Р
Е Ш Е
Н И Е
№125
гр.
Кюстендил, 24.07.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на двадесет и трети юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при
участие на секретаря Любка Николова, като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. дело №160 по
описа за 2020 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид :
Р.Й.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез процесуалният представител адв. И.М.
от САК, със съдебен адрес:***, обжалва
Решение №1061 от 20.12.2019 г., постановено по гр.д. №1491 / 2019г. на
Районен съд – Кюстендил .
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт КнРС е осъдил ОБЩИНА НЕВЕСТИНО,
ул.“Владимир Поптомов“ 17, Област Кюстендил, да заплати на въззивника сумата от ******** лева,
представляваща обезщетение, определено при съпричиняване на 70% в увреждането
от пострадалия, за претърпените от него неимуществени вреди - болки и
страдания, причинени в резултат на трудова злополука на 30.01.2019 год. в
с.Невестино, за времето от 30.01.2019 год. до 03.07.2019 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 30.01.2019 год. до окончателното й
изплащане, като за разликата между уважената част на иска за сумата от *****
лв. до пълния му предявен размер за сумата от *******, е отхвърлил същият иск
като неоснователен, респ.Община Невестино, е осъдена да заплати на Р.Б. сумата
от 168.75 лева, представляваща сторените
от последния разноски по воденето на делото, съобразно уважената част от
исковата претенция, а също да заплати по
сметките на КРС сумата от 205.00лева, представляваща държавна такса за
уважената част от исковата претенция и платено от бюджета на съда
възнаграждение на вещите лица, съобразно уважената част от исковата претенция.С
посоченото решение КнРС е осъдил Р.Б. *** сумата от 660.72 лв., представляваща сторените
от последната разноски, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Решението
се обжалва в частта, с която искът за разликата между уважената част ***** лева
до пълния му предявен размер от ****** лева е отхвърлен, като въззивникът
релевира доводи за неговата неправилност в тази част, изразяваща се в неговата
незаконосъобразност и необоснованост. Иска се уважаване на иска в целия
предявен размер. Претендират се разноски.
Оспорва се изводът на районния съд за наличие
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Сочи се, че
практиката изключва грубата небрежност при липса на инструктаж, освен когато
действията на работника сами по себе си представляват нарушения на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд и е възможно да доведат до
увреждането, което в случая се поддържа, че не е налице. Оспорва се също така
изводът на съда, че вредите са настъпили преимуществено
в резултат на проявена от работника груба небрежност, както и определения размер на разпределение на вредоносния
резултат с оглед обективния принос в съпричиняването. Излага се, че съгласно
разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ отговорността на работодателя може да се намали
само, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност, при дефиниране на понятието „груба небрежност“ като
„съзнавана непредпазливост“, излагайки подробни доводи за липса на такава в
действията на ищеца. Сочи се, че в тежест на работодателя е да докаже твърдението
си за наличие на груба небрежност, което не е сторено в производството. Оспорва
се също така определеният размер на обезщетението от 15 000 лева като
несправедливо малко и несъответстващо на причинените вреди. Поддържа се, че
работата е извършвана в разрез с елементарни правила за безопасност, но се
акцентира, че тя е изцяло извършвана по този неправомерен начин не от ищеца, а
от лицето, пряко работещо с моторния трион, което е допуснало същият да увреди
крака на ищеца.Въззивната страна
обосновава своята теза с разпоредбата на чл.33 ЗЗБУТ, която нормира, че
всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето си и безопасността си, както и
за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции. Твърди, че при трудова злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание, и в
нарушение на технологичните правила и мерки за безопасност, но намаляване на
отговорността на работодателя ще има само при съпричиняване при допусната груба
небрежност, каквато в случая не е проявена от ищеца.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Община
Невестино, чрез пълномощника адв. Е.Е.. В отговора се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба, като се моли същата да бъде оставена без
уважение. Сочи се, че правилно и в съответствие със събраните доказателства,
съдът е приел, че ищецът с поведението си е допринесъл за настъпване на
трудовата злополука, предприемайки работа с повишен риск, без нужната
правоспособност, без това да му е възлагано, без да е необходимо за изпълнение
на работата му и в нарушение на правилата за безопасност. Изключва се наличието
на твърдените от ищеца нарушения на процесуалния и материалния закон. Излага
се, че от събраните доказателства е установено, че извършената работа не влиза
в задълженията на ищеца и същата не му е възлагана от работодателя.
По
делото е постъпила въззивна жалба на Р.Й.Б., насочена против Решение
/допълнително/ №91 от 31.01.2020 г., постановено от Районен съд – гр.Кюстендил
по гр.д. №1491 по описа на съда за 2019
г.
С
оспорвания съдебен акт КнРС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в
Решение №1061/20.12.2019 г., постановено по гр.д.№1491/2019 г., изразяваща се в
погрешно изписване в уводната част на същото на годината на образуване на
делото „2010 год.“, като е постановил вместо посочената да се чете „2019 год.“.
Съдът е допълнил решението, като се е произнесъл и по иска за репариране на
причинени имуществени вреди на ищеца, като е уважил същите за сумата от 225.00
лева сума, дължима по платена от ищеца фактура №1154/30.01.2019 г. издадена от
„******“ ЕООД за закупени комплект медицински консумативи, причинени в
резултата на трудова злополука на 30.01.2019 г., като за разликата между
уважената част от иска за сумата от 225.00 лева до пълния предявен размер за
сумата от 750.00 лева е отхвърлил иска като неоснователен.
Решението
на районният съд се обжалва в частта, с която искът за разликата между уважения
размер от 225.00 лева до пълния предявен
размер от 750.00 лева е отхвърлен като неоснователен. Въззивникът релевира
доводи за неговата неправилност, породена от незаконосъобразността и необосноваността
му. Иска уважаване на предявения иск в пълен размер. Претендира присъждане на
разноски. Изложените доводи са аналогични с тези срещу постановеното по делото
Решение №1061 от 20.12.2019 г., а именно за липса на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, както и за недоказаност на проявена от
негова страна груба небрежност при изпълнение на работата.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Община
Невестино, чрез пълномощника адв. Е.Е.. Излага съображения за неоснователност
на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение. Доводите
за неоснователност на въззивната жалба са идентични с изложените в отговора от
страна по първоначално депозираната въззивна жалба.
Кюстендилският
окръжен съд счита, че въззивните жалби са допустими, доколкото същите са
подадени в срок и от надлежна страна.
Разгледани
по същество, въззивният съд счита същите за частично основателни.
От
фактическа страна е установено следното:
Страните
са в трудово правоотношение – видно от
трудов договор № 11/09.06.2017 год./л.14 от делото на КнРС/,като ищецът
изпълнявал длъжността „Работник поддръжка на пулт за управление“.
В първоинстанционното производство са събрани
гласни доказателства , от които се установява, че на 30.01.2019 год. преди обяд
въззивникът Б. заедно със свид. Й.К., който също бил работник в ответната
община по поддържка пулт на
управление, били в с.Четирци за
отстраняване на авария по улично осветление, след което се прибрали в
с.Невестино; а след обедна почивка ищецът се присъединил към група, определена
да отсича дървета срещу административната сграда на Община Невестино. Според
показанията на свид.И.В.,началник отдел „Управление общинска собственост и
горски територии“, от кмета на общината било разпоредено премахване на опасни
дървета /брези/, намиращи се срещу сградата на общината в с.Невестино, където е
и детската градина в селото.Имало предварително издадено разрешение за
рязане.Хората, на които било възложено рязането били други, не се
установява оторизирано за това дл.лице да е
нареждало на ищеца да участва в дейността по отрязване на дървета. Имало
е един секач / на име С./, а другите участници отстранявали нарязаните на части
дървета, за да се пуска от време на време движението, което било отцепено.
От приложената по делото длъжностна
характеристика също не се установява ищецът
да има задължения по отрязване на дървета. Към 14-14,30 часа лицето С. Б.С.,
осъществяващо отсичането на дърветата с помощта на моторен трион, при опит да
освободи триона от ствола на дървото нанесъл на ищеца прорезна рана на дясна
подбедрица.Бил извикан санитарен реанимобил, който откарал ищеца до МБАЛ“Д-р
Н.Василиев“АД-Кюстендил,където бил прегледан.От епикриза от 07.02.2019
год./л.14 от гр.д.№ 344/2019г. на КнОС/,издадена от МБАЛ„Д-р
Н.Василиев“АД-Кюстендил,се установява, че на ищеца по оперативен път било
осъществено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация-гибия и фибули.
От
заключение вх.№ 26098/25.11.2019 год. на вещите лица д-р Васил Николчев и д-р Е.Л.
в резултат на порязването на ищеца е причинена разместена фрактура на големия
пищял /табия/ на дясна подбедрица-голяма прорезна рана на меките тъкани по
предна и предностранична повърхности на подбедрицата и подлежаща пълна
разместена фрактура / срязване/ на големия пищял на подбедрицата,както и
частична лезия / частично срязване или разкъсване/ на клон на перонеус на
подбедрицата,което е довело да трайно затруднение на движенията на десния крак
на ищеца за срок, по-голям от 6-шест месеца, както и до по-продължителни болки и страдания.Установява се, че
обичайният срок за възстановяване на този вид фрактура е от около 7-8 месеца, но
поради увреждането на мускули и нерв този срок ще е по-продължителен, при
налична вероятност да не настъпи пълно възстановяване .
От
показанията на свид.С.С.Б.-съпруга на ищеца,се установява, че нараняванията са били сериозни, достигнало се
е до липса на част от костта при срязването на подбедрицата при злополуката и
липса на устойчивост на пострадалия крак, с промяна в походката, и всичко това
довело до срив при ищеца, безпокойство, нервност, отразило се е и на
семейството му, като въззивникът Б. , който бил здрав мъж и не е излизал в
болнични, изведнъж бил лишен от възможност
да се грижи за семейството си, вече не можел да извършва тежък физически
труд, за дълъг период от време не можел да управлява и автомобил, което го
правело зависим от околните.
За
случилото се на 30.01.2019 год.били уведомени органите на ТП на НОИ-Кюстендил,
които провели разследване ,констатациите от което отразили в нарочно изготвен
протокол № 1/14.03.2019 год. /л.6-13 от гр.д.№ 344/2019 г.КОС/,а в последствие
го признали за трудова злополука,видно от разпореждане № 4/05.04.2019 год./л.55
от делото на КнРС/.
Във
връзка с наложилата се медицинска интервенция в болнично заведение- видно от
епикриза от 07.02.2019г., изд.от МБАЛ“Д-р Н.Василиев“АД,гр.Кюстендил, по
оперативен път било осъществено наместване на фрактура, което наложило и
закупуване на медицински консумативи - срвн.фактура №1154/30.01.2019 г.
издадена от „*****“ ЕООД за закупени комплект медицински консумативи.
При горната фактическа
обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
С
оглед хипотезата на чл. 200, ал. 2 КТ, която
предвижда, че работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена
при или по повод изпълнението на каквато и да е работа, извършена и без
нареждане, но в интерес на работата- което е установено предвид горната
фактическа обстановка, както и предвид наличието на разпореждане за признаване на злополуката за трудова по
чл.55 КСО от компетентния за това орган, следва да бъде ангажирана
отговорността на работодателя за репариране на причинените вреди, които се
претендират в производството .
Настоящият
съдебен състав намира, че в конкретния случай се установи несъмнено, че при
настъпване на процесната злополука ищецът е действал при условията на груба
небрежност, т.е. налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ. По делото са събрани в достатъчен обем писмени и гласни
доказателства относно обстоятелствата, при които е настъпила процесната
злополука. От същите е установено, че в конкретния работен процес ищецът не е
бил на необходимото безопасно разстояние от мястото, където е извършвано рязане
с моторен трион, т.е. стоял на близко разстояние до машината за рязане, които
му действия са довели до счупване на костта на подбедрицата /на големия
пищял/ и срязване тъкани на крака от
триона ; респ. причинени са му процесните увреждания.Установено е, че същият не
е преминал на задължителния инструктаж, защото сутринта възложената му задача е
била друга, а ищецът се е присъединил след обедната почивка към групата,
разчистваща опасни дървета. При тази ситуация ищецът сам се е поставил в
опасност и е улеснил порязването на крака си. Опасността от порязване при
стоене на близко разстояние до машината за рязане е могла да бъде предвидена и
при най-елементарната положена грижа, тъй като тази опасност е от същия
характер, както и при същите обичайни дейности в ежедневието.Ето защо в случая
са безспорни наличието на трудова злополука и отговорността на работодателя за
обезщетяване на свързаните с нея вреди, но спорът се съсредоточава върху размера на овъзмездяването, с оглед
установеното основание за намаляване на отговорността на работодателя.
В
практиката няма спор, че с груба небрежност действа този, който е предвиждал
настъпването на неблагоприятните последици, но лекомислено се е надявал, че те
няма да настъпят или че ще успее да ги предотврати. Установеното по делото
поведение на пострадалия, безспорно сочи на виновно поведение, съответстващо по
терминологията на наказателното право на самонадеяността /съзнаваната
небрежност/. В практиката няма спор и че грубата небрежност е предпоставка за
компенсация на вините, но не е критерий за размера й. Критерият за
компенсацията е обективното съотношение на приносите и по-специално обективният
принос на пострадалия за увреждането.
Според настоящият съдебен състав, с оглед на
установените по делото факти, степента на съпричиняване от страна на ищеца
следва да се определи на 50%.Именно и инструктираните лица, на които е било
възложено почистването и изрязването на
дърветата, каквото е и лицето, работещо с моторния трион, наранил ищеца, също
са били задължени да спазват нужното отстояние и да съблюдават при действията
си да не застрашават стоящи наблизо хора.С тези увреждащи действия е била
нарушена Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване /обн.ДВ бр.88/1999г./, съответно не са били
оценени рисковете за безопасността и
здравето на работещите при извършване на дейности, свързани с поваляне и рязане
на дървета, както и при използване на работно оборудване /моторен трион/, които
задължения има работодателят съгласно Наредба №5 от 11.05.1999г.за реда ,
начина и периодичността на извършване
оценка на риска /обн.ДВ бр.47/1999г./.
Предвид
констатациите относно полученото травматично
увреждане вследствие злополуката, за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се съобразят следните обстоятелства : вид и
тежест на причинените на ищеца телесни увреждания – счупване на кост/голям
пищял/ и разрязване на тъкани на крака;
продължителността на лечебния и възстановителния период – предвид и наложилата
се оперативна интервенция, при общ възстановителен период – минимум 7-8 месеца; възрастта на ищеца към настъпване
на инцидента-58г.; допълнителни неудобства, свързани с травмите –
затруднения за самообслужване във
възстановителния период, стрес, уплаха, чувство за непълноценност предвид
невъзможност за подпомагане на семейството; последиците за здравето на ищеца и
прогнозите за бъдещото му здравословно състояние – наличие на остатъчни явление,
без категоричност досежно прогноза за пълно възстановяване; обществено-икономическите
условия в страната към настъпване на злополуката.
Отчитайки
всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1
и 52 от ЗЗД,
настоящият състав намира, че сумата 15 000 лева е справедливо обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди, както е посочил и
първоинстанционният съд. Сумата е достатъчна да обезщети болките и страданията,
търпени от ищеца при получаване на увреждането и през периода на
възстановяването– неудобства от невъзможността за самообслужване и работа,
чувство на безпомощност и стрес. По-голяма сума би довела до неоснователно обогатяване
предвид налично възстановяване, макар и при остатъчни последици. С оглед
посочения принос, обаче, тази сума следва да бъде редуцирана на 7500лв., до
който размер искът за неимуществени вреди се явява основателен, съответно този
за имуществени следва да бъде уважен в размер на 375лв.В посочените размери –
след отмяна на атакуваните първоинстанционни съдебни актове, исковете ще бъдат
уважени.
