Р Е Ш Е Н И Е
№
104/14.5.2019г. Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На
осемнадесети април Година две хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мая Нанкинска
ЧЛЕНОВЕ: Трайчо Атанасов
Красимир
Гайдаров
Секретар
Г.Иванова
Прокурор
С.И.
като
разгледа докладваното от съдия Нанкинска
ВНОХД
№ 262 по описа на съда за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид:
Съдебното
производство по делото е по реда на чл.330 и сл. от НПК и e образувано по
въззивна жалба на подс.Р.Г., против присъда, постановена на 27.12.2018 год.
год. по НОХД № 157/2018 год. от ПРС, І състав.
С
атакувания съдебен акт подс.Г. е признат за виновен в извършването на
престъпление, наказуемо по чл.345, ал.2 НК като му е наложено общо наказание
„глоба” в размер на 500 лева.
В
жалбата се излагат доводи, че са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, прави се искане за оправдаване на подсъдимия или връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда
Представителят
на ВОП навежда доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.312 и чл.313 от НПК намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна,
като разгледана по същество като обаче е неоснователна. Наведените основания в
нея не представляват въззивни основания за изменение на присъдата по смисъла на
чл.336, ал.1, т.3 от НПК.
От фактическа страна първостепенния
съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по
безспорен начин следното:
Подсъдимият
Г. *** и бил познат на органите на полицията.
На
21.02.2017 год. св.М. и Зл. били на работа от 12.30 часа до 19.00 часа на
територията на гр.Провадия като работили по линия на Сектор ПП. По време на
изпълнение на служебните си задължения установили, че лице с имена И.Т.Т. е
управлявал МПС - мотопед „PIAGGIO“ модел „SUPER BRAVO“ с концентрация на
алкохол, двамата чакали пред ЦСМП - гр. Провадия за вземане на кръвна проба на
този водач. С тях бил св. П. - полицейски инспектор при РУ - Провадия, който по
- рано спрял за проверка водача И.Т.. Около 16.50 часа тримата полицаи видели,
че по ул. „Желез Йорданов“ в гр. Провадия в посока ЦСМП - гр. Провадия се
движел същия мотопед, който по - рано управлявал И.Т.. Мотопедът спрял пред
здравното заведение и от него слязъл подс. Г.. МПС било без поставени
регистрационни табели. Това се случило около 16.50 часа, като Г. спрял при
полицейските служители и се поинтересувал, какво става с приятеля му. На св.П.
му направило впечатление, че единият педал на мотопеда липсва. Към момента на
срещата, не взели отношение, но след два дена съставили АУАН на Г. по чл.140,
ал.1, т.1 от ЗДвП, като за очевидци на случилото се били посочени св.Росен Зл.
и Валентина М.. Мотопедът се движил с двигател с вътрешно горене, тъй като не
се използвали педали и при съставянето на АУАН Г. споделил, че го ползва като
инвалидна количка.
На
23.02.2017 год. св.Ц.Т., полицай в ПУ-Провадия, бил на работа от 07.00 часа до
19.00 часа, съвместно с колегата си Г.. Около 11.00 часа на ул.Св.Кирил и
Методи № 31 двамата спрели за проверка мотопед „PIAGGIO“ модел „SUPER BRAVO“
без регистрационни табели, управляван от подс. Г..
По
досъдебното производство е било изготвена АТЕ от заключението на която е видно,
че процесното МПС - мотопед „PIAGGIO“ модел „SUPER BRAVO“ без регистрационни
табели и без номер на рама, е от категория „L 1е-В“ - двуколесен мотопед и не попада
в никоя от изброените хипотези в Наредба № I- 45 за неподлежащи на регистрация
МПС и следователно подлежи на регистрация от звената на „Пътна полиция“ по
постоянен адрес на собственика - за физическите лица или по адреса на
регистрация - за стопанските субекти.
Горната
фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани по делото доказателства,
които са и взаимно се допълват. Реално по делото не се оспорват фактите по
делото, а единствено са поставя на разглеждане въпросът необходима ли е
регистрация по съответния ред на инкриминираното МПС.
Във
въззивната жалба се навеждат твърдения за нарушен процесуален и материален
закон, като се твърди, че неправилно е обсъден събраният по делото
доказателствен материал. Настоящият състав на съда не споделя тези възражения
на защитата поради следните съображения:
Безспорно е
установеното от полицейските служители М., Зл., И.Т., Г., Цв.Т., че подсъдимият
е управлявал инкриминираното МПС на датите 21.02.2017 и 23.02.2017 год., както
и че това МПС не е надлежно регистрирано в КАТ.
В с.з. от страна
на подсъдимият е представено копие от електронно писмо, изходящо от Технотест,
в което отразено, че "Превозни средство от този тип, с максимална скорост
под 30 км.ч. не подлежат на регистрация". Позовавайки се това писмо подсъдимият
излага становище, че не е извършил престъпление и следва да бъде оправдан.
Съдът не споделя
това твърдение поради няколко обстоятелства:
На първо място не
става ясно какво е запитването на подсъдимия и съответно за какъв вид ППС е
представения отговор.
На следващо място
съдът е длъжен да постанови своето решение съобразявайки се със събраните по
делото доказателства, а от тях се установява, че инкриминираното МПС е от
категорията L1е-В, т.е.
двуколесен мотопед и не попада в никоя от изброените хипотези в Наредба № І-45
за неподлежащите на регистрация МПС.
За да достигне до
този извод настоящата инстанция съобрази преди всичко изготвената по делото
АТЕ. От заключението й се установява марката на превозното средство, което е
управлявал подсъдимия, а именно „PIAGGIO“, модел „SUPER BRAVO“, което
представлява мотопед, с модификация на двигателя „EEV3T“, а именно ЕЕV2 с
кубатура от 49.28 см. Двигателя се стартирал след завъртане на педалите, след
което чрез клиновиден ремък, мощността от двигателя се предавала на задното
колело във вид на въртеливо движение. Процесният мотопед е произведен през
периода 1985-1990г. и следва на рамата да има поставен 17 цифров-буквен
позиционен идентификационен номер от завода производител, като същият трябвало
да се намира на рамата зад веригата, или на вилката или под седалката на МПС,
ако не бил манипулиран впоследствие. След извършения оглед на процесното МПС,
вещото лице е заявило, че превозното средство излизало от завода с монтиран на
него двигател, но не може да каже, дали настоящия двигател е бил подменян, но
същият по никакъв начин не променял неговите характеристики. Всички произведени
мотопеди от тази модификация били с двигател 50 кубични см.
Според § 6, т. 11
от ЗДП “моторно превозно средство е пътно превозно средство, снабдено с
двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства”. Според §
6, т. 14 от закона „мотопед“ е дву- или триколесно пътно превозно средство,
което има двигател с работен обем до 50 кубични cm и чиято конструктивна
максимална скорост не надвишава 45 km/h. Тъй като извършеното престъпление е
формално, то е довършено със самото осъществяване на изпълнителното деяние. Към
момента на извършване на деянието МПС, а именно мотопед „Piaggio“ модел „Super
bravo“, не е било регистрирано по надлежния ред, какъвто се изисква с
разпоредбата на чл.140, ал. 1 в Закона за движение по пътищата. Условията и
реда са отразени в посочената в чл. 140, ал. 2 наредба - Наредба№ I-45от
24.03.2000 год. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
В жалбата се
посочва Регламент 168/2013г. на Европейския парламент, като се твърди, че там
посоченото МПС е от категория L1e-А, поради което
не подлежи на регистрация. Тези твърдения не се споделят от настоящият състав
на съда. Действително в посочения регламент е направено подробно разграничение
на различните видове МПС и задължението им за регистрация. Същите критерии са
залегнали и в Наредба №І-45 в българското законодателство. Съобразявайки и
двата нормативни акта, мотопеда управляван от подс.Г. подлежи на регистрация в
Пътна полиция. Тъй като той не е изпълнил тези свои задължения, реално е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.345,
ал.2 НК.
Като
прецени тези обстоятелства съдът намира, че от доказателствата по делото се
установява и авторството на вмененото престъпление по чл.345, ал.2 НК, поради
което правилно е ангажирана отговорността и по този текст на закона.
При
определяне на наказанието, което следва да понесе подсъдимият,
първоинстанционният съд правилно е отчел отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства, разгледал е детайлно поведението на Г. и е
определил наказанието, което той следва да понесе. Съдът е преценил двете
предвидени алтернативни наказания и е съобразил, че следва да наложи на
подсъдимия по-лекото от тях, а именно "глоба" в размер на 500 лв. За
да определи този размер на наказанието съдът е преценил, че е налице превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, съобразил е здравословното състояние
на подсъдимия и е наложил минималния размер на предвиденото наказание глоба.
Тези мотиви напълно се споделят и от настоящата инстанция, поради което и тя
прима, че наложеното наказание е справедливо и отговаря на обществената
опасност на извършеното.
При
извършената служебна проверка въззивният съд не констатира нарушения, допуснати
от първоинстанционният съд, които да доведат до отмяна на атакуваният съдебен
акт.
По
изложените съображения съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
на Провадийския районен съд, І състав, постановена на 27.12.2018 год. по НОХД №
157/2018 год.
Решението не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: