№ 505
гр. Пазарджик , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20205220201617 по описа за 2020 година
Производството по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Р. ХР. от село Черногорово,
обл.Пазарджик, ЕГН: ********** против наказателно постановление №
543295-F572984/21.10.2020 г. на Директора на Офис /дирекция/ за
обслужване – Пазарджик в ТД на НАП- Пловдив, с което на основание
чл.264, ал.1 от ЗКПО и за нарушение на чл.92, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗКПО
на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
Жалбоподателката не отрича фактите, отразени в АУАН и НП, а
именно че до 30.06.2020 г. в качеството й на управител на търговското
дружество „*****“ ЕООД не е подала годишна данъчна декларация за 2019
г. Излага твърдения, че била в невъзможност да го направи, тъй като
документацията на дружеството се намирала при временно назначения
синдик, а и била заблудена, че синдикът е длъжен да стори това. Твърдят се
съществени процесуални нарушения по чл.40, ал.2 от ЗАНН. При условията
на алтернативност се твърди маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се
представлява.
1
Въззиваемата страна се представлява от гл.юрисконсулт М.Т., който
поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като съобрази становищата на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа
страна следното:
В края на месец август 2020 година св.С.Я. – инспектор по приходите в
НАП получила списък с данъчно задължените лица, които не са подали
ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2019 година. Декларациите следвало да бъдат
подадени до 30.06.2020 г., съгласно §25 ал.1 от ПЗ на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС
от 13.03.2020 г. Едно от данъчно задължените лица, фигуриращо в списъка
било търговското дружество „*****“ ЕООД, чиито управител била
жалбоподателката С.Х.. След проверка в информационните масиви на
НАП св.Я. установила, че „*****“ ЕООД не е подало ГДД за 2019 г., като
било подало декларации образец 6 и 1 за месеците януари 2019 г. до април
2019 г. вкл., и по данни от фискалното устройство на дружеството същото
имало оборот за периода 12 441,08 лева. При така установеното инспектор
Б., заместваща св.Я. по време на двуседмичен отпуск по болест изготвила
покана до жалбоподателката да се яви в Офис Пазарджик при ТД на НАП
Пловдив за подаване на ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2019 година,
както и за съставяне на АУАН за неподаването й в законовия срок.
Поканата била изпратена по електронен път на деклариран от
жалбоподателката адрес за кореспонеднция, като получаването й било
потвърдено. Изпратена била и писмена покана до жалбоподателката на
посочен от нея в НАП адрес, като пратката се е върнала с отбелязване, че
не е потърсена. При това положоение св.Я. след като се върнала на работа и
на 29.09.2020 г. отново установила че все още ГДД от „*****“ ЕООД за
финансовата 2019 година не е подадена, пристъпила към съставяне на
АУАН в отсъствие на жалбоподателката , с който й вменила нарушение на
чл.92, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗКПО. Впоследсвие, на 14.10.2020 г. св.Я.
предявила и връчила АУАН на упълномощено от жалбоподателката лице –
Х. П., нейн съпруг. Жалбоподателката подала възражение срещу
АУАН, което не било уважено от АНО.
2
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното в настоящото
производство НП. То било било връчено на упълномощения от
жалбоподателката нейн съпруг Х. П. на 28.10.2020 г., а жалбата против НП
била подадена до РС-Пазарджик чрез АНО лично от жалбоподателката на
30.10.2020 г. , т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
Горната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото
писмени доказателства, както и от показанията на св.Я., които са абсолютно
непротиворечиви, а и не се отричат от жалбоподателката.
При така установеното жалбата не е основателна. Неоснователни са
всички възражения, изложени в нея.
Административно наказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя /жалбоподателката/ , след
като същата е била надлежно поканена. Както вече бе посочено поканата за
съставяне на АУАН е била изпратена по електронен път на деклариран от
жалбоподателката адрес за кореспонеднция, като нейното получаване е
било потвръдено. Отделно от това на жалбоподателката е била изпратена
писмена покана на посочен от нея адрес в НАП, като пратката се е върнала
с отбелязване, че не е потърсена. При това положение и след като в
указания в поканата срок жалбоподателката не се е явила, се е пристъпило
към съставяне на АУАН в нейно отсъствие.
Съдът е на становище, че поканата за съставяне на АУАН е била
надлежна предвид връчването й по електронен път. Дори обаче
жалбоподателката да не беше надлежно поканена за съставяне на АУАН, то
това нарушение нямаше да е съществено, доколкото жалбоподателката е
била надлежно поканена за връчване на АУАН, като същият е бил предявен
и връчен от упълномощено от нея лице и то само 15 дни след съставянето
му. По този начин жалбоподателката е узнала обстоятелствата по
извършване на нарушението, като на същата е била гарантирана
възможността да се защити по тях. Що се отнася до достоверността на
отразената дата на съставяне на АУАН с оглед преценка дали са спазени
сроковете по чл.34 от ЗАНН, следва да се посочи че в НАП се поддържа
регистър на издаваните АУАН, чиито номера и дати на издаване се
3
генерират автоматично от ползвания софтуерен продукт, при което не
може да има съмнение,ч е процесния АУАН е съставен на датата, посочена
в него – 29.09.2020 г., т.е. в законовия тримесен срок по чл.34 от ЗАНН.
Това се установява и от самата бланка на АУАН, приложен на кориците на
делото.
АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на
правомощията им. И в двата акта са отразени датата и мястото на
нарушението, като същото е описано точно и ясно с изложение на всички
обстоятелства, елементи на фактическия състав на нарушението. Правната
квалификация на нарушението съответства в пълна степен на фактическото
/словесното/ описание.
