РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. Благоевград, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20221210102623 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена
от “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр.София, р-н Триадица, ж.к. Иван
Вазов, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано от Б. И. Н. - управител чрез юрисконсулт А.
С. Г., със съдебен адрес гр.София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап. 1
против П. О. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ж.к. „Е.“, бл., като е предявен
положителен установителен иск - за установяване дължимост на вземане по оспорена
заповед за изпълнение - пр.основание чл.422 в. с чл.415 вр. с чл.410 от ГПК.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за установено,
че “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД има следните вземания срещу П. О. Р., с ЕГН **********, за
следните суми: сумата от 627,13 лв., от които: 499,37 лв., главница по предоставения кредит
и 127,76 лв. законна лихва за периода 05.06.2019г. до 13.03.2020г. и от 15.07.2020г. до
14.04.2022г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата
сума, за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1873/2022г. на Районен
съд Благоевград.
Претендират се сторените разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 09.05.2017г., ищцовото дружество е сключил с
ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит
от разстояние № 169588, като договора е сключен при условията на ЗПФУР.
Твърди се, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, като на същия електронен адрес са
публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Сочи се, че
съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и
попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с
което кандидатът безусловно приема същите. Сочи се, че кандидатът получава и-мейл, в
който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора, като ако кандидатът
бъде одобрен, той получавал на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено
потвърждаване чрез електронно подписване чрез електронна платформа www.signnow.bg.
Твърди се, че на посочения от клиента мобилен номер е осъществен разговор със същия,
който е записан, за което кредитополучателят е уведомен, като преди извършване на
1
паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, който
разговор отново сее записва.
Сочи се, че по този начин той отново потвърждавал сключването на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, като в случая запис не е извършван,
имало откъслени записи, но не и такъв, с който се потвърждава договора.
Посочва се, че при кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: 0 и
следният имейл: e.
Твърди се, че сключването на договора чрез електронната платформа и последващото
потвърждаване на сключването по време на телефонния разговор е годно доказателство по
смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР. Приложим по
повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) №
910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г.
Сочи се, че етапите за сключване изискват множество действия от страна на потребителя,
като във всеки от тях той се запознава с обстоятелството, че сключва договор за
предоставяне на кредит, следователно ответникът е знаел, в какво правоотношение встъпва.
Посочва се, че кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от
разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че
паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Заявява се, че до входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и
до входиране на исковата молба са постъпили плащания в размер на 154.00 лв.
разпределени както следва: 100.63 лв. главница, 19.80 лв. договорна лихва и 33.57 лв.
неустойка.
Твърди се, че гореописаната процедура е извършена, като е отпуснат договор за кредит в
размер на от 600.00 лв. /шестстотин лева/, като съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването
на сумата следва да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин, като в случая
сумата е преведена по касово на каса на „Изи пей“ АД.
Сочи се, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в
размер на 600,00 лв. е разпределено на 6 вноски, всяка от които в размер на 100.00 лв. за
периода 08.06.2017г. - 05.11.2017г., като вноските са изцяло падежирали, поради което се
сочи, че това е и основанието за тяхната изискуемост. Сочи се, че е погасена главница в
размер на 100.63 лв., с което е изцяло погасена вноската 08.06.2017г, като от вноската за
08.07.2017г. са погасени 0.63 лв, поради което се претендира главница в размер на 499.37 лв.
за периода остатъка от вноската за 08.07.2017г. - 05.11.2017г.
Твърди се, че кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по
погасителен план, а именно: 05.11.2017г, като същият не е погасен.
Сочи се, че на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът е в забава от датата на
падежиране на целия кредит - 05.11.2017г., като първоначално претендиралата дата за
обезщетението за забава е 05.09.2019г., като се сочи, че за периода 05.11.2017г. - 14.04.2019г.
законната лихва е погасена по давност, съответно не е претендирана. Сочи се, че началната
дата е с няколко месеца по-късно, тъй като е даден толеранс, тъй като не се е знаело с
точност кога ще се входира заявлението. Сочи се, че претендираната законна лихва е с два
периода, тъй като съгласно чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. лихва за забава не
тече в периода 13.03.2020г. - 15.07.2020г., поради което краят на първият период е
13.03.2020г, съответно началото на втория период е 15.07.2020г., а крайната дата на вторият
период - 14.04.2022г. сочи се, че доколкото между тази дата и претендираната със
заявлението дата 05.05.2022г. не е текла лихва, която да се включи към претендираната то е
направен отказ от претендираната със заявлението лихва за периода 14.04.2022г. -
05.05.2022г., която е в размер на 3.05 лв.
Сочи се, че остатъчната сума е в размер на 127.76 лв., поради което претендират вземане
за законна лихва в размер на 127.76 лв. за периода 05.06.2019г. до 13.03.2020г. и от
2
15.07.2020г. до 14.04.2022г.
Твърди се, че ищцовото дружество правят опити за уреждане на отношенията между
страните по извънсъдебен ред, но същите са безуспешни.
С оглед непогасяване на задълженията се посочва, че пред Софийски районен съд е
подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение,
образувано е чгрд № 20185/2022г., 45 с-в, което по подсъдност е изпратено на БлРС, като е
образувано ч.гр.д. № 1873/2022г. и е издадена заповед на изпълнение на парично
задължение.
С разпореждане № 3242/12.12.2022 г. съдията докладчик, след като е извършил проверка
за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове,
в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено редовно на 13.02.2023 г.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване
на съобщението не е депозиран писмен отговор по подадената искова молба.
С определение № 25.03.2023г. на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 от ГПК делото е насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклада по делото и ги е
напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищецът, редовно призовано, не се явява, не се явява и
упълномощения от същия процесуален представител, като на 12.04.2023 година е депозирал
молба, с която поддържа исковата молба, като по същество пледира за уважаването на
предявените искове, чрез постановяване на неприсъствено решение и присъждане на
разноските. Представен списък за разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява.
Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства,
намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.
239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищеца,
чрез пълномощника си в депозирана на 12.04.2023 година молба е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК при наличие на
посочените предпоставки.
Нормата на чл. 239, ал.1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
условията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено
решение по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Аргументите в тази насока са следните:
В първото по делото редовно съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник в депозирана
на 12.04.2023 година молба е направил искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника по делото.
3
Съдът след като констатира, че ответникът не е представил отговор на исковата молба в
дадения едномесечен - преклузивен срок, не се е явил лично или чрез процесуален
представител в първото по делото съдебно заседание, а също и не е направил искане делото
да се разгледа в негово отсъствие, намира че са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение. В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът не е
представил такъв, като последиците за това са му били изрично съобщени с нарочно
съобщение редовно връчено на 13.02.2023 г. - арг. на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, същият не се
е явил в първото редовно по делото съдебно заседание, проведено на 12.05.2023г., въпреки
редовното си призоваване, а също и не е направил искане пред съда делото да бъде
разгледано в негово отсъствие - арг. чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така предявените искове от ищцовото
дружество се явяват и вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства към нея - арг. чл.239, ал. 1, т.2 от ГПК, а
именно: Декларация за обработване на лични данни от лицето П. О. Р., Договор за
предоставяне на кредит от разстояние №169588/05.05.2017 година, ведно с Общи условия
към договор за предоставяне на кредит на разстояние, Успешна регистрация в minizaem.bg
от дата 05.05.2017 година относно искане за заем за сумата от 1600 лева, Успешна
регистрация в minizaem.bg от дата 05.05.2017 година относно искане за заем за сумата от 600
лева, Имейл за одобрение за заем от дата 05.05.2017 година, Имейл за получена сума на каза
на ИЗИПЕЙ от дата 09.05.2017 година, Имейл за напомняме за наближаващ падеж от дата
06.06.2017 година, Имейл за просрочие по договор за кредит №169588/05.05.2017 година от
10.06.2023 година, Имейл за напомняне за наближаващия падеж от дата 06.06.2017 година,
Имейл за просрочие по договор за кредит №169588/05.05.2017 година от дата 10.07.2017
година, Имейл за просрочие по договор за кредит №169588/05.05.2017 година от дата
15.07.2017 година, Имейл за уведомяване за обявяване на кредита по договор за кредит
№169588/05.05.2017 година за предсрочно изискуем от дата 18.08.2017 година, Имейл за
извънредно предложение от дата 14.11.2022 година, Имейл за реструктуриране на
задълженията към minizaem.bg от дата 30.11.2020 година, Имейл за предсъдебно известие от
дата 10.02.2021 година, Разписка за извършено плащане №2000000126290211/09.05.2017
година с получател П. О. Р., диск със запис за потвърждение на сключване на договор, като
следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумите, за които по ч. гр. д. № 1873/2022г. по описа на РС-Благоевград е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение, за които е предявен настоящия иск.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013г.
на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено произнасяне по разноските, направени
от ищцата както в заповедното производство, така и в настоящото исково дело.
Предвид изхода от спора (уважаване на предявените искове) и с оглед сторените и
заявени от ищцата съдебно-деловодни разходи отговорността за разноски на ответника в
полза на ищцата трябва да бъде разпределена по следния начин:
- 25,00 лв. държавна такса внесена по ч.гр.д. № 1873/2022 г. и сумата от 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, присъдено със заповедта или общ размер на разноските в
заповедното производство - 75,00 лв.
- 175,00 лв. - общ размер на разноските, дължими за исковото производство, от които
75,000 лв.-внесена държавна такса и 100,00 лв.- съобразно чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, което според съда е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото, както и със сторените процесуални действия от
юрисконсулта.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, при условията на
неприсъствено решение, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 от ГПК, че П. О. Р., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Б., ж.к. „Е.“, бл. ДЪЛЖИ на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, с
адрес гр.София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано от
Б. И. Н. - управител чрез юрисконсулт А. С. Г., със съдебен адрес гр.София, р-н Триадица,
ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап. 1, сумите, за които по ч.гр.д. № 1873/2022г. по описа
на РС-Благоевград е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 971/10.08.2022г., а именно: сумата от 499, 37 лв. /четиристотин деветдесет и девет лева и
тридесет и седем стотинки/, главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние №
169588 от 05.05.2017 г., сключен между „Изи Финанс” ЕООД и П. О. Р., ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от датата на входиране на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение пред СРС – 14.04.2022 година до окончателното й
погасяване; сумата от 127, 76 лв. /сто двадесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/
- законна лихва за периода 05.06.2019г. до 13.03.2020г. и от 15.07.2020г. до 14.04.2022г.
ОСЪЖДА П. О. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ж.к. „Е.“, бл. ДА
ЗАПЛАТИ на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр.София, р-н Триадица,
ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано от Б. И. Н. - управител чрез
юрисконсулт А. С. Г., със съдебен адрес гр.София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул.
“Балша” № 17, ап. 1, сумата в размер на 75, 00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща
сторени разноски в заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 175, 00 лв. /сто седемдесет и пет лева/, представляваща сторени
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по
аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи на ответната
страна.
Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5