Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 577 от ГПК във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба от С. И. М., като пълномощник на „М. К.” Е., срещу определение от 03.01.2012г. на съдията по В. при районен съд гр. Г. О.. С обжалваното определение съдията по В. е отказал да впише договор за покупко-продажба от 18.09.1995г. между „Б.к.” Е. и „К. И. Х.” Е. за имот, находящ се в съдебния район на ГОРС. Жалбоподателят развива подробни съображения в подкрепа на тезата си, че към момента на сключване на договора „Б. к.” Е. е било 100 % държавно предприятие. В тази връзка счита, че към настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 16 от Наредбата за търговете, в актуалната й редакцията към момента на сделката, според която договорът между купувача и продавача се сключва при условията на чл. 18 от ЗС. Твърди, че с оглед цитираните разпоредби законната форма на договора е писмена, а не нотариална. Излага, че съдията по В. е следвало да остави молбата без движение. С тези мотиви моли отказът да бъде отменен, а съдът да разпореди на съдията по В. да извърши вписване на представения договор. В. окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Същата е подадена от лице, което притежава необходимата процесуална легитимация (по този въпрос ВКС се е произнесъл с Определение № 693/16.10.2013г. по ч.т.д. 331/2012г. на ІІ т.о., с което е върнал делото на настоящата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия). Разгледана по същество жалбата е неоснователна. „М. К.” Е. е подало молба до С. по В. при Районен съд Г. О. за вписване на договор за покупко-продажба на основание чл. 18 от ЗС и чл. 48 от ЗДС. С молбата дружеството поискало да бъде вписан договор между „Б. к.” Е. и „К. И. Х.” Е. за покупко-продажба на недвижим търговски обект от 5 кв. м., находящ се в приемното здание (чакалнята) на ж. п. гара Г. О. – пътническа, разположен в ЖП А., с административен адрес гр. Г. О., ул. „Ц. О.” № ., който представлява „павилион”, при съседи на запад – стълбище към ресторант на втория етаж на приемното здание и към механа на ниво под терен, на север – фоайе пред входа на ресторант на първия етаж, на юг – търговски обект тип павилион, собственост на Национална компания „Ж. и.”, гр. С.. Към молбата е приложен договор за покупко-продажба от 18.09.1995г., от който се установява, че „Б. к.” Е. се задължава да продаде на „К. И. Х.” ДМА – предмет на търг, проведен на 05.09.1995г., представляващи три обекта, сред които павилион – „Г.а” – Г. О. – 5 кв. м. (обем 12 куб. м.). Към молбата е приложено и удостоверение № 1397/17.12.2011г. от община Г. О., съгласно което според договор за покупко-продажба от 18.09.1995г. „М. К.” Е. е собственик на имота, описан в молбата до съдията по В.. Към молбата са приложени удостоверения за актуално състояние на дружествата „Д.” Е. и „М. К.” Е., 2 бр. Решения от 28.07.1993г. на ВТОС по фирмено дело № 1419/93г. и фирмено дело № 1441/90г., удостоверение за данъчна оценка на имота, скица на имота, Решение от 27.03.2007г. за вписване в търговския регистър на промени в обстоятелствата относно „К. И. Х.” Е., пълномощно и документ за платена държавна такса. С определение от 03.01.2012г. съдия по В. при Районен съд гр. Г. О. е отказал да разпореди вписване на договора за покупко-продажба от 18.09.1995г., тъй като не отговаря на изискуемата от закона форма – нотариален акт. Съдията по В. е приел, че нито една от страните по договора не го е сключила в качеството си на държавен орган, поради което писмената форма не е достатъчна. Така постановеното определение е правилно като краен резултат. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС (вкл. и тълкувателна такава – т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012г. от 25.04.2013г. на ОСГТК на ВКС) съдията по В. може да откаже вписване само ако актът не подлежи на вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма и ако няма необходимото съдържание. На първо място следва да се има предвид, че с Решение от 28.07.1993г. по фирмено дело 1419/93г. по описа на ВТОС е регистрирано преобразуването на ДФ „Б.к.” – В. Т. в еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Б.к.” с установен капитал 9 489 000 лв., разпределен в 9489 дяла по 1000 лв., собственост на Държавата. С Решение от 10.08.2000г. по същото фирмено дело Държавата е заличена като съдружник в дружеството. Налага се извод, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба от 18.09.1995г. продавачът („Б. к.” Е.) е бил дружество с държавно имущество. Съгласно от чл. 18, ал. 1 от отменения към настоящия моментПравилник за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията (в актуалната към процесния период редакция)сключването на договори за продажба, замяна и наем на дълготрайни активи на държавни предприятия - еднолични търговски дружества, се извършва след провеждане на търг или на конкурс при условията и по реда на Наредбата за търговете (ДВ, бр. 50 от 1992 г., отм. към настоящия момент). Т.е. налага се извод, че към процесния момент за продажба на дълготрайни активи от еднолично търговско дружество (в случая „Б.к.” Е.) е приложим редът на Наредбата за търговете от 1992г. в актуалната й към процесния момент редакция. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 и т. 4 от цитираната наредба, действала към 18.09.1995г., дълготрайните активи на едноличните търговски дружества с държавно и общинско имущество се продават чрез търг по реда на наредбата. В чл. 16 от наредбата (в актуалната и към 18.09.1995г. редакция) е предвидено, че прехвърлянето на вещните права върху недвижимите имоти, включително и земята и останалото имущество, се извършва чрез договор между купувача и продавача при условията на чл. 18 от ЗС. Условията на чл. 18 от ЗС предвиждат, че прехвърляне правото на собственост или учредяване друго вещно право върху недвижим имот се извършва писмено, като нотариална форма не е необходима. От изложеното се налага извод, че за сключването на сделката между „Б.к.” Е. и „К. И. Х.” Е. е достатъчна обикновена писмена форма, след провеждане на търг. Видно от представения договор, същият се сключва за продажба на имоти, предмет на търг, проведен на 05.09.1995г. Следователно договорът между дружествата е сключен в предвидената от закона писмена форма (в този смисъл са Решение № 140 от 29.05.2007 г. на ВКС по гр. д. № 2992/2005 г., ГК, IV-А г. о., Решение № 376 от 11.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3159/2008 г., II г. о., ГК). Въпреки, че актът е издаден в предвидената от закона форма, съдът счита, че същият няма необходимото съдържание, съобразно чл. 6 от Правилника за В., поради което правилно съдията по В. е отказал да го впише. В чл. 6, ал. 1, б. „в” от ПВ е предвидено, че подлежащият на вписване акт трябва да съдържа описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите. В представения за вписване договор относно процесния имот е посочено единствено следното: павилион – „Г.” – Г. О. – 5 кв. м. (обем 12 куб. м.). Т.е. в самия договор липсват част от реквизитите, предвидени в ПВ относно съдържанието, което следва да съдържа един акт, а именно: номер на имота, граници, адрес. Следователно имотът е описан непълно и актът няма необходимото съдържание. Това прави невъзможно да се установи дали така описаният имот е идентичен с имота, индивидуализиран в представените пред съдията по В. удостоверение за данъчна оценка, удостоверение № 1397/17.12.2011г. от община Г. О. и скица на имота. В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съдията по В. е следвало да остави молбата без движение и да предостави 7-дневен срок на молителя за отстраняване на непълнотите й. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 7/2012г. от 25.04.2013г. на ОСГТК на ВКС съответното приложение на чл.129 ГПК в производството по вписване е невъзможно и съдията по вписвания не може да дава указания за отстраняване на нередовности на молбата за вписване. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че крайният извод на съдията по В. за отказ е правилен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съдът О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВАопределение от 03.01.2012г., с което съдията по В. при районен съд Г. О. е отказал да впише договор за покупко-продажба от 18.09.1995г. между „Б. к.” Е. и „К. И. Х.” Е. за имот, находящ се в съдебния район на ГОРС. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |