РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№5832 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е за делба на недвижим имот с правно основание по чл.34, ал.1 ЗС.
Ищецът Община Русе, представлявана от Кмета, чрез процесуалния си представител твърди, че съгласно влязло в сила решение №138/15.03.2012г. по в. гр. д. №704/2011г. на Окръжен съд Русе, предявеният ревандикационен иск относно намиращия се в гр. Р, ул. “А.В.” №1, недвижим имот – дворно място от 4024.60 кв.м., при граници: ул. “А.В.”, Френски пансион, И.К. и ул. “К.Б.”, представляващо парцел I-3 в кв.20, заедно със съществуващите в него сгради с жилищно и стопанско предназначение, които са били отчуждени и одържавени, е бил уважен частично, като Община Русе е била осъдена да предаде на собствениците М.С.И., М.Х.И. и Р.И.С. единствено масивната едноетажна жилищна сграда със застроена площ 103 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, антре, коридор, два килера, клозет, маза и таван. Към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ площта на посочената сграда е била по-голяма, тъй като след одържавяването й тя е била преустройвана и пристроявана, в резултат на което площта й се е увеличила от 103 кв.м. на 203 кв.м. и се е формирала съсобственост относно същата сграда между Община Русе - от една страна и М.С.И., М.Х.И. и Р.И.С. – от друга. Според ищеца правото на собственост на Общината върху 100/203 ид.ч. от сградата се основава на оригинерен придобивен способ, регламентиран в чл.92 ЗС – приращението и на оригинерен придобивен способ на придобивната давност, регламентиран в чл.79 ЗС. Позоваването на последния придобивен способ прави в условията на евентуалност. Излага подробни фактически и правни съображения, цитира и съдебна практика. Твърди, че с ответниците са съсобственици на недвижимия имот, представляващ сграда с идентификатор 63427.1.25.4 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, одобрени със Заповед №300-5-65/05.09.2003г. на изпълнителния директор на АК-Русе, с адрес гр. Р, кв. П.М., ул. “А.В.” №1 със застроена площ 203 кв.м., при съседни поземлени имоти с идентификатори 63427.1.22, 63427.1.23, 63427.1.24 и 63427.1.26, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.1.25, поради което моли съдът да допусне делба на същия имот при права 100/203 ид.ч. за Община Русе и 103/203 ид.ч. за ответниците.
Ответниците М.С.И., М.Х.И. и Р.И.С. чрез
процесуалния си представител вземат становище за неоснователност на иска.
Извършваните подобрения в техния имот не са създали съсобственост и не са годни
да създадат такава с Община Русе. Липсват доказателства за наличие на
юридически факти, които да са основание за възникване на съсобственост. Считат,
че съставеният АЧОС №9374/02.09.2019г. е нищожен, тъй като е съставен в
противоречие с императивни правни норми и поради това не е от основанията,
които създават съсобственост. Подобренията и приращенията към един недвижим
имот се ползват с различен режим от този на основанията за възникване на вещни
права и тези фактически действия имат за последица права, различни от правото
на собственост. Позоваването на придобивна давност е неоснователно. Моли предявеният иск за делба да бъде отхвърлен с
присъждане на разноски.
По делото са представени писмени доказателства, в т.ч. приложено е гр. дело №2016/2007г. на Районен съд-Русе и е прието заключение на техническа експертиза.
За да се произнесе, съдът приема за установено следното:
С влязло в сила решение на Окръжен съд – Русе №138/15.03.2012г. по в. гр. дело №704/2011г. е обезсилено решението на Русенски районен съд от 16.12.2008г. по гр. дело №2016/2007г. в частта му, с която е отхвърлен предявения от М.С.И. и И.А.И. срещу Община Русе иск за установяване, че са собственици на недвижим имот в гр. Р, ул. “А.В.” №1, представляващ дворно място от 4024.60 кв.м., при граници: ул. “А.В.”, Френски пансион, И.К. и ул. “К.Б.”, който по тогава действащия план на гр. Русе е представлявал парцел I-3 в кв. 20. Отменено е в частта, с която е отхвърлен предявения от М.С.И. и И.А.И., б.ж. на гр. С, починал на 18.08.2009г. и заместен в процеса от наследниците си М.Х.И. и Р.И.С. *** иск по чл.108 ЗС за предаване владението на масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ 103 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, антре, коридор, два килера, клозет, маза и таван, намираща се в гр. Р, ул. “А.В.” №1, като вместо това Община Русе е осъдена да предаде на собствениците М.С.И., М.Х.И. и Р.И.С. владението върху масивната едноетажна жилищна сграда със застроена площ 103 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, антре, коридор, два килера, клозет, маза и таван, намираща се в гр. Русе, ул. “А.В.” №1.
Между страните не се спори относно обстоятелството, че владението върху масивната едноетажна жилищна сграда с площ 103 кв.м. в гр. Русе, ул. “А.В.” №1,не е предадено на ответниците.
По делото е установено, че описаната масивна едноетажна жилищна сграда на основание ПМС №3143/1950г. е била одържавена по ЗОЕГПНС от наследодателката на ответниците – В.Л.А. И.И. (Акт №6/28.12.1950г.) и че при влизане в сила на ЗВСОНИ е съществувала реално в размерите, в които е била отнета, поради което в полза на ответниците е настъпил реституционния ефект по чл.1, ал.1 на закона. Установено е още, че след одържавяването й сградата е била преустройвана и пристроявана в резултат на което площта й се е увеличила – според твърдението в исковата молба от 103 на 203 кв.м. В настоящето производство ищецът черпи права на собственик на 100/203 ид.ч. от процесната сграда на основание приращението по чл.92 ЗС и на придобивна давност - в условие на евентуалност.
От писменото заключение на техническата експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице инж. А.С.М. в съдебно заседание на 12.01.2021г., се установява, че сградата на ул. “А.В.” №1 е с идентификатор 63427.1.25.4. Застроената площ на цялата сграда, разположена в ПИ с идентификатор 63427.1.25, по скица №15-781163/26.08.2019г. възлиза на 203 кв.м. (л.69) и включва масивната едноетажна сграда, две пристройки към нея и входно предверие, което в момента е премахнато.
Според експертизата, измерената квадратура на място на едноетажната масивна сграда е 121.8 кв.м. и съществува във вида, в който е била одържавена. Сградата не е променяла застроената си площ във времето, като се изключи входното предверие, което на кадастралната карта от 1948г. е 3.95 кв.м. (съборено). Според вещото лице разликите се дължат на неточности в измерването. След одържавяването на сградата са извършвани пристроявания към нея, най-вероятно след 1979г. – съществуващите към момента пристройки №№ 1, 2 и 3, но в архива на Община Русе няма налични строителни книжа. Към 1979г. сградата е била приблизително на около 50 години, което е налагало извършване на ремонтни дейности, а промяната на предназначението й също е налагало извършването на СМР.
Пристройка №1 е долепена откъм североизток на основната сграда с ширина 2.45 метра и дължина 13.80 метра. Оградена е с тухлени зидове, като по едната дълга стена е използвана външната стена на основната сграда. Същата е с дървена покривна конструкция с керемиди, която е продължение на по-дългия скат на основния покрив. Пристройката е със застроена площ 33.81 кв.м.
Пристройка №2 е долепена към северозапад на основната сграда по късата страна на сградата и към пристройка №1, с ширина 3.35 и 3.65 метра и дължина 11.50 метра. Оградена е с тухлени зидове, като по едната дълга стена е използвана външната стена на основната сграда и на пристройка №1. Същата е с дървена покривна конструкция с ондулин и бардолин. Пристройката е със застроена площ 40 кв.м.
Пристройка №3 е продължение на пристройка №2 и представлява навес, съгласно данните от тройната експертиза по приложеното гр. дело №2016/2007г. на РРС. Съгласно данните от тройната експертиза по в. гр. дело №704/2011г. на РОС пристройка №3 е със застроена площ 18.05 кв.м. и представлява навес с три оградни стени. Понастоящем при огледа на сградата вещото лице е установило, че пристройка №3 е затворена и по четвъртата дълга страна, една част от нея е разширена, като е обособен вход за нея. Допълнително изградената част е с едноскатен покрив и с дървена конструкция, ползва се за кухня. Според експертизата пристройката е със застроена площ 20.6 кв.м. и не е отразена на скицата от кадастралната карта.
Основната сграда е едноетажна, с тухлени стени върху ивични основи, с дървена покривна конструкция, покрита е с керемиди. Покривът е двускатен, разнораменен и покрива основната сграда. Част от помещението е покрито с дървен гредоред с окачен таван от гипсокартон над търговската сграда и декоративен таван. Останалата част е със стоманобетонова плоча. Състои се от търговска зала, кухня и санитарни помещения, няма маза. В пристройките има складови помещения, които имат връзка с основната сграда. Сградата се е ползвала с търговско предназначение като заведение за обществено хранене след преустройството през 1979-1980 г. В момента на огледа не се използва и обектът не работи. Всички пристройки имат вход отвън, като пристройки №№ 1 и 2 имат връзка с основната сграда. Достъпът до входовете на всички пристройки и на основната сграда се осъществява от площадките пред и встрани на основната сграда, върху които са разположени дървени навеси и летен бар.
Устно в съдебно заседание на 12.01.2021г. вещото лице заключава, че пристройки №№ 1 и 2 нямат втора стена към основната сграда и ползват стената на основната сграда. Пристройка №3 е пристройка към пристройка №2. Основната сграда плюс пристройките е с обща квадратура 216.21 кв.м., а не 203 кв.м., както е посочено в исковата молба. Квадратурата на основната сграда никога не е била 103 кв.м., квадратурата е 121.8 кв.м. Сградата не е била събаряна и съществува във вида, в който е одържавена. Поради това вещото лице заключава, че не могат да се обособят 103 кв.м. съобразно решение №138/15.03.2012г. по в. гр. дело №704/2011г. на РОС, защото разликата в квадратурата пак ще остане в основната сграда. Всички измервания, извършени от експертизата, са от външната стена на сградата. Пристройки №№ 1, 2 и 3 представляват полумасивни постройки, не са самостоятелни сгради, свързани са с основната сграда, която обслужват.
Заключението на вещото лице е прието от съда без възражение от страните.
При тази фактическа обстановка съдът приема, че в случая пристройки №№ 1, 2 и 3 нямат самостоятелно предназначение, а са построени и предназначени предимно да обслужват съществуващата масивна едноетажна сграда, която е изключителна собственост на ответниците.
След като е налице промяна във вида и предназначението на основната сграда, както и че след одържавяването й са били извършени пристроявания към нея – пристройки №№ 1, 2 и 3 и в резултат на това тя е увеличила размерите си, то собствеността е възстановена по отношение на съществувалата при одържавяването й част. Извършените промени в сградата, свързани с функционалното й предназначение са без правно значение. Съгласно даденото тълкуване на закона в т.1 от Тълк. реш. №1/17.05.1995г. на ВКС, ОСГК, ако при промяна във вида или предназначението на имота е било извършено пристрояване или надстрояване, в резултат на което той е увеличил размерите си, собствеността се възстановява само по отношение на тази част която е съществувала към момента на одържавяване. В такъв случай за останалата част в зависимост от положението й спрямо възстановената или се запазва собствеността на държавата, респективно на някое от другите лица по чл.1, ал.1 или чл.2, ал.2 ЗВСВОНИ, които стопанисват имота при влизане на закона в сила, или се присъединява към възстановената част по силата на правилото на чл.97 ЗС.
Нормата на чл.92 ЗС въвежда правилото, че собственикът на земята е и собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Чл. 92 ЗС ще намери приложение, когато постройката представлява самостоятелен обект по строителните правила и норми. Когато обаче извършеното строителство не представлява такъв обект, следва да се приложи чл.97 ЗС. Тази хипотеза възниква, когато е увеличена застроената площ на съществуваща сграда, както и на построена нова пристройка или надстройка. Това тълкуване се основава на правилото, че собствеността не може да възникне върху несамостоятелен обект. 3а такава вещ важат правилата на чл.97 или чл.98 ЗС - тя или следва режима на главната вещ, или се присъединява, но не към земята, а чрез неделимото й свързване с друга главна вещ.
Поради това
доводът в исковата молба, че правото на
собственост на Общината върху 100/203 ид.ч. от сградата се основава на
оригинерен придобивен способ, регламентиран в чл.92 ЗС – приращението, е
неоснователен. В случая се касае до постройки, които не представляват
самостоятелни обекти съобразно строителните правила и норми, поради което
отделна лична собственост върху новоизграденото не възниква. В този случай е
налице присъединяване на новопостроените пристройки към основната сграда,
собственост на ответниците. По силата на чл.97 ЗС, когато чужда вещ е
присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се
отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ
придобива правото на собственост и върху присъединената част, при задължение да
обезщети нейния собственик.
Позоваването от ищеца и на придобивна
давност по чл.79 ЗС, евентуално направено, също е неоснователно. По изложените
вече съображения не може да се признае, че пристройките са придобити по
давност, независимо от изтичане на 10-годишен срок. По давност се придобива
право на собственост върху недвижим имот, когато имотът представлява
самостоятелен обект. По давност не се придобива пристройка към жилищна сграда,
която не е самостоятелен обект.
Делба може да се иска на обща вещ. Когато се касае до недвижим имот, вещта трябва да бъде юридически обособена и юридически призната като отделна вещ. С оглед гореизложеното в конкретния случай обща вещ между страните по делото не е налице. Искът за делба следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответниците 1200 лв разноски по делото.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Община Русе, гр. Русе, пл. “Свобода” №6, представлявана от Кмета, БУЛСТАТ
*********, срещу М.С.И. ***, ЕГН
**********, М.Х.И. ***, ЕГН **********
и Р.И.С. ***, ЕГН **********,
иск за съдебна делба на недвижим имот:
сграда с идентификатор 63427.1.25.4 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Русе, одобрени със Заповед №300-5-65/05.09.2003г. на Изпълнителния
директор на АК-Русе, с адрес гр. Русе, кв. П.М., ул. “А.В.” №1, със застроена
площ 203 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.1.25, при
съседни поземлени имоти с идентификатори 63427.1.22, 63427.1.23, 63427.1.24 и
63427.1.26.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати
на М.С.И., М.Х.И. и Р.И.С. сумата
1200 лв разноски по делото
Решението може да бъде обжалвано пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: