала
жалбата от името на клиента си срещу наказателното постановление, участвала е в
проведените на 22.03.2018 г.; 17.04.2018 г.;03.07.2018 г. и 18.10.2018 г.
съдебни заседания по делото, в което е
изразила становище по доказателства и по
съществото на спора. В съдебното производство пред районния съд е представена
фактура №1620/30.01.2018 г./л.26 от АНД №73 от 2018 г./ между „Пътища и
мостове“ ЕООД като клиент и „Адвокатско дружество С. и Д.“ представлявано от
адв. Б.Д. с предмет- изготвяне на жалба
срещу НП № Е-НП-11 от 16.06.2017 г., издадено от Заместник министър на
енергетиката. Съгласно тази фактура „Пътища и мостове“ ЕООД е заплатило
адвокатско възнаграждение в размер на 8400 лева, платени по банков път, в
удостоверение на което е приложено и платежно нареждане/л.27 от АНД №73 от 2018
г./.
Решението на РС Варна е обжалвано с
касационна жалба от Министерство на енергетиката чрез процесуалния представител
П. К. Й.пред Административен съд Варна. По жалбата е образувано КАНД №872/2019
г. по описа на АдмС Варна, с решението по което е оставено в сила решението на
РС Провадия. По делото е приложено пълномощно от управителя на „Пътища и
мостове“ ЕООД, с което „Пътища и мостове“ ЕООД упълномощава адв. Б.Н.П.- лично
и в качеството и на управител и представител на „Адвокатско дружество С. и Д.“
да представлява и защитава дружеството във връзка с обжалване на НП
№Е-НП-11816.06.2017 г., издадено от К. П. П.-зам. министър на енергетиката до
окончателното свършване на производството пред всички инстанции/л.33 от КАНД
№872/2019 г./. Приложена е фактура №1803/01.03.2019 г. удостоверяваща
извършеното по банков път плащане от 3000лв./л.28 от КАНД №872/2019 г./
Въз основа на установеното от фактическа страна, Съдът прави следните
правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна срещу надлежния ответник, съгласно чл.205 от АПК и се разглежда от родово компетентния
съгласно т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по т.д. № 2/2014г.
на ВКС и ВАС. Административен съд Варна е и местно компетентен да разгледа
правния спор /чл.133, ал.2 АПК.
Съгласно чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнението на административна дейност. От съдържанието
на нормата и от изричното й озаглавяване „Отговорност за дейност на
администрацията”, обосновано може да се заключи, че определящо за приложимостта
й, респективно за търсене на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е вредите,
които според твърденията на ищеца са причинени в правната му сфера, да са в
резултат от изпълнението на административна дейност, без значение на нейната проявна форма – правоприлагаща /при издаване на
индивидуални или общи административни актове/, нормотворческа /при издаване на
подзаконови нормативни актове/ или санкционно-правораздавателна /по
административното наказване, осъществявано с наказателни постановления/.
Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 АПК, определящо за квалификацията на
иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателно-правни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
Следователно, в
приложното поле на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ попадат и случаите на претендирана
имуществена отговорност на администрацията от незаконосъобразно издадени от
органите й и отменени по съдебен ред наказателни постановления. Такова е
разрешението на въпроса, дадено в т. 1 от цитираното Тълкувателно
постановление № 2/2015г. на ВКС и ВАС. В настоящия случай, от данните по делото
се установява категорично, че издаденото наказателно постановление е отменено с
влязло в сила съдебно решение, което удовлетворява коментираното изискване на
цитираната правна норма.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
За да възникне законовата отговорност, следва да е налице освен отменен по
надлежния ред акт /което в случая е безспорно установено/, и реално причинени
вреди, произтичащи от него, както и причинна връзка между незаконосъобразния
акт и настъпилите вреди. Нужно е в процеса да се установи, че настъпилите вреди
за ищеца /загуби или пропуснати ползи/ представляват пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт на администрацията /в случая
наказателно постановление/.
В конкретния случай, в производството по оспорване на наказателното
постановление пред Районен съд - Провадия, ищецът е бил представляван от адвокат
– пълномощник Б.П.. Видно от представеното по КАНД № 872/2019г. по описа на
АдмС - Варна пълномощно от управителя на „Пътища и мостове“ ЕООД, с което
„Пътища и мостове“ ЕООД упълномощава адв. Б.Н.П.- лично и в качеството и на
управител и представител на „Адвокатско дружество С. и Д.“ да представлява и
защитава дружеството във връзка с обжалване на НП №Е-НП-11816.06.2017 г.,
издадено от К. П. П.-зам. министър на енергетиката до окончателното свършване
на производството пред всички инстанции/л.33 от КАНД №872/2019 г./. Приложена е
фактура №1803/01.03.2019 г. удостоверяваща извършеното по банков път плащане от
3000лв./л.28 от КАНД №872/2019 г./ и представените по делото фактури е
договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 11400 лева за
представителство на двете инстанции. Адвокатското възнаграждение е вреда за
ищеца доколкото плащането намалява фактически неговото имущество, а и защото
липсва процесуална възможност той да упражни претенцията си за разноски в
административно-наказателното производство пред съда към момента на
първоинстанционното производство. Адвокатското възнаграждение е заплатено единствено поради необходимостта от адекватна
защита срещу издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, до което
не би се стигнало, ако при осъществяване на своята административно-наказателна
дейност, наказващият орган бе съблюдавал материалния и процесуалния закон. Това
обосновава пряката причинност
между осъществената незаконосъобразно дейност по административното наказване,
приключила с издаване на наказателното постановление и произтеклите за лицето
имуществени вреди от заплащане на адвокатско възнаграждение. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по т.д.№ 2/2016г. на ОСС на ВАС, в което
изрично е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този закон.
С оглед изложеното, съдът намира за доказани предпоставките за ангажиране
на отговорността на ответника на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. с чл.203 от АПК. Предявеният иск за присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен изцяло за претендираната от ищеца сума в размер на 720
лева, от които по 360 лв. за всяка инстанция.
Неоснователно е възражението на ответника за това, че заплащането на
адвокатския хонорар не е доказано- по делото са приложени фактури,
удостоверяващи заплащането му по банков път.
Извън преценката на съда, разглеждащ иска по чл.1 от ЗОДОВ е въпросът доколко
обемът на оказваната правна помощ по основното дело /образувано по жалбата
срещу НП/ съответства на заплатения адвокатски хонорар, чието обезщетение е
предмет на иска, тъй като този въпрос не е свързан с кумулативните
предпоставки, които следва да са налице за уважаване на иска /така в Решение №
1862/12.02.2018г. на ВАС по адм.д.№ 7258/2017г., трето отд. на ВАС/.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен, съдът осъжда
ответника да заплати разноските в производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв. За да бъдат присъдени такива
разноски обаче, е необходимо да е направено своевременно искане за това и да са
представени доказателства, които установяват тяхното заплащане, каквито са
налице по настоящото дело.
С оглед изхода на спора /уважаване на главния иск/, основателна се явява
претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото производство
разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лева – доказателство за
това се съдържа на л. 26 от делото. Като основателна се възприема и претенцията
за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 1200лв.- по
делото са налице доказателства за
направени такива разноски по настоящото производство. Представеното пълномощно/л.6/
е с предмет процесуално представително и съдействие по настоящото адм.д.№1083/2020г.
по описа на Административен съд-Варна, а като доказателство относно платеният
адвокатски хонорар е приложена фактура №2235/12.05.2020 г./л.24/ .
Относно
предявената претенция за присъждане на законна лихва от датата на влизане в
сила на решението, то тя като основателна следва да бъде уважена, но началната
дата следва да бъде датата на подаване на исковата молба – 29.05.2020 г., съдът
я намира за основателна и следва да бъде уважена.
Тъй като направените от ищеца
разходи за възнаграждение на адвокат се претендират на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва - по арг. от чл.
86, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с § 1 от преходните и заключителни разпоредби
на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, препращащ за
неуредените в този закон въпроси към разпоредбите на гражданските и трудовите закони.
Съгласно чл. 84 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада
в забава, след като бъде поканен от кредитора. Исковата молба играе ролята на
покана, поради което законната лихва върху главницата се дължи от момента на
подаване на исковата молба, в случая - от 29.05.2020 г., датата на подаване на
исковата молба. В този смисъл е и трайната
практика на ВАС - Трето отделение: решения № 2173/14.02.2019 г. по адм. д. №
6376/2018 г.; № 1320/31.01.2019 г. по адм. д. № 14782/2018; № 1636/06.02.2019
г. по адм. д. № 10814/2017 г., № 13065 от 29.10.2018 г. по адм. д. № 8399/2017
г., № 12894 от 24.10.2018 г. по адм. д. № 8483/2017 г., 12372 от 15.10.2018 г.
по адм. д. № ********* г., № 11712 от 03.10.2018 г. по адм. д. № 6831/2017 г.,
№ 7771 от 11.06.2018 г. по адм. д. № 1847/2017 г. и др.
В съответствие с изхода от спора, ищецът има право на
разноски по делото в общ размер на 1245 лева, от които 25 лева - платена
държавна такса по иска, 1200 лева – разноски за адвокатски хонорар.
По изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Министерство
на енергетиката да заплати на „ПЪТИЩА И МОСТОВЕ“ ЕООД гр. Варна, ул. „Д-р П.“
№3, ЕИК *********, с управител Р.И.К. обезщетение за претърпени от дружеството имуществени
вреди в размер на 12625 лева, от които: 8400лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за защита по
АНД № 73/2018г. по описа на Районен съд – Провадия, с Решение №1/04.01.2019 г.
по което е отменено като незаконосъобразно издадено срещу дружеството НП №№Е-НП-11
от 16.06.2017 г., издадено от Заместник министър на енергетиката; 3000лв.
представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за защита по адм. дело №
872/2019г. по описа на Административен съд – Варна, с Решение №1060/31.05.2019 г. по
което потвърдено Решение 01/04.01.2019 г. по АНД №73/2018 г. по описа на
Районен съд Провадия;1200 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
по адм. дело №1083/ 2020 г. на Административен съд Варна и 25 лв.
представляващи д.т. за завеждане на адм. дело №1083/ 2020 г. на Административен
съд Варна ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба-29.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба
и протест пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: