РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. К., 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № ************0 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 07.08.2019г. между Н. Д. Т. и „Т.Б.“ ЕАД е бил сключен
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********, за срок от 24
месеца с абонаментен план „Тотал + с неограничени национални минути и
изходящ роуминг в зона ЕС" със стандартен месечен абонамент в размер на
*** лв. за първоначалния срок на договора и *** лв. след изтичане на този
срок. Ответникът не изпълнила задълженията си по договора в общ размер
*** лв., представляващи неплатени абонаментна такса и използвани услуги за
отчетен период 15.08.2019г. - 14.09.2019г. Вследствие на неизпълнението и
съгласно т. 11 от договора, е начислена във фактура
№**********/15.11.2019г. неустойка в размер на ** лв. На 07.08.2019г. по
повод договора с предпочетен номер +********, предоставил на Н. Д. Т.
устройство марка ******** на преференциална цена, посочена в т.7 от
договора, в кйто били посочени стандартната цена на устройството без
абонамент и размерът на направената отстъпка. Вследствие на
неизпълнението по договора за мобилни услуги, Т. дължала сумата от *** лв.,
начислена във фактура №**********/ 15.11.2019г., представляваща
съразмерна част от направената отстъпка, като бил взет предвид периодът,
през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора. За
задълженията по договора са издадени следните фактури: фактура
№**********/15.09.2019г., за отчетен период 15.08.2019г. - 14.09.2019г., на
стойност *** лв. неплатени абонаментна такса и използвани услуги, със срок
1
за плащане - 30.09.2019г., по която фактурата претендира *** лв., поради
извършено плащане в размер на *** лв.; фактура №**********/15.11.2019г.,
за отчетен период 15.10.2019г. - 14.11.2019г., сумата 240.23 лв. и срок за
плащане - 30.11.2019г., включваща: ** лв. неустойка и *** лв. за
предоставено мобилно устройство. На 07.04.2021г. дружеството подало
заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.
№1189/2021 г. по описа на Районен съд - К. и издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК срещу Н. Д. Т. за сумата *** лв. и законна лихва от
подаване на заявлението до изплащане на вземането. Заповедта за изпълнение
била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за „Т.Б.“ ЕАД възниквал правен интерес от
предявяване на установителния иск за установяване на вземанията му. Моли
съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по
отношение на Н. Д. Т., че съществува вземане на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК:********
суми в общ размер *** лв. за неплатени абонаментна такса, за предоставено
мобилно устройство и неустойка, по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +******** от 07.08.2019 г. и законна лихва от подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.
Претендира съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е подала отговор на исковата молба.
В открито заседание не се явява и не е направила искане делото да се разгледа
в нейно отсъствие.
В писмено становище вх.№7548/03.12.2021 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№1189/2021 г. по описа на Районен съд - К. се
установява, че по подадено от ищеца заявление е издадена заповед
№74/12.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника Н. Д. Т., с ЕГН-**********, с настоящ адрес с.К. общ.К.,
местност „Я.“ №3, да заплати на кредитора „Т.Б. “ ЕАД, с ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.М. 4, Б.п. С., сграда 6, за сумата от
*** лв. главница и законна лихва от 09.04.2021г. до окончателното заплащане
на вземането, както и *** лв. разноски по делото, от които: *** лв. държавна
такса и *** лв. с ДДС адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК на постоянния и настоящия
адрес по справка в НБДН. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и
указанията на съда, ищецът е предявил иска за установяване съществуването
на вземането му по издадената заповед за изпълнение.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията, разпореждането по чл.131
от ГПК и определението по чл.140 от ГПК с указанията за последиците по
чл.238 от ГПК са връчени на ответника по реда на чл.46, ал.2 от ГПК.
Установителният иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД е предявен в законоустановения едномесечен
срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като заповед
№74/12.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
2
Съдът като взе предвид данните по делото и направеното искане по реда на
чл.238, ал.1 от ГПК приема, че са налице формалните предпоставки на чл.238,
ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
тъй като са изпълнени изискванията на чл.239, ал.1 от ГПК, а именно: на
ответника са указани последиците от неспазване срока за подаване на отговор
и от неявяване в съдебно заседание.
От изложените в исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства, съдът приема предявеният иск за процесуално допустими и по
същество вероятно основателен. Вероятната основателност се обосновава от
доказателствата по делото в т.ч. и в приложеното ч.гр.д.№1189/2021 г. -
заверени копия на договор за мобилни услуги от 07.08.2019 г., декларация-
съгласие, приложение-ценова листа от 07.08.2019 г., Общи условия на Т.Б.
ЕАД, пълномощно от 04.10.2018г., 3 бр. пълномощни, справка от ТР и
регистър на ЮЛНЦ, 2 бр. фактури от 15.09.2019 г. и 15.11.2019 г.
Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответника на задълженията му да
заплати дължимите парични суми по процесните договори за мобилни услуги
са за отрицателни факти, поради което в тежест на ответника Н. Д. Т., е да
докаже, че е изплатила претендираните парични задължения. Такива
доказателства по делото не са представени. По иска по чл.92 от ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже, че е уговорена неустойка, както и настъпването на
изискуемостта и размера й, а в тежест на ответника е да докаже плащане или
да наведе правопогасяващи, правоотлагащи или правоизключващи
възражени. Такива възражения не са наведени. Налице са всички елементи от
фактическия състав на предявеният иск, както материалноправните и
процесуалнoправни предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение. Предявеният иск следва да бъде уважен, без решението да се
мотивира по същество.
По разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.
№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изложеното на основание чл.78, ал.1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по настоящото дело
разноски в размер на *** лв., от които: 25 лв. държавна такса и *** лв.
адвокатско възнаграждение, както и *** лв. разноски от които: 25 лв.
държавна такса и *** лв. с ДДС адвокатско възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д.№1189/2021 г. по описа на Районен съд - К.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н. Д. Т. с ЕГН-**********, с
настоящ и постоянен адрес с.К. общ.К., местност „Я.“ №3, че съществува
вземане на „Т.Б. “ ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление
гр.С., ж.к.М. 4, Б.п. С., сграда 6, за сумата от *** лв. главница, от която: ***
3
лв. неплатени абонаментна такса и използвани услуги, *** лв. за
предоставено мобилно устройство марка ******** и ** лв. неустойка, по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******** от 07.08.2019 г.,
както и законната лихва от 09.04.2021г. до заплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед №74/14.04.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1189/2021 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА на Н. Д. Т. с ЕГН-**********, с настоящ адрес с.К. общ.К.,
местност „Я.“ №3 да заплати на „Т.Б. “ ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и
адрес на управление гр.С., ж.к.М. 4, Б.п. С., сграда 6, на основание чл.78, ал.1
от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв. и *** лв.
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№1189/2021 г. по описа на РС-
К..
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните и да се приложи по ч.гр.д.
№1189/2021 г. по описа на РС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4