Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 06.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28
– и състав, в публичното заседание на двадесет и седми януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
При участието
на секретаря Емилия Кривачкова, разгледа докладваното
от съдия Елица Йорданова гр. д. № 11550 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, рег. № 108937/ 03.09.2019 г.,
подадена от Л.В.У. от гр. София, ж. к. „******, с ЕГН **********, чрез
процесуалния и представител, с която е предявила против З. „А.Б.“ АД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******, иск за осъждането му да му
заплати сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените и
неимуществени вреди - претърпени от нея
душевни болки и страдания поради смъртта на майка и Т.Л.У., б. ж. на гр. София,
починала на 11.03.2019 г. в резултат на ПТП от 18.01.2019 г. с МПС – л. а. м. „Хюндай ХР - В“ с ДК№ ******управлявано
от Г.И.П., за което МПС има валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 29.06.2019 г. до окончателното и изплащане, претендирани
са съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Съобразно
изложените в исковата молба твърдения, на 18.01.2019 г. Г.И.П. управлявал л. а.
м. „Хюндай ХР - В“ с ДК№ ******по ул. „Бойчо Бойчев“ от бул. „Монтевидео“ към
кв. „Суходол“ и в района на СМГТ 0685, върху пешеходна пътека, обозначена с
маркировка М.8.1 ударил пресичащата на пешеходна пътека Т.Л.У.. Същата била
хоспитализирана в УБМАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с фрактура на нос, фрактура на ляв
глезен, кома, контузия на мозъка, с опасност за живота. След почти двумесечно
лечение починала в болницата на 11.03.2019 г. Водачът на автомобила нарушил
правилата за движение по пътищата, като причинил ПТП, в пряк и непосредствен
резултат от което Т.У. починала. Внезапната и смърт била приета тежко от дъщеря
и Л.В.У.. Помежду им имало изградена силна връзка на обич, привързаност,
уважение, майка и била най – важният човек в живота и. Липсата на майчината
обич и подкрепа щели да я съпътстват до края на живота и. Загубата и била
непреодолима и безвъзвратна и ищцата я понасяла много тежко. Влошило се
психичното и здраве, усещала постоянна напрегнатост, мъка и скръб. За лекия
автомобил била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество, което било сезирано с молба – претенция от 29.03.2019 г. и
до изтичане на законоустановения тримесечен срок не е
било платено доброволно обезщетение. При тези съображения ищцата намира, че за
репариране на причинените и неимуществени вреди дружеството – ответник следва
да бъде осъдено да и заплати обезщетение в размер на 200 000 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2019 г. до окончателното и
изплащане. Претендира уважаване на иска и присъждане на разноски и адвокатско
възнаграждение.
По реда и в
срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът З. „А.Б.“ АД, чрез процесуалния си
представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на
основателността на заявената претенция, оспорвайки я по основание и размер.
Ответникът не оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на л. а. м. „Хюндай ХР - В“ с ДК№ ******със срок на
действие 07.08.2018 г. – 28.08.2019 г. Отговорността на дружеството – ответник
не следвало да бъде реализирана, доколкото отговорността на виновния водач на
МПС не била установена по надлежния ред. Не била налице причинно – следствена
връзка между ПТП и причинените на Т.Л.У. увреждания. Последната сама допринесла
настъпването на вредоносния резултат като пресичала пътното платно на
необозначено място и внезапно навлязла на пътя. Ответникът оспорва ищцата и
майка и да са били в много близки отношения, както и твърденията за претърпени
от Л.В.У. неимуществени вреди, които да са в причинно – следствена връзка с
ПТП. Претенцията била твърде завишена по размер и не отговаряла на критериите
за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД, като се съобрази съществения принос
от страна на пешеходката за настъпването на ПТП. Ответникът оспорва изцяло
претенцията за лихва, тъй като дружеството не е изпадало в забава и не е
ставало повод за завеждане на делото. Настоява за отхвърляне на иска,
претендира разноски.
С оглед
доводите и съображенията, развити от страните в процеса ангажираните от тях
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От
представения Констативен протокол № К-27 от 18.01.2019 г., изготвен от
полицейски инспектор, посетил ПТП, се установява, че на същата дата в около
06.40 ч. по ул. „Бойчо Бойчев“ в района СМГТ 0685, върху пешеходна пътека,
обозначена с пътна маркировка М.2 е настъпило ПТП между л. а. м. „Хонда“, модел „ХР-В“, управлявано от Г.И.П., и пешеходеца Т.Л.У.,
която непосредствено след това е била настанена в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с
фрактура на носа и на ляв глезен, кома, контузия на мозъка, с опасност за
живота. Срещу водача на автомобила е образувано досъдебно производство № 11018/
2019 г. по описа на сектор „РТП“ при СДВР, което не е приключило. За л. а. м. „Хонда ХР-В“ е налице валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ с „А.“ АД, валидна за периода от 28.08.2018 г. до
27.08.2019 г.
Т.У. е била
хоспитализирана в Клиниката по спешна неврохирургия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
на 18.01.2019 г., в историята на заболяването е отбелязано, че е починала на 11.03.2019
г.
На 29.03.2019
г. ищцата предявила пред ответното дружество претенция за доброволно изплащане
на обезщетение. Няма доказателства по делото такова да е било изплатено.
За установяване
твърденията на ищцата за причинените и душевни страдания са ангажирани гласни
доказателства посредством разпит на свидетелката В.Г.Б., която пред съда е
заявила, че отношенията между ищцата и нейната майка били много добри, живеели
заедно, взаимно си помагали и се подкрепяли, ходели на почивки. След
катастрофата Т.постъпила в болница и била там до смъртта си, Л. я посещавала
ежедневно. След смъртта и се затворила, плачела често, майка и много и
липсвала. Ищцата и брат и организирали всички ритуали във връзка с погребението
на Т.. Между майка и дъщеря съществували дребни недоразумение, но не и тежки
конфликти.
Като свидетел
по искане и на двете страни е бил разпитан като свидетел Б. В.И., очевидец на
ПТП. Свидетелят твърди, че като водач на автобус № 111 се движил на въпросната
дата по ул. „Бойчо Бойчев“ от ул. „Монтевидео“ към кв. „Суходол“. Било около 6
сутринта, тъмно и мокро. Преди спирка на автобуса имало осветена пешеходна
пътека, върху която стъпили две жени, вероятно майка и дъщеря и свидетелят
спрял, за да ги пропусне. Видял в страничното огледало, че го изпреварвал с
висока скорост лек автомобил. По това време жените били почти в средата на
пешеходната пътека и автомобилът минал през тях и спрял в ламарините на
строящата се метростанция. Пътното платно било с
двойна непрекъсната линия, автомобилът изпреварил автобуса в насрещното платно,
движил се с около 60 км./ч.
От
заключението на приетата като обективно и компетентно изготвена САТЕ се установява,
че пътният участък, в който е настъпило ПТП, се намира на ул. „Бойчо Огнянов“,
в района на дом № 63, на спирки на масовия градски транспорт. Пътното платно е
с две ленти за движение – по една във всяка от посоките на движение и
вертикална пътна маркировка:пътен знак А 13 – „Изкуствени неравности по пътя“,
пътен знак А 18 – „Пешеходна пътека“, пътен знак В 26 – „Забранено е движение,
със скорост по – висока от означената“, с означена стойност 30; пътен знак В 24
– „Забранено изпреварването на МПС с изключение на мотоциклети без кош и
мотопеди“, пътен знак Д 17 – „Пешеходна пътека“, и хоризонтална напречна пътна
маркировка М 8.1 – „Пешеходна пътека тип „Зебра“. Непосредствено преди удара л.
а. м. „Хонда ХР – В“ се е движил по ул. „Бойчо
Бойчев“ в посока кв. Суходол със скорост от 46 км./ ч. По същото време
пешеходката е предприела пресичане на пътното платно на пешеходна пътека,
движейки се със скорост от 3. 8 км./ ч. Поради ограничена видимост в тъмната
част на денонощието водачът на автомобила е предприел изпреварване на автобуса
и е възприел наличието на пешеходци върху пешеходната пътека на 12.90 м. преди
нея, като е предприел промяна в посоката на движение в дясно, но поради липса
на минимална странична дистанция е настъпил контакт между лявото огледало на
автомобила с лявата част на пешеходката и задностоящия
и крак с части от купето в областта на предно ляво колело. Мястото на удара е
настъпило изцяло върху пешеходната пътека. ПТП е настъпило по причини от изцяло
субективен характер, касаещи водача на лекия автомобил. Вещото лице е
определило опасната зона за спиране на автомобила при скорост от 46 км./ ч. от
порядъка на 32.17 м. Видимостта е била ограничена както за водача на презовното средство, така и за пешеходката. Водачът на
автомобила не е имал техническа възможност да предотврати произшествието, при
движението му със скорост не по – висока от 27 км./ ч. ударът е бил
предотвратим. Пешеходецът е можел да го предотврати като ускори своя ход.
Съдът е
назначил СМЕ по писмени данни, от заключението по която се установява, че в
резултат на ПТП Т.Л.У. е получила следните травматични увреждания: закрита
черепно – мозъчна травма с разкъсно – контузна рана в челната област на главата; хематоми на
меките тъкани двустранно челно; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на
главния и малкия мозък; контузия на мозъка – в ляво теменно /предно и централно
теменно/, в дясно тилно по основата, дясно задно теменно; контузия и последващо размекчение по
основата в дясно челно /набиране на ликвор под меките
мозъчни обвивки/ двустранно челно; кръв в мозъчните стомахчета.
Получила е лицева травма с контузия на дясна очна ябълка; счупване на горната
челюст в ляво; счупване на носни кости; наличие на кръв в областта на десен
челен синус, предни етмоидални клекти
и сфеноидалния синус. Причинена и е била коремна травма,
изразяваща се в кръвоизлив на ретроперитонеалните
меки тъкани по-добре изразен в дясно и разкъсване на слезката.
Получила е и травма на крайниците: кръвонасядане на
лява мишница; петнисти кръвонасядания на дясна
мишница; кръвонасядане и охлузване на ляво коляно; кръвонасядане на лява подбедрица;
дълбоко кръвонасядане на лява подбедрица;
бималеоларно /двуглезенно/
счупване на левия долен крайник; кръвонасядане и
охлузване на дясно коляно. Според вещото лице причината за смъртта на Т.Л.У. е
съчетаната травма: черепно-мозъчна, коремна и на опорно – двигателния апарат с
водещо значение на черепно- мозъчната такава и развилите се от нея усложнения:
в хода на лечението се е развил двустранен възпалителен процес на белите
дробове с тенденция към генерализиране. Непосредствената причина за смъртта и е
настъпването на остра дихателна и сърдечно – съдова недостатъчност от развилия
се възпалителен процес на белите дробове, въпреки назначеното антибиотично лечение. Вещото лице е дало заключение, че
между травматичните увреждания, получени при ПТП и настъпилата смърт на Т.У. е
налице пряка причинно – следствена връзка. Тежката ЧМТ с изпадане в коматозно състояние е наложила интубирането
и за поддържане на жизнените функции и е била предприета емпирична
широкоспектърна антибиотична профилактика за
превенция на възпалителен процес на белите дробове с рентгенов контрол. Били са
установени условно патогенни микроорганизми от нормалната човешка микробиота, които в условията на стрес и имунно
компрометиране на организма стават причина за развитие на инфекции. В хода на
лечението са се развили усложнения от страна на ЦНС с образуване на хидроми – набиране на ликвор под
меките мозъчни обвивки в челната област, хидроцефалия
с разширяване на мозъчните стомахчена от нарушената ликворна циркулация, което допълнително е довело до
потискане на мозъчната дейност от повишаване на обема в черепната кухина.
При така
изложените фактически данни Софийски градски съд достига до следните правни
изводи:
Разпоредбата
на чл. 432 ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване на
изискванията на чл. 380.
За да бъде
реализирана отговорността на дружеството – ответник, следва да бъдат установени
кумулативно предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия състав:
ответникът да бъде застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на МПС, водачът на който е увредил ищеца.
Безспорно се
установи, че за л. а. м. „Хюндай ХР - В“ с ДК№ ******има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗАД „А.“ АД, валидна от 07.08.2018 г. – 28.08.2019
г.
В настоящото
производство се установява от показанията на св. И., потвърдени от заключението
по САТЕ, че водачът на лекия автомобил Г.И.П. е допуснал нарушение и на
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, съгласно
която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие – в конкретния
случай водачът на лекия автомобил не е съобразил, че шофира в тъмната част на
денонощието, че видимостта му е намалена заради спрелия автобус, че наближава
пешеходна пътека и въпреки ранния час е възможно по нея да се движат пешеходци.
Нарушил е също така задължението си по чл. 6 от ЗДвП да съобразява своето
поведение с пътните знаци и с пътната маркировка, тъй като в участъка на ПТП е
имало както хоризонтална пътна маркировка, забраняваща изпреварването, така и
вертикална такава – пътни знаци, които са обозначавали движение на превозни
средства със скорост, не по – висока от 30 км./ ч. Нарушил е и нормата на чл.
119 ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при приближаване на пешеходна пътека водачът
на нерелсово превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Независимо,
че ударът е бил непридвидим за водача на лекия
автомобил, тъй като независимо, че ПТП е настъпило в опасната зона за спиране
на МПС, деянието не е случайно поради констатираните по – горе нарушения на
правилата за движение по пътищата. Липсата на влязла в сила присъда или на друг
съдебен акт с действие съобразно чл. 300 от ГПК не препятстват гражданския съд
да извърши преценка относно противоправното поведение
на водача на превозното средство, което е довело до настъпването на вредоносните
последици. Описаният в исковата молба механизъм за настъпване на
ПТП се потвърждава от заключението на вещото лице
по назначената САТЕ.
В тази връзка
съдът намира за доказано, че поведението на Г.И.П. е било противоправно
и виновно, тъй като е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при извършване на
горепосочените нарушения на ЗДвП може да
настъпи ПТП, а от доказателствата по делото не се оборва законовата
презумпция на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
В пряк и непосредствен резултат от допуснатите
от водача на л. а. м. „Хюндай ХР - В“ с ДК№ ******нарушения на правилата за
движение по пътищата и последвалото ПТП Т.Л.У. е получила съчетана
черепно-мозъчна, коремна травма и такава на опорно-двигателния апарат д водещо
значение на ЧМТ и развилите се от нея усложнения: двустранен болодробен възпалителен процес с тенденция към
генерализиране и усложнения от страна на ЦНС, като развитата в резултат на
възпалителния процес остра дихателна и сърдечно – съдова недостатъчност е
настъпила смъртта и.
В следствие на
причинената в резултат на ПТП смърт на Т.Л.У. ищцата Л.В.У. е претърпяла загуба
на майка си, с която е живеела заедно, били са много близки, оказвали са си
взаимна обич и подкрепа, майка и била най – важният човек в живота и, която
загуба е съпроводена от скръб и мъка, които продължават и вероятно ще продължат
до края на живота и.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност
на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда
за цялостните последици върху живота на ищцата, в каквато насока е константната
съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът
съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни
случаи и отчете вида и характера на претърпените от ищцата емоционални и
душевни болки и страдания, тяхната продължителност и интензивност, възрастта на
майка и към датата на ПТП – 62 години, както и отражението, което е дало и
продължава да дава процесното ПТП върху живота и.
Предвид всички тези обстоятелства съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 120 000
лв., като за разликата над уважения от съда размер до предявения такъв
предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли.
Ответникът е релевирал възражение за допринасяне на вредоносния резултат
от страна на пострадалата, тъй като пресичала пътното платно на необозначено
място и внезапно навлязла на пътното платно. Доказателствата по делото оборват
основателността на тези твърдения. Допълнително са изложени съображения, че е
пресичала в тъмната част на денонощието, което поведение било противоправно. Така релевираните
възражения се ценят от съда като неоснователни, доколкото нито ЗДвП, нито
подзаконовите нормативни актове не забраняват пресичане на пътно платно по пешеходна
пътека през нощта.
От приложената
молба до ответното дружество е видно, че на 29.03.2019 г. ищецът е поканил ответника
да му изплати обезщетение. След изтичането на тримесечния срок за произнасяне
на застрахователя, считано от 29.06.2019 г. и на основание чл. 429 ал. 3 от ГПК
дружеството – ответник дължи лихви за забава върху размера на главното парично
задължение в размер на 120 000 лв., до окончателното им изплащане.
На основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането
на сторени от ищеца разноски съразмерно на уважената част от иска, в размер на 252
лв. На пълномощника на ищеца, защитавал го безплатно съгласно чл. 38 ал. 1 т. 2
от ЗА, следва да бъде присъдено възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7 ал. 2
т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
размер на 3 930 лв.
На дружеството
– ответник също следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете поради тяхната неоснователност, в размер на 90 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД
със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******, да заплати на Л.В.У. от
гр. София, ж. к. „******, с ЕГН **********, обезщетение за причинените и емоционални
болки и страдания от смъртта на Т.Л.У., б. ж. на гр. София, починала на
11.03.2019 г. в резултат на ПТП, настъпило на 18.01.2019 г. по вина на водач на
МПС – л. а. м. „Хюндай ХР - В“ с ДК№ ******управлявано от Г.И.П., за което МПС има валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, в размер на
120 000 лв. /сто и двадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.06.2019 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения от съда размер до предявения такъв от
200 000 лв. /двеста хиляди лева/ като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД
със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******, да заплати по сметка на
СГС държавна такса в размер на 4 800 лв. /четири хиляди и осемстотин
лева/.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“
АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******, да заплати на Л.В.У.
от гр. София, ж. к. „******, с ЕГН **********, сума в размер на 252 лв. /двеста
петдесет и два лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“
АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******, да заплати на адв. Я.Д. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 3 930 лв.
/три хиляди триста и деветдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказаната от него правна защита.
ОСЪЖДА Л.В.У.
от гр. София, ж. к. „******, с ЕГН **********, да заплати на З. „А.Б.“ АД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******, сума в размер на 90 лв./деветдесет
лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: