№ 141
гр. Бургас , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100500683 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано
по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на П. Т. У. –
ответник по гр.д. № 9846/2019 г. по описа на Бургаския районен съд против
решение № 260370/25.02.2021 год. постановено по същото дело ,с което е
прието за установено в отношението между страните ,че П.У. дължи на ДЗИ-
Общо застраховане“ЕАД сумата 7 392,31 лв.-главница ,представляваща
платено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 44010211601095
в полза на „Мото Уни“ЕООД за л.а.“Мазда6“ с рег. № А 9060 МС,съгласно
сключена застраховка „Каско+“ по застрахователна полица №
440215021000291 ,за обезвреда на имуществени вреди ,причинени в резултат
на ПТП ,настъпило на 17.02.2016 г. в гр.Бургас в резултат на виновно
противоправно поведение на ответника ,който при управление на велосипед
след употреба на алкохол е преминал отдясно наляво по посока на
движението върху пешеходна пътека ,както и сумата от 2602,52 лв.-
мораторна лихва за периода от 17.04.2016 г. до 07.10.2019 г. ,ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 08.10.2019 г.
1
до окончателното изплащане на сумата ,за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3818/09.10.2019 г.
по ч.гр.д. № 8588/2019 г. по описа на БРС ,като ответникът е осъден да
заплати на ищеца и 1429,80 лв. –разноски в заповедното и исковото
производство .
Въззивникът изразява недоволство от решението ,
като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и
необосновано,постановено при съществени процесуални нарушения .
Сочи се на първо място ,че изводите на съда не
кореспондират със събраните по делото доказателства ,като не са обсъдени и
множеството аргументи на ответника ,подкрепени от гласните и писмени
доказателства ,неправилно били интерпретирани и заключенията на вещите
лица.Голяма част от аргументите на ответната страна са игнорирани ,като в
съдебното решение се възпроизвежда една неубедителна версия за ПТП
,разминаваща се с фактите .Изводите се базират единствено върху
показанията на свид. Й.,водач на пострадалото МПС,който безспорно е
заинтересован и които показания са твърде противоречиви и абсурдни ,
диаметрално противоположни на обясненията ,дадени от Й. в приложената
административна преписка от КАТ.Въпреки това районният съд ги е
кредитирал изцяло и е постановил необоснован съдебен акт .Освен това
игнорирани са изцяло показанията на ответниковия свидетел У. ,както и на
първия свидетел ,доведен от ищеца .Затова и решението е твърде
едностранчиво ,противоречащо на логиката и на останалите доказателства .На
показанията на този единствен свидетел се базират и заключенията на
експертите ,доколкото нито един от тях не е правил оглед на място и
цитирайки само свидетелските показания.Съдът обаче приема избирателно и
експертизите,като приема за установени фактите ,интерпретирани от свид.
Й..Експертните заключения за обстоятелства ,базирани на показанията на
останалите двама сведетели ,не се приемат за установени.Затова и при
постановяване на решението са нарушени както правилата на чл. 172 от ГПК
,така и основни процесуални принципи на чл.7-12 ГПК.Неубедителен бил
аргументът на съда ,че само свид. Й. бил на местопроизшествието и закова
неговите показания следва да бъдат кредитирани .Експертните заключения са
разгледани само ако потвърждават изводите в горните насоки,а ако
2
съдържат противоречиви изводи ,се тълкуват в полза на ищеца.Всъщност
според въззивната страна този свидетел е най-ненадежден от тримата , тъй
като е причинил произшествието ,като управляваното от него МПС е
блъснало участник в движението на пешеходната пътека,а е и пряко
заинтересован имуществено от изхода на спора.Решаващият състав избягва да
разглежда доказателствата в тяхната съвкупност ,а вместо това избира да
цени факти,които намира за установени в един документ ,а игнорира
записани в друг,въпреки ,че протоколът на ПТП и АУАН са издадени на база
на същото ПТП и имат еднаква доказателствена стойност /както и не са
оспорени по предвидения процесуален ред/.Така в съставения АУАН се
посочва липса на претърпени щени от страна на участниците в ПТП ,както и
от страна на водача на МПС,така и от страна на велосипедиста-ответник .Този
официален документ свидетелства за липса на претърпени вреди от водача на
автомобила при ПТП-то.В същото време подобен подход е въприет и при
експертните заключения ,като не са изложени мотиви защо се игнорират
сведетелските показания на свид. У. ,който има преки впечатления от
участник,присъствал на местопроизшествието и неговите впечатления са за
лично видяни обстоятелства –щетите по велосипеда ,състоянието на
ответника ,нараняванията и т.н.
Подробно се обсъждат и заключенията на вещите
лица,като се подчертава ,че те боравят единствено във субективните
показания на свидетелите ,а не с измервания и точни изчисления на мястото
на ПТП,нито са базирани на проверки на конкретни стойности и качества на
материали с технически уреди и измервания.В този смисъл неяснотата в
критериите за оценка на доказателствата и отказ от съвкупна преценка на
всички доказателства ,както относно причиняването на
вредите,съпричиняване ,вина на участниците ,така и при оценката на щетите,
налага извод за компрометирано и незадълбочено вътрешно убеждение .В
хода на производството страните не са били равнопоставени в процеса ,което
е довело и до постановяване на решение при съществени процесуални
нарушения .
Моли се за отмяна на решението отхвърляне на
исковите претенции .Не се сочат нови доказателства и обстоятелства по
делото .
3
Въззивната жалба е допустима,подадена от
процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ищец,чрез процесуалния си
представител , в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната
жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати
визираните нарушения.Счита ,че съдът правилно е приел ,че след изплащане
на обезщетение на увреденото лице са налице всички предпоставки за
упражняване на суброгационното право на ищеца-застраховател по
отношение на ответника-деликвент.Не се приемат твърденията на
едностранчивост на съдебното решение и базиране на изводите единствено
на показанията на свид. Й.,като се счита ,че този свидетел не е пристрастен
.Той е управлявал служебен автомобил и не е зависимо от изхода на
настоящия спор .Той е единственият очевидец на произшествието и
възпроизвежда всички обстоятелства от 17.02.2016 г.,включително
внезапното и непредвидено излизане на пешеходната пътека от страна на
велосипедиста,траекторията на движение на двамата участници в
ПТП,последвалия контакт между велосипеда и автомобила и преминаването
на тялото на велосипедиста върху предното стъкло и капак и падане на
земята .Всички доказателства сочан на виновното и противоправно поведение
на ответника.Оспорва се твърдението ,че съдът не е анализирал всички
доказателства по делото ,като се сочи ,че съдът е анализирал подробно
експертните заключения ,от които се установява механизма на
произшествието .Спазени са процесуалните норми и е постановено
обосновано и правилно решение .Осигурено е правото на защина и на двете
страни .Доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност и са довели
до формираните правни изводи.
Моли се за потвърждаване на решението .Също не се
представят нови доказателства .
След преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази доводите на страните ,Бургаският окръжен съд прие за
установено следното :
Предявен е бил иск с правно основание чл. 422 ГПК
4
вр.чл.213 ал. 1 изр. 1 КЗ/отм./,като не е било спорно по делото ,че ищцовото
дружество е застраховател по застрахователна полица №
44021521000291/06.11.2015 г.,обективираща сключен договор за застраховка
„Каско+“ за автомобил „Мазда“,модел 6,рег.№ А 9060 МС,със застраховани
лица –„Интерлийз Ауто“ЕАД като собственик и „Мото Уни“ЕООД като
лизингополучател ,със срок на действие от 09.11.2015 г. до 08.11.2016 г. ,при
застрахователна сума от 64 390 лв. ,с клаузи „Пълно автокаско „ и
„Официален сервиз“.
Не е било спорно също , а и видно от представеното
платежно нареждане за групово плащане от 07.04.2016 г.,ведно с опис към
него и ликвидационен акт от 05.04.2016г- по щета № 44010211601095
,заведена от 18.02.2016 г.,че ищцовото дружество със съгласието на
собственика на цитирания автомобил „Интерлийз Ауто“ЕАД е заплатило в
полза на „Мото Уни“ЕООД сумата от 7392,31 лв.
По делото е представен протокол за ПТП ,съставен на
17.02.2016 г. при посещение на място от мл. автоконтрольор при „Пътна
полиция РДВР-Бургас“К.М. в 17,30 часа .В протокола е описано ,че на
17.02.2016 г. ,в 16,59 часа в гр. Бургас ,на ул.“Янко Комитов“,срещу бл. 178 ,
ответникът П.У. като водач на двуколесно ППС-велосипед,преминава
отдясно наляво по посока на движението по пътното платно през пешеходна
пътека № 8.1 и става причина за ПТП с правомерно движещия се автомобил
„Мазда 6“,с рег.№ А 90 60 МС,собственост на „Мото Уни „ЕООД,управляван
от водача Й. Г. Й..Отбелязано е ,че водачът на велосипеда е с контцентрация
на акохол в кръвта 0,95 промила и че му е издаден талон за кръвна проба
.Описани са видимите щети по велосипеда –изкривен преден калник и
деформирана предна капла ,както и по автомобила-
броня,решетка,капак,фар,предно обзорно стъкло .Протоколът е подписан от
участниците в ПТП и от длъжностното лице.
Както правилно е посочил първостепенният съд
,протоколът за ПТП ,съставен от компетентно длъжностно лице при
посещение на мястотото на настъпване на транспортното произшествие
,представлава официален свидетелстващ документ . Съгласно чл. 179 ал. 1 от
ГПК официалните свидетелстващи документи имат материална
5
доказателствена сила ,задължаваща съда да приеме ,до доказване на
противното ,че удостоверените в документа факти действително са се
осъществили .Законната доказателствена сила обхваща както лично
възприетите факти от издателя на официалния документ –съответното
длъжностно лице ,удостоверило тези факти в кръга на службата си ,така и
мястото и датата на съставянето на документа .При това положение ,след като
удостоверените с протокола за ПТП факти не са опровергани чрез пълно и
главно доказване от оспорващата ги страна в процеса ,съдът е длъжен да ги
приеме за настъпили .
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I-167 от 24.10.2002
г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при
настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл. 125а, ал. 1 и
чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни за
пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1/ които се издават от
органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в
случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, /т. нар. "констативен протокол за ПТП"-
при смърт или нараняване на човек и "протокол за ПТП" при материални
щети - чл. 6 и чл. 7 от наредбата /и 2/ които се съставят по чл. 9 от цитираната
наредба, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на
МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото
от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление,
при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за
произшествието в срок от 24 часа от настъпването му.
В първата от очертаните по-горе хипотези, съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други. От значение за
преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието
на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП. В
рядката хипотеза, когато органите за контрол по пътищата на МВР са
възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка
с него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила
6
относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в
протокола. И в този случай, доказателствената сила на протокола за ПТП не
обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните
факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в
пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на
удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола
факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа
на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието,
рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които
ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо, вписаните в него
обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния
механизъм на ПТП, поради което дори при липса на оспорване на верността
на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането,
носи доказателствената тежест на установяването му посредством
ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез
назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или
комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за
механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава.
При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата,
определящи го като официален документ, страната, на която същият се
противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти,
но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата
материална доказателствена сила на документа.
В настоящия случай ответната страна не е успяла да
проведе пълно обратно доказване ,опровергаващо по несъмнен начин
удостоверените в протокола за ПТП факти ,поради което правилни и
обосновани са изводите на районния съд ,че са налице всички предпоставки
за упражняване на суброгационното право на ищеца-застраховател по
отношение на ответника-деликвент ,поради което и главният иск е уважен
изцяло.Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените от районния
съд мотиви в тази връзка и препраща към тях на осн.чл. 272 ГПК .
Следва да се посочи ,че възраженията на ответника-
въззивник относно необосноваността на изводите на първоинстанционния
съд във връзка с приетата фактическа обстановка относно механизма на
7
транспортното произшествие ,причинените вреди на собственика на
автомобила и причинната връзка между поведението на ответника ,причинил
ПТП и настъпилите вреди ,са безпочвени и се градят предимно на собствено и
превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, както и на
хипотези ,които не се подкрепят от доказателствения материал.
Така твърдението ,че районният съд е обосновал
решаващите си изводи единствено на показанията на заинтересования
свидетел Й.,водач на пострадалото МПС ,игнорирайги множество възражения
на ответната страна и останалите събрани по делото доказателства ,са
несъстоятелни:
Свидетелят Й. е непосредствен свидетел и единствен
очевидец на произшествието и към този момент е управлявал служебния
автомобил ,пострадал в ПТП –то и не може да се каже ,че е лично
заинтересован от изхода на делото.Този свидетел е възпроизвел всички
обстоятелства около произшествието на 17.02.2016 г.,включително
внезапното и непредвидено навлизане на пешеходната пътека от страна на
велосипедиста-ответник,траекторията на движение на двамата участници
,последвалия контакт между велосипеда и автомобила ,преминаване на тялото
на велосипедиста върху предното стъкло и капака на автомобила и падането
на земята .Неговите показания кореспондират изцяло с отразените факти в
протокола за ПТП ,който ,както стана дума по-горе е официален
свидетелстващ документ и има обвързваща материална доказателствена сила
и в частта относно механизма на ПТП-дата ,час и мястото на настъпването
,участниците в него ,извършените от тях действия или бездействия .Затова и
съдът е дал приоритет на тези показания ,обсъждайки събраните гласни
доказателства ,което е негово суверенно право и което е абсолютно логично
,доколкото именно този свидетел е единствения очевидец на произшествието
/заедно с ответника/.Всички останали интерпретации относно това доколко
тенденциозни са показанията на този свидетел и как си противоречали с
дадени от него обяснения в приложената административно-наказателна
преписа /по повод съставянето на АУАН/са юридически неиздържани ,като
правилно районният съд е отбелязъл ,че приложените към
административната преписка сведения ,подписани от водача Й. ,са
свидетелски показания в писмена форма ,дадени в друго производство и не
8
могат да бъдат допустимо доказателствено средство по настоящото дело.
Що се касае до показанията на останалите двама
свидетели ,разпитани по делото –св. У. и св. М. ,то те не са били игнорирани
от съда ,напротив ,били са подробно обсъдени от него и правилно е
заключението му ,че свид. У. няма непосредствени впечатления относно
механизма на ПТП и всичко ,което знае е от думите на ответника ,т.е.
неговите показания са косвено доказателство и от тях не могат да се правят
изводи за действителната фактическа обстановка .Свид.М. пък е подписал
протокола за ПТП ,а и показанията му съответстват с отразените в протокола
обстоятелства и не са в противоречие с тях.Затова и не може да се приеме ,че
съдът бил анализирал избирателно само гласните показания на свид. Й. и
само върху тях били изградени и заключенията на експертите по
назначените две съдебно-автотехнически експертизи .Всъщност при
изготвяне на заключенията си и двамата експерт са се базирали на всички
събрани по делото доказателства –както на свид. Показания ,така и на
констатациите в протокола за ПТП ,АУАД,наказателното постановление и
застрахователната преписка .И двете вещи лица са дали почти идентични
заключения относно механизма на ПТП-то ,причините за възникването му
,причинната връзка и щетите по велосипеда и автомобила .И двамата сочат ,че
деформациите на повърхностите на пострадалия автомобил са настъпили
именно вследствие удара на тялото на велосипедиста след удара спрямо
движещия се автомобил и макар да не са от тежките деформации
,отстраняването им изисква специализирани технически средства и
прилагане на термиччно въздействие ,поради което и стойностите за ремонт
вследствие катастрофата са съответни на изплатеното обезщетение /като в
тази връзка неоснователни са и възраженията на въззивника ,че не е
извършена проверка на конкретните стойности и качества на материалите
,вложени при ремонт на автомобила /.
В крайна сметка от анализа на всички представени по
делото доказателства изводите на районния съд за фактическата обстановка
и механизма на настъпилото ПТП ,са правилни :а именно ,че застрахованият
амтомобил ,управляван от свид. Й.,се е движил по бул.“Янко Комитов ,близо
до завод „Хемус“,в посока юг,като наближавал първото Т-образно
кръстовище с локална улица отдясно ,след бул.“Приф.Якимов“,където имало
9
маркирана пешеходна пътека тип“зебра“ и веднага до нея –автобусна спирка
В дясната лента ,преди пешеходната пътека е престоявал микробус.Докато
пострадалият автомобил се е движил в лявата лента ,преди пешеходната
пътека ответникът –въззивник У.,качен на велосипед,предприел пресичане
на пешеходната пътека отдясно-наляво спрямо посоката на движение на
автомобила и това предизвикало сблъсък между двете ППС ,при което
мелосипедът се ударил с предното си колело в предния десен калник и
дясната челна страна на автомобила .Първият контакт на предното колело на
велосипеда било с предния десен край на предна броня ,последвал контакт с
предния десен калник ,предния десен фар ,предната решетка на предна броня
.Тялото на велосипедиста е преминало върху предния капак към предното
обзорно стъкло ,претърколило се и паднало на земята /вж. в тази връзка
подробното заключение на в.л. Топузян/.
Не са представени доказателства от ответната страна
,опровергаващи тази приета фактическа обстановка .Всъщност единственото
доказателство ,представено в подкрепа на тезата на ответната страна ,са
показанията на свид. У.-син на ответника ,които от една страна са косвени
/както стана дума по-горе ,всичко ,което свидетелят знае за катастрофата ,е
научил по разкази на баща си /,а освен това са и непълни ,не съвсем
обстоятелствени ,за да дадат основание за съмнение в приетата фактическа
обстановка в резултат на анализ на останалите събрани по делото
доказателства.По делото не са допуснати процесуални нарушения
,първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт
,като не са налице визираните във въззивната жалба пороци.Процесът е воден
при стриктно спазване на процесуалните норми ,осигурено и право на
защита на двете страни ,при равнопоставеност.Обсъдени са всички
възражения е твърдения и на двете страни в процеса ,поради което
твърденията за едностранчивост и необоснованост на съдебния акт ,са
несъстоятелни.В крайна сметка не става ясно от изложението на въззивната
страна какъв точно е механизма на настъпилото ПТП ,които точно са
причините за възникването му и за настъпилите в резултат на него щети и в
крайна сметка кой е виновен за произшествието .В протокола за ПТП е
начертана схема на ПТП-то и макар и не съвсем ясна от нея е видно къде
точно се е случило произшествоите и местоположението на участниците в
10
него .От тази схема става ясно ,че водачът на велосипеда,т.е. ответникът ,е
нарушил правилоното на чл.80 т. 2 ЗДвП и не се е движил с велосипеда си
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение .Освен това
,не се оспорва ,че е започнал да преминава през пешеходната пътека
,управлявайки велосипеда,а не ,както е правилото ,бутайки го .Управлявал е
велосипеда с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда промила
,което е в нарушение на нормата на чл. 5 ал. 3 ЗДвП.При всички тези
установени факти ,не може да има друг извод освен този ,че вследствие
виновното поведение на ответника са настъпили сочените вреди върху
застрахования автомобил ,които са причинна връзка с това поведение .Затова
и правилно е заключението,че вредите подлежат на обезвреда ,като
настоящият съдебен състав счита за доказани по безспорен начин точните
вреди по автомобила,настъпили вследствие удара за велосипеда и водача му
.Тези вреди са описани подробно както в протокола за ПТП ,така и от огледа
на експерта по застрахователната преписка ,а и от вещите лица по двете
експертизи и както е посочил и първостепенният съд възраженията относно
размера на вредите ,са неоснователни .Повредите са били отстранени в
официален сервиз на доставчика на автомобила ,за което са представени и
калкулации на извършените възстановителни дейности и е издаде фактура
,като застрахователят е следвал методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди ,причинени на МПС при условията на „гражданска
отговорност“ на Наредба № 24/2006 г. ,поради което неоснователни са
възраженията на въззивната жалба относно размера на вредите и начина на
определяне на количеството и качеството на ремонтните дейности и
материалите за възстановяване .
Първоинстанционното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено ,при което и на осн.чл. 78 ал. 3 ГПК в полза на въззиваемия
ищец следва да бъдат присъдени направените по делото разноски .Видно от
представения списък на разноски по чл. 80 ,както и от представения договор
за правна защита ,разноските на въззиваемото дружество възлизат на996 лв. с
ДДС ,в какъвто размер следва да бъдат присъдено.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260370/25.02.2021 г.
постановено по гр.д. № 9846/2019 г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА П. Т. У. ,ЕГН **********,с адрес – гр. ***, к-с
*** бл.** вх.* ет.* ап.** да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ
„ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление-гр.София,район
Средец ,ул. „Георги Бенковски „ № 3,представлявано от Коста Чолаков и
Борис Паличев ,сумата 996/деветстотин деветдесет и шест/лева с ДДС –
разноски по делото пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на оснчл. 280 ал.3
т.1 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12