Решение по КНАХД №1348/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция ( АДФИ), чрез гл. юрисконсулт М. против решение № 38/13.03.2025 г. постановено по а.н.д № 310/2024 г. по описа на Районен съд-[община], с което е отменено НП № 11-01-154/17.07.2024 г. на директора на АДФИ, с което на П. П. П., [ЕГН] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева на осн. чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция , за нарушение на чл.13, ал.3, т.7, вр. чл.3, ал.1 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор ( ЗФУКПС ).

С касационната жалба се релевират основанията на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Касаторът сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че въззивният съд не е отговорил на всички възражения по жалбата, с което е допуснато съществено процесуално нарушение. Сочи се, че ЗАНН се явява специален закон по отношение на ЗДФИ относно развитието на административнонаказатеното производство , поради което не намират приложение разпоредбите на чл.17, ал.1,2,3,4 и 5 от ЗДФИ. В този смисъл счита за неправилен изводът на районния съд, че изготвеният във връзка с възложената финансова инспекция доклад, е следвало да се връчи на нарушителя , респективно неправилно е приел, че е било изискуемо спазването на процедурата по чл.17 от ЗДФИ. Счита, че съдът неправилно е приел, че са налице предпоставки за маловажност на случая, поради отмяна на Заповед №981 от 03.10.2022 г. със Заповед №1252 от 21.11.02022 г. Пояснява, че нарушението е формално, на просто извършване, поради което не е елемент от фактическия му състав настъпването на вредоносен резултат, като се позовава на ТР №1 от 12.12.2007 г. по т.н.д.№1/2007 г. на ОСГК на ВКС. Сочи, че в доклада и допълнително представените доказателства пред въззивния съд, се установява, че са извършени множество други нарушения, свързани с финансовия контрол и доброто управление, което изключва възможността извършеното нарушение да бъде преценено като маловажно. Твърди, че наложеното на дееца наказание съответства на предвиденото такова за нарушението, за което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, както и отговаря на степента и тежестта на извършеното нарушение. Навеждат се доводи, че въззивният съд не е обсъдил представените доказателства от АДФИ изх. №11-01-154/25.10.2024 г. и от О. В. дол изх. №РД-01-7/03.01.2025 г. Твърди, че въззивният съд не е спазил разпоредбата на чл.339, ал.3 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, да изложи ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се потвърди наказателното постановление . Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по касация – П. П. П. в писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуален представител оспорва жалбата, като излага подробни съображения за нейната неоснователност. Счита за правилни изводите на въззивния съд относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Счита, че решението на въззивния съд е правилно постановено при спазването на процесуалните правила и материалния закон, и моли същото да се остави в сила. Претендира сторените по делото разноски, съгласно представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура-[област] изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира, че решението е правилно като краен резултат. Моли решението на въззивната инстанция като правилно и постановено при спазване на процесуалните правила и закона, да бъде оставено в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становището на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

С обжалваното решение на Районен съд-Девня е отменено НП № 11-01-154/17.07.2024 г. на директора на АДФИ, с което на П. П. П., [ЕГН] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева на осн. чл.32,ал.1,т.1 от Закона за държавната финансова инспекция , за нарушение на чл.13,ал.3,т.7, вр. чл.3,ал.1 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор ( ЗФУКПС ).

За да се произнесе по спора РС-Девня е установил от фактическа страна, че в периода 24.10.2023 г.- 16.02.2024 г. служител на АДФИ извършил финансова инспекция на [община]. След извършването й изготвил доклад, към който приложил доказателства. Приел за установено, че на 03.10.2022 г. в [населено място] дол, въззивникът П. П. П., в качеството й на в.и.д. кмета на [община], чрез подписване на Заповед №981/13.10.2022 г., е определила възнаграждения и осигуровки в месечен размер на 1 600 лв., надвишаващ с 659.20 лв. допустимите разходи, без да е приложена процедура за управление на човешките ресурси. Бил съставен АУАН, предявен и подписан без възражения, но без да се изпълни процедурата по чл.17 от ЗДФИ. Въз основа на АУАН било издадено наказателното постановление.

При преценка на законосъобразността на оспореното наказателно постановление, въззивният съд е приел, че е издадено при съществено нарушение на процесуалния закон, с което е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Приел е, че тъй като нарушението е установено в производство по възложена финансова инспекция, правилата на ЗДФИ са специални по отношение на ЗАНН и е следвало да се приложи процедурата по чл.17 от ЗДФИ. Приел е, че само при редовно проведена процедура по финансова инспекция, може да се проведе производство по налагане на административно наказание. Противното би означавало да се ограничи правото на защита на проверяваните лица. Приел е , че актосъставителят и административнонаказващият орган не са съобразили, че Заповед №981/13.10.2022 г. е била отменена със Заповед на Г. Т. – Кмет на [община], съответно не са настъпили вредни последици. Пояснил е, че е налице неизпълнение на задължение, но предвид, че от нарушението не са настъпили вреди, не са засегнати интереси, не е налице значимост на конкретно увредените обществени отношение, е направен извод, че са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

По изложените съображения, подробно мотивирани, решаващият състав е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.

Настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е валидно и допустимо и правилно като краен резултат.

Не е спорно, че към датата на извършване на нарушението- 03.10.2022 г. П. П. П. е имала качеството на ръководител на организация в публичния сектор по смисъла на пар.1,т.8 от ДР на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор ( ЗФУКПС) , като в.и.д. кмет на [община]. С оспореното пред районния съд наказателно постановление е санкционирана за неизпълнение на задължение по чл. 13,ал.3,т.7 от ЗФУКПС. С посочената норма е регламентирано задължение за ръководителите на организациите в публичния сектор, да осигуряват и прилагат контролни дейности, които да включват най-малко процедури за управление на човешките ресурси.