С
оглед изложеното, следва да бъдат присъдени разноски по компенсация на ищеца,
които са в размер на 2000лв.общо за двете инстанции, съответно на ответната
страна се дължат такива в размер на 350лв.Направеното възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение, заплатено от ищеца, съдът намира за
неоснователно, с оглед материалния интерес на исковете- за имуществени и за
неимуществени вреди, и разпоредбите на чл.7,ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1061
от 20.12.2019 г., постановено по гр.дело №1491/2019г. на Районен съд – Кюстендил, в частта, в
която е отхвърлен предявения от Р.Й.Б.,ЕГН
********** *** иск по чл.200 КТ - за сумата ***** лева до ******лв.,представляваща
обезщетение, за претърпените от него неимуществени вреди-болки и страдания, причинени
в резултат на трудова злополука на 30.01.2019 год. в с.Невестино , определена
при съпричиняване на 70% в увреждането от пострадалия; ведно със законната
лихва върху сумата,считано от 30.01.2019 год. до окончателното й изплащане ,
както и в частите , които ОБЩИНА НЕВЕСТИНО е осъдена да заплати на Р.Й.Б.,/с
посочени данни/,сумата от 168.75 лв. разноски по воденето на делото,съобразно
уважената част от исковата претенция; съответно Р.Й.Б., / с посочени данни/ е
осъден да заплати на ОБЩИНА НЕВЕСТИНО,
сумата от 660.72 лв.разноски.
ОТМЕНЯ Решение №91 от
31.01.2020 г./допълнително/, постановено по гр.д. №1491 / 2019г. на
Районен съд – Кюстендил , в частта, в която е отхвърлен предявения Р.Й.Б.,ЕГН ********** ***
иск по чл.200 КТ за сумата над 225лв.до
375лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди-
платена от ищеца сума по фактура №1154/30.01.2019г.,изд.от ********“ ЕООД за
закупени комплект медицински консумативи, причинени в резултат на трудова злополука
на 30.01.2019 год. в с.Невестино , определена при съпричиняване на 70% в
увреждането от пострадалия; ведно със законната лихва върху сумата,считано от
30.01.2019 год. до окончателното й изплащане ,
КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА
НЕВЕСТИНО да заплати на Р.Й.Б.,ЕГН ********** ***, сума в размер на още *****лв.
/ т.е.заедно с присъдените от КнРС - общо ****лв./, която сума представлява
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания,
причинени в резултат на трудова злополука, станала на 30.01.2019 год. в
с.Невестино , и определена при съпричиняване на 50% в увреждането от
пострадалия; ведно със законната лихва върху сумата,считано от 30.01.2019 год.
до окончателното й изплащане .
ОСЪЖДА ОБЩИНА
НЕВЕСТИНО да заплати на Р.Й.Б.,ЕГН ********** ***, сума в размер на още 150лв.
/ т.е.заедно с присъдените от КнРС - общо 375лв./ която сума представлява
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди- разходи за закупени
комплект медицински консумативи по фактура №1154/30.01.2019г.,изд.от ******“
ЕООД, причинени в резултат на трудова злополука, станала на 30.01.2019 год. в
с.Невестино , и определена при съпричиняване на 50% в увреждането от
пострадалия; ведно със законната лихва върху сумата,считано от 30.01.2019 год.
до окончателното й изплащане .
ОСЪЖДА ОБЩИНА
НЕВЕСТИНО, да заплати на Р.Й.Б.,ЕГН / с посочени данни/,сумата от *****лв.разноски
по компенсация за първата и въззивната инстанции.
ОСЪЖДА Р.Й.Б.,/ с
посочени данни/ да заплати на ОБЩИНА
НЕВЕСТИНО, сумата от 350лв. разноски по компенсация за първата и въззивната
инстанции.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
НЕВЕСТИНО, да заплати по сметките на
ОС-Кюстендил сумата 170лв. представляваща държавна такса съобразно уважената с
настоящото решение част от исковите претенции.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №1061 от 20.12.2019 г. и Решение №91 от 31.01.2020 г./допълнително/, двете- постановени по гр.д. №1491 / 2019г. на
Районен съд – Кюстендил, в останалите им части.
Настоящото
решение на КнОС може да се обжалва с касационна жалба относно иска за
неимуществени вреди пред Върховния касационен съд, а относно иска за
имуществени вреди – не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.