По изложените съображения в хода на АНП не са били допуснати
съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на
жалбоподателката. Спазен е и материалния закон. Събраните
доказателства, които са непротиворечиви относно факта на извършване на
нарушението установяват, че към 30.06.2020 г., а и до 09.12.2020 г. /видно
от справка на л.39 в делото/ жалбоподателката в качеството й на управител
на „*****“ ЕООД не е подала годишна данъчна декларация по чл.92 от
ЗКПО за финасовата 2019 г. Няма спор, че през тази година от м.януари до
м.април вкл. дружеството е осъществявало дейност по смисъла на ЗС,
вследствие на което за жалбоподателката като негов управител е
възникнало задължение за деклариране пред НАП с подавеното на ГДД с
краен срок до 30.06.2020 г. Ето защо на следващия ден – 01.07.2020 г.
жалбоподателката е в нарушение на чл.92, ал.1 от ЗКПО.
Неоснователно е възражението, че след като към 30.06.2020 г. „*****“
ЕООД е било в производство по несъстоятелност и е имало назначен
временен синдик, той е имал задължението да подаде ГДД по чл.92 ЗКПО.
Видно е от представените по делото решения на съда по несъстоятелност,
както и от публично достъпна информация в търговския регистър, към
30.06.2020 г. „*****“ ЕООД е било в открито производство по
несъстоятелност, но все още не е било обявено в несъстоятелност, нито са
били прекратени правомощията на неговия управител /жалбоподателката/.
Ето защо към 30.06.2020 г. жалбопадетелката е продължавала да
4
представлява търговското дружество, в т.ч. и пред НАП и не е била
освободена от задължението по организиране , изготвяне и подаване на
ГДД по чл.92 ЗКПО.
Докато дружеството не е обявено в несъстоятелност, а е само открито
такова производство, и не са прекратени правомощията, в това число и
представителството на управителя, синдикът има само ограничени
правомощия, тясно свързани с откритото производство по несъстоятелност
на дружеството по арг.на чл.658 ал.1 от ТЗ. Вярно е че съгласно т.1 на
посочената разпоредба синдикът представлява предприятието, но това му
правомощие той може да упражнява единствено, когато правомощията на
управителя на същото бъдат прекратени по силата на чл.711 ал.1 т.4 от ТЗ
след постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност на
дружеството. В настоящия случай, както се посочи вече, това обстоятелство
не е било налице към 30.06.2020 г., който момент е меродавен за тази
преценка. От данните в търговския регистър се установява, че „*****“
ЕООД е обявено в несъсътоятелност и е заличено като търговец една
година по късно – на 30.06.2021 г., но това последващо обстоятелство не
води до отпадане на отговорността на процесното нарушение по
изложените вече съображения.
Неоснователно е възражението, че жалбоподателката била в
невъзможност да подаде ГДД за 2019 г., до 30.06.2020 г., тъй като
документацията на дружеството се намирала при временно назначения
синдик.Това обстоятелство не я извинява, тъй като знаейки задължението
си, жалбоподателката е следвало да се свърже със синдика и да му поиска
необходимите документи за подаване на декларацията. Като не го е
сторила, тя е извършила процесното нарушение.
Неоснователно е възражението за маловажност на случая по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Действително от нарушението не са настъпили вредни
последици, но то е от т. нар. „нарушения на просто извършване“ или
„формални нарушения“, тъй като е довършено със самия факт на
неизпълнение на задължението по ЗКПО от данъчнозадълженото лице, без
законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен
резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
5
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е
необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или
неимуществени). Макар обаче приложението на чл.28 от ЗАНН да не е
изключено и при формалните административни нарушения, то преценката
за наличието му следва да се ръководи от степента, с която то е застрашило
обществените отношения. В конкретния случай, неизпълненото задължение
от управителя на дружеството е засегнало държавната политика по
проследяване приходите и разходите на търговско дружество във връзка с
евентуално дължим корпоративен данък, формиращ една голяма част от
републиканския бюджет. По тази причина и предвид констатираното
закъснение, което според доказателствата по делото продължило най-рано
до 09.12.2020 г., обществената опасност на този пропуск се отличава с
достатъчен
интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по
административен ред.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административно наказателна отговорност на жалбоподателката в
качеството й на управител на търговско дружество, а издаденото НП като
законосъобразно следва да се потвърди.
При определяне размера на глобата по чл.264, ал.1 от ЗПКО, АНО
се е съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН за
индивидуализацията на административните наказания и като е отчел, че
нарушението е извършено за първи път, правилно е наложил глоба в
минимално предвидения размер от 200 лева, с което ще бъдат постигнати
целите по чл.12 от ЗАНН.
По изложените съображения обжалваното НП следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото в полза на Националната агенция за
приходите, следва да се присъди своевременно претенидраното от
юрисконсулта възнаграждение, чийто размер съдът определя на 80 лева,
като взема предвид фактическата и правна сложност на делото. Същото
следва да бъде присъдено в полза на НАП, доколкото именно НАП има
статут на юридическо лице по смисъла на чл.2 ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от
6
Закона за НАП, а ТД на НАП-Пловдив, Офис Пазарджик, чийто
представител е издал процесното НП, не е самостоятелно ЮЛ и е
структурирано към същата агенция.
По горните съображения, Пазарджишкия районен съд, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 543295-F572984/21.10.2020 г. на Директора на Офис
/дирекция/ за обслужване – Пазарджик в ТД на НАП- Пловдив, с което на С.
Р. ХР. от село Черногорово, обл.Пазарджик, ЕГН: ********** на основание
чл.264, ал.1 от ЗКПО и за нарушение на чл.92, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗКПО е
наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА С. Р. ХР. с ЕГН: ********** с адрес с. Черногорово,
обл.Пазарджик, ул. „*****“ № 28, да заплати на Националната агенция за
приходите“, адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52, 1000 Център,
гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7