Решение по дело №635/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260095
Дата: 23 ноември 2020 г. (в сила от 14 януари 2021 г.)
Съдия: Венцислав Стоянов Маратилов
Дело: 20205200500635
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер       260095                         23.11.2020г.                 град П.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет и първи октомври  две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:

 

Председател: Минка Трънджиева

        Членове: Венцислав Маратилов

                         Димитър Бозаджиев

                                                                       

                                                                                                      

при участието на секретаря Лилия Кирякова  като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№635 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:  

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №584 от 19.06.2020г. постановено по гр.д.№2612/2017г. по описа на същия съд във фазата по извършване на съдебна делба, е оставена  без уважение като неоснователна  претенцията с правно основание чл. 349 ал.1 ГПК на Б.И.Г., ЕГН ********** с адрес *** за възлагане на  следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.392.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. П., ул. ****, предназначение на имота: жилище, с площ от 135,61 кв. м., ведно с припадащите се към него общи части от триетажната жилищна сграда и принадлежащото към него избено помещение.

Със същото решение е постановено  да бъде изнесен  на публична продан делбения имот : самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.392.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. П., ул. ****, предназначение на имота: жилище, с площ от 135,61 кв. м., ведно с припадащите се към него общи части от триетажната жилищна сграда и принадлежащото към него избено помещение, като след извършване на проданта получената цена се разпредели между съделителите съобразно дяловете им както следва : 1/4 ид. ч. за А.И.М. и 3/4 ид. ч. за Б.И.Г.. Прекратено е  производството по гр. д. N 2612/2017 г. по описа на ПРС по отношение на следния недвижим имот, допуснат до делба, при условията на чл.345 ГПК,  притежаван от наследодателя В.Д.Г. в съсобственост с третите лица Г.М.М.и М.Г.М., а именно: поземлен имот с идентификатор 55155.503.392 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. П., ул. ****, с площ от 377 кв. м., номер по предходен план: 5190, квартал 356, при съседи с идентификатори: 55155.503.9550, 55155.503.393, 55155.503.391, от който собственост на наследодателя са 2/3 ид. ч., а сега съсобствен между  А.И.М.  и Б.И.Г., при квоти: 1/2 ид. ч. за А.И.М. и 1/2 ид.ч. за Б.И.Г.  от притежаваните от техния наследодател 2/3 ид. ч. от имота или по 1/3 ид. ч. за съделителите А.И.М. и Б.И.Г. от целия имот. С решението  А.И.М. ЕГН ********** с адрес ***, е осъдена да заплати следващата се държавна такса в общ размер от 1387,80лв, а  Б.И.Г. ЕГН ********** с адрес ***, е осъден  да заплати следващата се държавна такса в общ размер от 3278,56 лв. Съделителят  Б.И.Г., ЕГН ********** с адрес ***, е осъден да заплати на А.И.М. ЕГН **********, с адрес ***, разноски в настоящото производство в размер на 187,50 лв.

Решението се обжалва с въззивна жалба, с вх.№12398 от 08.07.2020г. подадена от съделителя Б.И.Г. чрез процесуалния си представител адв. Р.К. от Адвокатско съдружие “Р.К.“***, надлежно упълномощен да го представлява във въззивното производство, в частта с която е постановено изнасяне на делбения имот на публична продан поради неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон и необоснован. Конкретни съображения и доводи във връзка с изтъкваните пороци на решението няма развити във въззивната жалба.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна-А.М. чрез пълномощника си адв.Е. ***, в който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна.Счита, че  съдът обосновано е извел релевантните факти, изключвайки приложимостта на друг способ за извършване на делбата, че съдът не е имал друг избор и правилно е изнесъл имота на публична продан.Моли да се потвърди решението в обжалваната му част с присъждане на разноските.

Няма направени доказателствени искания от страните пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на съделителя Б.И.Г.,  както и постъпилия отговор от насрещната по спора страна А.М. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е във фазата по извършване на съдебна делба.

С влязло в сила на 14.02.2019г., /окончателно определение № 69 от 14.02.2019г. на ВКС,  І-во г.о., по гр.д.№2793/2018г. по описа на същия съд, недопускащо касационно обжалване на въззивно решение №157 от 25.04.2018г. по в.гр.д.№234/2018г. на ОС-П., в частта потвърждаваща решение на Пазарджишки РС №106 от 01.02.2018г. по гр.д.№2612/2017г. по описа на същия съд за допускане до делба на жилището-идентификатор  55155.503.392.1.2/, решение на Пазарджишки районен съд №106 от 01.02.2018г. постановено по гр.д.№2612/2017г. по описа на същия съд, е допуснато да се извърши съдебна делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.392.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед №РД-18-97 от 28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес гр.П., ул.“Е.А.“ №4, ет.2, с предназначение на имота-жилище с площ от 135.61кв.м.,ведно с прилежащите към него общи части от триетажната жилищна сграда и прилежащото към него избено помещение, между съсобствениците А.И.М., ЕГН-**********, адрес: *** и Б.И.Г., ЕГН-**********, с адрес-***, при квоти ¼ ид.ч. за А.И.М. и ¾ ид.ч. за Б.И.Г.. Със същото решение  е допуснато да се извърши съдебна делба при условията на чл.345 от ГПК на недвижим имот притежаван от наследодателя В.Д.Г. в съсобственост с третите лица Г.М.М.и М.Г.М., а именно -поземлен имот с идентификатор 55155.503.392 по КККР на гр.П., с административен адрес гр.П., ул.“Е.А.“ №4, с площ от 377 кв.м., номер по предходен план 5190, квартал 356, от който собственост на наследодателя са 2/3 ид.части, между съсобствениците А.И.М. и Б.И.Г. при равни права от по 1/3 ид.част за всеки един от двамата. По отношение на поземления имот, с обжалваното решение по извършване на делбата Пазарджишкият районен съд е прекратил производството по делото, в тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила, тоест, предмет на настоящото въззивно производство е само делбеният имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.392.1.2, с административен адрес гр.П., ул.“Е.А.“ №4, ет.2, с предназначение на имота –жилище, с площ от 135.61кв.м. ведно с припадащите се към него общи части от триетажната жилищна сграда и прилежащото към него избено помещение.

В първото по делото заседание във втората фаза по делбата е приета за съвместно разглеждане претенцията за възлагане на жилището в дял на ответника Б.И.Г..

От изслушаното по делото основно и допълнително заключения  по назначена съдебно-техническа експертиза, изготвени от вещото лице  инж.С.Г.Б., които въззивната инстанция напълно възприема като обективни, обосновани, компетентно изготвени и неоспорени от страните и от които се установява, че процесното жилище е реално неподеляемо защото няма изискващите се помещения за две и повече жилища, съгласно разпоредбите на чл.40 ал.1 от ЗУТ, а именно -всяко едно от тях да има самостоятелен вход,едно жилищно помещение, кухня, баня-тоалетна и складово помещение, и че в случая входът е само един и че кухнята и санитарния възел са само по едно помещение.Този извод не се променя от факта, че жилището в същност има три спални с 4 тераси, един коридор,една кухня, една дневна и един санитарен възел-баня с тоалетна с преддверие към тях. Установява се, че към дата 03.12.2019г. /изготвянето на допълнителното заключение от експертаБ.-л.131 и следващите/ пазарната стойност на жилището/апартамент/ от 136.62кв.м. ведно с 23.71кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, е в размер на 94541лв, съответно ¼ ид.част е равна на 23636лв, а ¾ ид.ч. са равни на 70905лв.

Във връзка с претенцията по възлагане на процесното жилище, от съделителя Б.Г. е представена декларация,според която лицето към момента на подаването на декларацията-27.11.2009г. не притежава друго жилище, че постоянният му  и настоящ адрес са именно в процесното делбено жилище  и че  съгласно удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличаване за лице, №2521/19 от 16.10.2019г. на Агенцията по вписванията,  същият е извършил  прехвърлителни сделки на притежавани от него по-рано недвижими имоти включително и на жилища.

В съдебно заседание  е прието от съда за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта,че към момента на откриване на наследството ответникът съделител Б.И.Г. е живял в делбения имот и че към този момент наследодателката на страните  В.Д.Г. не е живяла в процесния имот.

По повод заявено оспорване на представената декларация от Б.Г. от насрещната страна, е открито производство по оспорване на документа,като в тази връзка са представени  констативни нотариални актове за право на собственост  и за прехвърлителни сделки на недвижими имоти, извършени от Б.Г., включително на идеални части от жилища, както и на обекти с търговско предназначение.

От решаващите мотиви при постановяване на решението по допускане на делбата /решение №106 от 01.02.2018г. по гр.д.№2612/2017г.  на Пазарджишки районен съд/, съсобствеността върху делбения имот-жилище с площ от 135.61кв.м. с идентификатор 55155.503.393.1.2, намиращо се на втори етаж  на жилищната сграда,  е възникнала между съделителите  по няколко  начина-по сделка-учредено право на строеж от  наследодателя  В.Г. в полза на съделителя  Б.Г. /н.а.№184, том І, дело №342 от 09.03.1973г.-л.9/ за изграждане на  втори жилищен  етаж, като двамата В.Г. и Б.Г. ще надстроят при равни права втория етаж със свои средства и материали, тоест, в резултат на така учреденото право на строеж, което по-късно е фактически и реализирано  при  което правото на строеж се е трансформирало в право на собственост при равни права между В.Г. и Б.Г., тоест жилището първоначално е със статут на съсобственост, възникнала в резултат на сделка-учредено и реализирано право на строеж. Освен чрез сделка, съсобствеността към момента е формирана и чрез наследяване, а именно след смъртта на наследодателката  В.Г., нейната  съсобствена ½ ид.ч. от делбения имот е наследена и се разпределя между двамата наследника, при което съделителят Б.Г. е притежава ½ ид.ч. от жилището на собствено основание /по сделката за суперфиция/ и още ¼ по наследство от В.Г. или общо притежание на ¾ ид.ч., от делбения имот, а другият съделител  А.М. притежава ¼ ид.ч. по наследство от същия наследодател, тоест налага се извода, че съсобствеността по отношение на процесното жилище е възникнала  за страните-съделители на различни правни основания-отстъпено и реализирано право на строеж, трансформирано в право на собственост и по наследство за Б.Г. и само по наследство за А.М..

Безспорна и категорична е съдебната практика, че в хипотеза когато съсобствеността не е възникнала само и единствено по наследяване, възлагане на неподеляемото наследствено жилище не може да се извърши, независимо от това дали наследникът съделител е живял в него към момента на откриване на наследството и независимо от това дали притежава или непритежава друго жилище /чл.349 ал.2 от ГПК/. Хипотезата е напълно ясна и не се нуждае от тълкуване. Правилото е императивно и то се прилага за всички случаи, когато се касае за съсобственост възникнала единствено по наследяване, като няма предвидени изключения. В тази връзка е и съдебната практика-Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, което в т.8 императивно посочва, че при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, /комбинирана, смесена съсобственост - прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване; сделка за част от имота и наследяване и други/, възлагането по чл.349 ал.3 от ГПК, респективно чл.288 ал.3 от ГПК /отм./  е недопустимо, като  делбата следва да се извърши с изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан – чл.348 от ГПК, респективно чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./. Тълкувателната норма е доразвита от съдебната практика, като при определени хипотези на възникнала СИО, при сделки между сънаследници и при други хипотези не се приема, че е налице комбинирана съсобственост.  В настоящия случай, както се посочи съсобствеността безспорно е комбинирана и не попада в нито едно от изключенията, доразвити от съдебната практика, като  за част от имота е налице сделка-суперфиция и наследяване за другата част от него.

В тази връзка са  и решение № 18 от 27.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 572/2012 г., I г. о., ГК; решение № 44 от 13.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2894/2016 г., II г. о., ГК;решение № 158 от 25.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2233/2016 г., II г. о., ГК; решение № 143 от 8.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1693/2016 г., II г. о., ГК;решение № 242 от 4.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3345/2014 г., I г. о., ГК и други.

Затова без да бъдат обсъждани останалите  факти и обстоятелства по чл.349 ал.2 от ГПК, следва да се приеме, че в случая искането на съделителя Б.И.Г. за възлагане на делбеното жилище няма как да бъде удовлетворено. Предвид неподеляемостта на жилището и невъзможност същото да бъде възложено, извършването на делбата следва да се осъществи чрез изнасяне на имота на публична продан, доколкото предвид данните по делото останалите правни способи за прекратяване на съсобствеността са неприложими-невъзможно е теглене на жребие /чл.352 от ГПК/ поради неподеляемост на делбения имот и различните квоти на съделителите в съсобствеността  или поставяне в дял на някой от съделителите поради изложените по-горе пречки. В случая, публичната продан  е единственият възможен според процесуалния закон способ и справедлив и за двамата съделители начин да се извърши делбата, като в публичната продан могат да участват и двамата съделители без ограничение  и да наддават, респективно един от двамата да придобие имота в еднолична собственост като купувач чрез издаване на постановление за възлагане от съдебния изпълнител по реда на чл.496 ал.1 от ГПК след заплащане на уравнението на дела на другия съделител. 

В този смисъл обжалваното решение е валидно, допустимо и по същество правилно и не страда от пороците посочени бланкетно във въззивната жалба.

Въззивната инстанция напълно споделя мотивите на Пазарджишки районен съд, изложени към обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Затова решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

При този изход на спора в полза на въззиваемата страна А.М. ще следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на 400лв, заплатени в брой като адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

                                               Р  Е  Ш   И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №584 от 19.06.2020г. постановено по гр.д.№2612/2017г. по описа на същия съд, във фазата по извършване на съдебна делба, В ЧАСТТА С КОЯТО е оставена  без уважение като неоснователна  претенцията с правно основание чл. 349 ал.1 ГПК на Б.И.Г. ЕГН ********** с адрес *** за възлагане на  следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.392.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. П., ул. ****, предназначение на имота: жилище, с площ от 135,61 кв. м., ведно с припадащите се към него общи части от триетажната жилищна сграда и принадлежащото към него избено помещение, и В ЧАСТТА С КОЯТО  е постановено  да бъде изнесен  на публична продан делбения имот : самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.392.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. П., ул. ****, предназначение на имота: жилище, с площ от 135,61 кв. м., ведно с припадащите се към него общи части от триетажната жилищна сграда и принадлежащото към него избено помещение, като след извършване на проданта получената цена се разпредели между съделителите съобразно дяловете им както следва : 1/4 ид.ч. за А.И.М. и 3/4 ид. ч. за Б.И.Г..

ОСЪЖДА Б.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на  А.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 400лв /четиристотин лева/ представляваща сторените по делото разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.

 

Председател:                                   Членове: 1.            2.