Настоящият състав следва да отбележи, че не споделя доводите на първостепенния съд за допуснати нарушения на изрично предвидена и разписана в закона процедура – чл. 17 от ЗДФИ. Издаването на административни актове за установяване на нарушения и наказателни постановления се извършва съгласно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. ЗАНН определя реда и условията за установяване на административни нарушения, както и процедурите за налагане на административни наказания. Той също така урежда правата и задълженията на страните в административнонаказателното производство, включително правото на обжалване на издадените актове и постановления. Издаването на АУАН следва процесуалните правила на ЗАНН, а не тези на ЗДФИ и ППЗДФИ, арг. чл.35,ал.3 от ЗДФИ. В случая нарушението е установено в хода на възложена от зам.- директора на АДФИ финансова инспекция на [община], но правилата на ЗАНН не изискват предхождащо връчване на ръководителя на проверяваната организация на доклада по чл.17,ал.1 от ДДФИ. Нещо повече, ЗАНН дава допълнителни и самостоятелни гаранции за правото на защита на санкционираното лице, включително за запознаване с приобщените доказателства и изразяване на становище по тях. Предвид горното, неправилен е изводът на ДРС, че при съставянето на АУАН и издаването на НП, е следвало да бъде спазена процедурата по чл. 17 ЗДФИ.

Настоящият състав счита, че санкционираното лице П. П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото й административно нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 7 от ЗФУКПС. Съгласно посочената разпоредба контролните дейности, посочени в закона, се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите, като могат да са превантивни, разкриващи или коригиращи, като трябва да включват най-малко едни от посочените в същата норма дейности, една от които е политики и процедури за управление на човешките ресурси. предварителен контрол за законосъобразност. Отчетените по счетоводни сметки 60412,60422,60512 и 60552 разходи за възнаграждения и следващи се осигуровки на екипа по управление на проекта за м. октомври и м. ноември 2022 г. са начислени въз основа на месечни справки за полагащи се възнаграждения и осигуровки и рекапитулации ФРЗ в размери, които са определени в Заповед № 981/03.10.2022 г. С посочената заповед П. П. е определила месечни възнаграждения и осигуровки в размер на 1600 лева, които надвишават с 659,20 лв. допустимите административни разходи по проекта.

Неоснователно се твърди от касатора, че въззивният съд не е обсъдил представените доказателства от 25.10.2024 г. от АДФИ и от 03.01.2025 г. от [община]. Въззивният съд е направил своите изводи на база всички събрани доказателства. Цитираните доказателства от 03.01.2025 г. представляват вътрешни правила по СФУК, с които по никакъв начин не променят фактическата обстановка и не могат да повлияят на изводите на съда. Доказателствата от АДФИ една част представляват административната преписка по оспореното пред въззивния съд наказателно постановление, а в останалата част са съобразени, като е прието, че е извършено нарушение, но не са цитирани конкретно. В мотивите на оспореното решение много ясно е посочено, че съдът кредитира приложените доказателства и свидетелските показания, като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични и безпристрастни.

Споделят се изводите на въззивния съд за приложение на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение, наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При преценка на фактите и обстоятелствата, въззивният съд правилно е съобразил, че от нарушението не са настъпили вреди, не са засегнати интереси, не е налице значимост на конкретно увредените обществени отношения, както и нарушението се отличава с изключително ниска степен на обществена опасност спрямо обичайните от този вид.

Съдът е изложил достатъчно мотиви за маловажност на процесното нарушение по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, доколкото разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Наказващият орган не е съобразил обстоятелството , че Заповед № 981/13.10.2022 г. е отменена с последваща Заповед № 1252/21.11.2022 г. издадена от Г. Т. в качеството му на кмет на общината и не е породила правно действие. Правилно се твърди, че нарушението е формално, но целите на санкцията по приложимата материалноправна норма могат да бъдат постигнати не само с налагане на административно наказание по ЗДФИ, но и с други мерки - вкл. с предупреждение по чл. 28 от ЗАНН, което е приложимо и съразмерно според данните за случая. Издадените множество други наказателни постановления срещу ответника по касация, не могат да обосноват основания за по-висока степен на обществена опасност на нарушителя, доколкото няма данни , че са влезли в законна сила.

Въззивният съд като е приел нарушението за "маловажен случай" по см. на чл. 28 от ЗАНН, е следвало по реда на чл.63,ал.4 от ЗАНН да отмени НП и да предупреди нарушителя писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тази законова регламентация е видно, че законодателят е скрепил правомощието на съда по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН – да отмени НП когато прецени, че е налице маловажен случай на административно нарушение, със задължението да предупреди нарушителя.

Ето защо районния съд е приложил неправилно закона, след като е преценил, че в случая се касае за "маловажен случай" по см. на чл. 28 от ЗАНН, респективно е освободил нарушителя от отговорност на това основание, не го е предупредил в съответствие с чл. 63, ал. 4, изр. 2 от ЗАНН

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено, а вместо това да бъде постановено друго, с което наказателното постановление да се отмени и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, нарушителят следва да се предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, в полза на Агенция за държавна финансова инспекция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за правната помощ, в размер на 80 (осемдесет) лева.

Воден от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Административният съд, VІ – ти касационен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №38/13.03.2025 г. по а.н.д. № 310/2024 г. на Районен съд – Девня и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП №11-01-154/17.07.2024 г. на Директор АДФИ, с което на П. П. П., [ЕГН], за нарушение на чл.13, ал.3, т.7, вр. чл.3, ал.1 от ЗФУКПС и на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 изр. 2 от ЗАНН П. П. П., [ЕГН], че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА П. П. П., [ЕГН] да заплати на Агенция за държавна финансова инспекция сторените по делото разноски в размер на 80 ( осемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.